До: РИОСВ Пловдив Пловдив, 4000 бул. "Марица" 122 Община Пловдив Пловдив, 4000 Пл. Стефан Стамболов 1 С Т А Н О В И Щ Е ОТ: БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩ

Препис

1 До: РИОСВ Пловдив Пловдив, 4000 бул. "Марица" 122 Община Пловдив Пловдив, 4000 Пл. Стефан Стамболов 1 С Т А Н О В И Щ Е ОТ: БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ (БДЗП), партньор на BirdLife International в България, вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел при Софийски градски съд по ф. д от 1993г., БУЛСТАТ Ю, представлявано от Нада Илиева-Тошева, действащ в качеството си на Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Яворов, бл.71, вх.4, ет.1. Относно: Доклад за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение: Укрепване и социализация на речното корито на р. Марица в границите на гр. Пловдив в участъка от пътния възел на околовръстен път до изградения шлюз в източния край на гр. Пловдив върху защитена зона BG Марица-Пловдив по Директивата за опазване дивите птици 2009/147/ЕО и защитена зона BG Река Марица по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна 92/43/ЕИО, с възложител община Пловдив. Уважаеми г-н Кмет / Директор! Във връзка с публикуван Доклад за оценка на въздействието върху околната среда и ДОСВ към него на инвестиционно предложение: Укрепване и социализация на речното корито на р. Марица в границите на гр. Пловдив в участъка от пътния възел на околовръстен път до

2 изградения шлюз в източния край на гр. Пловдив и във връзка с проведено обществено обсъждане на Доклада по реда на чл. 17 от НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда 1 Изразяваме следното становище, което следва да се разглежда като допълнение към предоставеното от БДЗП становище във връзка с процедура за консултация с обществеността по чл. 25 от Наредба за извършване на оценка за съвместимост на ДОСВ на горепосоченото инвестиционно предложение: 1. В допълнение на становището по ДОСВ на инвестиционното предложение считаме, че: 1.1. По отношение на оценката на кумулативния ефект не са спазени изискванията на чл. 24 (3) т. 4 на Наредбата за ОС. Отчетеното кумулативно въздействие е само на ниво защитени зони, и не е направено за целевите обекти на опазване природни местообитания и местообитания на видове. Не са отчетени съществуващите стари и силни антропогенни въздействия, свързани с голямата урбанизирана територия в съседство и с множество изградени съоръжения в поречието на Марица, като баражи, подпорни стени, мостове, гребен канал и др. Експертите многократно ги споменават за повечето видове и местообитания, като съществуващи и причиняващи деградация на местообитанията, но не ги отчитат, като въздействия, които има нужда да бъдат отразени и смекчени, а по-скоро като смекчаващи степента на въздействие, което противоречи на принципни положения в Директива 92/43/ЕЕС. Т.е. когато има вече налични достатъчно значими негативни въздействия върху целевите обекти на опазване в защитената зона, те би следвало да подлежат на смекчаващи мерки и оценка на кумулативния ефект, а не да са причина за омаловажаване на степента на въздействие на оценяваното ИП Подценено е въздействието по време на експлоатацията на ИП, свързано със значително увеличаване на степента на урбанизация на поречието на р. Марица в обхвата на ИП по отношение на: възможност за навлизане на чужди и инвазивни видове (увеличаване на антропогенното присъствие, озеленяване с нетипични видове), фактора безпокойство (увеличаване на човешкото присъствие, както и на домашни и синантропни животни), навлизане на конкуренти на местните видове животни и растения, увеличаване на възможността за инциденти, аварии, залпови замърсявания, пожари и мн. др. Предвид обхвата и характера на ИП, въздействието по време на експлоатация, неправилно е оценено, като незначително. 1 НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда (загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.). Приета с ПМС 59 от г. Обн. ДВ. бр.25 от 18 Март 2003г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.3 от 5 Януари 2018г. 2

