VANGUARD SCIENTIFIC INSTRUMENTS IN MANAGEMENT, vol. 11, no. 2, 2015, ISSN Ключови индикатори на съвременната българска индустриална политика
|
|
- Erika Donkova
- преди 4 години
- Прегледи:
Препис
1 VANGUARD SCIENTIFIC INSTRUMENTS IN MANAGEMENT, vol. 11, no. 2, 2015, ISSN Ключови индикатори на съвременната българска индустриална политика Автор: Румяна Ангелова Key indicators of modern Bulgarian industrial policy Author: Rumyana Angelova Резюме: Индустриалната политика на Република България след 2007 година е подчинена изцяло на политиките и директивите на Европейския съюз. Ключовите аспекти на тази политика са свързани с повишаване на иновационната и инвестиционната активност на индустриалните субекти, а от там и подобряване на тяхната конкурентоспособност и стабилност. Целта на настоящата разработка е да се разкрие ролята на икономическите индикатори, като един от инструментите за оценка и мониторинг на българската индустриална политика. Задачата на изследването е да се изведат и систематизират съвременни ключови индикатори, които да се използват за измерване на нейното влияние и ефективност. Ключови думи: индустриална политика; индикатори; иновации; инвестиции Abstract: Industrial policy of the Republic of Bulgaria after 2007 is entirely subject to the policies and directives of the European Union. Key aspects of this policy are related to the increase of innovation and investment activity of industrial entities, as well as to improve their competitiveness and stability. The purpose of this paper is to reveal the role of economic indicators as one of the tools for monitoring and evaluation of the Bulgarian industrial policy. The main tasks of the study is to appear modern key indicators to be used to measure its impact and effectiveness. Keywords: industrial policy, indicators; innovation; investment JEL: L52 От началото на века сме свидетели на засилен интерес към индустриалната политика от страна на световния политически и икономически елит. Чрез провеждането й се търси изход от дълго продължилата финансова криза. Не случайно, индустриалната политика фигурира в стратегиите на водещите икономически сили в света. В тях са заложени приоритети, целящи стимулиране на индустриалното производство и свързаните с него дейности. За оценяване и
2 мониторинг на изпълнението им се използва система от индикатори. Вниманието на редица икономисти е насочено към подбор на такива индикатори, чрез които обосновано да се докаже ролята на индустриалната политика за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката. Използването на подходящи индикатори е предпоставка за вземане на правилни решения. Целта на настоящата разработка е да се разкрие ролята на икономическите индикатори, като един от инструментите за оценка и мониторинг на българската индустриална политика. Задачата на изследването е да се изведат и систематизират съвременни ключови индикатори, които да се използват за измерване на нейното влияние и ефективност. Съвременната икономика е предприемаческа, основана на знанието, глобална и движена от иновациите (Damyanov, 2009). Индустриалната политика, както в международен, така и в национален мащаб, следва неотлъчно тези характеристики. Тя се определя като комплексно понятие (Mayo, 2009), което включва: а/ политики в областта на иновациите и технологиите; б/ образователни политики; в/ търговски политики; г/ политики, насочени към стимулиране на промишлеността; д/ секторни политики за конкурентоспособност; е/ политики за регулиране на конкуренцията. Тази комплексност предопределя и многообразието от индикатори на индустриалната политика. Те са динамични величини и тяхната актуалност е подчинена на стратегии и нормативни документи за конкретния период. Индикаторите са количествени измерители, които изразяват състоянието и тенденциите в развитието на комплекс от явления. Ermilov (1987) ги определя като показатели, динамиката на които има устойчиво хронологическо съответствие с движението на икономическата конюнктура. Използват се за улавяне на предстоящи трудности в икономическото развитие или предвиждане на тяхната поява. Един по-задълбочен поглед върху основни международни и национални стратегически документи за периода година показва, че в повечето от тях фигурират някои ключови индикатори, които с основание могат да бъдат използвани за оценка и мониторинг на индустриалната политика. Представените подолу критерии за систематизиране на индикаторите, са определени съобразно основната цел и изложеното по-горе определение за индустриална политика, както и въз основа на задълбочено проучване на множество публикации и документи, отнасящи се до съвременната българска индустриална политика (European Commission, 2015, 2014a, 2014b, 2011; Deneva at al., 2013; Baake at al., 2008): А. Икономически растеж и конкурентоспособност; Б. Иновационна и инвестиционна дейност; В. Бизнес среда и регулиране на конкуренцията.
