СТАНОВИЩЕ за научните трудове и академичната дейност на гл.ас. д-р Иван Георгиев Колев, представени за участие в конкурс за заемане на академична длъж

Препис

1 СТАНОВИЩЕ за научните трудове и академичната дейност на гл.ас. д-р Иван Георгиев Колев, представени за участие в конкурс за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 2.3. Философия, по научната специалност Философска антропология и философия на изкуството за нуждите на СУ Св. Кл. Охридски от проф. дфн Валентин Канавров Настоящото становище е изготвено въз основа на документи, постъпили по конкурс, обявен от СУ Св. Кл. Охридски в ДВ, Бр. 35 от г. Представените документи съответстват на изискванията на ЗРАСРБ, ППЗРАСРБ и правилниците на СУ. Процедурата по конкурса е изцяло и коректно спазена. Със задоволство отбелязвам педантизма и прегледността при изготвянето и подреждането на материалите. На първото заседание на научното жури изразих съгласие и бях избран за становищар по конкурса. Гл.ас. д-р Иван Колев е единствен кандидат в конкурса. За участие в конкурса д-р Колев представя списък на публикации, съдържащ 5 заглавия, в т.ч. 2 отпечатани монографии (2013), 1 отпечатана антология (2003) и 2 отпечатани статии (2012) на български език. Всички заглавия са строго по научната специалност на конкурса или в непосредствено отношение с нея. Те са публикувани след 2011 г., т.е. след защитата на докторската дисертация на Колев. Антологията е отпечатана през 2003 г., но не е включена в списъка с материали по защитата на доктората на Колев (като рецензент на докторската дисертация на колегата Колев мога да твърдя това със сигурност). Общият списък на публикациите на кандидата е значително по-обширен от посочените 5 заглавия (той е коректно приложен за сведение в документацията). Университетското CV на д-р Колев включва: завършена специалност Философия в СУ; от 1987 г. - преподавател по философия в Катедра Философия на

2 Философския факултет на СУ. В различни факултети на СУ д-р Колев е чел лекции по следните дисциплини: Философска антропология, Философия на изкуството, Генезис на философската антропология, Философия на изкуството, Философията във Франция, Философията в Германия и Философия на правото. Водил е семинари по дисциплините: Философска антропология, Естетика, Философия на природата, Философия на модерното изкуство и Съвременна философия във Франция и спецсеминари по дисциплините: Метафизика и Философия на модерното изкуство. Академичното CV на д-р Колев е впечатляващо: 21 учебника и учебни помагала, издадени между г.; 29 издадени под негова редакция книги (Библиотека Касталия на изд. ЛИК ); 3 членства на ред.колегии на философски списания; 5 членства в международни философски общества; множество участия с научен доклад на международни и национални философски форуми; множество научни проекти. Основните съчинения, с които д-р Колев кандидатства в конкурса, са монографиите Битие и обитаване. Към философия на архитектурата (Изд. Изток-Запад, 2013) и Философска антропология. Идея, генезис, позиции (Изд. Изток-Запад, 2013). Първата монография е уникална за българската философска литература. На фона на множеството теории на изкуствата, включващи общи културно спрегнати теоретизации за архитектурата (особено след открояването й като един от първите феномени на постмодерна), Колев предлага една характерно философска постановъчност в хоризонта на битието и обитаването. Тръгвайки от едно странно и неконсистентно определение за философията (с. 7), той навлиза в непребродните дебри (Holzwege) на Хайдегеровата философия, за да извлече оттам някои битийно фундаментални Хайдегерови интуиции, да ги преинтерпретира на български език като своеобразно проясняване на феноменологични елементи в съществуващото (Dasein im Seienden) и така да просветли идеята си за философиране на архитектурата във феноменологичен и ек-зистенциален план. Педантичният становищар би могъл да оспорва геометризирането на черворицата (Geviert) и механичното й използване в херменевтичен план за феноменолого-екзистенциална

