Цената, която плащаме... Придърпваш дните максимум, до вик. Разтягаш ги със мъка. Или - снаждаш. Но месецът тече немилостив. А колко още има да обхождаш! Посрещаш в къщи. Или - ти си гост. Разказваш им. Разказват ти.уютно. С приятели, с роднини вдигаш тост. Току започнеш и погледай - мръкне. Обходил си брега открай-докрай. 1 / 10
И в лятното Пампорово се гмурваш. Припомняш си как беше във трамвай. И ето, че е време да отплуваш... Два часа преди полета си там. Огромната машина те издига. Под теб остава родния Балкан. Брегът и той, Родопската верига. Земята ти с размера на юмрук, полека става колкото зеница. Надига се във теб вълна без звук - Земята ти се сбира във сълзица... Църквичката 2 / 10
В неделите отдавна няма служба. По празници се случи някой път, свещеник от града да спре набързо. И щом си тръгне, пак превъртат ключ. Свободна ли е Вена попремита. От църквата ограда я дели. И ключа е във нея, ако питаш. Забърше прах. Прикупи и свещи. За двора няма сили. Не достигат. И буренът - затрил съвсем цвета. 3 / 10
Две стъпала към входа се издигат. Вратата в светло-синьо е била. По някоя женица се примоли - да палне свещ. Сълза попие с длан. Отварят щом и някой се отрони А после пак утихва като в сън. Неповторим е всеки! А ти си уникален, запомни. И Свят си, и Планета, и Вселена! Това, което точно виждаш ти, 4 / 10
не е възможно друг така да види. Ръцете ти, което сътворят е вече със печат неповторимо. И любовта ти също уникат. С докосване изписваш свойто име. Не се оставяй калните води, потекли от човека-недоволник, да минат там, където стъпваш ти. Оставиш ли се ставаш жив покойник... Сега се виж. Лика си приближи към гладкостта, която отразява. Познато е безспорно, но дали 5 / 10
разбра и друго... Ти си Уникален! Предзимна песничка Бледо слънце, оголени клони. Потъмнели стъбла, пустота. Вятър листи изсъхнали гони в подчертана от грак тишина. Пустош тъжна и глуха чак плаши. Всичко в теб търси знак за живот. Като живи листата подскачат яден вятър ги смита накуп. 6 / 10
Кръговрат е. Няма как да е друго. В песента след минор е мажор... Пак ще стъпим в зелените губери. Има чар и в предзимния тон. Кръпките и надеждата... А помните ли го: с изцапана престилка? С ръце треперещи от тихото пиянство снощи, в дюкянчето с олющена мазилка, с тръпчива миризма на гьон и кожи. По рафтовете: моля потърсете 7 / 10
къде са вашите любими боти. Ах, как прекрасно са изпипали ръцете - вълшебните ръце на чичо Злати. Подметките са точно като нови! За още два сезона! той подмята. Оставяш левчето до чашката с пирони. Щастливо се усмихваш на вратата. Сбогуваш се и чуваш как почуква в подметките, умело, клечици забива. На старите обувки, слага кръпки, 8 / 10
а вечер ще разтушва пак с червено вино. Уж, станали сме вече по-богати. Днес кърпени обувки кой поглежда? Но винаги ще помним, онзи, чичо Злати, защото кърпеше и нашата надежда. На малка чикагска улица Ролетките се спускат с дрезгав вик. Табелките отворено угасват. Под навеса на спирката във брик и пейката скучае даже празна. 9 / 10
Ухае на вечеря и на сън. При пиците е ярко осветено. Жена предъвква и се взира вън. Отнякъде се носи плач на бебе. Рекламите крещят във цветове: При нас купете свежи зеленчуци. Ветрец разнася мирис на море - до езерото пътят е в минути. Един бездомник, или уморен е свит одве в безцветната си блуза. Мотрисата изтръгва за момент, със острия си вик, нощта от унес... 10 / 10