1 До Научното жури при Югозападния университет Неофит Рилски - Благоевград Р Е Ц Е Н З И Я от доц.д-р Александър Ангелов Иванов научна специалност Гражданско и семейно право определен със заповед 1268/12.05. 2014г. на ректора на ЮЗУ за член на научното жури за провеждане на защита на дисертация за присъждане на ОНС доктор по научна специалност Гражданско и семейно право, професионално направление 3.6. Право от Емилия Великова Дончева, докторант в катедрата по гражданскоправни науки на ПИФ при ЮЗУ Неофит Рилски Благоевград на труда на Емилия Великова Дончева Недействителност на действия и сделки на длъжника с масата на несъстоятелността Уважаеми членове на научното жури, Емилия Дончева е задочен докторант за придобиване на ОНС доктор по научната специалност Гражданско и семейно право, като след успешното завършване на курса на подготовка е отчислена с право на защита. І. Кратко описание на дисертационния труд. В структурно отношение дисертацията се състои от увод, изложение - четири части и заключение, и е в обем от 203 страници. Библиографията на използваната литература включва 103 заглавия, от които 84 на български език и 19 на английски, руски и немски език. Направени са и общо 389 бележки под линия, като извършеното позоваване е съобразено с изискванията, утвърдени за съответния език или за Интернет
2 източниците. В изследването са застъпени широко историческият и сравнителноправният метод на изследване. В увода е обоснована актуалността на темата и е очертан предметът на изследване. Аргументирано е и научно-практическото значение на темата. Първа част е посветена на понятието и историческото развитие на института. Изяснено е понятието за недействителност на действията и сделките на длъжника в производството по несъстоятелност като са разгледани и различните теории относно правото на кредитора да оспорва тези действия (с.3-9). В глава втора и глава трета е проследено историческото развитие на института, включително и в България. В глава четвърта са представени някои актове на международни организации, посветени на исковете за попълване масата на несъстоятелността (с.36-44). Сравнителноправният преглед на недействителността на действията и сделките обхваща законодателствата на Германия, САЩ, Англия, Франция и Русия (с.44-57). Част втора е посветена на недействителността на прихващането в производството по несъстоятелност. В глава първа се разглеждат предпоставките за прихващане извън производството по несъстоятелност и в производството по несъстоятелност, както и различните становища относно допускането на прихващане в производството по несъстоятелност. Аргументирано е предложение de lege ferenda за изменение редакцията на чл. 645, ал. 1 ТЗ (с.66-69). В глава втора са разгледани предпоставките по чл. 645, ал. 3 ТЗ. Обосновано е разбирането за допустимост на прихващането в съдебен спор по предявен срещу кредитора иск за заплащане на задължението към длъжника, но ако кредиторът не е предявил вземанията си в срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688 ТЗ той не може да иска прихващане на взаимните задължения. (с.74-75). Глава трета е посветена на предпоставките по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Подчертава се, че чл. 645, ал. 4 ТЗ има за предмет прихващане, извършено от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност. Извършеното от длъжника прихващане след датата на решението е действително, ако са налице предпоставките по чл. 645, ал. 1 ТЗ и е извършено от синдика или с негово съгласие, съответно относително недействително по чл. 646, ал. 1 ТЗ, ако не са налице предпоставките и не е по установения в производството ред. Във връзка с определянето на подозрителния период е обосновано разбирането, че ако са подадени няколко молби за откриване на производство по несъстоятелност трябва да важи датата на първата по време молба
3 (с.79). Подчертава се, че с признаването за действително на прихващането в частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество се създава предимство за кредитора, който получава удовлетворение за вземането си преди откриване на производството, докато останалите кредитори предявяват вземанията си и получават удовлетворение при разпределението на осребреното имущество. Законодателят не е отчел предимството, което получава кредитора в резултат на прихващането с оглед стойността на парите във времето (с.80-81). Направено е предложение de lege ferenda в чл. 645, ал. 4 ТЗ да бъде предвиден удължен подозрителен период, когато крдиторът е знаел за състоянието на неплатежоспособност на длъжника и съответните презумпции за недобросъвестност (с.82). Обосновано е разбирането, че искът по чл. 645, ал. 4 ТЗ е установителен, а не конститутивен. Упражняването на преобразуващото субективно право на прихващане се осъществява с изявление на едната страна, отправено до другата, като прихващането може да се извърши както извънсъдебно (в този случай компенсационното изявление представлява едностранна неформална сделка), така и по съдебен ред (с насрещен иск или чрез възражение). С това процесът не става конститутивен. (с.83). Извършено е предложение за промяна на редакцията на чл. 645, ал. 4 ТЗ (с.83). В част трета са изследвани въпросите относно недействителността по чл. 646 ТЗ. В глава първа се дава понятие за тази недействителност. Разкрита е същността на относителната недействителност и съотношението и с другите видове недействителности (с.85-92). Глава втора е посветена на предпоставките по чл. 646, ал. 1 ТЗ. Подложено е на критика разбирането за действителност на действия на длъжника, извършени без предварително съгласие на синдика, ако водят до увеличаване масата на несъстоятелността по аргумент от чл. 636, ал. 2 ТЗ. Основателно е възражението, че това е изключение от правилото, че изпълнение, извършено в рамките на производството, не по предвидения от закона начин е действително, независимо дали с него се уврежда или не масата на несъстоятелността, а изключителните правила не могат да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия (с.101). Аргументирано е разбирането, че изпълнението на задълженията чрез даване вместо изпълнение се обхваща от чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ (с.107). В глава трета е разгледана недействителността по чл. 646, ал. 2 ТЗ. Разгледани са проблемите във връзка с продължаването дейността на търговеца и след датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелнст, като се посочва, че и след подаване на
