ПЕТИ ДЕН ОТ ПЪТЕШЕСТВИЕТО I. КАК Е НА ПАША На Хлапич и Гита беше трудно на другия ден да се разделят със селяните, защото така ги обикнаха, сякаш бяха

Препис

1 ПЕТИ ДЕН ОТ ПЪТЕШЕСТВИЕТО I. КАК Е НА ПАША На Хлапич и Гита беше трудно на другия ден да се разделят със селяните, защото така ги обикнаха, сякаш бяха живели при тях три години. Това беше така, защото заедно гасиха пожара. Така става винаги, когато хората преживеят заедно голямо бедствие. Гита и Хлапич, значи, бяха много тъжни на заминаване, а колкото повече селяните забелязваха, че Хлапич и Гита са тъжни, толкова повече печено месо, хляб и баница тъпчеха в торбата на Хлапич, защото не знаеха как да ги утешат по друг начин. Най-накрая торбата на Хлапич стана толкова дебела, като едра земна пчела, когато се напие с мед. Гита трябваше да се засмее, когато видя толкова напълнена торбата, и така, най-накрая, все пак, тръгнаха радостни на път. Пътят се проточваше през големи и зелени ливади като дълга сламка през зелено море. Хлапич и Гита вървяха по пътя като две мравки по тази сламка. Така, след дълго ходене, стигнаха до едно място, на което пътят се разделяше на две. 69

2 Единият път продължаваше през голямата равнина, а другият се изкачваше нагоре и минаваше през гора. Такова място се нарича кръстопът. Хората разказваха, че в стари времена на кръстопътищата се срещали магьосници, вещици и върколаци. Но сега няма такова нещо. През лятото на кръстопътищата седят пастирчета и дялкат тояги или брулят бели и черни черници. А през зимата, когато има луна и сняг, посред нощ си играят зайци на кръстопътя. Сега беше лято и на една малка ливада край кръстопътя имаше множество малки пастири и пастирки, които пасяха крави и печаха царевица. Пастирчетата бяха пет: две момиченца и три момчета. Най-малкият пастир беше още толкова малък, че всяка по-висока тревичка го гъделичкаше по носа, а беше облечен само с ризка, а тази ризка стигаше до земята. Беше толкова малък и дебел, че Хлапич отдалече се досети, че се казва Мишко. Всички пастири се събраха около Гита и Хлапич и около Бундаш и папагала и не знаеха какви са тези шарени чудесии. Започнаха да ги разпитват за това и онова, а малкият Мишко се сети, че в селото веднъж бил един капитан във 70

3 военна униформа. Затова показва с пръст Хлапич и казва: И това е капитан. Но когато този капитан порасне, шапката ще му бъде прекалено малка. Това ядоса Хлапич, защото не обичаше да слуша да му казват, че е малък. Затова каза на Мишко, сочейки дългата му ризка. А когато ти пораснеш можеш да станеш с това расо бял монах. Май ще ти бъде доста дълго. Но сега се намеси по-големият брат на Мишко и каза на Хлапич: Недей да обиждаш брат ми! Не го обиждам, а само на шега говоря - отвърна Хлапич. Тогава братът на Мишко излезе право пред Хлапич, измери го с поглед и каза: Това не е шега, ами не се карай с брат ми. Хлапич още от отдавна беше чирак и знаеше, че когато момчетата говорят така, значи искат да се сбият. Но на Хлапич не му се искаше да се бие, макар че беше по-силен от всички пастирчета. Затова каза на брата на Мишко: Няма да се бием, а ще хвърляме камък и ще видим кой е по-силен! Хлапич вдига от пътя голям камък до рамото си, сякаш е перо. Тогава замахва и изхвърля от 71

4 рамо камъка. Камъкът отлита далече и високо през клони и храсти, чак на ливадата. Сигурно Крали Марко така умело е хвърлял камък от рамо, когато бил малък. Нито един пастир не можеше да хвърли толкова далече камък. Сега братът на Мишко замълча и беше доволен, че Хлапич не се сби с него. А момиченцата, които така и така не обичат да гледат когато момчетата се бият, казаха: Този е по-силен и по-умен от брата на Мишко. Междувременно, Гита отиде с пастирите долу на ливадата, където слагаха царевица на жаравата: Колко хубаво пука царевицата! - извика Гита. - Хайде да останем за малко тук! Хлапич нямаше нищо против да остане, защото пастирите му се възхищаваха, а той все пак беше доволен от това. Освен това, на ливадата беше много хубаво. Колко хубаво е на малките пастири, когато седят на ливадата около огъня и пекат на жаравата царевица или под пепелта картофи; това изобщо е трудно да се опише, но по-добре за това да не се пише. На всички хора не може да бъде толкова хубаво, както на малките пастири, та на мнозина 72

