1 СТАНОВИЩЕ От: доц. д-р Мария Александрова Попова Софийски университет Св. Климент Охридски, Факултета по журналистика и масова комуникация, катедра

Препис

1 1 СТАНОВИЩЕ От: доц. д-р Мария Александрова Попова Софийски университет Св. Климент Охридски, Факултета по журналистика и масова комуникация, катедра История и теория на журналистиката Научна специалност Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика Теория на журналистиката и медиите) Относно: дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор по научна специалност Организация и управление извън сферата на материалното производство (Медии и комуникации) в УНСС Автор на дисертационния труд: Иван Русланов Василев Тема на дисертационния труд: ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ ЖАНР РЕЦЕНЗИЯ - ТРАНСФОРМАЦИЯ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО МЕДИЙНО ПРОСТРАНСТВО Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед 394/ г. на Ректора на УНСС 1. Информация за докторанта Докторантът е обучаван чрез редовна докторантура по докторска програма към катедра Медии и обществени комуникации в УНСС, по научна специалност Организация и управление извън сферата на материалното производство (Медии и комуникации) в периода между 2016 г. и 2019 г. 2. Обща характеристика на представения дисертационен труд 2.1. Структура и обем. Дисертационният труд на Иван Русланов е с общ обем от 319 стр. Основният текст от 305 страници включва увод, четири глави и заключение. Анализът обхваща 588 рецензии в литературните вестници и списания и 183 ревюта в литературните блогове за книги на български автори, което позволява да бъдат направени аргументирани изводи за трансформацията на журналистическия жанр рецензия в литературната периодика и в литературните блогове в съвременното българско медийно пространство в периода г.

2 Актуалност на темата. Дисертацията е посветена на актуалната, важна и значима тема за трансформациите, които претърпяват журналистическите жанрове в процеса на дигитализация и промяна на интересите и очакванията на аудиторията. Основният научен акцент е поставен върху жанра на рецензията, като изследователският анализ е насочен към сравнение на нейните особености при представянето й в интернет и утвърждаването на новите жанрове на ревюто и анонса като по-релевантни за нуждите на виртуалния човек. Жанровото диференциране е същностен аспект на медийната теория, доколкото позволява изследване формите на съдържателно позициониране на информацията и средствата за качествено взаимодействие с аудиторията. Затова възможността за наблюдение и извеждане на прецизни резултати в тази област е от значение за цялостното развитие на българската медийна наука Цели, задачи, обект, предмет, основна теза и съдържание. В увода докторантът е определил обекта и предмета на своето изследване. Като основен обект на научното изследване е посочен журналистическият жанр рецензия, а негов предмет е трансформацията на този жанр в съвременното медийно пространство. Времевото ограничение на изследването в периода г. спомага детайлното изучаване на промените в модела на рецензията в българските печатни медии, както и наблюдение на литературните сайтове и блогове, в момент, в който те бележат активен ръст и многообразие. Първа глава на дисертацията е разнопосочна като съдържание и е смислово разделена на три основни подчасти. Първата е посветена на жанрова система в печата и както докторантът сам посочва, представя начина, по който текстът се реализира на страниците на периодичния печат, цели достъпност за публиката и е припознаван от нея заради основните характеристики, които придобива. (с.13) С такава цел в текста има позоваване на различни определяния за понятието жанр, дадени от водещи български изследователи като Тотка Монова, Милко Петров, Стефан Станчев, Блажо Николов, Евдокия Борисова, Тодор Абазов. Описани са множество фактори, които предопределят избора на даден жанр (като тема, факти, съждение, форма, обхват на темата, размер на материала, очаквания на аудиторията и пр.), подробно са разгледани различните варианти на типология на жанровете, които най-често се делят на информационни, аналитични и публицистични и са конкретизирани спецификите на всеки от подвариантите. Акцентът е поставен върху рецензията, но е коментирано разминаването в интерпретацията на различните автори в коя подкатегория да бъде

