СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Александър Любенов Гънгов, СУ Св. Климент Охридски относно материалите, представени за участие в конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 2.3. Философия, научна специалност Етика В конкурса за доцент, обявен в Държавен вестник, бр. 96/6.12.2012 и на сайта на СУ Св. Климент Охридски за нуждите на катедра Логика, етика и естетика, като кандидат участва гл. ас. д-р Валентина Георгиева Кънева от същата катедра Гл. ас. д-р Кънева е представила за конкурса една монография; две книги, които са части на антология, излязла под нейно съставителство; още една книга, която е в превод на кандидата и е с нейн коментар; както и дванадесет студии, статии и обзори. Освен това освен това колегата Кънева е описала педагогическата и административната си дейност. Монографията на кандидатката - Граници на биоетиката. С., УИ Св. Климент Охридски, 2013 - се състои от 174 с., структурирана е в пет глави и предговор с библиография на български, английски и немски. Книгата се появява точно 25 години след първото систематично издание по биоетика на български, но въпреки това в голяма степен може да се смята за основополагаща в тази дисциплина у нас. Авторката ясно очертава изследването си именно като биоетическо, като го различава от биомедицинската етика, медицинската етика и професионалната етика на лекаря и успява да надникне отвъд техния хоризонт. В книгата животът се разглежда през призмата на етическите въпроси, възникващи при сблъсъка на здравето и заболяването, но в контекста на социалните, икономическите, политическите и, разбира се, личностните измерения на живота. Застъпва се тезата, че биоетиката е интердисциплинарен подход, но, доколкото мога да преценя, отстоява се водещата философска нагласа, въпреки, че се отдава дължимото и на теологическите рефлексии по повод на биоетическите теми, както и на правни и социологически възгледи. Колегата Кънева накратко, но напълно уместно и сполучливо, разграничава термина биоетика и терминът биополитика в смисъла на Фуко. Докато последният възниква като пълно управление на социалните прояви на основните жизнени функции,
достигайки до тотална власт, то биоетиката рефлектира главно върху граничните, надхвърлящи рутината и всекидневната нагласа ситуации, предизвикващи конфликти и парадокси при признаването, уважаването и запазването на достойнството на човека като живо уязвимо същество. Самото понятие биополитика под въздействието на биоетиката започва да придобива ново значение, което включва въпросите, повдигнати от биоетиката, като материал за размисъл и действия отново в името на човешкото достойнство. Колегата Кънева недвусмислено подчертава разбирането си за етиката като нормативна дисциплина, която, обаче, при всеки отделен случай отчита и конкретната практикат; етиката за авторката е и критическа рефлексия, а биотеката не може да не е и практическа философия, защото нейните теми са вплетени в цялостния обществен живот. 1 С това кандидатката изразява предпочитанието си към това схващане за етиката като най-продуктивно в биоетическите анализи на фона на останалите възможни етически подходи, изложени в книгата пестеливо, но с несъмнен професионализъм. Водещо при излагането на биоетическата перпектива е Кантовото разбиране за човешко дотойнство като конституиращо се в отношението 2, тъкмо поради което се откроява значимостта на биоетиката. Конкретните решения, търсени и предлагани от биоетиката, не се поддават на дедуктивен подход, пренасящ свойствата на общото върху единичното, а се нуждаят от друг тип взаимодействие между общото и частното. В този аспект колегата Кънева споменава възгледите на Макинтайър за принадлежността към общата традиция като условие за правилно решение и отиващият по-дълеч възглед на Тулмин за достигане до съвместно практическо становище от позициите на различни традиции. 3 Тази насока на мисли води да първостепенната роля на индивидуалните решения в повечето ситуации, пред които се изправя биоетиката и особено при обсъждането на смъртта и умирането. 4 1 Граници на биоетиката. С., УИ Св. Климент Охридски, 2013, с. 9. 2 Пак там, с. 100. 3 Пак там, с. 31. 4 Пак там, с. 147.
В главата за аборта и репродуктивната свобода авторката не само обстойно излага широкоразискваните теоретически въпроси и наболелия практически дебат, но успява да систематизира полифонията от възгледи, така че да изпъкне найсъщественото на фона на безкрайното разнообразие от подробности. Достигаме до тезата, че несъгласията по темата се подхранват от несъответствия в разбирането за човешката природа, в схващането на моралните норми и, най-вече, в преценката за наличие на защитеност. 5 Осмисляйки този спектър от позиции, колегата Кънева съвсем точно отбелязва, че се пропуска една обединяваща характеристика, състояща се в отхвърлянето на положителния смисъл на аборта и споделяне на идеята за предпочитането на неговото избягване. 6 По-нататък в изследването си авторката разграничава категориите болест, боледуване и заболяване, 7 както и увреждане, неспособност и инвалидност 8 и напълно обосновано защитава тезата, че трайните увреждания в много случаи не могат да се класифицират като болест и не отхвърлят по дефиниция възможността за достоен живот с високо качество. Утвърждаването на човешкото достойнство със средствата на самоопределението се прокарва през цялата книга и с особена настойчивост в главата за най-трудните решения при терминални пациенти. На този фон се отбелязва, че не може да не се признае, че в определени случаи самоопределението е затруднено: при пациенти, изцяло зависими от грижите на други лица; когато предпочитанията противоречат на законите или биха могли да доведат до сериозни увреждания на здравето на самоопределящия се субект; или когато лекарската отговорност изисква дадено решение да бъде отвърлено в името на доброто на пациента. 9 В същия дух се отбелязва, че хетерономията е присъща на институциите, основани на принципите на 5 Пак там, с. 69. 6 Пак там, с. 68. 7 Пак там, с. 88. 8 Пак там, с. 91. 9 Пак там, с. 157.
настойничеството и попечителството, което структурно затруднява независимия живот. 10 Традиционно централният за биоетиката въпрос относно евтаназията е разгледан обстойно с умело балансиране на интердисциплинарните и филосфски гледни точки. Резюмирани са аргументите за и против активната евтаназия, като първите се свеждат до състрадание и проява на милосърдие, 11 а вторите - до опасност от погрешна диагноза (бих добавил и прогноза) като причина за исканата евтаназия. 12 Излагат се подробно и прагматичните аргументи срещу легализирането на активната евтаназия, които се систематизират в два метафорични израза: аргумента на наклонената плоскост и аргумента на пристъпването на прага. 13 Сред останалите трудове на гл. ас. д-р Кънева се откроява антологията в две части Автономия и биоетика. Ч.1 и Ч.1, В. Кънева (съст.), С., КХ Критика и хуманизъм, 2011. В първата част е направена подборка на изтъкнати чуждестранни поддръжници на идеята за автономия в съвременната морална философия, а в коментара на авторката се изтъква значението на тази идея за биоетиката. Във втората част са представени български автори, работещи върху подобна проблематика. Студиите и статиите представят постиженията на колегата Кънева в различни теми на биоетиката, някои от които са развити в монографията. Заслужават специално да бъдат споменати статиите върху комплексния характер на практическото разсъждение, относно предизвикателствата пред разширяването на моралната общност към бъдещите поколения, за парадоксите на свободата при въпросите за живота и смъртта в биоетиката, както и студиията Към понятието за отговорността в етиката на Ханс Йонас. Всички те показват отлична осведоменост за най-новите тенденции в биоетиката и представят оригиналното мнение на гл. ас. Кънева. 10 Пак там, с. 161. 11 Пак там, с. 130. 12 Пак там, с. 134. 13 Пак там, с. 134.
Като специална заслуга в областта на биоетиката трябва да се изтъкне организирането и ръководството от кандидатката на магистърската програма по Интегративна биоетика. Това е продуктивна стъпка за институционализирането на дисциплината у нас, способна да доведе до редица положителни промени както в здравеопазването, така и в социалния статут на здравето и болестта. Нивото на бакалавърските и магистърските курсове по етика и биоетика, които колегата Кънева води в СУ Св. Климент Охридски, също доказват нейната висока академична квалификация. Въз основа на изложеното дотук изказвам убеждението си, че гл. ас. д-р Валентина Георгиева Кънева отговаря на всички академични и законови изисквания в конкурса и напълно заслужено може да бъде избрана за доцент по 2.3 Философия (Етика). 6.05.2013 г. Подготвил становището: /проф. д-р Александър Л. Гънгов/