Социологическо проучване Обществени нагласи по актуални проблеми ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Национално представително изследване по метода на полустандар

Препис

1 Социологическо проучване Обществени нагласи по актуални проблеми ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Национално представително изследване по метода на полустандартизираното face to face интервю. Период на провеждане на терен: септември 2014 г. Изследването е проведено сред 992 пълнолетни жители в 101 гнезда от 28 те области в цялата страна. Методика на извадката: двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката. Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50 % дялове и 95 % гаранционна вероятност 3,2 %. (1,4 % при 6 % дял). Представително за пълнолетното население на страната. Изпълнител: Социологически екип на Институт за модерна политика и собствена анкетьорска мрежа в сътрудничество с Неохрон. Доклад на социологическия екип на ИМП imp.polls@sociologist.com Офис: София, ул. Бачо Киро 57, ет. 1-2

2 В проучването бяха тествани и анализирани обществените нагласи по редица горещи въпроси като: - начинът, по който трябва да се реши кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ); - отношението към изграждането на Южен поток ; - източниците на заплахи за националната сигурност на България в контекста на нестабилната геополитическа ситуация; - нагласите и очакванията за радикални промени в обществото сред електоратите на водещите политически сили. I. Българите се страхуват най-много от радикалния ислям и най-малко от Русия В проучването на Института за модерна политика бяха тествани нагласите на респондентите по отношение източниците на заплахи за националната сигурност на България. На фона на настъплението на радикалния ислям в Ирак, Сирия и други горещи точки по света и жестокостите към пленниците, които се разпространяват от видеопропагандата на джихадистите, не е учудващо, че респондентите възприемат страните, в които има радикален ислям като водеща заплаха за националната сигурност на България - на такова мнение са 60 % от анкетираните. На второ място като опасност се възприема заселването на множество емигранти от Третия свят - 43 %. Почти всеки четвърти от анкетираните вижда вътрешен източник на опасност за националната сигурност в българските мафиотски структури - 23 %. Институт за модерна политика 2

3 Данните от изследването на Института за модерна политика сочат, че опитите да са наслагва в обществото тезата за някаква руска заплаха за България и за наличието на някаква мнима хибридна война на Москва срещу София, не намират сериозен отзвук сред обществеността. Едва 4 % е делът на респондентите, които привиждат в Русия опасност за националната сигурност на България. Трябва да се подчертае, че сходни са дяловете на онези респонденти, които смятат, че такава заплаха за нашата страна представляват САЩ 6 %, или съседните ни страни на Балканите 7 %. (Виж фигура 1) Фигура 1 Откъде според Вас идва основната заплаха за националната сигурност на България? Институт за модерна политика От страни с радикален ислям 43% 4% 6% 7% От заселването на емигранти от Третия свят От Русия 23% От съседна държава 60% 12% 5% От САЩ От българските мафии Друго Нямам мнение Институт за модерна политика 3

4 II. Държавата и данъкоплатците НЕ трябва да плащат за аферата КТБ Въпреки силните етатистки настроения за държавна намеса в икономиката, констатирани по-нататък в настоящето проучване, очевидно социалната пропаст между бедни и богати и съществуващото негативно отношение и даже омраза от страна на все по-свиващата се средна класа спрямо незаконно забогателите в годините на прехода, дават своето отражение и при отговора на въпроса как трябва да се реши казусът с КТБ. Сложните правни и икономически аспекти на този случай могат да бъдат сведени до принципния въпрос да се бърка ли в джоба на данъкоплатците за покриване на загубите от кризата в КТБ или да се спази действащия закон, който гарантира депозитите до 100 хиляди евро, без повече да се ангажира държавната хазна. Близо две трети от респондентите - 61 %, са на мнение, че държавата не трябва да плаща причинените загуби, т.е. не трябва да бърка допълнително в джоба на данъкоплатеца, а само да се изплатят гарантираните по закон депозити в размер до евро. Едва 17 % смятат, че КТБ трябва да се оздрави с държавна помощ, т.е. да бъдат спасени големите влогове на физически лица и фирми. Около една пета от респондентите 22 % нямат мнение по темата. (Виж фигура 2) Институт за модерна политика 4

5 Фигура 2 Как според Вас трябва да се реши казусът с КТБ? Институт за модерна политика 17% 22% 61% Държавата не трябва да плаща, освен гарантираните депозити КТБ трябва да се оздрави с държавна помощ, ако е възможно Нямам мнение III. Силни етатистки и слаби революционни нагласи Настоящето представително за населението на страната социологическо проучване на Института за модерна политика показва наличие на силни етатистки и протекционистични нагласи в обществото. Данните от изследването сочат подчертана доминация на нагласите, според които държавата трябва да се намесва активно в икономиката и да поеме поголяма отговорност за живота и съдбата на гражданите. Така например, 70 % от анкетираните се застъпват за засилване на държавното участие в индустрията, което дава добра социална база за провеждане на политика на реиндустриализация, разбирана обаче като въстановяване на печеливши някога производства, а не на фалирали в годините на прехода държавни мастодонти. Институт за модерна политика 5

