НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ПРОФЕСОР ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ Инструментален Факултет Катедра Медни духови и ударни инструменти АВТОРЕФЕРАТ на ДИСЕРТАЦИЯ ИЗ

Препис

1 НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ПРОФЕСОР ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ Инструментален Факултет Катедра Медни духови и ударни инструменти АВТОРЕФЕРАТ на ДИСЕРТАЦИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛСКИ ПРОБЛЕМИ В СЛЕДНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЗА СОЛО МАРИМБА: КИРИЛ ИЛИЕВСКИ ДВЕ ПИЕСИ ЗА СОЛО МАРИМБА ; ДОБРИ ПАЛИЕВ 13 ВАРИАЦИИ ВЪРХУ ПОЛЕГНАЛА Е ТУДОРА, ЛАЛЕ И ХОРО, ФОЛКЛОРНИ СКИЦИ ; ПЕТЪР ПЕТРОВ СТУДИО ЗА СОЛО МАРИМБА от Александър Петров Каменаров докторант на самостоятелна подготовка Научно жури: Проф.д-р Татяна Кърпарова Проф. Живка Личева Проф.д-р Пенка Минчева Проф.д-р Ангел Македонски Проф.д-р Юлиан Куюмджиев София, 2016

2 Дисертационната работа е обсъдена в катедра Медни духови и ударни инструменти при Национална музикална академия Проф. Панчо Владигеров на г. 2

3 СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 1 ПОНЯТИЯ И ОБОЗНАЧЕНИЯ ИЗПОЛЗВАНИ В НАСТОЯЩИЯ ТРУД 5 2 ВЪВЕДЕНИЕ 8 3 КРАТКА ИСТОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА МАРИМБАТА ПРЕЗ 19 И 20 ВЕК. КОМПОЗИТОРИ, ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ИЗПЪЛНИТЕЛИ 9 4 ТЕОРЕТИЧНИ ПОЗНАНИЯ И УСВОЯВАНЕ НА ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ СЪПЪТСТВАЩИ СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ ПО МАРИМБА Видове постановки използвани при свиренето на маримба и техните индивидуални особености Видове постановки за свирене на маримба с четири палки Постановки Традиционна и Бъртън Постановки Мъсер и Стивънс Коментар по отношение качествата на постановките Традиционна, Бъртън, Мъсер и Стивънс Видове палки и техният правилен подбор Регистрови характеристики, резонаторни особености, технически подобрения на съвременната 5-октавова маримба и свързаните с тях изпълнителски решения 62 5 ИЗПЪЛНИТЕЛСКА ПРОБЛЕМИ В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА ДВЕ ПИЕСИ ЗА СОЛО МАРИМБА НА КИРИЛ ИЛИЕВСКИ; 13 ВАРИАЦИИ ВЪРХУ ПОЛЕГНАЛА Е ТУДОРА, ЛАЛЕ И ХОРО, ФОЛКЛОРНИ СКИЦИ НА ДОБРИ ПАЛИЕВ И СТУДИО ЗА СОЛО МАРИМБА НА ПЕТЪР ПЕТРОВ Общо за произведенията и методология за обсъждане на изпълнителската им проблематика Кирил Илиевски Две пиеси за соло маримба Импровизация Предложения за използване на палки в произведението Скерцо Предложения за използване на палки в произведението Добри Палиев 13 Вариации върху Полегнала е Тудора Тема Вариация I Вариация II Вариация III Вариация IV Вариация V Вариация VI Вариация VII Вариация VIII Вариация IX Вариация X 133 3

4 Вариация XI Вариация XII Вариация XIII Предложения за използване на палки в произведението Добри Палиев Лале и Хоро Предложения за използване на палки в произведението Добри Палиев Фолклорни скици Предложения за използване на палки в произведението Петър Петров Студио за соло маримба Части I и II Предложения за използване на палки в части I и II на произведението Част III Предложения за използване на палки в част III на произведението Част IV Предложения за използване на палки в част IV на произведението ЗАКЛЮЧЕНИЕ БЕЛЕЖКИ ПРИЛОЖЕНИЯ Нотен материал на разглежданите произведения Кирил Илиевски Две пиеси за соло маримба Добри Палиев 13 Вариации върху Полегнала е Тудора Добри Палиев Лале и Хоро Добри Палиев Фолклорни скици Петър Петров Студио за соло маримба Биографична информация за композиторите Кирил Илиевски Добри Палиев Петър Петров Списък на известните български произведения за соло маримба, соло маримба и оркестър, соло маримба в съпровод на пиано Бележки към списъка на известните български произведения за соло маримба, соло маримба и оркестър, соло маримба в съпровод на пиано Алтернативни предложения за контрол на палките при Традиционна постановкa Алтернативно предложение за контрол на палките при Традиционна постановка при изпълнители имащи недостатъчно силен или недостатъчно дълъг малък пръст Алтернативно предложение за контрол на палките при Традиционна постановка с взаимствани елементи от постановките Мъсер и Стивънс, с цел улесняване свиренето на тремоло с една ръка 277 4

5 9 БИБЛИОГРАФИЯ Използвана литература на български език Използвана чуждестранна литература 283 5

6 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Настоящата теоретична работа поставя на преден план обстойното разискване на изпълнителската проблематика в следните произведения за маримба от български автори: Кирил Илиевски Две пиеси за соло маримба ; Добри Палиев 13 Вариации върху Полегнала е Тудора, Лале и хоро, Фолклорни скици ; Петър Петров Студио за соло маримба. Дисертационният труд се фокусира върху изпълнението на следните цели и задачи: Да съчетае най-доброто от натрупания международен изпълнителски опит с достиженията и идеите на школата ни по ударни инструменти при обсъждане на гореизброените произведения. Да предложи на изпълнителите на маримба и техните педагози научнометодическа основа, спомагаща по-нататъшното им развитие. Да предостави на българската школа по ударни инструменти структурен план за обсъждане на изпълнителска проблематика в конкретно произведение за соло маримба. Да представи информацията в раздел 4 по начин, позволяващ разглеждането му и като самостоятелно методическо пособие, с цел обогатяване и актуализиране на този вид литература у нас. Да повиши интереса на младите изпълнители към гореизброените произведения. Дисертационната работа съдържа: 286 страници; 217 нотни примера, предлагащи упражнения за развиване на определен вид техника, както и предложения за разпределение на палки при сложни от изпълнителска гледна точка пасажи; 67 снимки, даващи допълнителна яснота по отношение контрола на палките; 2 таблици (първата по рода си таблица конкретизираща основните разлики между постановките Мъсер и Стивънс, както и първата таблица каталогизираща известните български произведения за соло маримба, соло маримба и оркестър, соло маримба в съпровод на пиано). Библиографията обхваща 51 заглавия на кирилица и латиница. 6

7 ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Предложеният дисертационен труд е структуриран в девет раздела както следва: 1 Понятия и обозначения използвани в настоящия труд За постигане на пределна яснота при обсъждане на изпълнителската проблематика в дисертационния труд са приложени следните фигури, номериране и международно приети обозначения, а именно: 7

