СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ И КУЛТУРНА ПОЛИТИКА С Т А Н О В И Щ Е от проф

Препис

1 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ И КУЛТУРНА ПОЛИТИКА С Т А Н О В И Щ Е от проф. д. изк. Симеон Недков Недков, за конкурса за заемане на академичната длъжност доцент за нуждите на Катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика към Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки ( Книгознание, библиотекознание, библиография), обявен в ДВ, бр. 64 от г. 1. Представяне на кандидата. Гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов е единствен кандидат за конкурса за заемане на академичната длъжност доцент за нуждите на Катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика към Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки ( Книгознание, библиотекознание, библиография). 1.1.Образование и обучение. Гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов завършва висшето си образование в Софийския университет Св. Климент Охридски през 2000 г. магистър в специалност Библиотечно-информационни науки. През 2007 г. успешно защитава докторска дисертация на тема: Цензурата върху книгите в България След спечелване на конкурс от март 2008 г. е на работа в катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика при Философски факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. От юли 2008 г. е избран за старши асистент, а от декември 2009 г. за главен асистент. 1

2 1.2.Участие в научни форуми. В периода г. кандидата участва с доклади и презентации в около 7 национални и международни форуми по проблемите на библиотеките, книгознанието, книжовното наследство, по-голямата част от които са публикувани Участие в научно-изследователски проекти. Гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов за последните 5 години взима участие в 5 научно-изследователски проекта с важно значение за развитието на някои сегменти от библотечно-информационния сектор в България опазване на книжовното наследство, библиотечно-информационното образование и др. публикации: 2. Описание на представените материали за конкурса. За настоящия конкурс гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов е представил осем 1. Хемус А. Д. в ликвидация ( ). // Известия на Националния литературен музей, 3, 2005, с Печатни книги от ХVІ и ХVІІ век във фонда на Националния литературен музей. // Известия на Националния литературен музей, 4, 2006, с За прочистването на обществените библиотеки в България през 1945 г. // Професия Поприще Призвание : Юб. сб., посветен на 65-годишнината на Радка Колева. С.: НБКМ, 2008, с Списъци на забранените книги в България през 40-те и 50-те години на ХХ век. // Пътят към книгите и информацията : Юб. сб., посветен на 65-год. на Татяна Янакиева. С., 2009, с Книгоиздаване в навечерието: проектът Завети, г. // Ани Гергова живот с книжовни пристрастия : Сб. в чест на 75-годишнината й. С., 2012, с

3 6. Библиотеки във време на война : Политиката на българската държава спрямо Народната библиотека в Скопие: г. // Библиотека, 21 (60), 2014, 3, (под печат). 7. Библиотеката при Българското ентомологично дружество. // Сб. в памет на Мария Аргирова Герасимова. С., 2014 (под печат). 8. Специални научни библиотеки в България до края на Втората световна война : Локализация, реконструкция и анализ. София, 2014 (под печат 3. Обща характеристика на научната, научно-приложната и педагогическата дейност на кандидата. От описанието на материалите за конкурса става ясно, че кандидата е посочил оригинални научноизследователски трудове, публикации и научноприложни разработки, които подлежат на оценка по съвкупност. Представената за рецензиране научна продукция по своя обхват и структура дава възможност за оценка на качествата на кандидата като изследовател, а професионалната му биография разкрива умело съчетаване на научна, практико-приложна и преподавателска дейност в областта на книгознанието и библиотекознанието и отговаря на условията по чл. 60, ал. 1, 2 и 4 от Раздел IV на Правилника за приложение на Закона за развитието на академичния състав в Република България Научна дейност. Оценка на научните публикации, издадени след защитата на докторската дисертация през 2007 г. Приноси с теоретико-методологичен и научно-приложен характер според тематичното направление: Библиотекознание история, теория, съвременни измерения. По тази тематика изцяло се включва студията Специални научни библиотеки в България до края на Втората световна война. Проблематиката е избрана изключително прецизно. Години наред този важен клон от българските библиотеки създавани след Освобождението незаслужено се подценява. 3

