Пепзндзчмн зждамзе Брой 2, Година I Август, 2016 г., Благоевград АНДИЛЦЕ 1070 г. нс троемзесн ма рв. Рнам Сзкрйз Чтднсвнпец Православен информационен

Препис

1 Пепзндзчмн зждамзе Август, 2016 г., Благоевград 1070 г. нс троемзесн ма рв. Рнам Сзкрйз Чтднсвнпец Православен информационен център на Неврокопска света митрополия ПРАВОСЛАВЕН ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ КЛУБ К Кандилце - Православен журналистически клуб Клубът е създаден през 2015 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Сер афим, като част о т учебната дейност на Православния информационен център в Благоевград. Ръководител на клуба е дългогодишния журналист г-жа Антоанета Гулева. В православния клуб по журналистика младите кандидатжурналисти отразяват новини от православния свят, срещат се с интересни личности и разказват поучителни истории и притчи за детското сърце. Рубриката Кандилце говори за доброто в света около нас, което осветява мислите и делата ни. Детска православна рубрика Кандилце Рубриката е съвместен проект на Православния информационен център на Неврокопската св. Митрополия и Радио Благоевград. Автори и водещи на са децата от клуба по журналистика Кандилце. Слушайте ни всяка събота сутринта след 10 часа в предаването Тийн зона. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Н А Б Р О Я XV нац. конкурс "Бог е любов" 2 Църква Успение Богородично 3 Църква Успение Богородично 4 Децата и социалните мрежи 5 Благотворителна изложба 6 Нова църква в Пирин 6 Мощи на св. Дионисий от Олимп 6 Осец Рнам нс Стемрйзя ламарсзп Тв. Рнам Сзкрйз пажйажва... Благословете отче, предстои празника на св. Йоан Рилски, разкажете ни повече. - През тази година ще се навършат 1070 г. от успението на св. Йоан Рилски, който е починал на 18 август и тогава се чества неговото успение. Той е роден в с. Скрино, което се намира не далеч от нашия манастир. По-късно става монах в тази обител, поживява известно време и отива в Рила планина, където е открит като отшелник, живеещ заради Бога. Около него се събират множество братя, които по-късно построяват и днешния величествен Рилски манастир. Трябва ли да обичаме св. Йоан? - Да, защото той ни е показал, как наистина трябва да се обича Бога.. от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичкия си разум (Мк.12:28-31). Той така Го е обикнал и жертвал всичко, за да покаже любовта си към Христос. Свети Йоан е пример за нашия живот, образ, който можем да следваме. Помага ли св. Йоан на българския народ? - Помага, за това хората са го нарекли чудотворец. Още в миналото, а и днес Бог извършва много чудеса по неговите молитви. Хората ходят при неговите мощи, за да просят това което искат в живота, било изцерение за себе си или свои близки или да се помолят за спасението на своите души. Помага ли на нас децата? - Разбира се. Има един интересен случай от неговия живот, свързан с неговия племенник Лука. Той отишъл при него, преминавайки дълъг път, повече от 50 км от родното им с. Скрино до Рилската пустиня. Лука искал да живее при чичо си, като него, да бъде отшелник и св. Йоан Рилски дълго време го наставлявал. За съжаление бащата на момчето, не бил съгласен и отишъл да си го вземе. Но Бог взел детето при Себе Си и Лука сега се намира в небесата, където по-късно и св. Йоан отишъл. Има икони на които те са заедно, изобразени като светци. Какъв ли е бил св. Йоан като дете? - Според това което ни разказват неговите жития, той е бил добро, благочестиво и възпитано дете, бил послушен и уважавал родителите си, обичал да посещава богослужението в църквата. Още от ранно детство той се се стремял да изпълнява християнските повели и да бъде истински християнин. - Идват ли много деца в манастира и за какво се молят? - Идват и се молят за различни неща. Скоро имахме следния случай едно дете се молеше да има свое братче или сестриче. Св. Йоан Рилски изпълни неговото желание, Бог им даде момиченце, което