До Научното жури по процедура за защита на дисертационен труд Р Е Ц Е Н З И Я на дисертационен труд за придобиване на образователна и научната степен ДОКТОР Област на висше образование: Социални, стопански и правни науки Професионално направление: 3.6 Право (Конституционно право) Автор на дисертационния труд: докторант Орлин Димитров Колев, докторант на самостоятелна подготовка към катедра Конституционноправни науки при Юридическия факултет на Софийски университет Св.Климент Охридски Тема на дисертационния труд : Право на политическо сдружаване в Република България Рецензент: доцент д-р Пламен Веселинов Киров 1
Със заповед на ректора на СУ Св.Климент Охридски РД 38-288 от 27.06.2012год. съм определен за член на научно жури във връзка със защитата на Орлин Димитров Колев, докторант на самостоятелна подготовка по професионално направление 3.6 Право (Конституционно право) за присъждане на образователната и научна степен доктор, като на първото заседание на научното жури съм определен и за рецензент на докторанта. Асистент Орлин Димитров Колев е зачислен за докторант на самостоятелна подготовка по професионално направление 3.6 Право (Конституционно право) към катедра Конституционноправни науки при Юридическия факултет на СУ Св.Климент Охридски, считано от 05.05.2012 год. до 05.05.2015 год. със заповед на ректора на СУ Св.Климент Охридски РД 20-621 от 08.05.2012 год. Със заповед на ректора на СУ Св.Климент Охридски РД 20-787 от 26.06.2012 год. докторантът Орлин Димитров Колев е отчислен, считано от 18.05.2012 год. с право на защита предсрочно поради завършване на дисертационния труд. В изпълнение на заповедта на ректора и решението на Научното жури като се ръководя от изискванията на Закона за развитието на академчния състав на Република България и Правилника за приложението му, предлагам на вниманието на уважаемите членове на Научното жури следните свои констатации, изводи и мотивираното от тях заключение. Считам, че са спазени всички изисквания относно хода на процедурата и оформянето на дисертационния труд. 1. Предмет на рецензията е представения от г-н Орлин Димитров Колев дисертационен труд на тема Право на политическо сдружаване в Република България с общ обем от 298 страници, в това число 8 страници библиография (научна литература на български, руски, френски, немски и английски езици). С дисертацията са представени и три научни публикации, 2
свързани с темата на дисертационния труд, публикувани в български юридически издания, както и автореферат даващ точна представа за научното изследване и приносните моменти в него. 2. Темата за правото на политическо сдружаване в Република България като предмет, подход и метод на изследване би била изпитание за всеки учен. Тя има своя теоритичен, правно-нормативен и практико-приложен аспект. Поначало неограничена по отношение на съвременните демократични конституционни системи, темата изисква сравнително-правно и историкоправно изследване на цялостната проблематика, свързана с функционирането на политическите модели на управление. Оформянето и развитието на идеята за правото на политическо сдружаване като теоритична концепция и нормативна уредба са силно повлияни от конкретни политически процеси, от тяхната динамика и спецификата на протичането им в отделните демократични държави. Логично и оправдано е на фона на богатата конституционна панорама да се открои и проблемът за правото на политическо сдружаване в юлската Конституция на Република България от 1991 год. при това от гледна точка на съвременното му състояние като правна уредба и политическа практика и на основата на направения анализ да се формулират предложения de lege ferenda. Изведен самостоятелно като тема и разгледан чрез приложения от докторанта подход, въпросът за правото на политическо сдружаване в Република България е разработен във формата на цялостно изследване, каквото досега отсъства в конституционноправната литература у нас. Досега тази тема не е разработвана самостоятелно, макар че като фрагмент от друга проблематика не е убегнала от сериозното научно внимание на българските конституционалисти, което е забелязано, отразено и използвано в дисертацията. 3
Темата за правото на политическо сдружаване има непреходно значение, но нашето съвремие я прави особено актуална. Настоящият дисертационен труд поставя логично този проблем в неговата връзка и взаимообусловеност с демократичните конституционни ценности и принципи, както и с останалите политически права на гражданите, закрепени в глава втора на конституцията. Основната задача, която докторантът си поставя е да определи мястото и ролята на правото на политическо сдружаване като една от гаранциите на политическия плурализъм в представителната система и функционирането на ограниченото и отговорно управление, изградено върху принципите на народния суверенитет, разделение на властите и правовата държава. Правото на политическо сдружаване не е свързано с