Разпространение, биология и контрол на зебра мидата Dreissena polymorpha (Pallas, 1771)

ЕКОЛОГИЯ И БЪДЕЩЕ, ГОД. XIV, No. 1 2 Научно списание по екология и околна среда Journal of Ecology and Environment Sciences, vol. XIV, No. 1 2 София. 2015. Sofia СВЕТЛИНА КИРОВА Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, София E-mail: ksvetlina@gmail.com Разпространение, биология и контрол на зебра мидата Dreissena polymorpha (Pallas, 1771) Distribution, Biology and Control of the Zebra Mussel Dreissena polymorpha (Pallas, 1771) S. Kirova National Diagnostic Research Institute, Sofia, Bulgaria Abstract Known and not so, Dreissena polymorpha has been nominated as one of the causes of the worst world invasion. The current review summarize information on biology and flexible mechanism for survival defining aggressive spread of zebra mussels. Methods for detection and control are described. The ability of mussels to accumulate various organic pollutants, reduce the level of eutrophication and to improve water purity by positive results from their presence, are unable to suppress the negative effects on structures related to the dams. Early detection of Dreissena polymorpha in water ponds assure a period from 3 to 5 years to take appropriate measures before the population of the species Dreissena sp. reach sufficient intensity to cause damage to various hydro. Key words: Dreissena polymorpha, distribution, invasiveness, control Зебра мидата (Dreissena polymorpha) е номинирана за един от причинителите на най-лошите световни инвазии. Способността на мидите да натрупват различни биозамърсители, да намалят нивото на еутрофикация и да повишат чистота на водата като положителни резултати от присъствието им, не са в състояние да неутрализират негативните ефекти върху съоръжения, свързани с язовирите. Ранното откриване на Dreissena polymorpha във водните басейни осигурява период от 3 до 5 години, за да се предприемат съответни мерки преди популацията на видове Dreissena да достигне достатъчна наситеност и нанесе щети върху различни хидросъоръжения. Зебра мидата (Dreissena polymorpha) е описана за пръв път от Pallas през 1771 (Claxton and Boulding, 1998; Kozuharov et al., 2008; Benson, 2015). Oткрита е преди 19 век във водосборните басейни на Черно море, Каспийско море (CABI 2005) и Азовско море (Stanczykowska, 1977; Benson, 2015), и от района на Източна Европа река Днепър (Hoddle, 2009). Разпространението на този вид става чрез прикрепяне на възрастните миди към корпусите на лодките или под формата на ларви, намиращи се в баластните води на корабите (Minchin et al., 2002). Между 1800 и 1900 година мидата зебра разширява ареала си в Европа (Schloesser, 1995) и вече се намира в северозападната част на Русия, Централна и Западна Европа, Южна Скандинавия, Великобритания, Ирландия и Северна Америка (Gollasch et al., 1999, Minchin et al., 2002). Установена е в по-голямата част на Европа и Азия, в Турция и Ирландия (Mackie et al., 1989). Възможно е Dreissena polymorpha да е проникнала в Черно море освен от р. Днепър и от Огинския канал (завършен през 1804 г.) до река Неман, лагуната Курониан и Балтийско море. Инвазията на мидата зебра се 31

