Годишник (част 1)

Препис

1

2 Списание Либерален преглед Годишник 2010 (част 1) ЕКСТАЗ Берлин, 2014

3 Тази електронна книга ви се предоставя при условията на лиценза Криейтив Комънс Признание Некомерсиално Без производни версия 2.5 (CC-BY-NC-ND version 2.5). (Всички преводи, доколкото не е указано другояче, са направени от издателя на списанието.)

4 Съдържание Списък на авторите Януари 2010 Българският Гуантанамо, медийната (и блогърска) тишина Автор: Светла Енчева Майските събития и Голямата екскурзия Автори: Михаил Груев и Алексей Кальонски За лабиринтите на душата Автор: Златко Енев Как срещнах на прага си американската мечта, осъществена Автор: Зоя Маринчева За камъка, който пронизва или защо плаче акулата Автор: Златко Енев Литературата и смъртта Автор: Владимир Трендафилов Гинчето Автор: Росица Борковски Идеалният мъж Автор: Ерика Джонг Ябълките Автор: Яна Букова Упадъкът на киното Автор: Сюзън Зонтаг Много по-добре е нещата да се дискутират открито Автор: Кристофър Колдуел Госпожа Логика Автор: Сам Андерсън

5 Аватар Автор: Гергана Апостолова Преработването на комунистическата диктатура в Германия Автор: Хубертус Кнабе Как паметта на социализма работи в Полша? Автор: Павел Шпевак Дългият път към демокрацията Автор: Ян Сокол Моралният инстинкт Автор: Стивън Пинкър Повратът на комуникацията Автор: Мартин Йотинг Европейският ислям през очите на професионалиста Автор: Юте Клаузен Децата ценност или инвестиция Автор: Ели Иванова Реквием за аватара Автор: Бойко Ламбовски Риторична история Автор: Чавдар Ценов Наблюдения в огледалото на отчаяните Автор: Николай Михайлов Възвишените шутове Автор: Рихард Вагнер На пресечката между Истанбул и Берлин Част 1 Автор: Златко Енев Слънчев бряг, щата Индиана Автор: Антон Терзиев За смисъла Автор: Златко Енев

6 Прогонването Автор: Хенинг Зусебах Време за косенe Автор: Здравка Евтимова Февруари 2010 Дойчланд Автор: Анджей Стасюк Информацията се превръща в оръжие Автор: Марк Боудън Хаити и християнското разбиране за катастрофите Автор: Ели Иванова Учителят се завърна пиян Автор: Яна Букова Истинският Китай Автор: Георг Блуме На пресечката между Истанбул и Берлин Част 2 Автор: Златко Енев Професорът и поетесата Автор: Мая Кисьова Новост от Изтока Автор: Щефан Хантел Шантел Столицата на потискането, доносникът на Европа Автор: Джеймс Хаус Дарове и съкровища от кутията на телевизора Автор: Стилиян Стоянов Болестта като път Част 1 Автор: Златко Енев

7 От тирания към олигархия Автор: Йон Виану На пресечката между Истанбул и Берлин Част 3 Автор: Златко Енев Ти помниш ли ме, Юри Автор: Чавдар Ценов Любовта към сладострастието Автор: Паскал Брукнер Огън, (раз)следвай ме Автор: Малина Петрова Страх 2.0. Автор: Лидия Стайкова Големият американски дебат за смъртта на печатната книга Автор: Зоя Маринчева Да пробудиш мъртвите Автор: Тери Игълтън Девета разходка по глобалната улица с Иван Кръстев Автор: Иван Кръстев Страхът е добър познавач на естетиката Автор: Херта Мюлер Българската литературна национална идея. Опити за съвременното й осмисляне Автор: Антоанета Алипиева Смъртта на Швейцария Автор: Денис Макшейн Прокисналата калифорнийска мечта Автор: Тимъти Гартън Аш Октоподите и България Автор: Автори: Иван Рачев и Иван Бакалов

8 Болестта като път Част 2 Автор: Златко Енев Господарят на болките Автор: Вернер Херцог Истанбул. Следдипломно обучение Автор: Антон Терзиев Електронната революция Автор: Уилям Бъроуз Март 2010 Заклета девственица Автор: Кинга Кали Хора на границата Автор: Тони Джуд Две мнения за дигиталната революция Автори: Евгений Морозов, Клей Шърки Култура на упадъка Автор: Мирослава Кортенска Скучният нов световен роман Автор: Тим Паркс Напиканите обувки на незнайния воин Автор: Златко Енев Какви пари Автор: Здравка Евтимова Подреждане на екстериора Автор: Палми Ранчев Властта, достойнството, Палми Ранчев Автор: Владимир Трендафилов

9 Моите срещи с Елин Пелин Автор: Кристин Димитрова Вкус на залез Автор: Михаел Стомин Китайските виртуални хайки Автор: Том Дауни Нашето унижение Автор: Ахмет Алтан Смаленият суверен: консумеризъм, глобализация и американска празнота Автор: Бенджамин Барбър Нагла история Автор: Антон Терзиев Памучната Оси Автор: Михаел Стомин Пати Смит, оцеляващата Автор: Пати Смит а Автор: Малина Петрова Жълтите очи на ужаса Автор: Златко Енев Новите стари полюси Автор: Владимир Левчев Шедьовърът, който уби Джордж Оруел Автор: Робърт Маккръм Неравенството разяжда обществата Автор: Кейт Пикет Увод в българската литература след Освобождението Автор: Боян Пенев