определен тип демократично конституционно управление, поради което сравнителният анализ стои в центъра на полезрението на автора в научното изследване. Наред с това заслужава специално да се отбележи, че научния проблем, разработен в дисертационния труд е разгледан в светлината на конституционната еволюция от годините между двете световни войни до днес. Напълно естествено основното внимание на докторанта е насочено към действащият конституционен модел в Република България и неговата законодателна интерпретация и развитие. Докторантът е систематизирал материята относно същността, функциите и формите на политическо сдружаване в контекста на политическия плурализъм като фундамент на представителната демокрация. В същото време са разгледани политическите последици, сходствата и различията във функционирането на партийните системи в отделните национални държави. Това е особено важно за извеждане на основните тенденции в развитието на политическите партии и тяхното място в съвременното демократично конституционно управление. 4
3. Г-н Орлин Колев демонстрира изключително високо ниво на познаване на проблематиката. Използваният в изследването фактически материал е внушителен, а научната литература обширна. Докторантът демонстрира забележителна осведоменост в областта на политическия и парламентарния процес и способност творчески да оценява огромното литература, натрупана в теорията на демократичното конституционно управление. Широките познания на автора на дисертацията в областта на конституционното и сравнителното конституционно право дават възможност да се направи задълбочено юридическо изследване на множеството аспекти, които темата на дисертацията предполага. Методологичния инструментариум на изследването е богат като се започне с правнодогматичния, историческия и сравнителния метод и се премине към системния и структурно функционалния метод. Това дава възможност да се навлезе в дълбочина на темата и в същото време да се обхване цялата богата проблематика на формирането и участието на политическите партии в демократичния процес в различните форми на управление с присъщите им взаимоотношения и влияния върху политическите институции в условията на разделението на властите. 4. В дисертационния труд се проследяват и оценяват последиците от въвеждането на конкретни законодателни решения свързани с формирането, дейността и прекратяването на политическите партии в контекста на демократичното конституционно управление и правовата държава. В структурно отношение трудът е добре построен, което поначало изключва повторения и празноти в изложението. Дисертацията се състои от въведение, три глави, разделени на параграфи, заключение и списък на използваната литература. Авторефератът съдържа прецизно всички 5
необходими елементи, а справката за научните приноси, изготвена от докторанта, изразява точно постигнатото с дисертацията. 5. Във въведението се посочват целите на изследването, използвания методологически апарат, структурата на труда и поставените задачи. Очертава се необходимостта цялата проблематика, макар и фокусирана върху българския конституционен модел, да бъде обект на историко-правно и сравнително-правно изследване. Усилията на автора са насочени към създаване на обосновано теоритично изследване върху основната форма на политическо сдружаване, а именно обединяването в политически партии. Подобен подход има не само теоритично измерение, но и подчертано практическо значение, тъй като се концентрира върху ефектите от функционирането на политическите партии в българският конституционен модел. Политическите партии чрез тяхната проекция в парламента са основна характеристика и заедно с това условие, без което не може да функционира съвременното конституционно управление. Конституционализирането на политическите партии след края на Втората световна война е главния белег на стремителното демократизиране на политическия живот, особено след рухването на авторитарните и тоталитарните режими в Европа през 90-те години на 20-ти век. Според автора на дисертационния труд тенденцията към правно регулиране на политическите партии в съвременното конституционно управление се обуславя от редица фактори. От една страна се засилва взаимодействието на политическите партии помежду им в хода на конкурентната борба за овладяване на властови позиции, а от друга страна протича процес на конституционна комуникация между политическите партии и органите на държавно управление. В условията на демократичното 6