4 Гл. ас. д-р Илко Пенелов добросъвестно проследява малкото на брой публикации по темата. Специално отделя внимание на проучванията на Мария Аргирова Герасимова. В Първа част, която е озаглавена Дискурсът върху понятието специална библиотека, авторът се спира върху дебатите около същността на специалната библиотека. Той изтъква, че у нас и до сега понятието специална библиотека не е намерило своето задоволително определение. След това е направен кратък преглед на употребите на подобен термин в англоговорящите страни. Отбелязан е конгресът на ИФЛА в Мадрид и Барселона през 1935 г., където специалните библиотеки получават свое самостоятелно представителство на международно равнище. Те формират една от шестте новосъздадени тогава групи със специални интереси, която организира свой постоянен подкомитет. През втората половина на ХХ век на международно равнище продължават опитите за изясняване на една приемлива класификация на специалните библиотеки. В типологията на ИФЛА от 1974 г. към типа специални библиотеки са отнесени: библиотеките към различните нива на администрация, тези в областта на социалните науки, на точните науки, библиотеките по астрономия и геофизика, библиотеките към научните и производствените учреждения, библиотеките обслужващи биологичните науки и медицината, библиотеките за изобразителни изкуства и музиката. Втората част е озаглавена Видове специални библиотеки в България до края на Втората световна война, според институциите или организациите, при които са създадени. В нея авторът прави кратък хронологичен преглед на възникването и развитието на специалните библиотеки в България след Освобождението до края на Втората световна война. На първо място той разглежда библиотеките при държавни институции. Те започват да се появяват още през последната четвърт на ХIХ в., като поемат функциите и на документационни служби, в които се отлагат различни материали от областите, включени в ресора на съответното ведомство. Една от най-старите библиотеки от този вид е тази при Народното събрание. До края на ХІХ в. се появяват и първите библиотеки при различните министерства. На второ място д-р Пенелов разглежда библиотеките към държавни и частни производствени и търговски предприятия. На трето библиотеките към банки и други финансови, кредитни и застрахователни институции. Следват библиотеки при 4

5 професионални дружества, при клиники и болници, при манастири и църкви, при ж. п. гари и морски пристанища, към затвори и др. Третата част е озаглавена Специални научни библиотеки в България до края на Втората световна война. Тя е основната в труда. В нея се изследват преобладаващата група специални научни библиотеки, възникнали през разглеждания исторически период в България. Те се подреждат в логическата последователност на универсалната десетична класификация: библиотеки в областта на книгознанието, библиотекознанието и библиографията; библиотеки в областта на религията и теологията; библиотеки в областта на социалните науки; библиотеки в областта на точните и природните науки; медицински библиотеки; библиотеки в областта на инженерно-техническите науки; селскостопански библиотеки; библиотеки в областта на лингвистиката и литературознанието; библиотеки в областта на археологията, географията и историята. Гл. ас. д-р Илко Пенелов отделя специално внимание на библиотеките възникнали при царските природонаучни институти. Той има отделна публикация посветена на библиотеката при ентомологичното дружество. Друг акцент в тази част е създаването и дейността на библиотеката при Народния музей. Той се отделя като самостоятелен културен институт от Народната библиотека в София през 1892 г. Това довежда до необходимостта от създаването на една от най-ранните музейни библиотеки в страната. През 1906 г. от Народния музей е отделена като самостоятелна неговата етнографска сбирка, на базата на която се създава Народния етнографски музей. Със Закона за Народното просвещение от 1909 г. той е утвърден като един от двата народни музея в България. Със същия закон е преименуван Народния музей в Народен археологически музей, като библиотеката му, макар и бавно, продължава да се обогатява. Първите директори на музея Вацлав Добруски ( ), Богдан Филов ( ) и Андрей Протич ( ) напълно съзнават значението на библиотеката за научната и експертната работа на сътрудниците. Затова всяка година се отпускат, макар и недостатъчни, субсидии за попълване на библиотеката. Друга важна библиотека, допринесла за усвояването на чуждестранния опит, при опазването и популяризирането на българското археологическо наследство е тази при Българския археологически институт (Българското археологическо дружество) в София. От всички библиотеки при научни дружества тази на археологическото успява до Втората световна война да постигне най-впечатляващи резултати и да се превърне в 5