3 А. Индикатори за икономически растеж и конкурентоспособност: А.1. Брутен вътрешен продукт (БВП) Брутният вътрешен продукт е найшироко използвания индикатор за измерване на икономическата дейност. Често пъти в литературата под икономически растеж се има предвид ръста на БВП Фиг.1. Фигура 1. Брутен вътрешен продукт по съпоставими цени от 2010г. (в милиони лева) БВП БВП Източник: НСИ Графиката показва оживление в икономиката през периода г. След това е налице спад, който се дължи на продължилата вече няколко години финансова криза. Дали този индикатор е надежден и може да бъде ефективен оценител на българската индустриална политика? От една страна, използването му се налага от факта, че българската индустрия заема висок относителен дял в създаването на БВП, спрямо останалите отрасли на икономиката 18% през 1996г., към 2008г. и 2013г. 23% 1. От друга страна обаче, анализът на структурата на индустрията показва наличие на висок относителен дял на трудоемките (хранителни стоки, обувки, трикотаж и т.н.) и капиталоемките (химическа промишленост) отрасли. Преобладават отраслите с нисък интензитет на иновационна активност и образователно равнище, например рециклиране на метални изделия. При анализирането на този индикатор, е добре да съпостави БВП на глава от населението за България с този за ЕС Табл.1.: Таблица 1. БВП на глава от населението В евро Брутен вътрешен продукт на глава от населението За ЕС За България 2013 година Източник: Евростат Данните за 2013г. сочат, че България изоставя неколкократно от ЕС. В доклада за глобалната конкурентоспособност на Международния валутен фонд за 2014г., по този показател България се нарежда на 70 място в света. Ниските нива на БВП на глава от населението ограничават потенциала на търсене на нови продукти и нови технологии на национално равнище (Tonkova, 2003). 11 По данни на НСИ и собствени изчисления
4 А.2. Обем на промишленото производство добре е този индикатор да се изчислява като относителен дял спрямо определена базова година. Посочените подолу данни са изчислени при базова 1990 година, за която обемът на промишлената продукция се приема за 100%. Данните, представени на Фиг.2 показват, че от 1990 до 2013г., обемът на промишленото производство в България е намалял драстично, като в нито един момент не достига изходното ниво. Фиг. 2. Относителен дял на промишленото производство 150,00 100,00 50,00 Промишленост 0,00 Източник: НСИ А.3. Относителен дял на промишлената продукция в структурата на експорта В структурата на експорта, относителният дял на промишлената продукция има превес над този в останалите отрасли, въпреки очевидния спад спрямо 1990 г. Фиг.3. Това доказва, че индустриалният отрасъл има най-голям принос за постигане на положително търговско салдо. Фиг.3. Относителен дял на промишлената продукция в структурата на експорта. 120,00 100,00 80,00 60,00 40,00 20,00 0,00 Промишленост Източник: Годишници на НСИ Този индикатор се използва от някои международни организации за измерване способността на отделните държави да произвеждат и изнасят конкурентоспособни стоки. Например UNIDO (United Nations Industrial Development Organization) го използва при изчисляване на агрегиран индекс за индустриална конкурентоспособност на нациите CIP Index.