3 1.3. Теренните проучвания по оценката на въздействие са осъществени в неподходящ за развитието на растителността период ноември 2017 г. февруари 2018 г. Вероятно това е причината тя да се базира изключително на картирането в рамките на проект Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове фаза I, което е най-малкото с пет годишна давност (т.е. данните са отпреди мин. 5 г.). Предвид бързата динамика на речните и крайречните екосистеми, тези резултати е следвало да бъдат критично преразгледани. Това е направено само за природно местообитание 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, където използването на резултатите от цитирания проект е довело до оценка от 0.8% пряка загуба на площ или много близко до значителното отрицателно въздействие. Без никаква допълнителна мотивация обаче, и при условие че в периода на проучване, водните растения са с туриони на дъното на реката и не могат да бъдат наблюдавани, тази площна загуба е снижена до 0.10 % или е преизчислена с осем-кратно намаление. Посочените причини, като деградация на крайбрежните съобщества, не важат за типичните хидрофити. Те дори се увеличават, когато поради баражи, изгребване на динамични запаси от речните тераси, на места течението на реката се забавя Повече от два пъти е коригирано въздействието върху природно местообитание 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. от 1,95% (10.5 ha) загуба на площ на ниво зона според резултатите на цитирания проект на 0.9% (3.0 ha). Като основен мотив за това е изтъкната деградацията на крайбрежната растителност и наличие на инвазивни видове. Според изискванията на Директива 92/43 и на цитираното в оценката Ръководство за оценка на природозащитното състояние на видове и местообитания, наличието на инвазивни видове е показател за кумулативен негативен ефект върху местообитанието, както и за влошаване на природозащитното му състояние в резултат на промяна на флористичната и екологичната структура. Това би следвало да повиши степента на негативно въздействие на ИП, а не да бъде причина за оценката му, като незначително. Трябва да се отчете, че това е едно от най-флуктуиращите крайбрежни местообитания, зависимо от седиментацията на наноси по речните брегове, през различните години т.е. потенциалното му разпространение е по-широко от наблюдаваното в момента на оценката. При осъществяване на укрепване на бреговете на реката, ще се създадат условия за изнасяне на тези седименти извън зоната на укрепване и практическото изчезване на това местообитания в целия участък, в който се предвиждат тези дейности. Подобни са изводите и за едно от основните местообитания, предмет на опазване по поречието на р. Марица 92А0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. По наши данни, в обхвата на ИП (река Марица) в град Пловдив, попадат около 15 ha 3

4 крайречни върбово-тополови галерии, което е около 8% от покритието им на ниво защитена зона. Осъществяването на ИП свързано с мащабно укрепване, създаване на нови зони за отдих, озеленяване и др., ще окаже значително отрицателно въздействие върху това природно местообитание Оценката на засегнатите целеви видове животни също е непълна и противоречива. Например за видовете прилепи е поставен акцент върху местата за размножаването им и върху миграционните коридори. Практически липсва оценка на степента на въздействие върху местообитанията им за хранене. Много от видовете прилепи са използват поречията на реките и крайречна растителност, като места за хранен. За следните видове животни е отчетено въздействие, което на ниво местообитания в зоната, би следвало да се отчете като значително или близо до значителното: шипоопашата костенурка (Testudo hermani) ha (1.22%); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) ha (0.66%); голям гребенест тритон (Triturus karelinii) ha (1.6%); распер (Aspius aspius) %; европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) - 1.5%, бисерна мида (Unio crassus) - 2.8% и др. Позовавайки се основно на резултатите от проект Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове фаза I, оценителите посочват наличие на отрицателно въздействие върху видовете, макар и според тях незначително, но в табличното обобщение същото това въздействие е оценено в повечето случаи с оценка 0, т.е. нулево. Това е явно противоречие и в същото време не отговаря на истината. Видове, като тритони, блатна костенурка, бумки, водни кончета, са свързани с временни разливи, мочури и малки блата покрай реката. ИП предвижда цялостна промяна (социализация) на поречието на реката, в това число изрични мерки за превенция на разливане и наводняване. Освен това крайречната растителност се предвижда да се замени от антропогенни структури укрепващи съоръжения, алеи, озеленени площи. Предвижда се промяна и на морфологията на речното течение. В тази връзка, ефектът върху видовете свързани с речното тяло или зависими от него, ще е негативен и устойчив във времето. Дори да има възстановяване на състоянието в самото водно тяло след спиране на дейностите по строителството, то ще частично, а не напълно както твърдят експертите Оценката на алтернативите за реализация на ИП, е направено не спрямо всеки един от засегнатите целеви видове и местообитания, а единствено спрямо защитената зона. Според експертите запазването на нулевата алтернатива е невъзможно и поради факта, че в този участък на речното легло има изградени вече съоръжения, които се нуждаят от реконструкция с цел предпазване от наводнения, на прилежащите територии попадащи в границите на град Пловдив. Това означава, че акцентът е поставен не върху състоянието на целевите видове и местообитания, при нереализиране на оценяваното ИП, а на възможни бъдещи дейности по поддръжка и 4