е осъществила чрез канали от Каспийския регион с помощта на Волга и притоците й, и езерата Онежко и Ладога (Birnbaum, 2011). Според Kozuharov et al. (2008) появата на Dreissena polymorpha в България е отчетена първоначално в р. Дунав и по поречието на най-долните течения на нейните притоци и Черноморските крайбрежни езера и реки. През последните години се разпространява бързо и в българските вътрешни водни басейни (Trichkova et al., 2007; 2008; Georgiev, 2012). В някои от заразените водоеми, като Огоста, Рабиша и Овчарица се наблюдава изобилие от мидата зебра. Първият запис за наличие на мидата зебра в Софийска област е направен в езерото Чепинци (Kozuharov et al., 2008). Зa мидата зебра (фиг. 1) е характерна триъгълна клиновидна форма. Тя достига дължина от 26 50 mm. Черупките имат тъмнокафяв цвят, белязан от светлокафяви ивици, което води до по-вече или по-малко зебрoподобни шарки (Pandurski, 2008) с рязка изпъкналост на края. Мидата се прикрепва към твърди повърхности чрез бисусни нишки, които се секретират от бисусна жлеза, разположена в задната част на крака. Установено е, че мидите от род Dreissena са еднополови, двуполови или хермафродитни организми. При естествен топлинен режим, оогенезата се наблюдава през есента, като яйцата се развиват до изхвърлянето и оплождането им през пролетта. Женските индивиди обикновено се възпроизвеждат през втората си година. Яйцата се изхвърлят от женските и се оплождат от мъжките индивиди извън тялото този процес обикновено се осъществява през пролетта или Фиг. 1. Dreissena polymorpha A. J. Benson (2009), U.S. Geological Survey's Southeast Ecological Science Center in Gainesville, Florida лятото в зависимост от температурата на водата. Оптимална температура за изхвърляне на яйцата е 14 16 C, като скоростта на изхвърляне намалява при 17 C. Оптималният температурен диапазон за възрастни се простира между 20 25 C, но Dreissena polymorpha може да оцелее и при по-високи температури (фиг. 2). Стадият ларва е разделен на три етапа велигерова ларва, пост-велигерова ларва и прикрепяща се ларва. След метаморфоза, прикрепящата се ларва се превръща в ювенилен екземпляр. Индивидите в последния стадий на развитие се свързват към субстрат чрез отделените бисусни нишки (Ackerman et al., 1994). В този стадий е най-голям процентът смъртност (99%) поради използване на неподходящи субстрати. Чувствителността към промените в температурата и количеството кислород също са значителни на този етап. Продължителността на живота на Dreissena polymorpha е променлива и може да варира от 3-9 години. Максимални темпове на растеж достигат 0,5 mm/дневно и 1,5 2,0 cm/година. Възрастните са сексуално зрели при 8 9 mm дължина на корпуса (Benson, 2015). Някои автори като Karataev et al. (2006) смятат, че продължителността на живота на мидите варира от 2 до 19 години. Dreissena polymorpha филтрира широка гама микроскопични планктонни организми и органични частици от водата, като избира основно водорасли и зоопланктон между 15 и 400 микрона. Установено е, че понася температури от -20 C до 40 C, а най-добрият растеж се наблюдава при 18 20 C (Birnbaum, 2011). Границите на толерантност относно солеността на водния басейн варират от 0,6 до 10,2 (Benson, 2009). Учени от БАН са публикували изследване относно зависимостта на мидите зебра от различната концентрация на соли и калциеви йони във водата. Те стигат до извода, че при рязко повишение на солеността на водата, мидата зебра умира при 5, докато при постепенното й увеличаване видът се развива нормално дори и при 11 (при естествени граници между 0 и 1,9 ). Според същите автори максималните концентрации на калциеви йони във водата, необходими за размножаването и растежа на мидите зебра са между 12 и 15 mg/l, а оптималните нива за установяване на многочислени популации са 20 28 mg/l и по-високи (Pandurski, 2008). 32