8 2 Въведение Във въведението се обосновава нуждата от разискването на настоящата тема и нейната актуалност. Дефинирани са обектът, предметът и целите на изследването. Формулирани са конкретните задачи поставени в дисертационния труд. 3 Кратка история на развитието и популяризирането на маримбата през 19 и 20 век. Композитори, произведения, изпълнители Предоставената информация в този раздел няма претенции за изчерпателност, а по-скоро се стреми да се фокусира върху изключително интензивното популяризиране на маримбата като част от световното класическо музикално наследство както и върху уникалната многопластовост в развитието на изпълнителските техники за този инструмент. Голяма част от упоменатите исторически събития не са подбрани случайно, а имат пряка или косвена връзка с методологията на обсъждане на проблематиката в този труд. Дадена е справка за появата на първата маримба с хроматична подредба на пластините, първия маримбов аудиозапис, първата маримба създадена с комерсиална цел, първата 4½-октавова маримба както и първата 5-октавова. Дадена е хронологична справка за появата и популяризирането на постановките Мъсер, Бъртън и Стивънс, както и на тези предназначени за свирене с шест и осем палки. Проследени са основните моменти в появата и развитието на маримбовата литература. Важни моменти от текста на този раздел, свързани с темата на дисертационния труд могат да бъдат открити в следните няколко откъса: Някъде около 1920 г. датира появата на постановката Мъсер (Musser Grip) 9, която по това време е единствената алтернатива за свирене с четири палки на използваната и пренесената в САЩ от гватемалските маримбисти постановка, придобила в последствие популярност под името Традиционна. Клер Омар Мъсер (Clair Omar Musser) ( ) маримбов виртуоз, композитор, аранжор, маримбов дизайнер и производител е личността, която е с основен принос за популяризирането и доусъвършенстването на техническите характеристики на маримбата най-вече през първата половина на 20 век. В началото на 30-те години Мъсер започва да работи като дизайнер за компанията Дийган...Последният произведен от Дийган модел маримба, чийто дизайнер е Мъсер е наречен Империал (Imperial). Това е първият известен инструмент създаден с комерсиална цел. През 60-те години на 20-ти век американският джаз вибрафонист Гари Бъртън (Gary Burton) развива постановка за свирене с четири палки, която се явява алтернатива на двупалковите постановки използвани от вибрафонистите до този момент и позволява приближаване на възможностите за гласоводене на вибрафона до тези на пианото. 13,14 Тази едноименна постановка (постановка 8

9 Бъртън) е взаимствана в последствие при свиренето на маримба и се радва на значителна популярност в наши дни. Същата година (1971 г.) е и рождената на развитата и описана от Лий Хауърд Стивънс (Leigh Howard Stevens) едноименна постановка за свирене с четири палки. 19 Във фундаменталния си труд Метод на движение за маримба (Method of movement for marimba) издаден през 1979 г. Стивънс разработва революционен за времето метод за постигане на независимост на движението на палките намиращи се в една и съща ръка Стивънс представя на музикалната общественост и в частност на композиторите обширно поле от нови изразни възможности, позволяващи по-нататъшното развитие и обогатяване на маримбовия репертоар. През 1980 г. Кейко Абе изразява пред компанията Ямаха желанието си за разработване на 5-октавова маримба. Увеличаването на регистъра на този инструмент, спрямо съществуващия тогава 4½-октавов, би следвало да се осъществи в посока басовия регистър с цел постигане на тонов обем от С до с 4. Вдъхновена от създадения за нея прототип (представляващ конструкция на 4½-октавова маримба, към която са прибавени допълнителни пластини в басовия регистър) Кейко Абе композира редица нови произведения. Сред тях е и пиесата Вариации върху японски детски песни (Variations on Japanase Children s Songs), която е емблематична за композиторката и се превръща в едно от най-популярните и изпълнявани маримбови произведения в света. Ямаха създава първата 5-октавова маримба с търговска цел през 1984 г. През същата година Кейко Абе представя този инструмент на Международната конференция на дружеството за перкусионно изкуство (Percussive Art Society International Convention PASIC) в САЩ. 5-октавовата маримба YM 6000 се превръща в стандартния ѝ концертен инструмент. Кейко Абе споделя: Аз вярвам, че в близко бъдеще петте октави ще бъдат стандартния маримбов обем. 27. Казаното от Кейко Абе се потвърждава в наши дни 5-октавовата маримба е стандартния изпълнителски инструмент. 4 Теоретични познания и усвояване на практически умения съпътстващи съвременното обучение по маримба В този раздел подробно се систематизират елементите на маримбовото свирене през призмата на които ще бъдат разгледани изброените в темата на дисертационния труд творби. Твърденията изложени по-долу са базирани на проведени дългогодишни лични изследвания и измервания, на международно призната методическа информация (научни трудове, статии, книги и т.н.) както и на персонални творчески контакти с педагози и изпълнители като Б. Бакану, Д. Палиев, К. Абе, Л. Х. Стивънс, М. Грубингер, П. Садло, Т. Кърпарова и др. Наред със задължителното развиване на стабилност по отношение на метроритъм, темпо, полиритмия и памет, както и придобиването на усет за динамически контрасти, стил, фразировка, музикална естетика и т.н. при 9

10 овладяването на инструмента (което е една безусловна необходимост не само за изпълнителя на ударни инструменти, но и за всеки професионален музикант въобще) съвременния маримбист се сблъсква с мащабна допълнителна информация имаща решаващо значение за професионалното му развитие. Тази информация включваща натрупване на теоретически познания и овладяване на практически умения лежи в основата на дискусията по отношение на изпълнителските проблеми в по-долу разглежданите произведения и би могла да бъде систематизирана по следния начин. 4.1 Видове постановки използвани при свиренето на маримба и техните индивидуални особености Дава се информация за възможността при свирене на маримба едновременно да бъдат използвани от две до осем палки, но тъй като в по-долу разглежданите творби е предвидено свирене с не повече от четири палки този подраздел се концентрира именно в тази насока Видове постановки за свирене на маримба с четири палки Тук четирите известни постановки биват класифицирани в две отделни групи спрямо положението на външната палка, а именно група на Традиционна и Бъртън, и група на Мъсер и Стивънс Постановки Традиционна и Бъртън В този подраздел подробно се разкрива техническата страна в придържането на двойката палки в ръката при тези постановки. За целта са приложени лично направени снимки, показващи придържане на палки в три различни позиции - при максимално близко, при средно и при максимално далечно отстояние на топчетата на палките едно от друго. За максимална пригледност тези три позиции са заснети от три различни гледни точки, а именно отгоре, отдолу и отстрани. За допълнителна яснота след снимковия материал представящ всяка отделна позиция, следва съпътстващ текст, описващ положението и ролята на всеки отделен пръст от ръката както и на нейната длан спрямо дръжките на палките в дадения момент. Например: Нагледно представяне на Традиционна постановка при максимално далечно отстояние на топчетата на палките едно от друго (дължина на дръжките 42 см, отстояние между вътрешните страни на топчетата на палките 54 см). 10

11 Снимка 7 (изглед отгоре) Снимка 8 (изглед отдолу) 11

12 Снимка 9 (изглед отстрани) При показaното разположение на палките в ръката се наблюдава следното: - Малкият пръст обхваща дръжките на палките някъде около точката на тяхното кръстосване; - Безименният пръст обхваща само дръжката на външната палка. Необходимо е уточнението, че при изпълнители с относително по-дълъг безименен пръст е възможно в този случай външната палка да се придържа от проксималната му фаланга в посока основата на пръста, а неговата дистална да докосва вътрешната палка; - Средният пръст по подобие на безименния също обхваща само дръжката на външната палка с уточнението, че неговата дистална фаланга също има контакт с нея; - Показалецът е изпънат до краен предел, контролирайки външната палка посредством контакт с вътрешната ѝ страна; - Палецът също е изпънат до краен предел, осъществявайки контакт от вътрешната страна на вътрешната палка. Нагледно представяне на постановка Бъртън при средно отстояние на топчетата на палките едно от друго, позволяващо едновременно изсвирване на интервал чиста квинта в най-ниския регистър на инструмента върху тоновете С и G (измерванията са направени и са валидни за 5-октавова маримба Adams, модел Artist Classic MAHC50 при използване на палки с дължина 42 см): 12

13 Снимка 13 (изглед отгоре) Снимка 14 (изглед отдолу) Снимка 15 (изглед отстрани) 13

