гл. ас. д-р Яна Евстатиева

Препис

1 1 гл. ас. д-р Яна Евстатиева Р Е З Ю М Е Т А на научни публикации, представени за участие в конкурса за академичната длъжност "доцент" на гл. ас. д-р Яна Евстатиева катедра Биотехнология Биологически факултет, СУ Св. Климент Охридски Б. НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ, ПРЕДСТАВЕНИ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА ЗА АКАДЕМИЧНАТА ДЛЪЖНОСТ "ДОЦЕНТ" Б. I. ПУБЛИКАЦИИ В РЕФЕРИРАНИ СПИСАНИЯ: O. Gemishev, P. Dimova, N. Panova, Y. Evstatieva, (2009) Effect of static magnetic field on synthesis of endoglucanase by Trichoderma reesei M 7, Biotehnology & Biotehnological Equipment, 23, 2, SE, pp SJR ,14 Резюме: Изследването е осъществено с микромицетния щам Trichoderma reesei M-7, продуцент на целулазни ензими. Спорите и вегетативния инокулум, необходими за ензимната биосинтеза са третирани със статично електромагнитно поле с интензитет 5-70 mt. Въздействието на магнитното поле върху активността на продуцираната ендоглюканаза, количеството на екстрацелуларния белтък и биомасата са проследени в условията на периодично дълбочинно култивиране. При използването на третирани спорови суспензии са получени най-висока ензимна активност и различия в биосинтетичния потенциал на ензима ендоглюканаза. D. Nikolova, Y. Evstatieva, R. Georgieva, S. Danova, V. Savov, S. Ilieva, P. Dalev, (2009) Molecular taxonomic characterisation of probiotic strain Lactobacillus sp. 50P1, Biotechnology & Biotechnological Equipment, 23, supp.1 SE, pp SJR ,14 Цитирания 3, в реферирани и индексирани списания: International Food Research Journal, 21(2), 2014 (SJR ,421) African Journal of Microbiology Research, 6(12),2012 (SJR ,242); Biosciences biotechnology research asia, Vol.12(2), 2015., (SJR ,132) Резюме: В последните години интересът към пробиотичните лактобацили бе интензифициран чрез използването на тези бактерии в продукти, за които се твърди че подобряват конфорта, здравето и действат благоприятно на потребителя. Пробиотичните ефекти са обикновенно щамово специфични, за което от съществено значение е коректната идентификация на щамовете към специфичните здравни ефекти. Таксономичното охарактеризиране на пробиотичните щамове по отношение на фенотипа и физиологичните характеристики е с ниска дискриминираща способност, дължащо се на тяхната ко-еволюция в едни и същи екологични ниши. Следователно, техниките базирани на нуклеотидната последователност осигуряват коректна основа за филогенетични анализи и идентификация. Въз основа на това, пробиотичния щам Lactobacillus spp. 50P1 бе изучен. Използвайки физиологичните характеристики получени от API 50 CH, щам 50 Р1 бе идентифициран като Lactobacillus helveticus с ниска вероятност 77,5%. Три PCR основни метода бяха използвани за коректно таксономично охарактеризиране на пробиотичния щам Lactobacillus sp. 50P1: специфично-специфичниата PCR реакция, 16S rrna генна секвенция, както и по рестрикционния ензим на 16S rdna ARDRA анализ. Получената секвенция на щамът бе сравнена с тези налични на щамовете от род Lactobacillus в GenBank и принадлежността на щам 50 Р1 е определена към вида Lactobacillus helveticus. Y. Evstatieva, D. Nikolova, S. Ilieva, L. Getov, V. Savov, (2010) Identification and characterization of α-amylase and endoxylanase, produced by Aspergillus mutant strains, Biotechnology & Biotechnological Equipment, 24, supp.1 SE, pp SJR ,191 Цитирания 7, от които в реферирани и индексирани списания: Process Biochemistry, 46(4), 2011, (SJR ,174); (IF ,627) Process Biochemistry, 47(12), 2012, (SJR ,197) ;(IF ,414) Brazilian Journal of Microbiology, 45(4), 2014, (SJR ,33); (IF ,592) Food Chemistry, Vol. 208, 2016, (SJR ,62); (IF ,052) Резюме: Филаментозните фунги са широко използвани за производство на хомоложни и хетероложни протеини. Във връзка с това интерес представляват и щамовете Aspergillus oryzae PP и Aspergillus awamori K-1, поради способността им да продуцират хетерогенните протеини при култивиране в дълбочинни условия. Целта на това изследване е да се определят молекулните характеристики и продукцията на ензимите α-амилаза и ендоксиланаза при Aspergillus oryzae PP и

2 2 гл. ас. д-р Яна Евстатиева Aspergillus awamori K-1 и техните мутантни щамове R5 и A45. Щамовете са култивирани дълбочинно в течни хранителни среди, като максимална активност по отношение на изследваните ензими и при четирите щама е определена след час от началото на процеса. От филтрати от културална течност са получени частично пречистени фракции на α-амилаза и ендоксиланаза, чрез молекулноситова хроматография. Чрез SDS-полиакриламидна гел електрофореза е определена молекулната маса на частично пречистените ензими, като α-амилаза е 57кDa, а за ендоксиланаза е 31kDa. Определени са и температурния и рн оптимуми на изследваните ензими, съответно за α-амилазата - 30 С и рн 4.7, за ендоксиланазата - 40 С и рн 4.0. S. Bratkova, D. Nikolova, Y. Evstatieva, I. Dimitrov, K. Nikolova, (2012) Analysis of rhizospheric bacterial community in soils affected by the formation of calcrete, Journal of Geochemical Exploration, , pp IF ,952, SJR ,731 Цитирания 1,в реферирано и индексирано списание: Ore Geology Reviews, DOI: /j.oregeorev , 2014, (SJR ,825); (IF ,558) Резюме: Слой от карбонатни минерали, наречена калкрет, лежи в основата на обработваемите почви на Югоизточна България. Изследвани са основните групи микроорганизми и е определена числеността им в масивния калкрет и в ризосферата на Cichorium intybus (Обикновена цикория). Установено е, че различните групи бактерии в ризосферната микрофлора са с по-висока численост от 1 до 3 порядъка в сравнение с броя на микроорганизмите в масивния калкрет. Доминиращи микроорганизми в ризосферата на растенията са бактерии от род Bacillus. Чрез молекулярно-генетични методи (секвениране на нуклеотидната последователност на гена за 16S ррнк) са идентифицирани четири доминиращи ризосферни щама. Получените секвенции са сравнени с такива, публикувани в GenBank и е установено, че щамовете CI R1 и CI R3 принадлежат към вида Bacillus subtilis, а щамовете CI R2 и CI R4 към вида Bacillus amyloliquefaciens. Различни изследвания потвърждават, че бактерии от тези видове подобряват растежа и развитието на растенията в калкретизирани почви, бедни на хранителни вещества. Продължава проучването на новоизолираните щамове по отношение възможностите им да подпомагат развитието на икономически важни растения в такива региони. Licheva T., M. Badalova, V. Savov, Y. Evstatieva, D. Nikolova (2013) Study of the antibacterial activity of bacterial strains from genus Bacillus against the phytopathogenic Xanthomonas