1 НА НИКОГО ДЛЪЖНИ Богослужение на 12 декември 2010, неделя, сутрин Водещ: Боян Евстатиев Проповед: п-р Данаил Игнатов Презентация: Илонка Вълчева СЛА

Препис

1 1 НА НИКОГО ДЛЪЖНИ Богослужение на 12 декември 2010, неделя, сутрин Водещ: Боян Евстатиев Проповед: п-р Данаил Игнатов Презентация: Илонка Вълчева СЛАВОСЛОВИЕ Призив : Исая 61:1-3 / 8-11 Молитва Песен: Мл. хваление: Много пъти грешах и Измий сърцето ми (ЕП 531) Ответен прочит: Притчи 16:1-9 Песен: Мл. хваление: Мощен в сила Прочит: Рим13 : 1-14 Молитва: Да се молим с благодарност за Божието слово Да се молим с благодарност за въплътеното Божие слово Да се молим за.. Отче наш Песен: Мл. хв. :Величествен Бог Децата от НУ излизат ПРОПОВЕД Младежка група Песен: Вярвам в Бога (ЕП 505) Съобщения Песен: Нашият Цар е издигнат (ЕП 20) БЛАГОСЛОВЕНИЕ събиране на дарения, молитва за дарения ````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````` План на проповедта 1. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВЯРВАЩИЯ КЪМ ВЛАСТТА И ОБЩЕСТВОТО. (13:1-7) 2. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВЯРВАЩИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ЛЮБОВТА. (13:8-10) 3. ДУХОВНАТА БДИТЕЛНОСТ КАТО ДЛЪЖНОСТ КЪМ ХРИСТОС. (13:11-14)

2 2 НА НИКОГО ДЛЪЖНИ Пастир Данаил Игнатов Знаем, че още със зараждането на Христовата църква започват гоненията против нея. Първата жертва е самият Исус Христос, осъден на смърт от официалната римска власт и разпнат на кръст от поделение на римската армия, по времето на губернатора Пилат Понтийски. Независимо от това, можем да открием, че никъде в евангелските текстове няма и намек за бунт против римската власт. Някои смятат дори, че авторите на евангелските текстове прекалено много прехвърлят цялата вина върху юдейските началници и премълчават непропорционално вината на римските силови органи. Такова обобщение е пресилено. Но очевидно в евангелските текстове се подържа една водеща линия на зачитане на позициите на властите като установени от Бога. Това е и мисълта на апостол Павел в тази част на Посланието към Римляните, която поставя един труден въпрос. 1. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВЯРВАЩИЯ КЪМ ВЛАСТТА И ОБЩЕСТВОТО. (13:1-7) - Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога (13:1) - За това, който се противи на властта противи се на Божията наредба, а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си. (13:2) Нека признаем, мили приятели, че на мнозина от нас тази част от Божието слово не ни е най-любимата. Защото в цялото ни общество, включително и у нас се е настанило едно дълбоко разочарование от управлението на страната ни на всички равнища. Чувстваме ли се защитени от държавата? Или по-скоро имаме усещането че сме в положение на отбрана срещу нея? Положение, в което трябва да се защитаваме от нея. Нямаме ли впечатлението, че държавното управление и местните администрации воюват със своите граждани? Как да приемаме такава власт и да не се противим? От друга страна ние изобщо не сме настроени да отбелязваме някои положителни стъпки в управлението и показваме едно пълно отчуждение към всичко що е власт. Като плюем властта плюем до край! За нашите приятели от Америка, които ни идват на гости или живеят тук им трябва известно време докато разберат как е възможно това. Защото те от малки се възпитават да уважават държавната власт, дори тя да не се представлява от партията за която са гласували? Дали, всъщност Божието слово ни казва да се подчиняваме и да не се противим, в смисъл да бъдем винаги пасивни и безкритични към властта? Ние знаем от редица книги в Стария завет, как пророците изобличават своите управляващи и царе за техните беззакония, за това, че нарушават Божиите заповеди за справедливост и пренебрегват изискванията на Завета на Бога със своя народ. В книгата Деяния на апостолите е описан един случай, когато членовете на Синедриона извикват Петър и Йоан и им забраняват да поучават в Исусовото име. Как отговарят апостолите? Отговарят със смирение и уважение към членовете на Синедриона, но същевременно с непреклонна твърдост: - Разсъдете, право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога? Ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. (ДА 4:19-20)