14 При показното разположение на палките в ръката се наблюдава следното: - Малкият и безименният пръст обгръщат само дръжката на вътрешната палка; - Средният пръст също обгръща вътрешната палка, но неговият връх притиска дръжката на външната към дланта; - Показалецът изцяло е навлязъл в пространството между двойката палки като с основата си притиска външната към средния пръст, а посредством медиалната и дисталната фаланги обгръща дръжката на вътрешната; - Палецът вече е разположен върху вътрешната палка като контакта се осъществява посредством ставата свързваща двете му фаланги Постановки Мъсер и Стивънс Разглеждането на тези две постановки следва модела на обсъждане в подраздел След приложения снимков материал и съпътстващия го пояснителен текст се споделя твърдението, че в наши дни все още съществуват източници на информация описващи тези две постановки като вариант на една и съща. С цел опровергаването му в края на този подраздел е представена таблица, систематизираща основните разлики между постановки Мъсер и Стивънс. Таблица: Постановка Мъсер 1.) Позицията на дланта е в хоризонтално положение. Това е един от малкото общи белези, които тази постановка има с кръстосаните постановки (Сross grips). 2.) Краят на дръжката на външната палка отстои на няколко сантиметра (между 2 и 4 см) от основата на малкия пръст. Постановка Стивънс 1.) Постановката е единствената от изброените четири, която има вертикално разположение на дланта. 2.) Краят на дръжката на външната палка се намира в основата на малкия пръст. 3.) Краят на дръжката на вътрешната палка е фиксиран в центъра на дланта, независимо от интервала, изпълняван от двойката палки ) Краят на дръжката на вътрешната палка не е фиксиран в дланта, а е подвижен и в зависимост от съответния интервал променя положението си в дъгообразна линия, свързваща центъра на дланта с основата на средния

15 пръст. 4.) Вътрешната палка, при помалки интервали, се придържа от върха на палеца и медиалната фаланга на показалеца, т.е. по идентична за двупалковата ксилофонова техника постановка. 5.) За по-големи интервали, палецът променя страничното си положение и се поставя отгоре върху палката със страничната си част като с увеличаването на интервала точката му на контакт с дръжката се измества все поблизо до неговата основа. 4.) Вътрешната палка, при помалки интервали, заради положението на дланта, се придържа по начин подобен на този при френската постановката за свирене на тимпани, а именно палецът се намира отгоре. 5.) При увеличаване на интервала, за разлика от Мъсер, палецът продължава да контролира палката само с върха си като извършва т. нар. ротиране, т.е. за разширяване на разстоянието между палките, палецът, с помощта на средния пръст и показалеца, завърта палката, търкаляйки края на дръжката ѝ в дъгообразна линия по дланта, описана вече в точка 2 от таблицата Коментар по отношение качествата на постановките Традиционна, Бъртън, Мъсер и Стивънс Този подраздел се концентрира върху предимствата и недостатъците на постановките за свирене с четири палки. Тук се обсъждат въпроси като максимално отстояние на топчетата на палките едно от друго; възможност за свирене на Мъсер тремоло; тремоло с една ръка, независимо тремоло; възможност за бърза смяна на интервалите; възможност за свирене в силни динамики; звукоизвличане; гласоводене; физически дадености на изпълнителя; степен на издържливост на кожата спрямо триенето и натиска на дръжките на палките върху пръстите и дланта и т.н. 4.2 Видове палки и техният правилен подбор Този подраздел се концентрира върху комплексността на информацията, съпътстваща правилния подбор на палките за маримба. Изразено е твърдението, че 15

16 наред с тимпаните маримбата е инструментът, при който се наблюдава възможно най-голямо разнообразие на видовете палки. Засегнати са въпроси като твърдост, форма и размер на топчето; видове материал за наплитане; количество на наплетения материал и степен на неговата обтегнатост; материал за направа на дръжките, като е разисквана приложимостта на гореизброените спрямо ползваната постановка за свирене с четири палки, възможността за добро артикулиране и достигане на разнообразна палитра от нюанси при звукоизвличането. Освен това е дефинирано понятието палки двоен звук, обсъдена е и тяхната приложимост в маримбовата литература. Придобиването на цялостен поглед върху процеса, започващ от селекция на материала, минаващ през неговата обработка, стигащ до готовата палка и начините на нейното наплитане както и приложението ѝ, спрямо съществуващите постановки на свирене, безспорно би отнело много време и усилия за разглеждане и систематизиране. Въпреки това е желателно всеки професионално занимаващ се маримбист да обърне необходимото внимание на този въпрос. Получената информация би му помогнала да подбере комплектите от палки, които не само да отговарят на ползваната от него постановка, но и на личните му критерии за баланс, тежест, здравина и еластичност. Боравенето с подобна информация е решаващо както за намиране на правилни решения по отношение на гласоводенето в сложни солови произведения, така и за разкриването на възможно най-обширен спектър от звукови нюанси на този така богат в темброво отношение инструмент. 4.3 Регистрови характеристики, резонаторни особености, технически подобрения на съвременната 5-октавова маримба и свързаните с тях изпълнителски решения Запознаването с този проблем трябва да се застъпи в най-ранното обучение, защото от него пряко зависи изграждането на изпълнителската култура. В този подраздел се изброяват различните диапазони на съществуващите маримби, а също така се описват и качествата на ниския, средния и висок регистър на приетия за стандартен 5-октавов инструмент. Представени са данни за размера на пластините при различни марки маримба и на базата на натрупаната информация от подраздел се защитава твърдението, че е необходимо да се прави връзка между марка инструмент и вид на постановка за свирене с четири палки. Обсъдена е нуждата от детайлно познаване на подраздел 4.2 и е обоснована пряката му връзка с настоящия подраздел, с цел прилагането на най-подходящи палки спрямо регистровото разположение на дадено произведение. За още поголяма яснота са предложени задълбочени разсъждения в тази насока, дискутиращи две от най-популярните произведения за соло маримба Два мексикански танца за маримба на Гордън Стоут и Сън на черешовите цветове на Кейко Абе. Особено внимание се обръща на звукоизвличането при съвременния 5-октавов инструмент, чиито звуково-резонаторни характеристики значително се отличават от неговия предшественик от преди 3-4 десетилетия както и на връзката между 16

17 регистрови особености и бързина на тремолото. В подкрепа важността на последното са цитирани изпълнителите П. Садло и Н. Зелцман. Н. Зелцман по подобие на П. Садло прави аналог между маримбата и тимпаните, изяснявайки личната си концепция за изпълняване на тремоло в ниския регистър на маримбата: Ако сте свирили тимпани ще е полезно да си припомните какво се случва при свирене на тремоло на нота, която е сравнително ниска за дадения тимпан. Когато кожата е доста отпусната вие можете да почувствате вибрациите, които преминават през нея като реакция от първия изсвирен удар. Генерално е необходимо да се намери скорост на тремолото може би доста бавна която не се бори твърде много с вибрациите. Същото важи и за ниския регистър на маримбата.. 75 На огромната разлика между параметрите на пластините в ниския и високия регистър, и произлязлата от това възможност за увеличаване броя на фалшивите тонове е обърнато специално внимание като са дадени предложения за справяне с този основен проблем. 5 Изпълнителска проблеми в произведенията Две пиеси за соло маримба на Кирил Илиевски; 13 Вариации върху Полегнала е Тудора, Лале и Хоро, Фолклорни скици на Добри Палиев и Студио за соло маримба на Петър Петров 5.1 Общо за произведенията и методология за обсъждане на изпълнителската им проблематика В този подраздел се излага твърдението, че достойнствата и известността на българската школа по ударни инструменти в не малка степен се дължат и на впечатляващите успехи постигнати от перкусионисти, които поставят в центъра на художествените си търсения именно маримбата. Текстът акцентира върху основната заслуга на проф.д-р Добри Палиев за поставянето на теоретична основа в маримбовото обучение в България и подобаващото място (в резултат на това) заемано от инструмента в съвременните учебни планове. Особено внимание се отделя на факта, че изборът на пиесите не е случаен, а са търсени такива изградени от разностранни композиционни похвати, с цел не само обхващане на възможно най-разнообразна изпълнителска проблематика, а и заради идеята, че така биха се увеличили шансовете предложените технически решения да намерят приложение в различни от изброените български маримбови творби. Споменато е, че за основа на дискусията служи информацията предоставена в раздел 4 Теоретични познания и усвояване на практически умения съпътстващи съвременното обучение по маримба, т.е при обсъждането на всяко от произведенията са засегнати проблеми като регистрово разположение на творбата; подбор на палки, в това число големина и твърдост на топчето, количество и вид на материала за наплитане и степен на неговата обтегнатост; различия в 17