vesicatoria. Bulg. J. Agric. Sci., 19: 2, pp SJR ,174 Резюме: Целта на това проучване е да се изследва активността на 17 новоизолирани щама от род Bacillus срещу фитопатогенни бактерии от вида Xanthomonas vesicatoria. Изследваните щамове са култивирани в течни хранителни среди за часа с цел продукция на антибактериални вещества. Антибактериалната активност е тествана по метода на дифузия в агар. Установено е, че 7 от изследваните щамове (щамове Т2, Т4, Т5, Т10, Т17, Т18 и V8) показват активност срещу тест фитопатогена. При три от тях е установена силно изразена активност (при T2 зона от 22 мм, Т10-22 мм и T18-17 мм). Към настоящия момент има много малко информация относно активността на щамове от род Bacillus срещу фитопатогенни бактерии Xanthomonas vesicatoria. Получените данни за антимикробната активност на изследваните щамове срещу фитопатогенни бактерии са интересни както от научна, така и от практическа гледна точка. Тези щамове могат да се използват като средства за третиране на растения с инфекциозни симптоми и могат да намерят широко приложение в растениевъдството. Denkova R., Ilieva S., Nikolova D., Evstatieva Y., Denkova Z., Yordanova M., Yanakieva V. (2013) Antimicrobial activity of Lactobacillus plantarum X2 against pathogenic microorganisms. Bulg. J. Agric. Sci., 19: 2, pp SJR ,174 Резюме: Едно от важните изискванията даден щам да бъдат включен в състава на пробиотични препарати е да проявяват антимикробна активност срещу патогенни микроорганизми. Изследвано е антимикробно действие на щам Lactobacillus plantarum Х2, изолиран от естествено ферментирало тесто, срещу патогенни микроорганизми чрез съвместно култивиране. Патогенните микроорганизми, включени в настоящото изследване, са Escherichia coli ATCC 25922, Escherichia coli ATCC 8739, Salmonella abony NTCC 6017, Salmonella sp., Staphylococcus aureus ATCC

3 3 гл. ас. д-р Яна Евстатиева Установено е, че по време на самостоятелното култивиране на Lactobacillus plantarum X2 и всеки от тест патогените се натрупват високи концентрации на жизнеспособни клетки. По време на съвместно култивиране изследвания щам Lactobacillus plantarum X2 достига висока концентрация на жизнеспособни клетки, докато броят на живите клетки при патогените намалява. Степента на намаляване на жизнеспособните клетките при патогените е щамово специфично и отчасти се дължи на изменението на киселинността на средата, в резултат на продукцията на киселини от Lactobacillus plantarum X2. Evstatieva, Y., M. Badalova, G. Chernev, D. Nikolova, V. Savov, (2013) New hybrid matrix for immobilization of Trichoderma viride SL-45. Bulg. J. Agric. Sci., 19: 2, pp Цитирания 1,в реферирано и индексирано списание: SJR ,174 Sugar Tech, 2015, (SJR ,39); (IF ,621) Резюме: В представената разработка е проведено изследване за имобилизация на щам Trichoderma viride SL-45 чрез включване в нови хибридни матрици. Вегетативна култура на този щам е имобилизирана в четири варианта на силикатни хибридни материали с 10% полиетилен оксид и 5, или 10% карбоксиметилцелулоза като органична компонента. Установено е, че при имобилизацията на изследвания щам в новоконструираните хибридни матрици се наблюдава положителен ефект върху целулазната активност. Биосинтетичната активност на имобилизираната култура е изследвана до 840 -ти час от процеса на дълбочинно култивиране. Установено е, че продукцията на целулаза от имобилизираната култура в хибридна матрица с 5% карбоксиметилцелулоза е около два пъти по-висока от активността на свободна култура Trichoderma viride SL-45. M. Yordanova, Y. Evstatieva, G. Chernev, S. Ilieva, R. Denkova, D. Nikolova, (2013) Enhancement of xylanase production by sol-gel immobilization of Aspergillus awamori K-1. Bulg. J. Agric. Sci., 19: 2, pp SJR ,174 Цитирания 1,в реферирано и индексирано списание: Current topics in medicinal chemistry 15(3), 2015, (SJR ,763) Резюме: Изследванията върху технологичния потенциал на вида Aspergillus awamori и методите за повишаване на продукцията на ксиланазни ензими представляват особен научен интерес. Целта на настоящото проучване е свързана с имобилизация на Aspergillus awamori K-1 чрез включване в хибридни матрици и продукция на ксилананзни ензими. Използваните силикатни хибридни матрици съдържат 5% ксилан и 5, 10 или 15% калциев алгинат като органични компонени. Проследена е ендоксиланазната активност при дълбочинно култивиране на имобилизирана култура от изследвания щам и е сравнена с тази на свободна култура като контрола. Според получените резултатите, при културата имобилизиран в хибридна матрица с 5% калциев алгинат е установена активност от 28,88 IU/ml, която е по-висока от тази на контролата - 22,04 IU/ml. За разлика от свободната култура, имобилизираните клетки запазват своята жизнеспособност и биосинтетични възможности по време на продължителен процес на култувуране. M. Miliovsky, I. Svinyarov, Y. Mitrev, Y. Evstatieva, D. Nikolova, M. Chochkova, M. Bogdanov (2013) A novel one-pot synthesis and preliminary biological activity evaluation of cis-restricted polyhydroxy stilbenes incorporating protocatechuic acid and cinnamic acid fragments. European Journal of Medicinal Chemistry, 66, pp IF ,432, SJR ,222 Цитирания 11, в реферирани и индексирани списания: Bioorganic & Medicinal Chemistry, 22, 2014, (SJR ,019); (IF ,793) Natural product research, 28, 14, 2014, (SJR ,401); (IF ,919) European Journal of Medicinal Chemistry, Vol. 93, 2014, (SJR ,087); (IF ,447) European Journal of Medicinal Chemistry, Vol.103, 2015, (SJR ,184); (IF ,902) RSC Advances, 5, 2015, (SJR ,99); (IF ,289) J. Med. Chem., 58, 2015, (SJR ,529); (IF ,589) European Journal of Medicinal Chemistry, Vol. 98, 2015, (SJR ,184); (IF ,902) Bioorganic Chemistry, 64, 2016, (SJR ,926); (IF ,252) Acta Crystallographica Sec.E:Crystallographic Comm.,72(7),2016, (SJR ,24); Acta Crystallographica Section C: Structural Chemistry, 72(2), 2016, (SJR ,24) Bioorganic and Medicinal Chemistry, 23, 2015, (SJR ,064); (IF ,923)

