1 Рецензия на за приносния характер на художествено-творческата и педагогическа дейност на гл. ас. д-р Велизара Караянкова, приложена като научно-изследователски труд на основание чл.53, т.3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България в конкурса за академичната длъжност доцент по специалността Класическо пеене, професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство рецензент проф. Илка Борисова Попова В своето историческо и художествено развитие българската вокална школа се е вписвала в съответната културна ситуация и иновативните тенденции. Тя е носила белега на традицията, многообразието, индивидуалността, националните особености, била е озарена от духа на откривателството, както в практическия си изпълнителски, така и в научно-теоретичния си аспект. Радващ е факта, че и вокални педагози от по-младото поколение, се обръщат в търсенията си към строго специфични проблемни зони и сфери, свързани с вокалното изкуство и певческото майсторство. Мистичен и екзотичен научен привкус носи и темата разработена от гл. ас. д-р Велизара Караянкова в труда й Методически принципи във вокално-постановъчната работа с контра-тенора. В съвременната научна педагогическа литература, влючително и в
2 световен мащаб, разработките посветени на този толкова атрактивен и строго специфичен мъжки глас са малобройни, и с частично изследвана проблематика. Особено ценна е взаимната обвързаност на тезата, защитена в докторската дисертация през 2013 г. - Контра-тенор. Изследване на исторически променящия се смисъл на понятието. Механизъм и приложение на мъжкото фалцетно пеене от кандидатката и в настоящото й изследване, чрез наслагването на нови посоки и аспекти. Велизара Караянкова е завършила СМУ Добрин Петков Пловдив със специалност класическо пеене, а през 1991 г. висшето си образование в ДМА, като ученичка на доц. Ирена Бръмбарова. Усъвършенства вокалното си майсторство в Майсторските класове, водени от Гена Димитрова през 1997 и 1998 г. Лауреат е на Първия конкурс за оперни певци Премия Христо Бръмбаров София, 1996 г. Професионалната дейност на кандидатката започва през 1993 г. с назначаването й за солист в Драматично-музикален театър Маестро Атанасов -Пазарджик. Изявите й на оперетната сцена продължават до 1997 г., когато постъпва в Националния филхармоничен хор Светослав Обретенов София, където работи и в настоящия момент. В репертоара на певицата са оперни, оперетни роли, кантатноораториални опуси, художествени песни и популярни оперни и оперетни арии. Между тях са Мюзета от Бохеми -Пучини; Памина от Вълшебната флейта Моцарт, Монахинята от Мамзел Нитуш Ерве, Терзийска- Службогонци - Хаджиев, Роз Мари от едноименната оперета на Фримл; 9-та симфония Бетовен, Стабат Матер Перголези. Участва като: солист в оперни спектакли в Германия, Англия, в Софийска опера;
3 като солист и хорист на Националния филхармоничен хор Светослав Обретенов в множество фестивали и международни прояви в България, Холандия, Франция, Египет, Турция, Норвегия в самостоятелни музикални проекти на творчески формации в България и в чужбина. Осъществила е записи за Националното радио, Националната телевизия, за частна френска звукозаписна компания. Педагогическата й дейност започва през 1995 г. като доброволен асистент. Последователно преминава през хоноруван асистент, щатен и старши преподавател. В настоящия момент заема академичната длъжност главен асистент. От 1999 г. й е поверен самостоятелен клас. В периода 2003-2008 г. е вокален консултант в Македонската опера и балет Скопие. Като резултат от педагогическата практика на Велизара Караянкова нейни студенти са носители на награди от академични, национални, международни конкурси и фестивали; изявяват се на българската и международна музикално-татрална сцена. Между възпитаниците й са Запряна Младенова, Анна Гемеджиева, Ани Дангова, Ива Кръстева, Сабина Кънова, Делян Славов, Миряна Калушкова, Дарко Нешовски, Светлана Иванова, Димитър Арнаудов, Георги Димитров и др. В конкурса за доцент по специалността Класическо пеене гл. ас. д-р Велизара Караянкова участва по смисъла на чл.53, т.3 от правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Нейният труд Методически принципи във вокално-постановъчната работа с контра-тенора се състои от въведение, пет глави, заключение, библиография, графични и снимкови приложения, с общ обем 203 страници. Представената
