РЕЦЕНЗИЯ по процедура за академичната длъжност професор, обявен от Института за изследване на изкуствата при БАН за нуждите на сектор Музика,

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ по процедура за академичната длъжност професор, обявен от Института за изследване на изкуствата при БАН за нуждите на сектор Музика, Музикознание и музикално изкуство, обн. в ДВ, бр. 32/ г., с единствен кандидат: доц. д-р РУМЯНА ЛАЗАРОВА КАРАКОСТОВА от проф. д.изк. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова, Нов български университет, Институт за изследване на изкуствата при БАН Още с първите си научни и рецензентски публикации и участия в тематични предавания на електронните медии Румяна Каракостова (род. 1951) се утвърди като високопрофесионален специалист в областта на историята и теорията на музикалния театър и по-конкретно на популярните музикално-сценични жанрове (оперета и мюзикъл). В активната й научна и научно-популяризаторска дейност творчески се вписват дейността й като драматург и завеждащ създадената от нея Музейна сбирка на ДМТ Стефан Македонски ( ) и на главен драматург и член на Художествения съвет на ДМТ ( ). Опитът й в този плодотворен дългогодишен контакт с ДМТ, работата й с архивни материали, участието й в академични проекти на тогавашния Институт за музикознание/институт за изкуствознание при БАН я насочиха към проучвания и написването на материали, посветени на сценични прояви, вписани в историята на оперетното изкуство у нас до средата на ХХ век. Те са свързани с издадената от Р. Каракостова по-късно книга Български оперетен театър в годините между двете световни войни (С., ИИзк. БАН, 2004, 400 с.), получила Наградата на СБК за музиколожко творчество Книга на годината, Посочената монография е сред фундаменталните музикалноисторически изследвания от български музиколози, които отдавна са доказали своята научна стойност и полезност, широко се използват в педагогическата практика във връзка с теми, посветени на историята на музикалната ни култура, на музикалните 1

2 институции и по-конкретно на оперетния театър у нас, както на българското композиторско творчество. Eкспертната й работа е свързана с всички проучвания и колективни планови задачи на групата Музикален театър в института през периода и с колективните трудове от поредицата Български музикален театър (1997, 2005, 2008, понастоящем работи над том IV). Специално ще посоча високо професионално реализираните научно-приложни проекти, за които е отличена с Наградата на СБМТД за музикална критика Кристална лира, 2009 : автор и водещ на специализирано седмично предаване за популярна сценична музика Фантомът на чардаша / Звезден експрес по Програма Хр. Ботев на БНР ( ) и автор на 7 сценария за телевизионни портрети, поръчани и продуцирани от редакция Музика на БНТ, CD с постановки на ДМТ и поредици с изтъкнати изпълнители или тематично насочени към деца, предаванията по БНР и БНТ и др., както и съставителство и редакторство на академични сборници от конференции ( Музикалният театър проекции във времето, С., ИИзк. БАН, 2008, 246 с.; Юбилеен сборник 100 години Марин Големинов, С., СБК, 2009, 167 с.). Член е на редколегията (от 2002) и заместник-главен редактор на академичното списание Българско музикознание (от 2006). Три мандата е член на СНС по музикознание и музикално изкуство към ВАК, член е на Комисията по акредитация в Института ( ), на Научния съвет, на различни експертни органи в Министерство на културата, СБК, СБМТД и др. От 2010 г. ръководи 2 докторанти (НМА, НБУ) и 4 дипломанти (НБУ). В конкурса Румяна Каракостова участва с монографията Идеята държавен музикален театър и проекцията й в националния репертоар до края на ХХ век (С., Mарс 09, 2012, 320 с.) и 14 публикации след заемането на академичната длъжност доцент (ст.н.с. II ст., 1999). Като редактор на тази нейна втора книга, обект на разглеждане като основен труд в конкурса по процедурата за академичната длъжност професор, силно съм респектирана от постигнатата от Р. Каракостова зрялост на текста, която може да бъде проследена в точно намерения изследователски фокус, в дълбочината на контекста, в който е осмислен 2