4 4 гл. ас. д-р Яна Евстатиева Резюме: Синтезирана е нова серия от стилбени 4а-е, 5 чрез one-pot Perkin-like реакция между 6,7- диметоксихомофталов анхидрид и ароматни алдехиди, последвано от третиране с BBr 3. Тази синтеза е пряка и позволява при полихидроксилирани цис-стилбени да се събират два известни фармакофорни фрагмента при добри добиви и за кратко време за реакция. Структурата на новосинтезираните съединения е проверена чрез спектроскопски методи ( 1 H NMR, 13 C NMR, IR и HRMS), а конфигурацията е недвусмислено изяснена чрез 13 C NMR спектър и 2D NOESY експерименти. Проведен е първичен диференциращ скрининг за радикал-свързваща активност, антибактериална, антигъбна и тирозиназа инхибираща активност. Получените резултати показват, че изследваните съединения притежават тройна биологична активност като мощни радикалсвъращи агенти, антигъбна активност и са инхибитори на тирозиназа в микромоларни концентрации. Най-перспективно биоактивно съединение е 4а, в качеството на отличен радикалсвързващ агент срещу DPPH радикали (IC 50 10µM), също така като антигъбно средство потискане растежа на Fusarium graminearum (89% инхибиране при 0.17 µmol/ml) и е инхибитор на тирозиназа с активност по-висока от тази на хидрохинона при 23 µm. Y. Evstatieva, M. Yordanova, G. Chernev, Y. Ruseva, D. Nikolova. (2014) Sol gel immobilization as a suitable technique for enhancement of α-amylase activity of Aspergillus oryzae PP, Biotechnology & Biotechnological Equipment, 28, 4, pp IF ,30, SJR ,17 Цитирания 2,в реферирано и индексирано списание: Bioresource Technology, 2016, (SJR ,303); (IF ,917) RSC Advances, 6(85), 2016, (SJR ,99); (IF ,289) Резюме: Биоинкапсулацията на микробните клетки в полисиликатни матрици е една добра стратегия за повишаване на биосинтетичните възможностите и жизнеспособността на биопродуцентите. В настоящото проучване вегетативен мицел и пелети култури от щам Aspergillus oryzae PP са успешно имобилизирани в силикатни хибридни матрици с 5% (w/v) нишесте и 10-15% (w/v) полиетилен оксид или 10% (w/v) калциев алгинат като органична компонента. Биосинтетичната активност на имобилизираните култури е изследвана в условията на периодично култивиране с подхранване и получените резултати по отношение на амилолитичната активност от IU/ml са сравними с тези на свободна култура. Имобилизираните култури запазват своята жизнеспособност и биосинтетични способности до 744 -ти час на ферментационния процес. Въз основа на това може да се счита, че инкапсулирането в хибридни матрици на щам Aspergillus oryzae PP е перспективен метод за увеличаване продукцията на α-амилаза. Tropcheva R., Nikolova D., Evstatieva Y., Danova S., (2014) Antifungal activity and identification of Lactobacilli, isolated from traditional dairy product katak, Anaerobe, 28, pp IF ,364, SJR ,090 Цитирания 8, от които в реферирани и индексирани списания: Toxin Reviews, 2016, (SJR ,244); (IF ,857) Asian Journal of Applied Sciences, Vol. 9, 2016, (SJR ,14) Żywność: nauka-technologia-jakość, Vol. 1 (104), 2016, (SJR ,155) Research Journal of Pharmaceutical, Biological and Chemical Sciences, 6 (3), 2015 (SJR ,186) Asian Journal of Applied Sciences, 9(4), 2016 (SJR ,14) Резюме: Микромицетите са едни от основните групи микроорганизмите, отговорни за значителни икономически загуби и някои здравни рискове в хранителната верига на човека. Млечнокиселите бактерии (МКБ) и в частност лактобацилите са естествен антагонист на тези опасни организми. В България съществуват много ограничени данни за антигъбната активност на микробиотата на ферментирали млечни продукти. В настоящото проучване, са изолирани четири активни щама от традиционен ферментирал продукт катък, домашно произвеждан в България от векове. Новоизолираните щамове KR3, KR4, KR51 и KR53 са идентифицирани по биохимичен профил (API 50CH) и чрез няколко молекулярни методи (видово-специфичен PCR, RAPD-PCR и 16S rdna секвенционен анализ) като принадлежащи към вида Lactobacillus brevis. Доколкото е известно, това са първите данните за молекулярно характеризиране на лактобацилната микробиота на катък. Четирите щама Lactobacillus brevis KR показват широк спектър на антимикотично действие срещу тест-култури на канцерогенни, токсигенни, развалящи и алергенни представители от родовете Aspergillus, Fusarium, Penicillium и Trichoderma. Щамовете Lactobacillus brevis KR3, KR4 и KR51 напълно потискат растежа на Penicillium claviforme, Aspergillus awamori и Aspergillus niger. По отношение на Aspergillus flavus и Trichoderma viride се наблюдава по-ниска и щамово-специфична

5 5 гл. ас. д-р Яна Евстатиева инхибиторна активност. Антимикотичната активност на четирите новоизолирани щама Lactobacillus brevis представлява значим интерес и предполага възможности за тяхното приложение в различни хранителни технологии като биоконсервиращи средства. Georgieva, T., D. Nikolova, Y. Evstatieva, Ts. Licheva, V. Savov, (2014) Growth characteristics of Pseudomonas putida strains and effect of humic substances on cell density during batch cultivation. Bulg. J.Agric. Sci., 20, Supp.1, pp SJR ,197 Резюме: В настоящото изследване са проучени три щама от род Pseudomonas, които са идентифицирани като принадлежащи към вида Pseudomonas putida. Растежните характеристики на трите щама са изследвани при култивиране на два вида течни среди. Динамиката на растеж е проследена чрез отчитане на оптичната плътност на културите при 590 nm. Много изследвания доказват положителното влияние на комбинациите от хуминови субстанции и почвени изолати от вида Pseudomonas putida върху развитието на растенията. Хуминови фракции (хуминови киселини, фулво киселина) с концентрация от 0.1 g/l стимулират растежа на почвените бактерии, които действат като регулатор на клетъчния метаболизъм. В нашите експерименти е изследвано влиянието на различни концентрации на хуминови субстанции върху развитието на тестваните щамове. Установено е положителен ефект върху клетъчната плътност при периодично култивиране на среди с добавка от 2% фуминови фракции. Като скрининг за биологична активност на изследваните щамове е проведен тест със семена на соя, които се третират с подходящи разреждания на културална течност от изследваните щамове. Този тип скрининг е първоначален за установяване активността на щамовете и се използва не само за проследяване на кълняемостта на семената, но и по отношение развитието на растенията. E. Velichkova, M. Yordanova, M. Badalova, D. Nikolova, Y. Evstatieva, (2014) Adherence of Aspergillus awamori K-1 and Trichoderma viride SL-45 on loofa sponge for production of hydrolases, Bulg. J.Agric. Sci., 20, Supp.1, pp SJR ,197 Резюме: В природата, филаментозните гъби от род Аspergillus и Trichoderma са способни да синтезират широка гама от различни ензими по време на своето развитие. В последните години, една от най-развиващите се сфери на биотехнологията е приложението на тези гъби, като продуценти на ксиланази и целулази с приложение в хартиената и дървесинната промишленост. Същността на ензимната хидролиза от микробиални продуценти е един от факторите лимитиращи икономическото развитие на биотехнологичното производство. В тази връзка, адаптирането на клетъчно имобилизиционните техники към индустриалните условия при използването на евтини материали би било ефективно за ферментационните процеси. Луфата (Luffa cylindrical) представлява гъба с отлични характеристики, защото е биоразградима, не се получава от химични продукти и методът на имобилизация върху нея е много лесен. В сравнение с другите техники на имобилизация, чрез клетъчната адхезия върху гъбната луфа се постига много ниска плътност на гъбата, докато порьозността и обема на специфичните пори е много висока. Следователно, гъбната луфа е стабилна в целия диапазан на рн и може да се стерилизира много пъти без някакви визуални промени във формата, сруктурата и текстурата й. Предназначението на това изследване е проучване на хидролазната активност на имобилизирани клетки от Aspergillus awamori K-1 и Trichoderma viride SL-45 върху гъбата луфа. Ксиланазната и целулазната биосинтеза от имобилизираните култури бяха проследени по време на периодично дълбочинно култивиране и получените резултати са сравнени с ензимните активности на свободните клетъчни култури. Имобилизационнита техника използвана в това проучване е напълно подходяща за използваните клетки и води до по-висока хидролазна биосинтеза. Licheva, Ts., M. Badalova, D. Nikolova, Y. Evstatieva, V. Savov, (2014) Characterisation of six isolated bacterial strains from genus Bacillus applicable in organic farming., Bulg. J. Agric. Sci., 20, supp.1, pp SJR ,197 Резюме: Целта на това изследване е определянето на активността на шест изолирани щама от род Bacillus с приложение в органичното земеделие. Щамовете бяха култивирани на две различни течни хранителни среди с цел да се проследи техния растеж. Проследяването на растежа е осъществвено с цел да се постигне висока клетъчна плътност от активни клетки. Получените резултати показаха, че подходяща хранителна среда за развитието и натрупването на висока концентрация от клетки при тестваните щамове е ПДГ средата. Ензимната биосинтеза на шесте изолирани щама бе проучена чрез използването на API ZYME системата (BioMérieux, France) и

6 6 гл. ас. д-р Яна Евстатиева оценката се осъществява чрез използването на полу-количествената скала от 0 до 6. Изследваните щамове показа фосфатазна (кисела и алкална) и фосфо-хидролазна активности с оценка от 4-5. Бе проведен за потвърждаване на тези резултати качествен анализ за определяне на фосфатазната активност метод на Пиковска. Изучено бе и влиянието на щамовете върху развитието на тест ратението Pisum sativum (in vivo). Резултатите показаха, че когато Pisum sativum е инокулиран с щамове Т3, Т10 и Т18, свежата коренова биомаса и свежата листна биомаса се увеличават значително. Badalova, M., Y. Evstatieva, L. Mushekova, Ts. Licheva, D. Nikolova, V. Savov, (2014) Natural and modifi and zeolites as matrices for the immobilization of Trichoderma viride SL-45., Bulg. J. Agric. Sci., 20, supp.1, pp SJR ,197 Цитирания 1, в реферирано и индексирано списание: Journal of Soils and Sediments, 2016, (SJR ,896); (IF ,206) Резюме: Биосинтетичните възможости на щамовете от род Trichoderma се явяват едни от найстабилните за синтеза на ензими, които водят до хидролизиране на целулозните материали. Trichoderma viride е една от добре познатите продуценти на целулазни ензими, като биосинтетичните възможности на щама са проучени, а именно екстрацелуларната целулаза, необходима за разграждането на кристалната целулоза. В основата на идеята за модификация на минералите е използването на значително важни материали (бентонити, природни зеолити, вермикулити каолини), придобити като нови и/или последващо обработени (химически, трибохимично термично йоннообменно). Имобилизацията на микробните клетки и ензими се определя като физическо включване или локализиране на интактните клетки или ензими в определен регион, запазвайки си каталитичната си активност. Основна характеристика на имобилизираните биообекти е, че могат да се използват многократно и продължително време. Много микроорганизми са способни да се прикачват към различни природни повърхности с цел по-добро усвояване на субстрата. Природните зеолити са група минерали, получени чрез преобразуване на булканична почва в алкална среда. Те притежават порьозна кристална структура, образувана чрез вътрешносвързани канали в три различни посоки. Присъствието на свободни молекули на алкални метали и вода определят тяхната особенност йонообменна способност с високо селективна и висока способност за адсорбция на течности и газове. За целта на това изследване са използвани природни и модифицирани зеолити. Използвайки метода на адсобцията са изградени четири варианта на имобилизацираните щамове, използвайки природни и модифицирани зеолити. Сравняването на резултатите е направено и въз основа на използването на класическата среда на Манделс и модифицирана такава. Способността на включване на микроелементи към матрикса на модифицираните зеолити е осъществено коректно и по този начин е постигнато и подобряване на солевия състав на класическата хранителна среда. M. Yordanova, S. Ilieva, B. Goranov, Y. Evstatieva, K. Milanova, K. Bozhanchev, R. Denkova, D. Nikolova, (2014) Optimization of nutrient medium composition by mathematical modeling for production of Rhizopus arrhizus KB-2 lipase, Bulg. J. Agric. Sci., 20, supp.1, pp SJR ,197 Резюме: Липазите са ензими, които хидролизират моно-, ди- и три- глицеролни съединения в мастните съединения. Липазите имат значително приложение в различни индустриални сфери, като преработката на отпадни води, в прозводството на козметични продукти, детергенти и в сферата на горивата. Сред липазо продуциращите микроорганизми са микромицетите, които се явяват ефективен източник на липаза с индустриално приложение, което от своя страна се дължи на високата биосинтезата на екстрацелуларни ензими и лесното отделяне на ензимите от ферментационната среда. Микромицетите от вида Rhizopus sp. са важни продуценти на липаза и добре проучени по отношение на вътрешната естерификация на мазнините и маслата в двете промишлени сфери хранителната и фармацевтичната. Впоследните десетилетия, различни методи са използвани за оптимизиране на ферментационните процеси с цел увеличаване на липазната продукция, особено в подобряване състава на хранителните среди чрез математическите модели. Тези математически модели за пресказване са средство за бързо и ефективно проучване на микробиалната биосинтеза с цел приложно предназначение. Клетъчно отговарящата методология (КОМ) е математическа моделираща система, която показва връзката между крайната продукция и независимите променливи. Основният свързващ дизайн (ОСД) е експериментален дизайн обикновенно в отговор на клетъчната методология с цел да се определи значимостта на независимите променливи, самостоятелно или в комбинация в метода.

