There are no translations available. По едно или друго време всички траколози в България са се опитвали да локализират мястото на централното светилище на Дионис. Не е успял да се опази от изкушението и създателят на Института по тракология проф. Александър Фол. В своя статия в сп. Култура през 1989 г. той пише: Дионисови планински светилища обаче, изглежда, има предостатъчно из целия Рило-родопски край, в Пирин, в Пангей на изток и във Вертискос на запад от долното течение на Струма, в Странджа и в Сакар, пък и другаде. Не е ясно обаче кои планини Херодот нарича Родопи, но е сигурно, че тракийското божество, познато от тогавашната книжнина с елинското си име Дионис, е вездесъщо. И все пак изглежда, че едно от тези светилища е било главният култов център за всички тракийски земи. Този извод произтича още от текста на Херодот, който сравнява Дионисовото с делфийското светилище. Сходството се състои в това, че и на двете места, в Парнас и в т. нар. Родопи, жрица дава отговорите. Тя била от царско-жреческия род на бесите, род на прорицатели, който се грижел за светилището. [1] След като анализира всички познати му исторически сведения за централното светилище, проф. Фол отделя повече внимание на писаното от Аристотел за тракийското племе крестони, живеещи в планината Дизорон, свързана с Беласица и с Югозападните Родопи. Според него това е важно, защото в петата книга на своите Истории Херодот казва, че всички траки имали еднакви обичаи, освен гетите, травсите и онези, които живеят над крестоните. Особеното на гетите е това, че изповядват култа към безсмъртието, проповядван от Залмоксис. Те са в Карпатите, на север от Дунав. Травсите са родствено племе на бесите и населяват Родопите. Другите различни съседи, живеещи над крестоните, според проф. Фол, са бесите. Той пише: Тези съседи неизменно се обсъждат във всяко издирване на тракийския духовен живот, защото те, за разлика от всички останали траки, убиват любимата жена на покойника и след като била посичана, погребвали я с него; пренебрегването на останалите жени се смятало за най-големия им позор, допълва Херодот (V 5, 1). Този обичай е много изолиран, защото е архаичен и възхожда към една аристократическа индо-иранска традиция, на която тези траки са носители. 1 / 6
Убийството на любимата, ще рече на първата жена, е смърт и за царицата, последвала тази на царя, а съединението отново на двойката в гроба гарантира продължаването на рода и в социума, и в космоса. Тази характеристика е отдавна известна, но тук тя е с висока стойност, защото може да бъде отнесена само към царско-жречески род. Такъв царско-жречески род е този на бесите, най отличаващият се род на голямото племе сатри, който е поддържал Дионисовото светилище, както вече казах. В такъв случай живеещите срещу крестоните, т. е. на изток от тях, ще бъдат самите беси. [2] След съпоставяне на всички факти проф. Алексаддър Фол пише: Моето заключение засега е, че главното светилище на тракийския Дионис следва да се търси на терена най-напред в онези дялове на Родопите, които лежат непосредствено на север от мислената линия Сидерокастрон / дн. гр. Валовица / - Драма [3]. Един поглед върху картата показва, че на север от тази линия са Северозападните Родопи. Последният (или поредният) опит да се открие мястото на светилището бе направен от Пловдивския археологически музей с ръководител н. с. Костадин Кисьов. По време на първия етап от проучванията през лятото на 2002 г. е изследван района между Доспат и Девин и по-специално около върховете Виденица и Чала. През август 2002 г. археолозите от експедицията Родопи 2002 храмът на Дионис под ръководството на н. с. Кисьов открива мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Вторият етап на експедицията през м. ноември 2002 г. локализира и римския път, който е свързвал античния Филипопол (Пловдив) със столицата на тракийското племе беси Бесапара, и стигал до Никополис ад Нестум селище в долината на р. Места (близо до днешното село