5 А.4. Добавена стойност в индустрията, % от общата добавена стойност Този индикатор измерва добавената стойност в индустрията като процент от общата добавена стойност на страната Фиг. 4: Фиг.4. Добавена стойност в индустрията Надпис на ос 33,00 32,00 31,00 30,00 29,00 28,00 27,00 26,00 25,00 24,00 Добавена стойност в индустрията (% от общата добавена стойност Източник: Собствени изчисления по данни от НСИ И тук се забелязва сравнително висок относителен дял през 2008г. и понижаващи се нива след този период. Добре е този индикатор да се декомпозира и за по-ниските нива, т.е. да се изчисли дела на добавената стойност от отделните индустриални сектори в общата добавена стойност на страната. Б. Индикатори за иновационна и инвестиционна дейност: Иновациите са една от ключовите области за повишаване конкурентоспособността на българската индустрия. Затова те се намират във фокуса на редица мерки, целящи развитието на съответните научни и индустриални области, стимулирането на връзките между научни изследвания и бизнес, привличането и задържането на качествен човешки ресурс в съответните области и функционирането на благоприятстваща иновационна среда. Силата на въздействието им зависи от отрасъла, размера на предприятията, пазара на който функционират, интензивността на конкуренцията, степента на диверсификация на дейността и правилното съчетаване с други видове иновации (Angelova at al., 2009). Б.1. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност, % от БВП той е най-често срещания измерител на иновационната активност Фиг.5.
6 Фиг.5. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност (% от БВП) 0,50 0,40 0,30 0,20 0,10 Разходи за НИРД - % от БВП 0, Източник: НСИ Очевидна е тенденцията към нарастване на този индикатор. През 2013г. той достига стойност от 0,40%, което обаче е твърде далеч от целевото ниво за 2020г. от 1,5% ( National Reform Programme, 2015). Б.2. Разходи за придобиване на ДМА, % от БВП индикаторът се изчислява като относителна величина между разходите за придобиване на ДМА и БВП за съответната година Фиг.6. Фиг.6. Разходи за придобиване на ДМА,% от БВП Източник: НСИ 45,00 40,00 35,00 30,00 25,00 20,00 15,00 10,00 5,00 0,00 Разходи за ДМА - % БВП Пикът в развитието на този показател е отново 2008г., след което стойностите му рязко падат. Това е обяснимо предвид на продължилата рецесия и въздържане на икономическите субекти от инвестиции в дългосрочни активи. Б.3. Разходи за придобиване на ДМА в промишлеността този индикатор допълва предходния и показва инвестиционната активност в промишлеността Фиг. 7.
7 Фиг.7. Разходи за придобиване на ДМА в промишлеността в хил. лв Разходи за придобиване на ДМА в промишлеността Източник: Годишници на НСИ Б.4. Преки чуждестранни инвестиции, % от БВП - Ефектът от преките чуждестранни инвестиции се свързва с повишаване на производителността на местните фирми. В едно проучване на Saggi (2000) се казва, че доколко една страна може да се възползва от трансфера на технологии от преките чуждестранни инвестиции зависи отчасти от това, колко добре образована и обучена е работната й сила, колко силно е желанието да се инвестира в научна и развойна дейност и какво е нивото на защита на интелектуалната собственост. Анализът на преките чуждестранни инвестиции в България, като процент от БВП за периода г. е представен на Фиг. 8: Фиг.8. Преки чуждестранни инвестиции, % БВП Източник: БНБ, НСИ, ИПИ Процент Причината за драстичния спад при този индикатор след 2007г. следва да се търси не само в продължаващата финансова криза, но и в непривлекателната бизнес среда за чуждестранните инвеститори.