4 разработка е интересна с предмета си на изследване, поставени цели, задачи, приноси, но най-вече със своята иновативност по отношение на разкодиране, лексика, систематизирани принципи, дефинирана методика, пряко свързани и произтичащи от уникалността и строгата специфика на контра-теноровия мъжки глас и практическата вокална работа с него. Изследването е представено в исторически и хронологичен порядък, анализиращ съществуващите теоретични данни и практически опит, тяхната интепретация в настоящата вокална среда и ситуация чрез съвременните им тълкувания и тенденции. Въведението формулира темата на труда, като обосновава актуалността и необходимостта й, с оглед на съвременното утилитарно преоткриване и равноправен прием на контра-теноровия глас, както в световен мащаб, така и във връзка с националната ни вокална школа. Уводната част набелязва и предмета - явлението контра-тенор, както и обекта на изследване - вокално-постановъчните проблеми при този вид мъжки глас, успоредно с практическите начини и средства за тяхното преодоляване. Въведението определя точно и стриктно основната цел: да изведе и систематизира методически правила и принципи при работата на вокалния педагог с контра-теноровите гласове, а също и конкретнити задачи-изясняване на физиологическия процес на звукообразуването при контра-теноровия маниер на пеене, определен като Втори начин на звукопроизвеждане; дефиниране на правила за вокално-постановъчна работа, общовалидни не само за модалните видове, но и за разновидностите на контра-теноровия глас; специфика на работа с различните видове контра-тенори; система от упражнения; създаване на ресурсен репертоарен фонд с примерни произведения,
5 доминирани от и прилагани през различните епохи. Кандидатката се спира и на използваните методи в своето изследване между които - издирване и проучване на научни публикации, трудове, студии, личен практически опит. Първа глави прави исторически обзор на певческата звукова характеристика, проследява и изследва нейните рефлексии и вариращи концептуални параметри през различните стилови епохи и педагогически практики, като обхваща и анализира настоящата вокална среда и ситуация в теоретико-практическата подготовка на съвременния оперен певец. Кандидатката прави едно уточнение, водещо за нея като вокален педагог: аз изповядвам идеята за мултирегистъра... като цяло преподавам, сякаш регистри не съществуват. Казаното може да се дискутира, като се има предвид практиката в катедрата, защото е ясно формулирано още от нашите учители проф. Христо Бръмбаров, проф. Георги Златев-Черкин, проф. Илия Йосифов, и нещо повече изведено е на ниво висш закон певците в България закриват. Самата първа глава е обособена в 5 отделни подточки, всяка една очертаваща определен аспект при дефинирането на термините и понятията в практическата работа с контра-тенора. Подробно е изяснено понятието фалцет, изследвани са неговия физиологичен механизъм и звукова характеристика. Очертани са вокалните зони т. е. регистрите, механиката на фалцетното звукопроизвеждане, чрез термините модален /присъщ за конвенционалните певчески тембри/ и вторичен-фалцетен /с непълното прилепване на гласните връзки по цялата им дължина/ за контра-теноровия маниер на пеене. Последната подточка прави исторически преглед и препратка към съвременната вокална практика, като структурира посредством механизма на
6 фалцетното звукопроизвеждане /визира и фонационните рискове/, парадигмата на видовете контра-тенорови гласове висок контра-тенор, нисък контра-тенор, tenor altino или contraaltino. Изяснява и съвременната условна типологизация на певческите гласове, изпълняващи партията на контра-тенор, като сопранист, баритоник, фалцетист, ендокринологичен или природен кастрат. Втора глава е посветена на концепцията за резонанса, като жизнено важен компонент от вокалната техника и определящото му значение за контра-теноровия глас. В осемте подточки са разгледани проблемните и сложни зони, свързани с дефинирането на резонанса и ключовите термини. Място е отделено на диапазоновата и гласовата идентификация, както и на сравнителния момент при контратеноровата педагогика и приложението й при другите гласове. Изведено е схващането за вокалното оцветяване, базирано на тезата, че не съществува само единствен вид контра-теноров гласов тембър. Набелязани са универсалните условия за оптимален резонанс при всички видове гласове, с поанта върху резонансните избори, идеалното фарингеално пространство, устната кухина, мястото на езика и зъбите в процеса на резонансното регулиране и балансиране. Обхваната е и дискусионната тема за преливането на вокалите, касаещо и общовалидно за всички вокалисти, както и обвързаността на контратеноровия глас с нея. Отчетено е фундаменталното значение на мисловния образ, решаващ за развитието на гласа, а чрез конкретните упражнения и съвети са направени и съответните препоръки, с цел да създадат комфорт, свобода, лекота и максимално да се благоприятства певческия процес.
