С*т. іч к х а и л в в с к и Книга за ом гар ек и я народъ X емуст »

Препис

1 С*т. іч к х а и л в в с к и Книга за ом гар ек и я народъ X емуст »

2

3 СТ. МИХАЙЛОВОЙ КНИГА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Ъ ХЕМУСЪ Л. Д. ЗА КНИГОПЕЧАТАНЕ И ИЗДАТЕЛСТВО СОФИЯ

4 ПЕЧАТНИЦА П. К. ОВЧАРОВЪ * СОФИЯ * 1938

5 НА ВСИЧКИ СТРАДАЛЦИ, НА ВСИЧКИ УНИЖЕНИ, ОНЕПРАВДАНИ И УГНЕТЕНИ ПОСВЕЩАВАМЪ ТАЗИ САТИРИЧЕСКА СБИРКА, ВЪ КОЯТО ИМЪ ПОКАЗВАМЪ КАКВИ СРѢДСТВА УПОТРЪБЯВАТЪ ДЕСПОТИТѢ. ЗА ДА УВѢКОВѢЧАТЪ ВЛАСТЬТА СИ. АВТОРЪТЪ

6 Оітшіа чсгѵііііег рго ботіпаііопе :). Саіи$ Согпеііиз Тасііиз Ітрііпс і)иасііье! Іасегс, ісі езі ге- 8 с т еьзе 2). Сгізриз Заіезііиз Аб сопаиіаіит поп пізі рег 5с]апит асіііиз, песріе Зс)апі ѵоюпіаь пізі зсеіеге ЧііаегсЬаІиг 3). Саіив Согиеііиз Тасііиз ') Всичко се върши рабски за постигане на властьта. 2) Да лействувашъ безнаказано, значи да си царь (владѣтель). ч) Достжпътъ до консулството се търсѣше чрезъ Сеана (влиятелна личность), а съгласието на Сеана чрезъ престжпление.

7 УВОДНИ БЕЛЕЖ КИ Съ пълно основание можемъ да считаме тази книга като синтезъ на цѣлата сатирична поезия на Михайловски. Нѣщо повече въ нея сж намѣрили яръкъ изразъ и песимистичнитѣ му възгледи за човѣчеството за господаритѣ-хищници и робитѣ отъ човѣшкото стадо. Тя е, може би, и най-мрачната книга на поета ние просто се задушаваме въ тази невъзможна атмосфера на нравствени миазми, които ни разкрива съ една неизтощима ревность. Безспорно характерътъ й се обуславя отъ особеноститѣ на авторовия свѣтогледъ, но за създаването на този свѣтогледъ не сж били безъ значение условията на нашия общественъ животъ презъ онова време, когато е писана книгата. И сега 41 година следъ излизането й ние не преставаме да говоримъ за известни отрицателни прояви въ нашата общественость, въ които се криятъ голѣмитѣ причини за народнитѣ ни беди и нещастия. А тогава безспорно тѣ сж били много по-силни и не сж могли да не подействуватъ на поета, който и безъ това каточе ли е създаденъ да вижда и изобличава отрицателното. Книгата започва съ прелюдия, въ която Абдулрахманъ великиятъ везиръ нѣкога хищенъ властникъ, жаденъ за завоевания, а сега хилавъ старецъ, повиква при себе племенника си Галибъ-ефенди, на когото иска да даде поука и съвети, за да може достойно да го замѣсти. И ето петнадесета дни му разкрива той всичкитѣ тайни на тази сложна наука науката за управление сиречь какъ се пасе чо- 0

8 вѣшко стадо, безредица въ редъ какъ се преобръща. Невъзможно е да се изредятъ тѣзи безчислени разнообразни съвети, въ които е дадена философията на хищническия егоизъмъ, който не подбира срѣдствата, за да се домогне до въжделената си цель властьта. Както ни го рисува Михайловски, Абдулрахманъпаша е сжщински нравственъ изродъ: кой порокъ не притежава той? За да господаруваигь, развращавай, казва той, а по-нататъкъ съветва да се задушава всичко честно, благородно, да се сѣятъ зарази, да се насърдчава вѣроломството, пълзенето, доноситѣ... Всѣка прѣчка трѣбва да бжде премахната. Какъ, не е важно. Благата трѣбва да се спечелватъ сир. сами трѣбва да ги вземемъ: Вселената принадлежи на смѣлий*. Трѣбва хората да се направятъ раби слѣпо подчинени лакеи и затова трѣбва да се потискатъ, защото сганьта почита само грубата сила: Стань не разбира отъ потрѣба висша и отъ уредби мждри, а отъ сабля! Османски гербъ е този: колъ и вжже. Неговата философия е мизантропична той не вѣрва въ нищо благородно, но той е и циникъ, защото е убеденъ, че порокътъ винаги побеждава добродетельта, че противоядието на утопията е развратътъ ; че изопачений човѣшки инстинктъ дири златна плячка, и че грабежътъ е институция държавна. Интересенъ е начинътъ, по който Михайловски обосновава и доказва тази грабителска (мародерска) философия. Примѣритѣ, съ които си служи, сж много характерни. ТѢ разкриватъ неговата специфична наблюдателность пристрастието му къмъ баналното и звѣрското: 6 Вълкъ дири стадо безъ овчаръ, ехидна вертепъ дири, бухалъ дири сѣнка, гробовни червен трупъ прѣсенъ дирятъ,

9 муха сметь дири, а изопачений инстинктъ човѣшки дири златна плячка. И какъ язвително е дадена характеристиката на прикрития грабежъ съ този отвратителенъ образъ: Неоклеймено татство, за поношение съ бѣли ржкавици, за ядъ салоненъ и за краста скрита подъ свиленъ шал ь и подъ кадифяна дреха... Интересенъ е начиньтъ, по който сж изобличени всички силни на деня въ миналото голтаци и простаци. Характеристикитѣ сж злъчни, понѣкога остроумни и духовити, но и ругателни: Джевдеръ паша Чифутъ паша, Процентъ паша той дава жена си за августейшия харемъ; Решадъ паша засмѣний дебелакъ, спокойний дундю между флегматицитѣ най-крадливий и най-флегматичний между крадцитѣ. Едхемъ специалисти въ ехидства вестникарски, докторъ на сплетнитѣ, пръвъ фабрикантъ на типографско гюбре... И тука авторътъ заговорва съ странно наранително вдъхновение противъ вестникаритѣ, които нарича разбойници на печата. Звѣрската природа на продажницитѣ, душевната имъ мръсотия, е изобличена сжщо много силно (V седмий день) съ тѣзи своеобразни изреждания: Нѣщо на тѣзи синковци хвърли да г л о ж д я т ъ, дай имъ кожухъ, презъ мартъ, презъ юлий риза, дай имъ квартира, дай имъ отопленье, орденъ понѣкога х р а ц н и имъ по лицето, за Рамазана или за Байрама пъхни имъ по единъ фишекъ жълтици въвъ пазвата... 7

10 По нататъкъ се теоретизира грубото насилие, инквизиторщината: Голъ мечъ умѣй сърдцата да омайва. Културно, диво, европейско или зулуско, всѣко общество човѣшко обича изнасилвано да б ъ д е! Човѣщината пада въ обаянье предъ чингисхановци и тамерланци. И на края следъ като Абдуларахманъ паша съветва своя іглеменикъ да не вѣрва въ понулярностьта, защото тълпата е измѣнчива, той издига властьта като най-висше благо, смисълъ на съществуването: тя носи величие, сила надъ всѣка мощь, тя е върховна воля, слава, идолъ. Ето по какъвъ оригиналенъ начинъ Михайловски характеризира властолюбеца: Имотъ се дава, здравие се дава, животъ се дава, вѣра, честь се даватъ, жена, сестра, братъ и деца се даватъ... Власть, синко мой, власть само не се дава... Книгата завършва съ последния съветъ да не вѣрва никому, че всѣко същество разумно лъже и никога да не казва истината. Нѣма дори нужда да се изтъква основната тенденция на съчинението: тя е достатъчно прозрачна, както и изборътъ на сюжета и лицата, които се рисуватъ. За Михайловски, който желаеше тъй силно европеизацията на нашия животъ, Ориентътъ бѣ символъ на най-голѣмъ безпорядъкъ и нравствена дивотия, и затова чрезъ него той изобличава отрицателнитѣ прояви и въ нашата действителность. Срѣдствата, сь които си служи и тукъ, за да изобрази порока и да го изобличи, съ същитѣ, които 8

11 посочихме въ увода къмъ Избрани творения, а нѣкой пжтемъ разкрихме при проследяване на главнитѣ мотиви въ книгата. Особено впечатление прави тукъ изобилието на турски думи, които придаватъ особенъ колоритъ (оцвѣтъ) на речьта и сж въ пълна хармония съ обработвания сюжетъ. Освенъ тѣхъ се срѣщатъ много гръцки, черковнославянски и руски думи, пъкъ и новосковани такива като драгунерия, плячкология, суровщина и пр. Относно правописа на автора, къмъ казаното въ увода къмъ първата книга, можемъ да прибавимъ и следното: Пише съ главни букви имената на народитѣ и нѣкой сжществителни, които иронично подчертава като наир. Харемъ, Банкнотата, Атестатъ, Великъ Пантофладжия и Хранитель на царскитѣ халата и шалвари ; Империйски пръвъ Л а л а, Сюйтарии Байрамски, Царедворски байрактаринь; I Іръвъ Сънотълкуватель, Башъ-Оланинъ, Прото-Кичекъ Ислямски... и пр. Пише подъ влиянието на руски и черковнославянски вмѣсто безмълвие безмолвие, вм. дълбока - глубока, вм. раскошь роскошь, вм. подвизи подвиги, вмѣсто остървеиѣлость остервенѣлость, вм. въжделено вожделенно, вм. гръмко громко, вм. човѣци человѣци и чловѣци и пр. Подъ влиянието на еленското наречие пише: вмѣсто залюби залиби, вм. всѣко сѣко, вм. дойде доди, вм. керемиди киримиди, вм. кюфте кифте, чилѣчета вм. човѣчета, неговийтъ вм. неговиятъ, и по аналогия генийтъ вм. гениятъ и пр. Най-характерното въ поетичния стилъ на Михайловски е реторичностьта му. Силата на неговия изразъ не е въ лекотата, гъвкавостьта и мелодичностьта, а въ тежкитѣ словесни съчетания въ изобилнитѣ изреждания, които напомнятъ съкрушителнитѣ удари на тежки мечове. Той 9

12 обича сложнитѣ думи велемощното предначинанье на повсечасна та душевна бодрость, на хитроумната сплетня и пр., безбройнитѣ дълги опредѣления и изяснения: Измина златната епоха н а велемощното предначинанье.. н а неуморната желѣзна воля, на повсечасната душевна бодрость, на хитроумната сплетня, н а гордий и рѣзкий говор ь, н а борбата смѣла, н а подвига..., н а жаждата за тържества... Разсждъчниятъ характери на неговата поезия намира изразъ и въ пристрастието му къмъ логичнитѣ думи сиречь, следователно, фактъ е, и тъй, впрочемъ; къмъ отвлѣченитѣ понятия като: феномени безвъзвратни, доказателство необоримо, исконно нѣкакво си и неотемлимо народно право..., въ тѣхъ волята е нервна упоритость, и действието пароксизмъ болезнени и пр. Малчо Николовъ 10

13 ПРЕЛЮДИЯ I Дъртѣй Абдулрахманъ-Паша, отпада отъ день на день, пригърбенъ ходи вече... Уви! Измина златната епоха на велемощното предначинанье, на неуморната желѣзна ноля, на повсечасната душевна бодрость, на хитроумната сплетня, на юрдий и рѣзкий говоръ, на борбата смѣла, на подвига, скроенъ минутно, бърже извършенъ и отъ подвигъ новъ последванъ, на жажда за тържества безкрайни и за господаруванье всемирно! Сега Абдулрахманъ-Паша е сѣнка на туй що бѣше въ младини. Той влачи живота си, а не живѣй. Наситенъ на всичко, погнусенъ отъ всѣка слава, безпомощенъ въ неджгавости жалки, жълтъ като восъчена свѣщь, изсъхналъ като салкъмъ отъ молния ударенъ, зрѣлъ за дамла 5), съ едната нога въ гроба, той търси тишина, осамотенье.,. Ласкатели, кючеци2) и олани 3), отдавна ги разпусна той. Дебела Н Ударъ, апоплексия (т. д.). 2) Танцьори (т. д.). я) Развалено момче (т. д.).

14 и дълга патерица, ето днешний оланинъ: отъ ржцетѣ му трептящи тя никога не пада... III Много І1ЖТИ, въвъ своя кьошкъ край босфорски, прекрасно велможеско живѣлище, прочуто за своята раскошность баснословна, по цѣли часове той се затваря, съсъ мислитѣ си за другари... Мраченъ, тамъ битието си той преговаря, година по година си прииомва събития и действия чутошш, и бурното си поприще незирско разглежда като планъ на стара битка ; и своето безмолвие гой често прекжсва съсъ болезнено охтенье, или пъкъ съ патерицата си маха, като че се опитва да прогони незнамъ какви видения кръннишки и шушне си: Каквото 61,ше, 61,ш е! IV Изъ Цариградъ мълва се носи мече : везирский санъ ще овдовѣй наскоро... Обаче, на случайность толкозъ важна вниманье никой не обръща още... Затменье за везирското сиянье е винаги явленье чудновато, невѣроятно, като да угасне внезапно слънцето, напримѣръ Нѣма, понѣкога, по-невъзможно нѣщо отъ туй, което виждаме, че става въ реалний миръ, предъ наший погледъ слисанъ.

15 V. Да, мошний управитель на Исляма, всесвѣтлий архивластникъ, който бѣше презъ цѣли тридесеть и петь години залибенъ въ своя чинъ първовърховенъ, Стамболский Далай-Лама '), къмъ когото почтително кадило се отпраща отъ всичкитѣ провинции османски, кумирътъ на пашитѣ, знаменитий съюзникъ на Наполеона трети, творецътъ на порядъкъ дълготраенъ въвъ източнитѣ части на Европа, днесъ управлява нѣкакъ по неволя, диктаторствува безъ охота нѣкакъ, тъй както ситий сѣда на трапеза, скопений както влиза въ Гинекея 2)... Той не усѣща никаква услада да дава заповѣди и да удря мюхюря3) си върху книжа държавни; за него всѣки трудъ е духоломенъ, и всѣкаква интрижка главоболка ; предъ хартата на турскитѣ владенья по часъ той вече се не застоява; доклади като слуша, той задрѣмва, калема си изпуща и заспива, проекти разни като изучава за даждия н за берии... Само присжда смъртна като задиктува и прати нѣкой клетникъ на бесилка, (арменецъ нѣкой, за метежъ осжденъ, напримѣръ) той се малко поразтърсва, *) *) Тибетския духов, началникъ папа на будиститѣ. 2) Женско отдѣление харемъ (гр. д). 3) Печата си (т. д.) 13

16 поокопитва се и пропробужда, усѣща се по-живъ, по-пъргавъ нѣкакь, но и туй оживление е нѣщо летяще, нѣщо ефемерно,1) нѣщо, което не крепи а дразни само умътъ му, нервитѣ му... 11а и нѣма възможности всѣки часъ да се диктуватъ прнсжди смъртни, кол кото да бждатъ полезни тѣ за здравето везирско VI. Разбра Абдулрахмап в, че иде вече часътъ за дирний акта, жестокъ, за дирний разгаръ на хищни страсти и омрази въ печалната комедия везирска, часътъ за дирний подпись подъ присжда съ която се прикача роба, на вжже, или се праща хъпгь на заточенье, часътъ за ликвидации всеобща, часътъ за хвърлянье на нсѣка маска... Въ Книжата на сждбиннтѣ човѣпіки тъй било писано и отредено I Таквазъ била оназъ Висока воля, която иска, щото мракъ да иде следъ ясенъ день, и червеи гробовни да идатъ подиръ атове арабски, запретнати въ раскошна колесница... Аллахъ, исконний Властника, и Управник ь, не дозволява щото на земята управа или власть да траятъ много... Той като че за себе си задържа туй тежко сладострастие което ) Скоропреходно (гр. д.).