управление политическите партии осигуряват нормалното открито и отговорно функциониране на институциите на политическата власт. От друга страна разпространението в плуралистичните общества на клиентелизма, конфликта на интереси и политическата корупция се свързва пряко с дейността на политическите партии. Развитието на юридическите рамки и механизмите за финансиране на дейността на политическите партии са насочени към ограничаване на ефекта на тези явления. Актуалността на дисертационния труд се предопределя от позитивно правния анализ на функциите на партийната система в националния конституционен модел след 1991 год. В работата за първи път се прави опит за самостоятелно изследване на съвременното съдържание на правото на политическо сдружаване и неговото основно проявление формирането на политическите партии. Като основно политическо право на гражданите, правото на сдружаване съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване на усилията на повече хора за постигане на определени общи цели. Обективиран израз на правото на политическо сдружаване се явяват преди всичко политическите партии. Единствено те измежду богатото многообразие от форми на сдружаване могат да осъществяват определен тип политическа дейност и да катализират формирането и изразяването на политическата воля на гражданите. Характер на научен принос в изследването има и разбирането, че политическите партии се появяват в процеса на установяване на основните елементи на модерното представително управление, като внасят по-широк спектър от обществени интереси в законодателството, приемано от парламента и подпомагат процеса на демократично търсене на отражението на общата воля при вземането на политически решения. За първи път в правната литература са обобщени и анализирани демократичните принципи 7
върху които се изграждат и провеждат дейността си политическите партии. В същото време са изследвани функциите на партийната система в контекста на съвременното конституционно управление. Формирането на партиите като обществен феномен предшества тяхната правна уредба. Практически законодателното признаване на политическите партии започва между двете световни войни при засилване намесата на държавата в обществените процеси и разширяване пределите на законодателното регулиране. Нарастващата роля на партиите в политическата система на обществото и държавното управление става очевидна и поради това пред 20-те години на 20-ти век получава широко разпространение концепцията за държавата на партиите. Именно тя служи за обосноваване необходимостта от правно регулиране на дейността на партиите. След края на Втората световна война в Европа започва законодателното признаване на политическите партии и тяхната постепенна конституализация. Партийната система има особено значение в конституционните модели с еднопалатен парламент. Това положение, съчетано с прекия избор на държавния глава дава възможност на политическите партии все по-отчетливо и интензивно да функционират като своебразни посредници между общността на гражданите от една страна и политическите институции, от друга. 5. В Глава Първа от дисертацията се проследява възникването и развитието на правото на политическо сдружаване. Свободата на сдружаване се определя като елемент и в същото време като своеобразен център на политическите права и свободи, закрепени в конституциите. В исторически план се проследява възникването и развитието на право на политическо сдружаване в България. През целия 20-ти век политическите партии упражняват толкова силно обществено-политическо влияние, че самото представително управление съществува като управление на партиите. Това е обща тенденция 8
която се проявава както при многопартийните така и при еднопартийните режими. Според автора на дисертационния труд основните насоки на регулиращото въздействие на законодателството за партиите се изразява в няколко насоки. На първо място се стабилизират самите партии като юридически се закрепва тяхната роля и място в политическата система и в същото време се създавата нормативни гаранции за тяхната дейност чрез посочване на основните им функции. От друга страна партиите укрепват организационно като законодателно се въвеждат повишени изисквания в структурно-организационен аспект с подробно изброяване на нормативно фиксирани условия на които партиите са длъжни да отговарят с оглед участитето си в политическия живот. На следващо място регулация получават въпросите за финансовото осигуряване на партиите. Дисертационният труд акцентира на един от основните проблеми, решаван чрез въвеждане на конституционна уредба определянето на общото предназначение на политическите партии, на техните цели и задачи. При това като правило конституциите разглеждат партиите като най-важен инструмент за подготовка и провеждане на състезателни и дефинитивни избори. Разбирането за партиите като елемент на политическата дейност или като инструмент за участие в политиката открива възможността за конституционната легализация на всичките аспекти на партийната дейност и в хода на изборния процес и в периода между изборите (стр.36 и сл.). Интерес представлява заключението на автора, че най-важната форма за юридическото признаване на политическите партии е предоставянето на конституционно правен статус. Включването в конституциите на съвременните демократични държави на норми за политическите партии свидетелства за признаването на ролята, която те изпълняват в конституционния механизъм за осъществяването на държавната власт. Такова 9
