СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ КАТЕДРА Печат и книгоиздаване Р Е Ц Е Н З И Я на трудовете на гл. ас. д-р АНДРЕАНА БОРИСОВА ЕФТИМОВА, представени за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност доцент по 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (журналистика медиен език и стилове на писане), обявен в ДВ, бр. 80 от 14.10.2011 г. от доц. д-р Тотка Монова, катедра Печат и книгоиздаване, ФЖМК, СУ Св. Климент Охридски Гл.ас. д-р Андреана Ефтимова е еднствен кандидат в обявения от СУ Св.Климент Охридски конкурс за доцент по журналистика направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки журналистика (медиен език и стилове на писане). За по-голяма прегледност, ще представя моята рецензия в две части: 1/ Академично развитие и преподавателска дейност на кандидата; 2/ Научи и научноприложни приноси на монографиите и на представените публикации за участие в конкурса. I. Академично развитие и преподавателска дейност След дипломирането си като магистър във Факултета по славянски филологии в СУ, Андреана Ефтимова завършва второ висше образование във ФЖМК също със степен магистър, като тема на дипломната й магистърска теза е Невербални средства в публицистичните телевизионни програми. Логично продължение и надграждане на магистърската й работа е нейният дисертационен труд Невербални (паралингвистични) средства в публицистичните телевизионни предавания, който тя успешно защитава през 2000 година. От 2004 г. д-р Ефтимова е редовен асистент във ФСлФ, а от 2011 г. тя е щатен главен асистент в катедра Печат и книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация. Във ФЖМК води основни лекционни курсове както следва:
- Медиен език и стилове на писане в специалностите Журналистика и Връзки с обществеността, бакалавърска програма; - Култура на писането и стилове в общуването в специалност Книгоиздаване, бакалавърска програма; - Невербална комуникация и Невербална комуникация в телевизията магистърски програми. Освен това през различни периоди от преподавателската си кариера тя чете също така курсове по Психолингвистика, Стилистика и редактиране, Психолингвистика на превода, Български език (писане на есе), Синтаксис Сложно изречение, Комуникативни стратегии в чуждоезиковото обучение (психолингвистични аспекти), Журналистически жанрове. Всички учебни програми на преподаваните от нея дисциплини са приети единодушно след апробация пред съотвените катедри, за което са налице рецензии от хабилитирани преподаватели. Д-р Ефтимова имат богат педагогически опит, което без съмнение е една от причините тя често да бъде канена за съавтор на множество учебници и учебни помагала по български език и стилистика за различни степени на образование от прогимназиалното обучение до обучението по български език на чужденци. В същото време тя отрано се специализира и като изследовател на езиковите практики и стилове в традиционните и в новите медии. Тук специално искам да отбележа публикациите й, в които с инструментариума на психолингвистиката и на социолингвистиката, тя изследва езика и невербалното поведение в електронните медии някои от тези изследвания са първи по рода си у нас. Като съавтор на два асоциативни речника тя изнася редица доклади, посветени на осмислянето на обществените нагласи, отразени в асоциациите на редица явления. Д-р Ефтимова въвежда методиката на асоциативния експеримент в учебните програми за специалността Връзки с обществеността като надежден индикатор на общественото мнение. От приложената справка за множеството участия на Андреана Ефтимова в научни проекти, в наши и в международни конференции и семинари, се вижда широкият диапазон на нейните научни интереси. Респектиращият брой публикации в специализирани издания и в научни сборници доказва, че гл.ас. д-р Андреана Ефтимова е признат експерт и специалист в своята област, тя без съмнение е учен с утвърден авторитет. Едно от доказателствата за това е приемането й през 1997 г. за член на