18 изпълнителския подход при изпълнение на даден фрагмент, продиктувани от вида на използваната постановка за свирене с четири палки; вид на използваното тремоло и т.н. Важен момент от текста е и следното: Всички следващи по-долу предложени варианти за разпределение на палките са резултат от лични тествания свързани с дългогодишна работа по всяка една от пиесите, които обаче освен с персоналните критерии на автора са съобразени и с информацията събирана от публикации и методически трудове, както и от личен контакт с отдавна доказани имена в областта, безспорно помогнали за намирането на най-същественото при тълкуването на индивидуалните качества на всяка от постановките за свирене с четири палки. 5.2 Кирил Илиевски Две пиеси за соло маримба В този подраздел се предоставя структурен анализ на композицията Импровизация За изпълнение на произведението са предложени палки от типа двоен звук, което е обусловено от динамическия план и регистровото разположение на пиесата. Акцентира се върху достигането до качествено изпълнение на тремолото като за целта се предлагат конкретни упражнения (нотни примери 1-6 и 8-11). Акордовата техника почти не е застъпена в тази пиеса. Нещо повече, с изключение на първия акорд не откриваме нито едно място налагащо едновременното използване на четири палки. Това изключва обсъждането на приложимостта на отделните постановки. Обсъдени са техническите предизвикателства в тактове 22, 23, 24, 26 и 31 като за първите четири са дадени предложения за разпределение на палките (нотни примери 12-21) Предложения за използване на палки в произведението 1) Pendim Virtuoso: Топче Nr. 2/Two tone (Soft Hard)/средно количество слабо до средно обтегнато вълнено наплитане. 2) Pendim Virtuoso: Топче Nr. 2/Two tone (Medium Soft Hard) /средно количество слабо до средно обтегнато вълнено наплитане. 3) Pendim P. Sadlo High Performance 3S. 18

19 5.2.2 Скерцо Предвид виртуозния характер на произведението (внасящ контраст спрямо характера на Импровизация ), изискващ отчетливост в изсвирването на шестнайсетините и квинтолите от шестнайсетини, а също така и поради сравнително рядкото използване на тремоло (в сравнение с Импровизация ), се препоръчва свирене с палки, чиито наплитане е силно обтегнато, по-скоро с малко количество прежда (памучно или вълнено). Неизползването на най-ниската октава от маримбата не налага свирене с големи топчета на палките, чиито твърдост може да варира между средно (МН) и силно (Н). Основният изпълнителски проблем на Скерцо е свързан с намирането на подходящо разпределение на палките най-вече за тактове 14, 15, 18, 19, 25 36, За по-голяма прегледност към разсъжденията са прибавени нотни примери правещи връзка между нота и номер на палка. Допълнително се достига до твърдението, че обсъждането на тактове 18, 19, 27 29, 34 36, трябва да мине през познаването на особеностите на отделните постановки за свирене с четири палки. Например: Предложения за разпределение на палките в тактове 52, 53, 54 и 55 при свирене с постановки Традиционна и Бъртън: или: Нотен пример 39 Нотен пример 40 Предложение за разпределение на палките в тактове 52, 53, 54 и 55 при свирене с постановка Мъсер: 19

20 Нотен пример 41 Предложение за разпределение на палките в тактове 52, 53, 54 и 55 при свирене с постановка Стивънс: Нотен пример 42 За свирещи с постановки Традиционна и Бъртън се предлага и следния алтернативен вариант за тактове 52, 53 и 54, при който повторението на палки е ограничено максимално: Нотен пример 43 За по-лесното усвояване на нотния текст са предложени и хроматични гами, чиито изсвирване би следвало да става чрез използването на различни комбинации от палки (нотни примери 46 51) Предложения за използване на палки в произведението 1) Pendim Virtuoso: Топче Nr.2/твърдост МН/малко количество обтегнато вълнено наплитане. 2) Pendim Virtuoso: Топче Nr.2/твърдост Н/малко количество обтегнато вълнено наплитане. 3) Pendim Virtuoso: Топче Nr.2/твърдост МН/малко количество обтегнато памучно наплитане. 20

21 4) Pendim Virtuoso: Топче Nr.2/твърдост Н/малко количество обтегнато памучно наплитане. 5) Pendim P.Sadlo High Performance N3. 6) Pendim P.Sadlo High Performance N Добри Палиев 13 Вариации върху Полегнала е Тудора Тук се акцентира върху значението на творбата за развитието на българската школа по ударни инструменти. Анализират се композиционните похвати в нея Тема Изложението на темата е изцяло в тремоло. За пресъздаване на авторовата идея по отношение характера ѝ, а именно търсене на звучност близка или наподобяваща тази на вокално изпълнение е препоръчително използването на палки със средно тиха (MS) до средна (M) твърдост, които са наплетени с относително голямо количество вълнен, мохерен или изкуствен, но мек на допир материал. Сравнително по-слабо обтегнатото наплитане безспорно би подпомогнало свирещия в опитите му за постигане на сонорна и кантиленна звучност. Постигането на качественото изпълнение на тремолото (както при всеки друг ударен инструмент) изисква безспорно едно по-задълбочено разискване тук. Обсъждането му преминава през познанията натрупани по отношение качествата на Кръстосаните постановки (Традиционна и Бъртън), постановка Мъсер и постановка Стивънс. Разискват се възможностите за изпълнението на темата чрез прилагане на независимо тремоло, Мъсер тремоло или единично тремоло. Дават се препоръки за правилно интерпретационно тълкуване на зададения от автора щрих tenuto, както и за контрол върху качеството на тремолото при рязко преминаване от относително близко отстояние на топчетата на палките едно от друго към относително далечно такова и обратно (нотни примери 52 и 53). По отношение на оптималното гласоводене се предлагат три изпълнителски решения, първото от които е свързано с промяна на ъгъла на топчето на палката в момент на контакт с пластината; второто с използването на палка предназначена за басовия тон на четиризвучията, чиито характеристики се отличават от тези на останалите три; третото даващо възможност за повишаване на контрола върху всяка една от палките при единично тремоло, Мъсер тремоло и независимо тремоло посредством дванадесет технически упражнения (нотни примери 54 65). Обсъжда се и справянето с динамическия план на темата. 21