6 Наред с това, осем от всеки десет респонденти са на мнение, че държавата трябва да поеме по-голяма отговорност за издръжката на хората, отколкото сега 82 %, а 89 % смятат, че държавата трябва да гарантира, че българите трябва да имат предимство пред чужденците, когато не стигат работни места. Тези данни позволяват да се направи междинния извод, че в условията на див капитализъм, с какъвто се характеризира българското общество през последните 25 години, от който се облагодетелстват олигархията, определена прослойка политици и тяхната клиентела, растат очакванията на преобладаващото мнозинство от хората към държавата за постигане на повече социална справедливост. На този фон революционните идеи за радикална промяна, за смяна на системата и т.н., се радват на сравнително скромна популярност. Твърдо за някакъв тип радикална или революционна промяна се произнасят близо една четвърт от респондентите - 23 %, а донякъде 14 %. Против радикалните промени обаче е почти всеки втори 48 %, а без мнение са 15 %. Виж таблица 1. Таблица 1 Съгласен ли сте с някое от следните твърдения? Държавата трябва да поеме по-голяма отговорност за издръжката на хората, отколкото е сега Държавното участие в индустрията трябва да се засили Обществото ни има нужда от радикална промяна чрез революция Когато не достигат работни места, българите трябва да имат предимство пред чужденците Да Донякъде Не Без мнение 82 % 10 % 3 % 5 % 70 % 16 % 7 % 7 % 23 % 14 % 48 % 15 % 89 % 6 % 3 % 2 % Институт за модерна политика 6

7 Пречупени през партийната ориентация на респондентите, съвсем очаквано най-ниски стойности нагласите и очакванията за радикални, революционни промени се наблюдава сред избирателите на ДПС и БСП, а донякъде и на АБВ. Изненадващо, най-висока стойност на радикални нагласи и очаквания се регистрират не сред националистите от Патриотичния фронт и Атака, а сред подкрепящите България без цензура и Реформаторския блок. Разбира се, заявеното категорично желание за радикална промяна, както и заявяваната крайна нетърпимост към статуквото са далеч по-отчетливи, в сравнение с реалната готовност да се предприемат конкретни действия, водещи до подобни промени. Данните подсказват, че радикалната промяна се мисли не през призмата на социални бунтове и ляв активизъм, защото левият електорат е пасивен по темата, а основно по линия на популистки и десни проекти. Това потвърждава тезите, че дясното и дяснопопулисткото в България са доста условни като категории и обществено-политическо съдържание. (Виж таблица 2) Таблица 2 РАДИКАЛНИ НАГЛАСИ И ОЧАКВАНИЯ СРЕД ГЛАСУВАЩИТЕ ЗА ВОДЕЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ: От гласуващи за: СЪГЛАСНИ (в %) ДОНЯКЪДЕ СЪГЛАСНИ (в %): България без цензура 40 5 Реформаторски блок 33 6 АТАКА Патриотичен фронт ГЕРБ А Б В БСП лява България ДПС Друга Институт за модерна политика 7

8 IV. Да на Южен поток, не на шистовия газ Отношението на анкетираните към спорните енергийни теми, поставени на широка обществена дискусия през последните месеци, е недвусмислено, с изключение на казуса АЕЦ Белене. На най-голямо одобрение се радва строителството на Южен поток - подкрепят го повече от половината от респондентите - 51 %, а против са едва 14 %. (Виж фигура 3) Фигура 3 Какво е Вашето отношение към изграждането на "Южен поток"? Институт за модерна политика Подкрепям 19% Колебая се 14% 51% Не подкрепям 16% Нямам мнение Институт за модерна политика 8

9 За сметка на това шистовият газ не се радва на широка популярност едва % от анкетираните подкрепят проучванията респ. добива на шистов газ на територията на България, а против са около една трета от респондентите %. По разделено изглежда общественото мнение за строителството на АЕЦ Белене, макар че и там привържениците на проекта доминират над противниците 37 % към 27 %. Всеки пети от анкетираните е без мнение по този въпрос, а 17 % се колебаят. (Виж таблица 3) Таблица 3 Каква е Вашата позиция по обществените дискусии относно: Подкрепят Колебаят се Не подкрепят Без мнение Проучванията за шистов газ 19 % 22 % 33 % 25 % Възможен добив на шистов газ 17 % 19 % 36 % 27 % Строителство на АЕЦ Бeлене 37 % 17 % 27 % 19 % За допълнителна информация и медийни коментари по проучването на разположение са следните членове на Социологическия екип на ИМП: д-р Иво Инджов председател на УС на ИМП, Николай Близнаков ръководител, Владимир Илиев, социолог. За контакти: Пресофис на ИМП, imp@europe.com, тел. 0878/ Институт за модерна политика 9