Р Е Ц Е Н З И Я

Препис

1 С Т А Н О В И Щ Е от проф. дсн Георги Цветков Георгиев, Институт за гората БАН, по материалите, представени за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност Доцент в Софийски университет Св. Климент Охридски по професионално направление 4.3. Биологически науки (Зоология на безгръбначните животни - ентомология) В конкурса за доцент, обявен в Държавен вестник, бр. 45 от г. и в уебсайта на Софийския университет Св. Климент Охридски, за нуждите на Биологическия факултет, като единствен кандидат участва гл. ас. д-р Албена Георгиева Гьонова от Катедра Зоология и антропология. Процедурата по разкриването на конкурса и документите на кандидатката отговарят на изискванията на Закона за развитие на академичния състав на Република България и Правилника за неговото приложение. Албена Георгиева Гьонова е родена на г. в гр. Кюстендил. През 1996 г. завършва висше образование в СУ Св. Климент Охридски по специалността Биология, специализация Зоология на безгръбначните животни ентомология. От 1997 до 1999 г. е редовен аспирант в Катедра Зоология и антропология в Биологическия факултет на университета. През 2003 г. придобива образователната и научна степен Доктор по научната специалност Ентомология за защита на дисертационен труд на тема Фаунистични и екологични изследвания на мирмекофилни твърдокрили (Insecta, Coleoptera) от някои райони на Югозападна България. През 1999 г. започва работа като асистент, от 2004 до 2010 г. е старши асистент, а от 2010 г. досега работи като главен асистент към същата катедра. През 2010 г. участва в специализирани курсове Молекулярна таксономия, филогения и екология и Съвременни методи за оценка на фаунистичното разнообразие екологични подходи (GIS), организирани от Централна лаборатория по обща екология и Институт по зоология при БАН. През 2011 г. осъществява две краткосрочни специализации в Природонаучните музеи в Будапеща и Виена, където работи с ентомологични колекции. В конкурса за академичната длъжност Доцент гл. ас. д-р Албена Гьонова участва с 36 научни труда: 21 научни статии, 1 научнопопулярна статия и 13 доклади и постери от научни форуми. Шест статии са публикувани в реномирани списания с импакт фактор: ZooKeys, North-Western Journal of Zoology, Journal of Insect Science, Bulgarian Journal of Agricultural Sciences и Acta Zoologica Bulgarica. Останалите статии са отпечатани в рецензирани български, чуждестранни и международни списания, някои от които са

2 реферирани в ISI Web of Knowledge и Scopus. Похвално е, че всичките научни статии са на английски език, което ги прави видими и достъпни за световната научна общност. Освен публикациите по конкурса са представени и 4 научни труда (3 статии и 1 автореферат), свързани с придобиване на научната и образователна степен Доктор. Приносът на кандидатката в публикациите е подчертан убедително 5 научни и 1 научнопопулярна статия са самостоятелни, в 11 тя е първи автор, и само в 6 втори автор. Научната дейност на гл. ас. д-р А. Гьонова напълно съответства на обявения конкурс. Изследванията ѝ са свързани със сем. Formicidae (Hymenoptera) и мирмекофилните организми, преобладаващата част от които са насекоми и други безгръбначни животни. Нейните научни и научно приложни приноси са направени в две основни направления: фаунистика на сем. Formicidae и екологични проучвания върху комплекса от организми, свързани с мравките и техните гнезда. Фаунистичните приноси на кандидатката включват нови находки на мравки и свързани с тях безгръбначни животни: нов вид за Палеарктика Megaselia floccicauda Disney (Diptera: Phoridae) (публикация 19); нов вид за континентална Европа Campanotus aegaeus Emery (Hymenoptera: Formicidae) (14); нов вид за Балканския полуостров Xylocoris formicetorum (Boheman) (Heteroptera: Anthocoridae) (11); 7 нови рода за България Oxyopomyrmex, Teleutomyrmex, (Hymenoptera: Formicidae) (6, конференция 8), Cholovocera (Coleoptera: Endomychidae) (16), Piochardia (Coleoptera: Staphylinidae) (17), Satrapes (Coleoptera: Histeridae) (18), Myrmechixenus (Coleoptera: Tenebrionidae) (18), Lophoproctus (Diplopoda: Polyxenida) (13); нови за фауната на България 12 вида мравки и 14 вида мирмекофилни твърдокрили насекоми от сем. Histeridae, Ptiliidae, Staphylinidae, Endomychidae, Latridiidae и Tenebrionidae (6, 14, 10, 14, 15, 16, 17, 18, конференция 8); 5 нови вида мравки за Турция (6, 10). Принос с фундаментален характер е изготвянето на каталог на мравките в България на базата на критичен поглед на литературните данни за период от около 120 години, собствени сборове и резултати от проучването на лични и музейни колекции (5). Списъкът съдържа 163 вида, принадлежащи към 40 рода и 6 подсемейства. Ценност на работата е сравнителният анализ на проучеността на мирмекофауната в различните географски райони на страната, включването на синоними и карти с находищата на отделните видове. Фаунистични приноси с регионално значение се явяват резултатите от проучванията на мравките в различни планини в България Плана, Западни Родопи, Източни Родопи, Странджа и прилежащото ѝ Черноморско крайбрежие. Въз основа на тях фауната на мравките на Плана е обогатена с 44 вида (25), на Западните Родопи с 15 вида (22, 2