7 Здравословното и ефективно дишане при контра-тенора, съотнесено по адекватен начин към това на баритона или колоратурното сопрано е обект на изследване в трета глава. В четирите отделни подточки се анализират още: диафрагменоабдоминалното дишане и техниката Appoggio като ефективни способи за контрол и управление на певческия процес; набелязани са специфичните контра-тенорови проблеми, пряко произтичащи от респирацията като извънредното натоварване на психо-физиката при перманентната употреба на Втория начин на звукопроизвеждане, поголямото подглотисно налягане, гласовата умора, оптималната стойка, съотнесена към респирацията и вокалната продукция. Коментираният по-специфичен аспект на контра-теноровото дишане /като функционален физиологически и певчески процес, със съответните ключови термини и принципи/ е опит да се маргинализират битуващите квалификации за контра-тенора, като различна порода. По този начин се доказва и необходимостта от специализирано обучение, но не диаметрално различно от това при конвенционалните певчески тембри, а по посока на интегрирането и органичното вписване на контра-теноровия глас в принципите на универсалната вокална методика. Четвърта глава се фокусира върху звукопроизвеждането, представено чрез качествените си характеристики и принципи. Изследвана е ларингеалната функция по време на фонация в певческия процес и са изведени ключовите фонаторни принципи, съотнесени към различните певчески гласове. Подробно е изследвано специфичното за контра-теноровия вокален маниер-звукопроизвеждане с неплътно прилепнали гласни гънки. Целта е да се онагледи и докаже еднаквата
8 природа на фонаторните процеси при всички певчески тембри. Представени са различни гледни точки, общоприети теории и концепции, свързани с понятието фалцетен глас, с тремолото и вибратото, коремно-диафрагмената коорднация, положението на ларинкса, видовете звукопроизвеждане, отчетена е важността на Ефекта на Бернули за здравословното пеене. И тук, както в предходните две глави, след обстойния теоретичен обзор, изложението е последвано от конкретни вокални упражнения /58 на брой, степенувани според нивото си на трудност и целесъобразност/ и съответни методически указания. Тези помагала са насочени не само към овладяване принципите на правилното гласоводене, но и за полагане на естетическите стилови и вкусови критерии. Пета глава се спира на репертоара и по-специално на набора от подходяща литература за контра-тенор в условията на академичното обучение. Стратегическият и диалогичен подход при подбора на репертоара е водещ за педагожката, доминиран от търсенето на творческо удовлетворение за вокалните потребности на контра-тенора. Приложен е примерен списък на творби, предназначени за изпълнение от контра-тенори, условно разделен на 3 дяла, според указаната от композиторите изпълнителска насоченост за съвременни изпълнители, практикуващи контра-теноровия маниер на звукоизвличане; за женски гласове и за кастрати. Анализирани са и жанровите рефлексии, като е отделено място на оперната, песенната, кантатната и ораториалната литература, с тяхната канонична структура и правила и произтичащите от тях вокални и интерпретационни задачи. Заключението съдържа изводите на изследването и обобщава - контратенорът успява да наложи уникалността си и да постигне
9 вокален паритет, а преоткриването на школуваните контра-тенори в съвременната музикално-театрална практика е мащабна и ярко очертана световна тенденция в изкуството на 20 и 21 век. Доказана е и тезата - фонаторния процес при контра-тенора не се отличава фундаментално от звукопроизвеждането на всички останали мъжки и женски гласове и за него са валидни стандартните принципи на вокалната педагогика. Като работим за интегрирането на този тип глас в общоприетите педагогически принципи, ние не само прибавяме нов певчески тембър в историята на вокалната педагогика, но и се обогатяваме с нови наблюдения, открития, нови преживявания, чрез които да усъвършенстваме обучението на нашите възпитаници! С оглед на казаното дотук считам, че труда отговаря на изискванията за характера на научните приноси: почти неизследвана територия от вокалната ни педагогика и певческо изкуство, обогатяване на съществуващите знания и методическите принципи, както и прилагането им в специализираната практика. Сред приносите на разработката ще изведа: 1.) за първи път вокално-постановъчната работа с контратеноровия глас у нас е ситуирана в научно-изследователски контекст. 2.) представя се стройна система от селектирани според нивото на трудност, практически упражнения за контра-тенор и са формулирани конкретни методически указания и принципи, някои от които дискусионни 3.) създаден е ресурсен репертоарен фонд с примерни произведения за контра-теноровия маниер на пеене
10 4.) важна е и практическата работа на кандидатката с нейни възпитаници контра-тенори и приобщаването на този вид мъжки глас към традиционната ни академична практика. Научно-изследователският труд Методически принципи във вокално-постановъчната работа с контра-тенора със своята мащабност и приложимост е представителна разработка, с приносен характер. Считам, че научния труд, както и приложената към него художествено-творческа и педагогическа дейност на кандидатката отговарят на изискванията на чл. 53, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ за придобиване на академичната длъжност доцент. След запознаване с представените в конкурска материали и анализ на приносите давам своята положителна оценка и препоръчвам пред ФС на Вокален факултет избора на гл. ас. д-р Велизара Караянкова за академичната длъжност доцент по класическо пеене в НМА по професионално направление 8.3 музикално и танцово изкуство. 10.01. 2016 г. Рецензент: гр. София Проф. Илка Попова