1 УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Р Е Ц Е Н З И Я От: проф. д-р Лилия Райчева Тодорова-Коларова; СУ Св. Климент Охридски, професионалн

Препис

1 1 УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Р Е Ц Е Н З И Я От: проф. д-р Лилия Райчева Тодорова-Коларова; СУ Св. Климент Охридски, професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки Относно: дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор в УНСС, шифър професионално направление Организация и управление извън сферата на материалното производство (медии и комуникации) Автор на дисертационния труд: Тема на дисертационния труд: Даниела Велкова Стоянова Обществените медии и потребностите на младежката аудитория според БНТ и БНР години Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед 395/ г. на Ректора на УНСС. 1. Информация за дисертанта Дисертантът се е обучавал по докторска програма към катедра Медии и обществени комуникации на УНСС по шифър професионално направление Организация и управление извън сферата на материалното производство (медии и комуникации), съгласно Заповед на Зам.-ректора по НИД на УНСС 1050/ г. Научен ръководител е проф. д-р Петко Тодоров. Обучението е осъществено в задочна форма през периода г. 2. Обща характеристика на представения дисертационен труд Структура, обем. Кратка оценка за: актуалност на темата; цел; задачи; обект; предмет; основна теза; използвана научна литература. 1

2 2 Близо трийсетгодишната трансформация на законовата и регулаторната база, на политическия и икономическия живот в страната ни се отрази нееднозначно на развитието на българската медийна среда. Към проблемите в областта на политическия плурализъм и пазарното стопанство се добавиха и предизвикателствата на информационните и комуникационните технологии. Конвергенцията, концентрацията, комерсиализацията на медиите оттласкват образователните им функции към развлекателните. В този смисъл представеният за защита дисертационен труд е обществено и научно значим, защото третира ключови дефицити в програмирането за младежката аудитория в българските електронни медии, и в частност в практиката на обществените медии. Въз основа на базата на собствено анкетно проучване авторката верифицира изводите, до които е достигнала в процеса на предприетото от нея научно дирене. Разработката е и особено актуална, тъй като откроява и задълбочено анализира предпоставките, необходими за идентифицирането на предизвикателствата пред независимостта и обществената отговорност на медиите. Тези предизвикателства са аргументирани не само със самото функциониране на медийната индустрия, но и със защитата на интересите и потребностите на младите потребители на медийните продукти. Актуалността се подкрепя и от факта, че докторантката предлага и конкретни препоръки за подобряване на дейността на националните обществени медии у нас в програмирането за младежката аудитория. Резултатите от изследването са практически приложими в политически, нормативен, регулаторен и професионален аспект. В структурно отношение дисертационният труд обхваща 177 страници и е разработен в увод, три глави и заключение. Всяка глава завършва с изводи, в които се обобщават резултатите от предприетото изследване. Посочени са използваните източници на кирилица и 115 на латиница. Проучените заглавия, включващи монографии, научни статии, документи и интернет източници, демонстрират сериозната и разностранната осведоменост и подготвеност на авторката да анализира многобройните аспекти на поставената цел. Предвидено е приложение анкетна карта основа на емпиричното изследване. Ясно е формулиран обектът на дисертационния труд: обществените медии. Отчетливо е посочен и предметът на дисертацията: задоволяване чрез програмното съдържание на БНР и БНТ на потребностите на младите хора и какво е влиянието им върху тях. 2