8 В. Индикатори за бизнес средата и регулиране на конкуренцията. Зад понятието бизнес среда се крие съвкупността от действащи фактори и условия. Тя може да оказва въздействие на различни нива (глобално, национално, областно, регионално, браншово и т.н.). Предвид целта на настоящото изследване, нейното влияние ще бъде ограничено на ниво държава. Редица са индикаторите, които могат да бъдат изследвани, но най-значимите и най-често изследваните в практиката са: - регулаторните бариери; - държавната политика за защита на конкуренцията; - законодателството при ликвидация или фалит; - данъчната тежест; - административните такси при привеждането на необходимата фирмена документация в съответствие с действащото законодателство; - наличието на държавна политика по отношение на защита от закъсняване на разплащанията между контрагентите; - действащото законодателство по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Всеки един от тях е твърде мащабен и предвид на ограничения формат, може да бъде обект на по-нататъшни самостоятелни изследвания. Представените индикатори за анализ и оценка на българската индустриална политика са един първоначален опит за подбор и систематизиране на найефективните. Чрез всеки един от тях може да се характеризира определен аспект на индустриалната политика. Международната практика непрекъснато търси форми за тяхното синтезиране, най-вече под формата на агрегирани индекси, с цел постигане на пълнота и дълбочина на изследванията. Българската индустриална политика отскоро е обект на подобни проучвания и все още липсват данни за нея в някои от докладите на авторитетните международни институции и организации. References 1. Damyanov, A., 2009, Eclectic views on international business and management. Narodnostopanski arhiv, Academy of Economics D.A.Tsenov, Svishtov, Issue 1, p.9; 2. Deneva, A., T. Lichev, V. Hristova at al., Current projections of industrial policy, The Scientific Research Almanac, Academy of Economics D.A.Tsenov, Svishtov, pp ; 3. Ermilov, A., Macroekonomicheskoe prognozirovanie v SSHA. Novosibirsk. p.9; 4. Еuropean Commission, Industrial Policy Indicators and Analysis, Brussels, 4; 5. European Commission, 2014a. Innovation Union Scoreboard Brussels, p.86; 6. Еuropean Commission, 2014b. DG Enterprise and Industry, Industrial Policy Indicators and Analysis, Short-term Industrial Outlook, 2014; 7. European Commission, Member States competitiveness performance and policies: Reinforcing competitive ness. European Union, p.51;
9 8. Michele Di Mayo. Industrial Policies in Developing Country: History and Perspectives, Oxford University Press, 2009; 9. Pio Baake, Christian Wey, Telecommunications Policies in Comparison: Industrial Policy Indicators. Berlin, 18. August 2008; 10. REPUBLIC OF BULGARIA. NATIONAL REFORM PROGRAMME. In implementation of Europe Strategy. Ministry of finance. APRIL SOFIA, p Saggi, K., Trade, Foreign Direct Investment, and International Technology Transfer: A Survey. The World Bank Development Research Group Trade; 12. Tonkova, S., Indikatori na inovatshionnata politika v Bularia v konteksta na prisaedinyavane kam ES. The Business Management Journal, Academy of Economics D.A.Tsenov, Svishtov, p.16; 13. WEF, The Global Competitiveness Report World Economic Forum within the framework of The Global Competitiveness and Benchmarking Network. Geneva, p.402. Главен асистент д-р Румяна Ангелова, Тракийски университет, катедра Индустриален бизнес и предприемачество, rumi2002@abv.bg; Chief Assistant Prof. PhD Rumyana Angelova, Trakia University, Department of Industrial Business and Entrepreneurship, rumi2002@abv.bg
Slide 1
Предприятия и промишленост Европейски доклад за конкурентоспособността 2013 Реиндустриализация основана на знанието София, 24.10.2013 19.0 18.0 17.0 16.0 15.0 14.0 13.0 12.0 30.0 Намаляващ дял на промишлеността
ПодробноПроизводителност на труда, заети лица и отработено време за четвъртото тримесечие на 2018 година
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ЧЕТВЪРТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2018 ГОДИНА По предварителни данни, през четвъртото тримесечие на 2018 г. БВП на един зает се увеличава с 3.8% в сравнение
ПодробноПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2014 ГОДИНА
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2014 ГОДИНА По предварителни данни през второто тримесечие на 2014 г. БВП на един зает се увеличава с 1.7% в сравнение
ПодробноПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ТРЕТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2014 ГОДИНА