3 разглежданият обект, в детайлизирания анализ на отделните явления и същевременно в убедително изведените обобщения и типологизации. Чрез формулировката идеята Държавен музикален театър Р. Каракостова очертава две основни изследователски (респ. читателски) посоки: едната е свързана с държавното конституиране на културата през тези десетилетия с нейната идеологическа натовареност припомням, че става въпрос за десетилетията от втората половина на ХХ век, за периода на т.нар. тоталитарно изкуство; втората с институционалното управление на ДМТ, което в духа на държавното конституиране на популярножанровия музикален театър у нас именно чрез своя репертоар утвърждава жанрови белези и същевременно формира облика на самата институция. От музикалноисторическа гледна точка темата е сложна и горещо дискусионна, неслучайно до този момент не е била предмет на самостоятелно монографично проучване. Вглеждайки се внимателно в дейността на ДМТ, Р. Каракостова намира ключа към проследяването на знаковите опори, които чертаят и разкриват пълноценно неговата история и оттам на идеята Държавен музикален театър. Те са вписани във всяко едно от десетилетията и особено от 50-те до края на 80-те години, имат своя динамика, свързана с налаганата идеологическа доктрина. Припозната от официозния ни печат като дребнобуржоазно изкуство през периода на тоталитаризма, изтъква Р. Каракостова, ДМТ търси националната репертоарна стратегия, свързана с национален репертоар, която да легитимира идеята Държавен музикален театър в България. Чрез анализа на различните творчески стилове и жанровите модели в представителния национален репертоар на театъра през разглеждания период авторката навлиза в различни проблемни обществено-исторически и културни контексти. Както тя подчертава, изследването е мислено в културологичен формат (cultural studies) и се придържа към принципа на т.нар. политическа коректност (political correctness) при позоваването на известни и новопубликувани архивни държавни документи с идеологическо съдържание. В центъра му са творческите идеи, импулси и послания, проследени в музикалната драматургия и в авторския стил на отделните произведения, и в културната значимост на премиерните постановки. 3

4 Основни проблеми, разгърнати в монографичното изследване, са апробирани през годините в поредица от студии и статии (в Списък на публикациите са посочени 12), посветени на конкретни теоретични дискурси и на знакови за десетилетията произведения от М. Големинов, Дим. Вълчев, В. Райчев, П. Хаджиев, Ал. Райчев до Л. Денев. За първи път идеята Държавен музикален театър е формулирана и аргументирана на научната конференция 60 години музикознание в БАН и публикувана като статия в сп. Българско музикознание (2009, 3 4, ). Тя е изведена въз основа на вече дълбоко премислен изследователски опит по темата и става отправна за следващите публикации като Националната репертоарна стратегия на Държавния музикален театър в контекста на тоталитарната парадигма ( Изкуствоведски четения' 2009, С., ИИзк. БАН, ), Нови перспективи в българския мюзикъл от 80-те години (в сборника Изкуствоведски четения' 2011, под печат) или Тематични канони и (не)канонични теми в националния репертоар на Държавния музикален театър (в сборника Ars musica и изкуството на образованието. 90 години държавно висше музикално образование в България. С., НМА, 2011, ), в посветени на отделни автори и знакови репертоарни творби статии. Неслучайно идеята Държавен музикален театър и проекцията й в националния репертоар до края на ХХ век са изведени и в заглавието на монографията като ключови. В книгата убедително и разгърнато се аргументира формулирането на тази тема като нова в музикалната ни наука, която е мислена и реализирана в широк исторически и културологичен контекст, и теоретично е конципирана върху широка историческа, културологична, изкуствоведска и друга литература; многозначно се въвеждат и необходимите смислови уточнения, свързани с тематичните канони и (не)каноничните теми в националния репертоар на ДМТ (увод, глава първа и глава втора) /принос 1/. Ще подчертая, че цитираната библиография включва около 330 заглавия. Понятийното разкриване на темата е разгледано като име и концепция (подч., Р.К.) на културна институция с нормативни социално-естетически функции и като привнесено отвън и по природа комерсиално популярносценично изкуство, стилово разнообразно (не непременно в основните жанрове: оперета или мюзикъл) и с универсална комедийнотеатрална естетика /принос 2/. 4

