За развоя на някои комплементизатори в новобългарския книжовен език

Препис

1 За развоя на някои комплементизатори в новобългарския книжовен език За развоя на някои комплементизатори в новобългарския книжовен език Гергана Дачева (Софийски университет) За същността и съвременното състояние на комплементизаторите е писано много в изследванията по синтаксис през последните години. Изяснени са голяма част от основните им характеристики в съвременния български книжовен език (Й.Пенчев, Р.Ницолова, Й.Тишева, Ил.Кръпова и др.). Досега обаче не е обръщано достатъчно внимание на диахронния аспект на проблема и не са обединени усилията на специалистите по история на новобългарския книжовен език и на специалистите по морфосинтаксис. Целта на тази статия е да постави едно скромно начало по отношение на изследването на развоя на някои комплементизатори в историята на новобългарския книжовен език. Може би подобен поглед върху нещата ще даде идеи и нов тласък за по-нататъшни изследвания в тази насока. Обект на наблюдение тук е конкуренцията между релативите който, която, което, които, от една страна, и дето, щото, що (что), от друга, с които се образуват подчинени определителни изречения върху материал от Свищовския дамаскин (1753), Троянския дамаскин (ХVІІ в.), История славеноболгарская на Паисий Хилендарски, Житие и страдания грешнаго Софрония на Софроний Врачански (1805), Буквар с различни поучения на д-р Петър Берон (1824), Българските книжници (1826) на Васил Априлов, Болгарска граматика на Неофит Рилски (1835), Първичка българска граматика (1844) и Първичка българска словница (1848) на Иван Богоров. През Възраждането (особено ранното) комплементизаторите дето, щото, що (что) имат полифункционална употреба със значения където, затова че, в който, в която, в което, в които, което в неутрален среден род (Пашов) или още с просентенциална употреба (Ницолова), какъвто, каквато, каквото, каквито. Тези народно-разговорни форми са неизменяеми и поради това, когато действат като комплементизатори в подчиненото изречение, не се налага да се съгласуват с думата в главното изречение. Поради тази причина те са имали твърде голямо разпространение и са компенсирали липсата на голямо разнообразие от специализирани релативи за въвеждане на различен вид изречения, както и най-вероятно са предпоставка за колебанията в оформянето на различните видове подчинени изречения. По смисъл дето, что, щото могат да функционират на практика на мястото на всеки подчинителен съюз при превод, докато постепенно в контекста на останалата част от изречението не се стесни семантиката и не се достигне до конкретното и точно значение. Неслучайно начинаещите (например ученици) при превод от старогръцки и латински постъпват именно по този начин, докато усетят спецификата на подчинителните съюзи в контекста на различните езици. Ето някои примери за тази полифункционалност: Свищовски дамаскин... а то да кажиме и щото е останало от божестьвное и свещенное евангелие... А тлъкуванието му казува, оти като испльниха, дето пишеше законь, врьнаха се в Галилея......туй бeше дето пишеше закон. В туй село Назареθь, дето са отхрани Христос, оти беши и пророчеството пророку Маллахию заради дето казваше, яко Назорей наречет се......заведоха Христа на Jерусалимь като малко дeте дето беши. Каже нe долня и щото са потьпкува, ами одушеленна, дето имаше Христос, оти Христу премудрость не трeбува......онзы робь да ны благодари царю, дето го почете, ами да хули и да го чува и доброто да му не има. Page 1 of 5

2 Троянски дамаскин (с. 43)... и ты да сторишь със него что ти трэбува и что щешь, и менe кога оу земля погребешь: тогава що си намыслиль, а ты чини какь щешь. Блажена си ты wт сичкыте жены дето си такова дeте родила: и блажим сръдце твое чисто, дето си мужскы прeтрьпeла, и была си вдовица и въ тоа град антиwхиa, бeше и монастирь, дето се блаженный Iwаннь постриже да ти кажем радост голяма, дето щешь да бъдешь на сичкыте цръкви божии оучитель. Въ начале бе слово ами и тебе даде сега видение да знаешь що е истина, дето щешь да крьмишь сичкыте людие със своите оуста, със ядение дето не загинува на вечны свэть: и да затъкнешь оустата еретичьскы и идолскы, дето