УСТНА КУХИНА

Препис

1 CAVITAS ORIS

2 Начало на храносмилателната система Простира се от устните до устния зев (isthmus faucium) Граници: Надолу- устно дъно (diaphragma oris) Нагоре- небце Отстрани- бузи Напред- устни

3 Отдели: Vestibulm oris Същинска устна кухина Функции: Приемане и механична обработка на храната Начална химична обработка на храната (въглехидрати)- слюнка Членоразделна реч Дишане Вкусова рецепция

4 Цепковидно пространство между устни и бузи отвън и венци и зъби отвътре Съобщава се с външната среда с устната цепка (rima oris) Съобщава се със същинската устна кухина чрез пространство, разположено между третите молари и клона на долната челюст

5 Отпред- устни Labium superius et inferiusзаграждат rima oris Silcus nasolabialis Philtrum- tuberculum labii superioris Sulcus mentolabialis Angulus oris- commissura labiorum Изградени от m. orbicularis oris, покрити отвън от кожа, а отвътре от лигавица

6 Кожа (pars cutanea)- богата на косми, потни и мастни жлези Лигавица (pars mucosa)- плътно прикрепена, не образува гънки Frenulum labii superioris et inferioris- в срединната равнина между устните и алвеоларните израстъци Lamina epithelialis- многослоeн плосък невроговяващ епител Lamina propria- нарядко разположени папили Tela submucosa-glandulae labiales Преходна зона (pars intermedia)- кожа със силно изтънен епидермис; червен цвятпрозират кръвоносните съдове

7 A. facialis- a. labialis superior et inferior V. facialis- V. angularis- Vv. ophthalmicae- Sinus cavernosus Nn. Lymphatici subamandibualres et submentales Сетивна инервация: Горна устна- n. infraorbitalis Долна устна- n. mentalis Моторна инервацияn. facialis

8 Отстрани- бузи Бузите са изградени от m. buccinator, покрит латерално от кожа, а медиално- от лигавица Кожа- богата на потни, мастни жлези и косми Подкожие- corpus adiposum buccae- между m. buccinator и m. masseter Лигавица- плътно прикрепена към m. buccinator- предпазва се прехапване по време на дъвкателния акт

9 Лигавица- многослоен плосък невроговяващ епител ( lamina epithelialis) Lamina propria- ниски папили Glandulae buccales- подлигавичен слой, смесена секреция Papilla parotidea ductus parotideusсрещу горен втори молар A. facialis V. facialis Nn. lymphatyci buccales et submandibulares N. buccalis- сетивна инервация N. facialis- моторна инервация

10 Разполага се зад зъбите и алвеоларните гребени и пред устния зев Покрив: Напред- твърдо небце (palatum durum) Назад- меко небце (palatum molle) Под Устно дъно (diaphragma oris)- изградено от m. mylohyoideus

11 Палатинални израстъци на максилата Палатинални кости Sutura palatina mediana Sutura palatina transversa Лигавица- плътно прикрепена, бледорозов цвят Fossa incisiva- papilla incisiva Raphe palatini Plicae palatini transversi Многослоен плосък невроговяващ епител- кератинизация Zona glandularis-задна част на небцето Glandulae palatinae- слузни Zona adiposa- преден отдел

12 Предна част-хоризонтална, задна част- вертикална Небцова завеска (Velum palatinum) Uvula херметичност на УК Arcus palatoglossus- към корена на езика Arcus palatopharyngeus- към страничната стена на гълтача Лигавична дупликатура с мускулно-апоневротична основа: напречнонабраздени мускули Facies nasopharyngea- привидно многослоен цилиндричен ресничест епител Facies oropharyngea- многослоен плосък невроговяващ епител Glandulae nasales et palatinae

13 НМ, волеви: M. levator veli palatini M. tensor veli palatini M. uvulae M. palatoglossus M. palatopharyngeus Stratum elasticum (aponeurosis palatina)- от сухожилията на мускулите

14 A. palatina descendens (a. maxillaris)- a. palatina major et minor A. palatina ascendens (a. facialis) V. facialis Nn. Lymphatyci submandibulares, submentales, retropharyngeales N. palatinus majorтвърдо небце Nn. palatini minoresмеко небце N. nasopalatinus- зад резците N. glossopharyngeusнебцови дъги