22 5.3.2 Вариация I Във Вариация I се дискутира проблема за постигане на изравнено звукоизвличане между двойката палки намиращи се в дясна ръка (палки 3 и 4). За решението му са дадени упражнения приложими с всяка една от постановките (нотни примери 66, 67). Поради обозначената от автора attacca, недаваща възможност за смяна на палките между Вариации I и II се обсъжда търсенето на такива, които в най-пълна степен да спомогнат за разкриване характера на тези две вариации, а именно: За вариации I и II, се препоръчват палки със средна (М) или средно силна (МН) твърдост на топчето и относително малко количество силно обтегната прежда. За постигането на добра артикулация в динамика mp е желателно преждата освен обтегната да бъде от памучен или сходен на него материал Вариация II Поради спецификата на съвременната маримба, а именно увеличаване ширината на пластините в посока ниския регистър на инструмента, дискусията на тази вариация се фокусира основно върху начините за редуциране на фалшивите тонове при изпълнение на октавите в лява ръка Вариация III Поради липса на виртуозни предизвикателства тук, обсъждането на тази вариация се концентрира върху добре пропорционираното съотношение между динамика f и p. Във връзка с търсене на оптимално звукоизвличане се обсъжда описваната траекторията на палките между отделните удари. В дадената вариация, траекторията на палките се движи по посока на часовниковата стрелка (погледнато от страната на изпълнителя) като найотдалечената ѝ от пластините точка е в средата между изсвирения в пиано акорд и предстоящия да бъде изсвирен във форте. След изпълнението на f-акорда, палките не се отдалечават много от пластините и в една почти хоризонтална линия се насочват към следващия го p-акорд, след прозвучаването на който те плавно отскачат до най-високата точка, с което цикълът се затваря и повтаря отново. Траекторията на палките не описва идеален кръг, но създава впечатление за кръгообразност у наблюдаващите я. Подобен вид звукоизвличане до голяма степен се доближава до концепцията на Л. Х. Стивънс. За него въздушната траектория на палките между два последователни удара винаги би следвало да се състои само от едно отдалечаващо и само приближаващо движение

23 5.3.5 Вариация IV С цел разкриване изящния характер на Вариация IV се предлагат варианти за разпределение на палките, които в най-пълна степен спомагат за постигане на плавност в движението на палките (нотни примери 70, 71, 72, 75, 76, 77). За доразвиване на сръчност по отношение нотен пример 70 са предложени и две допълнителни технически упражнения (нотни примери 73 и 74) Вариация V Структурата на Вариация V показва много сходни черти с тези на вариации I и II, което от своя страна води до търсене на аналози в интерпретационно отношение и избор на палки с тези две вариации Вариация VI Тази най-силна в динамическо отношение вариация освен през препоръчаните технически упражнения (нотни примери 78 и 79), задължително минава и през задълбочено обсъждане на амплитудата на свирене на тремолото, неговата интензивност, акустичната среда и регистровото разположение на вариацията. Прави се връзка с идеите на Нанси Зелцман, че скоростта на тремолото би следвало да е различна в различните регистри на маримбата Вариация VII Тук се следват всички технически напътствия от предходната вариация, разбира се разгледани през призмата на зададения динамически план Вариация VIII Проблемът, за който са предложени две решения тук е от акустическо естество и е свързан с опасността зададената динамика sub. р да бъде заглушена от предшестващата я f. 23

24 Вариация IX Тук се дават предложения за разпределение на палките както и технически упражнения за постигане на по-добър контрол при свирене не само на разглеждания нотен текст, но и на такъв със сходна техническа трудност (нотни примери 80 84) Вариация X Текстът във Вариация X обръща внимание на разпределението на палките в тактове 2, 3, 4 (нотни примери 85 90) Вариация XI Тук фокуса е насочен отново към правилния подход при разпределението на палките (нотни примери 91 95) Вариация XII Разисква се проблема за изпълнение на тремоло само с дясна ръка. В тази насока са предложени упражнения за подобряване на контрола върху палките Вариация XIII Прави се паралел с темата на произведението и изпълнителските насоки предложени там, с допълнителното улеснение, че в настоящата вариация акордите не са обозначени с щриха tenuto и нотният текст се намира в по-ниския и съответно по-продължително резониращ регистър на маримбата. Обсъждането на характера на вариацията, нейния динамически план както и регистровите особености на инструмента води до предложение за използване на палки с минимална твърдост на топчето (S) и голямо количество слабо обтегната прежда от мек на допир материал. Тъй като, палка 1 попада в по-дълго резониращата част на маримбата е възможно нейното топче да е една степен по-меко отколкото при останалите три или количеството материал за наплитане при нея да надвишава това при палки 2, 3 и 4. Връщайки се към цитираните разсъжденията на Н. Зелцман, намиращи се в подраздел 4.3 Регистрови характеристики, резонаторни особености, технически подобрения на съвременната 5-октавова маримба и свързаните с тях изпълнителски решения, е необходимо да се намери баланс между резонаторни възможности на използвания инструмент и интензивност на тремолото като тази интензивност, в случая на вариация XIII, най-вероятно няма да е на ръба на възможностите за бързо 24

25 свирене, а по-скоро (предвид качествата на съвременната маримба) би била поумерена. 87 Тема: Предложения за използване на палки в произведението 1) Pendim Virtuoso: топче 2/твърдост MS/относително голямо количество сравнително слабо обтегната мохерна или вълнена прежда. 2) Pendim Virtuoso: топче 2/твърдост M/относително голямо количество сравнително слабо обтегната мохерна или вълнена прежда. 3) Pendim Virtuoso: за палки 2, 3 и 4 топче 2/твърдост MS/относително голямо количество сравнително слабо обтегната мохерна или вълнена прежда; за палка 1 топче 2/твърдост S/относително голямо количество сравнително слабо обтегната мохерна или вълнена прежда. 4) Pendim P. Sadlo High Performance: за палки 2, 3 и 4 2S; за палка 1 1S. Вариации I и II: 1) Pendim Virtuoso: топче 2/твърдост М или MH/силно обтегната памучна прежда. 2) Pendim P. Sadlo High Performance: 3N. Вариации III и IV Както при темата! Вариации V XII Както при вариации I и II! Вариация XIII: 1) Pendim Virtuoso: топче 2/твърдост S/относително голямо количество, сравнително слабо обтегната вълнена или мохерна прежда. 2) Pendim Virtuoso: топче 4/твърдост S/относително голямо количество, сравнително слабо обтегната вълнена или мохерна прежда. 3) Pendim P. Sadlo High Performance: 1S. 4) Pendim Virtuoso: за палки 2, 3 и 4 топче 2/твърдост S/относително голямо количество сравнително слабо обтегната вълнена или мохерна прежда; палка 1 топче 2/твърдост VS/относително голямо количество сравнително слабо обтегната мохерна или вълнена прежда. 5) Pendim Virtuoso: за палки 2, 3 и 4 топче 4/твърдост S/относително голямо количество сравнително слабо обтегната вълнена или мохерна прежда; палка 1 25

26 топче 4/твърдост VS/относително голямо количество сравнително слабо обтегната мохерна или вълнена прежда. 6) Pendim Virtuoso: за палки 2, 3 и 4 топче 2/твърдост S/относително голямо количество сравнително слабо обтегната вълнена или мохерна прежда; палка 1 топче 2/твърдост S/една степен относително по-голямо количество сравнително слабо обтегната мохерна или вълнена прежда отколкото при палки 2,3 и 4. 7) Pendim Virtuoso: за палки 2, 3 и 4 топче 4/твърдост S/относително голямо количество сравнително слабо обтегната вълнена или мохерна прежда; палка 1 топче 4/твърдост S/една степен относително по-голямо количество сравнително слабо обтегната мохерна или вълнена прежда отколкото при палки 2,3 и Добри Палиев Лале и Хоро Въпреки контрастността на дяловете, предполагаща използването на различен тип палки в началото на този подраздел се дискутират следните три фактора, които защитават твърдението, че е желателно изпълнението на това произведение да се осъществи само от един комплект, а именно: 1. Авторът не е указал чрез пауза или цезура разделянето на първи от втори дял. Нещо повече, както акордът обозначен с фермата, така и началото на новото темпо са в динамика форте, което води до заключението, че прекъсване на звученето на това място би било нелогично. (В случай, че последният акорд на първи дял бе обозначен с decresc., достигащо до ррр или до morendo, след неговото пълно отзвучаване, би могло да се приеме оставянето на няколкосекундна пауза, продиктувано от художественоизпълнителски съображения. Но авторът ясно поставя еднакъв знак f за края на бавния и за следващия го бърз дял, което води след себе си горния подход на тълкуване). 2. Невъзможността за смяна на палки между втори и трети дял, т.е те трябва да бъдат изсвирени с едни и същи, което значи, че съществува опасност последният дял да се отличава съществено в звуков план от първия (ако изпълнителят все пак стигне до решението да смени палките между първи и втори дял). 3. Прекъсването, необходимо за смяна на палки, което в споменатия случай отнема между 4 и 7 секунди 88, би нарушило идеята за цялостност на творбата и безспорно би попречило на художествената страна на изпълнението. (Теоретично е възможна смяна на палки за по-малко от 4 сек., но това със сигурност би довело до видима припряност у изпълнителя, а също така и до странични шумове, предизвикани както от рязкото оставяне върху поставката на използваните вече палки, така и от прекалено бързото взимане на следващите). Споменатият комплект палки трябва от една страна да позволява меко встъпление в първи и трети дял, а от друга ясна артикулация (втори дял). 26