думать безаконний речи на сп(а)са нашего Ісуса Христа: и така си простре пакь и другиять ръката, и даде му дето дръжаше в ръцэте свои ключовете.... и стори това что ти рекохме... Най-важната и най-интересна статия, посветена на проблема за развоя на подчинените определителни изречения в новобългарския книжовен език, е на проф. Венче Попова Една нова употреба на местоимението който в развитието на българския книжовен език, публикувана в Помагало по история на българския книжовен език, С., Проф. Попова разграничава два типа подчинени определителни изречения в народно-разговорната реч предпоставени и задпоставени. Предпоставените се въвеждат с относителните местоимения който, която, което, които, а задпоставените с относителното наречие дето (дека) или с неизменяемото местоимение що (щото). В книжовната традиция обаче функционира друг начин на въвеждане на подчинени определителни изречения под влияние на черковнославянски и предпоставените, и задпоставените изречения се въвеждат със съюза който, която, което, които. Разбира се, има и преходен вариант в развоя на който, а именно само въпросителното местоимение кой без относителната частица то (срещаме го твърде често при Паисий). Постепенно моделът, оформен под влияние на старобългарското, а покъсно и на черковнославянското иже, започва да се налага и да измества народноразговорния задпоставен тип изречения. Интересен е обаче самият процес на конкуренция между различните типове въвеждане на подчинени определителни изречения. В Свищовския дамаскин се използват без определена последователност и изречения с дето, и изречения с който, при това без значение дали са в черковнославянските цитати, или са в тълкувателната част. В История славеноболгарская отново липсва последователност в употребата, но както отбелязва и проф. Попова, преобладаващи остават съюзите що, что по силата на народното начало в Паисиевия синтаксис. При по-задълбочен анализ на текста на д-р Петър Берон откриваме, че започва да се използва най-често въвеждането на подчинени определителни изречения и в препозиция, и в постпозиция с относителното местоимение който, която, което, които, а дето и щото все по-често се използват със значение съответно където и каквото. Вече при В.Априлов съвсем спорадично се използват что и дето със значение който, а почти без изключение се налага въвеждането на подчинени определителни изречения с който в постпозиция. От морфологична и синтактична гледна точка релативите са разгледани задълбочено и изчерпателно в книгата Българските местоимения (1986) на проф. Руселина Ницолова. По отношение на употребата на относителните местоимения и наречия в зависимост от вида на референта, към който насочват, проф. Ницолова отделя определеносвързани, неопределеносвързани и просентенциални. Тук можем да отбележим, че в развоя на новобългарския книжовен език се използват и трите вида. В случаите, когато се въвежда подчинено определително изречение с който и дето, що и др. в постпозиция (тип І), те имат определеносвързана употреба. Когато подчиненото определително изречение е в препозиция (и както посочихме, се въвежда само с който тип ІІ), тогава то има неопределеносвързана употреба днес това положение се пази в различните пословици и поговорки (има множество примери и при Петър Берон в раздела Добри совети ). В книгата си Българските местоимения проф. Ницолова прави и друга класификация според значението на релативите рестриктивни и нерестриктивни определителни изречения. Изреченията с неопределеносвързана употреба на релатива са рестриктивни, изреченията с определеносвързана употреба са рестриктивни и нерестриктивни, а изреченията с просентенциална употреба на релатива са само нерестриктивни (с. 126). В този ред на мисли Page 2 of 5

