Р Е Ц Е Н З И Я от проф. д-р Пламен Янков Арабов Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив катедра Теория и история на музикат

Препис

1 Р Е Ц Е Н З И Я от проф. д-р Пламен Янков Арабов Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив катедра Теория и история на музиката за дисертационния труд Хармонични явления в камерното клавирно-ансамблово творчество на Александър Йосифов на Надежда Валентинова Тодорова-Радева Национална музикална академия проф. Панчо Владигеров - София Теоретико-композиторски и диригентски факултет катедра Теория на музиката Представният дисертационен труд е с общ обем 287 страници. Структуриран е в увод, четири глави, заключение, ползвана литература (общо 196 заглавия, от които 175 на кирилица и 21 на латиница) и три приложения. Основните части са оразмерени както следва: увод 8 стр., първа глава 46 стр., втора глава 55 стр., трета глава 100стр., четвърта глава 22 стр., заключение 5 стр., а останалите страници на труда се допълват от приложенията. Нотните примери са вместени в словесния текст, което позволява лесен, бърз прочит и създава удобство. 1

2 В увода се открояват следните смислови акценти: - в центъра на работата е позициониран един от насъщните за музикалната теория на XX век проблем: принципите на организация на съвременната звуковисочинна система, обликът и формите на нейното вътрешно устройство в рамките на конкретен индивидуален стил ; 1 - докато за композиторите класици (в българската музика) има завършени очертания за обобщаващи изследователски изводи, то създаваната сега музика представлява все още недостатъчно разработена изследователска област. Композиторът Александър Йосифов започва с творческата си дейност през 60-те години на миналия век. Направеният избор е на основание: широка география ( концертни програми в България, Япония, Италия, Испания, Франция, Германия, САЩ, Бразилия, Великобритания, Канада, Гърция и мн. др. страни ), внушителен брой концертни изпълнения на творбите му ( хронологията показва повече от 2000 концертни изпълнения в страната и чужбина ), многобройни записи и използването им като репертоар (те са в репертоара на известни оркестри и намират интерпретатори в лицето на изтъкнати певци и инструменталисти ), което е показателно за творчески профил, който основателно заслужава интерес. Името на Александър Йосифов се свързва и със създадени творби на клавирна музика (това е подкрепено с посочени награди За Прелюд и Фуга 2 за два рояла на 8 ръце композиторът е удостоен с Голямата награда КАНЕБО на международния конкурс за нови музикални творби за клавирни 1 Текстовете, маркирани с шрифт italic и в кавички са цитирани от труда. 2

3 дуа в Токио (1999) ), която е своеобразна лаборатория за детайлно разработване и усъвършенстване на елементи на творческия маниер. Мащабен пласт са камерните творби, към които е насочено настоящото изследване, което пък е оправдано, защото: - липсва пълно и многостранно изследване на хармоничния език на Йосифов ; - хармонията е важен фактор в музикално-стилистичната страна на творбите му ; - тя е реализираща се в неразривно единство с целия комплекс изразни средства ; - под повърхността на видимата множественост на новата художествена система на ХХ век, в която хармонията е подложена на радикални преобразувания, перспективно се оказва изучаването на закономерностите й във връзка с традицията. Посочените цитати от увода на труда поясняват мотивите, избора на темата и нейната актуалност. Поясняват обект, предмет, цел и методи на изследването. Така цялостно се съдържат всички елементи на жанра научен труд. В увода те са анотирани тезисно, което прадставлява общ афиш на съдържанието му. В първа глава изложението започва с цитирани мнения за процес, характеризиран в следните пунктове: - вълната на новаторство буквално залива музиката ; - множествеността на школи и стилови направления... ; - нова музикална система, разработка на нови художествени структури ; - качествените преобразувания в емоционално-съдържателната и технологичната структура на музиката на XX век. 3

