НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ

Препис

1 НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ ТЕОРЕТИКО-КОМПОЗИТОРСКИ И ДИРИГЕНТСКИ ФАКУЛТЕТ Катедра Теория на музиката Р Е Ц Е Н З И Я на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор Автор: Надежда Валентинова Тодорова-Радева Тема: Хармонични явления в камерното клавирно-ансамблово творчество на Александър Йосифов Автор на рецензията: проф. д-р Жорж Бонев Надежда Тодорова завършва СУИ Добри Христов Варна със специалност пиано и НМА Проф. Панчо Владигеров със специалности музикална педагогика и музикознание. През 2003 г. се дипломира с бакалавърска дипломна работа по история на музиката (научен ръководител проф. д-р Емилия Коларова), а през 2004 с магистърска дипломна работа по хармония (научен ръководител проф. Георги Костов). От 2006 г. е редовен докторант в Музикалната Академия с научен ръководител проф. д-р Андрей Диамандиев. От 2007 г. последователно хоноруван и щатен асистент по хармония на проф. Г. Костов ( ), проф. М. Пеков ( ), проф. д-р Ж. Бонев ( , ), проф. д-р А. Диамандиев ( ). Преподава и дисциплините солфеж и теория на музикалните елементи във Вокален факултет на НМА. 1

2 Като преподавател подхожда отговорно и съвестно към работата си. Уважава и се вслушва в съветите на колегите си. Изборът на темата на дисертационния труд Хармонични явления в камерното клавирно-ансамблово творчество на Александър Йосифов е особено актуален, тъй като ни насочва към творчеството на един известен, изключително продуктивен български композитор и поспециално към клавирните ансамбли формации не така често срещани в българската музика. Александър Йосифов е автор, доказал общуването си с широка слушателска аудитория. Неговата музика е пълна противоположност на написаното от Бърнстийн в сборника му със статии Музика за всички : Страшният факт се състои в това, че между композитора и публиката за последните 50 години се простира океан. За първи път живеем музикален живот, чиято основа не са произведенията на нашето време. Това явление е характерно именно за 20 век то никога не е възниквало преди това... Ние се страхуваме, че техническите похвати поглъщат това, което е прието да се нарича съдържание. В увода на книгата ми В час по композиция с Паул Хндемит. Симфонични метаморфози по теми от Вебер съм на мнение, че търсенията и експериментите в организацията на звуковата материя и недоброто познаване на предшествениците игнорират слушателската аудитория явление на което често ставаме свидетели, и което се допълва от недостатъчната музикална образованост или отсъствието на такава у нас през последните десетилетия. Предложеният труд се състои от: увод, четири глави, заключение, ползвана литература (175 заглавия на кирилица и 21 на латиница), три приложения и очертани приносни моменти. 2

3 Увод По отношение на заглавието на дисертацията, към което имам известни резерви, предлагам да се използват два варианта за заглавие, които откривам в увода и считам за подходящи: 1) Принципите на организация на съвременната звукововисочинна система в камерното клавирно-ансамблово творчество на Александър Йосифов (стр. 4); 2) Хармонията в камерното клавирно-ансамблово творчество на Александър Йосифов и нейната специфика (стр. 8). Настоящото изследване на хармоничните особености на камерните клавирно-ансамблови творби на композитора, които са създадени в един по-късен творчески период, могат да бъдат отправна точка към обобщаващи изводи за многогласната техника в цялостното му творчество. Целта на изследването е ясно и убедително изложена в поставените задачи и използваните методи. Същото се отнася до конструкцията на целия труд, заглавията на отделните глави и стегнатите разяснителни бележки по тяхното съдържание. Освен посочените трудове по хармония от авторитетни теоретици, бих наблегнал на вижданията и изводите на композитори в областта на многогласието, тоналната организация, тоналността, линеарността и т.н. в новата музика. Глава 1. Специфика на хармоничния език на Александър Йосифов в контекста на музикалното хармонично мислене на век В първия раздел подробно са обхванати съществени явления, присъщи на новите търсения в многогласието, а именно: еманципация на дисонанса; пълна автономия на всички 12 степени и самостоятелната им употреба; въвеждане на звукосъчетания, основани на други интервални системи микрохроматика, екмелика; функционалността придобива поширок, по-обобщен смисъл, надхвърлящ стереотипите на традиционната функционална система; линеаризация и полифонизация на хармонията. Вследствие на посочените явления настъпват редица коренни преобразувания в хармоничната практика, немислими от гледна точка на 3