7 7 гл. ас. д-р Яна Евстатиева В настоящето изследване е представен математически модел, който показва връзката между продукцията на ензима липаза и концентрацията на различните хранителни вещества използвани във ферментационната хранителна среда. В тази връзка, влиянието на някои въглеродни източници, азотни и фосфорни съединения влият върху липазната биосинтеза на микромицетния щам Rhizopus arrhizus KB-2, които са проучени по време на периодичното дълбочинно култивиране. Съгластно наши предходни експерименти с различни хранителни компоненти използвани във ферментационната хранителна среда, глюкозата, соевото брашно и дрождевият екстракт имат значителен ефект върху добива на липаза. Различни количества от тези компоненти са изследвани по време на отделни култивационни процеси. С цел оптимизация на състава на хранителната среда за биосинтеза на екстрацелуларна липаза от Rhizopus arrhizus KB-2 по време на дълбочинното периодично култивиране е използван и свързващия дизайн от 23 комбинации, с цел да се намери най-оптималното количество на хранителните вещества. Установено е, че глюкозата трябва да бъде в малки количества (4,3 g.dm -3 ), докато соевото брашно и дрождевият екстракт имат оптимални количества от 28,5 g.dm -3 и 9,3 g.dm -3 при използвания факторен анализ. Липазна активност от 60,72 FIP cm -3 e установенa експериментално след оптимизация на състава на хранителната среда. Въз основа на получените резултати основния компонентен състав е подходящ за опттимизация на състава на хранителната среда за синтеза на ензима липаза от гъбния щам Rhizopus arrhizus KB-2 по време на дълбочинното периодично култивиране и значителната ензимна активност е достигната чрез използването на минимални количества от хранителни вещества. R. Denkova, S. Ilieva, Z. Denkova, L. Georgieva, M. Yordanova, D. Nikolova, Y. Evstatieva, (2014) Production of wheat bread without preservatives using sourdough starters, Biotechnology & Biotechnological Equipment, Vol. 28, No. 5, pp IF ,30, SJR ,17 Цитирания 3, в реферирано и индексирано списание: Food chemistry, 187, 2015, (SJR ,62); (IF ,052) Innovative Food Science and Emerging Technologies, 38, 2016 (SJR ,703); (IF ,997) Резюме: Положителният ефект на приложението на квас в производството на хляб основно се дължи на правилната селекция на видове млечнокисели бактерии и щамове, и правилната технология и ефективен контрол на чистотата и активността на селекционираните култури. Четири симбиотични стартерни култури за квас и за производство на хляб бяха развити и изпробвани в лабораторни производства, използвайки селекционираните щамове Lactobacillus brevis LBRZ7, L. buchneri LBRZ6, L. plantarum X2, L. paracasei RN5, L. sanfranciscensis R and L. fermentum LBRH10 и пробиотичния щам Propionibacterium freudenreichii ssp. shermanii NBIMCC 327. Стартерният квас, който съдържа Propionibacterium freudenreichii ssp. shermanii NBIMCC 327 има по-голяма антимикробна активност срещу сапрофитни микроорганизми: Bacillus subtilis, B. mesentericus, Aspergillus niger, Penicillium sp. and Rhizopus sp, но не всички инхибират растежа на хлебната дрожда Saccharomyces cerevisiae. Установено е, че за да се предотврати бактериалното замърсяване са достатъчни да се добавят 10% от селекционираните стартерни култури за квас в процеса на набухването на хляба, докато за превенция на плесенно замърсяване, необходимото количество е между 15% и 20%. Приложението на изследваните стартерни култури за производството на пшеничен хляб гарантира по-голяма трайност и няма странични промени в крайния продукт. Б. II. ПУБЛИКАЦИИ В СПИСАНИЯ, КОИТО НЕ СЕ РЕФЕРИРАТ Б.II.1. ЦИТИРАНИ В РЕФЕРИРАНИ СПИСАНИЯ: Nikolova D., M. Petrova, Y. Evstatieva, S. Danova, A. Atev, (2009) Antimicrobial activity of Lactobacillus helveticus strain 50P1, Trakia Journal of Sciences, 7, 2, pp Цитирания 6, от които в реферирани и индексирани списания: Comprehensive Reviews in Food Science and Food Safety,13(2),2014 (SJR ,916);(IF ,182) Journal of Food Science and Technology, No. 55, Vol. 13, 2016, (SJR ,441) Kor. Journal for Food Sci. of Animal Res., 35(2), 2015, (SJR ,246); (IF ,393) Kor. Journal for Food Sci.of Animal Res.s, 35(3), 2015, (SJR ,246); (IF ,393) Food and function., Vol. 77, 2016, (SJR ,039); (IF ,686) Резюме: Преди няколко години интензивно бе изучена ефективността на различните лактобацилни щамове, с активност срещу различни патогени. По конкретно биосинтезата на метаболити, като оцетна и млечна киселина и тяхното понижаване на рн на средата, както и представителите на род Lactobacillus могат да инхибират растежа на бактериалните патогени и понякога дори да ги унищожават.

