ÉÂÓð Ë ëúóâ èàëäíöãà éí íêéüç ( ÌÚÓÎÓ Ëfl)
Книгата се издава с финансовата подкрепа на община Троян.
ÉÂÓð Ë ëúóâ èàëäíöãà éí íêéüç ( ÌÚÓÎÓ Ëfl) Троян 2019
През 1942 г. младият троянец Георги Стоев подготвя една малка, но амбициозна книжка антология със знакови произведения на троянски творци: поети, писатели, учени. Посвещава я на основателите на читалище Наука, Троян по случай неговия 50- годишен юбилей и на читалищните дейци. Книгата Писатели от Троян представя 23-ма автори, много от които днес позабравени. Скиците са изработени от художника Бочо Донев, а корицата от д-р В. Главлешки. Настоящото второ издание е подготвено по инициатива на Станислава Стоева, дъщеря на Георги Стоев, с финансовата подкрепа на община Троян. Текстовете са нормализирани според съвременния български правопис. Използвани са оригиналните илюстрации. Като приложение към текста е добавена рецензията на Найден Шейтанов, публикувана няколко седмици след излизането на книгата. ÉÂÓð Ë ëúóâ èëò ÚÂÎË ÓÚ íðóflì ( ÌÚÓÎÓ Ëfl) Редактор Ангелина Иванова Подготви за печат АПП «АЛЯ» ISBN: 978-619-7519-00-6 печат Infovision
Екатерина Ненчева Екатерина Ненчева родоначалница на българската женска лирика, е родена през 1885 г. (в семейството на медицинския фелдшер на служба в Троян). Скитническият ѝ и неспокоен живот остави следи и в поезията ѝ. Умира на 9. февруари 1920 г. В 1908 година издава сбирката Снежинки, посветена на съпруга ѝ Харизанов. В 1941 г. излезе второ издание на стиховете ѝ под редакцията на в-к Литературен глас. Екатерина Ненчева работи в сп. Мисъл под псевдонима Валерина наедно със Славейков, Яворов и др. Превела е стихове от руския поет А. Фет. Описателният елемент, природните мотиви и звучността на стиха я приближават до Хайне. 25
СНЕЖИНКИ Дълбока нощ, луната грей, И чезна аз в тъга Самси така, о, знам, копней И той за мен сега Ела, безумец, изтръгни Признание и с плам На устните ми прилепни И пий нектар оттам. Ела, безумец, въплъти Безумния си блян, Догдето в сладостни мечти Духът ми е пиян. Но ти не чуеш моя глас, Не чуеш, ах, ела Зефир, донес го тоя час На своите крила 26
* * * Ах, ето тихата дъбрава, Где спомен свят за светли дни живей. Но вече няма славей кат тогава Привечер да запей. И няма те и тебе вече. Да би сега ти тука долетял, Долитнал би и славей отдалече И пак ни би запял * * * Едни липите сребрени, над нас Склонили спотаено клони. Те чуха думите, кои тогаз Сърце ти първи път отрони. И днес самичка в тъжна самота Покрай липите ли минувам. Заслушана във техните листа Пак твойте първи думи чувам Ти казваш смея се звънливо аз, Омаян слушаш ме в захлас Дете, дете, нима не чуеш през смехът На моята ридающа душа плачът? И казваш често моите очи Сърце ти сгрявали с лъчи Дете, дете, нима не виждаш ти, Че то сълза е, що в очите ми блести? 27
БЛЯН О, дивен блян, с кристален блясък облян На моите кристал-сълзи. В безумие, за миг те само пожелах, (И моят зов бе тих и плах ). А ти пред мене в миг застана и навек остана С загадка тъмна на очи. Сърце ми вечно ще мълчи За смъртната от тебе рана О, дивен блян, със леден блясък облян На моите сетни лед сълзи, В безумие за миг те само пожелах (И моя зов бе тих и плах), А ти пред мене в миг застана и навек остана. О, стой от мене надалек, Сърцето ми не дири лек За смъртната от тебе рана МЕЧТА Отвергнати безжално от живота Мечти ми съкровени осквернени Видя ги с горест люта моята душа Безсилен да досегне бе живота Една единствена мечта смъртта. Ласкае мрачно тя разплакана душа 28
* * * Не давай в моите ръце Ах бледото си нежно цвете! На моето сърце То в горест ще улете. Не гледай ме със плам в очи! Душата ми дор от мрак изяснат, Ах, техните лъчи Навеки ще угаснат! Животът влюбен е в смъртта, А ти ти в мен! X айне * * * Недей ме с погледи гори, Напразно е любовният ти плам! Не търся аз любов, зари Душата ми е морна. Лек За нея ще намеря само там, Където има мир навек! 29