17 би смазало плещитѣ на човѣка: безкрайна, неизмѣнна диктатура... VII По върхове скалисти, въ непристжпни усои, многажди орелътъ мощенъ отнася ягне, грабнато предъ самий овчарь, въ полето негде... І'леда клетий овчарь, съ кръстосани рж це: кой може да се противи на грабежъ подобенъ? Кой може въ облацитѣ врат ь да гони? Но ненадейно пада гръмъ... Орелътъ, небесний тозъ сатрапъ, високопарний везиръ на птицитѣ, изпуща лепіътъ на жъртвата си и се сгромолясва... VIII Безропотность или роптанье, впрочемъ, човѣшката сждба не измѣняватъ... Предъ неминуемата катастрофа, Абдулрахманъ начена да се грижи за своето везирско завещанье... Не искаше Халифовий Съветникъ цѣлъ да умре, и мислѣше, че трѣба да стори всичко, щото е възможно, за да се спазятъ неговитѣ знанья и неговата опитность житейска... Държавникътъ е дълженъ да остави на своитѣ приемници не само голъ споменъ а уроци позитивни ]) по своето изкуство пъленъ кодиксъ отъ правила за всѣкакви публични въпроси и правителствени кризи...!) Положителни (фр. д.) 15

18 IX Повика той при себе си тогава Галибъ-Ефенди, своя младъ племенникъ, (когото бѣ поставилъ при Халифа като интименъ писарь и когото тъкмѣше да направи председатели на нѣкое Велико Учрежденье) повика го въвъ своя кьошкъ Хисарски и задържа го тамо две седмици поука и съвети да му дава: ПЪРВИ ДЕНЬ На тебъ азъ пледамъ, драги ми Галибе, като на свой приемникъ. Съ пълна вѣра въвъ твоитѣ способности и дарби, погрижихъ се да ти приготвя бждность... День до-ще и за тебе да завземешъ първоначалието, да покажетъ, че ако царский родъ е дълговѣченъ везирский гений често е наследственъ. День наближи, когато ще се кажатъ навредъ отъ Одринъ до Багдатъ тѣзъ думи Абдулрахманъ-Паша умрѣ, обаче държавникъ вещъ замѣсти вешъ държавникъ; Абдулрахманъ-Паша цѣлъ не загина! Азъ, синко мой, си доживявамъ. Вече предъ моя погледъ уморенъ блещука незнамъ какво сиянье задгробовно. Това, което азъ ще ти говоря, е устното ми завещанье. Слушай! 16

19 II Надъ всичкитѣ познания, съ конто сегашната епоха се гордѣе, стои една Наука драгоценна, Наука надъ Наукитѣ, вълшебна и всеобемлюща Космософия ), Ключъ на душитѣ, Алфа и Омега на всѣка земна мждрость... Тя ни учи власть що е, сила какъ се присвоява, държава какъ се управлява лесно, сиречь, какъ се пасе човѣшко стадо, безредица въ редъ какъ се преобръща, какъ се канализиратъ хищни страсти... А. въ тазъ наука всепотрѣбна, първо начало, първо правило, това е :,3 а да господарувашъ развращавай! Тозъ страшенъ афоризмъ2), извлѣченъ, сякашъ, изъ нѣкакъвъ таинственъ катихизисъ, показва ни на Божий Миръ, кжде сж и срѣдоточието и предѣла! Помни добре, туй е плода, Галибе, на моето полувѣковно дѣло, на моитѣ вседневни наблюденья и опити, помни добре тѣзъ думи : публична съвѣсть е държавна язва! Безъ поврежденье въ нравитѣ не можемъ да създадеме трайна управия: і уй е единственото заключенье па общата история човѣшка. ) Наука за вселената (гр. д.). 3) Мждро изречение (гр. д.). 1 1 Книга за Българския народъ 17

20 III Триумфъ за да дочакашъ сѣй зарази въвъ духонетѣ и ігьзпіирай всѣкакъ нормалното теченье на живота I.. Да, въ тинята на мерзкитѣ ]) инстинкти затъпквай всѣко благородно чувство, притискай безпощадно всі.ка доблесть и всѣко вѣроломство нас ьрдчавай, пълзеньето за добродетель считай, а независимоеіыа за простлпка, доноситѣ ньзнагражданай щедро, анатемосвай всѣка юрда мисьль и всѣка неподкупность унижавай извръщай всѣки идеалъ на глума и всѣка блага воли на ехидство, доевършвай всѣко оошо дѣло съ грозна измама и предателе і во позорно, и ще успѣешь, чадо, да поставишь владичеството си върху основи по-твърди и отъ канара і рапитна.. 18 IV Човѣшкий разума, е създала, Садбигѣ, съсъ цель да ги напрани отговорни за своитѣ погрѣшки и блуждеиьи... А въ сжщность ний сами сме отговорни за бедствията си; зла орисии е орисия на човѣкъ бездарен ь... Да се оплаква никой иѣма право, самоубий ли се страдалецъ нѣкой, призналъ се е за нищо некадърен ь и своята нищожности е осадила,! г) Мръснитѣ.

21 Животътъ е сраженье... Който пада въ злочестина е победенъ; той пада на бойното поле! Борецъ достоенъ е този, който, съ хитрость и лукавство, умѣе кожата си да запази и евтино да си достави лаври!.. Човѣкъ наивенъ служи на рода си; човѣкъ практиченъ служи си съ рода си Изъ политическитѣ панаири, ако нещешъ на халосъ да се луташъ обнасяй се къмъ простатѣ човѣци, тъй както се бакалинътъ обнася къмъ лековѣрнитѣ си мущерии '): оката ти да бжде триста драма! Тозъ, който има пламенно желанье цельта си да достигне, о Галибе, на срѣдствата вниманье не обръща... Цельта е замокътъ2) гостоприеменъ, а срѣдството е пжтя; калт. че има по друмищата, лесно се тешиме, когато сме напълно увѣрени, че ще намѣримъ отдихъ и услада най-после... Да, по пжтя на живота не спирай се ни мигъ, не се отчайвай отъ нищо, съсъ жестока дързновеность премахвай всѣка прѣчка! Въ тази бездна свѣтовна, въ тазъ виелица човѣшка, ) Клиенти (тур. д.) 2) Вм. замъкъ. V

22 20 бжди като скала устойчивъ! Всѣко владичество принадлежи на крепкий, на непреклоний мжжъ! Това, което наричаме величие и гений, зове се въвъ езика на борнитѣ търпение и воля упорита! Върви къмъ почеститѣ самъ, не чакай да додатъ почеститѣ, да те търситъ I Вземи си самъ, каквото и с к а т ь : всичко, което би ти трѣбало, е твое! Властьта е ханъ, кждете хигрецитѣ завзематъ най-раскошнитѣ салони. VI VII.Помагай тамъ на себе си, тогава ще ти помага всѣкой, о Галибе, понеже хитростьта всегда намира съюзници и ловкостьта другари I Надѣвай се ва себе си и вѣрвай въ едничко нѣіцо въ бждностьта! Готви се за най-високий санъ дори тогава, когато си въ най-лошо положенье I Тозъ, който знай да иска неуморно, знай всичко: искамъ значи мога, чадо! Вселената принадлежи на смѣлий I Еднажъ и дважъ, и десеть, и сто ішти, сё опити прави; макаръ полека и съ мжки ще сполучишъ най-подиря! VIII. Сполука, ето наший Богъ; Сполука : разковничето въ туй словце се крие...

23 Сполуката е повече отъ щастье, Сполуката е длъжность въ днешно време! Да, сполучи, пробий си проходъ, чадо, макаръ чрезъ сѣчь и огънь: не забравяй, че изворътъ на всѣкакво дворянство е локва кръвь Сполуката донася вѣнци: вѣнци отъ сѣкиго изтръгватъ похвали и възторгъ!... Нечисти пръсти за чисти много лесно се прокарватъ когато се таятъ въвъ елегантни пашовски ржкавици; блага участь най-строгий цензоръ!) обезоржжава... IX. Не се страхувай: злодеянье нѣма Сполука, гдето има! У тълпитѣ Сполуката се казва дяволия, а пъкъ у голѣмцитѣ майстория! Отъ укори или отъ посрамленье не стрѣскай се!.. Клеймото на позора се чисти много лесно, о Галибе, въвъ висшитѣ правителствени сфери... Да, славата е единъ видъ бензина съ която твърде скоро се измиватъ пятна Пашовски I.. *) X. *) Римски висши чиновници, които сж преброявали населението и еж го поставяли споредъ имотното му състояние въ съответенъ класъ. 21

24 X].... Не обичай нищо! Държавникътъ си служи съ хорски страсти а самъ той е безстрастенъ! Притежавай чаровний взоръ на злостната ехидна - и имай страшний, безчовѣчннй блѣсъкъ на бронзовитѣ древни истукани!1) Ако изпаднешъ въ слабости чоиѣшки, ако обикнешъ нѣщо, обикни го предпазливо, като да си увѣренъ, че подиръ малко време ще презирать и мразишъ всичко, щото си обичалъ! Безчувственъ ще те нарекат ь... Гордѣй се, че си получилъ прозвище подобно; всрѣдъ людитѣ житейски ратоборства бездушностьта е най-добрата брони! Добъръ човѣкъ днесь значи глупъ човѣчецъ! ВТОРИ-1) д і:ш.... Кариеристъ държавенъ трѣба, впрочемъ, да знай теорията на разврата и сложната метода на ярема... Политиката нѣма нищо общо съ безумнитѣ химери предвѣковни... Подпорка е онуй, което може ) Идоли, статуи. 2) Авторътъ пише навсѣкжде вм. втори вторий, вм. трети третий, вм. драги драгий, вм. всѣки всѣкий и пр. 22

25 да противостои; такава бѣше у нашитѣ дѣди недългогледи едничката държавна догма. Всѣкой тогава бѣ поставенъ въ положенье да може сполучливо да ратува противъ неправда, произволъ, насилство, и всѣкой имаше признато право на гнета бунтъ да противопостави; туй право се зовѣше свято право, самозашита боговдъхновена,.. Онѣзъ години, чадо, отлетѣха!.. Патриархални нрави днесь нещеме, създадохме ерархия желѣзна. Въ модерната система на правленье :) души нижайши сж иотрѣбни само I Не трѣбатъ ратници днесь, а влѣчуги! Чилѣчета днесъ има, не човѣци! рая, раби низкопоклонни, ето що значи поданници, въ днешно време! Единъ общественъ уредъ е възможенъ локлонство негритянско, челобитье! Хармония и стройность дълготрайна въ безмолвието само се намиратъ I.. О, зная, нѣмци, френци, англичани не вършатъ нищо безъ да го разискватъ по цѣли месеци... Не имъ завиждамъ. Богъ да имъ дава вѣчно да разискватъ!.. Разискванье свободно влачи водность, отъ водность произлизатъ озлобенье, разгаръ душевенъ, люти стълкновенья, междуособица най-после... Впрочемъ разискванье не трѣба!.. Ако искашъ да нѣмашъ работа съ юнаци трѣба да влѣешъ страшний този ядъ въ душ итѣ: *) *) Управление. 23

26 24 лакей шината, сиречь, туй което въ езика на велможитѣ се казва почтителность, а въ уличния говорь треперковщина... Да, любезно чадо, досгоенъ мой наследникъ, за да станетъ, старай се да добиешъ туй изкуство: стоманенитѣ воли да обръщашъ на воли глинени, - и да поставятъ въвъ пълна невъзможностъ притѣснений съсъ притѣснителя си да се бори! Знамъ, че сега за първи пжть ти чувашъ теория подобна, о, Галибе! Не се чуди, не се диви, а слушай! II Моралъ въ политиката нѣма! Нѣма въ политиката правда и неправда, а има интереси I.. Неопетненъ държавникъ значи смрадность благовонна! семейний битъ е често безпороченъ; но тази думица в с е не порочность би била въ политическия речникь най-жлъчно тавренье и маскаренье! 1) О, да, дилемата е всевѣковно една и сжща: ако се заровишъ въ отшелничество и въ мизантропия, - ) ще имашъ чисти пръсти; ако бъркашъ въ пазарска разправия, ще се цапашъ!.. Общъ пжть или безпжтность, сё едно е!. Вода щомъ пиешъ отъ чешма беглишка, вода ще пиешъ мръсна, о Галибе I.. ]) Оказване, омърсяване (т. д.). 2) Човѣконенавистничество (гр. д.).

27 III Отъ хиляди години вече опитъ е правенъ: царство ще рече коварство! Това чаровно имице: Д ържава е синонимъ на скотобой човѣшки! Човѣкъ е за човѣка вълкъ: а вълци единъ законъ признаватъ остри зжби! Стань не разбира отъ потрѣба висша и отъ уредби мждри а отъ сабля! Зжбъ остъръ, сабля, груба сила, воля владѣтелска, окови, сѣчь, бесило, империя Ислямска сё едно е... Безбройни прѣкори, едничъкъ образъ! * * * Османский гербъ е този: Колъ и вжже I Непринудително, по обичь само, човѣшко сжщество не възприема на сжщество човѣшко да слугува, и всѣки вождъ и повелитель трѣба къмъ хитрость и лукавство да прибѣгва и съ рой палачи да се окржжава... Да, власть и честь туй е вода и огънь; държавата, съсъ честна управия, на схватка Циганска ще заприлича... За дисциплина често се говори; а въ сжщность, тази дисциплина що е? Повинность скотска, самоотреченье!..... Анархия или порабощенье, ) едно отъ дветѣ трѣба да приемемъ, срѣда помежду тѣхъ не се намира!.. Богъ тъй създалъ свѣта, той да му мисли! ) Заробване. 25

28 Държавникъ божа грѣшка не поправя, па даже и великъ мждреиъ не може туй нѣщо да извърши: философство маскира болката не я лѣкува... IV Идеолозитѣ (Богъ да упази Ислямский родъ отъ пасмина1) подобна!) Идеолозитѣ говорятъ громко за висши нѣкакви начала... Лудость! Между пресквернитѣ блата житейски и високовърховнитѣ идеи зѣй яма мрачна и глубока : нищо не може тази яма да изпълни! Ний често се опитваме да туримъ въ хармония стихии най-враждебни; тѣзъ опити сж често сполучливи; мъгляви символи и груби факти не можеме да примиримо само! Да! казва Духътъ, - Не! отвръща Мечътъ.. V Идеолозитѣ, които знаятъ да негодуватъ тъй красноречиво, когато имъ доказваме, че нѣма отъ робството навънъ редъ и управа, и че това многополезно робство съ развратъ публиченъ само се създава, идеолозитѣ, които могатъ да обясняватъ всичко съ фрази звучни и съ гладки формули, не отговарятъ на тозъ въпросъ: 3 а щ о послушна подлость докарва винаги благоустройство, ) Сборъ отъ лоши хора. 26

29 когато непокорна добродетель поражда само хаосъ?... Туй явленье е доказателство необоримо, че други е човѣшкий родъ въ книжата и други е човѣшкий родъ въ кръчмитѣ и че високонравствений мислитель познава Божий Миръ но не познава Човѣшкий Миръ... VI Спокойствие безчестно е по-добро отъ честна бъркотия, и ето на защо азъ предпочитамъ доземенъ поклонъ отъ човѣкъ безчестенъ на дръзко ританье отъ мжжъ честнейший... VII Историята ни описва сума междуособици; и азъ самичъкъ съмъ виждалъ много бунтове отъ близо. Но чуй това: диващини мегдански и кървави сцени, кждето видѣхъ, сё нѣкакъвъ младъ доктринеръ1) намѣрихъ, или хъшъ вѣруюіцъ въ нелепи басни да води повилнѣлитѣ Илоти! ТРЕТИ ДЕНЬ. Човѣци съ чисти нрави сж човѣци самостоятелни, човѣци горди, I ) Прекалево увлѣченъ въ известно учение (фр. д.). 27

30 човѣци съ правъ разсждъкъ, съ разумъ бодъръ, съсъ твърда вѣра, съ крепки убежденья, решителни, за работа способни, въ самозабвението си нсемоідни въ наивностьта си пакостни безъ мѣра! II Мечтатели незлобиви, туй име тѣ сж получили отъ обществото... Мечтателитѣ, буднитѣ заспали поети, били ужъ порода кротка 1 Сжжденье плиткоумно, о Галибе! Мечтателитѣ съ толкова смирена и блага вънкашность, тъй нростодушни, тъй склонни царството да обикалятъ съ елейно-проповѣднически думи на устнитѣ сж хора по-опасни и отъ глутница вълча въ диви степи! Тѣзъ Мироносци въ сжщность сж Аглети! Въ тѣхъ волята е нервна упоритость и действието пароксизмъ 5) болезненъ! Безтрепетни до лудина, въ борбитѣ, тѣ се принасятъ въ жертва за виденья, за сѣнки, бащиния и свобода, просвѣта, правда, равенство и братство! Тѣ служатъ на човѣщината, търсятъ, где има страждущи да имъ помагатъ, и подвигъ нѣкакъвъ, за да извършатъ, готови сж война да водятъ люта и противъ Господарь и противъ Господь, готови сж всечасно да полагатъ главата си подъ ножа на палача! 28!) Крайна възбуда (гр. д.)