8 8 гл. ас. д-р Яна Евстатиева В това проучване ние включихме традиционни Български млечни лактобацили. Антибактериалната актиност срещу 8 тест култури и 8 клинични изолата бе изследвана чрез метода на дифузия в агар. Изследвано бе инхибиращия ефект върху растежа на щамовете Bacillus subtilis, Bacillus alvei, Escherishia coli и Pseudomonas aeruginosa. Най-висока активност показаха клетъчно свободните култури на не-неутрализирани (рн 3,9) и неутрализирани проби на щам Lactobacillus sp. 50P1. Активният щам бе идентифициран като L. helveticus чрез класически и биохимични тестове (API LAB 50CH кит). Като добавка към технологичните особенности, активността на щам 50 Р1 показа силен антибактериален ефект срещу клиничните изолати Pseudomonas aeruginosa и Bacillus alvei селскостопански патогени по пчели. В заключение, нашите резултати ще създадат основата за последващи изследвания по отношение на приложението на охарактеризирания щам L. helveticus 50Р1 в клиничната практика и/или ветеринарната медицина. G. Chernev, L. Kabaivanova, E. Todorova, N. Rangelova, Y. Evstatieva, D. Nikolova, M. Yordanova, S. Ilieva, (2011) Influence of the structure and composition of nanocomposites on enzyme production of immobilized micromycetal fungal cells. Nanoscience and Nanotechnology, 11, eds. E. Balabanova and I. Dragiev, Sofia, pp Цитирания 1, в индексирано списание: Journal of Chemical Technology and Metallurgy, 47(3), 2012, (SJR ,147) Резюме: Хибридните материали, синтезирани по зол-гел метода, притежават нанопореста структура и мултифункционални свойства, определящи различни възможности за тяхното приложение. Търсят се нови биотехнологични подходи за повишаване продуктивността на биологично активни вещества, като един от тях е използването на имобилизирани клетки. В тази работа са описани резултатите от изследвания върху зол-гел синтеза на силициеви нанокомпозитни структури, съдържащ смес от природни и синтетични полимери и възможностите за тяхното приложение като носители за клетъчна имобилизация. Пробите се приготвят при стайна температура, като се смесват определени количества от неорганичен прекурсор с κ- карагенан и полиетилен оксид. За да се изследва структурата на синтезирани хибридни материали са използвани следните методи: FT-IR, XRD, BET-анализ, EDS, SEM, AFM и анализ на грапавост. Получените резултати показват структура с наночастици, имащи размери от порядъка на 7-12 nm и техните агрегати. Получените нанокомпозити са използвани за имобилизция на спори на ензимния продуцент Aspergillus awamori K-1 и е проследена ензимната продукция. Б.II.2. БЕЗ ЦИТИРАНИЯ: G. Chernev, Y. Evstatieva, D. Nikolova, M. Yordanova, S. Ilieva, N. Rangelova, I. M. M. Salvado,(2012) Structure and application of hybrid sol-gel matrices for Aspergillus oryzae immobilization as producers of α-amylase. Nanoscience & Nanotechnology, 12, eds. E. Balabanova, E. Mileva, Sofia, 2012, pp Резюме: Основната цел на настоящата разработка е да се проследи зол-гел синтезата, структурата и прилагането на силициеви хибридни материали, съдържащи различни количества от органичните компоненти полиетилен оксид и алгинат. За структурен анализ на синтезираните хибриди са използвани следните методи: FT-IR, BET-анализ и AFM. Общата повърхност на порите в хибридите намалява от 340 m 2 /g до 68 m 2 /g. Структурата на получените хибридни материали е изследвана от гледна точка на възможността за използването им като матрици за имобилизация на щам Aspergillus oryzae PP. Целта на това проучване е да се определи най-подходящия вид клетъчен материал за имобилизация. Приложимостта на метода за имобилизация е оценена въз основа на способността за ензимна продукция на имобилизираната култура. G. Chernev, Y. Evstatieva, D. Nikolova, M. Yordanova, E. Todorova, I. M. M. Salvado, (2013) Structural characterization and application of sol-gel silica nanocomposites in biotechnology, Nanoscience & Nanotechnology, 13, eds. E. Balabanova, E. Mileva, Sofia, 2013, pp Резюме: В настоящата работа са описани и обсъдени резултатите от изследвания върху зол-гел синтезата и структура на нанокомпозити и влиянието на вида и количеството на силициеви прекурсори и органични компоненти върху структурата и приложимостта им. Пробите се

9 9 гл. ас. д-р Яна Евстатиева композирани от тетраетилортосиликат като неорганичен прекурсор, 5% нишесте и 5, 10 или 15% калциев алгинат като органична компонента и са получени по зол-гелния метода при стайна температура. Резултатите от BET анализа показват, че порите са с размер около 2 nm. Установени са различени по форма и големина самосглобени агрегатите по повърхността на структурата. Синтезираните материали са приложени като матрици за имобилизация на култури от ензимния продуцент щам Aspergillus oryzae PP. Установено е, че имобилизираната култура в нанокомпозитната матрица, съдържаща 5% нишесте и 10% калциев алгинат, продуцира α-амилаза с активност 85,11 IU/ml на 720 -я часа от процеса на култивиране. Получената амилазна активност е едва 14% от максималната ензимната активност на свободна култура. За разлика от свободната култура имобилизираната запазват своята жизнеспособност и биосинтетични способности при попродължителен процес на култивиране. M. Abaeva, Y. Evstatieva, V. Savov, S. Ilieva, D. Nikolova, (2015) Zeolites as potential matrices for immobilization of Aspegillus oryzae PP, Annuaire de l Université de Sofia St. Kliment Ohridski Faculte de Biologie, volume 100, livre 4, pp Резюме: Aspergillus oryzae е широко използван щам за комерсиално продуциране на ензима α- амилаза чрез прилагането на периодичните методи на култивиране. Използването на този ензим в много индустриални сфери на човечеството, предопределя развитието на нови методи за повишаване на продуктивните възможности на микромицетните щамове. Адсобцията върху твърди инертни материали е най-често използван, сравнително лесен за изпълнение и най-стария метод на физична имобилизация, който се използва за увеличаване на клетъчната плътност. Сегашното изследване описва използването на различни видове зеолити за имобилизация на микромицетните клетки на плесенния щам Aspergillus oryzae РР и продуцирането на ензима α- амилаза. Споровата суспензия е имобилизирана in situ чрез естествена адсобция, т.е. чрез директен контакт между спорите и трите вида зеолити: с природен произход и модифицирани с Cu 2+ и Fe 2+ йони зеолити. Продукцията на ензима α-амилаза от имобилизираната култура е изследвана до 744 -я час на периодичното култивиране и ензимните активности на свободните и имобилизиани култури са сравнени.