Ефективен репродуктивен мениджмънт в овцевъдството гл.ас. Никола Методиев, отдел Овцевъдство на Института по животновъдни науки - Костинброд Oсновният фактор, определящ икономическата ефективност в овцевъдството, независимо от продуктивното направление, е плодовитостта. Плодовитостта е генетично детерминирана и при болшинството от породите овцетя е 100-140%, но съществуват и породи овце с висока плодовитост Бурула, Романовска, Фински Ландрас, Кеймбридж, Айнвърдейл, Белклеър и други. При тя е над 250-300%. В животновъдството (в това число и овцевъдството) съществуват два термина за плодовитост - биологична и стопанска. Биологичната плодовитост се установява като се отнесе броя на живородените, мъртвородените и абортиралите агнета към броя на оагнените овце-майки, а стопанската - като се отнесе броя на живородените агнета към броя на овцете майки на 1 януари. Колкото разликата между стопанската и биологичната плодовитост е помалка, толкова икономическия ефект от стадото ще e поголям. Икономическите загуби за фермата са много поголеми от умрелите агнета, отколкото от яловите овце. Върху броя на живородените агнета най-силно влияние оказват възрастта, породата и условията на отглеждане и хранене. Стойкова и колектив (2007) при сравнително проучване на икономическата ефективност на овцевъдството в Централен масив, Франция и Северен централен район в България достигат до извода, че послабите икономически резултати в българските ферми не
са свързани с продуктивността на отглежданите в тях овце, а по-скоро насочва вниманието към нивата на разходите и цените на суровините и продукцията, както и към ефективността на организацията и управлението им. В този ред на мисли, за да се постигат добри резултати и фермата да е печеливша е необходим ефективен репродукитвен мениджмънт. Показателите, по които може да се съди за ефективно и печелившо управление, са разликата между биологичната и стопанската плодовитост и процента ялови овце за една календарна година. Ефективният репродуктивен мениджмънт също така изисква отлично познаването на физиологичните особености на репродукцията на овцете. Един от най-съществените белези на репродукцията при овцете е сезонността. Репродукцията при овцете има сезонен характер, т.е. има редуване на периоди на анеструс с периоди на полова активност. В региони с умерен климат сезонността се определя от фотопериода, т.е. промяна в продължителността на деня, като късите дни стимулират половата активност, а дългите дни предизвиват анеструс. Въпреки че, фотопериодът е главният решаващ фактор за сезонността има и други условия, които могат да повлияят на репродуктивния процес. Такива са някои генетични особености (има породи по-устойчиви на вариациите на светлинния ден) и практически подходи (биотехнически методи за преодоляване на анеструса). За условията на България и съобразно породния състав на овцете, физиологичния анеструс (неразмножителният сезон) е в периода края на март края на юни (т.е тогава овцете нормално не се заплождат и нямат полово влечение). Грубовълнестите породи се отличават с по-дълбок и по-продължителен анеструс спрямо тънкорунните породи овце.