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ТРЕТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 204 ГОДИНА По предварителни данни през третото тримесечие на 204 г. БВП на един зает се увеличава с.2% в сравнение със
ПодробноПроизводителност на труда, заети лица и отработено време, IV тримесечие 2011 година
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2011 г. БВП на един зает се увеличава с 2.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната
ПодробноПроизводителност на труда, заети лица и отработено време за второто тримесечие на 2018 година
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 208 ГОДИНА По предварителни данни през второто тримесечие на 208 г. БВП на един зает се увеличава с 3.0% в сравнение със
ПодробноПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2013 ГОДИНА
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2013 ГОДИНА По предварителни данни през второто тримесечие на 2013 г. БВП на един зает намалява с 0.9% в сравнение със
ПодробноПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2013 ГОДИНА
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ ЗА ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 203 ГОДИНА По предварителни данни през първото тримесечие на 203 г. БВП на един зает се увеличава с 0.7% в сравнение със
ПодробноПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ, Второ тримесечие на 2011 година
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЗАЕТИ ЛИЦА И ОТРАБОТЕНО ВРЕМЕ По предварителни данни през второ тримесечие на 2011 година БВП на един зает се увеличава с 6.0 % в сравнение със същото тримесечие на предходната
ПодробноСофия, ул. Славянска 8 ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Декември 2013
София, ул. Славянска 8 www.mee.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Декември Q Q2 Q3 Q4 Q Q2 Q3 Q4 Q Q2 Q3 Q4 Q* Q2* Q3* Q4* Q* Q2* Q Q2 Q3 Q4 Q Q2 Q3 Q4 Q Q2 Q3 Q4 Q* Q2* Q3* Q4* Q* Q2*
ПодробноСофия, ул. Славянска 8 ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Август 2013
София, ул. Славянска 8 www.mee.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Август Q Q2 Q3 Q4 Q Q2 Q3 Q4 Q Q2 Q3 Q4 Q* Q2* Q3* Q4* Q* Q Q2 Q3 Q4 Q Q2 Q3 Q4 Q Q2 Q3 Q4 Q* Q2* Q3* Q4* Q* Q2** -8.3-5.5-5.5-5.5-4.7-4.5-3.6-2.3
ПодробноСофия, ул. Славянска 8 ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Януари 2013
София, ул. Славянска 8 www.mee.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Януари 203 * * * * * * * -8.9-5.4-3.7-5.3-4.7-4.3-5.4-2.5-2. -.2-0.2 - -0.3-0.4 0.0 0. 0.8 0.9.0 2.3 2.2 2. 2.4 2.3 2.4
ПодробноСофия, ул. Славянска 8 ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Октомври 2014
София, ул. Славянска 8 www.mee.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Октомври Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1* Q2* Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2
ПодробноМЕСЕЧЕН МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ
София, ул. Славянска 8 www.mi.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Юни 219 * 219Q1*.%.5% 1.9% 1.8% 3.5% 3.9% 3.8% 3.1% 4.8% * Q1.219**..5 1.3 1.9 1.8 3.1 3.5 3.4 3.8 3.9 Изменение на БВП
ПодробноМЕСЕЧЕН МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ
София, ул. Славянска 8 www.mi.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Февруари 2019 * Q1-Q3, 0.0% 0.5% 1.9% 1.8% 3.5% 3.2% 3.9% 3.8% * 0.0 0.5 1.3 1.8 1.9 3.3 3.5 3.8 3.9 Изменение на БВП в
ПодробноБРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА - ОКОНЧАТЕЛНИ ДАННИ
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА - ОКОНЧАТЕЛНИ ДАННИ През 2012 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 78 089 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в съпоставими цени за 2005 г., БВП се е
ПодробноНАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2011 ГОДИНА (ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ)
НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2011 ГОДИНА (ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ) През 2011 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 429.6 млн. лв., или с 1.9% повече в сравнение
ПодробноКЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ Национален статистически институт Ключови показатели за България Последни данни: 30 юни 2009 г. Следваща актуализация:
Национален статистически институт Ключови показатели за България Последни данни: 3 юни 29 г. Следваща актуализация: 3 септември 29 г. 1. Производство 26 27 28 Дек. '8 Ян. '9 Фев. '9 Март '9 Април '9 Май