31 III Въвъ своя говоръ, пъленъ съ величави фигури, съ метафори дързновени, тѣзъ клетници твърдятъ, че земний валякъ билъ дребничко зрънце, върху което пълзѣло нѣкакво си насѣкомо наречено деспотъ или владѣтель! Тѣ иматъ сатанинското упрямство, душевната опачина да назвать, че първи дългъ на всѣкий самодержецъ не е спокойно да господаруна, а искрено да се разкае, прошка отъ цѣлата човѣщина да иска за гдето е дошелъ на бѣлъ свѣтъ съ титли и атрибути противоприродии! Когато громко и високопарно тѣ заговорятъ за това, което наричатъ Святи правдини човѣшки и хващатъ да ги изброяватъ, Мисъль Свободна, Речь Свободна, Трудъ Свободенъ, Печатъ Свободенъ и не знамъ що още, на първи редъ тѣ винаги възпѣватъ исконно нѣкакво си, всевѣковно и неотемливо народно право мятежническо право сиречь право на своеволство и самоуправство! Когато ги поставитъ покрай зида, когато кротивъ тѣхъ насочишъ пушка тѣ гледатъ съсъ презрителна усмивка къмъ страшното оржжие, па думатъ: П о дрипитѣ ни седемь-осемь дупки ще има повече вреда нищожна! 29

32 IV 30 Пиянъ отъ фантазьорство и фразьорство, идеалистътъ дири на земята блаженство райско... Рай да има негде възможно е ; но рай, че се намиралъ при насъ тукъ-долу, туй е слѣпотия... Идеалистъ-реформаторъ става най-после уличенъ вождь и вещатель, и даже анархистъ, - заідото вѣрва, че само въ безначалието нѣма безправность и че всѣкакви уредби сж прѣчки за всеобщото блаженство. Да, той се обявява за противникъ На всѣкакъвъ законъ понеже мисли, че всѣко сжідество съ човѣшки образъ е по природата си благодушно, чистосърдечно и правдолюбиво... А туй че е нелепость безподобна, доказва се отъ хилядитѣ форми, съ които се облича повсечасно високомощната злина човѣшка: грабежъ, лъжа, измѣнничество, блудство, вражда, братоубийство, вѣроломство... За по-нататъкъ, прочети съ вниманье Османската История и тая на общоеевропейската Култура! Идеализмътъ ето злото, ето ужасната проказа на душитѣ, губителната язва социална! V

33 Цѣлъ вѣкъ управницить нагласяватъ, гъкмятъ, поправятъ, къргіятъ механизма държавенъ; ненадейно се вестява незнамъ какъвъ си изступленикъ, хвърля въвъ деликатната машина камъкъ, и ето ти велика катастрофа; гозъ камъкъ е Идеализмътъ, чадо! На дивий блѣнъ съ гоненье се отвръща, на лудостьта съ тероръ се отговаря; идеализмътъ праща на бесилка младежитѣ, не строгостьта сждийска! VI В ъ свѣтовний строй ний сме потрѣбни!* думахъ тѣзъ Донъ-Кишотовци1)... Защо, не виждамъ! I Іотрѣбни сж но за главорѣзача, да не седи безъ работа, горкия! VII Идеализмъ или Наука, впрочемъ, за менъ то е едно и сжщо нѣш о! Отъ учени мжже азъ нѣмамъ нужда; науката се ражда и усилва въвъ разномислие; а монархизмътъ не може да вирѣе безъ единство въ душитѣ... Азъ не искамъ, о Галнбе, отъ царски храненици и службаши каквото съмъ извършилъ да обсжждатъ, а да извършватъ, щото съмъ обсадилъ... На мене сж потрѣбни само людье, ) Д. Кихотовци. 31

34 които прмтежаватъ туй изкуство скутъ да цалуватъ и не проумѣватъ отъ нищо друго; хора диря ази безъ разумъ свой, съ парализиранъ мозъкъ, читаци *) склонни въ сі,каква случайность да се доволствувать сь готови мисли и съ истини отъ мене одобрени, - да ме запитватъ, всѣка вараны Днеска кое е вѣрно и кое невѣрно? Съсъ антропоморфически -') маймуни азъ бихъ създали народность образцова! VIII Тѣзъ възгледи не сж душецѣлебни, но тѣ не сж и душевредни, чадо! Човѣшки тайности азъ тн разкривамъ, азъ, който съмъ ги училъ дълго време... Човѣкъ е за човѣка първо знанье: учи се! Опитътъ ще ти покаже, че нѣма ни добро ни зло, тукъ-долу, а има феномени3) безвъзвратни и нужди висши, непреодолими, които не заслужаватъ ни презрение насмѣшливо, ни горко удивленье ) Турци презрително название. 2) Човѣкоподобни (гръцка дума). 3) Явления (гр. д.)

35 ЧЕТВЪРТИ ДЕНЬ На този ядъ утопията жалка противядието е развратътъ!.. О, да, развратътъ само може лесно опасни догми да обезплодява и заговори да осуетява!.. Развратътъ само, като преобръща гладъ на пресищанье и независимъ борецъ на шимпанзе официално, крепи полусрутений зидъ държавен ь I.. I II За развратени хора нѣма нищо свещенно. Бащинъ край, народно дѣло, за тѣхъ това сж думици безъ смисълъ... За тѣхъ умътъ изхожда отъ търбуха, и гладъ е нѣщо равно съсъ безумство... За тѣхъ което се яде и пие, то само на свѣта борба заслужва, и който дава питие и пища, той само е свѣтовенъ повелитель. Вмѣсто сърдце, въвъ своята утроба тѣ носятъ чекмедже съ пендари!) пълно. Ковчежничество, банка, ето дветѣ святилища, кждето поседневно тѣ ходятъ на усердно2) поклоненье! Безсрамностьта е тѣхний гений; тѣхний инстинктъ е татството,3) отъ тѣхъ ще чуешъ едничко само правило житейско: ) Голѣми златни монети, които се носятъ нанизани връвь на шия. 2) Усърдно. 3) Разбойничество. Книга за българския народъ 33

36 Живот ътъ е състязанье между влъхв най-хитрий влъхва е най-великъ геро Въ духа на сжщества подобни, всѣко достоинство човѣшко е изтрит о и е изтрито безъ следа, всецѣло, като съсъ нѣкакъвъ свингеръ вълшебенъ!.. Безумна роскошъ, груби наслажденья, оргия повсенощна, руфиянство,') изнемощаванье отъ похотливость,2) окапалость тѣлесна и душевна, и най-подиръ, уродливость и скотство, на, земно битие тона се казва въ язика на развратницитѣ, его геенската а) чудовищность, която е главна цель за тѣхъ и виеше щастье! III IV Недей се чуди, лраги ми 1алибе, тъй омерзително че ти говоря за тѣзи кални людье, на които самъ азъ помагамъ да се калят ь! Зная що върша азъ, но трѣба да го върш а! X' * X- Когато бѣхъ на двадесеть години и азъ презирахъ, сине мой, порока, порока ситъ, засмѣнъ, добре облѣченъ, порока, който пада въвъ душата народна както мръсенъ камъкъ въ щерна и чистъ кристалъ на тиня преобръща. 34 ]) Сводничество. -) Склонность къмъ чувствени удоволствия. 5) Пъклена, адска (евр. д.)

37 І! И азъ рогпаяхъ вжтре въ себе гдето самоотверженостьта ходи пешемъ, а пъкъ злорадството на бѣлъ атъ езди! О, да, задъ ослѣпителния блѣсъкъ на автократията2) величава когато виждахъ сѣнката на злото, и азъ въ онѣзъ години потрепервах ъ отъ темето чакъ до петитѣ, синко!... Сънь бѣше то, младенчески миражи, видения отъ други свѣтъ, Галибе... Днесъ азъ съмъ вождъ и властникъ, преди всичко! Властьта се плаши, о Галибе, само отъ крепкитѣ характери! Развратникъ е винаги мжжъ подълъ, слабодушенъ, готовъ за всевъзможни компромиси: държавата го милва, гали! Моя Високъ везирски санъ ми забранява да насърдчавамъ доблести упорни, - да се гнуся отъ мерзости полезни!... Полезното, за мене то е честно 1... Практичното, за мене то е чисто!.. Удобното, за мене то е свято!.. V * * * За да ме разберешъ, какъвъ човѣкъ съмъ, узнай това: не съмъ кадъренъ ази ни болка да открадна, но крадцитѣ 35

38 паши и бейзадета,]) заіцищавамъ и даже всѣкакъ ги възнеличавамъ!.. VI Що съмъ азъ кривъ ако едничкий способъ да се поддържа трайна управия, намира се въ съюза съсъ порока?.. Подкрепа всѣкой иска и и търси, кждето може въ рая или въ ад а!.. У Добродетельта строгъ сждникъ срѣщамъ, а у Срама помощникъ благосклоненъ; поврага Добродетельта тогава! О, нека Добродетельта свѣтлейша да разбере, че нсѣка власть и всѣко началство сж отъ Г>ога, и че иървий законъ е слѣпото повиновенье и добродетельта ще заживѣе живота на Адама въвъ Іідема! 36 Да доди Добродетельта при бича, при силата при мене да признае, че по-доброто е врагъ на Доброто, че пълно днешно бедство е по-сносно отъ половина утрешна неволя, че угнетени хора сж онѣзи, които си съадаватъ гнетъ самички, порядъкъ невъзможенъ като дирятъ... На Добродетели, тъй благоразумна, азъ бихъ се поклонилъ бихъ я посрещналъ съсъ соль и хлѣбъ... * * *... Лютъ билъ съмъ, казватъ, чадо; отъ снисхожденье, който се нуждае, ]) Бейски синове, (т. д.).

39 защо съ разкайванье не іо заслуж и?.. Пощада се купува съ овча кротость!... Но ето нерешимата задача : не знае Добродетель да кротува! не може Добродетель да почита юмруци, стрелянье да одобрява, да гали царски морди, да се кланя на лѣво и на дѣсно, да нѣмѣе предъ всѣко низко дѣло, да забравя, каквото вижда и каквото чува за самовластието неприятно, да насърдчава страститѣ на всѣки бей-песоглавецъ и ага палячо, да хвали съ умаслителенъ тонъ всѣки държавенъ дебелакъ и знатенъ дундю, - звънливи, дълги титли да раздава на всички политически черкези, молли да кичи съ.високостепенство, паши съ Я с н о в е л м о ж е с т в о, да труфи, и най-подиря парса 1) да събира, да взема съ две ржце бакшиши2) едри, па да си гледа кефа, да добрува и да тлъстѣй като на пиръ вседневенъ... VII Да, ето непростителната долньость на Добродетельта: тя не желае да стане кефъ-сайбийка,3) тя не знае че противъ лихолѣтие Османско!) Паритѣ, които събиратъ отъ публиката пѣвцн, танцьори и др. (т. д.) 2) Пари, които се даватъ срещу услуга (т. д.) 3) Жена, която си угажда (т. д.) 37

40 не се намира елексири, не знае че дългоденствие се изкупува съсъ равнодушие къмъ людски болки ; не вижда тя, че Богъ наказва съ лудость клетника, който дири честь и правда въвъ този мраченъ лабиринтъ свѣтовенъ; не се решава тя да изостави въ библиотечний прахъ софизми ') вети, вещь непотрѣбна както се оставя въвъ разрушителни ржце детински! НЕТИ ДЕНЬ 38 Ти, може би, ще си помислишъ, чадо пороци има хиляди, тукъ-долу, безчестието е многоразлично, безнравственостьта знай сто занаята, срамътъ облича всѣкаква носия ; какъвъ душевенъ смрадъ се харчи лесно въвъ политическитѣ Безистени, -') какви публични мерзости принасятъ на властницитѣ най-голѣма полза? * X- * Макаръ да носи всевъзможни маски едно лице развратътъ претежава: Любостежание3) то се нарича! Тъй както всички пжтигца отвеждатъ къмто престолний градъ османски, сжщо и всѣкакъвъ порокъ къмъ хищность води! ) Заблуди (гр. д.) 2) Покрити пазари, (т. д.). 3) Лакомия за богатство (черков. слав. д.).

41 Порокътъ, казва нѣкаква си басня, баща и майка ималъ билъ и тѣ еж. баща тарабежъ и майка лакомия. Тури жълтица между своя палецъ и показалецъ, па на нѣкой беденъ човѣчецъ покажи я : щото искашъ, той ще извърши, клетата монета за да получи та да се нахрани и да се облѣче... И ето, чадо, какъ се пораждатъ язви въ обществото; па и развратъ държавенъ сё това е... II Баща ми (Богъ да го прости! Той бѣше муфтия Юскюдарски,1) както знаешъ :) Баща ми подраздѣляше разврата въ държавната машина т ъ й : отдолу Невежесто, отгоре Раздробленье!. Той казваше: раздѣляй и властвувай I Душитѣ помрачавай и царувай! Насъсквай голѣмцитѣ да се каратъ, паши противъ паши ожесточавай, народа дръжъ въ тъма и слѣпотия, на всѣко суевѣрие помагай! Съгласие и знанье, гдето има, споредъ баща ми, всичко се намира освенъ чиноначалие... Държава, ми рече той, два дни преди смъртьта си, не щ е култура а драгунерия!2) ]) Духовенъ еждия отъ квартала Скутари. 2) Отъ драгуни кавалеристи (р. д.).

42 Убий културата, която иде отъ общо действие и обща сънѣсть!... Но убедихъ се ази иай-подиря, че категориитѣ на баща ми сж непотрѣбни, и че диктатура да се закрепя е въпросъ паричен ъ... Дай на тогозъ, на оногоз ь не давай, и ето ти вражди и люти свади! Поддържай нищенство ') между тълпитѣ, чрезъ данъци докарай вредъ оскждность, и ето ти неведение грозно, и глухо, безкрамолно ретроградство... 2) III Да, всичко евъпросъпариченъ, всичко невидимо и видимо, I алибе! Идеолозитѣ ни увещаватъ да вѣрваме въ моралния наиредъкъ... Блѣнъ! Ако има на земята нѣщо безсмъртно, то е жадностьта човѣшка! Вълкъ дири стадо безъ овчарь, ехидна вертепи дири, бухалъ дири сѣнка, гробовни червеи трупъ прѣсенъ дирятъ муха сметь дири, а изопачений инстинктъ човѣшки дири златна плячка... Противъ природата неможемъ нищо! ) Сиромашия (р. д.) отъ нищета. 2) Назадничавость (лат. д.). 40

43 Човѣшки догми сж нѣща нетрайни; сто вѣри има по свѣта: едничка е жицата, която съчленява тѣзъ вѣри, поклонъ предъ Телеца Златний ; олтари сѣкакви, еднакъвъ Фетишъ! х) Трудъ честенъ и животъ неукоризненъ днесъ вече никого не съблазняватъ; какъвъ е тѣхний евършъкъ нсѣкий знае : презрение, злорадство, подигравки, или пъкъ равнодушие гадинско! За никого не питатъ днесъ, какъвъ е или какъвъ е билъ, а питатъ само въвъ звонкова монета колко чини; днесъ, хората сж ценности еднитѣ петачета, а другитѣ дукати I IV Помежду туй, което ний зовеме цивилизация и туй, което се върши отъ разбойници въ гората - единствената разлика, о чадо, е формата: грабежъ планински бива безцеремоненъ, яростенъ, кръвнишки; наопаки, грабежъ цивилизованъ е делекатенъ, вежливъ, тихъ... Не може грабежъ цивилизованъ да засегне най-мъничкото членче на закона, не може заповѣдь да накърнява, правителство да дразни, да подбива авторитетъ владѣтелски... *) *) Обожествяване на вещи (фр. д ). 41

44 I Іодобен ь грабежъ владѣе сума документи за оправданието си : депеши, квитанции, решенья, протоколи; грабежъ подобенъ грѣхъ не е, ни грѣшка, а миловиденъ, драголибенъ грѣшецъ, везнамъ какво пятно обично, медно, пятно приятно като смѣхъ детински и хубавичко като майски цвѣтецъ. V Наивни хора си въображаватъ, че пръвъ министръ Халифовъ за да стане човѣкъ би трѣбвало да бжде бездна отъ мждрини, въ главата си да носи енциклопедия, да бжде майсторъ въ седемдесети и седемь занаята... А вслицность, мжчнотията една е за висший властникъ: Дѣлбата!.. Какъ всѣкий да грабне и доволенъ да остане!.. О, да грабежътъ, едрий, тлъстий, кржглий грабежъ е Институция държавна, това, което въ стара Византия съветницитѣ на Юстинияна нарекли бѣха іпзігишепіиш ге пі! ) VI Но хубаво помни, че ти говоря, Галибе, за неоклеймено тагство, за поношенье2) съ бѣли ржкавици, ) Орждие да се управлява (л. изр.) 3) Ругателство. 42

45 за ядъ салоненъ и за краста скрита подъ свиленъ шалъ, подъ кадифяна дреха.. Бешликът) откраднешъ хайде въвъ затвора мильонъ откраднешъ съсъ цвѣтя те кичатъ изкусенъ финанистъ те титулиратъ и канятъ те на царската трапеза!.. Своекористна цель у вжглещаринъ нарича се психическа гангрена, хайдушка злонамѣреность пашовска, конашки всеминути похищенья, и разточителность сарданапалска -) зоватъ се ловкость и разчетъ 3) житейски!. Такива сж човѣшкитѣ закони - днесъ и прели шесть хиляди години, тукъ и навсѣкжде, у Християни и Мюсулмани па и у Зулуси!.. *) * VII Законътъ, казватъ е юзда... Да, вѣрно, юзда за сиромаситѣ; да идатъ да работятъ. негодницитѣ недни, да идатъ въ рудницитѣ да копаятъ, да идатъ камъкъ да трошатъ, да идатъ по друмищата пѣсъкъ да насипватъ... Но за изедницитѣ съ чинъ войводски, за лървенствующитѣ Мироеди. За тържествующитѣ руфияни, ) Турска монета отъ 5 гроша. 2) Асирийски царь Сарданапалъ. *) Смѣтка 4) Африкански жители.