признаване е характерно за последната конституционна вълна от периода на 80-те и 90-те години на 20-ти век. В същото време въпросът за конституционното признаване на политическите партии остава дискусионен в юридическата литература. Основният аргумент против включването на каквито и да било норми за политическите партии в конституциите е, че партиите се разглеждат като субект практически осъществяващ едно от основните конституционни права на гражданите правото на сдружаване. По такъв начин правното регулиране, и особено конституционното, представлява ограничение на това право. От друга страна конституционните норми за партиите се разглеждат като държавна намеса и контрол по отношение на основните субекти, продукт на правото на сдружаване. Авторът на дисертацията отхвърля тези аргументи като отстоява позицията за детайлна правна уредба на дейността на политическите партии (стр.59 и сл.). 6. Глава Втора на дисертацията разработва понятието политическа партия и разглежда принципите върху които се изграждат и функционират политическите партии, както и техните функции в процеса на осъществяване на демократичното конституционно управление. Разгледана е и връзката между политическото сдружаване и системата на политическо представителство. Според автора на дисертацията правото на политическо сдружаване се реализира в различни степени и форми. Свободата на обединение се осъществява при образуване на различен тип обществени организации, професионални обединения, движения и групи за натиск. В същото време висшата степен в реализацията на правото на политическо сдружаване е образуването и дейността на политическите партии, чиято изключителна сфера на дейност е политиката. Осъществяването на политическата власт не може да бъде разкрито правилно без дейността на партиите, които наред с 10
държавните органи са основните субекти на политическия процес. Основната разлика между сдруженията на гражданите и политическите партии е свързана с преследваните цели и предоставените правни възможности за тяхното осъществяване. Докато партиите са тясно специализирани в политическия дискурс организации, чиято основна и нормативно закрепена цел е участитето в избори, то обединяването на лица в сдружения е възможно в различни сфери на социалния живот (стр.63 и сл.). В контекста на съвременната демократична държава конституционно правния статус на политическите партии, според г-н Колев се изгражда върху следните принципи: принцип на доброволността; принцип на равенството; принцип на свободата; принцип на публичността и принцип на законността. На конституционно равнище се признава ролята на политическите партии не само в изборния процес, но и в политическия живот като цяло. Това намира отражение във функциите на политическите партии, които детайлно са разгледани в параграф трети на Глава Втора от дисертацията. Според автора на дисертационния труд функциите на партиите в българският конституционен модел са: мобилизираща, идеологическа и представителна. Особено внимание заслужава тезата, подкрепена от г-н Колев, че реалистичният подход към проблемите на политическото представителство предполага признаване и отчитане на ролята и функциите на партиите в политическия процес. Според него извън всякакво съмнение е фактът, че процесът на представителството е загубил своя непосредствен характер, тъй като в него вече са налице три елемента избиратели, политически партии и техните представители в парламента. В този контекст процесът на представителство е разпокъсан на две фази от ролята която играят политическите партии като посредници между избирателите и представителите. Едната фаза обхваща взаимоотношенията между 11
избирателите и партиите, а другата взаимоотношенията между партиите и представителите в парламента (стр.124 и сл). Особено внимание авторът на дисертацията е отделил на проблемите свързани с образуването на политическите партии, вътрешнопартийната демокрация, конституционните ограничения за учредяването на политическите партии както и за тяхното прекратяване. Системите за образуване на политическите партии се свеждат според автора до нормативно контролна; разрешителна и разпоредителна. В Република България политическите партии се образуват на основата на нормативно-контролната система, така както се регистрират и юридическите лица в частното право. Задължителната регистрация на политическите партии, според г-нколев, ограничава свабодата за тяхното образуване поради две обстоятелства. От една страна регистрацията предявява към партиите съответни изисквания, изпълнението на които е необходимо за придобиването на правния им статус. От друга страна регистрацията е съпроводена с контрол, доколкото включва проверка от регистриращия орган за спазването на тези изисквания, в това число съдържанието на основни партийни документи, достоверност на предоставяните сведения, изявления и т.н. Институтът на регистрацията не може да се разглежда изключително като ограничаване на свободата на политическо сдружаване, а гарантира публичност, стабилност и откритост на политическите партии (стр.141 и сл.). От особено значение за задълбоченото изследване на темата на дисертацията има анализът на конституционните ограничения изключващи учредяването на политически партии. Следвайки логиката на разпоредбата на чл.11, ал.4 от Конституцията на Република България, г-н Колев, разглежда ограниченията за формиране на политически партии като защитни мерки 12
насочени към запазване на националното и държавното единство. Чл.11, ал.4 от Конституцията дава основание да се обособят две относително самостоятелни негативни групи основания, които изключват създаването на политически партии. Първата група забранява образуването на политически партии на етническа, расова или верска основа, доколкото конституцията на Република България закрепва индивидуалните права на гражданите на основата на принципа на равноправие и недопускане на привилегии или ограничаване на права. Тя изключва упражняването на тъй наречените колективни права. Втората група се отнася до формирана вътрешна недемократична воля на членовете на партията за насилствено завземане на държавната власт. Тези негативни основания авторът на дисертацията съотнася към общите конституционни ограничения по чл.44, ал.2 от Конституцията. Контролът за конституционосъобразност на политическите партии, в това число и решаването на въпроса за тяхната забрана, явяваща се последица от противоконституционните действия на партиите е отреден на конституционното правосъдие като един от основните механизми за защита на конституцията в правовата държава. Авторът на дисертацията е анализирал внимателно практиката на Конституционния съд по осъществяване на този контрол. 7. Глава Трета на дисертацията разглежда правната уредба на финансовото и имущественото осигуряване на политическите партии. Финансирането на политическата дейност като елемент от правното регулиране на политическите партии придобива изключително значение в последните десетилетия. Първоначално осигуряването на имущество и финансирането на дейността на политическите партии е било предоставено на тяхната вътрешна самостоятелна организационна способност да привличат и акумулират 13
средства. С утвърждаване на принципа на политическия плурализъм и конституционализацията на политическите партии самофинансирането постепенно отстъпва място на държавния ангажимент за осигуряване на финансиране на политическата дейност. Последното се осъществява чрез различни форми, които авторът на дисертацията разглежда подробно. Обособяват се пряко и непряко държавно финансиране, както и общо и специално подпомагане на политическата дейност на партиите. 8. В дисертационния труд се наблюдават и някои несъвършенства и неточности, които не намаляват научната му стойност. Необходима е по-голяма юридическа прецизност и аргументираност при формулиране на извода, че е налице трансформация на свободния депутатски мандат в партиен императивен мандат (стр.121). Оттук се обосновава необходимостта от въвеждане на нормативна уредба, въз основа на която народния представител губи мандата си в случаите си на доброволно напускане на партията си (съответно парламентарната група), когато се присъединява като член към друга партия или парламентарна група, различна от партията, от която е бил кандидатиран в изборите. Подобна мярка не би могла да не породи сериозна теоритична дискусия. Не може да бъде възприето еднозначно и виждането на г-н Колев, според което е целесъобразно да се въведе института на спиране дейността на политическата партия за срок не по-дълъг от шест месеца (стр.242-243). В заключение, давам положителна оценка на дисертационния труд, като имам предвид, че той съдържа научни резултати, представляващи оригинален принос в правната наука, както и задълбочените теоритични познания на докторанта и способността му за самостоятелни научни изследвания. След прецизиране и доразвитие на някои от тезите дисертационния труд заслужава да стане обществено достояние като самостоятелна научна 14
публикация. С научната си стойност на цялостно изследване на правото на политическо сдружаване в Република България тя би била полезно четиво не само на изследователи в сферата на конституционното право, но и за хора активно занимаващи се с политическа дейност. Уважаеми членове на Научното жури, като имам предвид качествата на рецензирания труд, считам че той притежава безспорни достойнства, демонстрира задълбочен анализ водещ до теоретични изводи, съдържа важни приносни моменти и предложения de lege ferenda, поради което с убеждение предлагам на Научното жури да даде образователната и научна степен доктор на Орлин Димитров Колев. 22.08.2012 год. Рецензент: доцент д-р Пламен Киров 15