ПодробноМЕСЕЧЕН МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ
София, ул. Славянска 8 www.mi.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Март Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1* Q2* Q3* Q4* Q1 Q2 Q3 Q4 Q1
ПодробноPolititki na EC v regionalen aspekt
УниБИТ - София Специалност Информационни ресурси на туризма Дисциплина Политиката на ЕС в регионален аспект по отношение на туризма 1. 1.1. Регионална политика на ЕС /политика на регионите/ 1.2. Туризмът
ПодробноБрутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2015 година (експресни оценки)
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ПРЕЗ ТРЕТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2015 ГОДИНА (ЕКСПРЕСНИ ОЦЕНКИ) 1 През третото тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.9% спрямо съответното тримесечие на предходната
ПодробноБРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2015 ГОДИНА (ЕКСПРЕСНИ ОЦЕНКИ)
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2015 ГОДИНА (ЕКСПРЕСНИ ОЦЕНКИ) През четвъртото тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.1% спрямо съответното тримесечие
ПодробноПримерни тестове Тема 2 Маркетингова среда 1. Кои от изброените сили и субекти се съдържат в правната и нормативната среда: 2. Кои от следните показат
Примерни тестове Тема 2 Маркетингова среда 1. Кои от изброените сили и субекти се съдържат в правната и нормативната среда: 2. Кои от следните показатели не може да използва фирма, производител на хляб
ПодробноБрутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2019 година (експресни оценки)
СЪОБЩЕНИЕ НСИ на България ще извърши еталонна ревизия на данните в областта на националните сметки. Ревизията ще бъде осъществена съгласно утвърдените препоръки на Комитета по монетарна и финансова статистика
ПодробноКЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ Национален статистически институт Ключови показатели за България Последни данни: 30 септември 2009 г. Следваща актуализ
Национален статистически институт Ключови показатели за България Последни данни: 3 септември 29 г. Следваща актуализация: 3 декември 29 г. 1. Производство 26 27 28 Март '9 Април '9 Май '9 Юни '9 Юли '9
ПодробноМинистерство на околната среда и водите
Инвестиционни приоритети и начини за тяхното финансиране в България Семинар: Модернизиране на енергийните системи чрез инструменти на Европейската схема за търговия с емисии 12 ноември София Боряна Каменова
ПодробноМЕСЕЧЕН МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ
София, ул. Славянска 8 www.mi.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Март -0. 0.5 0.3 0.3 0.8 0.4.3.5. 0.9.0-3. 0. Q Q Q3 Q4 Q Q Q3 Q4 Q Q Q3 Q4 Q Q Q3 Q4 Q Q Q3 Q4 Q Q Q3 Q4 Q* Q* Q3* Q4*
ПодробноМЕСЕЧЕН МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ
София, ул. Славянска 8 www.mi.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Декември -0.1 0.5 0.3 0.3 0.8 0.4 0.9 0.9 1.3 1.5 1.1 1.3 1.8 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4
ПодробноCenter for the Study of Democracy Presentation
Индекс на рискове за енергийната сигурност на България Пресконференция гр. София, 25 септември 2013 г. Мартин Цанов, Анализатор, Икономическа програма Съдържание Измерване на енергийната сигурност: значение
ПодробноПреки чуждестранни инвестиции и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2018 година (предварителни данни)
ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ И РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ ПРЕЗ 2018 ГОДИНА (ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ) 1. Преки чуждестранни инвестиции По предварителни данни преките чуждестранни
ПодробноEUIPO_EPO-HGF_exec_summary_BG.docx
Бързо развиващи се дружества и права върху интелектуална собственост Права върху интелектуална собственост на МСП с голям потенциал в Европа май 2019 г. Съвместен проект на Европейското патентно ведомство
ПодробноСофия, ул. Славянска 8 ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Март2015
София, ул. Славянска 8 www.mi.government.bg ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Март Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1* Q2* Q3* Q4* Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1* Q2* Q3* Q4*
ПодробноSlide 1
Секторен анализ на компетенциите на работната сила в сектор Месопреработване д-р Диляна Попова, инж. Павлина Лилова Асоциация на месопреработвателите в България Този документ е изготвен с финансовата помощ
ПодробноКлючови показатели за България, 30 септември 2010 г.