6 най-значимата в своята област. Тя започва да се изгражда с основаването на самото дружество, направено по инициатива на Св. Синод на българската църква, в края на 1901 г. Първият библиотекар (и член на настоятелството) на дружеството е професорът по обща география и география на България Анастас Иширков, който е избран още на 23 декември същата година. Основната цел на дружеството е да издирва, съхранява и проучва паметници от миналото в границите на целокупна България и да буди интерес за тях в народа. През първите 3-4 години дружеството създава свои клонове в Плевен, Търново, Карлово, Станимака, Хърсово, Свищов и Бургас. Попълването на библиотеката през първото й десетилетие е твърде неритмично и зависи от промените в политическото и най-вече в икономическото положение на страната. Особено негативно се отразяват на комплектуването й военните години. От началото на двадесетте години настъпва чувствителен обрат. На 21 ноември 1920 г. дружеството е преустроено в Български археологически институт (БАИ), който разполага с повече средства. Заседанията стават по-редовни. Възстановяват се някои проучвания или се започват нови. Издателската дейност се увеличава. Резултатите не закъсняват да се отразят и върху дейността на библиотеката. В същото време Институтът влиза в обменни връзки чрез изданията с нови 17 сродни институти в чужбина, от които по-важни са: Академията на науките в Гьотинген, Кралското археологическо дружество в Александрия - Египет, Международното сдружение за средноморски студии в Рим, Кралския Институт за археология и история на изкуството в Рим, Археологическия музей във Варшава, Славянския Институт в Прага, Чехословашкия държавен археологически институт в Прага, Британския археологически институт в Рим и Историческото дружество в Нови-Сад. По такъв начин броят на научните институти и редакции, на които се изпращат изданията на Института се увеличава от 150 на 167, а броя на списанията, които се получават в институтската библиотека, се увеличава от 186 на 200. В заключението д-р Пенелов прави извода, че в организационно отношение българските специални научни библиотеки до края на Втората световна война се доближават все повече до европейските и американските си еквиваленти. Тяхното комплектуване е динамично и отворено към новите видове документи. Набавянето им се ръководи от принципите за необходимост и ефективност. Съществуват и примери като този между библиотеките при Ентомологичното и Природоизпитателното 6

7 дружества които показват практики на споделяне на натрупваните колекции. Това е много характерно за поведението на специалните библиотеки по света. Гл. ас. д-р Илко Пенелов изтъква, че ползването на специалните научни библиотеки също следва чуждите практики. Голяма част от тях са затворени за външни потребители. Що се отнася до общностите, към които са насочени, тук се наблюдава голяма вариативност от напълно свободно до изцяло подчинено на устройствен правилник. Сред предлаганите от тези библиотеки услуги сравнително слабо развита остава справочно-информационната. Специално внимание д-р Пенелов отделя на квалификацията на лицата заети с уреждането на специалните научни библиотеки. Направеният исторически сондаж от него повдига за пореден път въпроса за характеристиките на професията на библиотекаря въпрос, който тревожи много хора и днес. Затова той заявява, че без съмнение може да се каже, че в България до Втората световна война може да се говори за специалисти библиотекари, но не и за специални библиотекари. Други публикации по библиотекознание, на гл. ас. д-р Илко Пенелов, от представения списък за участие в конкурса: 6. (от списъка) Библиотеки във време на война : Политиката на българската държава спрямо Народната библиотека в Скопие: г. на базата на многобройни архивни документи д-р Пенелов разкрива трудностите при създаването и дейността на Народната библиотека в Скопие през годините на Втората световна война. 7. (от списъка) Библиотеката при Българското ентомологично дружество. В тази статия гл. ас. д-р Илко Пенелов разкрива значението на специалната библиотека към едно от най-активните научни дружества у нас, възникнало в началото на ХХ в. 3 (от списъка) За прочистването на обществените библиотеки в България през 1945 г. // Професия Поприще Призвание : Юб. сб., посветен на 65-годишнината на Радка Колева. С.: НБКМ, 2008, с Тази проблематика все още не е разработена. За това автора дава своя принос на базата на използване ва редица официални документи. 7

