2. Известни баснописци: 1.Баснята е текст, в който е разказана кратка поучителна история. Героите в нея найчесто са животни, по-рядко хора, растения, предмети. Чрез тях се осмиват човешки недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части разказ за случка и кратка поука. В Древна Гърция- Езоп В Древен Рим- Федър Във Франция- Лафонтен В Русия- Крилов В България- Ст. Михайловски, Петко Славейков Според античните сведения Езоп е бил роден в Месемврия (дн. Несебър) около 620 г. пр. н.е. и е бил от тракийски произход. Езоп е бил освободен роб. След като е пуснат на свобода, живее в Лидия, в двореца на цар Крез, чието доверие печели. Езоп е убит от делфийските жреци заради осмиване на боговете. По-късно името му се превръща в символ. Неговите произведения се предават от уста на уста, а през ІІІ в. пр. н.е. са записани от Деметрий Фалерски.
Л а ф о н т е н Роден е на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Литературната му дейност започва късно, на 37 години. Първите му произведения са Приказки и новели в стихове, а първите му басни са събрани в сборника Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен.Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите Приказки. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Иван Крилов е руски поет и баснописец. Бил е сътрудник на Императорската публична библиотека, член на Руската Императорска академия, академик на Императорската научна академия в отделението за руски език и словесност. Автор е на повече от 200 басни. В първата половина на 19 век те излизат в 9 части и са разпродадени в много големи тиражи. Сюжетите на някои от тях наподобяват на басните на Езоп и Лафонтен, въпреки че има и много оригинални.
Стоян Николов Михайловски (07.I.1856, Елена 03.VIII.1927, София) е роден в стар високо просветен род. Негов баща е Никола Михайловски, който е известен възрожденски деец, учител, преводач, писател, съдия и законодател. Интерес в неговото творчество представляват проблемите за противоборството между Бог и Сатана, добро и зло, живот и смърт, свобода и несвобода, посредствеността и потисничеството, както и постоян ното непостигане на свободата.. През 1852 г. писателят издава за първи път в България 140 Езопови и други басни. Езопови басни са от из ключително значение за българската лите ратура. В основни линии П. Р. Славейков се придържа към оригинала, но прави леки из менения най-вече в повествова нието и поуката на баснята. Тези промени имат за цел да отразят духа на времето. Славейков успя ва да развие този жанр в българ ската литература, като използва похватите на народното творчес тво,на пословиците, поговорките. П. Р. Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Младият Петко променя фамилията си на Славейков, след като вижда славеи, които го впечатляват изключително много. Появата на оригиналната българска басня като художествено произведение датира от 50-те години на XIX век и се свързват с името на П. Р. Славейков
Александра,Галя, Никол 1. Галена, Красимир 2. Калоян, Красимир 3. Спартак, Красимир и др. Поля, Марти, Роси, Никол, Славена, Браян, Красимир, Спартак, Калоян Мартина, Росена, Славена 7. Децата на селянина- Браян, Красимир, Спартак Танци 1. Ръченица 2. Валс 3. Летка
Мъдростта на вековете в главите и сърцата съхранете! Изпаднете ли във беда ще ви помогне мъдростта!