XVII Неделя през годината

Препис

1 Как да се молим? Днес нямаме много царе на земята и обикновено забележителни фигури като кралицата на Англия имат представителна функция. Не че не притежават огромно влияние и особени права и привилегии, но управлението им е предимно церемониално. Със сигурност обаче има доста факти около живота им, които предизвикват жив интерес у нас, като например, че кралица Елизабет има собствен банкомат и лична поетеса, че е позирала сто двадесет и девет пъти за портрети, че има два официални рождени дни, че има любим дизайнер и марка лак за нокти, че вместо будилник я буди нейният гайдар. Особено интригуващо е, че кралицата не притежава нито паспорт, нито шофьорска книжка и че по времето на Втората световна война, когато още ненавършила двадесет години, служи като шофьор на камион. 1 / 7

2 Когато мислим за земните царе, ние мислим за някой, който ръководи една страна. Кралете и кралиците управляват за определен период от време и след това умират, а тогава са заменени от друг монарх и имената им просто се подреждат някъде сред страниците на историята. Но когато мислим за Бога, знаем, че Той властва над всичко завинаги и Неговата сила е безгранична. А кои сме ние тогава и каква длъжност заемаме в Неговото царство? Дали сме сред личните Му дизайнери и творци, които със своя талант сътворяват изящни предмети на изкуството? Или може би сме поласкани, че ни е избрал да бъдем в златната колекция на най-добрите Му писатели и поети? Все едно, защото във всички случаи сме привилегирована част от царството по една-единствена причина и тя е, че сме Негови поданици, които вярват в Исус, а това означава, че Той също се грижи за нас и ни защитава. Това е задължението на монарха, на управителя и на министъра. Когато се молим на Бога, не се съмняваме, че Той е Този, на когото трябва да се молим. И колко е хубаво, че нашият Бог е едновременно и готов, и в състояние да чуе молитвите ни. 2 / 7

3 Ако Бог желаеше, но не можеше да отговори на молитвата ни, тя би била просто желание, изречено на глас. И също толкова лошо щеше да бъде, ако Бог можеше, но не желаеше да ни изслуша. Бог чува нашите молитви като Отец и им отговаря като Цар, а ние трябва винаги да помним, че Той има план за вечността за нас. Това означава, че Той отговаря на нашите молитви според Своята воля и за наше добро, защото този план не е краткосрочен или с далечна перспектива, а е отнесен към най-дългосрочния ни интерес. Християнският живот трябва да бъде молитва. Колкото и да сме наясно с това, изглежда че имаме много проблеми да се молим. Въпросът, отправен към Исус в днешното Евангелие, е този, който всички искаме да зададем. Колко често, опитвайки се да се молим, ние се препъваме. Минаваме през списък с имена на хора, за които се молим: В името на Исус! Амин!, с желание и намерение да изкопчим от Бога нещо за тях. Да, ние знаем, че трябва да се молим и четем молитви, но много пъти оставаме 3 / 7

4 недоволни от начина, по който го правим. Когато в новините видим, че се е случила голяма трагедия, казваме: Нашите мисли и молитви ще бъдат с вас. Или да се молим за Нотр Дам, за Брюксел, за Париж, за Мадрид или Ню Йорк. Не че са лош пример, но тези думи понякога изглеждат безсмислени. Нашите критици често казват, че трябва да спрем да се молим и най-накрая да започнем да правим нещо добро. Миналата неделя преживяхме този опит, припомняйки си срещата на Мария и Марта с Исус, среща, която папа Франциск също използва в една от социалните мрежи като насърчение към нас с думите: Нека молим за благодатта да обичаме и служим на Бога и на нашите ближни със сърцето на Мария и ръцете на Марта! Днешният евангелски откъс определено поставя акцент върху молитвата, която би трябвало да заема централно място в живота на вярващи християни като нас. Виждайки Исус да се моли на определено място, учениците Му казват: Господи, научи ни да се молим!. Защо Лука използва в разказа си това уточнение на определено място? И има ли такова, на което непременно трябва да отидем, за да отправим воплите си към Бога? 4 / 7