Фиг. 2. По данни на Exotic Plants and Animals, University of Minnesota Zebra Mussels (Dreissena polymorpha) Методи за детекция на Dreissena polymorph Събирането на проби се извършва по описани стандартни за лимнологичната практика у нас и по света методи (Claxton and Boulding, 1998; Horvath and Lamberti, 1999; Birnbaum, 2011). Качествените методи за ранно откриване на възрастни екземпляри обикновено включват проби от субстрат, докато за доказване на зоопланктон, в т. ч. и ларви на Dreissena polymorpha се събират проби чрез планктонни мрежи с размери на очите 38 μm. Практическия опит в рекултивацията показва, че това е най-добрият метод за ранното им откриване (Hosler, 2011). Количествени проби могат да бъдат събрани с фракционни мрежи на Juday с размер на очите 55 μm и входен диаметър 16 cm. На малки дълбочини пробите се събират посредством директно филтриране на определено количество вода между 50 или 100 dm 3. Изследванията следва да се провеждат по време на всички годишни сезони, както и осъществяване на пробовземания с контролен характер през периодите, когато би имало най-високи количества велигерни ларви във водата. Проби за установяване наличие на Dreissena polymorpha се събират от стените на водния басейн и филтриране на проби вода, вземани поетапно от различни дълбочини. Основните методи за детекция на ларвите на Dreissena polymorpha са: поляризирана светлина микроскопия (PLM), сканираща електронна микроскопия (SEM), поточна клетъчна цитометрия и полимеразно-верижна реакция (PCR). Поляризирана светлинна микроскопия (PLM) С използването на светлинен микроскоп с поляризираща светлина ларвите може да бъдат разграничени и идентифицирани чрез основните им характеристики форма, размер, цвят, големина и др. Диференциацията между различни ларвна форми е трудна поради възможността от припокриване на част от таксономичните характеристики (Bureau of Reclamation, 2008; U.S. Army Cors of Engineers, 2000; 2008). При PLM зоопланктонът с варовикови скелети се наблюдава като двойнопречупващ поляризираната светлина. Техниката е достатъчно опростена и евтина. Илюстрирана и описана е 33

Фиг. 3. Ларви (veligers) под кръстосана поляризирана светлинна микроскопия Ляво мидата зебра (veligers); дясно вид зебра миди в стадий ларва veligers. (Снимка, U.S. Bureau of Reclamation) с количествени примери от изследвания върху ларвите на Dreissena polymorpha. Особено полезна е в ситуации, в които е трудно да се намерят или видят ларвите (veligers) при ниски плътности в проби, затрупани с чужди организми или материал или когато изследователят е неопитен (фиг. 3). Сканираща eлектронна микроскопия (SEM) Редица автори (Baldwin et al., 1994; Martel et al., 1995; Hosler, 2011) предлагат прилагането на този метод в случай на откриване на съмнително положителен от микроскопията резултат, а последващите снимки спомагат за точната идентификация на изследваните организми. Посочва се, че посредством снимки от поляризирана светлинна микроскопия е трудно да бъдат разграничени ostracods, азиатски миди, динофлагелатите и коремоноги от зебра мидите. Ларвите на Dreissena polymorpha са повече заоблени и има ясен кръст в десния ъгъл в сравнение на ostracods. При невъзможност за рутинно използване на SEM, съмнителните проби могат да бъдат анализирани чрез PCR за наличие на ДНК на Dreissena polymorpha (фиг. 4). Поточна клетъчна цитометрия През последните години се съобщава за успешно използване на поточна клетъчна флоуцитометрия като оптичен метод за бързо доказване на ларви (Hosler, 2011). При използването на този метод се отчитат с фотодетектор всички клетки във водната проба. Получените дигитални снимки може да се използват за таксономична идентификация, характеризиране структурата и състава на наличните съобщества. При провеждане на изследванията са използвани различни багрила (родамин, неутрално червено) за определяне жизнеспособността на клетките. Claxton and Boulding (1998), Marshal et al. (2010) и Hosler (2011) съобщават за използване на PCR теста за идентификация на ларви на миди зебра. Фиг. 4. Подготовка на проби за микроскопия и PCR за откриване на миди зебра (Автор: U.S. Bureau of Reclamation) 34

