РЕЦЕНЗИЯ ЗА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ПОЛИ РУМЕНОВА МУКАНОВА ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО / /: ИНСТИТУЦИЯТА БИБЛИОТЕКА Дисертацио

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ ЗА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ПОЛИ РУМЕНОВА МУКАНОВА ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО / /: ИНСТИТУЦИЯТА БИБЛИОТЕКА Дисертационният труд на Поли Муканова, разработен под научното ръководство на проф. д-р Красимира Даскалова, е посветен на един много интересен и важен проблем, свързан с историята на книгита този за читателите и четенето, погледнати през библиотечната призма. При това, въпреки че разработката има исторически характер, въпросите, които поставя, са напълно актуални и днес също са на дневен ред в обществото ни. Трудът е структуриран много добре и обхваща кратък Увод /6 страници/, три основни глави : История на книгата и четенето концепции, школи, подходи; Четене и читатели в Софийската Народна библиотека; Четене и читатели в други библиотеки и съвсем кратко заключение / само 2 страници/. Накрая е добавена и солидна библиография по темата. Уводът обосновава темата и основните обекти на изследване, като поставя и целите на изследването, като, за съжаление на места оставя впечатлението, че те не са съвсем избистрени с оглед на приносите, които се очаква да бъдат направени. Обявено е, че трудът разглежда историята на институционалния читател и читателските практики в четири библиотеки, които имат значимо място на читателски центрове, както в изследвания период, така и до сегашния момент. Подобна реконструкция на техните читателски истории би уплътнила

2 континуитета в / каква реконструкция по-точно?/ историческата перспектива на фигурата на читателя. А и в самото изследване няма достатъчно реконструирани читателски истории, независимо от факта, че е преровен доста голям изворов материал. Впрочем, още тук държа да посоча, че преглеждането на документите от посочения в заглавието период, както и изваждането на бял свят на някои неизвестни или малко известни факти са едно от най-големите достойнства на дисертацията. Публикуваните статистически данни обаче са отдавна известни, обнародвани и коментирани от други автори. Първа глава, която е посветена на историята на книгата и четенето, е твърде кратка за амбициозно поставеното си заглавие, защото тя не разглежда / и не би могла да разглежда/ истински историята на книгата и четенето, нито пък да характеризира всички школи, концепции и подходи към тяхното анализиране, а засяга тези въпроси съвсем фрагментарно. Това, разбира се, е напълно достатъчно за задачите, които си поставя дисертантката, но разбираемото й желание да надхвърли рамките на изследването си и да включи всички познати й западни специалисти, писали по проблематиката на книгата и четенето / а те са много повече от цитираните, разбира се/, са придали на целия текст на места твърде висока ученост, за да се стигне до изводи от типа на: : Следосвобожденската действителност и периодът до 1944 г. не развиват апарат за това що е читател. / с. 23/. Иначе е направен добър библиографски обзор, представена е адекватно българската традиция, цитирани са коректно всички известни и по-слабо известни имена, работили по проблематиката. Интересно е, че е осветлена и дейността на Съюза на читателите в България, макар че в случая може малко да се поспори дали става дума за институционализация или тъкмо обратното за опит да се излезе от ограниченията на институционализма.

3 Втората глава е най-обемната и съответно най-приносната, защото е посветена на читателите на Националната библиотека. Изнесени са много интересни данни, които дори и сами по себе си дават изключително ценна информация и които действително осветяват за първи път отношенията читател институция откъм различните гледни точки. Особено интересно бе за мене да проследя кореспонденцията на Пенчо Славейков като директор на Националната библиотека / по онова време Софийската народна библиотека/ относно невърнати навреме книги, заети от известни читатели. Едната е Афоризмите на Шопенхауер и това говори доста за читателя й. Жалко, че докторантката не е отбелязала заглавието на книгата, заета и невърната навреме от известния художник Александър Божинов. Всъщност по този текст може да бъде направен един различен прочит на директорите на библиотеката и да се изяснят техните модели на поведение към институализацията на самата библиотека. Що се отнася до въпросите за формиране на читателски публики и формиране на литературен вкус, които са обявени като важни задачи на изследването, това е малко рисковано да се определя от читателите тъкмо на Националната библиотека, тъй като аудиторията й се е състояла главно от известните интелектуалци на времето и от известните ни учени и политици на 20,30 и 40-те години на миналия век, които до един са хора с вече формиран облик в това отношение. Специално внимание във втора глава заслужава част 2.4.2, посветена на жените - читателки в Народната библиотека. Те се появяват по-късно в статистиките от 1891 г., което не означава все пак, че не ги е имало. Изследването разглежда подробно техните характеристики и правилно откроява четири основни групи студентки и ученички; домакини; учителки; чиновнички. И тогава, както и сега, работнички и търговки

4 почти не са стъпвали в библиотеката, нито пък са заемали книги за домашен прочит. Глава трета - Четене и читатели в други библиотеки - включва множество данни от Пловдивската народна библиотека / днес Народна библиотека Иван Вазов /;, Варненската общинска библиотека /днес регионална библиотека Пенчо Славейков и Русенската общинска библиотека /днес регионална библиотека Любен Каравелов /. Библиотеките са много добре подбрани с оглед географското им положение, читателските им практики и мястото, което заемат в културната история на съответните региони. За тях са дадени множество данни за: история и историография, съществували и новосъздадени нормативни документи, статистики на читателите и четенето и даже някои социално- икономически данни за заплати на библиотекарите и покупателните възможности на библиотеките през различни периоди от време. Всичко това, както отбелязва докторантката, би осъществило намерението за систематичност в проучването върху аспектите на читателските практики / с. 127/. Оценявам високо тази част от дисертационния труд на П. Муканова и считам, че множеството факти, които е систематизирала и анализирала водят до важни заключения не само за читателите и читателските практики, но и за библиотекарите и техните съсловни качества и недостатъци, формирани в продължение на десетилетия, както и за директорите не само на разглежданите библиотеки, а и въобще на българските библиотеки и на основните недостатъци в управлението им, заложени, както виждаме, още в началните етапи на развитието на тези изключително важни културни институции. При представянето на историята на библиотеката в Русе е анализирано и дарителството като съществен дял във фондообразуването на библиотеката. Не е мотивирано защо само тук е поставен този въпрос, но

5 по принцип той е изключително важен, особено за разглеждания в дисертацията исторически период. Заключението е твърде кратко и донякъде неубедително. Струва ми се твърде оскъдно изведеното наблюдение, че множащите се домашни и обществени библиотеки водят до формирането на читателска култура, която надхвърля маркера можещ да чете / с.185/ или пък заявления от рода на : Историята на институционалния читател е историята на новия социален ред. /с. 186/. Струва си да се попита: какъв собствено е той, този нов социален ред? Изводите би трябвало да тръгват оттук, а не да спират дотук. Независимо от тези и някои други общи стилистични слабости обаче, аз считам, че трудът напълно заслужава нашето внимание, в него има достатъчно приносни моменти и натрупани нови факти и заключения, затова препоръчвам убедено на Научното жури да присъди на Поли Руменова Муканова образователната и научна степен доктор по професионално направление 3.5 Обществени комуникации и информационни науки г. Рецензент: /Проф. дфн. Боряна Христова/