15 Комплекс от тъкани между долната челюст и подезичната кост Мускулна основа: M. mylohyoideus M. geniohyoideus M. digastricus Горна повърхностлигавица, хлабаво свързана Между нея и мускулитеслой от хлабава и мастна СТ

16 В срединната равнинаfrenulum linguae Plica sublingualis- подезична слюнчена жлеза- ductuli sublinguales minores Caruncula sublingualis- от двете страни на френулумаканалите на подчелюстна и подезична слюнчени жлези Подлигавичен слой- a. et v. lingualis, n. hypoglossus Външна повърхностповърхностен лист на шийната фасция- spatium submandibulare

17 Мускулест орган Функции: Механична обработка на храната- преместване, задържане, стриване Подпомага бозаенето Орган на вкуса Образуване на говора Две части: Корен (radix linguae) Тяло (corpus linguae) Връх (apex linguae) Две повърхности: Гръб (Dorsum linguae) Долна повърхност (Facies inferior)

18 Sulcus terminalis- V- образна форма; разделя тялото от корена; две части: Pars presulcalis (oralis) Pars postsulcalis (pharyngea) Foramen caecum- на върха на браздата Sulcus medianusразделя езика на лява и дясна част

19 Между езика и епиглотиса лигавицата образува гънки Plica glossoepiglotica mediana Plicae glossoepigloticae laterales Valleculae epigloticae

20 Лигавица- бледорозова Многослоен плосък невроговяващ епител Липсва tela submucosa Плътно срастнала с подлежащата апоневроза Papillae linguales- 5 вида Papillae filiformes Papillae conicae Papillae fungiformes Papillae foliatae Papillae valatae

21 Нишковидни (Papillae Конични (Papillae filiformes) conicae) по гърба на езика видоизменени най-многобройни нишковидни папили най-малки нямат вкусови луковици вроговен епител- кадифен вид на езика без вкусови луковици механорецептори

22 Гъбовидни (Papillae fungiformes) по-малко на брой по предната част на езика невроговяващ епителчервени точки вкусови луковици терморецептори Листовидни (Papillae foliatae) успоредно по двата ръба на езика вкусови луковици

23 Papillae valatae 7-12 на брой най-големи пред и успоредно на sulcus terminalis малка пъпка, обкръжена от дълбок улей многослоен плосък слабовроговяващ епител вкусови луковици жлези на Ebner- серозни слюнчени жлези

24 Зад терминалния сулкус: липсват папили множество вкусови луковици Tonsilla lingualis лимфни фоликули в lamina propria в задна ⅓ на езика cryptae tonsillares многослоен плосък невроговяващ епител

25 Гладка повърхностбез папили В срединната равнинаfrenulum linguae Plica fimbriata- отляво и отдясно на езика Caruncula sublingualis Plica sublingualis

26 Glandulae lingualesмалки слюнчени жлези, в lamina propria: смесена секреция на върха на езика gl. lingualis anterior (Nuhn) серозни жлези на Ebner в papillae vallatae слузни в radix linguae

27 Напречнонабраздени Две групи: Собствени Скелетни

28 Свързват езика със съседни структури: меко небце и кости m. genioglossus m. hyoglossus m. styloglossus m. chondroglossus m. palatoglossus Функция: променят положението на езика в пространството

29 Разполагат се в пределите на езика Не се залавят за кости Aponeurosis linguaeиграе роля на скелет Septum linguae Състоят се от: M. longitudinalis superior M. longitudinalis inferior M. transversus linguae M. verticalis linguae Функция: променят формата на езика

30 Лигавица (Tunica mucosa): многослоен плосък невроговяващ епител (lamina epithelialis) lamina propria жлези и лимфни фоликули папили малки слюнчени жлези серозни и слузни Долна повърхност Липсват папили Липсват вкусови луковици Tela submucosa липсва Сърцевина на езика: Напречнонабраздени мускули

31 Gl. Parotidea Gl. Submandibularis Gl. Sublingualis Слюнка: Овлажнява храната и оформя хапката Химично разграждане на въглехидратите Имунна функция Очистващо действие

32 Най-голямата слюнчена жлеза Regio parotideomasseterica Серозна ацинозна жлеза Две части: Повърхностна (pars superficialis)- пред и под външния слухов проход Дълбока (pars profunda)- fossa retromandibularis

33 A. carotis externa V. retromandibularis Plexus parotideus n. facialis- разделя жлезата на повърхностна и дълбока част N. auriculotemporalis Nn. lymphatici profundi