Разработени са различни техники за екстракция и праймери за доказване на ДНК на Dreissena polymorpha. В някои случаи се установяват несъответствия в резултатите между кръстосаната поляризирана светлинна микроскопия и PCR тестовете. Резултатите от изследването разкриват, че отделянето на тъканите от черупките при умрели миди възпрепятства обичайните етапи за ДНК екстракция, денатурация, елонгация и анийлинг от пробата и може да бъде обяснение за получените негативни резултати. Контрол на популацията на Dreissena polymorpha Еднa от най-значимите екологични и икономически последици от присъствието на екзотични видове (в т. ч. Dreissena polymorpha) е свързано с тяхната роля като вектори на паразити (Mackie and Schloesser, 1996; Molloy et al., 2008; Mastitsky and Veres, 2010). Въвеждането на екзотични паразити заедно със свободноживеещи нашественици може да има опустошителни последици за засегнатите екосистеми, включително и риск за общественото здраве (Crowl et al., 2008), както и опасност от изчезване на застрашени видове и масови смъртност на местните гостоприемници (Molloy et al., 1997). Голямо значение за успеха на провеждания контрол на популацията има моментът на прилагане на различни мерки. За системите за непитейна вода такива мерки е най-добре да се вземат в края на есента. Своевременното откриване на различните видове Dreissena във водни системи е от критично значение за поддържане на функцията на структури, свързани с язовирите. При ранно откриване собствениците имат около 3 до 5 години, за да предприемат съответни мерки преди популацията на видове Dreissena да достигне достатъчна наситеност, за да нанесе щети, като ограничаване притока на вода, запушване на тръбите, ограничаване водохващанията и др. (Claudi and Mackie, 1998; U.S. Bureau of Reclamation, 2008; Hosler, 2011). Според Dardeau et al. (1993) мидите зебра се прикрепят както към скали, дърво, водна растителност и черупки на други екзотични видове, така също и към пластмаса, бетон, фибростъкло, желязо и поливинилхлорид. Те образуват колонии, в които плътността им достига стотици хиляди на квадратен метър, като формират слоеве, дебели няколко сантиметра. Съвременните методи за контрол на тези миди в регулираните водни системи са много ограничени и неефикасни (Hosler, 2011). В литературата са описани различни методи за борба с мидата зебра, които могат да бъдат обобщени в няколко групи: Химични методи По данни на Ram et al. (1993) химическият серотонин (5-хидрокситриптамин, 5-HT), прилаган във водата (387 g/l), изкуствено стимулира половите органи на мидите и води до преждевременно освобождаване на сперматозоиди и яйца. Установено е, че степента на отговор пряко зависи от температурата на водата. Изследванията показват, че рецепторите, с които се свързва серотонинът в мидите се различават от тези при гръбначните животни. Дискусионен обаче остава въпросът за страничното влияние на серотонина върху различните организми, включително хората. Други автори (Schalekamp,1971; Siessegger, 1971; Birnbaum, 2011) съобщават за успешно прилагане на хлор (2-10 mg/l), натриев хидроксид или калиев бихромат. Запушени тръби за питейна вода и тръбопроводи за охлаждане могат да се почистят с натриев хидроксид (рн 11-12) с експозиция 24 36 h. Химичните агенти разграждат бисусните нишки, като по този начин мидите вече не са прикрепени към субстрата (Siessegger, 1971). Прегледът на литературните данни показва, че за ликвидиране на мидата в открити водоеми най-широко се използват химическите обработки. В Австралия, инвазия от близкия до мидата зебра вид Mytilopsis sp. (мида в черно райе) е ликвидирана през 1999 г. чрез използване на меден сулфат (Birnbaum, 2011). Lentz (1993) докладва за едновременното прилагане на химични и термични методи, а в проучване на Wimbush (2009) във Вирджиния се съобщава за унищожаване на зебра миди чрез повишаване на концентрациите на калий във водата. Физични методи Термична обработка Според Birnbaum (2011) Dreissena мидите в охладителни системи може да се контролират чрез рециркулация на водата и повишаване на температурата до 35 или 40 C за няколко 35

