1 РЕЦЕНЗИЯ за дисертационния труд на гл. ас. ЕЛЕНА АНТОНОВА ДИКОВА на тема Tворческият подход към жанра клавирен концерт в изпълнителското изкуство на Антон Диков за присъждане на образователна и научна степен доктор, професионално направление: 8.3. Музикално и танцово изкуство, специалност Музикознание и музикално изкуство, катедра Пиано в ТКДФ на НМА Проф. П. Владигеров, шифър 05.08.02. от проф. д-р Димитър Станчев Цанев, катедра Пиано в ТКДФ, НМА Проф. П. Владигеров, София Рецензирането на докторския труд на гл. ас. Елена Дикова Tворческият подход към жанра клавирен концерт в изпълнителското изкуство на Антон Диков за мен е трудно, защото ме задължава да преодолея една субективистична натовареност, свързана с отношенията докторант обект на изследване, както и тези на рецензент докторант обект на изследване, което, ако се вгледаме внимателно, ще видим, че е една твърде нееднозначна задача. Още повече, че става въпрос за коментиране на отношения от характер, много трудно подаващ се на хладен анализ и безпристрастност, да не говорим, че освен
2 това се касае за прилагане на система от оценки за интерпретация, поначало изключително трудна за обективиране. Но, както знаем, по презумпция от такъв труд се очаква особена ревнивост именно към процесите на обективността по отношение на разглеждания проблем. Впрочем, това не е пропуснато и от самата докторантка, която изрично изтъква своята свързаност с изследвания обект в труда си и това има значение за няколко неща: Първо, тя сваля каквото и да било съмнение по отношение избора на своята тема, ценностния ресурс, който го предопределя, както и генералната етична и оценъчна платформа, от която ще води повествованието си. Това буди единствено адмирации, защото именно преките наследници на големите личности в определена област, още повече когато са и техни идейни продължители, имат освен възможността, и задължението да оставят на идващите след тях информация и анализ от възможно най-голяма дълбочина. Второ, г-жа Дикова недвусмислено заявява, че именно тя е найподходящият човек за написването на такъв труд, тъй като степента на информираност, на сътрудничество, на пропиване с идеите и с въздействието на цялостната личност на Антон Диков я правят възможно най-достоверния и надежден източник на информация, анализатор и съставител на архив. В това отношение, както вече казах, тя следва не само моралния си
3 инстинкт, но и вътрешното си разбиране за дълг, което, веднага да кажа, е един от най-силните приносни смисли на цялото изследване. Трето, именно поради вече коментираните отношения на близост, гл. ас. Дикова се изправя и пред трудността да постигне онзи балансиран оценъчен статус, който да направи от изследването й не просто една апологетика на артиста, а да му придаде тежестта на дистанциран и аргументиран анализ през възможностите на пианиста изпълнител. Смятам, че се е справила много добре с проблема и тъй като той е смислово решаващ за цялото доверие, което трябва да изпитваме към изследването й, го определям също като едно от най-важните приносни постижения, имащо значение за общата научна тежест на труда. И още нещо важно - прави много добро впечатление, че г-жа Дикова се възползва от аналогии със световни имена като Д. Баренбойм, Р. Лупу, А. Брендел и др. единствено под формата на примери за различно или подобно тълкуване на музиката т.е. единствено като инструмент за онагледяване на интерпретационна вариабилност. Много добро впечатление и проява на добър вкус е, че тя никъде не си позволява оценъчно или стойностно фамилиарничене с излишни стилови, по-тясно пианистични или общо казано интерпретационни съпоставки с такива всепризнати майстори. Това повишава стойността на
4 труда й, повишава в по-широк смисъл стойността на самия обект на изследване, повишава и изследователската стойност на избраните и интерпретирани от Антон Диков произведения, защото по този начин се повишава и нивото на заложената в тях тълкувателна самостойност и автономност. Това също е едно подчертано силно качество на труда. Докторатът на г-жа Дикова съчетава историографски и интерпретационно-естетически подход. За нашата музикална изпълнителска култура Антон Диков е историческа фигура, положила в сложна и нееднозначна социална епоха, основите на големия международен престиж на българското клавирно изпълнителство като чрез гастролите си свързва своето име и това на България с цяла плеяда световни клавирни конкурси, оркестри, диригенти, престижни зали; оттам следват и участия в международни журита, контакти с едни от най-значимите български и чужди имена на музикалната култура. В този смисъл комбинацията на двата подхода е задължителна, защото отсъствието на всеки един от двата би обезсмислило в почти пълна степен другият. Общият обем на изследването е 218 стр. и се състои от Увод, три глави, Заключение, Библиография и Приложения (хронограф, концертен репертоар на Антон Диков, съпътстван от списък с изпълнители концертирали с него, диригенти концертирали с Антон Диков и разговор с акад. Васил Казанджиев)