4 Последното засяга оперативните понятия в хармонията, именно: представите за консонантност, акордика, тоналност, тонално единство и пр., т. е. всичко това, което традиционно намира отражение в явлението хармония (цит. стр. 14). Всяко от тях се ползва като тезис, за който се пояснява днешен смисъл. Това е необходимо, предварително направените разсъждения са нужни за по-нататъшното в изложението за обекта на изследване, както посочва авторката (стр индивидуалното претворение на тези закономерности в творчеството на най-различни композитори, сред които и Александър Йосифов, изразява същността на интонационния строй на съвременната музика, концентрира специфично новото, характерно за хармонията на XX век ). Авторката пояснява, че в музиката на XX век се осъществява търсене на новости за израз на музикалната мисъл, че е налице индивидуализация на авторските стилове, за което композиторите са ориентирани към: 1) авангард; 2) класическа традиция; 3) идеята за синтез. Представена е и идеята на постмодернизма, щрихи от историята на българската музика. На този фон е очертан композиторският облик на Александър Йосифов. Следващото изложение дава сведения за жанра клавирен ансамбъл (стр жанра клавирен ансамбъл не е изолирано явление, а е част от общите тенденции в българското и световното музикалното изкуство на XX век. В съвременната музикална ситуация жанрът преживява небивал разцвет и заема лидиращи позиции в сферата на камерния инструментализъм и концертно изпълнителство ) и създадените 59 опуса (стр. 47). Втора глава започва с предисловие за ладовите системи, които са важна, широка, обща платформа, върху която се разгръща музиката, в 4

5 частност и тази, създадена от Александър Йосифов. Теорията за лада е много аспектна. Анализът им в труда е сведен до намирането им: - като тематични находки; - в експозиционни етапи (стр. 62); - като етос (напр: стр.62 - сгъстен минорен колорит, стр.64 - етюди със светъл лиричен характер, стр.85 - пасторално... ). Номинално са упоменати средновековните ладове. Считам несъстоятелно назоваването в множествено число на йонийски звукореди (стр.65). Възниква въпрос и дали липсващата седма степен (казано най-долу на стр.65) не предполага и миксолидийски звукоред. Описанието на зкукоредите с инструментариума : стр втора ниска (подч. - мое) степен, стр. 70, 72 - повишена и понижена... са от чужда среда (напр., втора степен на фригийския лад не е понижена, а е натурална, диатонична, но изглежда понижена от гледната точка на класическия минор). В този смисъл правомерно озаглавената система миксодиатоника не приема названията понижени и повишени степени. Самата система е от съчленяване на малозвучни (малотонни, олиготонични) ладови формации. Разлюляният звукоред с повишени и понижени степени е принадлежност на друга ладовост. Именно получаваната полиладовост изключва някои от определенията. Авторката насочва разсъждения към музикалните системи диатоника, хроматика, ползвайки за тях акустическата им трактовка (така е обяснена вариантност на степените: (стр. 68, 71 - Вариантност на VII степен се изявява и в минор като обединение на натурален и хармоничен видове (пр. 21). В редки случаи се наблюдава и вариантност на V степен в комбинация с вариантност на втора степен, както в Античен танц ( пр. 113, т. 15). В произведенията на Йосифов намира място и мажоро-минорна 5

6 променливост, проявена чрез ладова вариантност на III степен. Трябва да се отбележи, че композиторът оперира с две равноправни терци, а не с разкрасяване на основния терцов тон. Тя води към автономен хроматизъм (стр. 77 горе), което пък е стъпка към органична дванадесетстепенност, т.е. диатонизирана хроматика. Направена е сводка на мнения за симетричните ладове (стр. 77), след което има неоснователно връщане на абзац за диатониката (стр. 83). В следващия тезис (Вертикален аспект. Акордика стр. 86) авторката влиза със съждението за две противоположни тенденции мелодия без хармония и хармония без мелодия, както и с идеята за единство на вертикала и хоризонтала. Към това се добавя обяснението за фактурното решение на вертикала, от което произтичат класифицираните акорди (акорди с терцова структура; терцови акорди с чужди тонове; акорди с нетерцова структура; акорди, вертикализиращи ладозвукоредни структури). Заглавието на тезиса Терцови акорди с чужди тонове е в несъответствие с предственото съдържание за тях. Още с началното изречение авторката пише за акорди с добавени тонове (подч. авт.). Чуждите тонове са чужди на структурата (в случая терцова), но се нуждаят от разрешение (понякога се извършва веднага, директно, а понякога по обиколен път). Добавените тонове са внедрени в акорда със статус на постоянно пребиваващи, което е най-често по фонични причини. Особено положителни са постоянните препратки за видовете акорди в творби на различни автори за сравнения, за посочени алюзии (напр. фолклор, архаика), което представя цялостен изчерпателен образ на заявения вертикален аспект на хармонията. В трета глава (Особености на звуковисочинната организация) са разработени представените в предидущата глава елементи на хармонията 6