часа (Siessegger, 1971). Това води до отделяне на бисусните нишки и до отваряне на черупките. Аналогичен ефект и смъртност за три минути (Schalekamp, 1971) се постига при излагане на лар вите на ултразвукови вибрации (22 800 khz). Интересни са получените данни от пилотни проучвания в Саратога Лейк, Ню Йорк за използването на дънна бариера за унищожаване на зебра мидите. Този подход все още не е приложим в по-голям мащаб (Wimbush, 2009). Излагане на атмосферен въздух По данни на Schalekamp (1971), ако мидите бъдат изложени на атмосферен въздух, то те умират до 14 дни, докато други автори (Miller et al., 1994) смятат, че кратка експозиция (< 24 h) при температура на въздуха < 3 C е ефективен метод за контролиране популацията на мидите зебра. Биологични методи Според редица автори биологичният контрол на Dreissena видовете досега е неефективен въпреки широкото приложение и на някои молюскоциди (като Байер 73 ) (Birnbaum, 2011). Проведени са наблюдения върху влиянието на мигриращи хищници като потапници различни видове риба и раци с оглед намаляване популацията от миди, но е установен краткотраен ефект (Bially and MacIsaac, 2000). Интерес представляват проучванията върху използването на паразити, които могат да играят роля в управлението на мидената популация (Karataev, 2002). През последните години се правят опити за контрол чрез инхибиране на ларвите в стадий прикрепяща се ларва, тъй като това е най-уязвимият етап в жизнения цикъл (Birnbaum, 2011). Заключение Трябва да се посочи, че при нашествие на мидите зебра са документирани както отрицателни, така и положителни ефекти върху екосистемите. Възрастен индивид филтрира един литър вода на ден поради специфичния начин на хранене. Вследствие на това се намалява еутрофикацията на замърсените езера. От този благоприятен ефект може да се ползва местната риболовна промишленост. Поради високата степен на филтрация и съдържание на мазнини, мидите зебра могат да натрупват различни биозамърсители, което позволява мониториране на степента на замърсяване на водата (U.S. Army Engineer, 1995). От друга страна, повишената чистота на водата позволява проникването на светлината на по-големи дълбочини, което може да промени видовия състав на водните растителни съобщества и свързаните с тях екосистеми (Hoddle, 2009), което e оспорим положителен ефект. Би било разумно да се изготви оценка на риска за всяка инвазия на мидите зебра. Мерките, взети в резултат на тази оценка, са в състояние да забавят отрицателното въздействие на мидите върху местните съобщества и различно водно оборудване, обрастването на което е свързано със значителни стопански загуби. References Ackerman, D., B. Sim, S. NIchols and R. Claudir. 1994. A review of the early life history of zebra mussels (Dreissena, polymorpha): comparisons with marine bivalves. Can. J. Zool., 72: 1169-1179 Baldwin, B. S., A. S. Pooley, R. A. Lutz, Y.-P. Hu, D. B. Conn and V. S. Kennedy. 1994. Identification of Larval and Postlarval Zebra Mussels and Co-occurring Bivalves in Freshwater and Estuarine Habitats using Shell Morphology. Proceeding of Fourth International Zebra Mussel Conference, Madison, Wisconsin, 479-488 Benson, A. J., D. Raikow, J. Larson, A. Fusaro and A. K. Bogdanoff. 