5 реконструкция на съществуващи съоръжения. Всъщност реалните изводи би следвало да са, че нулевата алтернатива е съвместима с предмета и целите на опазване на защитените зони, доколкото се предвижда запазване на тези видове, макар и някои от тях, във влошено природозащитно състояние, основно поради кумулативния ефект поради наличието на различни защитни съоръжения, антропогенни структури и др., доколкото поречието на реката се намира във втория по големина на населението град в България. 2. След като се запознахме обстойно с ДОВОС на инвестиционно предложение Укрепване и социализация на речното корито на р. Марица в границите на гр. Пловдив в участъка от пътния възел на околовръстен път до изградения шлюз в източния край на гр. Пловдив, изразяваме следното становище относно качеството на доклада и направените интерпретации, изводи и заключения от страна на оценителите: 2.1. Според представената информация в ДОВОС Фигура 1: Териториален обхват на инвестиционното предложение, в землището на град Пловдив, община Пловдив /проект/, карта на стр. 163 и в описанието на участъците на ИП, участъка от р. Марица от продължение на пешеходен мост на Гребен канал до моста на околовръстен път на запад не попада в обхвата на ИП. В същото време на други места в текста на ДОВОС се твърди, че попада. В тази връзка смятаме, че доклада е объркващ и манипулативен. Ако този участък не попада обхвата на ИП той следва да бъде изключен, а направените анализи и оценки коригирани Представените алтернативи в част II Описание на разумните алтернативи проучени от възложителя, не вземат предвид последиците от реализацията на ИП върху биологичното разнообразие. Представената информация относно 1. Алтернативи при избора на площадка, не разглежда алтернативи, а представя данни относно ползите и значението на р. Марица и потенциални ползи от реализирането на ИП Следва да се отбележи, че 91 страници (над 30%) от ДОВОС (без приложенията) представляват информация взета (преписана) от План за управление на водите в БДИБР На стр. 164, т. 4. Биологично разнообразие, Животински свят е представена следната нелогична и трудно разбираема информация: По отношение на фаунистичното разнообразие в района на инвестиционното разнообразие, не се очаква някаква промяна в характерния животинския видов състав, характерен за района предимно синантропен, типичен за градска среда, със значително антропогенно присъствие.. 5