3 конференция 2), на Източните Родопи с 41 вида (21), на Странджа и прилежащото Черноморско крайбрежие с 34 вида (6, конференции 3, 7, 8, 11). В тази насока следва да се разглежда и обогатяването на фауната на мравките в турската част на Странджа с 38 вида и европейската част на Турция с 10 вида (6, 10). В отделните планини са регистрирани множество нови находки на мравки, в т.ч. и на видове, съобщени по-рано без конкретни находища. Ново за страната е изследването в парковете на София, където са установени 31 вида мравки, като опит за изясняване ролята на антропогенното въздействие върху мирмекофауната в градска среда, открояване на главните характеристики на съобществата при променени екологични условия и сравняване на уловите при използване на различни методи за събиране на биологичен материал (12). Принос с научно приложен характер са резултатите от проучванията върху видовия състав и разпространението на мравките с консервационно значение, които без съмнение ще намерят приложение при изготвянето на планове за управление на защитени територии (5, 6, 15, 20, конференции 8, 11, 12). Откроени са 13 защитени и застрашени видове мравки по Закона за биологичното разнообразие и Червения списък на IUCN, сред които особено полезни са данните за разпространението на някои редки социалнопаразитни видове. В допълнение към фаунистичните приноси са установени и три нови вида за микотата на България ентомопатогенните гъби Rickia wasmannii Cavara, Laboulbenia camponoti S. W. T. Batra и Myrmicinosporidium durum Holldobler (7, 9, 15, конференция 9). Намирането на трите патогена в България има значение не само за страната, но разширява съществуващите знания за тяхното общо разпространение: видът L. camponoti, известен досега само от Индия, азиатската част на Турция и Испания, е намерен за първи път в 6 находища и на Балканския полуостров, което загатва за един обширен негов ареал и нови вероятни находки при бъдещи проучвания; находището на R. wasmannii в България Странджа представлява най-източната точка на вида, познат досега предимно от Западна и Централна Европа; M. durum освен в България е установен за първи път и в 5 други страни (азиатската част на Турция, Македония, Румъния, Чехия и Словакия), което свидетелства за по-широко разпространение на вида. Наред с известни досега паразитногостоприемни връзки (R. wasmannii-myrmica scabrinodis Nylander, L. camponoti- Camponotus pilicornis Roger, M. durum-solenopsis fugax Latreille), изследванията на кандидатката водят до установяване и на нови гостоприемници при две от патогенните гъби: Camponotus aethiops (Latreille) и C. universitatis Forel на L. camponoti; Tetramorium spp., Cataglyphis aenescens (Nylander) и Tetramorium cf. punctatum Santschi на M. durum. 3

