Книгата Антон се гмурка беше отличена с наградата на Германия за младежка литература през 2011 г. и наградена от фондация Книговезство като една от най-хубавите немски книги за 2010. Издаването на тази книга беше подкрепено от ТРАДУКИ, литературна мрежа, в която участват Федералното министерство по въпросите на Европа, интеграцията и външните работи на Република Австрия, Министерството на външните работи на Федерална република Германия, Швейцарската културна фондация Про Хелвеция, Федералното канцлерство на Република Австрия, КултурКонтакт Австрия, Гьоте-институт, Словенската агенция за книгата JAK, Министерството на културата на Република Хърватия, ресор Култура в правителството на Княжество Лихтенщайн, Фондацията на Лихтенщайн за култура, Министерството на културата на Република Албания, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, Министерството на културата на Република Румъния и фондация С. Фишер.
Превод от немски Маргарита Попова
Milena Baisch Original title: Anton taucht ab Copyright 2010 Beltz & Gelberg in der Verlagsgruppe Beltz. Weinheim Basel of the translation: S. Fischer Foundation by order of TRADUKI Всички права запазени Маргарита Попова, преводач Издателство ТОНИПРЕС АЙ, 2015 ISBN 978-619-7002-06-5
Сега ще ви разкажа историята. Една история за герои и приключения, в която главният герой съм аз, Антон под водата. Тя започва във времето, когато се казвах още Старфлешмен, а тук има чипс. Приготвил съм още и специални пуканки. А сега сядайте и слушайте внимателно, ясно ли е? И така, тази история започна от магистралата. Oтправихме се на път. Дядо седеше на волана, аз си сложих банския, а баба припяваше на песните по радиото. Дай газ, човече!, казах на дядо. Много обичам мощните коли. И си мислех, че всички автомобили трябва да ни правят път, когато се появим. Само че дядо караше едва със сто заради караваната. Kараваната. Погледнах през задното стъкло, откъдето се виждаше как се клатушкаше зад нас. Тя би могла да бъде и една космическа совалка, разсъждавах аз. Тогава пък ние бихме могли да бъдем екипаж астронавти на път към космодрума. Аз ще съм пилотът на космическата совалка и ще закарам със сигурност дядо и баба на Луната. И то с петстотин хиляди км/ч. 5
Цялата в бяло, с букет цветя в ръце..., пееше баба. От шлагерната музика ми призля, та чак ушите ми бръмнаха. Бързичко изрових CD-то си с хипхоп и го подадох на баба отпред. След това се излегнах на задната седалка и се загледах през прозореца. И то през десния, защото от лявата страна щях да гледам цялата колона коли, които ни изпреварваха. Ние пътувахме, отивахме на почивка, а аз бях по бански. Страхотно! След това пристигнахме на къмпинга. А впрочем той беше много як, имаше игрални автомати, тенис на маса, бар за чипс и сладолед и дори дискотека. Изскочих от колата, обут в моя бански. Целият ми гръб беше нашарен от отпечатъците от седалките, защото през цялото пътуване нямах нищо друго по себе си освен банския. Извиках колкото ми глас държи: Venga, Amigos! *, и хукнах да бягам из къмпинга, който всъщност беше страхотен, но само всъщност. Защото, колкото и да се озъртах, не можех да видя плувен басейн. Дядо, ти майтап ли си правиш? Съвсем не каза дядо. * Хайде, приятели! (исп.) Б. пр. 6
Той беше замъкнал караваната ни до определено за нас място и я освобождаваше от куплунга към колата. Къде по дяволите е проклетият плувен басейн?! Баба се засмя. Ама нали сме до самото езеро каза тя и ме прегърна. Толкова мразя, когато прави това. Да не би да съм бебе?! Бързо свалих ръката є от себе си и се отдалечих на три крачки от двамата. Толкова здраво отстъпих встрани, та ми се стори, че чак земята слабо се разтресе. Това не е истина, или...? Започнах тихо, но нали си бях Старфлешмен, беше ясно, че веднага ще вдигна голяма олелия. Значи искате тук да си карам ваканцията? Тука?! Ало, как си я представяте тази работа? Баба и дядо съвсем се ошашкаха. Те не се бяха съобразили с това, че едно дете очаква именно плувен басейн. Понякога се питам на коя планета всъщност живеят тези хора. Че ние дойдохме тъкмо заради езерото каза дядо. А баба попита: Защо пък ти е плувен басейн? Ама че въпрос. В един басейн щях да правя скокове с главата надолу. Щях да скачам и да пльосвам по задник с все 7
сила във водата, а след това да задържам въздух отдолу две до три минути. Щях да се гмуркам и да дърпам момичетата за краката или пък да им свалям бикините може би. Във всеки случай щях да спасявам деца от удавяне, когато плувките им за ръце се спукат. Тогава щях да скоча в басейна с плонж и да плувам под вода, претърсвайки цялото му дъно, за да измъкна малкото дете, което е потънало някъде там. Щях да го изтегля по най-бързия начин и да го предам на родителите му, които щяха да чакат съвсем отчаяни горе, защото наистина животът на малкото им детенце щеше да виси на косъм. Тогава щях да кажа: Ах, впрочем, ето Ви и детенцето!. А после щях да наместя слънчевите си очила и да се излегна на шезлонга. Да, да, имаше безкрайно много неща, които можеха да се спретнат около един плувен басейн. През останалата част от вечерта не размених нито дума повече с двамата предатели. Те разопаковаха багажа и подредиха вещите си в малките шкафчета на караваната. Аз седях на дивана и гледах екшън. Когато филмът свърши, си разтегнах дивана, за да го превърна в удобно легло, и легнах да спя. В тази дупка в нищото. Естествено не ми беше мъчно за вкъщи, но и не можех да не мисля за играта с мравките. Когато мама ме гъделичка, сякаш че много мравки са ме полазили, а след това татко ме пре- 8
гръща, за да смачка мравките, всеки път след тази игра заспивам веднага. Това обаче нямаше как да се случи тук и сега. Бях ужасно сам. С моята ваканция. На едно място без басейн, където никой не би издържал. 9
На следващата сутрин бях събуден от един проклет прът на въдица. Той ме боцкаше по корема. Обърнах се с гръб, но един тъп малък поплавък ме цапна по носа. Заех позиция за заспиване и се опитах да продължа красивия си сън. В него се разиграваше една мисия в пустинята. Аз бях военен пилот и имах задачата да спася едно село, което беше обсадено от лъвове. Тъкмо исках да изляза от самолета, за да измъкна едно момиче от лапите на лъва, когато дядо започна да говори. Къде са ми червейчетата? Той си мърмореше тихичко под носа, но аз чувах ясно всяка негова дума. Рязко отворих очи. За червейчета ли спомена? Дядо се извърна към мен. Въдиците, които държеше в ръка, надвиснаха точно над лицето ми. О, добро утро, Антон каза той. А след това продължи да рови под дивана, който ми служеше за легло и имаше чекмеджета отдолу. Аз скочих върху масата. Бях ги сложил в една кутийка... продължаваше да мърмори дядо. Тогава баба го прекъсна: Идвате ли да закусваме? 10