6 Видовият състав на гръбначната фауна в района на инвестиционното предложение може да бъде определен като беден, определен от характера на околната среда в района. Най-голям дял във видовото разнообразие на фауната имат птиците, преди всичко синантропни видове. В границите на поземлените имоти, в които ще се реализира инвестиционното предложение са характерни видове обитаващи градска среда широко разпространени и/или синантропни животински видове. От гръбначната фауна такива са зелената крастава жаба (Bufo viridis), стенния гущер (Podarcis muralis), домашната мишка (Mus musculus), сивия плъх (Rattus norvegicus), домашното врабче (Passer domesticus), селската (Hirundo rustica) и градската лястовица (Delihon urbica), и др Тези твърдения са неистинни що се касае до биологичното разнообразие на територията, попадаща в обхвата на ИП, както и на направени от самите автори на ДОСВ и ДОВОС, констатации относно характерните за района видове и запазения характер на речната екосистема. Само от представителите на орнитофауната в обхвата на ИП са установени 108 вида, в това число защитени и застрашени видове. Делът на синантропни видове не е най-голям. Твърдението че в обхвата на имотите, в които ще се реализира ИП има стенен гущер не отговаря на истината. Този вид не се среща на територията на гр. Пловдив. Посочените като характери за района видове домашно врабче, селска лястовица и градска лястовица, след това не са посочени сред установените в обхвата на теренните проучвания видове Таблица 81. Гореизложеното е ясен индикатор относно качеството на направените заключения, изводи и оценки, базирани на грешно определяне на видове и свободно разписани констатации За качеството на ДОВОС са показателни и редица констатации, които будят недоумение и въпроси относно смисъла им. Например: Стр. 165 от ДОВОС Територията на ИП е силно повлияна от антропогенната преса и активно човешко присъствие в района. При направените огледи на място на засегнатите имоти се установи, и присъствието на рибари в средната част от течението на реката. /Виж. Снимка 1/ При базов сценарий без да се реализира настоящото инвестиционното предложение, в района ще се съхрани настоящото състояние на ихтиофауната Стр. 166 от ДОВОС С неприлагането и реализирането на настоящото инвестиционно предложение /базов сценарий/, възможностите за постигане на основните му цели, в това число 6

7 модернизацията, реконструкцията и развитието на съществуващата техническата инфраструктура и опазване на околната среда като основни фактори за подобряване и стабилизация на социално икономическите процеси в общината, при съобразяване с ограничителните параметри на съществуващите конструкции и съоръжения и при съхраняване и възобновяване на природните ресурси няма да бъдат постигнати С оглед на гореизложените аргументи, предоставени примери и коментари и предвид изискванията на Националното и Европейско природозащитно законодателство, в заключение смятаме че: - ДОСВ и ДОВОС на инвестиционно предложение: Укрепване и социализация на речното корито на р. Марица в границите на гр. Пловдив в участъка от пътния възел на околовръстен път до изградения шлюз в източния край на гр. Пловдив върху защитена зона BG Марица-Пловдив по Директивата за опазване дивите птици 2009/147/ЕО и защитена зона BG Река Марица по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна 92/43/ЕИО, с възложител община Пловдив, са с ниско качество, а представените в тях оценки и заключения са необективни, тъй като не са базирани на най-добрата налична информация, основани са на необективни методики и свободна интерпретация на данни. Липсва научен подход при събиране, анализ и интерпретация на данните. - Реализирането на ИП в този му вид, ще доведе до драстична промяна на средата от добре запазена речна екосистема, в река от канално-парков тип. Предвид местоположението, характера и мащаба на инвестиционното предложение, и с оглед посочените по-горе аргументи, в това число и от авторите на доклада, сме уверени, че реализацията му ще окаже значително отрицателно въздействие върху популации и местообитания на видове предмет на опазване в защитена зона BG Марица-Пловдив и има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитена зона BG Река Марица ; - Считаме, че в този вид, реализацията на това ИП напълно ще унищожи или значително деградира природни местообитания и местообитания на много целеви видове животни. Това практически ще обезсмисли съществуването на защитените зони в границите на град Пловдив и ще замени естествени и полу-естествени речни и крайречни местообитания и местообитания на видове, с изкуствено създадени градски паркове. Това противоречи на поетите ангажименти на държавата да опазва, поддържа и възстановява целевите природни местообитания и местообитанията на целеви видове, най-малкото в одобрените и обявени защитени зони. ДОСВ не отговаря на изискванията на ЗБР и Наредбата за ОС и не дава реална представа за степента на въздействие на ИП. Решението по ОВОС не следва да 7

8 съгласува такова ИП, което ще доведе до значително отрицателно въздействие върху видове и местообитания. - С оглед на представеното по-горе се обръщаме към Вас да приложите изискванията на чл. 27 или чл. 26 от Наредбата за оценка за съвместимост. При прилагане изискванията на чл. 26 следва да бъдат отстранени всички пропуски съобразно представените в становището ни препоръки. Гр. София г С уважение: Нада Тошева - Илиева Изпълнителен директор 8