ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ" В Ъ П Р О С Н И К. за държавен изпит по философия за образователно-квалификационна степен "бакалавър"

Препис

1 ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ" В Ъ П Р О С Н И К за държавен изпит по философия за образователно-квалификационна степен "бакалавър" 1. Възникване на философията в древна Гърция. Мит и логос. "Натурфилософията" като учение за битието. Основни направления в ранната гръцка мисъл преди Сократ. 2. Философията на Платон. Учението за двата свята. Онтологични основания на възгледите за душата, човека и държавата. 3. Аристотел. Критика на платонизма, учението за причините и телеологията. Класификация и система на знанието. 4. Мярата на добродетелта в етиката на Аристотел. 5. Естетиката на елинистичната епоха. 6. Латинската патристика. Августин и Боеций. 7. Западноевропейската схоластика. Основни етапи и основни теми. Реализъм, номинализъм и концептуализъм. 8. Философията на Тома Аквински и учението за трансценденталиите. 9. Естетиката на Ренесанса. 10. Емпиризмът във философията на Новото време - Фр.Бейкън, Дж.Лок, Дж.Бъркли, Д.Хюм. 11. Рационализмът във философията на Новото време - Т.Хобс, Р.Декарт, Б.Спиноза, Г.Лайбниц. 12. Естетиката на класицизма 17 в. 13. Критическата философия на И.Кант. Трансценденталният метод. 14. Кантовата практическа философия. Етиката на дълга. 15. Практическа етика: проблемът за аборта. Социално-политически предизвикателства пред живота с увреждания. 16. Ученията на Фихте и Шелинг - "диалектиката на Аз-а" и философията на "абсолютното тъждество". 17. Абсолютният идеализъм на Хегел. Принципи и структура на Хегеловата философска система. 18. Философията на А.Шопенхауер. Волята като самостоен онтологемен източник. Шопенхауер и Кант. 19. Философията на Ницше. Преоценка на всички ценности. Вечното възвръщане. Свръхчовекът. Волята за власт (мощ). Критика на морала и християнството. Повратът към плурализма на съвременния свят. 20. Философията на Киркегор. Стадии на развитие на личността. 21. Философията на Карл Маркс. Проблемът за отчуждението.марксовата философия на историята. 22. Аналитическата традиция и лингвистическият обрат. Логическият атомизъм: Ръсел и Витгенщайн. Логическият позитивизъм на Виенския кръг. Куайн срещу двете догми на емпиризма. 23. Феноменологическата традиция. Трансценденталната феноменология на Хусерл и екзистенциалната на Хайдегер.

2 24. Религиозен и атеистически екзистенциализъм. Хайдегеровата екзистенциална аналитика.битие и време. Френската екзистенциална философия.ж.п.сартр. Битие и свобода. 25. Критическата теория на Франкфуртската школа. Хоркхаймер, Адорно и диалектиката на Просвещението. Маркузе: едноизмерният човек. Хабермас и комуникативната рационалност. 26. Философската херменевтика.ранна херменевтика: Шлайермахер и Дилтай.Късна херменевтика Гадамер.Проблемът за предразсъдъците. 27. Философските дискурси на постмодерността. Фуко: археология на знанието и генеалогия на модерността; Лиотар: недоверието в метаразказите. Дерида, Бодрийяр. Мамардашвили: класическа и некласическа рационалност. 28. Познанието: класически и съвременен анализ; видове епистемологии. Теории за истината: класификация и представители; изложение на теория по избор. 29..Докса и епистеме: епистемологическият проблем. Будният, възрастен и разумен европеец като мащаб за сънуващия, детето, безумеца и туземеца: проблемът за собствената мяра и несъизмеримостта. Предимството на доксичния свят на будния, възрастен и разумен европеец: само в този свят може да се постави епистемологическият проблем. 30..Социално-политическите дилеми на автономията и патернализма. Свобода и нанасяне на вреда (harm principle). 31..Проблемът за властта и субекта. Възможни ли са критиката и съпротивата? 32..Биоетика и биополитика 33..Класическата модерна формална логика: логическа форма и логически извод; пропозиционалната логикас и логиката на предикатите. Проблематизиране на идеализациите на класическата модерна формална логика. Некласическите логики. 34. Традиции и революции в историята на логиката. Силогистики и логически законодателства при Аристотел и Хегел. Галилеевата наука, Ръселовата логика на отношенията и асилогистическите изводи. 35. Философската логика от началото на ХХ-ти век между вавилонската разноезичие и некласическите открития. Логическа форма и предпредикатни очевидности: Ръсел, Витгeнщайн, Хусерл, Хайдегер. 36. Некласическата трансцендентална логика: предпредикатните очевидности, проблемът за несъизмеримостта и модалностите на разбирането; логическият извод като проблем пред некласическия трансцендентализъм. 37. Праксеологическият обрат в логиката и неговите предшественици. Бурдийо: практическа логика и "логическа логика"; теорията на практическата логика. Етнометодологията: проблемът за ендогенността. 38. Онтологията като философска дисциплина. Разграничението между докса и алетея. Моделът на Спиноза natura naturans vs. natura naturata. Коперниканският преврат в онтологията. Онтологизация на дейността. 39. Онтологията като метафизика (Аристотеловият есенциализъм). Модерната критика на метафизиката и проектите за трансцендентално обосновававане на онтологията. 40. Невъзможността за безусловно обосноваване и "обратът" към динамични феномени в ХХ-ти век (екзистенция, речеви актове и др.). 41. Философската антропология на ХХ-ти век, направления и школи: екзистенциална, психоаналитична, феноменологична, персоналистична и критико-теоретична. 42. Философията на историята на Просвещението. Хердер, Кант, Хегел.