3 3 включена. По сходен начин е описана и жанрова система във втората подчаст, насочена към онлайн медиите. С тази цел са схематизирани специфика на онлайн медиите и онлайн журналистиката, техните особености, трансформациите в ролите на онлайн журналистите и поведението на аудиторията. Цитирани са автори като Стела Ангова, Грета Дермеджиева и Илиана Павлова. Изредени са етапите в развитието на жанровете в онлайн медиите, с което е подчертана постепенната промяна на жанровото делене и утвърждаването на собствена жанрова система в интернет, появата на колаборативни жанрове, кибержанрове (подчинени на връзката между съдържание, форма и функционалност), развитието на хипертекста. Включена е класификация на онлайн жанровете, като за такива са определени началната уеб страница, блогът, новината чрез игра (хибрид между новина и видеоигра), трасформираната интернет хроника (списъците с кратки новини, предоставящи достъп до допълнителна информация към даден материал), интернет новината, трансформираният репортаж, интернет коментарът и пр. Третата подчаст на първа глава описва конкретно жанровете рецензия и ревю, затова са изведени техните дефиниции, направена е историческа ретроспекция на тяхното налагане като средства на българската литературна критика и е маркиран спорът в научните среди относно принадлежността на рецензията към конкретна група жанрове. Както самият автор посочва рецензията е многолика, адаптивна като жанр, съчетава както информационни елементи, така и аналитичен и публицистичен подход. Тя се обогатява като приема елементи и от други жанрове, но се оказва и сериозно предизвикателство към журналистите, защото изисква повече творчески подход, повече креативност, по-добро познаване на възможностите на жанровата система. (с.66) В дисертацията са описани някои от основните характеристики на рецензията като това, че представлява анализ, а не преразказ на конкретното произведение, изисква журналистът да може ясно да заяви своята теза, флуидна е спрямо целите и реакцията на аудиторията (както специализирана, така и незапозната) и позволява вариативност в употребата на определен стил и език. Зададена е и топология на рецензията, съобразно различен признак като обем (съществуват големи и малки рецензии), принадлежността към определена група (предаване на информация или анализ), броя на изследваните произведения (монорецензии и полирецензии), според темата (например литературни, театрални, кинорецензии и др.), според медиийния канал, основните функции на рецензията (информативна, оценъчна, аргументативно-аналитична (обосновка на оценката, анализ на рецензирания предмет). Ключов аспект на научния анализ в тази глава е наблюдение на трансформацията на рецензията както в

4 4 традиционната преса, така и в онлайн медиите. Заключенията констатират, че промяната във вкусовете и нагласите на аудиторията налага редица промени в структурата, формата и съдържанието на рецензията, намалява се нейният обем, набляга се на информационната функция, снижава се езикът и стилът, има засилено авторско присъствие и визуализация на текста, разграничение между жанра на рецензия и тези на отзива, анотацията, ревюто. Втора глава изследва трансформация на рецензията в българските литуратурни вестници и списания. С такава цел докторантът представя историческото развитие на пазара на вестници и списания в България в периода г. Основните заключения се отнасят до разбирането, че специализираната преса е твърде ограничена като количество, но важна като присъствие. Световните медийни промени рефлектират активно спрямо българските издания, които очаквано губят своя тираж, привличат ограничено количество реклами, наблюдава се пренаситеност на изданията в отделни подсегменти и постепенна мигрирация към интернет. Като водещи заглавия са описани вестниците Култура, Литературен вестник и Словото днес, както и списанията Пламък, ЛИК, Съвременник, Везни и Страница. Докторантът правилно е констатирал, че литературните вестници и списания в България са важни за културния живот у нас, защото публикуват произведения на едни от най-добрите световни и български автори, а също така са единствените, които отделят внимание на сериозната литературна критика. (с.97) Анализът на трансформация на рецензията в литературната преса е осъществен в няколко основни насоки като заглавието, което от аналитично и оценъчно става информационно, структурата, при която има увеличаване на информационното съдържание за сметка на аналитичното, използването на презентативни и рекламни елементи в текста, превеса на емоционалната аргументация вместо на рационалната и най-вече промяната на езика и стила на рецензията, който от аналитичен и специализиран се масовизира, за да стане разбираем и за обикновения читател. Сходен подход е използван и в трета глава, където се изследва превръщането на рецензията в ревю в съдържанието на литературните блогове в България. Текстът е деференциран в две подчасти. Първата включва историческо описание на развитието на блоговете пред последните години, извеждане особеностите на блогосферата, съобразно нейните специфика и основни характеристики, типология на блоговете (според броя автори, тематиката, медийния формат, професионалната област) и характеризиране на вариантите: блогове на автори, блогове на читатели и корпоративни