4 молбата, длъжникът може да изпълни свое неизискуемо парично задължение, да учреди ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено дотогава вземане срещу него, да погаси свое изискуемо парично задължение. Обоснована е необходимостта de lege ferenda да бъде предвидена възможност за предявяване на иск по чл. 646, ал. 2 ТЗ и за действия и сделки на длъжника, извършени в периода между датата на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (с.118). Предмет на обстоен анализ са отделните хипотези на недействителност по чл. 646, ал. 2 ТЗ (с.118 и сл.). Голямо внимание е отделено на презумпциите за недобросъвестност. Аргументирано е виждането, че за разлика от презумпцията по чл. 646, ал. 4 т. 1, която е оборима, презумпцията по т. 2 е необорима (с.128). Разгледани са препоръките на Legislative Guide on Insolvency Law за възражения срещу исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 (с.130), защитата на третите добросъвестни лица и процесуалната легитимация и срока за предявяване на исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ (с.135-136). Особено внимание се отделя на равностойността на престациите на сделките и действията, които са предмет на иск по чл. 646, ал. 2 ТЗ. При изследването се използва сравнителноправния метод. 142 InsО предвижда, че не може да бъде атакувано изпълнение, извършено от страна на длъжника, при което е придобил насрещно равностойно изпълнение в своето имущество. Част четвърта е посветена на отменителните искове в производството по несъстоятелност. След общата характеристика, която се дава в глава първа, са разгледани хипотезите по чл. 647 ТЗ. Аргументирано е разбирането, че в хипотезата на чл. 647, ал.1, т. 1 и 2 ТЗ следва да се имат предвид не само безвъзмездните сделки по дефиниция, но и такива, които по волята на страните са безвъзмедни (с.146). Направено е предложение de lege ferenda разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ да придобие следната редакция: възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок (с.151). Подчертана е необходимостта да се предвиди в ТЗ, че съдът може да откаже да признае сделката за недействителна в случай, че стойността на имуществото, придобито от длъжника в резултат на оспорваната сделка, превишава стойността на това, което може да бъде върнато в конкурсната маса в резултат на оспорване на сделката, или ако приобретателят по недействителната сделка е върнал всичко в конкурсната маса (с.153). Аргументирано е разбирането, че правото на задържане не може да се разглежда и като действие и не попада в приложното поле на чл. 647 ТЗ (с.158). Във
5 връзка със защитата на третите добросъвестни лица се отбелязва, че в разпоредбата на чл. 647, ал. 3 ТЗ липсва презумпцията за добросъвестност, която е установена в чл. 646, ал. 7, изр. 2 ТЗ. В тези случаи законодателят е направил несъответствуващо препращане към разпоредбата на чл. 646, ал. 8 ТЗ - предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните. Аргументира се схващане, че с оглед защитата на третите лица, презумпцията по чл. 646, ал. 7 ТЗ следва да бъде прилагана и по отношение исковете по чл. 647, ал. 1 ТЗ. На основателна критика е подложено изразеното в теорията схващане, че продажбата от заложен кредитор на заложеното по реда на Закона за особените залози може да бъде предмет на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ (с.162-163). Направено е предложение за изменение редакцията на чл. 647, ал. 2 ТЗ (с.166). В глава трета са разгледани въпросите, свързани с Павловия иск в производството по несъстоятелност. Поддържа се, с оглед целите на производството по несъстоятелност, а именно осигуряване справедливо удовлетворяване на кредиторите, че срокът за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД не следва да бъде същият като на иска по чл. 647 ТЗ (с.176-177). Накрая са разгледани изключенията от приложното поле на чл. 645-647 ТЗ (с.183-189). Изследването завършва със заключение, в което са отразени някои изводи от направеното изследване и са посочени предложенията de lege ferenda (с.190-197). ІІ. Приноси на дисертационния труд: За пръв път у нас е направено пълно и систематизирано изследване на проблемите на недействителността на действията и сделките на длъжника с масата на несъстоятелността. Извършен е критичен анализ на натрупаната практика на ВКС по въпросите на недействителността на действията и сделките на неплатежоспособния длъжник. Въз основа на получените резултати и посредством извършеното сравнителноправно изследване са добре аргументирани множество предложения за усъвършенстване на законодателството, част от които бяха посочени в изложението. ІІІ. Критични бележки: Като един от малкото недостатъци на труда може да се посочи липсата на анализ на хипотезите по чл. 609, 610 и 611 ТЗ в светлината на исковете за попълване на масата на несъстоятелността.
6 ІV. Заключение: Представеният труд отговаря на всички изисквания на ЗРАСРБ и Правилника за неговото прилагане, тъй като съдържа научни и научно-приложни резултати, които съставляват принос в областта на търговското право, с оглед на което предлагам на научното жури да присъди на Емилия Великова Дончева образователната и научна степен доктор по Гражданско и семейно право в професионално направление 3.6. Право. София, 10.06.2014 С уважение: (доц.д-р Александър Иванов)