4 класическата функционална мажоро-минорна система например отпадането на консонантното тризвучие като единствена възможност да изразява тоническа функция и заменянето му от друг тип съзвучие. Ако се обърнем към акордиката на джаза ще забележим, че тризвучията отсъстват като акорди, а са заменени от четиризвучия и многозвучия в резултат от автономията на дисонанса. Във втория раздел са очертани авангардните периоди, класическата традиция, идеята за синтез, обусловени от хармоничното многообразие, присъщо на композиторското творчество на 20 век. Обстойно е разгледано въздействието на световната музика върху развитието на българската композиторска школа и отделни нейни представители. На този многообразен и противоречив фон, Йосифов се утвърждава като тонален композитор с ярко изразена роля на мелодията в творбите му. Само мелодията прави музиката вечна твърди композиторът. Освен като изявен представител на тоналното мислене, за него е характерно съвременно третиране на фолклора, влияние на модалността върху хармонията чрез ладовите особености на мелодията, оркестрово майсторство, широко използване на полифонични форми в много от показаните примери имитацията е градивен фактор в развитието на формата. Решаваща е ролята на Владигеров за израстването му като професионалист и връзката му с националната традиция. В третия раздел големият обем произведения (59 опуса) за различни клавирно-ансамблови формации свидетелства за солидната му пианистична подготовка, която подпомага и улеснява творческите замисли. Композиторът се опира на класическите и националните традиции. Отзвук от европейската полифонична музика са Прелюдите и Фугите, замислени като самостоятелни цикли, някои с програмни заглавия. Черти на Романтизма и Импресионизма са съчетани с неокласически маниер на клавирно писмо и линеарна фактура. В обзора на фактурата е обърнато внимане на връзката между клавирното и оркестровото мислене на композитора. Набляга се на песенността като 4

5 основен белег, дълбоко свързана с фолклора, импровизационността в изграждането, изменчивият метроритъм, вариантно-вариационният метод на тематично развитие също свързан с българския песенен фолклор. Глава 2. Елементи на хармонията: хоризонтал и вертикал Искам да откроя добре изведеното явление вариантна диатоника, водещо към полидиатоничен лад с подвижна структура. Ладовата многосъставност често се среща в произведенията на композитора постигната чрез увеличаване броя на хроматичните степени (вариантност на степените), или чрез комбиниране на ладови форми (самостоятелни ладове с фиксиран звукоред, степените на които не подлежат на вариране). Бих разгледал пример 15 (стр. 75) не като мажорен лад с II и IV повишени степени, а същите като аподжатурни дисонанси (си ре диез фа диез), които изместват тоновете на тоническото тризвучие (до ми сол). По подобен начин се осъществяват приплъзванията в джаза на долни спомагателни тонове към по-сложни акорди. Необходимо е да се подчертае диатоничната основа на хармоничното мислене на композитора и разширяването й с полидиатоника и хроматика. Освен с конструктивно значение, ладовото многообразие се явява и като ярко изразно средство в неговите творби. В раздела Акордика фактурата, гласоводенето, акордовото многообразие се формират под въздействието на мелодическото начало. Акордът е основополагащ. Различни видове акорди с терцова структура участват в многогласието на творбите. При непълни септакорди с изпуснат терцов тон трябва да се отбележи пониженият квинтов тон и паралелното движение, които допринасят за засилване на фонизма на последованието пример 23 (стр. 91). Интерес представлява разделът за акордите с нетерцова структура. Включени са образци от музикалното наследство на 19 и 20 век, които убедително илюстрират начини на построяването на акордовия вертикал. Детайлно са анализирани кластерите и техния фонизъм в произведенията на композитора. 5

6 Към раздела Акорди, вертикализиращи звукоредни структури похват, широко използван в музиката на 20 век, бих добавил типичен пример на акордообразуване върху основата на пентатоничен звукоред при т.н. архаични акорди секстнонов акорд и секстакорд в джаза. Същите акорди са използвани като заключителни в Симфония в три части от Стравински и Симфонии 2 и 3 от Онегер. В раздела Полиакордика пример 49 (стр. 114) бих определил като съчетание на битонални тризвучия, отстоящи на полутон. Един от открояващите се примери, илюстриращ използването на такъв похват, е движението в партията на пианото при провеждане на първата тема от експозицията на първа част от Клавирния концерт в сол мажор на Равел. Подобно акордово наслоение създава фоничен ефект. Глава 3. Особености на звукововисочинната организация В раздел първи разширената тоналност се явява основа на хармоничния език на Йосифов, допълнена от колористичното въздействие на ладовете и тяхното съпоставяне. Опората върху тоналната функционалност е съществен конструктивен принцип в много от творбите му. Детайлно са разгледани: разновидностите в строежа на тониката; значително отслабената доминанта и вариантите на използването й; нарастващата роля на субдоминантата и превеса на плагалните каденци над автентичните; употребата на различни алтерации в субдоминантовите акорди. Композиторът широко използва медиантността, в много от случаите под влияние на едноименните ладове, терцови редове, разширено терцово сродство. При преобладаването на терцови и секундови отношения отслабва квартквинтовата подчиненост между акордите. В раздела Модулации и тонални планове са разяснени найхарактерните начини за преминаване в нова тоналност: чрез тонално съпоставяне, елипсис, енхармонична модулация с участие на мажоромалкото четиризвучие. В тоналните планове се срещат най-често секундови и терцови съотношения, докато в полифоничните творби 6