нарекоха Йоана, а ние го кръстихме. Наистина Бог изпълнява детските молитви по застъпничеството на светия чудотворец Йоан. Кога е построен манастира? - Нашата света обител е построена още в дълбока древност, още по времето на св. Йоан Рилски той е съществувал. В едно от неговите жития се разказва, че той тук е станал монах. По-късно манастира западнал и преди 20 години започна отново неговото въздигане, а работите по възстановяването му продължават. Трудно ли е служението Ви? - Да, не е лесно да бъде човек монах. Нужно е много себеотрицание и саможертвеност, отричане от собствената воля и желания, а за това трябва много труд и усилия. На Вас св. Йоан помогнал ли ви е за нещо? -Разбира се, много пъти, вече престанах да ги броя, защото ми е помагал много пъти. Без неговата молитвена помощ би било невъзможно да живея тук. Какво бихте пожелали на нас децата? - Пожелавам ви, да бъдете като малкия Лука, племенника на св. Йоан, така да обикнете Господа, че да следвате Неговите светии и техните примери записани в житията. Благодаря Ви, Благословете! Интервюто подготви Анна Кючукова

2 Страница 2 Николета Дюлгерова и Анна Кючукова от екипа на Кандилце спечелиха първи места в XV национален конкурс Бог е любов Николета Дюлгерова от 5 клас и Анна Кючукова от 1 клас, ученички в СОУИЧЕ Св. Климент Охридски Благоевград и членове на православния журналистически младежки клуб Кандилце се класираха на първите места в раздел Проза в съответната възрастова група на XV-тия национален конкурс Бог е любов. Ето какво каза в обръщение към децата лауреати Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум: - Христос Воскресе! Днес сме се събрали за 15-ти пореден път на един малък юбилей. За 15-ти път ще бъдат връчени наградите на националния конкурс Бог е любов. Участниците в конкурса са успели, благодарение на заниманията в часовете по вероуче-ние, СИП и ЗИПрелигия или пък в неделните училища. Ако погледнем в Свещенното писание към думите на св. ап. Павел за любовта: любовта е дълготърпелива, пълна с благост... (1Кор.13,4-8), то ще видим, че тази любов е била движещата сила, която е помагала на децата да опознаят подобре това което са приели да изпълнят да напишат произведение, да нарисуват картина и да изразят това което чувстват в сърцата си. Пожелавам на организаторите и участниците, Божията любов да пребъдва винаги във вас, за да ви прави по-добри и да откривате Двете момичета придружени от нови и непознати нюанси на тази любов. Николета Дюлгерова своите майки присъстваха на награждаването на талантливите Награждаване на областния етап на деца заели призовите места в Бачковския манастир Успение конкурса Бог е любов Богородично. За поредна година Неврокопският Гостите бяха поздравени от Русенския митрополит Наум, м и т р о п о л и т С е р а ф и м н а г р а д и д е ц а т а о т игумена на светата обител Неврокопска епархия, участвали в националния архимандрит Симон, проф. Желев, председател на комисията по конкурс Бог е любов. Награждаването се оценяването, Коста Костов експерт проведе в Митрополитския дом в Благоевград на 4 юни. Деца от всички краища на от МОН, експерти от РИО-Пловдив. епархията пристигнаха заедно със свои учители и родители, за да получат лично поздравленията от митрополита. Срещата организираха г -жа Екип на журналистически клуб Кандилце Текерска от РИО Благоевград и екип на Православния център на Неврокопска св. митрополия. Специално за награждаването изложба от свои икони показаха учениците от курса по иконопис към Православния център в Благоевград, а деца от курса Православна култура представиха табла с православни орнаменти, изработвани в часовете, организирани от Общински младежки дом. Тази година сертификати и подаръци получиха всички деца, участвали в конкурса, те са и първите, които получиха първи брой на младежкия вестник Кандилце. За да свети Кандилцето с много труд и обич материалите подготвят учениците: Анна Кючукова, I а кл., Николета Дюлгерова, 5 а кл., Антоан Слав Михаил Вълков 6 кл., Анет Рос-Мари Вълкова, 7 кл., СОУИЧЕ Св. Кл. Охридски Камелия Хаджиева, Илиана Василева 6 а кл. Светлана Николова, Елена Борисова, 6 б кл., Валерия Гаджева, VIII СОУ Арсений Костенцев Ива Борисова, 8 клас, ПМГ Св. Св. Кирил и Методий Нови членове: Антон и Константин Апостолови, Дария, Иван и Артьом Тарасови, Асен Христов. Ръководител г-жа Антоанета Гулева