3 можем да кажем, че подчинените определителни изречения тип І са рестриктивни и нерестирктивни, докато изреченията тип ІІ са рестриктивни. Необходими са по-задълбочени изследвания, свързани със синтактичните особености на отделните книжовници през Възраждането, за да можем да определим по-точно различните типове, както и проблемите, свързани с топика и фокуса в различните варианти през Възраждането. Тези анализи ще бъдат обект на следващи статии. Тук ще се ограничим с набелязването на проблематиката и с ексцерпирането на материал, който да послужи за бъдещи изследвания. Примери за въвеждане на подчинени определителни изречения: Свищовски дамаскин... стана и изрече камто господа и приказуваше на тезы, които са намериха тамь и чакаха да чюять нещо за своето спасение. Видите ли, чловеци, които са намерихти тука днес, туй дете малко... Видите ли, о чловеци, туй малко дете, дето го дрьжи Симеонь на рьцете сы, то куртулиса нашите отци то услади водъта морска, дето беше горчива. На туй малко дете силата уби царието, които са супротивяха Моисею (с. 40)... то изгна езыците, дето бяха тука Туй дете, дето го прегрьналь Симеон на ръцете сы, того сичкото небые... Троянски дамаскин И беше му оучитель дето го оучеше на книга......със ядение дето не загинува на вечны свять...и да затъкнешь оустата еретичьскы и идолскы, дето думать безаконний речи на сп(а)са нашего Ісуса Христа. История словеноболгарская, Паисий Хилендарски...вамъ написахъ кои любите свои родъ..... и платите нека вамъ препишат кои умеютъ писати и имеите ю да се не погуби. А кои не любатъ за свои родъ болгарски знати но се wбращаютъ на чужда политика......и даруютъ милостину кои у нихъ просатъ......прилучи се намъ много кратъ прочитати различни истории рукописни и щамби что извадили руси и москове... Сви били що остали wт потопа wсамъ души....похитилъ сва хазна що носилъ поради събрание воиски....оузелъ въсе имене что билъ пленилъ Никифоръ wт Круновъ дворъ......научилъ го некои арапинъ що билъ прежде при Никифора цара....латининъ билъ, не исповедуетъ светихь болгарски и сербски, кои просияли последи......и то wт желание много, що имеяхъ, презрехь. Житие и страдания грашнаго Софрония, Софроний Врачански... и отец мои поялъ другу жену, що беше люта и завистлива,... Ала диаволъ що е всякогы на добро завистливъ, повдигна архиерея......и затвори паша та троица чьловецы, що бяхъ и азъ единъ от нихъ, а оные прати за пары на село......потекохъ до оные чьловецы що са бяха молили и парите дали, и оные поидоха......и тои часъ паднаха някои аги що бяха при него и измолиха ме от обешение и положиха насъ у железнии вериги при другии затворници що имаше до двадесятъ и пятъ турци, хрстиани, цигани. Ала повече арнаути що бяха побегнали от урдата като я развали московица......и толкова труд що подяхъ и толкова добро що им сторихъ и телесно и душевно, а наи после мя предадоха......и мене ми казаха како тая девойка що хочеше султану да я уземе за вторая жена, ала е подаде позволение... и тои поиде и узе от моя кон юларя що беше два ката, и фарли го на шия моя... И востанаха да поида у другии монастир що е на софииская епархиа. Буквар с различни поучения, Петър Берон...а които речи ми ся видяха май мъчни гудих ги приградени и турски. Всякий който види тъзи книжка надея ся дя ся зарадува......и да наставя, колкото мога, камто добродетелта и учението младите деца, които предават на моите ръце родителите техни....и сичкиат вътрешен чин треба да са като европейските, дето учат друг-другаго-учението. Но да знаят, чи е безпътно на малки деца, които йоще не знаят да сричат, нити да прочетат, да даде человек таквизи поучения, които едвам ний можим да разбирами. Който днес е болярец, утре можи да е слепец. И който днес е голямец, утре можи да е мертвец. Всякий обича, който му прилича. Който себе си хвали, себе си кори. Който хвали злото, не люби добротo. Българските книжници, Васил Априлов...тии отишли в град Преспа, който былъ тогава столнина българска, и сетне ся нерече Page 3 of 5

4 Охрида....има и досега 50 версти отъ Охрида при езеро что носи истото име и ся назоваваше... Кога тии языцы класически, обработани, дето имали много писатели, и които ученыте имъ ги вардили родъ въ родъ, ся изменили от времето......современницыте ся мъчиха да заглушатъ гласатъ на истината, която говори с неговите уста, но истината ще да восторжествува......угаснатъ и стратите, които ги волноваха, потомството ще почите памятьта му като на изыскательатъ, който направи нова епоха с трудовете си. Българете, които живеятъ сега въ Одесса свършватъ веке подписката......чи преводатъ имъ е направенъ на най простото наречие, което ся употреблявали Българете тогава. Които искат да ся удостоверятъ за тази истинна, нека ся потрудатъ да странятъ......какво Българете знаятъ да ценятъ службата, която ся показва на отечеството имъ. Преводительатъ е приелъ много Турски рэчи, които влезли во употребление между народатъ. Болгарска граматика, Неофит Рилски...между сичките почти наши соотечественници, които са започели да оттришатъ долговременный сонъ на невежество то......и да се умножи похвалното честолюбие и въ оныя Болгарски души, които до днешенъ день не са му знаяли ни името. Есть прочее...между нэкои любословцы (филологи), които начинатъ да собиратъ и да слагатъ таквая Грамматика......ако бы се очистилъ отъ чуждеязичны те рэчи които са се вкрали въ него......да е най ближенъ и приискренъ до славенскиатъ от сички те други языцы които са произишли отъ него....и употребляватъ ги или по Турски или по Гречески, които и изложихъ на-крайатъ на-грамматика та, да ги гледа секой. Етимологията есть наука, коя то ны учи да познаваме различия та на-рэчи те, и една от друга право да ги раздэляваме... Първичка българска граматика, Иван Богоров Глагол е оная дума, която показва работанье или същинъ на нещото... Действителенъ е оный, който изявява работание на некое нещо, дето преминува на друго нещо... Страдателенъ е оный, който показва страдание, което си остава въ същото нещо, дето страда... Среденъ, който не приима кратеното мэстоиме са (себе)... Възвратенъ, който безъ местоиме са не изявява нищо... Изявително, което изявява какво е станъло нещо на лижбъ... Всякоя речь, дето е от няколко думи и може да са разумее, има си... Съдбата, която са изявява съ думы, выкаса предложение. Сказуемо е каквината, която са придава на подлежащето, или са отнима отъ него... Първичка българска словница, Иван Богоров...да ни е простено да кажемъ поне малко нещо за нашето Равнописание, което ако те стори друго нищо, баримъ да подкани нашыте учены да ни покажътъ по доброто и по правото....а колкото до те думы дето ги немамы, слободно можемъ да пишемъ чюжды......млого думы има български, които нашите приимат за турски и ги менятъ съ Русскы......да употреблявамы оныя, които си говори народътъ... Надявамы са съ тва що казахмы за Равнописанието ни да упъти нашыте учени......и така същите думы, дето ги говори г. Момчиловъ срещо г. Христакя, оставатъ върху му. Проблемите, които поставя историческият аспект на българския синтаксис, изискват задълбочено проучване на по-важните тестове през Възраждането, които оказват влияние върху оформянето на различните начини за въвеждане на подчинени определителни изречения, а и на всички останали подчинени изречения. Съвременните изследвания в областта на разговорната реч красноречиво показват, че употребата на комплементизатора дето за въвеждане на подчинени определителни изречения е един от основните прагматични маркери на разговорния стил и в наши дни. Очевидно той се предпочита поради факта, че не се съгласува с думата в главното изречение, към която се отнася, защото е неизменяем, а това от своя страна води до икономия на мисловна енергия за съгласуването й. Неслучайно и хората, които не владеят достатъчно добре книжовната норма и които нямат богата говорна практика, често правят грешки именно при съгласуването на релатива с думата в главното изречение. Необходимостта от подобни изследвания изисква обединените усилия на специалисти от различни лингвистични направления и от бъдещи проекти, посветени на тези проблеми. Page 4 of 5

5 Литература Л. Андрейчин, В. Попова, Хр. Първев. Христоматия по история на новобългарския книжовен език. С., Ницолова, Р. Българските местоимения. С., Попова, В. Една нова употреба на местоимението който в развитието на българския книжовен език. В: Помагало по история на българския книжовен език, С., Автор Доц. д-р Гергана Дачева преподава български език, стилистика и история на новобългрския книжовен език в СУ "Св. Климент Охридски", авторка е на книгите Семиостилистика (2001) и Стилистични кодове на комичното (2002). Катедра по български език, Факултет по славянски филологии Share to: Delicious Digg Facebook Google Plus LinkedIn Myspace Orkut Reddit StumbleUpon Twitter Yahoo Source URL: Page 5 of 5