Международната асоциация по приложна лингвистика (ISAPL), а от 2001 г. тя е и член на Международното социолингвистическо дружество (INSOLISO). II. Научни и научно-приложни приноси на монографиите и на представените публикации за участие в конкурса. Гл. ас. д-р Андреана Ефтимова участва в конкурса за доцент с две монографии: Есето в академичната и журналистическа практика (Велико Търново, Фабер, 2011, 176 с.) и Невербалната комуникация: медии и медиатори (София,Сиела, 2011, 200 с.). Научната продукция, с която д-р Ефтимова участва в конкурса, е респектираща. Освен двете монографии, нейната научно-изследователска дейност е представена още от: - 3 монографии; - 2 книги в съавторство; - 17 учебници и учебни помагала (в съавторство); - 2 речника (в съавторство); - 83 студии и статии в специализирани издания; - 6 статии под печат посочени са заглавията на сборниците и издателите - 17 рецензии. В монографията, посветена на проблемите при писането на академично есе и свързаните с него коментарни журналистически жанрове Есето в академичната и журналистическата практика, д-р А. Ефтимова споделя постановката, че есето е репрезентативно за проблемите в аргументативното писане изобщо. Факти не съществуват, съществуват само интерпретации, които представляват актове на властта, категоричен е Фр.Ницше положена в този контекст, монографията е изключително актуална както за нашето медиазнание, така и за медийната практика.теоретичната рамка на изследването са постановките на текстолингвистиката, когнитивистиката, функционалната стилистика и дескриптивната (традиционната) граматика на българския език. Иновативно и смело е решението обект на изследователски интерес да не са текстове образци на жанра есе, а текстове, създавани по време на обучението на бъдещи журналисти. Така се регистрират слабостите в
писането на аргументативен тип текст и се откроява връзката между обучението по писане в журналистическите специалности и в журналистическата практика. Изследването си поставя за цел да премахне разноречието в българската научна и учебна литература спрямо термини като теза на есето; тема, заглавие, проблем на есето; аргумент. В отделните глави на монографията се разработват проблемите при откриването на заложената в заглавието на есето дилема, при формулирането на ефектна, ефективна и защитима теза, при разграничаването на мнение от факт, при селекцията и оценяването на стойността на информацията, при изграждането на увода (журналистическия лийд) и заключението на текста. Специално внимание се отделя на аргумента, както и на изграждането на т.нар. аргументативна верига в текста. Търси се най-добрата за практиката дефиниция на понятието, а аргументативните грешки се поделят на две групи: структурни и логически. За първи път вниманието се насочва към проблемите, свързани с осъществяването на логическите процедури при писането на аргументативната част (обсъжда се аргументацията чрез излагане на данни и факти; аргументацията чрез дефиниция (грешката на случайността, грешката на обърнатата случайност, грешката на началото на въпроса); аргументацията чрез сравнение и контраст (грешка на сравнението); аргументацията по аналогия; аргументацията по асоциация; аргументацията чрез авторитет (позоваване на нерелевантен или предубеден авторитет, позоваване на хората, позоваване на съжаление, непълнота и неточно позоваване на авторитетни имена); аргументацията причина следствие, следствие причина (грешката на фалшивата причина, грешката на изключването, генетичната грешка - аd hominem, грешка reductio ad absurdum, конспиративни теории); аргументацията по смисъл (вън от темата, от смисъла). Тази част от монографията би помагнала и на читателя на подобни текстове да открива манипулативните стратегии вследствие на неверни или съзнателно изкривени логически процедури и заключения. Изследването възпитава критическа интерпретация у реципиента, която е особено важна при възприемането и разбирането на журналистическите коментарни текстове. Ако приемем тезата, че медийните дискурси създават реалност (медиите конструират социалната реалност П.Бъргър, Т.Лукман ), то ориентирането в интерпретативните текстове е опознаване и разбиране на реалността. Затова изследването има изключителна стойност както за журналистическото образование, така и за журналистическата практика.