34 Образува се в предната част на жлезата По латералната повърхност на m. masseter Papilla parotidea- срещу втори горен молар в устния вестибулум Gl. parotidea accessoria

35 Fascia parotidea Capsula fibrosa Преградки, разделящи жлезата на дялове и делчета Строма- СТ Паренхим Секреторни отдели Слюноотводни канали

36 Ацини Серозни клетки- секретират вода, соли, амилаза, пероксидаза Миоепителни клетки- под секреторните клетки; многобройни съкратителни елементи Тесен просвет Рядък секрет, богат на ензими и протеини Слюнкоотводни канали: Интеркаларни (вметнати)- еднореден плосък до кубичен епител; тесен лумен Стриирани канали- еднореден висок цилиндричен епител; оформят крайния състав на слюнката

37 Интралобуларни канали Еднореден, преминаващ в двуреден цилиндричен епител Интерлобуларни канали Пасивен транспорт на слюнката Двуреден до многореден цилиндричен епител Външен СТ- слой Между делчетата Междудялови (интерлобарни) и главни канали Многослоен цилиндричен епител Външен СТ- слой

38 Trigonum submandibulareпод пода на УК Fovea submandibularis Задният край на жлезата образува израстък, който заобикаля задния ръб на милохиоидния мускул, навлиза в същинската УК и образува canalis submandibularis Caruncula sublingualis

39 Ст- капсула- преградки Сложна, отчасти ацинозна, отчасти тубулоацинозна жлеза Ацини Тубули Клетки: Серозни- полулуния на Джиануци Мукозни Миоепителни

40 Повече серозни и помалко смесени ацини Добре развити отводящи слюнчени каналчета Серомукозен секрет, с преобладаване на серозната компонента

41 Най-малка Regio sublingualis Plica sublingualis Canalis sublingualis major Caruncula sublingualis Предни жлези- смесени Ductus sublinguales minores Plica sublingualis Задни жлезички- предимно мукозни

42 СТ- капсула Делчест строеж Смесена тубулоацинозна жлеза Преобладават слузните ацини Смесена мукосерозна секреция Слабо развита каналчеста система

43 Две части pars fixa- здраво свързана с АИ pars libera s. marginalisобхваща шийката Макроскопски строеж: margo gingivalis sulcus gingivalis 0.5 mm papilla gingivalis (interdentalis)- вестибуларни и орални Микроскопски строеж: Lamina epithelialis- многослоен плосък невроговяващ епител с паракератинизация Епителиално прикрепване на Gottlieb Свързващ епител- пропусклив, рехав, хемидесмозоми към зъбната повърхност

44 Улеен епител Lamina propria папили Неподвижен мукопериост Междузъбни връзкиприкрепващ апарат Надлъжна система (по дължината на челюстта)-ligg. interdentalia Кръгови (осморковидни) влакна- Fibrae circulares Fibrae gingivodentalesветрилообразни, обхващат зъбните шийки Богато кръвоснабдяване и инервация

45 Механична обработка на храната Участие в звукообразуването Най-твърдите образувания в човешкия организъм Макроскопска анатомия Корона (Corona dentis) Cuticula dentis Шийка (Cervix dentis) Корен (Radix dentis) Apex radicis dentis Пулпна кухина (Cavitas dentis)- зъбна пулпа Cavitas pulpae coronae Canalis radicis dentis Foramen radicis dentis

46 Зъбни повърхности Вестибуларна/ лабиална (facies vestibularis/ labialis) Лингвална/палатинална (facies lingualis/ palatinalis) Мезиална (facies mesialis) Дистална (facies distalis) Оклузална (facies occlusalis) Tuberculi dentales Cuspis dentales Режещ ръб (margo incisalis)

47 Корона Емайл Дентин Корен Цимент Дентин Шийка

48 Най-твърдата субстанция 87% неорганична субстанцияхидроксилапатит, 2% органична материя, 11% вода Няма клетки Не регенерира Емайлова призма- по цялата дебелина на емайла Апатитни кристали Хидратиран органичен матрикс S- образен ход Междупризмена субстанция- органичен матрикс и апатитни кристали

