РЕЦЕНЗИЯ от проф. д-р ВЕЛИСЛАВА ГЕОРГИЕВА за дисертационния труд на БОЯН КИРИЛОВ КОЛАРОВ редовен докторант към катедра Камерна музика в НМА Проф. П. Владигеров за присъждане на образователната и научна степен ДОКТОР в професионално направление 8.3 Музикално и танцово изкуство, специалност Камерна музика, шифър 05.08.02 на тема Интерпретационни проблеми в клавирните триа на Велислав Заимов Биографични данни Боян Коларов e завършил НМУ София 1998г. при Любов Шишева, a НМА в класа по пиано на проф.стела Димитрова, камерна музика при проф. Ангел Станков и клавирен съпровод при проф. Ружка Чиракчиева. След дипломирането си като Магистър 2004г. заминава за САЩ, където специализира в университета на Южна Флорида (гр.тампа) изпълнителски и преподавателски профил за степен Магистър. Музикалните си качества проявява още в ученическа възраст и концертните изявите му носят награди от конкурси: 1996г. - II награда на конкурса Обретенов (Провадия); 1997г. е финалист на II конкурс за млади пианисти Шопен ( Варна); като студент печели I награда на конкурса Земята и хората (2000г.), II награда на Земята и хората за английска музика, също и I награда и Grand Prix на VII Академичен конкурс за флейта и пиано Никола Стефанов (2002). По време на следването си в НМА участва в майсторски курсове: на проф. Мариан Лапшански по Клавирна камерна музика в Международна Лятна Академия Прага-Виена-Будапеща (Райхенау, Австрия, 2000г.); Курс по интерпретация на съвременна камерна и клавирна музика, воден от д-р Анжела Тошева ( 2000г.); при проф. Лазар Берман в рамките на Варненско Лято (2001); Музикален фестивал Seiler - проф. Марчела Крудели (Китцинген, Германия) и Пловдив при проф. Ерик Хейдзик (2002). Успешно 1
се представя на конкурси и в САЩ: I награда за Концерт с оркестър (Brahms N1) от Университета в Южна Флорида (Тампа, 2005); I награда и Grand Prix на 12 международен конкурс Бетовен (Мемфис,2007); 2009г. печели I награда и Grand Prix на конкурса Хайдн (София) за дуо - глас и пиано. Като камерен музикант Боян Коларов се изявява в различни формации - инструментално и вокално дуо, клавирно трио и квартет и квинтет с репертоар от класика, романтика и съвременна музика. Има записи в БНР, БНТ, СБК, Македонската телевизия и Локалната телевизия на Флорида. Участия има в международните музикални фестивали: Пианисимо (София), Скопско лято и Битолско лято, Македония 2008/9г.), в Хърватска (2009), в Тампа и Уест Пойнт Академия, Ню Йорк (2006, САЩ). Концертирал е в България, Македония, Швейцария, Хърватска, Австрия, Германия, Франция, Норвегия и САЩ. Премиерни са изпълненията му на Клавирно трио N1 от Велислав Заимов, Тишина за сопран и пиано от Крис Оуен (2006, САЩ) и Соната за туба и пиано от Джеймс Стефенсън (Международна конференция за туба и еуфониум (Сарасота, САЩ); и диск с триата на Заимов, Чучков и Тасков. Относно развитието на Боян Коларов като пианист и изпълнител през последните години не бих могла да изкажа мнение защото впечатленията ми датират от 2009г. Що се отнася до дисертационния труд смятам, че усилията на докторанта са резултатни и ползотворни, независимо от продължителната работа. В много отношения той израсна професионално, разшири кръгозора и познанията си за камерната музика, за репертоара и музикалната литература, навлезе в проблемите на ансамбъла клавирно трио. А интересът, като мотивация в процеса на работата му даде компетентност по отношение на един сериозен музикален профил. Трудът се състои от 5 глави, заключение и приноси, текст 204 страници с 34 примери, приложения с интервюта на първите изпълнители на клавирните триа), библиография с 64 заглавия, от които 26 на кирилица и 38 на латиница; има необходимите 3 публикации. Тъй като имам поглед върху дисертацията от самото начало, ще си позволя да кажа, че нейното преструктуриране и окрупняване промени 2
цялостно перспективата и изследователския подход на докторанта в полза на едно по-цялостно разгръщане на темата и динамично представяне на жанра. Макар и да е фокусирана (темата) върху творчеството на един композитор, направената ретроспекция (в първа и втора глава) се явява важна предпоставка за разностранното представяне на жанра клавирно трио. Изложената фактология и придружаващи я коментари, отнасящи се до европейската, световна и българска музика за трио, дават ясна ориентация за изследване на конкретно поставените проблеми в централните раздели. Искам да отбележа своето задоволство от усилията на докторанта да обхване еволюционните процеси в цялост, опознавайки макар и косвено много от най-интересните и ярки творби, както и желанието му да формира свои представи за сложността и спецификата на тази материя. В Първа глава, чиято изходна позиция е възникването на клавирното трио като кулминация на един продължителен еволюционен процес, са маркирани основните етапи и същностните промени. Направеният обзор очертава контурите на жанровата линия, следвайки историческата хронология, като акцентира върху насоките на усъвършенстване, приноса на отделни композитори и различните национални школи. В хода на изложението докторантът подчертава основополагащото значение на Виенските класици, чиито усилия асоциират търсенето на нови акустикоестетически принципи за съединяване на 3 инструмента. Така от модела и структурните норми на трио-сонатата през Сонатата за облигатен клавирен инструмент и мелодически инструменти и Сонатата с акомпанимент, клавирното трио претърпява разнообразни модификации, довели в края на 80-те години на 18 век до окончателно дефиниране предназначението и функциите на инструментите в ансамбъла. Посочени са определящите фактори за бързото му развитие: усъвършенстване на пианото и последвалите нововъведения във всички аспекти на тяхното практическо приложение, влиянието на сонатносимфоничните принципи, концертно-виртуозния стил и оркестровото третиране на ансамбъла. Паралелно с промените в художественото мислене и музикалнообразните представи на композиторите обликът на 3