3 Чарсзцз Страница 3 вечмнрс Църква Успение Богородично село Бараково, Неврокопска епархия Разговаряме с енорийския свещеник на църквата отец Светослав Кючуков. - Благословете отче, разкажете ни за историята на църквата? - След освобождението на селото през 1912 г., хората превръщат турската митница в настоящия храм. През 1920 г. тогавашния митрополит Макарий я освещава. От тогава до сега почти 100 г. в църквата се служи и събират хората. -Кога е празника на църквата? -Храмовият празник е на 15-ти август, защото нашата църква е посветена на успението на Пресвета Богородица. -Разкажете ни повече за празника. -Когато наближил земния край на св. Богородица, нейното желание било да се съберат всички ученици на Господ Иисус Христос. Тогава станало чудо, по чудесен начин апостолите и найблизките ученици на Иисус Христос се събрали около леглото на умиращата Богородица. Те станали свидетели на Нейното блаженно успение, заспиване. -Тук колко свещеника служат? -В повечето селски храмове в нашата епархия служи по един свещенник. -От колко години служите тук? -Вече повече от 10 години, през 2005 г. блаж енопоч инал ия митро поли т Натанаил ме въдвори в тази църква. -На Вас харесва ли ви работата тук? -Разбира се, работатата в Църквата е преди всичко призвание. Ако човек не обича Църквата и народа си не би могъл да бъде свещеник, защото ролята на Църквата е да просвещава, да запознава хората с истините на вярата, да им сочи пътя на Христово учение, така че ние да н а с л е д и м Вечността. - Как се чувствате като свещеник? - За да бъде един човек свещеник той трябва да има някакви добродетели, трябва да се опитва, да събира в себе си доброто и да го дава на останалите хора. Днес доброто е оскъдно и трябва да има един стълб, крепител на истината и това е светата Църква. Когато ние отиваме в Църквата се молим, но се и освещаваме, това е приемане на доброто от Бог. - Как ще чествате празника? Вечерта на 14-ти август, ще отслужим Опелото на св. Богородица, подобно на Опелото на Иисус Христос на Разпети Петък. В църквата ще се изнасе за поклонение плащеницата с образа на св. Богородица, ще извършим лития около храма. На 15ти август рано сутринта ще започне утрината служба, след това св. Литургия. Песнопенията на св. Литургия, и тази година за наша голяма радост ще изпълни женския хор от църквата Въведение Богородично в Благоевград. След св. Литургия ще се раздаде и корбан за благословение на вярващите, дошли да почетат празника. Дария Тарасова Интервю с дърворезбаря Иван Панайотов, дарител на голямата дърворезбована икона Посещаваме музея на семейство Панайотови, посреща ни Иван Панайотов по-големия от братята, заели се с нелеката задача да възстановят спомените за миналото. Те издирват и събират всичко свързано с Балабановата фабриката ето повече за тяхното дело: - Намираме се пред локомотив на малко влакче, точно пред вашата къща какво е то? - То е част от железницата, пътувала до Рилския манастир. Ние имаме желание да възста -новим влакчето и за сега то ще се движи само в района на завода. Плануваме да преместим музея на територията на фабриката, като ще има нови неща. Сем. Балаба -нови са се грижили много за живота и духа на работниците, безплатни дърва, въглища, обувки, квартири за живот и много други неща. Имало е библиотека с над 7000 книги и библиотекарка на щат, радиоуредба за района, оркестри симфоничен, духов и мандолинен състав. През 20-30те години тук са работили около 300 