Основен елемент от репродуктивния мениджмънт в овцевъдството е уплътняването на запложданията и ражданията на овцете. За постигане на това е необходимо 80-90% от овцете в стадото да бъдат заплодени в рамките на 3 до 4 седмици (21-28 дни). Банков, (1989), посочва следните биологически, технологически и организационни предимства на синхронизирането на еструса: Провеждане на случната и агнилна кампания в съкратени срокове, предоставящо възможност за съдаване на на оптимална организация Създаване на ефективна организация за провеждане на изкуствено осеменяване Провеждане на целенасочена развъдно-подобрителна работа Създаване на условия за подобряване организацията на технологичния процесс чрез получаване на изравнено агнило, едновременно отбиване на големи групи агнета и сформиране на групи за доене на лактиращи овце В овцевъдството са известни два вида методи за синхронизиране на еструса и запложданията: хормонални (фармакологични) и нехормонални. Фармакологичните методи са по-ефективни, но и по-скъпи. Освен това те изискват по-голяма прецизност и по-стриктен контрол при изпълнението им (поради по-високата степен на синхронност), както и квалифициран персонал за извършване на изкуствено осеменяване. Познати са три вида хормонални метода за синхронизиране на еструса: чрез задържане на овулацията и удължаване на лутелната фаза или т.нар. методи базиращи се на действието на прогестерона или негови синтетични аналози, например прогестагени; чрез регресия на жълтото тяло с
прoстагландин F2α или негови синтетични аналози; чрез използване на мелатонин за индуциране на естрално поведение при анестрални овце. Нехормоналните методи са по-малко ефективни, но по-евтини и по-лесно приложими в овцевъдната практика. Те са алтернатива на конвенционалните методи за синхронизация на еструс (Martin et al., 2004). Найпопулярните методи са: безсолево-солева диета, използване на витаминни добавки и пускане на коч в стадото (т.н. ram effect) (Тянков и сътр., 2000). Друг много важен елемент за ефективен мениджмънт е практикуването на изкуствено осеменяване. Изкуственото осеменяване има безспорни предимства спрямо естественото.това са: създаване на възможност за максимално използване на високопродуктивни мъжки разплодници с изпитани наследствени качества; бързо предаване на ценните качества на тези разплодници на голям брой приплоди; от един коч за една случна кампания могат да бъдат осеменени със свежа и качествена сперма от 500 до 1000 овце; може да се осеменяват овце със замразена сперма. Това дава възможност да се използва разплоден материал от други страни и континенти и така да се реши проблема с трудната аклиматизация на определени породи. Трябва обаче да се отбележи, че осеменяването със замразена сперма има добри резултати (50-60% заплодяемост) само при лапароскопско интраутеринно осеменяване; прилага се индивидуален отбор и подбор на овцете; предотвратява се възможността за разпространение на болести предавани по полов начин (бруцелоза,
заразаен епидидимит, заразни аборти и др.) тъй като кочовете не влизат в пряк контакт с майките; възможност за предизвикване на синхронизиран еструс и програмирано осеменяване на голямо количество овце. Така ще се предизвика и уплътняване на ражданията. Като недостатък на изкуственото осеменяване може да се изтъкне, че то изисква капиталовложения (за уреди, лекарствени препарати за предизвикване на синхронизиран еструс, персонал), строга организация и квалифицирани специалисти. Изкуственото осеменяване при овцете има и някои специфики, които го различават от това при кравите. Те се дължат на по-малките телесни размери и посложното анатомично устройство на матката при овцата. За ефективния репродуктивен мениджмънт е задължително ранното диагностициране на бременност, както и определяне на броя на приплодите. Този подход дава следните възможности: Регистрират се незаплодените (яловите) овце. Така фермерът ще реши дали да ги заплоди наново или продаде за месо; Определяне броя на фетусите(приплодите). По този начин могат да се съставят подходящи хранителни дажби за овцете- майки съобразно хранителните норми. Това е особено важно за храненето на овцете през втората половина на бременността, когато приплодите нарастват значително. Така се намаляват разходите за фуражи, както и правилното им разпределение и изхранване. Това е особено ценно през години със слаба реколта, ниско качество на фуражите и високи пазарни цени.
Ако фермерът има възможности (сграден фонд, работна ръка) стадото може да бъде разделено на части. На такива, които ще родят единаци, друга част близнаци, а трета на тризнаци. По този начин ще се облекчи технологията на раздаване на нормирания фураж. Също и грижите около агнилната кампания ще бъдат по- малки. От всички описани методи в научната литературата за ранно диагностициране на бременност, най-точният, бърз и безвреден за овцете метод за ранно диагностициране на бременността е ехографското изследване (ултрасонография, сканиране чрез ултразвук) в реално време или т.нар. B-real time- ultrasound. Познаването характера на половоцикличната дейност на овцете от една порода и нейните особености в зависимост от климатичните и технологичните условия на отглеждане, както и използването на методи за интезификация на размножителния процес са ключът към ефективен репродуктивен мениджмънт. Мариела Илиева АГРОКОМПАС БРОЙ 6/2012