клавирното трио се преобразява, концертни мащаби на звучността. добива по-експресивен израз и Адаптирането на жанра и неговото преосмисляне в духа на българските музикални традиции са обект на Втора глава - директно кореспондираща с темата. Направеният обзор е първо теоретично изследване, даващо хронологична и систематизирана информация за историята на този раздел от българското музикално творчество. Изнесените факти, мнения и констатации акцентират върху ярките фигури в българската музика, чието камерно творчество има пряка връзка с клавирното трио. Начало на жанра Клавирното трио в България поставя младият Владигеров с триото си, композирано 1916г. Впрочем, тук Боян Коларов констатира интересно преплитане на поколенията, тъй като Никола Атанасов и Андрей Стоянов също са автори на триа, но с по-късна дата. Тази жанрова линия се обогатява с творчеството на следващите поколения композитори, чиито интереси бележат сериозен напредък по отношение на идеи, изразни средства и концепции. Докторантът обръща внимание на стиловите различия, музикалната изразност и трактовката на жанра при отделните автори като се позовава на някои емблематични произведения (Владигеров, Пипков и др.). В триата на Лазар Николов, Казанджиев и Потурлян открива приемствена връзка с руската традиция за композиране на Възпоменателни триа (Чайковски, Рахманинов, Аренски и Шостакович). В направените коментари фигурират също интересни подробности около творбите на: Л. Николов, Константин Илиев, Ал. Райчев, Иван Спасов, Стефан Икономов, Николай Стойков, Божидар Абрашев, Николай Бадински, Виктор Чучков, Кр. Тасков, Юлия Ценова и др. Отбелязана е творческата активност на Михаил Пеков (автор на 4 триа) и оригиналните идеи на Петър Петров в 7-те му триа за различни състави. Имайки цялостен поглед върху европейската история и традиции, Боян Коларов адекватно се ориентира в творческите нагласите и приоритети на българските композитори. Така например, относно звуково-акустичните търсения (на Моцарт, Бетовен, Брамс, Брух, Барток, Дариус Мийо) при композиране на клавирно трио със замяна на един от щтрайховите инструменти с духов той подчертава актуалността на тези нетрадиционни форми, провокирали креативността на много композитори от началото на 4
20 век, в това число и на българските. В творческите търсения на Заимов Боян Коларов припознава именно стремеж към експериментиране и овладяване на жанра в цялото му многообразие. Практически от осемте му триа, две са за класически състав, едно за цигулка, виола и пиано, а останалите пет включват духов инструмент и едно с ударни. По думите на композитора: Когато в ансамбъла са застъпени три различни инструментални групи, то творческите идеи и приложения придобиват побогати възможности и изобретателна креативност от композиционна гледна точка. Трета глава засяга творческите параметри на композитора и анализира основните елементи на неговия музикален език - тематизъм, хармония и метроритмика. Освен индивидуалното им проявление в границите на музикалната фактура, Боян Коларов изяснява също тяхното комплексно участие и взаимодействие при изграждане на цялостната форма и драматургия. Обикновено темите са конструктивни изречения, в които музикално-изразните средства образуват логическа свързаност с другите разработвани елементи, постигайки симетричност и съразмерност на формата. Чрез музикално-тематични ядра и главните мотивни построения композиторът успява да внуши търсения емоционален заряд. От съчетаването им с класическите сонатни принципи се получава цялостно завършена и пропорционална архитектоника. Характерните за стила на композитора ладовохармонични съотношения и ясната концепция за изразяване на тоналната основа, както и акордовата структура (като основополагаща техника), са обект на изследване в раздела хармоничен език. В композиционния стил на Заимов се открояват хроматична система и интонационни ядра, развиващи се с различни пропорции и създаващи впечатление за тежнения, за опорни тонални центрове като по този начин се избягва противоречието между вертикала и хоризонтала. Друг отличителен белег е използването на увеличените и умалени интервали (секунда, кварта, квинта, септима и техните разновидности), които стабилизират ладово-хармоничните връзки, усилват интензивността на хроматичния звукоред и взимат превес над диатониката. 5
Като основен елемент и двигател в развитието на музикалната форма е посочен ритъмът и специално комплементарият ритъм, чиято своеобразност изхожда от затвърдена двуделна метрика и прост двувременен размер. В тази връзка впечатление прави фактът, че асиметрията като метроритмика не намира място в камерните произведения на композитора. Съдържанието на четвърта глава до голяма степен произтича от изложения материал в предходната но ракурсът е практическата реализация. Имайки познания за особеностите на стила, музикалния език и характерните прийоми на композитора, изпълнителите успешно биха се справили с музикалната партитура, с пресъздаване на нейното съдържание, форма и жанрови характеристики. В тази насока Боян Коларов проявява качествата си на изпълнител с богат опит, познаващ целесъобразността на изразните средства и тяхната приложимост в контекста на заложените идеи на композитора. В направените обстойни анализи той проследява фактурните и композиционно-структурни промени в рамките на една музикална стилистика, чиито отличителни белези са: линеарност, контрастна полифония с комплементарен ритъм, двувременна метроритмика, акордова фактура, дисонантни интервалови съотношения и оркестров подход. Всичко това отвежда Боян Коларов към заключение за тенденция към олекотяване на стила и фактурата, сливане на частите, по-гладко протичане в рамките на формата и поставяне на разграничителна линия между ранните четири триа и останалите четири. От преднамерено строг и сложен, стилът придобива прозрачност. Независимо от използваните принципи, различната трактовка спрямо тематичната функционалност придобива диференцирана приложимост в отделните триа. При някои той намера връзка с лайтмотивната техника, в други - с бароковата форма на трио-сонатата, в трети - ефективността на тематичните диалози. Според него правилното осмисляне на друг не помаловажен принцип е от решаващо значение за успешното интерпретиране. А именно израждането на формата и драматургията като резултат от напластяване на всички елементи, сгъстяване на фактурата и постепенна концентричност, което създава напрежение в разработъчните епизоди. 6
Пета глава - Аспекти на интерпретацията. Направената от Боян Коларов характеристика на клавирното трио създава представа за един ансамбъл от нов, камерно-концертен тип, даващ простор на индивидуалната изява и артистичните качествата на всеки участник и същевременно възможността да споделя изкуството на съвместното музициране с равностойни партньори. Според автора на дисертацията именно тази особеност провокира интереса на изявените инструменталисти към трио ансамбъла. Колективната изява на три ярки личности с оригинални идеи, голямо инструментално майсторство и артистично присъствие без съмнение са качества, придаващи блясък на ансамбъла. Следваща опция в този раздел са етапите на работа и детайлното изработване на една художествена интерпретация. Според докторанта правилният подход сочи от анализ към синтез. Изтъкнати са важността и значението на колективното осмисляне на музиката, водещи до кристализиране на музикалната идея и постигане на единомислие в интерпретацията. Във връзка с трактовката на ансамбъла, изложената теза се придържа към композиторския принцип за третиране на инструментите в две групи-щрайх и пиано ( при класическия състав) или във варианта с три разнородни инструменти. Работният процес е разгърнат последователно - от прочитане на текста и изясняване на съдържанието, формата, структурата, функциите на партиите до уточняване на конкретните изразни средства и детайлното отработване на всички елементи - динамика, ритъм и темпо, агогика, звук, щрихи, баланс и педализация. Тук определящи критерии са художественият усет, музикалната култура, инструменталното майсторство, техника и т.н. Дисертацията е изградена върху събран и добре структуриран обемен материал. Включва професионални мнения, съждения, интервюта, отзиви, собствени наблюдения и заключения, отразяващи темата и естествено вписващи се в изложението. Трудът е сериозен източник на знания за съвременните параметри на жанра клавирно трио и неговите проявления в рамките на българските музикални традиции. Той е приложим за музикално-педагогическа и практическа дейност на изпълнители и теоретици. 7
Като значими определям следните приноси: 1/ Дисертацията е първо за България теоретично изследване върху творчеството на Велислава Заимов за клавирно трио. 2/ За първи път в българското музикознание се коментират и анализират обстойно фундаментални въпроси, засягащи спецификата и проблематиката на камерния ансамбъл клавирно трио. Направената ретроспекция съдържа богата информация, чиято цел е да представи реалните достижения на европейската, световна и българска музикална култура в сферата на този жанр. 3/ Принос за българската историография са приложените интервюта с композитори и първите изпълнители, документиращи тяхното отношение, професионална ангажираност и принос в обогатяване на съвременната българска музика. Трудът отговаря на всички законови изисквания за научен принос и творческо-практическа приложимост. Съдържа научно-приложни резултати, които представляват принос. В организирането и поднасянето на материала има точност и достоверност. Направени са важни обобщения и констатации. Въз основа всичко казано до тук предлагам на специализираното научно жури да присъди на Боян Кирилов Коларов научната и образователна степен Доктор. Проф. д-р Велислава Георгиева 14.09.2015 София 8