белогвардейци, които донасят със себе си култура и духовност. -Какво има във вашия музей? - Сбирката съдържа много снимки на : Иван Балабанов и неговата съпруга, децата, които живеехме тук, цялото предприятие, болницата, бръснарницата, администрацията и много други, има планове на фабриката и някой от машините, на бараковския поет Биньо Иванов, инструменти от музикалните състави, детайли изработвани от фабриката, от първите телефони, документация и много други. - Какво знаете за църквата от тогава? - Фабриката е дала дървения материал за църквата и за моста. До 50 години беше жив последния майстор, албанец, който е участвал в строежа на моста. Много от местните хора и белогвардейците са работили на доброволни начала за построяването и. Имало е и дарители сем. Душкови, дедо Коте, дедо Филе и други. Никаде не са записвали, хората са давали каквото са имали. - В църквата видяхме, че има ваша дърворезбована икона разкажете ни за нея. - Да, това е икона на Св. Богородица с младенеца Ширшая небес, видях такава рисувана икона на Атон и реших да я направя с дърворезба. Семейството ми закупи дървения материал. Последната седмица работих отвън пред църквата, защото иконата е с диаметър 2,1 метра и нямаше да излезе през вратите в къщи. Подарихме я през 2004 г., дойде дядо Натанаил и я освети. Събраха се много хора, беще много тържествено. Дарението ни е за здраве и спасение на цялото ми семейство. Асен Христов

4 Интервю с дядо Станчо Стойчев : Нашата църква е най-хубава в Рилското корито Разговаряме с дядо Станчо Стойчев на 80 години, той е работил в книжната фабрика, като електротехник, днес е пенсионер и с голямо желание и любов помага в поддръжката на църквата и църковния двор негови са щъркелчета в двора, мелничката, малкото черешово топче и повечето от рисунките в детския кът на църквата. - Дядо Станчо, от кога се грижите за църквата? - От почти 10 години, от както дойде сегашния свещеник, църквата ни е много хубава и си я обичаме. - Какво ще ни разкажете за църквата на св. Богородица? - Първоначално хората от селото са живеели по-горе в Махалата, а след 1912 г., когато селото се освобождава от турците, хората са дошли тук и са започнали строежа на църквата. През 30-те години дошли емигранти - белогвардейци от Русия, които били настанени в завода. Те направили църковен хор и участвали когато имало служба. Много семейства са дарили иконите в храма имена и фамилии са написани по тях. -Дядо Станчо, какво си спомняте за завода? - Много неща си спомням, защото тук мина моя живот. Книжния завод произвеждаше 29 вида хартия и даваше препитание на много хора в Рилското корито. Собственикът на фабриката се е грижил за работниците-за тяхната храна, жилища, вода.., хората са работили спокойно, имали са детска градина, здравна служба, стол, всичко обзаведено, хората бяха щастливи. Ако погледнете завода с комина, прилича на кораб с мачта. Имаше много деца, цъфнеха ли тополите, падаха бели, бели снежинки. -Имало ли е културен и духовен живот? - Имаше библиотека, забави, театър и кино. За празниците се правеха големи подготовки, представяха се пиеси, особено срещу Коледа, всички отиваха със семействата си. Оркестрите свиреха. Руснаците бяха аристократи, много образовани, владееха френски език, образоваха селските деца не само по езици, но и по литература, математика, музика. - Вие учил ли сте езици? -Веднъж отидох при една бабушка тук в завода. Тя ме попита дали знам руски, аз се опитах да чета, ама хъка, мъка...