7 (ладови звукореди, звукореди). Анализът им е за тяхната звуковисочинна реализация. Авторката заявява, че: - всеки музикален текст е основан на взаимодействие на различни ладови системи, нееднозначност и многообразие на ладозвукоредния материал и типовете функционалност ; - се проявяват в конкретни форми и видове съчетания при предаването на интонационната информация (организацията на музикалната реч) ; - подобен подход, изглеждащ на пръв поглед изкуствен по отношение на реално звучащия музикален текст, е необходим като фундамент за по-нататъшно разкритие на конкретни ладофункционални процеси. Следващите тезиси посочват различни аспекти на звуковисочинната организация (1.Тонални черти на звукововисочинната система; 1.2. Тонална функционалност; Тоника; Неустойчиви функции и т.н.). Разработката им е подробна, детайлна, с нужните сводки и конкретни съждения за обекта на изследване. Наблюденията и изводите са точни, напр., че: В резултат възникват различни видове хроматизирана диатонична и диатонизирана хроматична тоналност, и се набелязват степени на намаляване на диатониката и израстване на хроматиката ; разсъждения - каква бива тониката, т.е. какви са моделите за нея и нейното поведение (стр. 163, 215) и т.н. Със същата тяжест са разгърнати следващите тезиси (1.3 Модулации и тонални планове; 2. Модални влияния; 2.1. Звукореднофункционален и вертикален аспекти и т.н.), които комплексно изразяват съдържанието на заявеното заглавие на тази глава. В четвърта глава (Фонизъм на хармонията) е представено най-напред понятието фонизъм и определението за него. Тезисно са посочени три 7

8 аспекта, за изявата му (1.Морфологично равнище; 2.Синтактично равнище; 3.Композиционно-структурно равнище). Посочени са съществени черти на музиката, която проявява фонизма ( Доминиращо значение придобива дисонантността на хармонията, в голяма степен способствана от темброво-фактурни, регистрови, динамически и артикулационни особености на изложение на музикалния материал. Наситено-дисонантен, фоничният план на композициите на Йосифов напълно се съгласува с общото ниво на фонизма в музиката на ХХ век, характеризирано от Кон като ниво на секундата (голяма и малка) ), плътност и обемност на звученето ( Показателят интервална плътност зависи от разстоянието между съседните по височина звукове, а обемът на акорда от разстоянията между крайните звукове ). Сравнително нов елемент, създаващ фонизма, е флуктуацията, за която са направени съответните сводки и е видяна нейната реализация. Тезисите поясняват цялостно участието на фонизма във формообразуването чрез фонично драматургия, фонично напрежение, план за фонично развитие. Тези фразеологични изрази поясняват композиционно-структурното равнище за проява на фонизма. В Заключение авторката обобщава резултатите и прави изводи от изследването, заключавайки: - че в широката амплитуда на смислови ориентири на новата художествена система творческият метод на Йосифов заeма срединна позиция по отношение на традиционото и радикалното направления ; - че Александър Йосифов е останал еднакво далеч както от крайностите на съвременните авангардни течения, така и от пасивно епигонство, композиторът изгражда самобитен стил и сътворява достъпна музика с индивидуална интонационност и 8

9 маниер на писмо както в изразните средства, така и в дълбочината на образно-философската съдържателност ; - че музиката му е единство на разнообразни аспекти и композиционни принципи ; - че музиката му се оформя като художествено явление, органично вписващо се в контекста на постмодерната култура. Казаното е намерено в обекта на изследване и е обективизирано като резултати на хармоничния език на композитора. Резултатите от изследването на камерния клавирно-ансамблов жанр разкриват тясната връзка между традиция и новаторство в художественото отношение на Йосифов към хармонията. Звукововисочинната организация на творбите му вмества редица характерни за музиката на ХХ век тенденции. В края на труда авторката посочва приносите на научния труд, защитени достатъчно убедително. Искам да подчертая с положителна оценка тези моменти в изследването, които актуализират значението на редица понятия и явления на хармоничните средства в музиката на XX век. Съпътстващ документ е автореферат на дисертацията. В съкратено, сбито изложение е представен цялостно труда като структура, научна теза и резултати от извършеното изследване. Съдържателно авторефератът отговаря на труда. Всичко това убедително защитава посочените изводи, обобщения и приносни моменти. Дисертационният труд на Надежда Валентинова Тодорова-Радева Хармонични явления в камерното клавирно-ансамблово творчество на Александър Йосифов е цялостно, задълбочено изследване. Проблемът е поставен в широка рамка с нужните рефлексии навън и навътре. Езикът е точен, ясен, изложението стройно. Предвид всичко това трудът й заслужава 9

10 най-висока оценка, поради което предлагам на почитаемото научно жури да бъде присъдена образователната и научна степен доктор на Надежда Валентинова Тодорова-Радева Рецензент: гр. Пловдив проф. д-р Пламен Арабов 10