2015. Dreissena polymorpha. USGS Nonindigenous Aquatic Species Database, Gainesville, FL. Bially, A. and Macisaac, H. J. 2000. Fouling mussels (Dreissena spp.) colonize soft sediments in Lake Erie and facilitate benthic invertebrates. Freshwater Biology, Vol. 43, 1, 85-97 Birnbaum, C. 2011. NOBANIS Invasive Alien Species Fact Sheet Dreissena polymorpha. From: Online Database of the European Network on Invasive Alien Species NOBANIS www.nobanis.org, Date of access x/x/201x. Bioscience (CABI). 2005. Centre for Environment, Fisheries and Aquaculture Science (CEFAS), Centre for Ecology and Hydrology (CEH), Central Science Laboratory (CSL), Imperial College London (IC) and the University of Greenwich (UoG) under Defra Contract CR0293. Bureau of Reclamation (TSC). 2008. Zebra and Quagga Mussel, Monitoring and Control Mussel Fact Sheet, Denver, CO, 1 p. Claxton, W. and Boulding, E. 1998. A new molecular 36

technique for identifying field collections of zebra mussel (Dreissena polymorpha) and quagga mussel (Dreissena bigensis) veliger larvae applied to eastern Lake Erie, Lake Ontario and Lake Simcoe. Can. J. Zool., 76: 194-198 Crowl, T. A., Crist, T. O., Parmenter, R. R., Belovsky, G. and Lugo, A. E. 2008. The spread of invasive species and infectious disease as drivers of ecosystem change. Frontiers in Ecology and the Environment, 238. Dardeau, E. A. and T. Bivens. 1993. Zebra Mussel Control at Hydropower Facilities. Proceedings of the International Conference on Hydropower, Nashville, Tennessee, 391-399 Georgiev, D. G. 2012. Freshwater malacofauna of Upper Thracian Lowland (Southern Bulgaria). Acta Zoologica Bulgarica, 64 (4), 413-420 Gollasch, S. and Leppakoski, E. (eds.). 1999. Initial Risk Assessment of Alien Species in Nordic Coastal Waters. Nordic Council of Ministers, Copenhagen. Hoddle, M. S. 2009. Quagga & Zebra mussels, Center for Invasive Species Research, UC Riveside. Hoddle, M. S. (last modified 2011). Quagga & Zebra mussels, Center for Invasive Species Research, UC Riveside. Horvath, T. and Lamberti, G. 1999. Mortality of zebra mussel (Dreissena polymorpha), veligers during dawnstream transport. Fresh Water Biology, 42, 69-76 Hosler, D. 2011. Early detection of dreissenid species: Zebra/Quagga mussels in water systems. Aquatic Invasions, Vol. 6, 2: 217-222 Karataev, A., Burlakova, L., Padilla, D. K. 1998. Physical Factors that limit the distribution and abundance of (Pall.) Dreissena Polymorpha. Journal of Shellfish Research, Vol. 17, No. 4, 1219-1235 Karataev, A., Y. Lyubov, E. Burlakova, D. P. Molloy, L. K. Volkova, V. V. Volosyuk. 2002. Field and laboratory studies of Ophryoglena sp. (Ciliata: Ophryoglenidae) infection in zebra mussels, Dreissena polymorpha (Bivalvia: Dreissenidae). Journal of Invertebrate Pathology, Vol. 79, p. 80-85 Karataev, A., Y. Lyubov, E. Burlakova and D. Padilla. 2006. Growth rate and longevity of Dreissena polymorpha (Pallas): A review and recommendations for future study. Journal of Shellfish Research, Vol. 25, No.1, 23-32 Kozuharov, D. S., T. Trichkova, Z. K. Hubenov, I. S. Botev, G. R. Kostoski, J. A. Kostoska, M. T. Zivkov. 2008. Proceedings of the Anniversary Scientific Conference of Ecology, Distribution of Dreissena polymorpha in Human made Lakes along the Lesnovska River (Tributary of Iskar river, Danube Drainage basin), p. 152-162 Lentz, D. 1993. Moglichkeiten der Bekampfung der Dreikant- oder Wandermuschel Dreissena polymorpha Pallas in wassertechnischen Anlagen. Unveroff. Diplomarbeit, FB Chemie/Biotechnologie, Technische Fachhochschule Berlin. Mackie, G. L. and Schloesser, D. W. 1996. Comparative Biology of Zebra Mussels in Europe and North America: An Overview. Amer. Zool., 36: 244-258 Mackie, G. L., W. N. Gibbons, B. W. Muncaster and I. M. Gray. 1989. The zebra mussel, Dreissena polymorpha: A synthesis of European experiences and a preview for North America. Great Lakes Section, Water Resources Branch, Ontario Ministry of the Environment, London, Ontario, Canada. 76 p.; ISBN 0-7729-5647-2 Marshal, S., H. K. Kelly and R. Rodrigues. 2010. Development of a molecular diagnostic system to discriminate Dreissena polymorpha (zebra mussel) and Dreissena bugensis (Quagga mussel). Molecular Ecology Resources, Vol. 10, 1, p. 190-192 Molloy, D. P., Karataev, A., Y. Burlakova, Lyubov, E., Kurandina, D. P. & Laruelle, F. 2008. Natural enemies of zebra mussels: Predators, parasites, and ecological competitors, p. 27-97 Miller, A. C., Payne, B. S., Freitag, T., Bivens, T. 1994. Developing Environmentally Sound Methods and ategies to Control Zebra Mussels at Public Facilities, Proceedings of the fourth International Zebra Mussel Conference, Madison, Wisconsin. Martel, A., Hynes, T. M., Buckland-Nicks, J. 1995. Prodisso-conch morphology, planktonic shell growth, and size at metamorphosis in Dreissena polymorpha. Canadian Journal of Zoology, 73: 1835-1844, doi:10.1139/ z95-216 Minchin, D., Frances, L., Sullivan, M. 2002. Zebra Mussel: Impacts and Spread, Invasive Aquatic Species of Europe. Distribution, Impacts and Management, p. 135-146 Pandurski, I. 2008. Assessment and management of invasion of mussels genus Dreissena in water ponds in Bulgaria. Project funded by the National Science Fund-Assessment and Management of Dreissena spp. Invasions in the Bulgarian Water Bodies (Project DO 02-283/2008, 2009-2012). Ram, J. L., Crawford, G. W., Walker, J. U., Mojares, J. J., Patel, N., Fong, P. and Kyozuka, K. 1993. Potential Control of Zebra Mussels through Reproductive Intervention Spawning in the Zebra Mussel (Dreissena polymorpha): Activation by Internal or External Application of Serotonin. Reprinted from J. of Experimental Zoology, 265: 587-598. MICHU-SG-93-300 Schalekamp, M. 1971. Warnung vor der Wandermuschel Dreissena polymorpha Pallas und Bekampfung derselben. GWA 1971/3 des Schweiz. Vereins von Gas- und Wasserfachmannern. Schloesser, D. W. 1995. Introduced Species, Zebra Mussels In North America. In Encyclopedia of Environmental Biology, Academic Press, Inc., San Diego, California. p. 337-356 Siessegger, B. 1971. Besteht durch die Wandermuschel Dreissena polymorpha Pallas eine Gefahr fur den Bodensee und seine anliegenden Wasserwerke Wasser/ Boden/Luft 7: 34. U.S. Army Engineer. 1995. Waterways Experiment Station, Toxicity and Environmental Effects of Disposal 37

of Contaminated Zebra Mussels, Zebra Mussel Research, Technical Notes Technical Note ZMR-1-26. U.S. Army Corps of Engineers. 2000. Zebra Mussel Information System (ZMIS). U.S. Army Corps of Engineers. 2008. Aquatic Nuisance Species Information System (ANSIS). Trichkova, T., A. Kotsev, A. Popov, M. Zivkov, M. Kozuharov, D. Botev, I. Hubenov, Z. Dimitrov, S. Cheshmedjiev. 2007. Assessment of Zebra Mussel (Dreissena Polymorpha) Infestation Risk Using GIS for Water Basins in the North-West Bulgaria. Trichkova, T., D. Kozuharov, Z. Hubenov, I. Botev, M. Zivkov & S. Cheshmedjiev. 2008. Characteristics of zebra mussel (Dreissena polymorpha) populations in infested reservoirs, Northwest Bulgaria. Journal of Natural History, Vol. 42, 5-8, p. 619-631 Wimbush, J., M. E. Frischerb, J. W. ZarzynskIc and S. A. Nierzwicki-Bauer. 2009. Aquatic Conservation: Marine and Freshwater Ecosystems, 19: 703-713, Eradication of colonizing populations of zebra mussels (Dreissena polymorpha) by early detection and SCUBA removal: Lake George, NY. 38