27 Отговарящи на горепосочените изисквания са палките от типа двоен звук (two tone), при които начина на наплитане трябва да е съобразен със звуковата представа за първи и трети дял, а твърдостта на топчето с тази на втори дял. Или по-прецизно това би могло да се формулира така: 1. За топче: обозначение за твърдост МН или Н, предназначена за постигане на по-остро звучение и ясна артикулация (особено при изпълнение на ритмическата фигура съставена от осмина и триола от шестнайсетини), характеризиращи средния дял на произведението. 2. За прежда: относително голямо количество мека на допир (вълна, мохер или синтетична), сравнително слабо обтегната, позволяваща изключително деликатно встъпление и сонорно звучене на тремолото, без да се изисква достигането на максимална интензивност от страна на изпълнителя при свиренето му в динамика от рр до mp, а дори и до mf. Разбира се, точните съотношения между количество прежда, степента ѝ на обтягане и твърдост на топчето трябва да бъдат съобразени с представата на свирещия за цялостна звукова картина на произведението както и с индивидуалните му технически умения. Необходимо е уточнението, че палките от типа двоен звук изискват по-продължително опознаване и експериментиране с тях, за да се създаде усет у изпълнителя за точното местоположение на динамическата граница, разделяща мекото звучене в тихите динамики и острото в силните. Най-често наблюдаваната грешка се проявява при свирене на decresc. oт f (ff) към р. Тогава е налице възможността да се получи акустична дупка, при която опитът за плавно затихване да се превърне в нежелана динамика fp. Определен е основния проблем в първи и трети дял, а именно постигането на плавно и качествено тоноизвличане при свирене на независимо тремоло. За усъвършенстването на този технически компонент се предлагат редица упражнения състоящи се от градивно усложняващи се ритмически фигури (нотни примери ). Упражненията се смятат за успешно усвоени само тогава когато при едновременно свирене с двете ръце е развита способност за регулиране бързината на тремолото в едната без това да повлияе на скоростта на изпълнение в другата. Допълнително се препоръчват и следните упражнения, усвояването на които спомага съществено за подобряване на контрола по отношение забързване и забавяне на интензивността на тремолото: 1. За дясна ръка: Нотен пример

28 Нотен пример За лява ръка: Нотен пример 118 Нотен пример 119 Всички горепосочени упражнения е желателно да се свирят в разнообразен спектър от динамически обозначения между pp и ff. Обсъдено е удачното разпределение на палки в четвърта аколада с цел максимално плавното отвеждане на десетолата от тридесетивторини към двугласа des 1 des 2 като разсъжденията преминават през познанията за особеностите на постановките Традиционна, Бъртън, Мъсер и Стивънс. Освен с определянето на чистото изпълнение на октавовото движение в лява ръка като решаващо за доброто прозвучаване на втория дял ( Хоро ) на произведението, текстът предвижда и възможността от появата на други грешки, които е нужно своевременно да бъдат отстранени, а именно: 1. Незаедното прозвучаване на октавата, т.е възможността една от двете палки да встъпи преди другата. 2. Туширане или пресиране на звука, произлизащ от стягане на ръката (В стремежа си да изсвири чисто октавата, ръката понякога притиска прекалено силно палките за да не позволи промяна на установеното разстояние между техните топчета. Това би могло да доведе до влошаване на звукоизвличането). 28

29 Обсъдена е и проблематиката на горния глас в посока търсене на качествена артикулация в тактове 5, 7, 13 и 15, както и на тази при използване на палки от типа двоен звук (нотни примери ) в това произведение Предложения за използване на палки в произведението 1) Pendim P. Sadlo High Performance: 2S или 3S. 2) Pendim Virtuoso: топче 2/Two tone (Medium Soft Medium Hard). 3) Pendim Via Nova Percussion Group: MT Добри Палиев Фолклорни скици След направен кратък анализ на произведението се дискутират приликите и разликите със стилистиката на Лале и Хоро като се стига до обоснованото решение за Фолклорни скици да бъде използван един комплект, но с различни характеристики (спрямо Лале и Хоро ) палки, а именно такива чиито топче е със средна до средно силна твърдост. Обтягането при наплитането им е нужно да е средно силно до силно, а материалът трябва да е вълна или подобен на допир. Качественото изпълнение на независимото тремоло отново изисква задълбочено разглеждане (нотни примери ). В текста се обръща особено внимание на факта, че тоновете, които трябва да бъдат изсвирени в тремоло при Фолклорни скици са разположени по-високо, отколкото при Лале и Хоро. Това задължава изпълнителя, предвид регистровите особености на маримбата и избраните за това произведение палки да повиши интензивността както на независимото тремоло, така и на единичното тремоло в тактове 5, 6, 7 и 8. От друга страна обаче, една висока интензивност на тремолото, постигната с видими усилия и стягане на ръцете може да повлияе негативно върху представянето на вокалния характер на епизоди 1 и 3. Именно за това свирещият е изправен пред задачата да развие достатъчна бързина на различните видове тремоло, пoзволяваща му лекота в намирането на верния баланс между стил и технически възможности. По-нататъшната дискусия по отношение изпълнителските проблеми във Фолклорни скици е насочена към постигането на равно по сила прозвучаване на квартите както върху горния, така и върху долния ред пластини на маримбата. За по-голяма яснота се прилагат три технически упражнения (нотни примери ). Текстът обръща внимание на способите за постигане на ясна пулсация в лява ръка на размерите 11/8 и 11/16, както и на изрядното придържане към динамическия план указан от автора, особено в следните случаи: ff към f; f към p; p към mf; mf с cresc към mf и mf с cresc към f. Дават се варианти за разпределение на палките в тактове 25 и 26 (нотни примери 144 и 145), както и за последните четири такта на произведението (нотни пример 146 и 147). 29