46 които се навъртатъ при сарая да дишатъ сладъкъ августейши запахъ, ) за сегашнитѣ константиноподски Патриции, Тетрарси,2) Логотети3) закони нѣма никакви, и нѣма за туй, защото блъсканье вседневно, всечасенъ ржченъ трудъ, потенье вѣчно, е нѣщо унизително, срамотно и само за простацитѣ достойно - за тѣзъ, които, по приказъ 4) отъ Бога, бозица намѣсто шампанско пиятъ I.. VIII Държавнитѣ службанш с*. прилични на книгитѣ въ една Библиотека: най-непотрѣбнитѣ сж най-високо поставени!.. Велможество е право своеобразно: право за прозѣвка! Ленивостьта е казватъ грѣхъ... Да, само за хора длъжни данъци да илащатъ, шивачи, земледѣлци и бербери, мечкари, стихотворци и кичени, па и велики философи даже... Но за онѣзъ, които иматъ право да зематъ, безъ да даватъ, да събиратъ на сила такси, глоби и берии й да си ги дѣлятъ на равни части, ленивостьта е догма, Символъ Вѣри... ') Мирисъ (р. д.). 2) Който владѣелъ У«отъ една земя, облсть в Византия ) Титла, която се дава отъ патриарха. 4) Заповѣдъ (р. д.). 44

47 Тѣ сж по милость божия денгубии, тѣ сж бездѣлници по висша нужда, тѣ сж съ фермамъ снабдени готованци, тѣ иматъ приказанье ') да поддържатъ чрезъ тунеядство равновесъ общественъ! Тѣ сж ремесленницитѣ2) на кефа: а нѣма кефъ вънъ отъ сибаритизма! 3) Заслугата на тѣзи Челебии 4) е много важна: тѣ сж се родили, благоволили сж да взематъ образъ човѣшки и да дойдатъ отъ небето въ Османский край; за тази имъ заслуга правителството ги възнаграждава! IX... Да, на гърба си да лежитъ, да нѣмашъ за нищо грижа, да се пропитавашъ като въ банкетъ пожизненъ, чужди хапки въ стомаха си да смилашъ, да тлъстѣешъ отъ хорска анемия, въ людска мжка да черпишъ мощь и въ людски ядъ наслада, въ очи сирашки свѣтлина да крадишъ да грабишь въздухъ отъ гърди сирашки, отъ голотията на бледний божакъ копринени премѣни да изваждашъ, на своитѣ другари и роднини *) *) Заповѣдь (р. д.). ) Занаятчии (р. д.). 3) Отъ сибаритъ. Който обича раскошния, пълния съ удоволствия животъ. (Отъ името на гръцката колония въ южна Италия Сибарисъ) (гр. д.). 4) Служебна аристократическа титла у тѵрцитѣ. 45

48 най-сетне да раздавашъ туй, което за челядьта си други е приготвилъ въ борби дългогодишни, па да хвърляшъ въ тъмница жъртвигѣ си, ако смѣятъ да вднгатъ врѣва, ето на, що значи да имашъ пай отъ царски млинъ, да бждешъ любимецъ Падишаховъ и Везиревъ! И който те осжжда въ слѣпотия и въ умопомраченье е изпадналъ, понеже не умѣй да разпознава вълкъ отъ овца, не знай да различава простонародие отъ благородство, хижникъ отъ хищникъ, колѣнопреклонство отъ Деребейство ') и Делибашийство2) X Баща ми, втори пжть го поменувамъ, баща ми твърде много се боеше отъ царедворци мильонери... Нѣма у мене страхъ подобенъ, о Галибе... Наопаки, азъ искамъ голѣмцитѣ богатички да бждатъ. Но не искамъ влиятелни да бждатъ и могжщи, - не искамъ да се окржжаватъ съ вѣрни и преданни Сеиди3), съ клиентела безбройна... И за туй, азъ ги оставимъ не само да плячкосватъ и да грабятъ ио сѣкакъ да бѣснѣятъ, - та най-после чрезъ мерзкитѣ си подвиги да ставать на мало и голѣмо ненавистни! ') Богаташъ въ феодалната епоха (т. д.) 2) Отъ делибаши лудъ глава (т. д.). 3) Господа (араб. д.) 46

49 * * *... і Іреди едно столѣтне, у нази боляринъ' значеше водачъ народенъ; боляринъ значи днесъ чакалъ държавенъ! ШЕСТИ ДЕНЬ, Б у д ж е т о е д и т ѣ, ти ги познавашъ: Шехюлислямъ ]) и СадразамъД: пазитель на Августейшия Мюхюръ3), началникъ на високо държавнитѣ бесачи; Паши първостепени, първокласни Мулли4) високородни Мирала5) и, Валии 6) днешни, бивши или бждни; Съветници и Сждници върховни; потомци на велможи, именити законодатели и богословци: сиятелнейши царски чибукчии и високомонаршески лакеи; Великъ придворенъ лѣсникъ и мислители; Телякъ на Отоманската корона; Великъ Пантофладжия и Хранитель на царскитѣ халати и шалвари; Империйски пръвъ Лала, Сюйтарии 7) Байрамски, царедворски байрактаринъ, Пръвъ Сънотълкуватель, Башъ Оланинъ,8) I!) Глава на мохамед. черква (т. д.) 2) Министъръ-председатель (т. д.) 3) Печать (т. д.) 4) Духовна титла (т. д.) 5) Полковникъ (т. д.) 6) Областни управители (т. д.) 7) Развалени жени (тур. д.) 8) Буквално главно момче, тукъ въ смисълъ на развалено момче 47

50 Прото-кичекъ Ислямски, предводитель на тжпанари, пръвъ Евнухъ Сарайски и автократорски Кадаифчия; най-после тази паплачь отъ службаши негодни вечъ, на пенсия излѣзли, сиречь, заслужили да си починатъ отъ дълголѣтната си отпочинка... Тѣзъ Хайдамаци ') питомни, тѣзъ мазни Аги, тѣзъ елегантни блюдолизи и камергери г) се преобразиватъ въ ргщетѣ ми на гипсови фигурки, на кукли гутаперчови съ които азъ мога както ща да си иі рая I Ковчежничеството всеблагодатно е менъ подвластно, азъ раздавимъ манна, и следователно, мой е Исляма! Бакшишъ безъ мое одобренье нѣма; безъ мое разрешенье Прокурорътъ не смѣе шумъ да вдига за поддѣлки, за шоролопи3) и за лихоиства4), и следователно, азъ съмъ Исляма! III Пашовскитѣ крайбосфорски конаци съсъ своята имотность баснословна, съсъ нескончаемото изложенье на своята безочлива раскошность, *) *) Глупаци (тур. д.) 3) Дворцова длъжность (нѣмска д.) 3) Измами (т. п.) ') Лихварства. 48

51 съсъ своитѣ постилки скжпоценни, съсъ своитѣ персидски мендерлипи, съсъ своитѣ тавани позлатени, съсъ своитѣ копринени завеси, съсъ своитѣ кристали искрометни. съсъ своитѣ мермерни бѣли стълби, съсъ своитѣ градини, шадравани, Обори, Харемлици и Хамами, да, тѣзъ чудовищности плутократски ') сж мое дѣло!..... Всѣка слава, всѣко величие и всѣко щастье плодъ сж ма моята многожелани помощь, на моята закрила велемощна... При мене идатъ всичкитѣ влѣчуги отъ цѣлий Изтокъ, вредъ каквито има гладници между низкитѣ нижайши, за проданъ стань и пешътъ ми цалуватъ, дѣсницата ми ближатъ, колѣничатъ предъ стола ми, ласкаятъ, хвалятъ всичко у мене и при мене, галятъ даже и кучето ми захарь му поднасятъ... Тогава на едно парче хартия, азъ турямъ подписа си ; този подписъ отваря райскитѣ врати веднага... IV За длъжности Везиреви у нази би било глупо да се мисли даж е... Въ османский господарственъ строй предѣли V ) Отъ плутокрацийя управление на богатитѣ. Тукъ въ смисълъ на много богати, раскошни. (гр. д.) 4 4 Книга за българския народъ 49

52 между права и произволи нѣма, а има туй : Кое се дозволива, или недозволява отъ Везиря... Споредъ страната и закона, чадо: въ Римъ Правило, въ Стамбулъ Благоволенье VI Да, азъ не давамъ всѣкиму каквото му се стой *), а дарове раздавамъ; да, моето благоволенье може да си спечели, само който знае вратъ да превива, исѣка своя крачка по стжпкитѣ ми точно да измѣрва, - да се поти, когато менъ е топло, да киха като кихамъ... Отъ проситель за мѣсто на държавната трапеза едничка само диплома азъ искамъ: душевна вялость!.. Храненикъ мой трѣба залогъ да ми даде за подлостьта си... VII Въ човѣшката природа ценно нѣщо е само оскотяваньето, чадо; въ човѣка ази диря вѣрно куче... Хапи! Да хапе... Лай! Да лае... Лѣгай! Въ кала да се търкаля... Ей на дарби і VIII Бюрократизмъ е въ сжщность автомаство. За да похваиешъ мръсотия, взимашъ дилафъ: чиновникъ е дилафъ държавенъ! И бѣла риза винаги да носишь, *) Въ смисълъ на пада Каквото му се падаъ

53 и бѣла съвѣсть винаги да имашъ, това е прекаленость, слободия, която никжде не се допуща! IX... Султанъ Ахмедъ, всеславний вождь Османски, мркаръ да предпочита вѣрни хора на вещи хора, често ми говори, че всѣкий мжжъ не е за всѣко дѣло, че ревность безъ умѣлость зло донася... Туй е велика истина, Галибе, но само за Французи, за Английци, за Нѣмци; тази истина се спира и конфискува на Гюмрука *) въ Турско: у насъ, способенъ м*жъ е накъдърний, понеже само той владѣй туй знанье да одобрява всичко, що се върши подъ сѣнката на Трона... X... На Халифа, (когато, по капризъ, му се доиска да има работа съсъ умни людье), азъ ето ще говоря: Туй безценно, туй вселѣчебно цвѣтенце, което се казва вѣрноподанство, вирѣе, на рабска почва акое садено! Халифовий капризъ тогасъ улита... Боговѣнчаний нашъ Самовластитель е преди всичко нритежатель, чадо, на нашитѣ тѣла, души и воли ) Мито (турска дума). 51

54 По милость Божия кога царувашъ, за своя кефъ царувашъ не за хорский! XI Въ държавнитѣ дѣла контролъ редовенъ запазва отъ развала и пропала! Така говорятъ многома педанти, мухлясали въ глубоко буквоедство... Подобенъ аргументъ е твърде шантавъ; охрана и надзоръ сж несъвм Ьстни; държавни работи нещатъ провѣрки а мандаринство ]) и авторитетность! Многоначалие да бѣше нѣіцо благоприлично, свѣстно, благочинно би имало два Бога не едничъкъ... XII Па, най-подиръ, че има нѣщо куцо и кекаво въ Имперското устройство, това е най-естествено явленье... Властьта е като слънцето, Галибе: ту животворна мощь ту смъртоносна! 52 СЕДМИ ДЕНЬ I... Презъ цѣли тридесети години, впрочемъ, съ научна точность, съ логика желѣзна, азъ сѣхъ отрова, систематизирахъ изопачаваньето на душ итѣ!

55 Въ ужасний, въ мрачний лабиринтъ държавенъ ти вече си ориектиранъ, синко! Обаче, за да падне всѣко було отъ твоитѣ очи, ще ти разкрия кулиснитѣ потайности на всички началства, имена ще ти обадя, които трѣба винаги да помнишъ... II Фазлж-Паша младъ като бѣше ратай чифлишки бѣ у чича ми; по-после незнамъ кжде билъ кърсердаринъ... ') Въ пишность^) сегашна се забравя босотия довчерашна, тъй както се забравя въ безвѣтрие сегашно ланшна буря... Фазлж-Паша е въ състоянье днеска да заплати за обици, за гривни и нанизи на своята любимка две-три десетки хиляди жълтици... Какъ стана той Паша, иди погледай, какъ охлювътъ успѣва да се качи до върха на салкъма... Той е негде сановникъ, пето колело на царска талига, нѣщо си като Началникъ на флотата, що гние всрѣдъ Босфора ; той пръска шесть мильона на година за вжглища, за платно, за каиши, за четки, за поправка на машини, за кофи, за вжжа и за компаси, при всичко че, у насъ, отъ памтивѣка, корабъ държавенъ е вещь неподвижна... Архидохазана просташка, впрочемъ, ) Полски пазачъ, владѣтель (тур. дума). *) Изобилие, раскошъ (р. д.). 53

56 54 разбойничество пладнешко... Обаче Фазлж-Паша си гледа кефа!.. Знае безпрѣкословно той да изпълнява везирска заповѣдь; туй го спасява!... Въ Алепъ избухна бунтъ. Веднага пратнхъ Фазлж-Паша... Що прави, коли, беси, изтреби трийсеть хиляди Араби, и въ шесть дни всичко бѣше потушено, до царскитѣ уши екъ безъ да стигне... Ш Джевдетъ-Лаша отъ проста, оланинъ стана членъ на Държавния Съвета.... Невежа първостепенен!.: сякашь че е училъ въвъ школа за невежество... Той има три яхта, седемь кьошка, петь чифлика, ахъръ раскошенъ, на.лена. съсь арабски конье, каквито у Халифътъ даже не се намиратъ.. Плутократъ, подобенъ на фантастическитѣ богаташи въ X и л я д о - и - Е д н а-н о щ ь... Тази продѣть когато бѣхъ го назначилъ да сключи контрактъ съ Английска нѣкаква си Банка за заемъ отъ шестнадесеть мильона Наполеона златни, простоумний Джевдетъ открадна три мильона франка... Общеизвестна работа... Децата сж дали на Джевдета този прѣкоръ: Чифутъ-Паша. Халифътъ самъ му казва, ужъ на шега, Процентъ-Паша... Обаче, тозъ ропотъ ще се свърши само съ остри подмѣтания, съ подигравки люти... Джевдетъ въ леглото си кога почива не стрѣска се отъ лоши привиденья; сънь безметеженъ подарихъ му ази... Джевдете, рекохъ му еднажки, искамъ

57 I І ( да отклоня вниманието царско отъ политическитѣ мжчнотии ; да ми намѣритъ скоро Черкескиня за Августейшия Харемъ; да бжде очарователна, звездонодобна, невиждана, неимовѣрна хубость, услада жива, дивенъ смѣсъ отъ млѣко и медъ, отъ бисеръ и лазуръ небесенъ! -... Джевдетъ се скита, блъска, не намѣри, па даде своята жена тогана! IV Решадъ-Паша, чутовний кметъ Сгамболски, засмѣний дебелакъ, спокойний дундю, обичанъ отъ владѣтеля за своя студенъ разсждъкъ и говоръ умѣренъ, между флегматицитѣ най-крадливий и най-флегматичний между крадцитѣ, Решадъ, синъ на единъ теллякъ, прахоса около тридесеть и петь мильона да украси ужъ столицата; нищо не е направилъ той да струва даже полвинъ мильонъ. Да, нѣма нигде нищо въвъ Цариградъ, училище, домъ градски, градина, памятникъ, или джамия, съ които що-годе да се оформи това разграбванье феноменално... 2) Стамбулъ, отъ всички градове Османски е най-неуредений... Има, впрочемъ, да, има способъ да са оправдаятъ златого разпилѣно отъ Решада и градското банкрутство; разходи се около А я - С о ф и я1',2) ше видиш ь ' ) Необикновено (гр. д.) 2) Света София въ Цариградъ. 55

58 прекрасни кжши да се строятъ, лѣтни и зимни обиталища, конаци на петь етажа, леки и кокетни гнѣзда, швейцарски вили, Вавилонско Стълпотворенье... Знаешъ ли кон сж строителитѣ? Бившитѣ кочаши, готвачи и сеизи на Реш ада! Ако до тамъ сж стигнали онѣзи, които сж му палили чубука, които сж му точили спаначникъ, или пъкъ сж му чесали конетѣ, сжди, самъ той Решадъ догде е стш налъ!... Азъ гледамъ и мълча! На мое мѣсто самъ Бисмаркъ би постжпилъ като мене... Въ Решада има гений полицейски а полицейщината е основа на всѣка Олигархия,о чадо... Решадъ организира, въ две години, грамадна жандармерия, направи отъ груби селени стражари ловки, готови рожбитѣ си да потъпчатъ, бащитѣ си готови да набиятъ на колища, готови да разпорятъ коремитѣ на майкитѣ си, знакътъ отъ менъ когато се даде... И ето великата заслуга на Реш ада! V Едхема много хубаво познавашъ... За неговий родъ нѣмамъ що да кажа, той е пашовски изтърсакъ, чилѣче о т ъ с о й.2) Тозъ младъ и смѣлъ Кайманъ държавенъ ') Управление, което се намира въ ржцетѣ на малцина хора (гр. д.). 21 Родъ (тур. д.). 56

59 е типъ на хубостникъ великосвѣтски, приятенъ като слънчице по праздникъ, тихъ като полуприсушена рѣчка, безмолвно зълъ и безкрамолно хищенъ, готовъ да се кълне повсеминутно, че всичко въ Царството добре отива понеже неговъ интересъ е нищо да не отива по-добре, доволенъ отъ всѣкиго, понеже си играе съсъ мало и голѣмо, неподвиженъ като желѣзна статуя предъ буйства и звѣрщини... Злината е забавна, говори той, а добрината скучна!.. Отъ дома си той е готовъ да гледа, безъ да изохка, цѣлото Османство на шишъ набодено, понеже Господь безъ мѣра търпеливъ го е направилъ та може твърде лесно да принася неволя... людска!.. Бронзовъ духъ, съ две думи.. * * &... Едхемъ (отъ завчера Съветникъ царски, указътъ е подписанъ отъ Султана), Едхемъ е бързъ и вещъ организаторъ като Решада, но своеобразенъ организаторъ, докторъ на сплетнитѣ, специалистъ въ ехидства вестникарски, пръвъ фабрикантъ на типографско гюбре... 1) Той образува банда отъ драскачи послушни, отъ наемни словоборци, речисти като вещици и лихи като месити -) и плътопродавци, ) Торъ (тур. д.). 2) Посрѣдникъ (гр. д.).