5 Уводът ситуира поколенчески пианистът Антон Диков, в найобщ план очертава необходимостта от това изследване, още на първата си страница подчертава релацията изследовател изследван и определя емблематични за пианиста изпълнения на концерти за пиано и оркестър, разделени в четири групи, за поле на провеждане на тезите. Структурирането на онези черти на неговия пианизъм, които правят изпълнителския му облик строго специфичен и индивидуален, е основна задача на този труд, заявява докторантът и именно от позициите на тази търсена специфика и индивидуалност се насочва съвсем естествено към циклите от концерти за пиано и оркестър, съзнателно и обосновано аргументирайки ги като най-типична зона на творчески натюрел и артистичен мащаб у Антон Диков. Задачата е тежка, защото на базата на едни от найпредставителните в световната и българската музикална култура концерти за пиано и оркестър, сами по себе си много различни, се цели не само тяхното тълкуване от Антон Диков, но и поцялостно детерминиране облика му на музикант и изпълнител. Тук се подчертава съвсем справедливо изключителната роля на пианиста за представянето и разпространението у нас и в чужбина на българския концертен репертоар. Като пианист, бил в дългосрочен личен контакт с повечето български композитори от така нареченото второ поколение, той се явява пряк продължител, изразител и съавтор на творческите им идеи.,
6 казва г-жа Дикова и е напълно права, защото редица от тези представителни творби на нашата музикална класика прозвучават за пръв път по света благодарение на Антон Диков. Нещо повече, артистът осъществява и в България първите изпълнения на днес отдавна репертоарни произведения от 19-ти и 20-ти век като Шуберт-Лист - Фантазия Странникът, Шостакович - концерт за пиано и оркестър 1, Барток концерти 1 и 2, както и много голям брой солови български и чужди творби. Като последна цел в увода гл. ас. Дикова определя съставянето на пълен творчески каталог на А. Диков и посочва информационните си източници. Първата глава Творческо формиране и характерни черти от портрета на пианиста се дели на пет подглави, всяка от които доизграждат цялостния облик на пианиста от различен ъгъл. Найпряко историографска и биографична е първата подглава Социална и творческа среда. Ресурси на образованието. Там, всъщност, прозира мащабът, който предстои да се прояви, защото негов източник е изключително благоприятната семейна музикална и общо интелигентска среда, оформила младия пианист, обучението му при най-изтъкнатите клавирни педагози на времето, сами носители на мощни европейски традиции, контактите с личности като Надя Буланже, Артур Рубинщайн, Робер Казадесю, големите международни отличия на Маргарита Лонг и в Рио де Жанейро.
7 Във втората подглава Репертоарът психологическа предопределеност и артистична необходимост г-жа Дикова започва с въпроса изборът на репертоар ли обособява типа пианист или вкусът и натюрелът на пианиста го насочват към определен репертоар. Въпросът се отнася към музикантаинтерпретатор изобщо и като цяло е въпросът за яйцето и кокошката Ако се вгледаме в приложенията с цялостния репертоар на Антон Диков ще видим, че изборът му на произведения, бих казал без изключение, не изневерява на творби с богата, в повечето случаи дори интровертна съдържателност, творби с драматичен или с подчертано естетски или новаторски подтекст, творби на най-значими автори, и чужди и български. Как тогава да сбъркаме в преценката си за това кое определя изборът на репертоар! Аз имах щастието да се познавам с Антон Диков твърде отблизо и мога да кажа, че неговият репертоар това е той. Или иначе казано, човек може би се ражда с репертоара си. Независимо какви обстоятелства ти налагат да използваш едно или друго произведение за различни цели, било конкурси, било национални фестивали, било контракти със световни оркестри, ти неизменно следваш своите смислови и съдържателни начини на изразяване, което по друг начин казва и г-жа Дикова. Разбира се, у Антон Диков има несъмнена предпоставеност към крупния жанр, за това се искат изключителни волеви, интелектуални и музикантски качества, които той притежава без уговорки и които му помагат да се
