1 До Научното жури при Югозападния университет Неофит Рилски - Благоевград Р Е Ц Е Н З И Я от доц.д-р Александър Ангелов Иванов научна специалност Гра

Препис

1 1 До Научното жури при Югозападния университет Неофит Рилски - Благоевград Р Е Ц Е Н З И Я от доц.д-р Александър Ангелов Иванов научна специалност Гражданско и семейно право определен със заповед 1268/ г. на ректора на ЮЗУ за член на научното жури за провеждане на защита на дисертация за присъждане на ОНС доктор по научна специалност Гражданско и семейно право, професионално направление 3.6. Право от Емилия Великова Дончева, докторант в катедрата по гражданскоправни науки на ПИФ при ЮЗУ Неофит Рилски Благоевград на труда на Емилия Великова Дончева Недействителност на действия и сделки на длъжника с масата на несъстоятелността Уважаеми членове на научното жури, Емилия Дончева е задочен докторант за придобиване на ОНС доктор по научната специалност Гражданско и семейно право, като след успешното завършване на курса на подготовка е отчислена с право на защита. І. Кратко описание на дисертационния труд. В структурно отношение дисертацията се състои от увод, изложение - четири части и заключение, и е в обем от 203 страници. Библиографията на използваната литература включва 103 заглавия, от които 84 на български език и 19 на английски, руски и немски език. Направени са и общо 389 бележки под линия, като извършеното позоваване е съобразено с изискванията, утвърдени за съответния език или за Интернет

2 2 източниците. В изследването са застъпени широко историческият и сравнителноправният метод на изследване. В увода е обоснована актуалността на темата и е очертан предметът на изследване. Аргументирано е и научно-практическото значение на темата. Първа част е посветена на понятието и историческото развитие на института. Изяснено е понятието за недействителност на действията и сделките на длъжника в производството по несъстоятелност като са разгледани и различните теории относно правото на кредитора да оспорва тези действия (с.3-9). В глава втора и глава трета е проследено историческото развитие на института, включително и в България. В глава четвърта са представени някои актове на международни организации, посветени на исковете за попълване масата на несъстоятелността (с.36-44). Сравнителноправният преглед на недействителността на действията и сделките обхваща законодателствата на Германия, САЩ, Англия, Франция и Русия (с.44-57). Част втора е посветена на недействителността на прихващането в производството по несъстоятелност. В глава първа се разглеждат предпоставките за прихващане извън производството по несъстоятелност и в производството по несъстоятелност, както и различните становища относно допускането на прихващане в производството по несъстоятелност. Аргументирано е предложение de lege ferenda за изменение редакцията на чл. 645, ал. 1 ТЗ (с.66-69). В глава втора са разгледани предпоставките по чл. 645, ал. 3 ТЗ. Обосновано е разбирането за допустимост на прихващането в съдебен спор по предявен срещу кредитора иск за заплащане на задължението към длъжника, но ако кредиторът не е предявил вземанията си в срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688 ТЗ той не може да иска прихващане на взаимните задължения. (с.74-75). Глава трета е посветена на предпоставките по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Подчертава се, че чл. 645, ал. 4 ТЗ има за предмет прихващане, извършено от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност. Извършеното от длъжника прихващане след датата на решението е действително, ако са налице предпоставките по чл. 645, ал. 1 ТЗ и е извършено от синдика или с негово съгласие, съответно относително недействително по чл. 646, ал. 1 ТЗ, ако не са налице предпоставките и не е по установения в производството ред. Във връзка с определянето на подозрителния период е обосновано разбирането, че ако са подадени няколко молби за откриване на производство по несъстоятелност трябва да важи датата на първата по време молба

3 3 (с.79). Подчертава се, че с признаването за действително на прихващането в частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество се създава предимство за кредитора, който получава удовлетворение за вземането си преди откриване на производството, докато останалите кредитори предявяват вземанията си и получават удовлетворение при разпределението на осребреното имущество. Законодателят не е отчел предимството, което получава кредитора в резултат на прихващането с оглед стойността на парите във времето (с.80-81). Направено е предложение de lege ferenda в чл. 645, ал. 4 ТЗ да бъде предвиден удължен подозрителен период, когато крдиторът е знаел за състоянието на неплатежоспособност на длъжника и съответните презумпции за недобросъвестност (с.82). Обосновано е разбирането, че искът по чл. 645, ал. 4 ТЗ е установителен, а не конститутивен. Упражняването на преобразуващото субективно право на прихващане се осъществява с изявление на едната страна, отправено до другата, като прихващането може да се извърши както извънсъдебно (в този случай компенсационното изявление представлява едностранна неформална сделка), така и по съдебен ред (с насрещен иск или чрез възражение). С това процесът не става конститутивен. (с.83). Извършено е предложение за промяна на редакцията на чл. 645, ал. 4 ТЗ (с.83). В част трета са изследвани въпросите относно недействителността по чл. 646 ТЗ. В глава първа се дава понятие за тази недействителност. Разкрита е същността на относителната недействителност и съотношението и с другите видове недействителности (с.85-92). Глава втора е посветена на предпоставките по чл. 646, ал. 1 ТЗ. Подложено е на критика разбирането за действителност на действия на длъжника, извършени без предварително съгласие на синдика, ако водят до увеличаване масата на несъстоятелността по аргумент от чл. 636, ал. 2 ТЗ. Основателно е възражението, че това е изключение от правилото, че изпълнение, извършено в рамките на производството, не по предвидения от закона начин е действително, независимо дали с него се уврежда или не масата на несъстоятелността, а изключителните правила не могат да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия (с.101). Аргументирано е разбирането, че изпълнението на задълженията чрез даване вместо изпълнение се обхваща от чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ (с.107). В глава трета е разгледана недействителността по чл. 646, ал. 2 ТЗ. Разгледани са проблемите във връзка с продължаването дейността на търговеца и след датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелнст, като се посочва, че и след подаване на