5 5 блогове. Относно литературни блогове, докторантът заключава, че са се превърнали в нещо повече от източник на споделено мнение, анализ и предимно емоционална оценка на книги - те са успешен бизнес, който привлича стотици читатели. (с.211) Втората подчаст е насочена конкретно върху промяната на познатия за традиционните медии жанр рецензията в ревю, специфичен за онлайн медиите. В ревюто се променят обемът и структурата на текста, изборът на аргументация, стилът и езикът, засилва се личното присъствие на автора в публикацията, има различни мултимедийни методи, които правят този жанр значително по-визуален и успяват активно да привлекат вниманието на виртуалния човек. Четвърта глава представя направените от докторанта онлайн дълбочинни интервюта с 8 автори на рецензии и с 8 блогъри спрямо важни за изследването теми като позициите на литературните вестници и списанията в съвременното медийно пространство и използването на рецензията, оценка на нейните промени по отношение на структурата, съдържанието, езика и стила, влияние на ревюто, както и възприятието им от страна на аудиторията. В заключението са формирани съществените изводи от изследването, както и неговите приноси Използвана научна литература. Използвани са 160 източника, от които 146 заглавия на български език и 14 на руски и английски език. 3. Оценка на получените научни и научно-приложни резултати Докторантът правилно констатира, че през последните години се променя както характера на традиционните литературни издания, така и тяхната дигитална модификация в лицето на литературните блогове. От една страна намалява като цяло броят на специализираните издания, въпреки че обемът на списанията продължава да надвишава този на вестниците, за сметка на роенето на множество като вариант онлайн медии, създавани както от непрофесионални журналисти, писатели, така и от издателства. Като резултат от тази промяна традиционният характер на жанра рецензия се трансформира и постепенно се налагат нови форми като анонса и ревюто в онлайн пространството, допускат се коментари от всички потребители. Това разширява полето на представяне на литературата, като критичната роля е взета от ръцете на професионалния критики и е вложена в тези на любителя. Същевременно аналитичната

6 и публицистична функция на рецензията е заменена с информационната и търговска функция на ревюто Оценка на научните и научно-приложни приноси Основните приноси са свързани както с избора на интересна и актуална тема, така и с начина на нейното осмисляне. Това позволява дисертацията от една страна да очертае актуалните изследвания на журналистическия жанр рецензия, но и да представи процесите на нейната трансформация в интернет. В нея могат да бъдат изведени нейните основни характеристики спрямо традиционни медии като популярни български литературни вестници и списания, но и да бъдат видени преплитането и преливането на специфики от един към друг, сходен жанр, в зависимост от медийния формат. 5. Оценка на публикациите по дисертацията Докторантът има пет публикации по темата на дисертационния труд, които отговарят на заложените стандарти за качество. 6. Оценка на автореферата Представеният автореферат е с обем от 38 стр. Той пълно и коректно отразява структурата и съдържанието на дисертационния труд. 7. Критични бележки и препоръки При възможност бих препоръчала, текстът да бъде публикуван, за да намери своя по-широк кръг читатели, които да се възползват от неговите теоретични и практически качества, предвид важността, но и нуждата от разширяване обема на научни изследвания в областта на журналистическите жанрове. Но и бих препоръчала по-голяма композиционна прецизност навярно разделянето на жанровото характеризиране на традиционни медии (общо за жанровете и конкретно за рецензията) от това за онлайн медиите (техните специфики и проявление на жанровото им диференциране) в първа глава ще позволи логически читателят по-ясно да оцени констатираните от автора трансформационни процеси. Анализът може да бъде обогатен с по-широк кръг от критически съждения, които да отразяват и западноевропейските изследвания на жанровете, медиите, интернет, доколкото фиксирането върху ограничен кръг от български и руски автори маркира сходни теоретични констатации. По-високата

7 степен на аналитична интерпретация в трета и четвърта глава само ще засили правилните и ценни констатации на автора Заключение Дисертационният труд е посветена на важната, интересна и актуална тема за трансформацията на журналистическия жанр рецензия в съвременните традиционни и онлайн медиите, използва сериозен и научно обоснован подход и формира ключови заключения. Поради това убедено препоръчвам на уважаемото научно жури да присъди на ИВАН РУСЛАНОВ ВАСИЛЕВ образователната и научна степен доктор по научна специалност Организация и управление извън сферата на материалното производство (Медии и комуникации). 21 април 2019 г. Доц. д-р Мария Попова