Становище

Препис

1 1 Рецензия за приносния характер на художествено-творческата и педагогическа дейност на доц. д-р Стефка Оникян, приложена като научно-изследователски труд на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България в конкурса за академичната длъжност професор по специалността Поп и джаз пеене, професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство рецензент проф. Илка Борисова Попова Оформено като концепт/модел джаз и поп изкуството е широко и отворено понятие. То продължава да се еманципира, да отразява актуалните тенденции и да проектира нови свежи идеи, съизмерими с духа и пулса на днешния ден. Радостен е фактът, че това направление от популярната музикална практика /едно от последните завоевания на съвременната българска култура/, не само има, но и продължава да набира своя ползотворен опит у нас /здраво стъпило върху световната практика/, да обогатява и развива художествено-творческите си пространства, привнасяйки национален привкус и колорит. Съществен в тази посока е приносът на творците - композитори, инструменталисти, певци, отдали цялата си енергия на своята мисия и кауза българското Джаз и поп изкуство. Певицата, педагогът - доц. д-р Стефка Оникян е сред водещите личности и вдъхновени артисти, които полагат с

2 2 интерпретационните си умения и методически находки нивото на добрия вкус и стил, на знанието и опита, както при своите възпитаници, така и за всички ценители. Музикалното изкуство е генетично закодирано в Оникян. Цялото й семейство-баща, майка, сестра са отдадени професионално на музиката. Завършва НУМТИ Добрин Петков Пловдив със специалност класическо пеене, а по-късно и АМПТИ - Пловдив в класа на проф. Калина Жекова. Още от най-ранните си години кандидатката започва своите солистични изяви на българския и международен концертен подиум в различни като състав и в стилово отношение вокалноинструментални формации. През годините осъществява огромен брой концерти, рецитали и турнета в Европа, Латинска Америка, Азия, Африка. Музицира с най-извените наши и чужди състави - Бигбенда Олег Лундстрем /Русия/, с Бигбенда на Словакия и Варшава, на БНР, както и с големите музиканти Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Петров, Вили Казасян, Людмил Георгиев, Анатоли Вапиров, Антони Дончев, Христо Йоцов, Любомир Денев и много други. Има многобройни участия на престижни поп и джаз форуми, национални и международни срещи и фестивали сред които: София джаз фест, Диксиленд международен фестивал в Дрезден, Международен джазфер в Загреб; Международен джаз фест в Ниш и др. Носител е на Първа награда от Международния конкурс за естрадни изпълнители в Колобжег Полша и Втора награда награда на Международния фестивал Златния Орфей. Има пет издадени албума: Стефка Оникян-90, God Bless тhe Child /на английски/, Небе /на португалски/, Коледна приказка и Слънчево. Записите й в БНР надхвърлят повече от триста песни, а в БНТ

3 3 участията в различни предавания са над 80, като 71 от тях се съхраняват в Златния фонд. Респектиращо е певческото майсторство на Оникян като стилов и тематичен обхват, като технико-интерпретационни възможности и импровизационни умения. Тя е творец с широк художествен периметър, витален и действащ, неуморим в търсенията и предизвикателствата, отправени и към самата нея. През 80-те г. на 20 век певицата започва своята педагогическа дейност във Вокалния факултет на НМА като хоноруван преподавател, а през 90-те е назначена на щатно място и й е поверен самостоятелен клас. През 2007 г. получава научното звание доцент в катедра Поп и джаз изкуство. Кандидатката има доказани пристрастия и към научни изследвания. Публикува материали в специализирани издания, издава през 2011 г. книга /с приложен диск към нея/ - Вокална работа в поп и джаз музиката. През 2012 г. защитава дисертационен труд на тема: Проблеми при създаването и изпълнението на български популярни песни и придобива образователната и научна степен доктор. Води Майсторски класове, журира в редица конкурсни надпревари. Удостоена е с почетен медал на НМА Проф. Панчо Владигеров и награда на СМД Кристална лира през 2011 г; а през 2013 г. с плакет и грамота от Министъра на отбраната за дългогодишна творческа дейност в Ансамбъла на БНА. В конкурса за професор по специалността Поп и джаз пеене доц. д-р Стефка Оникян участва по смисъла на чл.1, т.1 от правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Приносният характер на творческо-изпълнителската и

4 4 педагогическа дейност със стойността на научно-изследователски труд е обособен в 2 части, всяка една посветена на конкретната сфера от практиката на кандидатката. Първата част Творческо-изпълнителска дейност проследява концертните поп и джаз изяви на певицата в периода г., реализирани със симфонични оркестри, бигбенд и други формации на джаз фестивали, в джаз клубове и зали в София, Враца, Добрич, Габрово, Велико Търново, Благоевград и др. Отделните прояви са разпределени според спецификата си в 3 точки. А. Поставя акцента върху самостоятелните концерти и рециталите, реализирани от кандидатката. Между тях се открояват със своите постижения и значимост: * Самостоятелен Коледен концерт, включващ програма от коледни песни и джазови стандарти, състоял се на г., в концертната зала на ОКИ Надежда с оркестър Симфониета. /Концертът е заснет и излъчен по Телевизия Евроком- София/ * Рециталът на джаз фестивала Dixi Jazz Fest през май 2013 г. с програма от джазови стандарти и песни с нови аранжименти; * Осъшественият през май 2014 г. самостоятелен джазов концерт на сцената на МДТ Константин Кисимов -Велико Търново, съвместно с представителния бигбенд на старопрестолния град и със специалното участие на тромпетиста Йордан Капитанов; * Рециталът на международния джаз фестивал Банско джаз фест, състоял се на 10 август 2014 г. с участието и на студенти от класа на певицата, а също и на инструментален квартет от катедра Поп и джаз изкуство. /Концертът е заснет и излъчен от БНТ/

5 5 Б. Спира вниманието върху участията в концерти и фестивали. Сред тях изпъкват : * Джазовия концерт съвместно с Васил Петров и бигбенд Благоевград в рамките на Международния джаз фестивал в Банско; 13 август 2013 г. * Юбилеен концерт на Емануил Манолов /Бадема/ и Генчо Въртовски с Бигбенда на БНР в Първо студио на БНР/; г. * Джазов концерт на Блус-джаз фест Благоевград съвместно с Росен Парлапанов и студенти от катедрата. В. Представя дискографията и записите на певицата между които се нареждат с непреходното си значение: * сигналите на програма Хоризонт и 12 плюс 3, реализирани съвместно с Христо Йоцов преди повече от 20 години /музикална визитка на предаванията и в настоящия момент/; * Любовна песен по музика на Гаро Авакян, записана през 2002 г., репертоарна и до днес; * диска Запали свещ по музика на Хайгашод Агасян и стихове на Михран Бохосян, посветен на геноцида над арменския народ /2005/; * сингъла Приветствена песен за солисти и хор, вдъхновен от посещението на арменския патриарх в България /поверена й е соловата партия/; * 15-те песни на турски език, съхранени в архива на БНР. Втората част на труда е посветена на преподавателската дейност на Оникян, систематизирана и обособена в 4 отделни раздела. Първият А е свързан с научно-публицистичната дейност на кандидатката и е разработен под формата на методическо помагало със заглавие Интерпретационни характеристики при поп и джаз

6 6 изпълнение на евъргрийни и стандарти. Като човек и педагог особено ценящ значението и непреходността на писменото слово, бих искала по-подробно да се спра на представената разработка - актуална с предмета си на изследване, стойностна с утилитарната си приложимост и със синтезирания автентичен опит на певицата, на българските й колеги, потърсен в контекста на световната научна мисъл и практика. Защото знам, че казаното отлита, а написаното остава. Уводът въвежда в проблематиката, като набелязва целите: да се даде отговор на въпросите що е евъргрийн и що е стандарт, като се прецизират и жанрово характеризират; да се диферинцира интерпретационното третиране на евъргрийна като поп песен и на стандарта като джазова тема; да се разгледа същността, съдържанието и смисъла на кавърверсията, като творческа възможност за нов живот на дадена песен; да се изясни начина на слуховото и нотно третиране на щимове и партитури през годините в световната и българската практика; да се откроят творците в световен мащаб и да се анализират техните произведения, допринесли за концептуализирането на понятията и създаване на репертоарната литература. Първа глава е разпределена в четири подточки. 1. Фокусира изследването върху източниците, възникването и развитието на евъргрийна и на изясняването му като понятие и термин. Проследено е взаимодействието и обратната връзка между класическата и популярната музика, а също и обвързаността с модните тенденции и техните рефлексии през годините. Откроени са имената на значими творци и песни завоювали статут на евъргрийни. 2. Представя кавърверсиите като разглежда тяхното начало, художествено-естетическо битие и значение. Направени са съпоставки

7 7 между първообрази и техните нови версии от репертоара на световни и български артисти. Отчетени са някои от съществените фактори за успешен кавър, свързани с аранжимента и вокалната интерпретация. 3. Изследва характера на интерпретацията при евъргрийна. Чрез множество примери и аналогии Оникян достига до извода, че пеенето на евъргрийните е белязано от характерното звучене на времето, в което са създадени и винаги е доминирано от неговия темпоритъм, маниер, фразировка, колорит и тембър /съответно лирично, по-класическо звукоизвличане в годините на Коул Портър и по-агресивно, енергично, динамично, провокирано от появилите се блус, джаз, хип-хоп, рокендрол/. Отчетени са още факторите - техническа обусловеност, спецификата на аранжимента /съответно за симфоничен оркестър, рок група, бигбенд, в рап стил/, унифицирането на мелодията и първенството на стиховете и настъпилата вследствие на това промяна в художествения ракурс и естетически параметри при вокалната интерпретация. 4. Проследява начините за разпространение на евъргрийни и стандарти през годините, датиращо от началото на 20 век, посредством уличните музиканти и принципа от ухо на ухо. Обзорът откроява значението на Париж - столицата на шансона и изкуството на Морис Шевалие и Едит Пиаф, на Неаполитанските канцонети, уличните оркестри и пътуващи духови формации от ерата на суинга и на Луис Армстронг, на съвременните източници и форми - радиото, клубовете, грамофона, Холивуд, Бродуей, телевизиите. Акцентирано е върху специфичните особености, отговорността на институциите и влиянието на пазарната икономика при разпространението на българската поп култура.

8 8 Втора глава е посветена на стандарта, ситуиран съответно в територията и спецификата на попмузиката и на джаза. Проследен е пътя чрез творческите търсения на тези популярни мелодийки от началото през 20-те години на миналия век до трансформацията и статута им на класически стандарт. Понятието е прецизирано /в съответните времеви отрязъци и възникналите стилови разновидности/ по отношение на съдържание, форма, приложение, маниер. /Например - формата на популярния и джазов стандарт през 30-те и 40-те години е двуделна ААВА /с редки изключения/, специфични са мелодичността и честата употреба на секвенции, докато с навлизането на ритмичния стил боса нова в популярната музика се променя и характера й/. Изведени са характерните особености, пряко произтичащи от стилистиката и лексиката на поп музиката и на джаза, задължителни при вокалната интерпретация. Намирам за приносни подточките посветени на стандарта в джаза и на импровизационното майсторство върху тема в проекцията им на: интегрално изследване /в генетичен и исторически план корени, произход, генезис; периодизация традиционен, период на суинга, съвременен джаз с неговия академичен и авангарден период/; строгата специфика на джазовото пеене и маниера скат, доминирани от стандарта и импровизацията; разработките за хоруса, блу тоновете и синкопираните ритми; стиловата парадигма и музикалните схеми; рефлексиите на джаза върху другите популярни музикални стилове. Особено полезен в теоретичен и практически план е хронологическия стилово, селектиран и изведен личнен принос на световните джазови музиканти и типологизирания репертоар от творби /Учебник/, както и набелязаните от певицата

9 9 сложни вокални и импровизационни зони съпроводени от конкретни препоръки за тяхното преодоляване и овладяване. Трета глава е своеобразна дисекция на импровизационните характеристики при поп и джаз пеенето. Акцентирано е върху найважната и съществена предпоставка хубавият тембрист глас и умението да се борави с него, както в началния период, така и в годините на вокална зрялост. Изведен е комплексът от качества и фактори нужни за изпълнителите на джазова музика, доминирани от стила на аранжимента, интерпретационната интуиция, музикалния слух, умението за суингиране и силно развито ритмично чувство, координацията, спецификата на жанра и свободата. Всички тези компоненти по думите на певицата са насочени към създаването и оформянето на трайни интерпретационни и импровизационни навици. Място е отделено и на знаменитите интерпретатори на джаз стандарти /Луис Армстронг, Били Холидей, Ела Фицджералд, Сара Вон, Тони Бенет/ и техните майсторски визитки. Подробно са проследени и българските джазови проявления и творчески находки. Откроени са личностите дали своя принос за разпространението, концептуализирането и възхода на джаза в страната ни през различните периоди на развитие - от пионерите, творили през 20-те години на миналия век до съвременните джазмени-инструменталисти и вокалисти. Заключението е представено по един нетрадиционен начин чрез терминологичния речник, изясняващ и прецизиращ основните понятия, свързани с джаз изкуството. Вторият раздел Б извежда педагогическия принос на кандидатката. За последните 8 години /след удостояването й с научното звание доцент/, възпитаници на доцент Оникян са носители

10 10 на награди, лауреатски звания и отличия от национални и международни конкурси; регулярно участват в концертни и фестивални прояви /в България и извън пределите й/, в градовете - София, Банско, Русе, Стара Загора, Враца, Велико Търново, Варна и др. /някои от които със симфонични оркестри/, в реалити-формати по БНТ, БТВ, Нова, БНР. Между изявените й студенти се нареждат Кръстина Кокорска, Лилия Стоянова, Михаела Филева, Маргарита Алексиева, Вася Попова, Наталия Тенева, Йордан Марков, Весела Морова, Васил Чергов и др. Раздел В фокусира вниманието върху проведените от кандидатката Майсторски класове и работни срещи. Началото им е положено през 2005 г. чрез създадената от певицата 10 дневна лятна Академия Изворът на Кранево с участието на 30 деца от цяла България. През следващите години Оникян продължава да предава своя вокален опит, интерпретационен и импровизационен дар в поредицата Майсторски класове между които: 2011 г. в Добрич, 2014 в НУМТИ Добрин Петков Пловдив, 2015 г. в Музикалните училища на гр. Бургас и Стара Загора, на Джаз фестивала в Банско и др. Раздел Г е посветен на участията й като жури в различни конкурсни надпревари между които: двете предавания за забавна песен Хит минус едно и конкурса Евровизия през 2008 г./; в периода от 2008 до 2010 г. като Председател на журито на Младежки конкурс за забавна песен Омайниче; от 2008 до 2011 г. е Председател на журито и на Младежкия конкурс Морско конче Варна;

11 до 2014 г. е член на журито в Националния конкурс Дико Илиев Враца; през 2009 г. е Председател на журито в Националния младежки конкурс Тракийска лира Стара Загора и на Националния младежки конкурс Шумен през 2010, 2011 и 2015 е Председател на журито и на Първия национален конкурс за изпълнители на популярна песен Звезден сблъсък Велико Търново. Между приносите на така представената художествено-творческа и педагогическа справка бих искала ясно да откроя: 1.) цялостната изпълнителска и звукозаписна дейност на доц. д-р Стефка Оникян, с която обогатява художествено-естетическите параметри на концертната ни джаз среда и практика 2.) утвърждаването на авторитета и популяризирането на българскато поп и джаз изкуство на международната музикална сцена чрез изпълнителската дейност на певицата 3.) разработеното методическо помагало, свързано с интерпретационните характеристики при поп и джаз изпълнението на евъргрийни и стандарти и теоретико-практическото му обвързаност с педагогическия процес. 4.) изследвания опит и изведен принос на българските творци, свързани с поп и джаз музиката. В заключение считам, че цялостната художествено-творческа и педагогическа дейност на доц. д-р Стефка Оникян има стойността на научно-изследователски труд с приносен характер и отговаря на всички законови изисквания по смисъла на чл.1, т.1 от Правилника за

12 12 прилагане на Закон за развитие на академичния състав в Република България. След запознаване с представените в конкурса материали и анализ на приносите давам своята положителна оценка и препоръчвам пред ФС на Вокален факултет избора на доц. д-р Стефка Оникян за академичната длъжност професор по поп и джаз в НМА по професионално направление 8.3 музикално и танцово изкуство г. Рецензент: гр. София Проф. Илка Попова