Текстолингвистичният подход към аргументативния тип текстове се изгражда на базата на три вида взаимоотношения между конститутивните, композиционните и архитектоничните единици в текста. Описването на тези взаимоотношения се реализира в т.нар. семантични карти на есето, които са приложими в учебния процес за подобряване на писането. Лингвостилистичният анализ на конкретни текстове помага да се осъзнае, че процесът на редактиране на аргументативния текст изисква работа на всички езикови равнища и над смисловата организация на текстовите елементи, както и преценка за ефективността на текста и на приложените в него стратегии съобразно комуникативната ситуация. В изследването за първи път се открояват различията в разбиранията за журналистическо есе у нас и в чужди жанрови традиции, при което се оказва, че създаването на аргументативен тип текст подготвя за създаване на интерпретативни журналистически текстове в жанрове като коментар, уводна и проблемна статия, персонална колонка, рецензия, дискусия и пр. Андреана Ефтимова успешно доказва, че писането на аргументативен тип текст се опира на общовалидни за всички интерпретативни жанрове правила и това гарантира обективност и общи критерии при оценяването на такъв тип текстове. Тя ни запознава с критериите при електронното оценяване на академични есета в Колорадския университет чрез специално разработен софтуер за автоматично оценяване на съдържанието, езика и стила на есето и тук виждам практико-приложната стойност на монографията. В заключение ще отбележа, че изследването представлява задълбочен и подробен анализ на подценявани проблеми в писането на аргументативен тип текстове в образователната практика и обосновава важността от преодоляването им в процеса на подготовката на бъдещите журналисти, за да има по-висока успеваемост в създаването на текстове от журналистическите жанрове. Монографията Невербалната комуникация: медии и медиатори предлага анализ на участието на невербалните средства в различни социални сфери. В предложеното изследване преобладават проучванията на медийното поведение на политици, журналисти, актьори и пр., но не са изпуснати и други важни сфери на публичната и на ежедневната комуникация. В първата глава, след анализ на политически дебати между кандидат-президенти, д-р Ефтимова опровергава мита, че освободеното
невербално поведение е успешно навсякъде. Тя определя и анализира модалностите на невербалната комуникация, въвежда система от принципи за мениджмънт на невербалното поведение на политика. Във втората част, посветена на невербалната комуникация в телевизионните предавания, се дискутират начините за описание на устната реч, като се обръща внимание на факта, че при електронните корпуси от текстове понякога не се отбелязва подценения невербален код. Предлага се едно специфично партитурно описание на речта, в което се отчитат функциите и значението на невербалните средства. Най-важното постижение на подобно описание е, че невербалните средства преминават през два пласта семантичен анализ на буквалното и на преносното значение. По този начин може да се оцени и специализацията за изразяване на определени значения на всяка една група невербални сигнали. Партитурното описание се прилага към фрагмент от едно българско телевизионно предаване, а резултатите се интерпретират според модела на Аристотел за убеждаването (трите пътя за постигане на доверие: логос рационална информация, патос емоционално въздействие, и етос самопредставянето на убеждаващия). В третата глава се поставя въпросът за невербалния идиолект и употребата му в пародиите на публични личности в българските шоупрограми. Телевизионното общуване е терен за анализ на участието на невербалните средства в устния превод в девета глава. Особено интересни е частта, посветена на национално-културните различия в невербалното общуване. По пет показателя непосредственост и експресивност, индивидуализъм, мачо култура, властова дистанция и култура на широкия/тесния контекст се оценяват българските модели на невербално поведение, включително и често срещани модели на журналисти от електронните медии. Форма на публична комуникация са вицовете и театралните представления и затова в монографията е отделено място за този вид общуване и ролята на невербалните средства в тях. Стиловете в общуването се очертават и в още три глави, които се занимават с отношенията лекар пациент, възрастен дете и работодател кандидат за работа. Към монографията Невербалната комуникация: медии и медиатори имам една забележка (и евентуално препоръка при едно допълване на изследването и преиздаването му): според мен в книгата липсва уводна част, която да представи методиката на изследването, а също и да постулира защо с един и същ инструментариум могат да се наблюдават, описват и анализират случаи на невербална комуникация в най-различни
области. Липсва също така и една кратка заключителна част, която да представи в резюме общите изводи и заключения. В заключение ще отбележа, че качеството на научни изследвания на Андреана Ефтимова се доказва не на последно място и от над 50-те цитирания, и от отзивите и рецензиите за нейните книги у нас и в чужбина доц. Лиляна Андреева, проф. Божидар Ангелов, доц. Милена Цветкова, акад. Михаил Виденов, проф. Кирил Димчев, д-р Владимир Досев, д-р Росица Кючукова, доц. Мариана Стефанова, проф. Татяна Слама-Казаку, проф. Наталия Уфимцева и др. Въз основа на всичко изложено дотук давам най-висока оценка за научната и преподавателската дейност на гл. ас. д-р Андреана Ефтимова и ще гласувам в подкрепа на избирането й за доцент по научната специалност 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (журналистика медиен език и стилове на писане), обявен в ДВ, бр.80 от 14.10.2011 г., както и ще препоръчам на останалите членове на журито да гласуват за нейната кандидатура. София, 30.01.2012 г. Рецензент: доц. д-р Тотка Монова