тогава тя започна да ми преподава и по руски и по френски. - Какво свързва църквата Успение Богородичон с големия поет Никола Вапцаров? - Никола Вапцаров се запознава с Бойка тук на бараковския събор на 28 август, когато се празнува успението на св. Богородица по стар стил. Те са имали голяма любов! Никола се кръщава и после се венчават с Бойка тук в нашата църква. Той е работил в завода от 1932 до 1936 г., като огняр и мащинист. Написал е много добри стихове и ние се гордеем с неговото творчество. През 1953 г. се направи филм Песен за човека, в който ние участвахме. Така в нашите сърца остана завинаги великия български поет Никола Вапцаров. Антон Апостолов Страница 4 Имам нужда от вас Запазила дъха си пресен на чисто нова мукава. Излизам аз на пътя тесен към дядо-петровата есен. Засияли с нова песен излизат през портала теотрудените мили хора, с мириса на пролетта и пеят им сърцата изпълнени с радост и любов. Къде отидохте в безкрая? Къде разпръснахте се Вий? Как събра Ви вечността, накарала децата Ви да тържествуват? И спомняйки си многая лета да бъде песен, да бъде радост, да бъде светъл спомен - Вий! В малкото тесно дюкянче дядо Владо стои и през смях и светли искрици с грейнали мили очици -Чие дете си ти? - ме пита дядо Боре. -На майка и на татко... Отново грейва обич и смях изпълва бакалията, а дядо Пешо горд и мил ме гали по главицата. Аз носех се в танца на тополите и вдишвах мириса им свеж, примамваха ме бели пеперуди, купуваха ми семки и ябълки на клечка, все червени. А аз се чувствах толкова голяма в обувките на леля, с червилото с дъха на мама. Едно дете - дете на всички, се чувства толкова мечтано, и винаги се връща там, където е било желано. За мене всички бяха те рода, рода голяма на баба, дядо те бяха техни братя и сестри. И вечерите тихи и спокойни, угаснеше ли тока някой тропа... И леки стъпки чуват се във тишината. А татко, невечерял, тръгва. Къде? Къде ли? -Да помага. Да дава светлина, не е ли песен? Да даваш огън Прометей не си ли? И връщайки се весел и доволен полезен, ми носи шареното коте, изплетено от баба Олга. Той носи ми любов и топлина и свят различен в близостта. Така минават вечерите скъпи и идва сутринта, нахлулава в кухнята ни с обич, отваря се прозорец, подава се глава и вика с милостта си тъй голяма, мойта баба-баба ми Димитра : - На ти къшей хляб, че си осиротяло тога, че няма ти го вече дядо Николай.... Но аз съм тук и спомням си за Вас, да пазя Вашта доброта и зъзнейки понякога от студ ме сгрява спомена за миналото време. Прегърбен, с ръце на гърба бавно крачи Пьотр Пшеничкин. Рязко изправя се, вдига гордо глава, сякаш командва цяла войска. Какво напомня ни за генерала? Мрачния му поглед може би, свободната душа, жарта в гърдите му, която го изгаря. Бедни ми бедни мили мои, къде са гробовете Ваши сега? И случи ми се нещо отпреди: попаднах в свят, напълно изживан и дишах тежко, гълтах сълзи за спомен от миналите дни. Театър, кино и забава, хора, танци и мечти и аз стоях на края радвайки се на всички, нали? Най-после всичко се повтаря, стои запазеното време то. В смях, в глъчка и закачка се чува всяка Ваша стъпка. Защото Вий сте живи, мили мои...защото Вий жвеете в мен... Защото знам, че никъде не ще ми бъде тежко почувствала се като Вас далеч от родната страна. Помагаха ми свои, чужди хора,а аз не знаех, че това сте Вий и дава ми се сила и опора да върна спомена към Вас г. Елка Станчева Тодорова

5 Б р о й 2, Г о д и н а I С т р а н и ц а 5 Ф е й с б у к, В а й б ъ р, Т у и т ъ р у л и ц а т а н а с ъ в р е м е н н о т о д е т с т в о о п а с н о и л и б е з о п а с н о м я с т о? В края на учебната година в Благоевград се проведе дискусионна среща на тема: Зависимостта от социалните мрежи. Тя бе инициирана от О б щ и н с к и я с ъ в е т п о н а р к о т и ч н и в е щ е с т в а /ОбСНВ/ Благоевград и Православния инф ормационен център на Неврокопска света митрополия. Участваха ученици от II ОУ Д и м и т ъ р Б л а г о е в и СОУИЧЕ Св. Климент Охридски, а специални гости бяха архимандрит Епифаний, духовен надзорник на Неврокопска епархия и д-р Любенова председател на О б С Н В Благоевград. Специално за срещата се проведе анкета сред деца и в ъ з р а с т н и з а техните нагласи към социалните мрежи. Р е з у л т а т и т е показват, че те възприемат по различен начин социалните мрежи: за подрастващите (73,6% от