3 43. Философия на историята в края на 19 и през 20 в. Неокантиантският методологически обрат. Философия на историята на Шпенглер, Историята в дискурса на херменевтиката и екзистенциализма (Гадамер, Ясперс, Хайдегер). Литература по Антична философия 1. Аристотел, Аналитики, т. I, С Аристотел, Категории, С Аристотел, Метафизика, С Елеати, С Епикур. - в: Радев, Р. Епикур, С Жан Брюн, Неоплатонизмът, С., Ксенофонт, Сократически съчинения, С Лукреций, За природата на нещата, С Марк Аврелий, Към себе си, С Питагор и питагорейците, С Платон, Диалози, т. 1-4, С Плотин, Енеади, кн.1,2,5, С Прокъл, Първооснови на теологията, С Реале, Дж. Антиссери, Дж., История европейской философии, т. I, Греция и Рим, СПб., Рикен, Фр. История на античната философия, С., ЛИК, Сенека, Избрани диалози, С Сенека, Нравствени писма до Луцилий, т. 1-2, С Хераклит - в: Радев, Р. Хераклит, С.1986 по Философия на Средновековието и Ренесанса 1. Архив за средновековна философия и култура, Свитък 1, С.,1994; 2, С.,1995; 3, С.,1996; 4, С.,1997; 5, С.,1998; 6, С.,2000; 7, С.,2001; 8, С.,2002; 9, С.,2003; 10, С.,2004; 11, С., Горфункель, А. Гуманизм и натурфилософия итальянского Возрождения, М., Горфункель,А. Философия эпохи Возрождения (Кузанец, Леонардо, Коперник, Эразм, Мор, Макиавелли, Монтен, Бруно, Кампанелла, Галилей), М., Григорий Назиански. Пет богословски слова. ГАЛ-ИКО, С., Григорий Нисийски, За душата и възкресението, ЛИК, С., Ериугена. За разделението на природата. ЛИК, Жилсон, Ет. Бьонер, Ф. Християнската философия. С., Каприев, Г. Byzantinica minora. С., Каприев, Г. Византийската философия, С., Куплетский, М.А. Неоплатонизм и христианство, вып.i, Казань, Майендорф, Й. Византийско богословие, С., Майоров, Г.Г. Формиране на средновековната философия 12. Неоплатонизъм и християнство. Византийската традиция, «ЛИК», София Неоплатонизъм и християнство. Гръцката традиция III-VIв., «ЛИК», София Пет средновековни философски трактата. С., Пиер Абелар, Избрани съчинения. С., 1986

4 16. Реале, Дж. Антиссери, Дж., История европейской философии, т. II, Сердневековье, СПб., Св. Дионисий Ареопагит, За божествените имена. С., Св. Дионисий Ареопагит, За небесната йерархия. За църковната йерархия, С., Средновековни философи. Част първа, С Хайнцман, Р. Философия на Средновековието 21. Цимерман, А., Тома от Аквино, С., 2004 по Философия на Новото време ХVІ -ХVІІІ век 1. Антология Европейска философия ХVІІ-ХІХ век, ч.і-іі, С., Радев, Р. Велики философи, т.1-2, С., Философията от епохата на Възраждането до втората половина на ХІХ век, т.1-2, С., Антология мировой философии, т.1-4, М., Виндельбанд, Вильгельм. История философии, М., Горфункель, А. Гуманизм и натурфилософия итальянского Возрождения, М., Горфункель, А. Философия эпохи Возрождения (Кузанец, Леонардо, Коперник, Эразм, Мор, Макиавелли, Монтен, Бруно, Кампанелла, Галилей), М., Фишер, Куно. История новой философии (Введение в историю Новой философии), М., Ръсел, Бъртран. История на западната философия, т.1-3, С., Хегел, Георг. История на философията, т.1-3, С., Христов, Л. Универсалиите срещу човека или парадоксите на общото, С.,2002. по Немска класическа философия 1. Имануел Кант, Избрани произведения (София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 1998) 2. Имануел Кант, Критика на практическия разум (София: БАН, 1974) 3. Имануел Кант, Критика на способността за съждение (София: БАН, 1980) 4. Имануел Кант, Критика на чистия разум (София: БАН, 1992) 5. Имануел Кант, Към вечния мир (София: БАН, 1977) 6. Имануел Кант, Основи на метафизика на нравите (София : Наука и изкуство, 1974) 7. Имануел Кант, Пролегомени към всяка бъдеща метафизика (София : Лик, 1993) 8. Новалис, Учениците на Саис (София : ЛИК, 1994) 9. Паси, Исак, Немска класическа естетика (София : Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 1991) 10. Стефанов, Иван Софрониев, Диалектиката на Фихте (София : Наука и Изкуство, 1982) 11. Стефанов, Иван Софрониев, Кант и аналитичната метафизика (София : Наука и Изкуство, 1986) 12. Фихте, Опит за ново изложение на наукоучението (София: Лик, 1994) 13. Фихте, Предназначението на човека (София: Лик, 1999) 14. Хайдегер, Мартин, Кант и проблемът за метафизиката, (София : Анубис, 1997) 15. Хегел, Енциклопедия на философските науки I-III (София: Лик, ) 16. Хегел, Лекции по история на философията I-III (София: Наука и Изкуство, 1982) 17. Хегел, Науката логика I-II (София: Европа, 2001) 18. Хегел, Феноменология на духа (София: ЛИК, 2001) 19. Хегел, Философия на историята I-II (София: Евразия, 1995) 20. Хегел, Философия на правото (София: ЛИК, 1995)

5 21. Шелинг, Изложение на моята философска система (София: Наука и Изкуство, 1989) 22. Шелинг, Система на трансценденталния идеализъм (София: Наука и Изкуство, 1983) 23. Шелинг, Философия на изкуството (София: Наука и Изкуство, 1980) по Философия на Новото време ХIX век 1. Киргегор, С., Болка за умиране, Стено, Варна Киргегор, С., Въдворение в християнството, Стено, Варна Киргегор, С., Или - или, т. 1-2, Народна култура, С Киргегор, С., Понятието страх, Стено, Варна Киргегор, С., Философски трохи, Кота, София, Маркс, К., Енгелс, Фр., Немската идеология, - в: Съчинения, изд. на БКП, С. 1957, т Маркс, К., Икономическо-философски ръкописи от 1844г. - в: Съчинения, изд. на БКП, С. 1983, т Минева, С., Абсолютният парадокс: между етиката и апологетиката, - в: Киргегор, С., Философски трохи, Кота, София, 2003, с Ницше, Фр., Eccе homо, ИК Критика и хуманизъм", С Ницше, Фр., Воля за власт, кн. 1-4, Евразия, Ницше, Фр., Залезът на боговете, Хр. Ботев, С Ницше, Фр., Раждането на трагедията от духа на музиката, Наука и Изкуство, С Ницше, Фр., Тъй рече Заратустра, ИК Христо Ботев", С., Паси, Исак, Има ли весела наука?- Ницше, Фридрих, Веселата наука, УИ Св. Кл.Охридски", С Паси, Исак, Метафизиката на А.Шопенхауер. - в: Шопенхауер, А., Светът като воля и представа, Изд. на СУ Св.Кл.Охридски", С., 1997, с Теохарова, Р., Болката: да се поболееш по живия смисъл, - Киргегор, С., Болка за умиране, Стено, Варна 1991, Шопенхауер, А., Светът като воля и представа, УИ Св.Кл.Охридски", С., по Философия на 20 в, епистемология и логика 1. Аристотел, Аналитики. Том 1. София: Христо Ботев, Аристотел, Категории. София: Наука и изкуство, Бурдийо, П. Политическите залози на логиките на именуване: две статии на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, бр. 3/4, Бурдийо, П. Практическият усет. София: Фигура, Витгенщайн, Л. Логико-философски трактат. В: Л. Витгенщайн, Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, Витгенщайн, Л. Философски изследвания. В: Л. Витгенщайн, Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, Деянов, Д Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. 2. Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология. - Социологически проблеми, бр. 3/4, Деянов, Д. Външни отношения или релационни свойства? - Философски алтернативи, бр. 1, Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация. Критика и хуманизъм, кн. 17, бр. 1/2004.

6 5. Куайн, У. В. О. Двете догми на емпиризма. в: Естетика на познанието. Антология. Съст. А. Карагеоргиева, В. Ангелов. София: Унипрес, Кун, Т. Структура на научните революции. София: "Петър Берон", Лиотар, Ж.-Ф. Постмодерното, обяснено за деца. София: Критика и хуманизъм, Мамардашвили, М. Избрано. Класическа и некласическа рационалност. Том I. София: Изток-Запад, Маркузе. Х. Едноизмерният човек, С., Ницше, Ф. Волята за власт. София: Евразия, Остин, Д. Как с думи се вършат неща. София: Критика и хуманизъм, Полименов, Т. и др. (съст.). Философия на логиката. Ранна аналитична философия: Готлоб Фреге, Бъртранд Ръсел, Джордж Е. Мур, Лудвиг Витгенщайн. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", Ръсел, Б. Теория на познанието. София: Критика и хуманизъм, Сивилов, Л. (съст.) Теории за истината, Ч. 1, С., Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", Спасов, Д., Мерджанов, Н. Символна логика. София: Наука и изкуство, Файерабенд, П. Против метода. София: Наука и изкуство, Философия на науката. Антология. Съст. С. Герджиков, К. Янакиев. София: ЛИК, Фуко, М Генеалогия на модерността. Св. Кл. Охридски, София. 2. Фуко, М Власт. София: Критика и хуманизъм. 3. Фуко, М Надзор и наказание. София: Св. Кл. Охридски. 4. Хабермас. Ю Философският дискурс на модерността. Плевен: ЕА. 28. Хегел, Г.В.Ф. Науката логика. Част 1-2. София: Изд. на БКП, Хоркхаймер, М, Адорно, Т. Диалектика на Просвещението. София: ГАЛ-ИКО, Хусерл, Е. Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология. София: КХ, по Онтология 1. Аристотел, Метафизика. София: Сонм, Вацов, Д. Онтология на утвърждаването. София: Изток-Запад, Кант, И. Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, София: ЛИК, Кънев, А. Западната философия, том I и II. Стара Загора: "Идея", Хайдегер, М. Битие и време. София: Акад. Изд. "Марин Дринов", по Етика (Практическа етика) 1. Джонсън, А Раждането на биоетиката. София: ИК Критика и хуманизъм. 2. Кънева, В. (съст.) Автономия и биоетика, Студии, 1 част. София: ИК Критика и хуманизъм. 3. Тулмин, Ст. Завръщане към разума. Естетика 1. Адорно, Т.В., Естетическа теория, С., Кант, И., Критика на способността за съждение, С., Платон, Държавата (Десета книга).

7 4. Плотин, Енеади, Книга първа, Трактат шести. 5. Хегел, Естетика, т.1 (Увод), С., Цонева, И., Естетическото, С., по Философска антропология 1. Ингарден Роман, Човекът, КФКХ, 2005; 2. Сартр, Жан Пол. Битие и нищо. т.1, т. 2. Наука и изкуство, С. 1994, 2000г. 3. Шелер Макс, Мястото на човека в космоса, Изд.Евразия, 1991 по Философия на историята 1. Бодрияр Ж. Илюзията за края, КХ, Историци за историята. Aнтол. под ред. на Мария Тодорова, С Р.Колингууд Р. Идеята за историята, Евразия, 2001 г. по Социална философия 1. Талер и Сънстейн, Побутване. София: ИЗ 2. Кънева, В. (съст.) Автономия и биоетика, Студии, 1 част. София: ИК Критика и хуманизъм. 3. Алън, Е Политиката на нас самите. София: КХ 4. Фуко, М. История на сексуалността, 1 и 2. Плевен: ЕА. Приет с Решение на КС 58/ Утвърден с Решение на ФС 120/