5 ще им е мъчно, когато четат, че на други им е подобре. Значи, когато Гита и Хлапич дойдоха с пастирите при огъня, трябваше да се намери още царевица, защото сега бяха повече хора. А може ли да се къса царевица? - попита Хлапич. Ние можем, защото я пазим - казаха пастирите. А как я пазите, като я късате? - попита Гита. Пазим я от кравите. Ако ни нямаше нас, нямаше да има и царевица - каза едно по-голямо пастирче. Това не е истина - каза Хлапич. - Аз учих в училището за чираци: ако нямаше Господ Бог, нямаше да има царевица. Ами то се знае - засмяха се всички пастири наведнъж. - Най-напред Бог трябва да даде царевицата, а тогава ще я пазим. А откъде знаете, че Бог дава царевицата и всичко друго, ако не сте ходили на училище? - попита Хлапич. Ние всеки ден вървим през полето и ливадите и виждаме, че тревата с всеки ден става все по-голяма, а царевицата с всеки ден по-гъста. По това, значи, знаем, че никой не може да 73

6 направи това, освен Бог - каза най-голямото пастирче. Хлапич много се учуди на това, защото не знаеше, че от тревата и царевицата човек може много да научи, и че от полето и ливадите е дошла мъдростта в школските книги на Хлапич и във всички други книги. След това всички отидоха да късат царевица. Хлапич събу ботушите, за да не ги повреди, защото тревата в ливадата беше влажна. Но веднага забеляза, че малкият Мишко гледа ботушите. Затова каза на Мишко: Не пипай ботушите, Мишко! Това са императорски ботуши, затова ще те ухапят, ако ги обуеш. А един от пастирите каза: Разбира се, че ще те ухапят - и сложи във всеки ботуш по няколко стръка коприва, така че Мишко да не забележи. Тогава тръгнаха всички, освен Мишко. Когато Мишко остана сам, дълго гледаше ботушите. Струваше му се, че са все по-хубави и по-хубави. Най-накрая, не можеше да повярва, че хапят. Затова бавно се приближи до ботушите. Мишко беше умен. Бавно и внимателно протегна ръка в единия ботуш. Олеле! - извика, когато се опари на копривата в ботуша, - наистина хапят. 74

7 И се замисли. Малкият пастир добре познаваше копривата и бързо се досети какво има в ботушите. Тогава омота ръка със своята дълга ризка и внимателно извади един след друг всички стръкове коприва. Когато пастирите с Хлапич и Гита се върнаха, идва насреща им Мишко, а на краката му са ботушите на Хлапич. Стигаха му до кръста и беше толкова смешен с тях, че дори и Хлапич не се разсърди. Какво стана, Мишко? Не те ли хапят ботушите? - попита Хлапич. Хапеха, но им извадих зъбите - отвърна Мишко. Всички се засмяха на Мишко. Тогава Мишко събу ботушите и ги даде на Хлапич, който пак ги обу. И двамата бяха доволни. Ако всички хора бяха толкова добри, колкото Хлапич, можеше често и по двама души да бъдат щастливи с един единствен чифт ботуши. След това всички насядаха около огъня. Момиченцата вееха с престилки, за да се разгори огънят, а момчетата натъкнаха мамулите на дълги пръчки, за да ги пекат. Хлапич седеше и разказваше за майстор Мърконя, за черния човек и за Злия Гърга. 75

8 Сега най-голяма грижа ми е да намеря Гърга и да му предам вързопчето с форинта от неговата майка. А къде ще го намериш? - попита Мишко. Не знам! Но така ми се иска да му го дам и така ми се иска да му предам какво заръча майка му, че все си мисля да можеше само изведнъж Гърга да падне пред мен. Сигурно няма да може - засмя се найголямото пастирче. - Не може и круша да падне пред теб, ако не седиш под крушово дърво, а камо ли човек да падне изведнъж пред теб. 76