60 циницитѣ на Знаньето, готови за шумъ и вѣтъръ парса да събиратъ, Евреитѣ на Мисъльта, способни да продадатъ и звездний сводъ на Ада, разбойницитѣ на печата Ні.іцо на тѣзи синковци хвърли да глождят ь, дай имъ кожухъ презъ мартъ, предъ юлий риза, дай имъ квартира, дай имт. утоплены', дай на наложницитѣ имъ франзела и бифтекъ на служанкитѣ имъ, орденъ понѣкога храцни имъ по лицето, за Рамазана или за Байрама пъхни имъ по единъ фишекъ жългицн въвъ пазвата, и ето нй, I ялибе, разноскитѣ за тоя новомодеіп. държавенъ института Логомахия1) вседневна, неуморна, но доходна въ безстидний, въ гнусний този зннаятеці се крий обикновено базиргннстио: ) Д а й хлѣбъ, да лая... А паритѣ идатъ отъ Тайний Фондъ сирень отъ нслемерзкий Фондъ на Влѣчугитѣ... Въ сегашно време азъ имахъ три газетки, катаднепио издавани, Вакътъ,8) Сабахъ ') и Нота три органи на царското свещено подножие на високосвѣтлий покровъ везирски ]) Словоборчество (гр. дума). г) Търговия еврейщина. 3) Време (т. д.). 4) Утро (т. д.).

61 Славенъ прочитъ, вѣрвай, за чакалообразнитѣ Манафи х) и за Феллахитѣ2) пжлешоглави!.. Сиречь духовенъ ядъ, смѣсь отъ измами и тлъсти изреченья, дивна каша отъ лазовски3) подумки, анадолски масали и подмѣтане Зейбешко... 4).. Вземи чети, вижъ за какво ни служи хартията! Не се гнуси, Галибе, като Идеолозитѣ, които говорятъ, че таквизъ пасквили мръсни съ дилафъ би трѣбвало да се похвагцать! Вземи чети, и смѣй се като мене; за ипоходрия5) едно лѣкарство е хубаво: газетска дивотия... Въ двѣ педи листъ какъвъ словесенъ вихъръ, каква оргия отъ паралогизми, ) какъвъ внезапенъ устрелъ въ всѣка фраза, въ похвалитѣ какъвъ тонъ пехливански, въ нападкитѣ каква остервенѣлость, и какъвъ пароксизмъ ) тамъ, гдето трѣба едничко Да! или Не! да се каже... Да, интересни сж тѣзъ пустодумци, тѣзъ фейлетонствующи хокабази!8) Когато нѣкакво си твое право макаръ неоспоримо, може нѣкакъ ) Анадолски турци. 2) Египтяни 3) Особенъ родъ турци. *) Анадолски турци, които ходятъ съ голи колѣне. 5> Силно нервно разстройство (гр. д.) 6) Глупости (гр. д.) ) Силна възбуда (гр. д.) 8) Фокусникъ, магьосникъ (тур. д.) 59

62 на висшето началство да попрѣчи, тѣ се задавятъ да те учатъ, где е на правото ти гнилата основа, задавятъ се да ти доказватъ всѣкакъ че прекалено право е безправность, че право неотстжпчиво е право, лишено отъ правдивост!., че отъ правда безъ правомислие неправда иде, че справедливото е много пжти неправилно сиреч ь несправедливо Азъ винаги съмъ билъ гол І.м і. любитель на баклави, биреци, кадаифи, но пакъ за менъ десерта, по-сладъкъ нѣма отъ тѣзъ публицистически буфонства... а) А хулитѣ? А попържнитѣ? Злостно да храчишъ вредъ на горе и на долу, на дѣсно и на лѣво, на да храчишъ на храчкитѣ си най-подиря, сиречь. безъ да се зачервишъ, да галишъ днеска лица, които вчера си клеветалъ, на, ето подвигъ мжченъ и изкуство Въ Сабахъ Тахиръ намира тѣзи думи за себе си: Тахировотото рамо привлича сопата! Тахиръ се чуди пасквилницитѣ що ли го ругаятъ, па си припомва, че билъ срешналъ негде сеизинъ царски и билъ тъй захласнатъ, щото не му се поклонилъ Въвъ Поща Латифъ прочита тази фраза : Викашъ ) Отъ буфонъ шутъ (фр. д.)

63 Латифа пърчъ дохожда! Пита. клетий, защо му даватъ прозвище подобно, па си припомва, че билъ произнесълъ тѣзъ смѣли думи предъ единъ шпионинъ: Въ нечисти работи незнамъ да бъркамъ! * * *... О колко усладителна и мила професия!.. Да чернишъ всички хора въ отчаянието си че си зачерненъ!.. Да бждешъ буенъ, лютъ, за да забравишъ, че и по духъ и по сърдце си заякъ!.. Да чувашъ храненикъ да те наричатъ, па да се пѣнишъ ужъ че си поборникъ!.. Да знаешъ, че си се родилъ негодникъ, да чувствувашъ, че ще умрешъ въвъ общо презрение, и клетва да направитъ, че ще си о тм ъ стиш ъ на Провиденье и на Човѣщина, па да запретнишъ ржкавъ, па съ калъ да почнешъ да замѣрятъ талантъ, достоинство, познанье, разумъ, душевна добрина, житейски опитъ!.. Сега разбирашъ вече, о Галибе, какви сж подвизитѣ на Едхема!.. Хулители съ патентъ, които бълватъ анатема, сж въ днешната епоха най-скжпитѣ помощници за мене! Тозъ бѣсенъ воплъ, тозъ вълчи вой, туй грозно баученье на диви Дахомейци,х) сж по-полезни и отъ байонети;2) чрезъ тѣхъ, тероръ азъ всѣвамъ въ духоветѣ... ) Африканско диво племе. 2) Щикове (фр. д.). 61

64 ... И ето на защо Едхемъ тъй явно, тъй безбоязненно краде; и ето зато се пъха той въвъ всички банки и търгове навсѣкждѣ съдружника, въ печалбитѣ, навсѣкждѣ причастникъ въ грабежитѣ; и ето що, въ различни гешефти или комисионерства, той пипна три мильона отъ Хазната и готви се да пипне други трички отъ ново проектирани постройки държавни, отъ шосета и мостове, и отъ канализация столична.. ОСМИ ДЕНЬ Руджи Бей, дългоносий, дребноокий, дебелобърнястий и жълтозжбий Ружди, синъ незаконенъ, както назвать, на нѣкакьвъ кятипинъ 1) при Фенерский Патрика и на нѣкаква месиста и цицеста владишка парамана, ') смѣсъ отъ османска жлъчка и отъ гръцко коварство, типъ на уязвенъ мошеникъ, - Ружди е моя пръвъ законодатель... Той произвежда правила, уредби бъзакътъ както произвежда б ъ зе; узаконения той нагласява ту кжеички, въ петнадесеть страници, ту многословни, въ петстотинъ страници, стихоплетецътъ както нагласява I ) Писарь (т. д.). 2) Възрастна слугиня (гр. д.) 62

65 пршіѣви разномѣрни, кратки оди или километрични епопеи... Руждиевото дѣло е грамадно цѣлъ единъ лесъ законоположенья... Законъ за П е н с и и т ѣ, сиречь способъ за награждаванье на тѣзъ, конто не сж кадърни даже да плячкосватъ и би погинали безъ милостиня! Законъ за скитницит ѣ, сиречь право да наречетъ опасний мжжъ бездомникъ и обиталище да му намѣришъ въ едно затънтено планинско село! Законъ за Орден и т ѣ, -сиречь способъ за отличаванье на дребни люде, които съ нищо се не отличаватъ, или за насърдчаванье на крупни натури бържичко да се вдребняватъ! Законъ за Сждницитѣ, сиречь способъ да преобърнешъ правораздаване на нѣкаква машина за Присжди, да му диктувашъ где да тури точки, где запятаи, где смърть чрезъ бесило, и да замѣститъ Кодиксъ 5) позитивенъ съ угодливость, съ готовность Негритянска I.. Закони административни, гдето е вмъкнато туй правило, че никой не може, безъ особно разрешенье отъ висшето началство, да предава службашигѣ подъ сждъ, безценно членче, което дозволява на стражари да вършатъ безнаказано насилства, а на министри да ги защищаватъ, ако изваждатъ отъ насилства полза... Паспортни правил а, споредъ които *) *) Законникъ. 63

66 Османский поданикъ е длъженъ въ странство кога ще ходи да плати за цѣла година отнапредъ, до дирня аспра, мита, берии, тегоби, налози, сиречь отъ всѣка дань да се пречисти; но туй не достатъчно: той трѣба гаранти да даде, че ще се върне следъ малко време въ родното си мѣсто, и че ще бжде въ дома си, когато началството за нѣщо го подири... Законче перлъ! Читакътъ днесъ не може задъ граница дъ митка своеволно и да разказва, що се върши тука, или пъкъ отъ прилепчиви идеи да заболява, да пренася въ турско зараза зла подъ видъ на либералство, народни правдини и заговори.. На, ето образцовитѣ твореньи Руждиеви!.. Е, сега, ради Бога, какъ да се сърдя на Ружди, че крадѣлъ, И че отъ пощенскитѣ марки, тазъ година икономисалъ билъ едно мильонче? II Кямилъ-ГІаша, Бейрутски тезгяхтаринъ, *) по стълбата на почеститѣ бърже начена да се качи, и вьзлѣзе до сана Хазнадарь-Паша, най сетне... До вчера лигавъ лала, днесъ Бейлеръ-Бей!.. Душа отъ калъ и ядъ, човѣчецъ двоенъ, *2!) Който стои на тезгяха (тур. д.). 2) Главенъ бей. 64

67 сарайски фантъ и сикофантъ ) държавенъ, потрѣбенъ въ управленьето, пачавра въ готварницата както е потрѣбнаi.. Кямилъ-Паша е моя креатура... 2) Ако държавата е дойна крава (споредъ приетото у нази мненье) Кямилъ е най-великий млѣкопиецъ! Изпратихь го въ Германия, по-лани, патрони да купува и гранати за Румелийската Ордия. Купи, каквото купи той, па се завърна и даде смѣтка. Съ бисери да бѣха напълнени германскитѣ патрони по-евтино пакъ щѣха да се купятъ, драмъ съвѣсть ако имаше въ Кямила... Кямилъ че е лъжецъ най-низкопробенъ, вождъ на грабливцитѣ, и калдърмитѣ Стамболски клетва дали би; обаче Кямила никой не закача: стрѣха везирска отъ градушка го запазва!.. Подъ крушка има и опашка; ето какво ме свързва съ тозъ великъ негодникъ: еднъжки, обстоятелствата бѣха такива, трѣбаха ми непремѣнно лъжовенъ заговоръ, мятежъ изкуственъ; усѣщахъ нужда нѣкаква да вдигна олѣма врѣва, да се развилнѣя, да обявя, че Тронътъ ё разклатенъ, да проглася Обсадно Положенье, да раздвижа Драгувитѣ, най-сетне и мънинко кръвчица да пролѣя... Кому да повѣря тозъ планъ?.. Кямилу 1 ) Клеветникъ (гр. д.). 2) Творение Тукъ въ смисълъ на човѣкъ, който се е издигналъ съ чуждо покровителство мръсна тварь (фр. д.) 5 Книга за българския народъ 65

68 - - Кямиле, казахъ му, за утре вечерь най-късно, съзаклятие голѣмо отъ двесте триста ходжи да приготвишъ! Надъхай ги, насъскай ги, опий ги, съсъ думи пламенни и съсъ мастика, и къмъ Двореца вкупомъ оплети ги!... И стана, както заповѣдахъ! Смачкахъ и смазахъ нѣколко софти, овчици, готови винаги вратъ да подвиват і, подъ ножа на месаря, и накарах ъ Халифа да признай, че редь държавен ь не се достига безъ юмрушко право, че барата на моето де с пот ство е п о-д обра отъ и а р т и й н и т I, л о к в и, ч е между м н о г о т о з л и н и см і> т о в н и, азъ съмъ н а й-м а л к о зло, зло пай-търпимо и следователно, съмт, зло иотрѣбно! Съсъ тебе с 1. ч ь, р а з л а ганье безъ тебе Азъ п р е д п о ч и т а м ъ к р ъ в і. на г н и л о т и я! Съ тѣзъ думици ме поздрави Султанът в... Рауфъ-паша, роденъ въ една клтунл, младъ извергъ, Циганинъ по роль, І.вреинь по духъ и Гъркъ по мерзостни привички, Рауфъ-Паша, човѣкътъ, който іці.піе да бжде първий блудникъ на земята, ако не бѣше най-лукавий хищникъ, човѣкътъ, който алчущъ до полуда раздѣли денонощието т і, к м о н а д в а д е с е т ь и ч е т и р и хайдутства, - Рауфъ-паша, до лани голъ чиновник).. За дългъ до завчера на сждъ предавани, сега строи палатъ великолеиенъ, палатъ грамаденъ, триетаженъ... I Іърви 66

69 етажъ отъ подкупъ ще се прави; вторий - отъ четири годишно управленье на царскитѣ желѣзници; а третий отъ сметь и варь, размѣсени изкусно въвъ хлѣбеца на беднитѣ войници I.. И ето на, човѣкъ какъ става въ Турско, капиталистъ, великъ домовладѣлецъ, па даже и Магнатъ, ) и Грандъ3) Испански!.. Да, както Господь знае колко педи е дълъгъ учкура ми, гъй зная и азъ що е кралъ Рауфъ... Обаче, Рауфъ е драгоцененъ мжжъ за мене! Рауфе, бѣхъ му рекълъ азъ еднъжки, прави, каквото правитъ да премахнешъ архивата въ Шехъ-юлъ-Ислямъ-Капия; тамъ има работи менъ неприятни!... На другий день, въ Шехъ-юлъ-Ислямъ-Капия избухна пожаръ... Нѣма вечъ архива! IV Хилми:паша, глухарьтъ, който, казватъ, билъ оглушалъ отъ тежкитѣ плѣсници, що получавалъ часъ по часъ, когато билъ нѣкжде писецъ, при нѣкой бирникъ, или при нѣкой приставъ, вечъ не помня, Хилми-Паша е всѣкиму известенъ.. Най-вяата, най-гъвкавата съвѣсть, сърдце картонъ, духъ мукава... Дългурестъ като камелопардъ3) и протомайсторъ въ любоугодливи паралогизми ; 4) най-низкий мжжъ и най-високий въ турско! ) Едъръ земевладѣлецъ. 3) Испански феодални земевладѣлци. 3) Жирафа (гръцка дума). 4) Глупости, безсмислици (гръцка дума), 67

70 Еднъжки той изказа тая мисъль: - - Едничко скжпоценно нѣщо има въ туй земно обиталище, и то е цалуванье на царската дѣсница!! Другъ пжть, въ Министерский Съветъ, косато разисквахме, какъ да се отзовеме на нѣкаква си твърде рѣзка нота, подадена отъ Руското Посолство Хилми май умилително промълви: О сманската Държава се поддържа чрезъ н е р з б р а н щ и н а и сплетничарсво! Животъ редовенъ е за пази вреденъ!!... Хилми-Паша, сега посланникъ въ Лондонъ, раздава на актриситѣ подарки, каквито Ротшилдъ самъ пс е раздавалъ,- кутийки за карфици и за пудра, изработени отъ злато масивно, и украсени съсъ елмази едри като мисирени зърна... Кжде е зародишътъ на туй богатство д и вн о?.. Въ покупката на сто и двайсети топа, извършена отъ нашия посланникъ по заповѣдь Султанова по-лани... Топове нови ужъ; а въ сжшность вети, отъ Индия донесени, за нищо негодни вече, дрипи оржжейни... За всѣки топь две хиляди жълтици платихме; смѣтката е много бистра: на всѣки топъ хиляда лири кражба!.. Подобно Дипломатство е по-скжпо и отъ война!.. Хилми не се тревожи; той знай добре, че нѣма день да доде за отчетъ! Да, той поскоро би падналъ въ Луната, нежели въ немилость! Ето що значи на Везиря да слугувашъ!.. Чрезъ всевъзможни хитрости, притворства, 68

71 1 лъжи рогати, обещания луди, тозъ виртуозъ на мрачната интрига, изпроси най-подиръ заради мене поддръжката на мощната Кралица Английска! Да, Виктория е моя защитница, приятелка!.. Усиленъ отъ тази знаменателна, безценна подпора, укрепенъ за дълго време въвъ своето везирско суверенство, почти Халифъ и почти несмѣняемъ, признатъ като Пръвъ канцлеръ на Исляма, Желѣзенъ Канцлеръ равенъ на Бисмарка, азъ помня на Хилми какво съмъ длъженъ, но пъкъ и той - какво длъжи на мене не ще забрави никога!.. На, синко, какъ дѣсна ржка трие лѣва рлка, и какъ и дветѣ миятъ кално чело! ДЕВЕТИ ДЕНЬ I Даудъ, тозъ потурнакъ, тозъ Османлиецъ отъ гръцки квасъ и отъ тѣсто Цинцарско тозъ преждебивши Димитраки, който мѣнява вѣра, за да придобие възможность и фланела да мѣнява, трамиосва Библията за Корана тъй лесно, както дъртъ джамбазъ трампосва ') конь едноокъ за крастава кобила, Даудъ, най-прѣсний голѣмецъ, е тоже най-плесенясалий отъ голѣмцитѣ! Въ реда на лиходейцитѣ2), които ) Размѣнява (т. д.). ') Злодейци. 6Р

72 безчинству ватъ подъ моята егида, Даудъ успѣ да вземе видно мѣсто, макаръ по пръститѣ му ли се виждат і, пятна отъ стария му занаятепъ; да, тозъ паша за петь пари е чистия і. обуща, тамъ на моста, и е крѣскал і, отъ сутрина до вечерь Лустро I Л устро!,. Туй бѣ преди шестнадесети години... Днесъ той поржчва отъ Парижа. товари отъ кадифяни платове и ткани копринени за своитѣ ханъмки, или, той самъ така се изражпи.т, за своитѣ л у ч ис т и О д а л ь п н..1) Отъ где тозъ роскошь и тона боілтстно у вѣроломника Лъже-Дауда?.. Отъ Тайний Ф ондъ!.. Шпионството е нѣщо архигнуснаво: трѣбаше ми нѣкой архигнуснавъ човѣкъ за Баш ь-іііпионинт,; изпрѣчи се тогазъ Даудъ предъ мене, и Институцията се създаде сама отъ себе си, безъ мжка, іадостг отъ калъ и тиня както се създава. Даудъ редовно ме уведомява, самъ той, или чрезъ своитѣ агенти, въ Стамбулъ какво се върши и говори... Що рекълъ Мустафа-бей въ кафенето, другаритѣ на Кьоръ-Хасанъ кои см, де ходятъ да събиратъ милостиня дервишитѣ, какво четатъ софтитѣ, въ текетата какво се проповѣдва, кой ходжа съ кой мулла кореспондира, кой за какво се хвали и оплаква, пари кой има и кжде ги пръска, азъ всичко зная!.. Дай ми три дни само, *) 70 *) Стаи (т. д.).