Ключови показатели за България Последни данни: 3 септември 21 г. Следваща актуализация: 3 декември 21 г. 1. Производство 27 28 29 Март '1 Април '1 Май '1 Юни '1 Юли '1 Август '1 Показател на доверие в
ПодробноКЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ Национален статистически институт Ключови показатели за България Последни данни: 3 април 2009 г. Следваща актуализация:
Национален статистически институт Ключови показатели за България Последни данни: 3 април 29 г. Следваща актуализация: 3 юни 29 г. 1. Производство 26 27 28 Септ. '8 Окт. '8 Ноем. '8 Дек. '8 Ян. '9 Февр.
Подробно(Microsoft PowerPoint - \317\360\350\353\356\346\345\355\350\345 1)
Ефективен подход при изготвяне на държавния план-прием в контекста на Националните приоритети в образованието и науката от Националната програма за развитие: България 2020 Заседание на Секторната комисия
ПодробноMicrosoft PowerPoint - Presentation_SOR_meeting [Kompatibilitási mód]
SORанализ Област Пазарджик Любов Тренкова Гергана Калоянова Цели на проект InnoFOOD SEE създаване на механизми за координиране на научно-изследователския и технологичен подход с политиките в областта на
ПодробноSlide 1
ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ Правец, 15 декември 2015 година 1.27 млрд. евро Приоритетна ос 1 Технологично развитие и иновации 23,25% от бюджета: Подкрепа за развитие на сътрудничеството между бизнеса
ПодробноЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА В БЪЛГАРИЯ СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ
РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ КАКВО И КАК? Технологии, иновации конкурентоспособност, интелигентен растеж, ФНТС, 13/3/14 Румен Атанасов 1 Дискусията в Европа Съобщение на ЕК По-силна европейска промишленост за растеж
ПодробноОтчет за изпълнението на бюджета с тримесечна информация за разходите по бюджетни програми по бюджета на Министерство на икономиката към г.
Отчет за изпълнението на бюджета с тримесечна информация за разходите по бюджетни програми по бюджета на Министерство на икономиката към 31.12. (наименование на бюджетната организация) (отчетен период)
ПодробноРАЗВИТИЕ НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 ГОДИНА гл.ас. д-р Ирена Николова Нов български университет Развитието на технологиите и глобализац
РАЗВИТИЕ НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 ГОДИНА гл.ас. д-р Ирена Николова Нов български университет Развитието на технологиите и глобализацията се отразиха върху състоянието на международната
ПодробноГ Р А Ф И К ЗА П О П Р А В И Т Е Л Н А С Е С И Я
Г Р А Ф И К З А З И М Н А У С Л О В Н А С Е С И Я - Б А К А Л А В Р И З А У Ч Е Б Н А Т А 0 / 0 г. КАТЕДРИ ДИСЦИПЛИНИ БРОЙ ДАТА ЧАС ЗАЛА. Икономикс. Основи на икономическата теория. Основи на икономическата
ПодробноТЕРИТОРИАЛНО СТАТИСТИЧЕСКО БЮРО ЮГ ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ И РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ В ОБЛАСТ ПЛОВДИВ ПРЕЗ 2017
ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ И РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ В ОБЛАСТ ПЛОВДИВ ПРЕЗ 17 ГОДИНА ОКОНЧАТЕЛНИ ДАННИ 1. Преки чуждестранни инвестиции В област Пловдив преките чуждестранни
Подробно