3 3 Интересно е да се проследи, макар и на кратко, историята на отношенията между Църквата и държавните институции, т.н. цивилна власт. След няколко века преследвания на християните от римската власт, в началото на ІV век след Христа император Константин обявява християнството за законна религия. Преследванията спират. Нещо повече Константин и императорите след него откриват, че християните са важен фактор за стабилността на държавата. И много скоро от противници Църквата и Държавата стават найблизки съюзници. В резултат на това императорът започва да се меси в делата на Църквата, а висшето духовенство, (особено в лицето на римския папа) започва да решава държавни дела. Така се получава едно преплитане на властите, което историците наричат цезаро-папизъм и което за жалост носи големи вреди на Църквата. Първите реформатори като Лютер и Калвин застават на твърда критична позиция срещу това положение. Мартин Лютер е казвал, че под Божието управление има две царства, които не могат да се смесват, както това е останало в наследство от времето на император Константин Велики. Духовното управление на Църквата е напълно различно от светското. В онази историческа обстановка той е призовавал немските принцове да ограничат властта на папата. Разбира се, в наше време има опасност от обратното и трябва да заявим съвсем категорично, че когато правителството се намесва в делата на Църквата, това е противозаконно и неморално. За Жан Калвин нашето отношение към властта трябва да се постави в светлината на Божия суверенитет, свързан с понятието завет. Цялото творение и неговите отношения са свързани с Бога и съществуват в завет с Него. 1 Под властта на Бога всички човешки отношения са заветни. Човекът е призван да служи на Господа като творение.. всички хора са поставени във взаимно отношение с Бога, те са призвани също да служат един на друг 2 Това означава, че на народите е предоставена свобода да изработват такива закони, които са им полезни, стига да са подчинени на вечното управление на любовта 3. Когато изследваме Божието слово в неговата цялост, можем да открием, че проблемът за отношението между хората и властта е част от по общия проблем на отчуждението. А отчуждението е пряката изява на греха. Отчуждението и враждебността между хората и Бога води до отчуждение и враждебност между тях. В частния случай води до враждебност между гражданите и властта. Когато човекът е бил въведен чрез вяра в заветни отношения с Бога, той би трябвало да схване, че отчужденост вече няма. Няма вражда между него и Бога. Бог не е някакво абстрактно далечно божество. В близостта установена в Завета на вярата, Той е Този, Който ни държи в ръката си. Бог е Този, Който с Исус Христос е приел и нас в Своето лоно, в 1 Пол Уелс, Reformation thought and the social covenant. Реформацията. История и съвременни измерения. Сборник от статии от Международна научна конференция организирана от Нов български университет, Висш евангелски богословски институт и Обединени евангелски църкви на октомври 2005г. София, издателство на НБУ,2007г; с Пак там. 3 Jean Calvin, L Institution chrétienne. Книга ІV, гл ХХ, т.15. Калвин добавя, че изобщо не може да приеме като закони такива, които той нарича варварски и животински, които позволяват например хомосексуализма и които противоречат на всяка човечност.

4 4 Своята бащина прегръдка. Прегръдката на Царя на царете. Той държи в ръката си и всички власти. Така че властите са наши. Ако гледаме така на нещата ще имаме съвсем различно самочувствие. Ще имаме много по-успешно взаимодействие с всякакъв вид администрация и управленски органи. Ще знаем защо им се подчиняваме, ще имаме и точен поглед кога и в какво да ги критикуваме. Истинската, отговорната, критика е част от близостта, задължение на любовта. Подчинението е също белег на принадлежност към едно отговорно взаимоотношение, в което виждаме Божия суверенитет над всичко. Мили приятели ще споделя тук един съвсем конкретен, макар и миниатюрен опит. Налага ми се, както и на вас, да имам работа с различни административни служби. Често съм се изненадвал за какви дребни неща трябва да губя огромно време или от неприятното отношение на служителите в тях. Поради формализъм или некомпетентност. Но започнах винаги преди едно такова посещение да се моля, като казвам : Господи, моля те бъди там. Ти си техния Началник. И трябва да ви кажа, че ефектът е поразителен. Опитайте и вие. Не трябва да забравяме, че тук апостолът говори доста конкретно за нашите задължения към властите, които поддържат реда, правораздаването и икономическата устойчивост на обществото чрез т.н силови органи - армия и полиция, съдебната система прокуратура и съд и финансовите органите за управление - данъчни служби, митници. Така той изисква не само да се подчиняваме, но да сътрудничим на тези институции по съвест. Същевременно, в по-общ план той ни кара да мислим и за нашите отношения към отделни хора, на които дължим почит, и уважение. Ние може да критикуваме поведението на управляващите, но същевременно трябва да пазим авторитета на длъжностите, които те заемат. Тези две неща понякога трудно се съчетават в нашия ум. За съжаление в манталитета на българите, включително и на много български християни, липсва уважение към властите, липсва разбирането, че каквито и да са техните представители, дори и да са безбожници, тяхната власт им е дадено от Бога - макар и временно. За това апостолът ни призовава да пазим в тези отношения правилото: НА НИКОГО ДЛЪЖНИ Но има едно отношение, в което апостолът като че ли ни позволява да останем длъжни. По-скоро ни казва, ДА НЕ ПОМИСЛИМ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО В НЯКАКЪВ МОМЕНТ ДА СМЕ СЕ ИЗДЪЛЖИЛИ. Това е отношението и длъжността да се обичаме. 2..ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВЯРВАЩИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ЛЮБОВТА. (13:8-10) Можем да кажем, че ключовият стих в тази 13 глава е осмият: - Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия изпълнява Закона. Именно от тук извличаме този израз, с който сме озаглавили днешната проповед и обобщаваме замисъла на апостола: На никого длъжни. Защо този стих играе такава ключова роля? Вие знаете, че има една популярна шега: Питате някого как се чувства, с думите Какво правиш? А той се прави, че не ви разбира и отговаря : На никого нищо.

5 5 На никого нищо не е най-добрият отговор. Може да не причиняваме на никого предумишлено зло, но това не значи, че вършим добро. Това е отговор, с който много и много хора се измъкват от отговорността да вършат добро. Това е отговорът с който много християни оправдават своето бездействие да отдават любов. И ако прочетат този стих би трябвало да се почувстват изобличени в грях. Наистина вярващият има едно постоянно задължение. То се основава на текст от Мойсеевия закон: Да обичаш ближния си както себе си (Левит 19:18). По този начин ни се напомня и това, което е казал Исус Христос, че на заповедта да обичаме Бога и на заповедта да обичаме ближния си се крепи целия Закон. (Матей 22:40). Щом любовта не причинява никога зло тя изпълнява Закона. Апостолът цитира последователно четири от последните пет заповеди от т.н. Декалог (т.н.десет Божии заповеди) седмата, шестата, осмата и десетата по реда им в книгата Изход 20гл и в книгата Второзаконие 5глава. Но размества и поставя на първо място седмата, след това шестата. : - Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не пожелавай (13:9) Трудно е да се каже, дали този ред е разместен нарочно. Може да се предполага, че това се дължи на свободно цитиране по памет. Ако все пак разместването е нарочно, можем да помислим, че апостолът поставя по смисъл тези заповеди в някаква симетрия: прелюбодейството съответства на пожеланието. Но това го казва Исус : - Чули сте, че е било казано : Не прелюбодействай. Но Аз ви казвам, че всеки който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. ( Матея 5:28) В Закона пожеланието остава в сферата на невидимите грехове и остава само под санкцията на съвестта. Докато трите други, ако се установят физически - се наказват физически и публично. А Исус казва, че убийство може да се извърши и с думи и дори с изразен без причина гняв. (Мат 5:21-22) Убийството може да значи кражба на достойнство. И така апостол Павел, воден от Христовия дух, задълбочава нашата отговорност пред Бога и пред ближните си в действия, които смятаме погрешно за по-безобидни. Ако ние ги допускаме, това означава че ни липсва любов. А ако ни липсва любов нека се покаем. И нека поискаме днес от Бога тази сила на любовта, която ще ни предпази и от вредни пожелания и от духовни убийства и от кражба на достойнство на други или своето собствено достойнство. Тази сила ще ни направи способни да творим добро и да се пазим от зло. Това е наше ЗАДЪЛЖЕНИЕ, като вярващи, от позицията на любовта. В края на текста, който изследваме, апостол Павел насочва вниманието на читателите си към състоянието на един християнин в положение на бдителност. 3.ДУХОВНАТА БДИТЕЛНОСТ КАТО ДЛЪЖНОСТ КЪМ ХРИСТОС. (13:11-14) Можем да направим връзка с редица изказвания на Господ Исус, който е казал подобни неща. Например, това,което казва много често по различни поводи : Бдете и молете се! (Мт 26:41; Мк 13:35). И в тези наставления на апостола чувстваме как Христовият дух се проявява с нарастваща сила.

6 6 И все пак можем да открием най-напред една интересна разлика. Ако изследваме текстовете на Евангелията ще открием описание на няколко важни събития, които са се случили през нощта или за предупреждения на Исус, че идва нощ. Най-напред нека си спомним, че самото раждане на младенеца Исус става през нощта, във време когато обикновено хората спят. Само група овчари, там някъде около Витлеем стояха на нощна стража около стадото си. Съответно те са едни от малкото хора, които чуват първи Благата вест за родения Спасител. Скоро след това, през една нощ, предупреден от един ангел, Йосиф трябва да вземе Мария и детето Исус за да бягат от клането, което цар Ирод предприема за да унищожи всеки евентуален конкурент на неговата династия. Един буден духовно, но страхлив равин на име Никодим набира смелост едва през нощта за да дойде при Господ Исус за да чуе Неговото учение. (Йоан 3:2) Веднъж, след като отваря очите на един слепец по рождение, Исус казва: - Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. (Йоан 9:4) И ние знаем, че Той говори за онази нощ, в която ще бъде предаден и за най-черната нощ, когато ще умре и ще бъде положен в гроб. Говори за онази нощ, когато като че ли всички сили на мрака празнуват победата си над Светлината на света. Можем да кажем, че Евангелието се ражда в нощта на времето и дори когато събитията в земния живот на Исус се случват през деня, то тези дни са обвити в някакъв полумрак, почти в неизвестност за света, пред угрозата на постоянно дебнещата смърт. Но ето, че когато апостол Павел пише, нещата стоят съвсем по друг начин. Възкресението на Исус Христос вече е установило необратима победа над силите на мрака и на смъртта. Евангелието вече се проповядва в цялата Римска империя. Апостолът може да каже с увереност : Нощта премина, зазорява се. - Нощта премина, а денят наближи. (13:12а) - Дошъл е часът да се събудите от сън.(13:11а) Това, което малко ме смущава е, че той казва именно на вярващи, че трябва да се събудят от сън. Скъпи братя и сестри, Що се отнася до позициите на християнството в света нещата са коренно променени. Светлината на Евангелието се проповядва по всички краища на света. Има голяма съпротива срещу него. Но Благовестието с непреодолима сила напредва в света, особено там, където то е било твърде малко познато. Особено там, където хората са преследвани за христовата вяра. Днес е моментът в който трябва да си зададем въпроси от този порядък. Ние в състояние ли сме на духовна бдителност, според Словото? Осъзнаваме ли нашата духовна бдителност като наша длъжност към Христос? В състояние ли сме да будим съвестта на други хора? В състояние ли сме ако трябва да изобличим, хората около нас? Да ги изобличим най-вече с поведението, думите и начина си на живот. Много от тях ще да ни намразят, че не тичаме с тях в греха.. Или ще ни изолират от тяхната компания. Но Бог е приготвил и такива, които копнеят да видят пример, копнеят да видят посока в мрака, да видят жалони поставени от хора, които излъчват Христовата светлина. Защото грехът виси като тежък камък около шията им, но няма кой да им посочи как и къде да намерят Спасителя.

7 7 Имаме ли ние самите нужда някой да ни буди? Изглежда, че много вярващи в ранната църква в Рим, след първия възторг на вярата, след първия ентусиазъм на живота с Бога са били обхванати от бавно пълзящ духовен унес. Дали подобни симптоми не се забелязват в нашата църква? Може би нещата започват на вън, от нашето отношение към обществото и властите. Може би сме толкова разочаровани от всичко в живота и изобщо не ни се мисли, че имаме някакви ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО И ВЛАСТИТЕ освен тези, които властите на сила ни налагат. Но не пренасяме ли това отношение и вътре в църквата? Неуважение към братята и сестрите. Неуважение към ръководството на църквата. Неуважение към своето членство в църквата. (Наближава Годишното събрание и аз вече тръпна, колко души, ще го пренебрегнат. Не само че ще поставят на изпитание кворума. Но ще пренебрегнат своето ЗАВЕТНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ към Бога да участват в управлението на Църквата.) Не сме ли твърде удобно настанени в своята духовна посредственост и духовен еснафлък. Не загубихме ли ентусиазма?. Не допускаме ли компромиси с по-малки и поголеми грехове? Не допускаме ли в себе си дух на критикарство и роптание, а не дух на критика от любов. Осъзнаваме ли СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КАТО ВЯРВАЩИ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ЛЮБОВТА? Та не сме ли именно ние вярващите, които носим Христовата светлина в света? Не сме ли ние хората, които са новородени чрез действието на Святия Дух, които са съживени от състоянието на духовна смърт? Не сме ли именно ние безвъзвратно живите и будните в света? Нека ходим благоприлично, като в ден (13:13а) Ако съзнаваме, че сме се духовно успали, или стоим някак си не враждебни, но настрана от Господа- нека се стегнем. На никого длъжни! Да не бъдем на някого длъжни материално или морално. И все пак нека бъдем длъжни с любов към ближните. Да бъдем длъжни с любов към Господа. Господ никак не е далече от нас. Той ни държи в ръката си. Нашата слаба вяра,нашите слаби сили Той ги допълва и изгражда, ако стоим будни. НЕКА ПРИЕМЕМ ДУХОВНАТА БДИТЕЛНОСТ КАТО НАША ДЛЪЖНОСТ КЪМ ХРИСТОС!