30 5.5.1 Предложения за използване на палки в произведението 1) Pendim Virtuoso: топче 2/твърдост MH/средно количество сравнително силно обтегната вълнена или мохерна прежда. 2) Pendim Virtuoso: топче 2/твърдост H/средно количество сравнително силно обтегната вълнена или мохерна прежда. 5.6 Петър Петров Студио за соло маримба В този подраздел се дава кратка информация за формата на композицията Части I и II Поради указаната attacca свързваща контрастните част I и II, този подраздел задълбочено обсъжда проблема за подбора на подходящи палки. Намирането на найприложимите такива минава през точното диференциране и дискутиране на трите елемента от наплитането на палката - материал, количество и степен на обтягане. Специално внимание би следвало да се отдели на следното: Намирането на приложим компромисен вариант трябва да премине през обсъждането на трите основни елемента на наплитането степен на обтегнатост, количество прежда и вид на материала. Безспорно силно обтегнато наплитане на малко количество прежда (особено ако тя е памучна, копринена или друг сходен на допир материал) би било в ущърб на идеята на първа част. От друга страна, негативно влияние върху интерпретацията на втора част би оказало използването на голямо количество слабо обтегната вълнена или мохерна прежда (или друг мек на допир материал). Една такава комбинация (ако приемем, че е постигнат консенсус по отношение избора на твърдост на топчето, а именно MS или М) би затруднила в максимална степен постигането на ясна артикулация. Вървейки по пътя на отхвърляне на по-ненужното и уповавайки се на изпълнителската логика се достига до заключението, че характера на първа част практически не позволява използването на друго наплитане освен на слабо обтегнатото (с вълнена или подобна на нея прежда), т.е. този начин на наплитане (предвид невъзможността за смяна на палки между първа и втора част) би следвало да бъде приложен с всичките му недостатъци и във втора. Компромисно решение, чрез което търсеният вид палки би улеснил до известна степен изпълнението на втора част, би могло да се намери единствено в дозирането на количеството наплетен материал като то би следвало да бъде относително малко. По този начин от една страна свиренето на тремоло в динамика р, рр и ррр не е затруднено, защото както е известно, при относително слаби удари на палките върху пластините (динамики в диапазона от ррр до около mр) основната роля по отношение на типа звукоизвличане се поема не от топчето, а от вида прежда и свързания с нея начин и количество наплитане. Така меките встъпления в тремоло 30

31 и сонорното му звучене, както и бързите пасажи в тихи динамики в първа част са максимално улеснени, а от друга страна малкото количество наплетена прежда позволява, чрез не голямо повишаване на силата на удара, топчето да преодолее безпроблемно слабо обтегнатата около него прежда, разкривайки собствените си характеристики в по-силния динамичен спектър от mƒ нагоре. Този компромисен вариант на палки, макар и неоптимален за втора част на произведението, би облекчил до известна степен изпълнителя при намирането на ясна артикулация в бързите ритмични фигури. В по-нататъшната дискусия се предлагат четири решения за разпределение на палките в първа аколада с цел решаване на проблема за свирене на пределно бързия пасаж в тиха динамика (нотни примери ). С цел постигане на качествено звукоизвличане се предлагат изпълнителски варианти за аколади две и три, пет и шест (нотни примери ). По отношение аколади четири, седем и осем се добавят предложения за разпределение на палките, които са пряко свързани с особеностите на отделните постановки за свирене с четири палки (нотни примери , ). Подробно се обсъжда и въпроса за дозиране степента на затихване във финалния двуглас на част I като се дават идеи за съставяне на динамически план, както и за работа по отношение контрол върху скоростта на тремолото. По отношение на част II текстът насочва вниманието върху необходимостта от изключителна стриктност при изсвирване на ритмическите фигури. Наличието на няколко откъса изградени в трийсетивторини както и двете последования на стр. 3, разположени върху тактове 35, 36, 37, 38 и 39, а също и върху тактове 43, 44, 45, 46 и 47, недвусмислено задължават свирещия определяйки темпото на частта да го съобрази с личните си възможности, с цел преодоляването на споменатите технически предизвикателства. Следва дискусия по отношение на тълкуването на нотни примери 166 и 180, водеща освен до заключението за използване на броено тремоло (нещо отличително за българската школа по ударни инструменти), но и до обосновани предложения за тяхното изпълнение (нотни примери и ). Особено внимание се отделя на изпълнителската сложност на пасажа разположен между тактове 4 и 14 като се дават предложения за неговото изсвирване в зависимост от използваната постановка за свирене с четири палки. Предложения за разпределение на палки за тактове 4 до 14 при свирене с Традиционна постановка: 31

32 Нотен пример 185 или: Нотен пример 186 Предложения за разпределение на палки за тактове 4 до 14 при свирене с постановка Бъртън: Нотен пример

33 или: Нотен пример 188 Предложения за разпределение на палки за тактове 4 до 14 при свирене с постановки Мъсер и Стивънс: или: Нотен пример 189 Нотен пример

34 Локализирано е и най-сериозното изпълнителско предизвикателство в частта, а именно комбинирането на тридесетивторини с форшлази в тактове и След задълбочено разискване са предложени решения за тяхното изсвирване (нотни примери 194, 196, 197). Освен с предоставяне на възможности за оптимално гласоводене в откъса между тактове 50 и 58 (разгледани през призмата на индивидуалните особености на постановките за свирене с четири палки) краят на този подраздел предлага и динамически план за справяне с последните два такта на частта, които са обозначени от автора с dim. mollto al niente Предложения за използване на палки в части I и II на произведението 1) Pendim Virtuoso: Топче 2/твърдост МS/малко до средно количество слабо обтегната вълнена прежда 2) Pendim Virtuoso: Топче 2/твърдост М/малко до средно количество слабо обтегната вълнена прежда Част III Текстът предназначен за част III на произведението следвайки стереотипа на научния труд първоначално се насочва към обсъждане на проблема за избора на подходящи палки като защитава твърдението за неприложимостта на палки от типа двоен звук както и на такива наплетени с голямо количество, слабо обтегната, мека на допир прежда. С цел подобряване на артикулацията, на базата на нотния текст са предложени шест технически упражнения (нотни примери ). Поради яркия контраст между характерите на част III и част IV, както и поради зададената от автора минимална пауза между тях, след като обосновава нуждата от смяна на палки, тук дискусията се насочва към един нов необсъждан до този момент проблем, а именно справянето с трудната задача за смяна на палките по максимално бърз, плавен и безшумен начин. С цел преодоляването му се обсъждат следните три условия: 1. Оптимално позициониране на поставката за палки спрямо използвания инструмент. За по-голяма яснота към текста са приложени снимки показващи положението на поставката спрямо 4 1/3-октавова маримба и 5- октавова такава (снимки 49 и 50). 2. Съобразяване височината на поставката за палки не само с индивидуалните критерии и ръста на изпълнителя, но най-вече с моментната височина на маримбата. 3. Оптимално позициониране на палките предназначени за четвърта част върху поставката и неговата пряка зависимост спрямо използваната постановка за свирене с четири палки. Освен това се дискутират важни 34

35 елементи като по-голямо отстояние между края на дръжките на палки 2 и 3, отколкото между 1 и 2, и между 3 и 4; необходимостта края на дръжките на палките да се намира извън поставката и т.н. Обсъден е и въпроса за предвиждане на достатъчно място за два комплекта от палки (предназначените за трета и за четвърта част). Така например в момента на смяна на палките между трета и четвърта част, в който палките използвани в трета вече се намират на поставката (разположени в лявата ѝ половина), а тези за четвърта (разположени в дясната половина) предстои да бъдат взети, при практикуване на Традиционна постановка разположението им би следвало да изглежда така: Снимка 56 При постановка Бъртън така: Снимка 57 35

36 А при постановки Мъсер и Стивънс така: Снимкa Предложения за използване на палки в част III на произведението 1) Pendim P. Sadlo High Performance: 3N или 4N. 2) Pendim Virtuoso: топче 2/МН или Н/малко количество сравнително силно обтегната памучна прежда Част IV Този подраздел обръща внимание на обширните откъси указани със знак p, pp или ppp, липсата на динамика по-силна от mf както и на дългите нотни стойности (по подобие на част I) в тремоло като стига до решението за използване на относително тихи палки. За разлика обаче от началото на творбата, където поради невъзможност за смяна се предлага компромисен вариант за използване на един и същ комплект палки в части I и II, част IV дава свободата на изпълнителя да използва палки, чиито компоненти (твърдост на топчето, вид, количество и степен на обтягане на наплетената около него прежда, дължина и дебелина на дръжките и т.н.) в най-голяма степен биха го улеснили в постигането на органово звучене при свирене на тремоло, лекота при изпълнението на бързи пасажи в тихи динамики и най-вече при постигането на равномерна линия на затихване (указана от автора като dim. al niente) върху тона е, който се явява не само последен за частта, но и последен за цялото произведение. Ето защо топчетата на палките предвидени за свирене във финала биха могли да имат относително по-малка твърдост и би следвало да попадат в рамките на означенията тихо (S) до средно тихо (МS). Не се изключва известно, но не драстично увеличаване на диаметъра на топчето, т.к. регистровото 36