анкетираните) мрежите са място за общуване и намиране на нови приятели, докато за възрастните (47,5%) те са източник на информация и новости. Прави впечатление, че децата силно подценяват опасностите в интернет общуването: например по отношение на споделяната лична информация, голяма част от възрастните признават, че са били поставяни в опасна ситуа ция, 7,5% декларират, че е била използвана такава без тяхно съгласие, два пъти повече са п о п а д а л и н а потребител, който се е представял за друг, 1 7, 5 % с а с е с б л ъ с к в а л и с недобронамерен потребител и едва 27,5% не са имали проблеми в комуникациите си през интернет. За сравнение 70% от децата считат, че не са били в опасност, не са използвани техни лични данни, нито пък са били обект на недобросъвестни контакти. За разлика от 70% от възрастните, които считат че социалните мрежи крият множество опасности, за 50,6 % от учениците те са полезни, но могат да крият опасности, за 12,2% са напълно безопасни. На срещата момиче разкри, че три пъти й с е е случвало да я канят на среща хора, които не познава или които са с ф а л ш и в профил. От Общинския съвет по наркотични вещества разказаха случай за момиче, което месеци наред било подвеждано за комуни-кация с лице, което в последствие се оказало, възрастен мъж, представил се за момиче. В о ж и в е н а д и с к у с и я присъстващите ученици о п р е д е л и х а положителни и о т р и ц а т е л н и страни от полз в а н е т о н а с о ц и а л н и т е м р е ж и. В положителните те поставиха общуването с много и интересни хора, възможността да комункират с хора от чужбина, да с п о д е л я т с н и м к и и преживявания, да намират хора със сходни интереси и други. Към отрицателните страни на тази форма на общуване учениците коментираха, че много лесно може да бъдат подведени хората за дарения, за подпомагане на хора в нужда, на болни деца или различни тежки социални ситуации и цитраха случаи, за които са чули. Децата същеврменно не виждат проблем, ако вечер на м а с а т а ч л е н о в е т е н а семейството продължват интернет общуването си вместо това със семейството. В анкетите около 60% от децата посочват, че по-малко от час на ден са в социалните мрежи, но на д и с к у с и я т а посочиха, че ги използавт много повече, едно момче призна, че в деня може да влезе 20 или 30 пъти в л и ч н и я с и профил. За да се разбере термина зависимост, Магдалена Рахова, специалист на ОБСНВ, обясни, че зависимост е онова състояние, в което не можеш да се откажеш от нещо. Факт, е че голяма част от хората ползващи социални мрежи, трудно се въздържат от тяхното ползване, а в световен мащаб този проблем е известен на обществото и дори съществуват клиники за лечение на зависими от социалните мрежи. В резултат на дискусията учениците определиха, че отрицателните страни на контактите през социалните мрежи са повече от положителните. В заключение архим. Епифаний обърна внимание върху радостта от общуването, защото точно емоцията липсва, когато общуването не е лично, липсва удовлетвореността, чувството, което хората си предават един на друг. Въпреки позитивите на социалните мрежи, жертваме реалната комуникация със семейството и приятелите за виртуални такива, което не дава пълнота на общуването и радостта и щастието от него. по материала работи: Анет Рос-Мари Вълкова

6 Страница 6 Благотворителна фотоизложба Духовността на България иницираха младежи от Неврокопска епархия Благотворителна фотоизложба организира инициативна младежка група към светата Неврокопска митрополия. Изложбата бе открита в сградата на Неврокопска митрополия в Гоце Делчев от Неврокопския митрополит Серафим. За изложбата разговаряме с Крум Дамянов от инициативната група. -Как се създаде инициативната група, с каква цел? -Решихме да се съберем, защото видяхме в младите хора желание за общуване и грижа за духовността в епархията за общуване с останалите млади хора. Това се случи с благословението на Митрополит Серафим. В останалите духовни околии също има интерес от младите хора за обединение към духовните центрове. -Какви хора сте в инициавната група. -Някой още са ученици, студенти, дори завършили. -Това първата инициатива ли ви е или има и други? -Инициативата е продъжение на фотоконкурса Духовността на България, който протече през месец април. Проведохме и благотворителен търг за болно дете от Банско. -Защо решихте да направите фотоконкурса. -За да може църквата да достигне по-лесно до хората и техните домове. -От кои населени места са участниците? - Има от Гоце Делчев, Сандански, Благоевград, Крупник, Петрич от цялата епархия. -Какво мотивира хората да участват в конкурса -Инициативата е с благотворителен характер, може би това е основната причина, а също така и желанието за приобщение и повече комуникация с нашите институти. -Къде се проявява духовността на България -Темата оставихме доста широка и във фотосите виждаме, че има не само места свързани с църквата, но и пейзажи и други интересни неща. -Кои градове ще посети изложбата? -Изложбата госутва вече в Гоце Делчев, Благоевград, Сандански, предстои и Петрич. -В какво ще вложите средствата от изложбата? -Те ще бъдат в помощ на неделните училища и школите към Неврокопска Н е в р о к о п с к а е п а р х и я п о с р е щ н а м о щ и т е н а с в. Д и о н и с и й О л и м п с к и В първите дни на месец юни 2016 г. С благословението на митрополит Серафим в Неврокопска епархия пристигнаха мощите на св. Дионисий Олимпски. Много вярващи се поклониха на светите мощи в Гоце Делчев, Банско, Разлог, Благоевград, Сандански и Петрич, участваха във вечерните и утринните служби и помолиха св. Дионисий за застъпничество пред Христа Бога. "Тези дни имаме голямата духовна радост да ни гостуват мощите на един от великите божии угодници, чудотворец, преподобен отец, светец от първата половина на 16 в., който се е подвизавал в Христа в трудни за православната църква времена", обърна се към миряните митрополит Серафим. Св. Дионисий е роден към 1500 г., митрополия. -Имат ли нужда младите, а и възрастните от подобни прояви? -Виждайки, колко много хора се включиха в тях, а и тези които имат желание да помагат с каквото могат, мисля че хората имат нужда от духовно общение и развитие на духовността. -Ще продължите ли с нови инициативи? -Да, надявам се да привличаме много хора, да показваме единството във вярата и желанието да работим за нея. Камелия Хаджиева Митрополит Серафим освети параклис Вси светии в Пирин На втори юли г. Неврокопският Митрополит Серафим освети новопостроения параклис Вси светии, който се намира в непосредствена близост до една от най-красивите хижи в Пирин Пейо Яворов. Параклисът е изграден изцяло със средства на дарители. В словото си, след отслужения водосвет, митропоппавнркавем Имунплацзнмем Цемсъп литът подчерта ма Невпнйнорйа Твеса Мзспнонкзя значението на празника Вси Бкагневгпад, тк. Тпайзя 3 светии, който /в бкзжнрс дн оалесмзйа Гнце Декчев/, се празнува в сек. 073/ , неделята след лнб.сек , Петдесетница. И-mail: ppcenter.blg@gmail.com На този ден Уеб раис : www. pic-blg.com Църквата отдава почит не и родителите му виждали над спящия младенец светещ кръст, Когато пораснал поискал да стане монах. Подвизавал се на различни места, докато се заселил в планината Олимп. Там изгражда манастир и църква посветена на св. Троица. След смъртта му, честните мощи са погребани в нартекса на построения от него храм. Редактор: Гриша Иванов, Оформление и предпечат: Мирела Кючукова само на светиите, които познаваме, но и на всички, които са просияли в святост, но чиито имена само Бог знае. Митрополит Серафим пожела на всички, които ще идват да се помолят на това свято място, да си спомнят усилията, които са положили, за да се изкачат високо в планината и да се помолят, щото Бог да им дава сили да се въздигат и към небесното и вечно. Свещ. Стоян Бербатов