49 Линии на Хънтър- Шрегер- напречни (при надлъжен срез) Линии на Ретциус- от емайло-дентиновата граница,напречно на призмите; показват минерализацията на емайла Неонатална линия- при временни зъби и постоянен 6-ти зъб Туфи и ламели- неминерализирани призми; започват от емайло-дентиновата граница Зъбна кутикула- покрива емайла, органична материя, безструктурна; много устойчива Повърхностен емайлов пласт (апризматичен)- под зъбната кутикула; повишена резистентност

50 Светложълт Аваскуларен 70% неорганична материяхидроксилапатит Tubuli dentines- по цялата му дебелина; S-образен ход Влакна на Томес- израстъци на одонтобластите Между влакната и стените на каналчето- течност Перитубуларен дентинхомогенно минерализиран Интертубуларен дентин- 50% колагенови влакна

51 Интерглобуларен дентин- глобуларна минерализация; под мантел дентина Интерглобуларни зони- хипо- и аминерализиран матрикс Линии на Ebner и Owen- ламинарна минерализация Зърнест слой на Tomes- близо до цимента в корена на зъба; слабоминерализиран Мантиен (мантел) дентин- под емайла, слабоминерализиран Корфови влакна- колагенни влакна; успоредно на дентиновите тубули

52 Видове дентин Предентин (дентиногенна зона)- най-вътрешен, неминерализиран Първичен- преди пробива на зъбите Вторичен дентин- след пробива на зъбите Третичен (репаративен)- при увреждане на дентина; слабоминерализиран Дентинът е силно болкочувствителен

53 65% неорганична материя, 23% органична материя и 12% вода Липса на кръвоносни съдове Част от прикрепващия апарат на зъба Клетки Циментобласти- по повърхността, синтезират органичната субстанция Циментоцити- в дълбочина, в лакуни

54 Междуклетъчно вещество Фибрили Матриксни- успоредно на дългата ос на корена Шарпееви- свързват корена с алвеоларната стена Кристали от хидроксилапатит Основна субстанциягликопротеини, безструктурна Видове цимент Ацелуларен- до дентина; в горната част на корена Целуларен- в долната трета на корена

55 Cavitas dentis (pulparis) Съставена от кръвоносни съдове и нерви Коронкова и коренова Пулпни рогчета Периферен (одонтобластен) слой Одонтобласти (дентинобласти) Образуват дентина и осигуряват обмяната му Влакна на Томес- израстъци на одонтобластите Подонтобластен слой Безклетъчен слой на Weil- нервно и капилярно сплетение Слой, богат на клетки Функции: Пластична Трофична Защитна Сензорна

56 Централен слой Клетки- фибробласти, фиброцити, хистиоцити, макрофаги, лимфоцити Пулпоцитинедиференцирани мезенхимни клетки; клетъчен резерв Междуклетъчно вещество Фибрили- поддържащ апарат на пулпата Основна субстанцияполутечна среда

57 Състои се от: Периодонциум Коренов цимент Костна алвеоларна стена Гингива

58 Свързва цимента със стената на алвеолата- периодонтална цепка Състои се от: Влакна Клетки- фибробласти, недиференцирани мезенхимни клетки Междуклетъчна субстанция Кръвоносни съдове, нервни влакна Тъканна течност Влакна (Шарпееви)- fibrae cementoalveolares Циркулярни- около шийката Хоризонтални- горна трета на корена Коси- средна част на корена; основно противодействат на аксиалния дъвкателен натиск Апикални- около апекса на корена

59 Начален пъпковиден стадий Стадий на диференциране на зъбните елементи Стадий на хистогенеза и диференциране на зъбните тъкани

60 Начало: 2-ри е.м. Зъбна пластинка (lamina dentalis)- подковообразно задебеление на епитела Lamina vestibularis- външна и вътрешна повърхност, между тях- улей; образува вестибуларната и гингивалната лигавица и устното предверие Пъпковидни уплътнения- зъбни зародиши

61 Емайлов органкамбановидна форма Външен епителиален пластрезорбира се Вътрешен епителиален пласт- амелобласти Емайлова пулпа- между двата епителни пластазвездовиден ретикулум Междинен пластпериферен епител; свързва зъбната шийка с венеца Зъбна папила- зъбна пулпа с одонтобласти Зъбна торбичка- около зъбния зародиш

62 Образуване на емайламелогенеза Образуване на дентиндентиногенеза Образуване на прикрепващия апарат на зъба- зъбна торбичка Lamina cementoblastica- цимент Lamina periodontoblasticaпериодонт Lamina osteoblasticaалвеоларна кост

63