8 чувства удобно в една претоварена от звук и от технически изисквания музикална ситуация на конкуренция и единство. Следващите подглави тълкуват някои творчески характеристики на пианиста вече от нивото на по-конкретен професионализъм като инструментализъм и звукоизвличане, прецизност към формата и изграждане на драматургията, анализира се и подхода към фактурата. Интерпретира се отношението на артиста към процесите на цялостното осмисляне на творбата от микроструктурите де макроелементите, през съображенията му за тежки и леки зони в музикалния процес, до нивата на цялостна напрегнатост и съотносимост в общия три или четиричастен цикъл. Именно тези извлечени от иманентната музикална семантика принципи налагат и т. нар. изпълнителски стил и свързаните с него етика, естетика и логика в музикалната мисъл. В края на тази глава г-жа Дикова обръща внимание на музикалната памет и сценичното присъствие два големи въпроса от природата на изпълнителството, които тя определя съвсем вярно и като индивидуално присъщи, но, особено що се отнася до сценичното присъствие - и като отражение на една по-цялостна позиция на артиста за неговата роля на сцената. Глава втора Интегрални изпълнения. Аспекти на интерпретацията сравнителен анализ на подбрани звукозаписи, в която се разглеждат и анализират петте концерта
9 от Бетовен, трите концерта и рапсодията от Барток и романтичните концерти на Лист 1, Шуберт-Лист - Фантазия Странникът, Чайковски 1, Шуман a-moll, както и двата концерта на Брамс и Глава трета Български клавирни концерти творчески концепции и изпълнителски стил на пианиста, която включва аналитичен поглед върху изпълнените от Антон Диков концерти от Владигеров 3, В. Стоянов 2 и 3, Д. Ненов концерт за пиано и голям оркестър, М. Големинов концерт за пиано и оркестър и К. Илиев Кончерто гроссо за струнен оркестър, пиано и ударни, по изложени от мен по-горе причини няма да коментирам подробно, а ще направя само общи заключения. Анализите на европейските и българските концерти в двете глави представят един артистично-исторически процес на една творческа работилница погледната отвътре и откъм историята свързана с подробности от всякакъв характер ноти, диригенти и пр. и откъм последвалата я реализация, свързана със сценичната съдба на произведението. Анализът на всеки конкретен интеграл се предшества от кратки историко-драматургични сведения за творбите, след което следват и самите концерти поотделно. Доколкото е възможно да се вникне в чужда интерпретация на толкова крупни и толкова много произведения, Елена Дикова е постигнала максимумът. Концертите се разглеждат в тяхната циклична последователност, подробно, с много информираност и
10 разбиране за музикалните процеси, и в детайли, и цялостно. Успоредно с интерпретационното тълкуване върви и неизменен историографски пласт, който оцветява със сведения или отзиви на музиканти-съвременници основното повествование и който е нужен и естествен, защото изпълнителството, както знаем, е публична дейност с всички произтичащи от това реакции и рефлексии. За мен, обаче, най-важното послание в тези две глави е творческият подвиг на Антон Диков, който в количествено изражение не се ограничава дори само с посочените произведения, а включва и много други концерти за пиано и оркестър, които заедно с анализираните той изпълнява и по света, и тук, в България, издигайки нивото на българския интерпретаторски авторитет до най-високи нива в цялата ни професионална изпълнителска история. Материалът, който влага г-жа Дикова в тези две основни глави, като смисъл носи много повече от анализа на тези интерпретации. Тя го знае, но е добре да го подчертаем и ние. Заключението е кратко и в квинтесентен вид обобщава значението, същността, заслугите, индивидуалността и въздействието на пианиста Антон Диков върху националната ни култура, филтрирани едновременно през неговата най-просветена европейска творческа нагласа и дълбокото му национално светоусещане.
11 За библиографията, трите приложения и великолепното интервю с акад. Васил Казанджиев бих казал само суперлативи. Изключително ценни, подробни и добросъвестни, представящи пианиста в целия му огромен творчески мащаб, незаменимо помагало за бъдещите изследователи на личността и творческия път на Антон Диков от този момент нататък, без което едва ли какъвто и да е материал за него би бил пълноценен. Напълно се солидаризирам с така очертаните приносни моменти определени от самата докторантка, но ще си позволя да повторя още веднъж тези, които споменах в началото, а именно, че следвайки своя морален инстинкт на дъщеря на големия пианист, тя го преживява и като дълг да остави на бъдещето нещо, което може да направи само тя. И го прави, постигайки онази дистанция и чисто пространство към обекта на изследването си, което й предоставя и нужната висота на достоверност. Именно това оценявам като особено постижение. Въз основа на тези съображения изразявам категоричната си оценка, че трудът на гл. ас. Елена Дикова Tворческият подход към жанра клавирен концерт в изпълнителското изкуство на Антон Диков притежава необходимите качествата за да й бъде присъдена образователната и научна степен Доктор.
12 08. 07. 2015г. / / София Цанев Проф. д-р Димитър