73 ще бжда въ състоянье да ти кажа какво е въ столицата тукъ числото на вапсанитѣ бради и мустаци, па даже, ако искашъ, и числото на всичкитѣ строшени кжтни зжби у турското народонаселенье... Сѣячъ на вѣтрове пожънва бури! Говорятъ старцитѣ... Азъ, чрезъ Дауда, доноси сѣя, паника иожънвамъ ; а паниката тишина докарва, и мяза на привързаность народна! Шпионина на сѣкжде презиратъ, но всѣкий е готовъ да вади полза отъ всѣкакво шпионство, о Галибе! Управа безъ издай ничества нѣма, твърдиня както нѣма безъ окопи!.. За тѣзъ услуги на Даута скжпо заплащамъ ази, като му предавамъ безъ смѣтка Тайний Фондъ. Той зема, черни съсъ две ржце въ неизчерпаем ь изворъ; и ето какъ онѣзи дългокоси и тънкоснажни негови Хурии,*) а всѣкакъвъ свой накитъ, ежедневно тревожатъ въ Берлинъ, въ Римъ, въ Парижъ и въ Лондонъ Седемдесеть и седемь магазина!.. Хаджи-Хаккж-Ефенди, Кримский бухалъ, дебелокожий и кривоокий татарский първенецъ, кръвнишкий витязъ- ) забѣгналъ въ Турско, както вълкъ подгонена II!) Хубавици, които прислужватъ въ мохамеданския рай. 2) Герой (р. д.). 71

74 забѣгва отъ единъ вертепъ въмт, друш, хаджи-хаккж-ефенди, титулираім. на присмѣхъ Отоманский тайнонедеціі, е всеполезенъ мхжъ; той е Директор ь на пощитѣ, а въ сжщность е н.тчдлінп на Черний кабинетъ, туй учрежденье високомощно и благопотрѣбно, което е за менъ като свѣтило въ тъмитѣ, где да стжпвамъ ми іюі.т іім Хаккж преглежда зорко всѣка фаска на всѣки лиходумецъ, изучава интимнитѣ мечти и размишления на всѣки цариградски писмописец ь, натуралистътъ ) както изучава, съсъ микроскопъ въ ржка, гадинки си ти Не сж една, ни две, а сж безчсшм заслугитѣ на ловкий тозъ санонннк і. Еднъжъ, петь хаплювци, отт> тѣлъ омр.т ич котила2) школитѣ, петь ходжи, оі.х.т намислили да правятъ пропаганда антивезирска, бѣха съчинили възвание, печатали го бѣха у нѣкакъвъ си типографъ Ерменеи і. и после, (о наивности детински, подскачанье на мънички врабчета при змийско гнѣздо!) посмѣили оі.х.і по пощата да го разпраіцат ь! Днесь.і своебразнитѣ тѣзъ демократи ллетатъ чорапи въ Солунската Кула ' Другъ пжть се хвана много важно иисмо отъ първий писаръ при единъ валия до главний архиварь при Харджието ') 'Гукъ въ смисълъ на природой ши гл п л. 2) Група лоши хора. 3) Ковчежничество (тур. д.).

75 въ туй писмо се разисквахж подробно статутитѣ1) на М л а д а т а - Т у р ц и я, и критикувах» се трудоветѣ на всѣки членъ отъ тайната дружина. Писмописачътъ, зълъ, фанатикъ, съ буйна риторика, изказваше тѣзъ мисли: Влѣчуга самоволно който става, Напразно се оплаква, че го тъпчатъ! Бостанътъ на Свободата не дава Плодъ никакъвъ ако не се полива Съ Пашовска кръвь! Той свършваше съ тѣзъ думи: Врази на азиатский гнетъ, помнете, че безъ човѣши правдини народность и Г осподарственъ строй сж мракъ и яма!... Три дена после сонмището2) бѣше разбито въ крепостьта си!.. Не остана отъ тазъ проклета пасмина ни поменъ! (... И д и сега поддържай, че не трѣба писмовна тайна да се изнасилва, иди поддържай, че това насилство е святотатство!.. О, не! Злодеяние противъ злодей питѣ е добротворство!)... Хаккж е винаги билъ моя дѣсна рж ка; за менъ той би се хвърлилъ въ огънь; но знамь и ази да му се отплатамъ... Той бѣ открадналъ четири мильона грошове отъ Хазната... Страшна врѣва се бѣ повдигнала... Самъ Падишахътъ узна тазъ работа и се разсърди... Намѣсихъ се тогава а зъ : намѣса везиргка туря край на всѣка разпря... ') Постановленията. 2) Пълчищего. 73

76 Азъ твърде лесно убедихт, Халифа, че кражба отъ единъ мильоиь на горе не може да се именува кражба а гениална спекула, върховен ь талантъ въ Математическит І, Лнані.н! Сега Хаккж-Ефенди, велемоіцннй проконсулъ въвъ таинственна і а область на Скжсанитѣ Пликове, нладі.е единъ кварталъ въ Терапия ). Той дава градини и конаци подъ кирия на лордове, посланици, банкери, а прихода си пръска въ похотливи фантазии, въ покупки на девици, днесъ чернооки, утре русокоси, днесъ едри, снажни, утре дребни, тънки, днесъ Багдатлийки, утре Туркестанкн. 74 Такъвъ е мояіъ Главенъ щабъ, Гялнбе Грабливи Бейзадета, Бейлеръ-Ьсйцн злочинни, има орлякъ цѣлъ... Надълго за тѣхъ да се говори е излишно! Сгань ерархическа! Сметъ Господарствент.!... Тефикъ, дипломатический агентинъ, комуто съмъ далъ работа подобна не за това, защото притежава умъ остъръ а изострени муаачкп! Хуршидъ, човѣкъ съсъ свѣтски маниери, пудросанъ, помадосанъ и лустросани, душа кирлива съ кадифе прикрита! Хамидъ, лице отъ шарка издълбано, белязанъ както зълъ бикъ е белязанъ Ферхадъ - Великий Витязъ на Лъжата! ]) Кварталъ въ Цариградъ.

77 Джаферъ човѣкъ-олукь ), човѣкъ-пералня, когото лѣкаритѣ сѣкидневно би трѣбало да обеззаразяватъ! Азисъ комуто нѣма зжбъ въ устата, защото зжбитѣ му сж въ душ ата! Шемседдинъ, Троицата на Исляма : Нетрезвеность, Картоигранье, Тжмость! Вели, слѣпецъ, но бистрогледъ въ сплетнитѣ! Сали, опятненъ умъ подъ фесъ дамгосанъ! Садъкъ, тъй низко падналъ, че не може лрезреньето да го налучи где е! Халилъ комуто ноктитѣ сж въ трауръ мжжъ още не запознатъ сьсъ сапуни, но запознатъ съ най-мръснитѣ порони! Селимъ, сърдце дулапъ: въвъ него можетъ да туришъ всичко, но мухлясва всичко! Фуадъ, красавецъ и кючекъ държавен ь! Абди изъ всѣка честь изгнанникъ вѣченъ! Бекиръ, изчадие арабистанско, стремежи тъмни подъ възчерна кожа! Еюбъ, наречений Юмрукъ-Ефенди! Бехчетъ, съ две съвѣсти, една изтрита, за дѣлникъ, друга новичка, за праздникъ! Недимъ, великий майсторъ въ словоборство, безтрепетний ораторъ, най-сиособний на аргумента съ калъ да отговаря, доводи да опровергава съ плюмки и да терроризира чрезъ клевета! Кязимъ, мѣхъ лъленъ съ лой, но мѣхъ магьосанъ: приказва, сѣда, става, ходи - кради! Вассифъ тозъ полководецъ, който тича на всѣкоя победа да помага! Нури, крила голѣми, дребно гнѣзио! Касъмъ, тозъ, който взе жена, съ надежда ' ) Корито (тур. дума). 75

78 че ще ограби тестя си; пропадна надеждата му, и уби жена си! Ружди, лисицата, която знае опашка да промъква тамъ, кждето глава не е възможно да премине! Мемдухъ, душа съ отрова пълна бкчна оцетена, въ която най-добритѣ вина сё на оцетъ се преобръщат в! Еминъ, лѣвецътъ благогласен в, който проболъ баща си съ ножъ защою казалъ че и щурцитѣ знаели да ігі.яті.! Нассиръ, мждрецъ-лунатикъ 1), липшій авторъ на този афоризмъ: Снѣжденъ догдето не клъвне, пуякътъ човѣка. не става I Шукри, драскача, и рисувам ь, минуна между книжовници за живописен і. и между живописци <а книжовник і.! Меджитъ злраномислмщь чоні.кь, понеже за здравето си мисли постоянно! Савфетъ, човѣкъ-кифте, корем і. ес >емли, желудокъ2) пъргава, и запечена, мота.къ! Рифатъ, печалний разсмивам і., кому і о смѣхътъ се чува само въ катаса ро< іи! Рефи, ленивецътъ; не върши нищо, обаче знай нищожности да извърши! Фаикъ, двуногий вълкъ и двоедушннй дервишъ; роденъ глухарь, та не дочува, нещастникътъ, гласътъ на са.ві.стьта си! Латифъ, ту храбрецъ, ту поплювко, заякъ пред ъ силнитѣ, предъ немощни г1. а игъра>) Бекиръ, Меимишъ, Хайдаръ, Яхя, ті.за. дребни Османски голѣмановци, които - до санъ министерски кога достигнат ъ, ) Който ходи иа сънь скинамбуль *) Стомахъ (р. д.) 76

79 или се женятъ, тлъсти зестри зиматъ, или строятъ живѣлища раскошни... Чрезмѣрно любопитенъ типъ е тоже Хюсни, поетчикь-психопатъ, Мошъ-Пую отъ вяла евритмия ') опияненъ, лирически вжжеиграчъ, врагъ личенъ на всичко, ню прилича на идея, вещъ събирач ь на дрипи риторични охлузени отъ гьркане вѣковно, гордъ ] Іолифемъ -) между безоки лали, дъртъ самохвалецъ въ себе си залибенъ, на почитателитѣ си приятель и на приятелитѣ си ласкатель, готовъ всегда да милва съ тлъсти рими софиститѣ които, въ рой газетки, съ пустали фразички го гъделичкатъ... Драпиранъ въ модний шалъ на шовинизма, Хюсни нарича своята заспалость възторгъ, бълнуваньето си блѣнъ свѣтълъ, бърборството си вдъхновеность, Лира калема си, перачката си Муза : - лиризмъ укиченъ съ мкасенбалски дрипи, и гатанки съсъ ритми украсени!.. Кога чета Хюсниевитѣ книги, азъ дрѣмя: дрѣмката е мойто мненье за тазъ Поезия която знае да произвежда глъчъ и дандания по всички панаири и пазари, IV ) Хармония, благозвучие (гръцка д.). ) Едноокия циклопъ Полифемъ въ, Одисея". 77

80 безочливо умѣе да си служи съ тржбитѣ на жидовската1) реклама... На голѣмство! На голѣмци!! Іа Турска аристокрация и Турски блѣсъкь I.. Подъ клакъ2) и фракъ сърдце коиармо гупа, говорятъ Европейцитѣ; ПашигІ. у насъ не носятъ клакъ и фракъ, обаче по своето коварство безпредѣлно доказватъ ясно, че не сж диваци а сж цивилизовани уроди!. И ето какъ съ три-четири десятки сподвижници, Яничари държавни, мильони сжщества удържамъ нт» рооство!.. Най-простий механизмъ и най-моі лмций едновременно: всѣкий отъ Паши11. е главатарь на шайка многоброііиа, и всѣкий членъ отъ шайка е водитель на мерзка нѣкаква тайфа, ;і) клонове и разклонения навредъ върховна команда въвъ ржцетѣ ми; пандури, ) нехранимайковци, башибозуци и чомагаши 6) чакатъ знакъ: ІІ.тмшна, и цѣлото Османство разигравам ъ.. V VI ) Еврейската. 5) Цилиндъръ (англ. д.). 5) Трупа, дружина (турска дума). 4) Стражари (т, д.) тъй се наричали и войницитѣ на Пазвантоглу. }) Сопаджии (т. д.). 7Ь

81 ДЕСЕТИ ДЕНЬ Недей си мисли, че отъ тѣзи жалки чилѣчета, отъ тѣзъ марионетки, които преобръщамъ на плашила н на чудовиша разнообразни услуги искамъ винаги... Не, чадо! Въ кала азъ много хорица повличамъ, негодни, непотрѣбни, некадърни за нищ о!.. Тѣзъ, които ми се вдавай, душитѣ имъ да черня и да тровя единственно съсъ тазъ готовность рабска, услуга най-голѣма ми принасятъ, и азъ отъ друга рѣдко имамъ нужда!.. I Иди въ Държавния Съветъ, напримѣръ; гамъ има двадесеть и петь велможи: това сж двадесеть и петь прозѣвки... Но тѣзъ непотрѣбници ми трѣбатъ! За менъ е доста тѣ да вършатъ гнусни дѣла, и чрезъ дѣлата имъ да мога за повелитель да имъ се налагамъ, да мога да ги водя и удържамъ чрезъ тазъ юзда страхътъ отъ наказанье! Страхъ брани царя, страхъ везиря пази! Полека лека, неусѣтно нѣкакъ, азъ подчинихъ на волята си даже Хафъзъ-Рефи Ефенди, преждебивший дервишъ и бждаший министръ, лукавий II III 79

82 и гъвкавий сановникъ, който ;шае така красноречиво да нѣмѣе, и може да плете и да разплита съсъ кръстени ржце интриі и мрачни... Поевропейчений тозъ чалмоноссцъ е п р отом ай сторъ пакостник ь способенъ зло да извърши отъ любові, к і.м і. злото; той знай съсъ смѣхъ гнѣва си да прикрива, умѣе да прегръща, като хапи, и рана подъ цалувка да отвари... но другаде е неговата сила: той е опасенъ м*жъ, защото нма поддръжка отъ гіридворнитѣ синуси ' при туй, той не прощава сгоден і. случай да гали, да ласкае Падишаха, той писа, преди четири седмици, въвъ една тайно-фондова газетка тѣзъ многознаменателни похвали. Халифътъ знай язика ирев изходно, съсъ всичкитѣ му тънкости I От. подобно познанье всѣкий би билъ лиіераторъ първостепененъ и могжщъ ораторъ!... Хафузъ-Рефи би могълъ тв ьрде лесно авторитета ми да поразклати и примка нѣкаква да ми подхвърли; но лакомъ нали е, ей туй му бърка! Азъ го проваждамъ всѣка продѣть въ I Іеща или въ Одеса, ту да пазарува коне за кавалерията царска, ту да купува релси и вагони, ту да отсича сребърни монети... Какъ пазарува той и какъ купува ти знаешъ; вече поговорка има у насъ: Наполеонче зарадъ конче I I.. 5) Първомайсторъ (гр. д ). 80