имобилизираните култури показват успешна адсорбция върху всички видове изследвани зеолити в сегашното изследване. Отчетена е α-амилазна биосинтеза от 1050,72 SKB U/ml на 216 -я час от началото на ферментациония процес с имобилизираната култура върху зеолити модифицирани с Cu 2+ йони. Имобилизираните култури върху другите видове зеолити са способни да запазват биосинтетичната си способноост до 744 -я час, което се дължи на стабилността и порьозността на изследваните зеолитни частици. Б. III. НАУЧНИ ТРУДОВЕ, ПУБЛИКУВАНИ В ПЪЛЕН ТЕКСТ Б.III.1. В СБОРНИЦИ ОТ МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЕРЕНЦИИ: D. Nikolova, Y. Evstatieva, V. Savov, P. Dalev, S. Ilieva, A. Atev, (2006) Biotechnological utilization of by-products from dairy industry. Biotechnology 2006, ISBN x, 1st edition: České Budějovice 2006, Scientific Pedagogical Publishing, pp Резюме: Традиционно, млечнокиселите бактеии (МКБ) са основен компонент на пробиотиците и тяхния имунологичен ефект е добре изучен. Lactobacillus delbrueckii spp. bulgaricus е широко използвана в производството на кисело мляко и показва различни имунологични ефекти. Развитието на подходящи хранителни среди за култивиране на МКБ играе основна роля в получаването на биомаса. В тази работа ние описваме култивирането на пробиотичния щам Lactobacillus delbrueckii spp. bulgaricus в условия на висока клетъчна плътност. Бяха изследвани ефективността на различни хранителни среди за култивиране. Възможността за получаване на висок добив на биомаса от евтини суровини е голямо предизвикателство. В лабораторни условия са осъществени експерименти с използването на MRS-булюн и млечен ултрафилтрационен пермеат, като булюнна среда. Периодичното култивиране и култивирането с подхранване са проведени за 24 часа при 41 0 С, контрол на рн и разбъркване на културата при 100 rpm. Получените резултати от края на култивирането върху млечен ултрафилтрационен пермеат, показаха концентрация на клетките повече от cfu/ml. Тези резултати потвърдиха

10 10 гл. ас. д-р Яна Евстатиева предположението ни, че ултрафилтрационният пермеат представлява подходяща среда за култивирането на Lactobacillus delbrueckii spp. bulgaricus и дава възможност за продуцирането на висок добив от биомаса. Д. Николова, В. Савов, Я. Евстатиева, С. Илиева, П. Далев, А. Атев,(2007) Характеристики на клетъчната повърхност при пробиотични щамове от род Lactobacillus, Научни трудове УХТ, том LIV, свитък 1, Пловдив, стр Резюме: Адхезията към чревния епител на пробиотични щамове е важно условие за колонизацията в храносмилателния тракт. Адхезията на пробиотичните щамове се обуславя от автоагрегационната им способност. Коагрегационната способност може да формира бариера, предотвратяваща колонизацията от патогенни микроорганизми. Физикохимичните характеристики на клетъчната повърхност и повърхностно разположените белтъци определят до голяма степен адхезионните свойства на клетката. В настоящата работа се изследват агрегационната способност и адхезионните свойства in vitro на потенциално пробиотични щамове от р. Lactobacillus и чрез SDS-гел електрофореза са охарактеризирани изолираните повърхностно разположени (S-layer) белтъци, отговорни за тези свойства. R. Tropcheva, D. Nikolova, Y. Evstatieva, R. Georgieva, S. Danova, Antifungal activity of Lactobacillus strains from traditional bulgarian dairy products, The 1st International Symposium on Traditional Foods from Adriatic to Caucasus, April 2010 Tekirdag/Turkey, pp Резюме: Микромицетите се откриват както по храни, така и по фуражи и са отговорни за тяхното разваляне, като причиняват големи икономически загуби в световен мащаб. Освен това, споролацията и продукцията на микотоксини представляват потенциално сериозни рискове за здравето и намаляват хранителната стойност на продукти с първостепенно значение. Млечнокиселите бактерии се срещат естествено в различни ферментирали млечни продукти и се използват като естествени биоконсерванти от векове. Целта на настоящата работа е да се оцени антимикробната активност на лактобацилите от традиционни български млечни продукти, спрямо нежелани микромицети. Две щама - изолати от катък, показват способност за пълно инхибира растежа на плесени от род Aspergillus, Penicillium и Trichoderma. Те са характеризирани като принадлежащи към облигатно хетероферментативните лактобацили и изразената им антигъбна активност, вероятно се дължи на синергичния ефект на различни активни метаболити (включително органични киселини). Други три хомоферментативни и три факултативни хетероферментативни щама от домашно кисело мляко и бяло саламурено сирене значително, но не напълно, потискат растежа на тест-плесените в сравнение с контролни проби при 5-дневен анализ. Наблюдаваните ефекти вероятно са резултат от продукцията на органични киселини, Н и бактериоцини. R. Georgieva, R. Tropcheva, P. Koleva, D. Nikolova, J. Manassiev, S. Antonova-Nikolova, G. Dobreva-Yosifova, Y. Evstatieva, V. Paskov, S. Danova, Traditional bulgarian chesses and beneficial lactic acid microflora, The 1st International Symposium on Traditional Foods from Adriatic to Caucasus, April 2010, Tekirdag/Turkey, pp Резюме: Широкото приложение на пробиотични препарати през последните години силно стимулира научните изследвания, свързани с млечнокиселите бактерии. Въпреки това, съществува ограничени данни относно ползите и функциите на нестартерните лактобацилите от българско бяло сирене. В тази връзка е събрана колекция от лактобацилни щамове с произход от сирене и са поучени някои техни пробиотични и технологични характеристики. Първият критерий, по който са подбрани щамовете, е тяхната активност спрямо хранителни патогени: Escherichia coli, Enterobacter aerogenes, Salmonella chol. enteritidis и Staphylococcus aureus. Девет от щамовете инхибират растежа на най-малко една от тест-културите, но само при две от тях се наблюдава активност на неутрализирани супернатанти. Продукцията на антимикробни субстанции от микрофлората на ферментиралите храни е важен параметър за тяхната биопрезервация. Поради