4 Особено ценни са резултатите от екологичните изследвания върху комплекса от безгръбначни животни, свързани с мравките и техните гнезда. Обект на специално внимание са многоножки (Chilopoda, Diplopoda) (13, конференция 10) и насекоми (Insecta) от разред Coleoptera (16, 17, 18, 24) и Hemiptera (8, 11, 23, 26, конференции 4, 5, 6, 13). За отделните таксономични групи е направен преглед на литературата за взаимоотношенията им с мравки. В гнезда на 6 вида мравки са установени 22 вида многоножки от 5 разреда Lithobiomorpha, Geophilomorpha, Polyxenida, Polydesmida и Julida. Съвсем логично, сред тях липсват облигатни мирмекофили, но за отделни видове се предполага, че са факултативни съжители, а други проникват в мравуняците случайно. При твърдокрилите са събрани оригинални данни за 57 вида от гнезда на мравки в България, отнасящи се към 13 семейства, сред които доминират представители на Staphylinidae (33 вида). Резултатите от проучванията на гл. ас. д-р А. Гьонова разширяват кръга на мравките, чиито гнезда се обитават от различни колеоптерни видове. При цикадовите от сем. Tettigometridae (Fulgoromorpha), Macropsinae, Deltocephalinae и Idiocerinae (Cicadomorpha) са установени редица случаи на трофобионтни взаимоотношения с различни видове мравки. Документирани са четири нови за науката трофобионтни отношения при Tettigometra griseola Fieber, Hephathus freyi (Fieber), Selenocephalus obsoletus (Germar) и Balcanocerus balcanicus (Horvath) с различни видове мравки. Публикациите и постерите на кандидатката са онагледени с високо качествени фотографии на инфектирани от гъби мравки, микроскопски препарати на патогените и трофобионтни взаимоотношения между мравки и цикадови видове. Приносите на гл. ас. д-р А. Гьонова са намерили заслужено признание у нас и в чужбина. Научните ѝ трудове са цитирани 53 пъти, при което близо половината 25 цитирания са в списания с импакт фактор, което свидетелства за стойността и значимостта на нейните разработки. Останалите цитирания са направени в международни и български научни списания (19 бр.), монографии (6 бр.) и дисертации (3 бр.). Гл. ас. д-р Албена Гьонова е участвала с доклади и постери на 9 международни и 4 национални научни форума. Докладите и постерите не са отпечатани в сборници, но част от информацията в тях е намерила приложение при оформянето на статии, които са публикувани в научни списания. Възползвам се от възможността да препоръчам на кандидатката да ускори публикуването и на останалите интересни оригинални резултати, получени при научноизследователската ѝ работа. Преподавателската дейност на гл. ас. д-р А. Гьонова е много солидна. В Бакалавърската степен на обучение чете лекции или води упражнения по дисциплините Обща ентомология, Биология (Зоология на безгръбначните животни), Зоология на 4

5 безгръбначните животни Зоология I част и Учебна практика по Зоология на безгръбначните животни по 5 специалности. В Магистърската степен на обучение към 3 специалности чете лекции или води упражнения по дисциплините Методи в ентомологичните изследвания, Поведение на насекомите, Ентомология, Сравнителна морфология, анатомия и систематика на насекомите, Голям практикум по Ентомология (Hymenoptera) и Медицинска и ветеринарна ентомология с акарология. Учебната ѝ натовареност за последните 3 години е часа, от които часа са аудиторна заетост. Под ръководството на гл. ас. д-р А. Гьонова са защитени успешно 6 дипломни работи. Участието ѝ в 12 научни проекта е доказателство за нагласа, умения и способност за екипна работа. Освен с научна и преподавателска работа, кандидатката изпълнява и административна дейност като секретар на Катедра Зоология и антропология и магистърската програма по Ентомология. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гл. ас. д-р Албена Георгиева Гьонова е утвърден учен и авторитетен преподавател. В конкурса за заемане на академичната длъжност Доцент нейните наукометрични показатели покриват изцяло изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Република България и Правилника за неговото приложение, както и последните изменения на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ Св. Климент Охридски. Кандидатката има ярко очертан научноизследователски профил в областта на специфична ентомологична ниша сем. Formicidae (Hymenoptera) и мирмекофилните организми. Тя демонстрира подчертани способности за провеждане на качествени научни изследвания и умения за публикуване на резултатите, с които се разкриват нови и обогатяват съществуващи знания. Атестация за качества е нейната досегашна преподавателска дейност, участието ѝ в научни проекти и ръководството на дипломанти. Във основа на гореизложеното, убедено предлагам на членовете на уважаемото научно жури гл. ас. д-р Албена Георгиева Гьонова да бъде избрана за академичната длъжност Доцент по шифър 4.3. Биологически науки (Зоология на безгръбначните животни - ентомология). София Изготвил становището: г. проф. дсн Георги Георгиев 5