37 разположение на част IV не се отличава от това на част I, а именно най-ниската октава на маримбата (приемайки, че се свири на 5-октавов инструмент или т.нар. С- маримба) остава неизползвана. Материалът за наплитане, който играе съществена роля за улесняване на изпълнителя при свирене посредством тремоло на дълги нотни стойности в тиха динамика, би следвало да бъде вълна, мохер или подобна на допир мека прежда в количество по-голямо в сравнение с това използвано в част I и II. Важна роля за успешното пресъздаване на авторовата идея играе и начинът на наплитане на палките, който в конкретния случай е желателно да бъде слабо обтегнат. В текста се обръща и внимание на разпределението на палки в бързия пасаж на аколада 6 като се дават предложения при свирене с постановки Традиционна и Бъртън (нотни примери 214 и 215), както и постановка Стивънс (нотен пример 216). По отношение на финалната нота на частта отново се акцентира върху нуждата от прецизно дозиране на интензивността на тремолото, както и от създаването на динамически план с цел постигането на възможно най-плавно затихване при прехода от динамика рр към dim. al niente Предложения за използване на палки в част IV на произведението 1) Pendim P. Sadlo High Performance: 1S или 2S. 2) Pendim Via Nova Percussion Group: MT 1. 6 Заключение Освен за успешното справяне с поставените си задачи, в този раздел е споделено, че в процеса на работа с този теоретичен труд се заражда и идеята, че той би могъл да даде своя принос и към музикознанието в нашата страна. Ето защо в приложение 8.3 Списък на известните български произведения за соло маримба, соло маримба и оркестър, соло маримба в съпровод на пиано се намира първия по рода си опит да се издирят, опишат и систематизират българските произведения за соло маримба, маримба с пиано и соло маримба с оркестър. Осъзната е и нуждата раздел 4 Теоретични познания и усвояване на практически умения съпътстващи съвременното обучение по маримба да бъде допълнително обогатен чрез приложение 8.4 Алтернативни предложения за контрол на палките при Традиционна постановка, с цел даване на допълнителна информация на изпълнител и педагог, която има потенциала да бъде от полза при решаване на трудни технически задачи. Важно да се отбележи е и следното: Въпреки, че предложените изпълнителски решения са плод на дългогодишна работа, свързана с многобройни лични измервания, фотографии и тестове, и въпреки научното обосноваване на много от тях посредством информация почерпена от 37

38 трудове и методически пособия на имена като П. Садло (използващ постановка Мъсер при свирене на маримба и постановка Бъртън при свирене на вибрафон), Л. Х. Стивънс (създател на едноименната постановка), Н. Зелцман (използваща Традиционна постановка), Н. Розауро (използващ постановка Бъртън), К. Абе (използваща Традиционна постановка) е факт, че част от изложените по-горе разсъждения носят елемент на новаторство (не само в България) т.е. са описани теоретично за първи път. Поради това, че тези нови идеи разглеждат именно изпълнителски проблеми е невъзможно пълното отстраняване на субективния елемент тук. А това значи, че вероятно сред прочелите предходните редове е възможно да възникнат спорове дали предложените варианти за избор на палки, вид наплитане и степен на обтягане са правилни спрямо регистровото разположение на дадена пиеса, дали предложеното разпределение на палките е наистина найподходящото за дадена постановка за свирене с четири палки, това ли са найподходящите технически упражнения спомагащи за усъвършенстване на изпълнителските възможности в дадено произведение и т.н. Но една предизвикана дискусия по отношение на едно или друго от предложените интерпретаторски решения само би могла да потвърди, че настоящият труд би бил от полза на българското музикознание в случай, че е успял да изостри интереса в тази нова, но изключително важна област съпътстваща маримбовото изкуство. 7 Бележки В този раздел се дават допълнителни уточнения съпътстващи основния текст. 8 Приложения 8.1 Нотен материал на разглежданите произведения Приложени са нотните материали на произведенията Две пиеси за соло маримба, 13 Вариации върху Полегнала е Тудора, Лале и Хоро, Фолклорни скици, Студио за соло маримба Кирил Илиевски Две пиеси за соло маримба Добри Палиев 13 Вариации върху Полегнала е Тудора Добри Палиев Лале и Хоро Добри Палиев Фолклорни скици 38

39 8.1.5 Петър Петров Студио за соло маримба 8.2 Биографична информация за композиторите Приложени са кратки биографии на авторите на разглежданите произведения Кирил Илиевски Добри Палиев Петър Петров 8.3 Списък на известните български произведения за соло маримба, соло маримба и оркестър, соло маримба в съпровод на пиано. Приложена е таблица каталогизираща известните български произведения соло маримба, соло маримба и оркестър, соло маримба в съпровод на пиано като освен композитор и заглавие на творбата е поместена информация за година на написване/издаване; първо изпълнение (година, място, име на изпълнителя); осъществен запис и др Бележки към списъка на известните български произведения за соло маримба, соло маримба и оркестър, соло маримба в съпровод на пиано 8.4 Алтернативни предложения за контрол на палките при Традиционна постановка Алтернативно предложение за контрол на палките при Традиционна постановка при изпълнители имащи недостатъчно силен или недостатъчно дълъг малък пръст Дадено е, базирано на лични измервания и тествания предложение за използване на безименния пръст (вместо малкия) като основен придържащ тежестта на палките в точката на тяхното кръстосване при максимално далечно отстояние на топчетата на палките едно от друго. За допълнителна яснота са предложени три снимки (снимки 59, 60, 61) и текст описващ положението и ролята на всеки отделен пръст. 39

40 8.4.2 Алтернативно предложение за контрол на палките при Традиционна постановка с взаимствани елементи от постановките Мъсер и Стивънс, с цел улесняване свиренето на тремоло с една ръка Визирайки твърдението за наличието на известни недостатъци на Традиционна постановка при свирене на тремоло с една ръка, на база на лични изследвания и интензивен творчески контакт с изпълнителите и педагозите П. Садло (постановка Мъсер) и Л. Х. Стивънс (постановка Стивънс), е дадено алтернативно предложение взаимстващо елементи от постановки Мъсер и Стивънс. Нагледно представяне на Традиционна постановка (с взаимствани елементи от постановките Мъсер и Стивънс) при средно отстояние на топчетата на палките едно от друго, позволяващо едновременно изсвирване на интервал чиста квинта в най-ниския регистър на инструмента върху тоновете С и G (измерванията са направени и са валидни за 5-октавова маримба Adams, модел Artist Classic MAHC50, при използване на палки с дължина 42 см): Снимка 65 (изглед отгоре) 40

41 Снимка 66 (изглед отдолу) Снимка 67 (изглед отстрани) При показаното разположение на палките в ръката се наблюдава следното: - Дръжките на палките на мястото на тяхното кръстосване лежат върху безименния и малкия пръст, но за разлика от подраздел върхът на безименния пръст няма контакт с дланта; - Средният пръст обгръща външната палка, имайки контакт с нея посредством всяка от фалангите; - Показалецът придържа вътрешната палка на същото ниво, на което се намира и върха на палеца, а неговата проксимална фаланга притиска външната палка към средния пръст; - Палецът придържа вътрешната палка към показалеца като мястото му на контакт с нея не е вече отстрани, а по-скоро отгоре. 41