11 11 гл. ас. д-р Яна Евстатиева това е важно тези активни вещества да бъдат характеризирани. Способността да преживяват в гастроинтестиналния тракт е една от основните и желани характеристики при пробиотичните щамове. Щамовете с установена антимикробна активност са изследвани и по отношение на транзитна толерантност. Влиянието на ниското рн (3.0) е с по-изразен ефект в сравнение с различните тествани концентрации на жлъчни соли (0.5, 1 и 2%). Два от щамовете, PS2 и PS4, са подбрани като устойчиви на жлъчни соли и киселинно-устойчиви и с голяма вероятност могат да преживяват в условията на стомашно-чревния тракт. Въпреки че са с ниската протеиназа и казеинолитична активност, двата щама показват активност срещу Enterobacter aerogenes и Staphylococcus aureus. Те са идентифицирани чрез полифазни таксономични методи като принадлежащи към вида Lactobacillus plantarum. Б.III.2. В СБОРНИЦИ ОТ НАЦИОНАЛНИ КОНФЕРЕНЦИИ: R. Tropcheva, R. Georgieva, S. Ilieva, D. Nikolova, Y. Evstatieva, I. Ivanova, S. Danova, Characterization of lactobacilli isolated from traditional katak, Младежка научна конференция Климентови дни, 2010, стр Резюме: С развитието на хранителната индустрия и разработването на нови продукти се повишава интереса към изследване на микроогранизмите в традиционни ферментирали млечни продукти, от една страна като стартерни култури, а от друга като нежелана микрофлора. Кътъкът е специфичен, но не добре проучен млечен продукт, типичен за отделни региони на България. Във връзка с това са събрани проби от кътък и са изолирани и характеризирани присъстващите млечнокисели бактерии. В настоящата работа са представени първоначалните физиологични характеристики на новоизолираните щамове. На база на способността да метаболизират 49 въглеродни източника (API 50CH кит) са идентифицирани четири от изолираните щамове лактобацили като принадлежащи към вида Lactobacillus brevis. Проведени са и допълнителни тестове за протеолитична и амилолитична активност и способност за усвояване на глутен. Получените резултати са първата стъпка от комплексната оценка на свойствата и потенциала на МКБ микрофлора от кътък. M. Yordanova, Y. Evstatieva, G. Chernev, D. Nikolova, R. Denkova, S. Ilieva, Influence of different organic compounds used in the synthesis of hybrid matrices for immobilization on growth behaviour of technologically important strains of genus Aspergillus, Mладежка научна конференция Kлиментови дни, 2011, Cборник статии, Kнижка втора, ISSN: , стр Резюме: Микромицетни щамове от род Aspergillus са традиционни индустриални продуценти на важни ензими като алфа-амилаза и ксиланази, както и на хетероложни протеини с биологична активност. Проучени са възможностите за използване и влиянието на различни органични компоненти за хибридни мартици за имобилизация на щам-продуцентите Aspergillus oryzae PP и Aspergillus awamori K-1. Експериментите са проведени по метода на дифузия в агар. Пробите са инкубирани при оптимални условия и влиянието на изследваните компоненти е оценено по диаметъра на формираните единични колонии. Получените резултати показват, че повечето от тестваните органични компоненти имат позитивен ефект и са подходящи за включване в хибридни матрици за имобилизация на изследваните щамове. M. Stefanovа, Ts. Licheva, V.Savov, K. Chakalov, Y. Evstatieva, (2011) Study of the influence of impulsive low-intensity electro-magnetic field on the accumulation of biomass of strain Trichoderma viride, Младежка научна конференция Климентови дни , Сборник статии, книжка втора, ISSN: , стр Резюме: Целта на това изследване е да се проследи натрупването на биомаса от щам Trichoderma viride в условия на различен интензитет получен от инпулсно ниско интензитетно електромагнитно поле. Оценяването на ефективността на метода е оценен чрез

12 12 гл. ас. д-р Яна Евстатиева охарактеризирване на получената биомаса, като абсолютно суха биомаса (АСБ) и разтворим белтък. R. Denkova, D. Nikolova, M. Yordanova, Y. Evstatieva, S. Ilieva, Cultivation of the potentially probiotic strain Lactobacillus helveticus LBRZ5, Mладежка научна конференция Kлиментови дни, 2011, Cборник статии, Kнижка втора, ISSN: , стр Резюме: Изследвана е диманиката на развитие на потенциално пробиотичния щам Lactobacillus helveticus LBRZ5 при динамични (в биоректор при разбъркване) и статични условия на култивиране. Постигната е концентрация на жизнеспособни клетки от порядъка на 1012 cfu/ml. Проследено е изменението на броя на жизнеспособните клетки и титруемата киселинност при съхранение на ферментирал млечен продукт с изследвания щам при 4±2 0 С. Установено е, че полученият млечнокисел продукт запазва висока концентрация на живи клетки при умерена титруема киселинност при съхранение за 35 дни в хладилни условия, което е предпоставка за приложението му като пробиотична напитка. Йорданова М., Илиева С., Чернев Г., Русева Я., Николова Д., Евстатиева Я., Изследване на ксиланазната активност на имобилизирани култури от щам продуцент Aspergillus awamori К-1 в хибридни матрици, Научни трудове на УХТ Хранителна наука, техника и технологии, 2012, стр Резюме: Микромицетни щамове от род Aspergillus намират широко индустриално приложение поради способността да продуцират извънклетъчни хидролазни ензими. Като един от методите за имобилизация зол-гел инкапсулиране дава възможности за повишаване на стабилността и продуктивността на имобилизирани плесенни култури. Изследвана е имобилизацията на ксиланаза-продуциращия щам Aspergillus awamori K-1 в хибридна матрица с органични компоненти калциев алгинат и ксилан. Проучено е влиянието на количеството на органичната компонента на матрицата върху развитието на културата и ксиланазната активност. Максималната постигната ксиланазана активност е 14,58 IU/ml при матрица с TEOS и 15% калциев алгинат, която е измерима с тази на свободна култура. Antoniya Kiaseva, Svetlana Bratkova, Dilyana Nikolova, Yana Evstatieva, (2015) Investigation of the influence of the three strains of p. Pseudomonas on the development of white clover (trifolium repens l.), Proceedings of the XIII National Conference With International Participation Of The Open And Underwater Mining Of Minerals, September 2015, VARNA, BULGARIA, pp Резюме: Проведени са серия лабораторни експерименти върху развитието на бяла детелина (Trifolium repens L.) върху калкретизирана почва, третирана с ризосферни бактерии. Семената са инокулирани с три щама, принадлежащи към видовете Pseudomonas corrugate RF1, Pseudomonas putida RF2 и Pseudomonas chlororaphis 1S4 поотделно и в комбинация. При всички изследвани варианти се отчита увеличаване на биомасата на растенията вследствие подобряване на минералното хранене. Силен положителен ефект се установява и върху развитието на кореновата система. Получените лабораторни резултати са в основата на бъдещи изследвания, свързани с биологичната рекултивация на нарушени терени чрез затревяване. Дата: г. Подпис: