УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО КАТЕДРА МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ СТАНОВИЩЕ на дисертационен труд на тема Медийният образ на миграционната криза в Европа по примера на български и английски електронни медии ( 24 часа, The Guardian ) за: придобиване на образователната и научна степен доктор по научна специалност 3.5 Организация и управление извън сферата на материалното производство /медии и комуникации/ докторант: Васил Стоянов научен ръководите: проф. д-р Петко Тодоров от: проф. д-р Петко Тодоров, хабилитиран в научна специалност 3.5. Организация и управление извън сферата на материалното производство /медии и комуникации/, член на научно жури според заповед на Ректора на УНСС. І. Представяне на докторанта Васил Стоянов е редовен докторант в Катедра Медии и обществени комуникации. Завършил е 73. СУ Владислав Граматик с преподаване на чужди езици с английски, френски и руски език. Бакалаварската му степен е по специалност Политология, а магистърската по Медии и журналистика със специализация Връзки с обществеността, и двете придобити в УНСС. Индивидуалният план на докторската програма е изпълнил с отличие. Докторската дисертация е подготвена и представена в срок. 1
ІІ. Характеристика на дисертационния труд В структурно отношение дисертационният труд е разработен в увод, три глави, заключение и общ обем от 251 стандартни страници, включващи 184 стр. основен текст и 67 стр. приложения. Броят на посочените литература и източници е 109 като 84 от тях са на български език, 24 на английски език и 1 на френски език. Основният текст съдържа 7 авторски таблици и 12 графики, визуализиращи резултати от изследването. Темата е актуална, защото миграционната криза в Европа определя значително общественото мнение в европейските страни по въпроси свързани с политиката, икономиката, сигурността, културата и ценностите. Медиите, които са посредник между обществото и властта, са ангажирани с нелеката задача да предават информацията, свързана с изброените проблемни полета. Затова коректното предаване на информацията е от значение, не само за точното формулиране на дневния ред на обществото, а и за решение на възникващите проблеми. Обект на изследването са европейски медии с тежест в собствените страни и тяхната територия в полето на миграционната криза в Европа. Ограниченията на обекта са свързани с конкретизирането му, а именно отразяването на проблема от само две издания. Изборът на медии за анализ е сведен до такива, които се ползват със сериозно обществено доверие и са с изградени традиции по отношение на публикуваните материали. Предмет на изследването е медийният образ на миграционната криза, като ключов и по отношение на възприятето на събитията от гледна точка на евентуалната промяна във вътрешната политика на държавите, икономическото им развитие и социални политики. Методологична база на изследването се явяват общо научните принципи в изучаването на икономическите явления диалектически, конкретно-исторически, системен анализ, както и изследванията в европейската и българската научна литература посветени на теоритичните аспекти на проблема. За доказване на тезите в работата са използвани редица методи като контент анализ на статии, сравнителен анализ на медийни традиции, емпирично проучване, чрез анкети и дълбочинни интервюта. Използват се подходи, характерни за социологията (емпирично социологическо проучване, 2
фокус група, интервю, въпросници), европеистиката, културологията и др. Избраното издание от България е онлайн изданието на вестник 24 часа, а от Великобритания- The Guardian. Първа глава от дисертацията прави теоретичен преглед на ключовите понятия и процеси. В нея биват анализирани процесът на комуникация, масмедиите, медийният образ, начините за изграждане на обществено мнение, природата на кризите и конфликтите, както и различни използвани похвати за насочване на общественото мнение - пропагандата и внушението. В дисертационния труд задълбочено се изследват и понятията мигрант, бежанец, човешки права, тяхната юридическа обосновка и възприето широко обществено използване, което често пъти не съответства на истинността на значенията. Втора глава е посветена на предпоставките, които влияят при формиране на медийния образ и общественото мнение. Анализът е насочен към новите тенденции, които протичат в Европа, свързани с въпросите за националната идентичност, възраждането на забравени политически идеологии като контрапункт на глобализацията. Анализирано е и фрагментирането на обществото по различни линии на разделение. Медийната грамотност като необходимост при ориентиране на аудиторията в променената медийна среда, нуждата от нов начин на възприемане на информацията и посланията се анализират, за да се разкрие по-цялостна картина върху нови и развиващи се процеси. В тази част на дисертацията започва и същинската изследователска работа, използване на контент анализ на избраните издания. Направен е опит да бъдат доказани или отхвърлени хипотезите, направени в уводната част. Анализът се стреми да изследва наличието на информация в медиите относно миграционната криза като цяло - колко често присъства в публикации, какъв обем се отделя за отразяването, какво е медийното съдържание. Трета глава се състои изцяло от емпиричните изследвания във вид на анкета и дълбочинни интервюта. Анализираната анкета е проведена сред 200 респонденти граждани по въпроса с миграционната криза. Дълбочинните интервюта, проведени с шестима експерти, дават база за изводи по отношение на разбирането на медийния образ на кризата, в среда на нови реалности. На 3
базата на получените изводи е създаден алгоритъм за максимално обективно изграждане на медийния образ на миграционната криза. В обобщен вид той включва: Достоверност на информацията; Представяне на различни гледни точки; Терминологична яснота; Език; Визуализация; Експертност; Знание за контекста; Максимална беземоционалност; Присъствие на темата. Разработката завършва със заключение, в което основно място заемат направените изводи в трите глави на дисертацията. Извадени са основните точки, на базата на които се прави обобщение на получените резултати от проведените емпирични проучвания и контент анализа на статиите. ІІІ. Постижения на дисертационния труд Общото ми заключение в становището, като научен ръководител и член научно жури, е: докторантът е разработил дисертация, която има ясно формулиран проблем, цел и задачи, предполагащи научно изследване; дисертацията е доказателство, че Васил Стоянов познава научната литература и научните постижения в тази научна област, в основни линии е откроил нерешените или частично решени проблеми, систематизирал и осмислил съществуващите тези и в повечето случаи е заел аргументирана позиция, правилно е интерпретирал резултатите от научното изследване, оформил ги е и ги е представил разбираемо, логично и прецизно. Изследователската цел е постигната в разработените три глави, изводите са отразени в заключението. Много от интерпретациите, изводите и препоръките са ценни и значими. Те са дело на автора. Представеният труд доказва умението на автора да анализира приложимостта на чуждия опит за преодоляване на изследваните проблемни зони. Разработката се отличава със задълбоченост, логичност и прецизност при посочване на използваните източници. Заслужава да се отбележат: Терминологичният преглед представя добре възможностите на автора за анализ и синтез. Представени са и анализирани съществуващите категории, дефиниции и понятиен апарат. Наред с елемента да го направи разпознаваем, това добре откроява обекта на изследването. 4
Освен постиженията на докторанта в областта на прецизирането на основния категориален апарат на сектора заслужава да се отбележи и приложния характер на разработката. Разработката представлява: пълноценно научно изследване с всички необходими научни реквизити; завършен научен продукт с точно дефинирани, актуални и приложими приноси; задълбочен, целенасочен и последователно изпълнен анализ; ясен, четивен, добре поднесен, структуриран и онагледен текст, Приносните елементи в теоретико-изследователски и приложен аспект могат ясно да се формулират. Те са достатъчни за образователната и научна степен доктор. Дисертационният труд е в завършен вид, отговаря на високите изисквания за съчетаване на теория, практически изследвания и произтичащи от това изводи. Бележките ми не могат да омаловажат несъмнените достойнства на изследването. ІV. Критични бележки и препоръки Докторантът прецизно е изпълнил дадените препоръки в процеса на подготовката на дисертационния труд и при вътрешната защита. Поставените в разработката ограничителни условия, в които са изолирани някои от препятствията, които стоят пред процесите в европейските и българските медии могат да се разширят. Приносните елементи на изследването следва да се съберат в 3-4 точки и да не се губят в описание на съдържанието. При бъдеща публикация заключението следва да се разшири и с прогностични елементи. При защитата предлагам докторанта да отговори на следния въпрос: 1. Какво е противодействието срещу деформациите и дефектите, които настъпват в социо-културните аспекти на българското обществено мнение по отношение на миграционната криза? 5
V. Заключение Оценявам положително докторския труд на Васил Стоянов и считам, че той представлява оригинален, авторски принос в изследванията на българската и европейска медийна практика. Въз основа гореизложеното по отношение на съдържателното и комплексното оценяване на дисертационния труд, мога да обобщя, че: Докторантът е формулирал ясно теза, цел и задачи на разработката. Използвани са адекватни подходи и методи на научно изследване. Дисертационният труд съдържа резултати, които потвърждават формулираната от автора теза и представляват научно-приложни приноси в областта на българската журналистика. В заключение, изразявам категорично положително становище по качествата на дисертационния труд и считам, че той има завършен характер, изпълнява препоръчителните научни и наукометрични изисквания и ще гласувам на публичната защита пред научното жури за придобиване на образователната и научна степен доктор в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки - докторска програма Организация и управление извън сферата на материалното производство (медии и комуникации). 25.04.2019 г. Член на научно жури: проф. д-р Петко Тодоров 6