5 Разбира се, че всеки храм и църква са място за съзерцание и молитва, но тук можем да доловим още един смисъл, че подходящото за молитва място е всяко едно място. Молитвата, която всички добре познаваме и чуваме Исус да моли, днес е по-кратка, но иначе е подобна на тази, която Той ни предаде в проповедта на планината, описана в Евангелието на Матей. Малките разлики в иначе идентичните молитви може да означават, че те са изговорени по различни поводи. Любопитно е, че тук молитвата започва с по-краткото обръщение Отче, а не с Отче наш, който си на небесата. Исус не добавя наши и небесни, а в центъра поставя акцент върху думата Отец, а той от своя страна поставя вярващия в контекста на това, че е част от Божието семейство, но с важното уточнение, че човек трябва да бъде във връзка с Бога, за да го нарича Отец. Погледнато от този ъгъл, изненадващо разбираме, че май не всеки е Божие дете в този смисъл, защото така изречена, молитвата не насърчава всеобщото бащинство на Бога. Само че не става въпрос за това, че невярващите и нерелигиозните деца на Бога са изоставени и необичани от Него, а че по различни причини не всеки се чувства удобно да нарича Бога свой Отец. 5 / 7

6 Колко е хубаво да се приближим до небесния ни Татко, до Този, който е едновременно над нас и заедно с нас. Неговото име трябва да се освети, тъй като Той е свят Бог. Той е член на семейството, но и глава на семейството, а ние сме преблагословени, че Той ни въведе в заветни отношения със себе си чрез вяра в Исус и сега имаме привилегията да бъдем част от това семейство. Така че молитвата, която слушаме днес, започва с напомняне кой е Бог Отец за нас. Преклонението пред величието Му идва окончателно в следващите думи: да дойде царството Ти, които са допълнителна информация към познанието ни за това, кой е Бог. Той е цар и има царство. Той е Господ на всички. Той е суверен на вселената. Напомня ни, че ако поискаме нещо според Неговата воля, Той ще го направи и на тази молитва вече е отговорено, преди дори да сме се молили. Дай ни днес насъщния ни хляб. Хлябът е основният продукт, който ни е нужен, за да преживеем. Когато животът ни се е сринал до основи и имаме чувството, че сме достигнали дъното на най-тежкия фалит и сме го докрали до просешка тояга, ние пак ще оцелеем, дори само на хляб и вода. Да не говорим за силата на небесната храна, евхаристичния хляб, в който приемаме самия Исус, равняващ се на въздуха, който дишаме, и на ежедневните нужди да се заситим с духовна храна. Въздух, хляб и вода, без да навлизаме в дълбоки и крайни философски отклонения, но те са в основата на живота. Всичко останало е допълнително. 6 / 7

7 А после молим Бога да ни прости греховете, но и ние трябва да прощаваме на всички, които са ни длъжни. Много е важно да простим, но, за съжаление, винаги оставаме поне малко длъжници на Бога, защото и най-малката болка, която причиняваме на другите, е грях срещу Него. Бог очаква съвършено подчинение от Неговите създания. Когато не се подчиняваме, ние се поставяме в дълг, отнасящ се до задълженията ни към нашия суверен. И тъй като се изисква съвършено подчинение, няма начин да се изпълни задължението. Трябва да бъде простено или ще остане завинаги за наша сметка. И с последните думи в тази молитва: и не ни въвеждай в изкушение, Библията казва, че Бог не изкушава и по своя смисъл това е оксиморон. Но не и когато се подлъгваме от собствените си похоти и се поддаваме на тях. Бог не е автор на нашия грях, затова нека молим със силата на Светия Дух да бъдем благословени с разум и воля да развиваме своите добродетели. И накрая познатите думи: искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Нека и дано не спираме да искаме, да търсим и да хлопаме, молейки се настоятелно и упорито, непрестанно, защото и в най-лошия от всичките ни проблеми, които изкушават сърцето ни, Исус е до нас, тук и сега, в лодката на живота, клатущкаща се сред бури и урагани! 7 / 7