3 3 На базата на тази изходна позиция е посочена и целта на изследването: да се анализират програмите на БНР и БНТ в частта за отразяване на младежката тематика и доколко те са съобразени с потребностите на младежката аудитория, както и да се обобщят акценти за подобряване и активиране на медийното въздействие върху тази целева аудитория. За постигането на поставената цел докторантката е определила и шест основни задачи, покриващи всеобхватно анализираните явления. Като изследователска теза на своя труд авторката представя необходимостта от увеличаване на младежката тематика в обществените медии. Докторантката определя и три възможни хипотези, съотнасящи се към основната теза едната е свързана с констатацията, че отразяването на младежката тематика в обществените медии като обхват и съдържание е недостатъчно; втората акцентира върху заемането на младежката тематика на едно от последните места по интензивност при нейното отразяване в обществените медии; а според третата промените в съдържанието на предаванията са функция на интересите на младите хора и отразявайки техните проблеми, обществените медии биха по-пълно отговорили на тяхната основна мисия - да социализират, образоват и забавляват хора от всички аудитории, включително и младежката. 3. Оценка на получените научни и научно-приложни резултати Вече близо три десетилетия се открояват основните тенденции в развитието на съвременните комуникационни процеси: технологична конвергенция; медийна и комуникационна транснационализация; размиване на границите между търговската и обществената територия; потребителско отношение с цел манипулация на аудиториите; фрагментация и специализация на потребителите на медийно съдържание; жанрова хибридизация и др. Днес тази трансформация се катализира от възможностите на блогосферата и социалните мрежи, на мобилните информационни и комуникационни технологии, което води и до промяна на основите на парадигмата за медиите от средства за масова информация към средства за индивидуални медийни услуги. Формирана е нова медийна екосистема, съчетаваща особеностите на традиционните медии и на тези, които функционират в Интернет пространството. В тази сложна комуникационна конкурентна среда възникват важните въпроси дали и как обществените медии ще съумеят да откликнат на нуждите и на очакванията на своите потребители, и в частност на младежката 3

4 4 аудитория. Това са въпроси, съществени за научното дирене, предприето от докторантката. Методологически ясно са посочени и ограниченията в дисертационния труд, включително - и на емпиричното изследване - за период от последните четири години. В Дисертацията са използвани три изследователски инструмента: преглед и анализ на данни от Националния статистически институт, както и на национално представителни социологически проучвания за потребностите на младите хора в следпреходна България; - контент анализ по седем показателя на двете обществени медии БНТ и БНР, поставен в плоскостта на сравнението с двете търговски телевизии, разпространяващи в национален мащаб - Нова ТВ и БТВ; - емпирично проучване, проведено с метода на допитването чрез анкетни карти сред 100 лица на възраст години относно оценката за основните потребности на младежката аудитория и в каква степен те са задоволени от предаванията на обществените медии. Основополагаща в теоретичен план е Първа глава, онасловена: Обществените медии БНТ и БНР генезис, мисия, функции и съдържание. В пет раздела е направена подробна характеристика на функционирането на обществените медии в новата конвергентна медийна среда. Почти всички основни полета са обходени в тази глава: тяхната същност и роля; развитието им в България; проблемите на финансирането и механизмите на обществения контрол. Привлечени са примери от европейските практики на функционирането на обществените медии. В изводите си докторантката е откроила основните проблеми: остарялото медийно законодателство, проблематичната финансова рамка, дефицитите в програмното съдържание за младите. Тя препоръчва да се осъзнае необходимостта да се съхрани постигнатото с много усилия съгласие, че независимите и силни обществени медии са необходими за всички. Втората глава Потребностите на младежката аудитория и програмите на БНТ и БНР е същностна за анализа на професионалните подходи при функционирането на обществените медии. Тук в осем раздела е осмислена многоаспектно проблематиката за състоянието на медийната среда в България; дефинирано е понятието младежка аудитория ; охарактеризирано е влиянието на електронните медии върху нея; идентифицирани са потребностите на младежката аудитория; анализиран е в сравнителен план с европейските практики обемът на аудио визуална продукция на младежка тематика чрез контент-анализ на 4

5 5 предаванията на БНТ И БНР в периода г. Така докторантката достига до изводите, че: съществуват значими диспропорции в програмирането за младежката аудитория на националните електронни медии; обществените медии са с голям дефицит на произведена продукция, предназначена за изследваната аудитория; анализираните предавания не засягат в достатъчна степен проблемите на младите хора. Заключението на докторантката за тази глава е, че изследването потвърждава трите поставени хипотези и че дефицитите в обществените медии по отношение на младежката аудитория показват, че общественият ресурс не се използва по предназначение. С изцяло приносен характер за дисертацията е Третата глава: Емпирично изследване на младежката тематика в обществените медии. Докторантката е структурирала въпросите в четири тематични области: контекстуални форми на медийната рефлексия; диференцирани младежки теми; институционални и персонални форми на медийна публичност; журналистическо майсторство. Анализът на отговорите на всеки от въпросите е обобщен в изводи и препоръки. Заключението на докторантката и за тази глава е, че изследването потвърждава поставените хипотези. В Заключението са обобщени най-съществените изводи от трите глави от проучването на статистическите данни за изследваната проблематика през детайлния анализ на програмната дейност на обществените медии у нас до емпиричното верифициране на хипотезите. Очертаването на основните изводи и предложените препоръки са много ценни подходи при разгъване на дисертационното съдържание, които са помогнали на докторантката да формулира научните и приложните приноси на предприетия изследователски труд. 4. Оценка на научните и научно-приложни приноси Следвайки доказването на набелязаните хипотези, докторантката, под умелото менторство на научния си ръководител, оформя три научни приноса: дефинирани са дефицитите в програмните политики на БНР и БНТ; емпирично е доказана нуждата от увеличаване на младежката тематика в обществените медии; предложена е концептуална рамка за подобряване на програмните политики на БНР и БНТ. На базата на задълбочения анализ на българската медийна среда, сравнена с европейските практики, докторантката е извела и четири научно-приложни приноса: изведените 7 критерия, характеризиращи 5