4 4 молбата, длъжникът може да изпълни свое неизискуемо парично задължение, да учреди ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено дотогава вземане срещу него, да погаси свое изискуемо парично задължение. Обоснована е необходимостта de lege ferenda да бъде предвидена възможност за предявяване на иск по чл. 646, ал. 2 ТЗ и за действия и сделки на длъжника, извършени в периода между датата на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (с.118). Предмет на обстоен анализ са отделните хипотези на недействителност по чл. 646, ал. 2 ТЗ (с.118 и сл.). Голямо внимание е отделено на презумпциите за недобросъвестност. Аргументирано е виждането, че за разлика от презумпцията по чл. 646, ал. 4 т. 1, която е оборима, презумпцията по т. 2 е необорима (с.128). Разгледани са препоръките на Legislative Guide on Insolvency Law за възражения срещу исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 (с.130), защитата на третите добросъвестни лица и процесуалната легитимация и срока за предявяване на исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ (с ). Особено внимание се отделя на равностойността на престациите на сделките и действията, които са предмет на иск по чл. 646, ал. 2 ТЗ. При изследването се използва сравнителноправния метод. 142 InsО предвижда, че не може да бъде атакувано изпълнение, извършено от страна на длъжника, при което е придобил насрещно равностойно изпълнение в своето имущество. Част четвърта е посветена на отменителните искове в производството по несъстоятелност. След общата характеристика, която се дава в глава първа, са разгледани хипотезите по чл. 647 ТЗ. Аргументирано е разбирането, че в хипотезата на чл. 647, ал.1, т. 1 и 2 ТЗ следва да се имат предвид не само безвъзмездните сделки по дефиниция, но и такива, които по волята на страните са безвъзмедни (с.146). Направено е предложение de lege ferenda разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ да придобие следната редакция: възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок (с.151). Подчертана е необходимостта да се предвиди в ТЗ, че съдът може да откаже да признае сделката за недействителна в случай, че стойността на имуществото, придобито от длъжника в резултат на оспорваната сделка, превишава стойността на това, което може да бъде върнато в конкурсната маса в резултат на оспорване на сделката, или ако приобретателят по недействителната сделка е върнал всичко в конкурсната маса (с.153). Аргументирано е разбирането, че правото на задържане не може да се разглежда и като действие и не попада в приложното поле на чл. 647 ТЗ (с.158). Във

5 5 връзка със защитата на третите добросъвестни лица се отбелязва, че в разпоредбата на чл. 647, ал. 3 ТЗ липсва презумпцията за добросъвестност, която е установена в чл. 646, ал. 7, изр. 2 ТЗ. В тези случаи законодателят е направил несъответствуващо препращане към разпоредбата на чл. 646, ал. 8 ТЗ - предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните. Аргументира се схващане, че с оглед защитата на третите лица, презумпцията по чл. 646, ал. 7 ТЗ следва да бъде прилагана и по отношение исковете по чл. 647, ал. 1 ТЗ. На основателна критика е подложено изразеното в теорията схващане, че продажбата от заложен кредитор на заложеното по реда на Закона за особените залози може да бъде предмет на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ (с ). Направено е предложение за изменение редакцията на чл. 647, ал. 2 ТЗ (с.166). В глава трета са разгледани въпросите, свързани с Павловия иск в производството по несъстоятелност. Поддържа се, с оглед целите на производството по несъстоятелност, а именно осигуряване справедливо удовлетворяване на кредиторите, че срокът за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД не следва да бъде същият като на иска по чл. 647 ТЗ (с ). Накрая са разгледани изключенията от приложното поле на чл ТЗ (с ). Изследването завършва със заключение, в което са отразени някои изводи от направеното изследване и са посочени предложенията de lege ferenda (с ). ІІ. Приноси на дисертационния труд: За пръв път у нас е направено пълно и систематизирано изследване на проблемите на недействителността на действията и сделките на длъжника с масата на несъстоятелността. Извършен е критичен анализ на натрупаната практика на ВКС по въпросите на недействителността на действията и сделките на неплатежоспособния длъжник. Въз основа на получените резултати и посредством извършеното сравнителноправно изследване са добре аргументирани множество предложения за усъвършенстване на законодателството, част от които бяха посочени в изложението. ІІІ. Критични бележки: Като един от малкото недостатъци на труда може да се посочи липсата на анализ на хипотезите по чл. 609, 610 и 611 ТЗ в светлината на исковете за попълване на масата на несъстоятелността.

6 6 ІV. Заключение: Представеният труд отговаря на всички изисквания на ЗРАСРБ и Правилника за неговото прилагане, тъй като съдържа научни и научно-приложни резултати, които съставляват принос в областта на търговското право, с оглед на което предлагам на научното жури да присъди на Емилия Великова Дончева образователната и научна степен доктор по Гражданско и семейно право в професионално направление 3.6. Право. София, С уважение: (доц.д-р Александър Иванов)