8 История на книгите и книгоиздаването. Останалите публикации, представени за конкурса, нагледно показват широките интереси на гл. ас. д-р Илко Пенелов в областта на книгознанието. Те ще бъдат разгледани хронологически: 1 (от списъка) Хемус А. Д. в ликвидация ( ). През периода, когато д-р Пенелов работи в Националния литературен музей той прави две публикации. Първата е посветена на съдбата на едно от най-големите български издателства между двете световни войни. Представяйки водовъртежа от обществени събития в България от 1944 до 1948 г., авторът логично извежда и сложната съдба на това наше издателство. 2 (от списъка) Печатни книги от ХVІ и ХVІІ век във фонда на Националния литературен музей. В тази статия д-р Пенелов представя шест редки заглавия от фонда на Националния литературен музей две на кирилица и 4 на латиница, главно отпечатани в Италия. 5 (от списъка) Книгоиздаване в навечерието: проектът Завети, г. // Ани Гергова живот с книжовни пристрастия : Сб. в чест на 75-годишнината й. С., 2012, с Гл. ас. д-р Илко Пенелов е съставител и редактор на този сборник, заедно с проф. Красимира Даскалова. В статията си той показва как едно малко издателство може да има голям принос при представянето на своите читатели постиженията на младите български автори и утвърдени имена в областта на изкуствознанието. История на библиографията. 4 (от списъка) Списъци на забранените книги в България през 40-те и 50-те години на ХХ век. Логично продължение на изследванията на д-р Пенелов в областта на политическата цензура е и анализа на списъците на забранените книги в България през 40-те и 50-те години на ХХ в., които са специфичен библиографски жанр. Тук той разкрива механизмите за осъществяване на тази репресия над книгите. Цитирания на научните трудове. Научните приноси на гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов се потвърждават от степента на цитирания на неговите трудове, особено в областта на книгознанието и библиотекознанието. 8

9 3.2. Педагогическа дейност. Гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов има богат педагогически опит. Още от 2003 г. той е хоноруван асистент по Книгознание. От 2008 г. до сега е щатен преподавател в Катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика към Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски. Чете основни лекционни курсове и води упражнения по: 1. История на книгата и четенето. Ч. 1. Ръкописните традиции; 2. Библиотекознание. История на библиотеките; 3. Теория на библиографията. История на библиографската дейност; 4. Репресията над книгите. Цензурата в историята; 5. Учебна практика 2. Справочно-информационна дейност; 6. Преддипломна практика. Научен ръководител е на 12 дипломни работи в ОКС бакалавър и магистър в Катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика Обществена дейност. Обществената активност на Гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов се изразява в дългогодишното му участие в работата на професионалната организация на библиотечно-информационните специалисти в България (СБИР, а по-късно ББИА). През периода г. той е член на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация. 3. Заключение. Гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов е единствен кандидат за конкурса за заемане на академичната длъжност доцент за нуждите на Катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика към Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки ( Книгознание, библиотекознание, библиография). Представените за участие в конкурса трудове са достатъчни по обем и са в тематични области в рамките на преподавателското направление, в което е обявен конкурса. 9

10 Научната му продукция съдържа съществени приноси, които вече бяха посочени погоре в становището. Изложената в т на това становище характеристика на педагогическата дейност на кандидата, гл. ас. д-р Илко Пенелов, в областта на специализираното висше образование по библиотечно-информационни науки разкрива неговите качества, които допълват изпълнените условия на чл. 60 от Правилника за приложение на ЗРАСРБ, в частта за заемане на академичната длъжност доцент. Гл. ас. д-р Илко Пенелов е утвърден специалист в областта на книгознанието и библиотекознанието. Посочените по-горе научни приноси и преподавателски качества ми дават основание да предложа на уважаемите членове на научното жури за настоящия конкурс да подкрепят избора на гл. ас. д-р Илко Ненчев Пенелов за заемане на академичната длъжност доцент за нуждите на Катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика към Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки ( Книгознание, библиотекознание, библиография) г. София /проф. д. изк. Симеон Недков/ 10