7 тонална затвореност. По отношение на тоналния план композиторът се придържа към третирането му както в творчеството на романтиците и композиторите на 20 век. В раздела Модални влияния след едно необходимо, добре разработено въведение модални форми на организация в творчеството на българските композитори от различни поколения, е анализиран подходът на Йосифов към модалните принципи на звуковисочинна организация. В ролята на Централен елемент встъпват основно диатоничните ладове. Важно значение има ладовата променливост, свързана със смяна на тониката, която се среща в откъси с цитиране или стилизация на фолклорни мелодии. Фонизмът на лада се явява конструктивен фактор и спомага за изявата на колористично-фоничните свойства на хармонията. Алтеровани акорди, произлизащи от модални ладови структури, обединени в акордови последования, изтласкват тонико-доминантовите отношения, системата на кварт-квинтовата зависимост на акордите и тоналностите, свързана с класическата функционална хармония. В раздела Линеарност в хармонията най-изявени в конструктивно отношение са тоническият и доминантовият оргелпункт, съответстващи на класическо тонално мислене. Остинатото изпълнява важна формообразуваща роля. Разгледани са различни форми на остинато. Паралелното движение е често използван похват от секунда до сложно акордово съчетание. В пример 86 (стр. 186) е посочена една от характерните черти на хармоничния стил на композитора противоположно движение на гласове или хармонични пластове при паралелно гласоводене. Друг важен фактурен похват е удвоението на мелодичната линия в еднотипни интервали или съзвучия. В този случай изпъква фоничната, сонорна оцветеност на съзвучията, които вече не се възприемат в тонално-функционален смисъл. По-често композиторът прибягва до квартовите и квинтовите удвоения на мелодичната линия. След столетия на забрана на паралелни квинти, в началото на 20 век те са 7

8 включени в паралелни квинтакорди и септакорди, майсторски използвани от Пучини, Дебюси, Равел, а още по-рано паралелните нонакорди в Симфонията на Цезар Франк. При Тонално-модални взаимодействия интерес представлява анализът на изразителните, акустични, конструктивни и тембровофонични качества на квинтата в пиесата Пасторал. Считам, че направените изводи в края на трета глава ясно и точно обобщават съдържанието й. Глава 4. Фонизъм на хармонията В раздела Морфологично равнище дисонантността на хармонията придобива доминиращо значение, подпомогната от темброво-фактурно-регистрови, динамически и артикулационни особености на изложение на музикалния материал. Анализирани са източниците на градация на дисонантност в акордовия вертикал, свързани с фонизма на хармонията на композитора. Стига се до извод за сонорно третиране на акорда. Ас. Тодорова определя две групи сонорни явления: колористика (най-често срещана) и сонорика, които анализира и ясно разграничава. В раздела Синтактично равнище особено ценно и изчерпателно е цитираното мнение на Тюлин за обратната зависимост при действието на ладовите и фонични аспекти. В музиката на Йосифов фонизмът се явява активен участник в разгръщането на хармоничното движение. Анализирано и подкрепено с примери е явлението флуктуация във връзка с динамическите и фактурно-регистрови изменения на акордите при участие на темпоритъма. След подробни анализи на Архаичен танц, Античен тенц и Симфония-Концертанте изведените изводи от ас. Тодорова са, че фонизмът на съзвучията е значим композиционен фактор, съществен компонент на формообразуване при композитора. В Заключението подкрепям мнението на ас. Тодорова за авторския стил на композитора Александър Йосифов и неговото място 8

9 между изтъкнатите български музикални творци. Изследването разкрива тясната връзка между традиция и новаторство по отношение на хармонията. Многогласието при Йосифов се опира на синтезиращия тип мислене, обединяващ различни периоди от развитието на тоналната музика. Авторефератът на дисертацията е съставен според съответните изисквания и отразява възможно най-пълно нейното съдържание. Реална представа за научните резултати, достигнати на различните изследователски равнища в дисертационното изследване дават и формулираните пет приноса. Изразявам удовлетворението си от представения труд, който е добре структуриран, темата е разработена изчерпателно и убедително. Определям го като сериозен успех за един млад специалист с добри перспективи в музикалната теория. Заедно с това трудът пропагандира постиженията на българското професионално музикално творчество в областта на клавирната музика. Опитът и съветите на проф. д-р Андрей Диамандиев, като научен ръководител и автор на задълбочени трудове по хармония, допринасят за успешното представяне на кандидата. Убеден съм, че на ас. Надежда Тодорова напълно заслужено трябва да й се присъди научната и образователна степен доктор по сега действащия закон. София,