Гърмен, обл. Благоевград). Търсенията в района на Доспат се основават на сведения от писмени извори, от които категорично се знае, че Александър Македонски при похода си към тракийското племе трибали, което населява Северозападна България (района на гр. Видин) през 335 г. пр. н. е., движейки се от гр. Филипи (до дн. Драма) през проход в Родопите към Хемус (Стара планина), преди Филипопол се отклонява на два дни път (отиване и връщане) с кон в Родопите, за да посети светилището на Дионис. Там му предсказват, че ще стане владетел на света. Според д-р Кисьов тези сведения са ориентир за търсенията, локализиращ мястото на светилището в района на триъгълника Пещера Доспат Велинград. Толкова може да измине човек с кон за един ден, отклонявайки се от стария римски път. По време на археологическата експедиция на н. с. К. Кисьов през лятото на 2002 г. край 2 / 6
с. Борино е открита пещера, в която е намерена гръцка керамика. Тя съвпада с времето на похода на Ал. Македонски. Това са доказателства, че преди римляните да направят каменната настилка е съществувало търговско трасе, което е свързвало Гърция и по-точно македонската столица Пела, с Филипопол през периода ІV ІІІ в. пр. н. е. Третото голямо откритие на тази експедиция е най-ранното селище от 5-то хилядолетие преди Христа в района на Доспат. Досега Родопите се възприемаха от нашата история като късно заселена планина. А в действителност тя е била заселена още в каменно-медната епоха. При по-добри финансови възможности там ще се водят проучвания. Светилището на Дионис се търси вече близо 120 години. То се издирваше в местността Гьоз тепе [вр. Виденица] в Западните Родопи. Информацията за това се появява в едно издание, публикувано във Виена през 1882 година. [4] Нашите проучвания обаче доказаха с голяма сигурност, че този район отпада като възможност там да съществува светилището, коментира археологът. Той е убеден, че може да се очертае територията Велинград, Доспат, Пещера като триъгълник, в който евентуално е разположено светилището на Дионис. Кметовете на селищата по трасето [ на стария римски път ] ще проведат мероприятия за разчистването му и за включването му в туристически маршрут. Откриването на светилището на Дионис е от първостепенен интерес за българските археолози. Когато разказва за посещението на храма от Александър Македонски, летописецът подробно описал маршрута. [5] Според летописеца на Александър Македонски Ариан: Александър потеглил от Амфиполис и навлязъл в онази част на Тракия, която е населена с т. нар. независими траки. От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал р. Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара планина). [6] От приложената карта на похода на Александър се вижда маршрута му. [7] 3 / 6
От Амфиполис, покрай Филипи (до днешния гр. Драма), пресича р. Нест (Места), прави малък обратен завой и навлиза в малко дефиле в района на днешното село Буйново, покрай връх Чала, дн. с. Тешел, по долината на р. Въча, гр. Кричим, Филипопол, между гр. Берое (Стара Загора) и гр. Севтополис (Казанлък) достига Хемус (Стара планина) и продължава към Доросторум (Силистра). Вероятно в района на с. Тешел, с. Грохотно и гр. Девин е спрял войската си за почивка, а той с малка група е направил отклонение, за да поднесе дарове и да направи жертвоприношение на бог Дионис на неговото централно светилище. Разстоянието до района на вр. Сютка потрай дн. яз. Широка поляна, през по-късния Доспадски хан (на дъното на яз. В. Коларов яз. Голям Беглик), за който пише краеведа Стефан Захариев, е около 30-40 км., което може да се измине за един ден с коне. Известно е, че траките почитат изгрева, което ни дава основание да предположим, че жертвоприношението е направено на другата сутрин. Александър Македонски е искал да чуе думите на оракула на Дионис преди да потегли на замисления вече военен поход срещу Персия начело на обединените войски на гръко-македонския съюз. Отговорът бил благоприятен димът от излятото върху олтара вино се издигнал над най-високия връх на планината и достигнал чак до небето. Жреците казали, че Александър ще покори света. Същия ден той се връща при войската си и продължава към Филипопол. Възможен е и вариант, при който след получаване на прорицанието Александър да е продължил с войската си не по долината на р. Въча, а по стария тракийски път през с.