6 6 проблемите на младите хора в следпреходна България, се съотнасят с конкретните им нужди и изисквания към БНТ и БНР; резултатите от изследването могат да се използват за генериране на предложения за подобряване на програмните политики на БНТ и БНР и за дообогатяване на схемите им с младежки предавания за образование, психология, трудова реализация, миграция и др.; резултатите от изследването могат да се използват за създаването на младежки радио канал в БНР; резултатите от изследването могат да се използват за разкриване в БНТ на специализирано звено за младежки предавания. 5. Оценка на публикациите по дисертацията Основните резултати от дисертационното изследване са намерили гласност в участие на докторантката в три научни конференции и последвалите ги три научни публикации (от които две под печат). 6. Оценка на автореферата Авторефератът, разположен на 48 страници, отразява синтезирано най-съществените съждения от дисертационния труд. В него са изложени научните приноси. 7. Критични бележки, препоръки и въпроси Представеният текст на дисертацията надхвърля поставената цел, като предлага данни и анализ не само на обществените медии у нас, но и на цялата медийна среда, сравнена с практиките в други страни. За да се повиши неговото качество, могат да се отправят и някои бележки и препоръки: - Анализът на дейността на обществените медии би спечелил повече, ако, при евентуална публикация, се привлекат ключови източници с посъвременни данни, като тези на: Съвета на Европа (ЕКТТ), Европейската комисия (ДАВМУ), Евростат, Евробарометър, Европейската платформа на регулаторните органи EPRA, както и на български институции (МС, ДАЗД, СЕМ) и др. Като старши инспектор в СЕМ за докторантката няма да представлява трудност да направи тези справки и да допълни текста; - Текстът и на дисертацията, и на автореферата се нуждаят на места от прецизна езикова работа; 6

7 7 Тези бележки не омаловажат несъмнените достойнства и приносния характер на изследването. Те имат по-скоро технически, а не съдържателен характер и ако бъдат приети, няма да се изисква много време, за да бъдат прецизирани дисертационния труд и автореферата. Като оценявам високо научния и приложния приносен характер на дисертационния труд предлагам при защитата Даниела Стоянова да отговори на следните въпроси: - Какви са перспективите за развитие на обществените медии в съвременната конвергентна комуникационна среда? - Как обществените медии ще бъдат подпомогнати в тяхната мисия за ценностното формиране на младите хора? 8. Заключение Представената документация за защита на докторанта е пълна. Дисертационният труд е в завършен вид и отговаря на високите научни и наукометрични изисквания за съчетаване на теория и практически изследвания, необходими за защитата на образователната и научна степен доктор. Като имам предвид качествата на дисертацията, структурната, методологическата и съдържателната яснота на изложението; приносния характер на изводите и препоръките, изведени от резултетите на собствено емпирични изследвания, оценявам положително работата на Даниела Стоянова. Направените бележки не намаляват стойността на изследването и са лесно преодолими. Предполагам, че отговорите на зададените въпроси няма да я затруднят. При успешна защита на дисертационния труд Обществените медии и потребностите на младежката аудитория според БНТ и БНР години пред научното жури ще гласувам положително за придобиване от неговата авторка Даниела Велкова Стоянова на образователната и научна степен доктор в професионално направление професионално направление Организация и управление извън сферата на материалното производство (медии и комуникации.) г./софия Рецензент: Проф. д-р Лилия Райчева 7