83 Но поговорката е май наивна; на конче не едно наполеонче е подкупа, а тринки, петки даже... Човѣкъ като краде краде: мѣрило въвъ плячкологията нѣма, чадо! И тъй, благодарение на тѣзи командировки, днесъ Рефи Ефенди е въ шепата ми: мога да го смачкамъ и да го изцедя кога ми скимне... Но той се сѣща клетий хазнокрадецъ, каква е работата: щомъ ме зѣрне гърбецътъ му полукржгъ образува! Да, правилото е непогрѣшимо; страхъ брани царство, страхъ везирство пази! IV Ей на, онѣзъ велможи мечоносци, борнитѣ на народна честь и вѣра, върховнитѣ пазачи на Исляма, хранителитѣ на Престола царски, ручателитѣ1) за редъ и порядъкъ, геронтѣ, върху които щедро се сипе милость високомонарша... голѣми думи, хорица дребнави. Задъ този салтанатъ1) Али-Османски, задъ всичко туй, което съставлява Империйско величие и блѣсъкъ възточенъ, многочисленна ордия, червени знамена съ бѣлъ полумесецъ развѣвани на всѣки кжтъ стамболски, безбройни крепости, топове едри, V ) Блѣсъкъ, великолепие (тур. д.). < Книга за българския народъ 8 I

84 военни кораби и арсенали, задъ всичко туй стои рой оть армейци, които се готвятъ съ благогоненье, на нерадение се вдавать сь ревность, свеіценодействуватъ, когато рѣжать съкровището на филии, взимат ь бакшишъ и за камшика, съ който шибат ь раята овчедушна и безгласна! Отечество безъ пази нѣма ' пикать високомѣрно тѣзи хубостници съсъ жълтокопчеста носия... МІ.рно! Тѣ сж бранители държавни; впрочем ь за тлъститѣ заплати, що има, давать, светцитѣ биха бранили лъката! и- VI О тъ шишкавитѣ тѣзи куртизани '), които само чрезъ велика низость достигнаха да станатъ великани азъ не очаквамъ никаква подкрепа!... Да, наблюдавай ги и прецени ги; кой какво прави тѣ купуван. тухли, греди, циментъ, Марсилийски кирмиди, - на инженери и на архитекти не даватъ ни една минута отдихь! Залисани, халосани сме вече въ най-горки, въ безконечни затрудненья, тѣ, синковцитѣ, си строятъ сараи! Въ Багдатъ, въ Алепъ, въ Бейрутъ, въ Измиръ и въ Бруса, въ казарми низки, влажни и смрадливи, 1 1) Царедворци (фр. д.). 82

85 войницитѣ вседневно мратъ отъ тифусъ военнитѣ началници, въ туй време, се грижатъ за хамамитѣ :) си, плочи отъ пъстроцвѣтенъ мраморъ си купувать! Азъ гледамъ и мълча... Менъ е известно какви сж източницитѣ на тая голѣма охолность и изобилность: глаголътъ Крамъ се спрѣга ежечасно въвъ всичкитѣ си лични наклоненья отъ тѣзи Кавалери на рушветя. Да, гледамъ ази и мълча... Но нека да се опита само нѣкой, въ нѣщо да ми попрѣчи, да ми се озжби: ще си го пипна, па ще си го клъвна соколътъ както клъвнува врабченце... и ако искашъ примѣръ, ето примѣръ: изпждихъ, лани, отъ войската, трима велики пакостници, миралаи, (Въ тозъ миралайски чинъ вирѣй безчинство' натирихъ ги безцеремонно, грубо, безочливъ ратай както се натирва... Да бѣха посмѣили да закрѣскать готова бѣ присадата: окови пожизнени, занданъ... Не посмѣиха! Прибраха си парцалитѣ, горкитѣ, и омърлушиха се, и се свиха, и онѣмѣха: сякашъ че въ земята потънаха, вечъ никакви ги нѣма! В Баннтѣ си (тур, д.). 8.3

86 ЕДИНАДЕСЕТИ ДЕНЬ И тъй, предъ мене, вредъ около мене, поклонници и подлизурки, ето картината на мойто Вице-Кралство! Вратъ нѣма вечъ да видиш ь ни колѣно ни гърбъ незаболѣли ог ь всечасно пригъванье; Държавата прилича на храмъ: нй благочинное п. идеална! Да, тѣзъ изчадия високомѣрни, тѣзъ фокусници въ шамбелански ') дрипи, тѣзъ гиздави негодници, тѣзъ лихи искатели на свѣтли униформи, тѣзъ първенци, които вѣчно п,рентъ ловитба въ неразбранщина, тѣзъ смѣли витязи2) на сплетнята, тѣзъ службаши съ нечисти замисли и чисти чизми, еж мои пленници, раби покорни I Азъ ги избрахъ безсъвѣстни, и после, за съвѣсть волята си имъ наложихъ; като слѣпци прогледали внезапно сто пжти тѣ ми възблагодариха! Азъ имъ раздавамъ ордени, съ брилянти фалшиви: тѣ мълчатъ, понеже знаят ь, че награждавамъ тѣхния характеръ фалшивъ като труфило за два гроша... I 1) Мируватъ тѣ, кротуватъ тѣ, защото ') Високъ сановникъ въ двореца а) Герои (р. д.). (фр. д.). 84

87 поради моята търпимость само тѣ беззаконствуватъ законно нѣкакъ! Мируватъ тѣ, кротуватъ тѣ, защото азъ съмъ ги завладалъ душа и тѣло: щомъ шавнатъ трѣба въ дънъ земя да слѣзнатъ! Мируватъ тѣ, кротуватъ тѣ, защото азъ имамъ правото да разрешавамъ безъ въззивъ както искамъ всѣко дѣло! Мируватъ тѣ, кротуватъ тѣ, защото у мене е тефтерътъ имъ, регистрътъ за тѣхнитѣ издайничества, козни и татства, грозний Списъкъ на Позора! Да, чадо, воль се връзва за рогата, а голѣмецъ се връзва за порока!.. Къмъ зло насъсквай, и подиря думай: Т уй з л о е наказуемо, служитель ще бждешъ мой, или ще те накажа! III За властника какво велико щастье да би се криело срамотно дѣлце въ прошедшето2) на всѣки Османлиецъ, да би се потаявало у всѣка душа пятно, по всѣко тѣло както се потаява белегъ или пжпка... Опита ли се нѣкой да ти прѣчи, нахално, гръмогласно да говори, да предизвиква смутъ и бъркотия, отъ всѣкакво дръвце стрела да прави, ') Миналото (р. д.). 86

88 изтръгнешъ маската му, на мегданя непранитѣ му дрипели извадишъ, и дѣло свършено: безъ много мжки държавната машина нагласявашъ Сё пакъ останаха азъ го признавамъ неразвалени хора въ обществото, искатели на чистъ лазурь и свѣтли простори, шепа ходжи, за които извѣяностьта се зове ефирность, хлапета млади, школници до вчера останали пакъ школници въ живота, драскачи некадърни да отгатнати тазъ гатанка велика: Страсть какво е? Но усмирихъ ги най-подиря ази! Тѣ ме глубоко ненавиждатъ; обичь отъ никого не искамъ ази, впрочемъ: мечъ отъ симпатия не се нуждае, боязнь замѣстя преданность успѣшно!... Да, тѣзъ младежи млъкнаха, и ето защо ги пощадихъ! Азъ не желая противъ безмолвието да ратувам ь 1 Тозъ, който охка скришомъ, не заслужва гонение; плачъ таенъ е законенъ; блѣнъ подъ юрганя е блѣнъ безопасен ржце кръстосани, полека-лека на восъчни ржце се преобръщатъ I IV V При туй, една пословица говори: Сиромашия духътъ укротява! За на ши тѣ Възточни Пуритани 86

89 и Млади Османлийци азъ измислихъ новъ гнетъ, яремъ новъ, олелия нова: азъ дадохъ заповѣди да се взима отъ тѣхъ дважъ на година сжщий данъкъ, лишихъ ги отъ кредитъ по всички банки, лредписахъ на сждебнитѣ началства по четири години да протакатъ дѣлата имъ: най-после, отстранихъ ги отъ всѣкаква професия свободна, художничество или търговия... Това гонение оригинално, сиречь, туй новомодно миротворство Терроръ чрезъ и з г л а д н я в а н ь е зове се! Имотностьта е източникъ на смѣлость; мхжъ заможенъ и охоленъ те гледа на криво; мжжъ изпадналъ е безвреденъ...»іротинвикътъ си щомъ съсипишъ, гладенъ и голъ щомъ го заставишъ да се скита, щомъ го докарашъ до туй положенье ужасно никжде да не намира подслона, да не вижда вечъ засмѣно лице и сладка дума да не чува, отпадатъ вече всички сили въ него, улита вечъ отъ него всѣка доблесть!.. Да, противъ юношеско буйство има едничъкъ цѣрь: безхлѣбицата грозна, зловеший постъ!..... Каквото и да назвать юетитѣ, - апостолский вѣкъ мина!.. Отъ нищенствох) днесъ не излиза нищо, и голотия е прологъ на мрътвость!.. ) Сиромашия VI 87

90 * Извѣтрятъ мислитѣ, когато нѣма трохица хлѣбъ за този, който мисли! Страдание и воля, духъ и мжка сж винаги били съседи лоши! Енергията, (туй е аксиома, която трѣба винаги да помийни, въвъ трудното си поприще, Галибе!) Енергията отъ стомаха иде! Съсъ топла супица се сгорещяна юнащината, не съ дебели книги ' VII У хората когато гледашъ роскопн. а себе си усѣщашъ изтощават, отъ всѣкакви лишения и нужди, неволно изъ устата ти излизать тѣзъ ядовити и жестоки думи. Понеже Богъ не иска да помага на ратоборцитѣ за правда, нѣма да видимъ правда въ Земната Обитель въ таинсвенитѣ планове Господни не е било предвидено за сънѣсм, и за любовь нито най-малко мѣсто! VIII Па ето друго, твърде любопитно и твърде поучително явленье: отъ патила на патила, отъ болки на болки, многажди идеологът ь до крайно изтупление дохожда, ожесточава се и повилнява, - и най-подиря въ животинска хищность и въ самоомерзение изпада... Тогазъ по-подла тварь отъ него нѣма! Азъ давамъ отъ кесията си плата 88

91 на дванадесеть шпиони мои хора, (тѣлохранители по модний речникъ); тѣзъ хора сж Идеолози бивши, съборени гиганти, недозрѣли Волтеровци, маносани поети, лъже-еманципатори народни, революционери недоносци, или, съ две думи, запартъкъ човѣшки... IX Талантъ да бѣ приходоносно нѣщо, - да бѣ възможно само съ философско високомислие, съ надуто знанье охлузено палто да се смѣнява и чизми скжсани да се замѣстятъ, азъ бихъ призналъ, че книгата е виеше могжшество, призналъ бихъ, че не мога съ това могжшество борба да водя, и бихъ си далъ оставката, Галибе, отъ всѣкакво пашовство и везирство! За щастие, Банкнотатв е днеска това, което винаги ще бжде: едничкий Атестатъ за гениалность! ДВАНАДЕСЕТИ ДЕНЬ I... По другъ въпросъ да поговоримъ, чадо: свирепствата и кървавитѣ сцени... Чулъ си или ще чуешъ да говорятъ, че съмъ билъ пратилъ на бесило много 89

92 лудетини и хайти, че глупаци на мжченици съмъ преобразявалъ, че, най-подиръ, презъ моето везирство лалачитѣ не видѣли почивка!.. Да, но и съзаклятницитѣ тоже не си почиваха!.. Стоглава хидра да ли се обуздава безъ насилство, задачата е тая!.. Мжжъ държавенъ, какъвто хитроуменъ и да бжде и както да умѣй да съблазнява души, характери да изіфащава, да смачква страсти, воли да лрж т.ва, не може винаги да обезсили, безъ помошьта на вжжето и ножа, оназъ омразна пасмина, която се величае съ имена звънливи: поборници, юнаци, патриоти I.. Кръвьта е много силенъ лѣкъ; но често едничкий лѣкъ е тя I.. Убий, тогава, убий, или ще те убиятъ, чадо I Султанъ Ахмедъ не може да забрави, че съ туй проливанье на кръвь ( па нека да е била кръвь свята, кръвь геройска) избавихъ отъ ужасно сътресенье Самодържавието и запазихъ вѣковната династия отъ гибель! Подобна кръвь азъ бихъ проливалъ всѣка минута, цѣлъ вѣкъ още да живѣя, за да не се лиши отъ вождъ Исляма! II 9»

93 III Дѣлата си азъ не отричамъ, впрочемъ... За да изтръгна тайни изъ устата на лодсждимитѣ, прибѣгнахъ често къмъ инквизиторщина, къмъ дивашки мжчителства, къмъ звѣрства, за каквито название въ човѣшкий говоръ нѣма... По мое наставление, на сума нещастници ржцетѣ и краката съ гась биваха заливани и после на жаръ горени; каралъ съмъ да пъхатъ нагорещени щипки и ржжени въ устата имъ, езика имъ да пърлятъ, и после да ги биятъ по снагата съ торбички пълни съ дребенъ пѣсъкъ... Даже измислихъ едно ново изтезанье невиждано, нечувано до днеска, въ Мартирологията г) Цариградска явленье своеродно... Туй бѣ лани... Шестмина заговорници бѣхъ хваналъ, Дервиши изтупленници, порода вредителна, квасъ революционенъ... Повсеминутенъ бой, гладъ дългодневенъ безсилни се указаха; нѣмѣятъ коравитѣ Дервиши, сё нѣмѣятъ... Забий подъ ноктитѣ имъ остри к л е ч к н I Лришепнахъ азъ тогава на палача... Поржчано, извършено!.. Горкитѣ Дервиши проговориха веднага и се изказаха кой шо направилъ... 5) Списъкъ на мжченици (гр. д.). 91

94 IV Това сж факти, да, неоспорими и всеизвестни факти: заключенье обаче, не прави на бърже, чадо! Фактъ значи ножъ съ две острия... Погубихъ Юнаци: тѣ пъкъ іцѣха да погубятъ Империя I Отъ всѣкаква законность навънъ излѣзохъ въ правото да влѣза! Азъ прѣчехъ на Закона, и Законътъ менъ прѣчеше: вечъ за да си не прѣчимъ азъ дадохъ дълъгъ отпускъ на Закона I Потрѣбно зло е зло богоугодно! Въ размирие миролюбиви думи не чинятъ нищо; неблагоразумна човѣшка сгань се вразумява, само джелатитѣ когато се разшавать.. Противъ зараза огънь! казна стара пословица... Държавна бъркотия съ държавна страхотия се премахва 1 V Султанъ Ахмедъ две работи обича господаруване и блѣськъ, сиречь Апотеозъ :) и Антрополатрия : 2) А тѣзъ нѣща не се добивать сь милость. О, да, безъ кръвопускание нѣма доземни поклони, привети рабски, безъ торбопѣсъчие нѣма пѣсни, овации и триумфални арки, и безъ трошение на кости нѣма ') Човѣко-обожаване (гр. д.). 2) Панегирици. 92

95 лирически похвали отъ поети и отъ историци панегирики!1) VI ІДе ме попиташъ, може-би, не сж ли достатъчни студенитѣ и влажни зандани за да се парализира мятежната деятелности дернишка... Не се мами, Галибе, не познавашъ човѣщината... Многажди затворътъ преобразява злость обикновена на гениална злость... Азъ съмъ лредвидливъ, и отмъщение за да не дочакамъ лредварвамъ го отивамъ срещу него... VII Диктаторъ трѣба левъ да бжде, чадо; не само левъ, обаче; въ груби примки и самий левъ понѣкога пропада... Непобедими, несъкрушимъ диктаторъ е сжшевременно левъ и лисица! 2) VIII Дохождатъ случаи, когато трѣба или да не закачаме врага си или, ако посегниме надъ него, съ единъ замахъ да го пребийме!.. Съ хора опасни или дружеска обноска, или куршум и по между дветѣ вежди!.. Ехидна се не бий а се убива 1.. Ей на Хаджи-Бехчетъ, напримѣръ, лютий борецъ, влиятелний Стамболски хищникъ... ') Обожествяване (гр. д.). 2і У Мих лѣсица. 93

96 той бѣ човѣкъ или да бжде хвърленъ живъ въ една пещь или иъкъ да се радва на пълна безнаказаность... Не искахъ да го предамъ на сждъ, но Падишахъ гъ желаеше това... Склонихъ се ази, но и едно условие наложихъ: присжда да бжде непремѣнно присждата смъртна, и щом ь се подпише, веднага да се тури въ изпълнение... Така и стана, па се отървахме... Въ Корана ще намѣриш ь тѣзи думи: Смажи скорпя, ще смажешь и яда и ( Незнаешъ ли какъ да ударишъ, въ сладки милувки ноктитѣ си скрий, Галибе! Ако съперникътъ ти е всесилен ь, та не намирашъ способъ да го смачкашъ, (подобно нѣща може да се случи) - съсъ друга политическа рецепта служи си предложи му съглашень Помежду вази сё ще се намѣри какъвъ да е общъ интересъ, за връзка, помни, че нищо не съединява човѣцитѣ като вражда еднаква, и че по-многото съюзи биватъ съюзи помежду ожесточени користолюбци или честолюбци... IX 49