фотун (Фотиново), Пещера, Бесапара, Филипопол. Разстоянието от град Филипи през гр. Филипопол до Хемус (Стара планина) е изминато за около осем дни (плюс два дни за жертвоприношение на светилището на Дионис). Това показва, че войската на Александър се е движила безпрепятствено през земите на непокорните тракийски племена (сатри, дии, беси). За това е спомогнало засвидетелствуваното уважение от младия пълководец към оракула и светилището на Дионис. Локализираният от експедицията Родопи 2002 Храмът на Дионис с ръководител н. с. Кисьов античен път Филипопол (Тримонциум) Пещера Фотун Никополис ад Нестум е търговски път, който е използван повече от римляните, след като в средата на І век от н. е. се настаняват трайно на Балканите (в т. ч. и в Родопите, на територията на непокорните меди, дии, беси). Градът Никополис ад Нестум е основан от император Траян в периода 102 106 г. от н. е. [8] След като се убеждава, че районът на връх Виденица край Доспат не е мястото на светилището на Дионис, н. с. К. Кисьов продължава проучванията под название 4 / 6
Родопи 2003 Храмът на Дионис през лятото на 2003 година в района на месността Дженевра. Там през август 2003 г. археолозите откриват близо до яз. Широка поляна в месността Дженевра тракийски храм, разположен на около 1 700 м. надморска височина. Според специалистите храмът е от ІІІ в. пр. н. е., от времето на Филип V. Той също е обслужвал племето беси. Д-р Кисьов твърди, че от всички 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най-голямото, но не е централното светилище на Дионис в Родопите, посетено от Александър Македонски. Светилището в месността Дженевра се разполага върху площ от 2 дка. Култовата му част е оградена от зид с дължина 150 м. Строежът е в циклопски стил от големи обработени камъни без спойка. Открити са каменни стълби, които водят към ритуално скално съоръжение. Точно на върха археолозите са открили две кръгли култови сгради от камък. Под тях има скални врязвания и идеално оформени площадки. Вероятно там са извършвани предсказания. В едната сграда е очертан олтар без покрив, украсен с геометрични фигури. Според римския автор от ІV-V в. от н. е. Амбросий Теодосий Макробий по подобен начин е изглеждал храмът на Дионис, посетен от Ал. Македонски. Макробий описва кръгъл храм, отворен към небето. В центъра на кръглото помещение е бил разпалван огън и по пламъците, които се издигали нагоре, е гадаела жрица. А съгласно твърдението и свидетелството на римския историк Гай Светоний Транквил, когато бащата на Октавиан Август, водейки войските си из Тракия, посетил свещеното място на Дионис и се допитал до оракула за сина си, лумнал такъв огън, който се издигнал над светилището. Освен палене на огън, в светилището са извършвали и възлияние с вино. Когато извършили възлияние на вино в огъня за Александър Македонски, димът се издигнал до небето, което било разтълкувано от жреците като предсказание, че Александър ще покори света. Датирането на светилището, открито през 2003 г. в местността Дженевра от ІІІ в. пр. н. е. е знак, че то е едно от най-важните светилища в Родопите, но не е централното светилище на Дионис, което съществува още от времето на Орфей ХІІІ в. пр. н. е. и преди това. 5 / 6
[1] Александър Фол, Самотният пешеходец, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2006, стр. 245 [2] Пак там, стр 255 [3] Пак там, стр. 256 [4] Аариан, Анабазис, Вж. Извори, С., 1949, стр. 300 [5] в. Труд, 27.12.2002, стр. 5, статия на Ваня Минчева [6] Ариан, Анабазис, Вж. Извори, С., 1949, стр. 300 [7] Виж приложената карта прил. 1 [8] Виж приложената карта приложение 2. 6 / 6