3 и естетска конституция на архитектурата, но не би могъл лековато да отхвърли експресивния опит да се хайдергерства на български език, при това в една подчертано релевантна постановъчност. Имам предвид трудното за овладяване опосредстване на процеса на битийно захвърляне българският език, както впрочем всички други европейски езици упорито се съпротивлява на лъхащото от битието мълчание, - което Колев изключително сръчно (за да използвам прекрасния Хайдегеров екзистенциал като контрапункт на рационално опошляващата дума) препредава чрез строене (градеж, изграждане, град) и обитаване. Вероятно му е убегнала последната стъпка в тази нахвърленост, а именно да покаже нейното битийно задаване. Ала, все пак, амбицията на автора не е експлицитното откъм Хайдегер битийно философстване на български език, а разкриването, респ. проясняването на обитаването като хоризонт за феноменологизиране на архитектурата (в този пункт е концептуалният принос на монографията). Тук няма да се спирам подробно, а само ще отбележа още няколко достойнства (по същество приноси) на теоретизацията: концептуализиране на изкуството като феномен, (едва ли не кабалистично) формулиране на дванадесетте приносителя (вероятно: в-носителя) на изкуството и тяхната анализа, екзактно вписване на значителна фактология от историята и теорията на архитектурата в нейното философиране и др. Наред с посочената съпротива срещу определението на философията, не мога да спестя и рестриктивното определение на битието на човека (с.98). Всъщност става дума за ек-зистенцията, която (в стилистиката на Колев) може да се представи като битие в ( на ) обитаването, т.е. своеобразно Dasein. Втората монография Философска антропология разчитам колкото като характерно научно изследване (търсещо теоретизиране на философската антропология), толкова и като типично помагало за университетски четения по дисциплината (напр. обособени са обзорно и аналитично съдържание, като приложение е дадена не само библиография, а също текстове и хроники, параграфите са интригуващо, а не сухо формулирани и пр.). Тези два момента са много сполучливо обединени, вкл. концептуално и методологически чрез т.нар. конверсативен индекс на философската теория, който е преграда пред нейното

4 сциентизиране (с.11). Колев търси философско присъствие на антропологията още при специфичното раждане на европейската философия, като в случая аксиомите не играят, а архе се превръща в принцип. За ориентир обаче му служи Шелер. Ето в тази особена не толкова архитектонично, колкото концептуално ситуация виждам първия същински принос на монографията. Не всяко философско споменаване или изследване на проблема за човека е, строго казано, философска антропология. Всъщност тя начева като характерна философичност и иманентна топология едва след разпада на абсолютното философстване през първата половина на XIX век, като, разбира се, черпи идеи от нестихващите в историята на философията рефлексии върху битието и същността на човека. Колев много точно разграничава философска антропология от философстване за (върху) човека. Като изкушен от проблематиката, той обаче защитава тезата, че първоначало на философската антропология е Аристотеловата De anima, като след нея има още три начала, формиращи общо 4 епизода, в които се разграничават различни отделни фази (с.24). След очертаването на тази теоретична рамка (в това виждам втория съществен принос на изследването) монографията предлага една много стегната, ясна и точна анализа на споменатите 4 епизода. В тях има много фактология, една част от която се появява за първи път в българската философска литература (в този пункт е третият принос; правят много добро впечатление преводите на редица основополагащи за философската антропология текстове). Но, наред с фактологията, същественият момент е цялостното концептуализиране на философската антропология, представено от Колев като нейна обнова основно чрез Шелер, Плеснер, Гелен и Ротхакер (тук е четвъртият принос). Становището не предполага детайлна анализа на останалите публикации на кандидата. Ще посоча само тяхната релевантност спрямо научната специалност на конкурса и възможността за използването им като учебни помагала. Своите научни приноси д-р Колев диференцирано представя по отношение на всяка публикация. Те са реални и с определена научна, теоретична, методологична и преподавателска стойност. Заключение: След запознаване с представените в конкурса материали и научни трудове, анализа на тяхната значимост и съдържащите се в тях научни,

5 строго теоретични, научно-приложни и приложни приноси, давам своята категорична положителна оценка и препоръчам на Научното жури да предложи на Факултетния съвет на Философския факултет при СУ Св. Кл. Охридски да избере гл.ас. д-р Иван Георгиев Колев на академичната длъжност доцент в професионално направление 2.3. Философия по научната специалност Философска антропология и философия на изкуството г. (проф. дфн Валентин Канавров)