5 В глава трета темата се концептуализира, като се проследяват конкретните реализации на идеята от началото на 50-те до края на 80-те години на ХХ век /принос 3/, разглеждат се индивидуални творчески стилове и жанрови модели в представителния национален репертоар, предлага се нова типологична жанрова класификация на разглежданите творби анализирани са индивидуалните творчески стилове на 10-те български композитори с 24 творби /принос 4 и 5/. Поставените в увода на книгата въпроси намират своя задълбочен отговор в Отвореното заключение, което за първи път формулира някои от характеристиките на промените във функциите и визията на Държавния музикален театър, проектирани в стратегическите му репертоарни ориентации от 90-те години, поставя въпроса за националния репертоар и генералния въпрос А какво се промени? /Принос 6/. Изследването се базира и на събран фактологичен материал, който е представен в приложенията, като нов вид систематизирана информация е посочено Приложение ІV. Тематичен и жанров регистър на националния репертоар /принос 7/. Свързани с музикалния театър са и включените в процедурата други две публикации. В първата Асен Русков емблема на комичното на оперетната ни сцена (сп. Бълг. музикознание, 2003, 2 3, 59 72), Р. Каракостова преосмисля историческата оценка и съвременната рефлексия към артистичния свръх-талант на Асен Русков и за първи път включва като изследователска опора новооткрити исторически документи от личния му архив. Втората Каин от Л. Денев. Нова концепция за камерна опера (публикувана в сб. Българското историческо музикознание. Подходи и конкретизации. С., СБК, секция Музиколози, 2005, ), е смел опит за аналитично представяне на партитурата на нова съвременна опера преди да е прозвучала на живо. Чрез анализа на Каин (написана през 2001) Р. Каракостова разкрива подхода на композитора към конструирането на самата оперна форма, мислена като съвременна, прониква в неговия духовен свят и в общочовешкия смисъл на произведението (чрез библейската тема), разкрива основанията стилистически и технологично операта Каин да бъде вписана в естетиката на Musica Nova като рядък образец в съвременното българско музикално-сценично творчество. (През 5

6 последните две десетилетия тя няма аналог в българската музика, предстои през 2012 г. премиерното й сценично представяне.) Както първата й книгата за оперетното изкуство в България между двете световни войни, така и посочените отпечатани публикации във връзка с процедурата (и извън нея) многократно се цитират и широко се използват в музикалното обучение на младите хора. А монографията й Идеята държавен музикален театър и проекцията й в националния репертоар до края на ХХ век се очаква с подчертан интерес. Иска ми се още веднъж да обърна внимание на цялостната музикологична дейност на Р. Каракостова, като добавя още участието й с доклади на престижни научни форуми, дейността й на рецензент на научни трудове (11 за периода ), критични и публицистични материали в специализирани издания за култура и музика (за периода подборно са посочени 47). Те представят кандидатката като водещ специалист в областта на музикалния театър и популярните музикално-сценични жанрове. Заключение: С най-дълбоко убеждение, с вълнение и с радост (защото за мен тази процедура е отдавна очаквана и високо престижна за Института за изследване на изкуствата и за музикологичната ни общност) ПОДКРЕПЯМ ИЗБОРА НА РУМЯНА ЛАЗАРОВА КАРАКОСТОВА ЗА АКАДЕМИЧНАТА ДЛЪЖНОСТ ПРОФЕСОР ПО МУЗИКОЗНАНИЕ И МУЗИКАЛНО ИЗКУСТВО. София, 17 септември 2012 г. Подпис:. проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова 6