97 ТРИНАДЕСЕТИ ДЕНЬ Безъ широковещателни!) програми, азъ ти показахъ, о Галибе, пжтя, по който трѣба да вървишъ, п ать дълъгъ, пать стръменъ, каменистъ, но който води къмъ самовластие и прославленье. Бади глубоко убедени, че има въ политиката нѣіцо свьрхразумно, което винаги противоречи на общитѣ начала и идеи, което се намира въ стълковенье съ мъглявото мждруванье дервишко и съ назидателнитѣ аргументи изъ Етиката черпени... 1 II Туй нѣщо е носило названия различни въ прошедшитѣ -) столѣтня: ту Царска прище в к а, ту Небесно наказанье, ту Воля на Сждбинитѣ ; а днеска то се зове Съображение виеше и Г о с п о д а р с т в е н а необходимость.. Ей примѣръ у Наполеона Третий; еднъжки той извърши престаііленье велико туй което се нарича превратъ, натрапи се за Императоръ, изби стотини хиляди французи, Алжирия съ изгнаници напълни... ') Широко-излагащи, разкриващи. *) Миналитѣ (р. д.). 95

98 Но само съ този способъ бѣ възможно да се даде на Френската държава управа крепка, здрава, дълготрайна; Наполеонъ се оправда съ тѣзъ думи: Империята носи миръ! и цѣла Европа го възхвали... Туй, което Наполеонъ извърши, между Френци, азъ го извършихъ между Османлийци.. Недей се чуди, впрочемъ, че отказвамъ главата си съсъ пепель да посипи! А пъкъ Историцитѣ сж свободни да ми дадатъ какъвто прѣкоръ искатъ: Управникъ-Канибалъ, Везир ь-хиена, па даже и вампиръ Мохамедански... История въ Исляма азъ създавамъ, и нѣмамъ страхъ отъ свое го с изданье! 111 IV Словоохотливитѣ газетари говорятъ често за публично мненье 1 у насъ подобно нѣщо нѣма; впрочемъ, и да го има, то е димъ и вѣ і ъръ... Държавникътъ не е каменодѣлецъ или хлѣбарь, та отъ мълва народна да се бои; всемирна съвѣсть нѣма за него стойность никаква; за него дългъ частенъ и общественъ дългъ сж думи безсмисленни; той управлява само П о вжтр ешното свое убеждение; 96

99 за него Кодикси не сжществуватъ, Той самъ е Кодиксъ и върховенъ Сждникъ. V И най-подиръ, когато се касае за психологията на тълпитѣ, не падай въ заблуждения, Галибе... Мощь груба е за свѣстний м*жъ и нищо повече; а за тълпата мощь груба е художество велико! мощь груба, Тълпата нѣкакъ инстинктивно вѣрва, не Богъ се представлява на земята отъ пехливани, и че крепки мишци сж най-добра награда отъ небето! Шейсеть години наблюдавамъ вече това явленье неизмѣнно: дума авторитетна, рѣзка, се зачита отъ простолюдието като воля на Провидението велемждро... Подобенъ на любовникъ хитроуменъ голъ мечъ умѣй сърдцата да омайва... Културно, диво Европейско или Зулуско, всѣко общество човѣшко обича изнасилвано да бж де!.. Човѣщината пада въ обаянье предъ Чингисхановци и Тамерланци 2), въ жестокоститѣ като че намира VI ) Татарски ханове презъ ХШ и Х!Ѵ вѣкове. 7 Книга за българския народъ 97

100 незнамъ каква тайнствена услада!.. За нея подвигъ благъ, общеполезенъ, не сжществува, ни кръвнишки подвигъ, а просто подвигъ! За да величае едно деянье тя изисква само да бжде то грамадно, безподобно, необичайно, странно! Тя възпѣва въ пѣснитѣ си не скромни добротворци а нѣкакви си рицари, глигани съ човѣшки образъ, грозни людоеди! VII Да, можетъ ли да биешъ и да гремишь, докажетъ ли на мало и голѣмо, че силата за тебъ е виеше право че волята ти е върховна сила ти вече си героя на народа!.. Вредъ, гдето се явитъ, ще те посрѣщатъ съ вѣнцехваления, ще ти се радватъ, прахътъ подъ етжпкитѣ ти ще цалуватъ, и вредъ единъ и сжщъ припѣвъ ще чувашъ.живѣй, о Великане! Тържествувай, о Исполине, пратениче божий! VI VIII Но да не зимашь, чадо, туй поклонство за популярность! Не прави таз ь грѣшка! Тазъ дива сгань която толкозъ лесно създава отъ вертепници кумири е безпощадна къмъ кумиръ съборенъ... Бждн Генералисимусъ Ислямски и імохамедовъ внукъ, ако се случи къмто бесилката да те подкаратъ, тълпитѣ весело те съпровождатъ, въ неволята ти дирятъ развлѣчеиье, 98

101 подсвирватъ, таврятъ се и злостно крѣскатъ Обесникъ недни! Песий сине! Влъхво!... Задръжъ въ прегръдкитѣ си нощенъ призракъ, хвани димъ въ шепата си: популярность посрѣдъ човѣшко стадо да не търсишъ... IX Помни тазъ истина вѣчновѣковна: у знаме слѣпа стань не се привързва привързва се у знаменосецъ само, обаче, ако падне той, не само остаткитѣ му клети не почита а ги оплюва, и си отмъщава за дълговременната си послушность, за мълчаливото си раболепство Въ бездънни ями обитава ужасъ, въ Балкански вишини мразъ обитава, въ пустиня обитава вѣчна мрътвость; въ душата на тълпата обитаватъ едновременно ужасъ, мразъ и мрътвость! Тълпата мяза на жена разпутна, ) която знай добре, че нѣма нищо човѣшко въ себе си, и че не служи освенъ за играло и поношенье! X Достоинство човѣшко се намира не въ сѣко существо съ човѣшко лице а у особи именити само; това достоинство човѣшко, впрочемъ, съсъ добродетель нѣма нищо общо: ) Вм. разпжтна. 99

102 то е единъ видъ лента или орденъ, единъ видъ титлица патрицианска, Гербъ за високий санъ делибашийски. Това, което простичкитѣ смъртни владѣятъ по търпимость и по милость велможитѣ по право го владѣятъ... Човѣкъ е, само който има право на почести, на поклони доземни и на ласкателства... Когато можешъ да ритнешъ нѣкого, човѣкъ не риташъ, а нѣкаква вещь оживотворена... Книжовницитѣ могатъ да поддържатъ, каквото искать въ купища списанья, да проповѣдватъ братска солидарность, еднакви длъжности и равноправность; това многоглаголство е безплодно; човѣщина отъ Бейски санъ на долу не е човѣщина а прахъ човѣшки!.. X] XII Презирай, впрочемъ, чадо, тази наплачь несвѣстна и безименна, тълпата, презирай грубий бѣлодрешко, тжпий мужикъ, раята глупа, раболепна, мегданский роякъ, множеството слѣпо, презирай ги отъ все сърдце, безъ мѣра, презирай ги съ презренье зло което да рѣже като лютий зименъ в ѣ тъ р ъ! НЮ

103 ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ДЕНЬ I Ще ме попиташъ, може-би, Галибе, (прости ме, гдето ровя въ твойтѣ мисли) ще ме попиташъ, дали съмъ създадени отъ камъкъ та не съмъ усѣщалъ ужасъ до днешенъ день въвъ този Адъ държавенъ, ще ме попиташъ, нѣма ли у мене пресищанье - гнусенье ако нѣма, не съмъ ли взималъ нѣкога решенье да бѣгамъ отъ властьта тъй както бѣгатъ соколъ и ястребъ отъ Балканъ подпаленъ? Голѣмъ въпросъ и много труд ен ъ... Слушай! Макаръ че скромностьта е добродетель на глупитѣ, признавамъ се, о чадо, не съмъ азъ властникъ-великанъ! Обаче, въ когото е властьта той само може великъ да се нарича въ днешно време!.. Па най-подиръ, кому каквото мяза; споредъ народа и светеца; Молтке и Бисмаркъ у Германци, у Французи Наполеонъ, Хаджи Айватъ у Кюрди!.. Царовище, законъ, върховна воля, ерархия редъ, висша управия, история на цѣлъ вѣкъ, слава, идолъ, война и миръ, умение и подвигъ, добро и зло, напредъкъ и неволя, това съмъ ази, всичко туй е въ мене! 101

104 102 Ту бичъ, ту манна надъ мильони люде, сатрапъ надъ всичкитѣ сатрапи, сила надъ всѣка мощь, Халифъ срещу Халифа, жестока Орисия за еднитѣ, аа другитѣ свещенно Провиденье, това съмъ ази, всичко туй е въ мене! Въ политика като въ игра на карти роль първенствующа играе тузътъ ), а тузътъ въ източний край на Нвропа съмъ а зъ! Безъ менъ хаоса.!... Родъ, бащиния, чрезъ менъ живѣятъ, въ мене и за мене! Османска Империя е тамо, кждето е ржката на Везиря! Да имахъ врагъ той би била, врага, държавенъ! Говорихъ много пжти за боляри... Предъ мене, който се яви и само догдето е предъ мене е болярина,! Комуто искамъ азъ ржка подавам а,, ржка ми не подава, който иска; отъ мене до другитѣ човѣци има два разкрача, единъ капризъ; обаче, отъ тѣхъ до менъ една вселенна има! Сжди, произнеси се дали мога да кажа на везирството си Сбогомъ! Имотъ се дава, здравие се дава, животъ се дава, вѣра, честь се лавагъ, ) Козъ въ картитѣ за игра (тур. д.). II

105 жена, сестра, братъ и деца се давать, да, всичко въ земний този миръ се дава, па дава се и всичко въ небесата душа безсмъртна и блаженство вѣчно, власть, синко мой, власть само се не дава!.., Когато си въ Османско Царство властника власть да изпуснешъ то е страшно нѣщ о! То значи слънце да угасне свършъкъ да доли общъ, нощь следъ нощьта да доди! Везиръ и порой само се не врыцатъ назадъ! Везирство или трай до гроба, или пъкъ разстояньето до гроба скъсява! Падишахътъ лесно може везири да смѣнява; но смѣнений не е бѣглецъ: властьта отъ него б ѣ га! Ужасни атрибута, съдбоносни прерогативи ') има Падишахътъ ; обаче той не може да извърши по-страшно действие отъ туй, да каже на Първий си Съветникъ: Оттегли се! Оттегленье отъ власть е израженье безсмисленно; отъ власть се пада само! А паданието отъ висотитѣ иа господарствената сграда бива най-грозно сгромолясванье!.. Да бждешъ сваленъ отъ диктатура велемощна,!) Права. 103

106 отъ капището както свалятъ дървенъ или желѣленъ истуканъ, да бждешъ преобразенъ отъ полубогъ на извергъ, да бждешъ най-позорно сринатъ, хвърленъ въ кала, и като ветъ иарцалъ потъпканъ, това, кажи ми, дали е патило обикновено, или черна мжка, измислена отъ най-злорадний демонъ? IV Владичество това е страсти, у всички миаастри, днешни, бивши или бждни, у мене въ този часъ, у тебе у т р е! И ли да бжда Цезарь или нищо, говорѣха въ Римъ... А ігькъ ний говоримъ: Или Министерство или гробъ хладенъ! О, да, властьта е моята всегдашна любовница! Азъ съмъ наникналъ вече на сладкото каленье всенародно, навикналъ съмъ да бжда превъзнасянъ въ добритѣ си деянья, и да бжда въ злостворствата си превъзвеличаванъ! Не мога азъ да бжда друго нѣщо освенъ Везиръ: Везирството обичах ь и го обичамъ съ обичь безпредѣлн», съсъ буйна, луда, дива, звѣрка обичь! Везирството у мене, о Галибе, е повече отъ страстно възжеланье: То е виделина за моя погледъ, то е за моитѣ гърди диханье... Тозъ жезълъ канцлерски, туй вожделенно върховенство, тазъ громка именитость V 104

107 сж взяткитѣ,г) които азъ получихъ младъ още като бѣхъ отъ гордий Гений на Олигархията... Не се връщатъ назадъ подобни взятки, о Галибе, тъй както се не връщатъ и онѣзи подаръци, които получавамъ, отъ всѣки европейски кжтъ, отъ всички водители народни и монарси, отъ Нѣмский царь, отъ Руский автократоръ, па и отъ пьрвий магистратъ на Франца.2) Да, валять ме тѣзь мощни властелини; че питать тѣ що съмъ, какъ управлявамъ, не питать тѣ на власть, какъ се удържамъ, не питатъ гѣ, защо съмъ толкозъ силенъ; тѣ знаятъ, че съмъ силенъ, то е важно за тѣ хъ! Тѣ знаятъ, че тукъ на Босфора, надъ всичкитѣ глави стои желѣзенъ юмрукъ... И пращатъ ми тѣ повседневно портретитѣ си, украсени съ едри елмази, и послания любезни ми лишат ь въвъ които ме наричатъ: Везиръ всесвѣтлий й ясновелможний! VI ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕНЬ Това, което азъ ти казахъ, чадо, до днесъ на тебе само съмъ го казвалъ... :) Подкупъ рушветъ (р. д.) г) Вч. Франция. 105

108 106 Обикновено, азъ мълча.. Държавникъ е длъженъ самъ на себе си да бжде, едничкий събеседникъ, и да мяза на гробъ безгласенъ 1.. Дума удържана робиня наша; дума изтървана душманка наша!.. Въ дружба аз ь не вѣрвамъ: приятельтъ е за това приятель, за да издава, тото му говоритъ и довѣрявашъ... Думитѣ с я назвать одеждитѣ на мисъльта... Да, само въ творенията на поета, чадо. Въ политиката, знай това оть мене, речьта е дадена човѣку само да може съ нея да укрий що мисли! Па тъй е и въ живота I Всички хора да бѣхж искрени и откровени въ дѣлата си, би било невъзможно да се живѣе въ общество човѣшко... Измамата е Д о г воръ Общественъ: пара макаръ фалшива ако има курсъ на пазаря е добра монета! Ще лъжешъ или ще загинешъ, ето великата дилемма въ днешно време! И следователно, бжди увѣренъ, че всѣко существо разумно лъже I Ще срещнешъ, може-би, правдиви хора: тѣ сж правдиви затова, зашою II III

109 не вѣрватъ въ себе си, не се надѣватъ на своитѣ способности актьорски; тѣ носятъ истината като маска, играятъ нѣкакъ си на откровенность.. Комедиашъ ако не си, Галибе, два образа, души две, ако нѣмашь, и ако неумѣешъ да предрешвашъ ума си и да труфишь мисъльта си, не си човѣкъ отъ своята епоха, не си създаденъ да господарувашъ! Безъ двоедушие и безъ притворство не е възможно хората да водишъ, кждето искашъ и не е възможно да съгласявашъ воли и желанья противоречиви или враждебни... Безъ двоеличие не е възможно власть да запазишъ и да спазишъ царство въ едно и сжіцо време... IV... Не забравяй, че и народа иска да го лъжемъ, да го приспиваме съсъ праздни фрази, съсъ голи обещания... За него държавницитѣ сж вжжеиграчи; отъ тѣхъ той дири само забавленье... За никого тьлпитѣ не говорятъ, че е способенъ мжжъ; у тѣхъ способность и дарба носятъ името шейретство 1)... ) Дяволуване, хитруване (тур. д.). 107

110 V Учи се прочее да казвашъ бѣло, душата ти когато казва черно! Учи се веселъ и засмѣнъ да бждешъ когато ти се плаче, и да бждешъ безрадостенъ когато си обрадвань : Учи се на химеритѣ да гледаш ь като на работа най-сериозни, - и да говоритъ за дѣла най-важмн и най-реални че сж безъ значенье,.. Учи се ядове съ медъ да ирикринашъ учи се съ благъ съветъ и съ мждра дума издайничество грозно да забуляшъ, учи се чрезъ милувка да заилашвашъ и чрезъ прегръіцаиье да одупшашъ... Съ една речь, бжди л ьстивъ, I алибе, но най-естественно и най-спокойно водата както си течё въ рѣката, и както си пламти - въ пеіцьта главнята Довършихъ вече своята поука, Г алибе! Днесъ ти си добре подготвен ь за страшнитѣ житейски ратоборства!1) ) Воювания (борби/. 108

111 БЕЛЕЖКИ,Книга за българския народъ е излѣзла като премия за V]] годишнина на сп. Мисъль, 1897 год. При превода и обясненията на много латински и гръцки изрази и думи въ дветѣ книги бѣхъ значително улесненъ отъ г. д-ръ Г. Славчевъ, бившъ главенъ инспекторъ въ М-то на просвѣіцението, на когото изказвамъ голѣмата си благодарность. Съставительтъ 109

112

113 КНИГА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ ОТЪ СТ. МИХАЙЛОВСКИ СЕ ОТПЕ ЧАТА ПРЕЗЪ ФЕВРУАРИЙ 1938 Г. ВЪ ПЕЧАТНИЦА П. К. ОВЧАРОВ Ь ВЪ ЕКЗЕМПЛЯРА, ИЗДАНИЕ НА ХЕМ У СЪ А. Д. - СОФИЯ