10 Люляковата планина Автор: Чавдар Ценов Април 2010 Да мислиш против самия себе си: размишления върху Чоран Автор: Сюзън Зонтаг Революционери Автор: Тони Джуд Защо всъщност се страхуват от Хайдегер? Автор: Тим Блек В Куба всичко е сложно Автор: Леонардо Падура Белот за двама Автор: Михаел Стомин В един паметен ден от живота му Автор: Петер Надаш Представям ви нашата нова колега Автор: Павлина Върбанова Дигитално Възраждане Автор: Ивайло Дичев Отричайки човечността Автор: Адам Михник Европейското барутно буре Автор: Ласло Фьолдени Упражнения по минимализъм Част 5 Автор: Златко Енев Рокля Луна Автор: Касиел Ноа Ашер

11 Ние, трагичните герои от Катин Автор: Артур Бекер Филип Рот очи в очи Автор: Филип Рот Цената на щастието Автор: Ирис Радиш Табула раза Автор: Сандра Келайн Философската Мадона Автор: Даниел Кон-Бендит Катин е повече от просто Катин Автор: Виктор Ерофеев Парите като културен феномен Автор: Владимир Левчев Сън в съня в съня Автор: Чавдар Ценов Май 2100 При мен всичко трае много дълго Автор: Криста Волф Тевтон, интровертираният Автор: Джейкъб Хейлбрън Чернобил знакът, който не разбираме Автор: Светлана Алексиевич Птиците на Господа Автор: Михаел Стомин Дебют в Будапеща Автор: Светла Кьосева

12 Описването на съвременната българска литературa Автор: Антоанета Алипиева Genesis или По стъпките на Адам и Ева Автор: Мария Станкова Подкупите и гръцката криза Автор: Маркус Уокър Аз съм американска жена Автор: Ларс фон Триер Лисабонският синдром Автор: Уолтър Ръсел Мийд Какви са, и какви биха могли да бъдат, нещата Автор: Тони Джуд Genesis Каин и Авел Автор: Мария Станкова Когато религията и културата се разделят Автор: Оливие Роа Второто пришествие един манифест Автор: Дейвид Гелернтер След Ной и потоп! Автор: Мария Станкова Офицери и пешки Автор: Антон Терзиев Жу и Снежният зимбабвец Автор: Михаел Стомин Политикът Михаил Арнаудов Автор: Емил Иванов Димитров Как се учи четене (в училището на сина ми) Автор: Ели Иванова Сикх или мюсюлманин, няма значение Автор: Спайк Ли

13 За конските мухи Автор: Златко Енев Обкръжена от приятели Автор: Михаел Туман За различните форми на протеста Автор: Александър Теодоров-Балан Вавилонско неразбирателство Автор: Мария Станкова Юни 2010 Краят на мъжете Автор: Хана Розин Писмо до П. Автор: Христо Буцев Невидимите кризи Автор: Георги Господинов Забързването на света Автор: Владимир Левчев Похвално слово за българското слово Автор: Петър Увалиев Из Приказки за злояди деца Част 1 Автор: Красимир Дамянов Ромео, Жулиета и тишината Автор: Неда Антонова Заекът на Гала Част 1 Автор: Светлана Дичева Дилема 89: Баща ми беше комунист Автор: Мартин Шимечка

14 Жертвоприношението на Исаак или защо съществуват неудачниците Автор: Мария Станкова Вълшебната Виола Страд Автор: Михаел Стомин Хлябът на обед Автор: Здравка Евтимова Из Приказки за злояди деца Част 2 Автор: Красимир Дамянов Днес Ботев щеше да е безработен Автор: Румен Леонидов Любен Дилов афоризми Автор: Любен Дилов син Израелската сила, носеща се по водите Автор: Амос Оз Истинският Автор: Цвета Стоева Иаков и битката му с Бога как да победим егото Автор: Мария Станкова Заекът на Гала Част 2 Автор: Светлана Дичева Из Приказки за злояди деца Част 3 Автор: Красимир Дамянов Холандия и драмата на мултикултурализма Автор: Паул Шефер Може и да стане опасно Автор: Павел Лешкович Заекът на Гала Част 3 Автор: Светлана Дичева

15 Каруцата след коня Автор: Александър Кертин Опрощението Автор: Мария Станкова Кадифената философска революция Автор: Андре Глюксман Светът като нефтено петно Автор: Владимир Левчев Из Приказки за злояди деца Част 4 Автор: Красимир Дамянов Жълтите пузи с нарисуваната радост Автор: Михаел Стомин Бягство в провинциализма Автор: Геерт Мак Малекон Автор: Палми Ранчев В отговор на един въпрос... Автор: Александър Кертин Какво е да си български писател Автор: Кристин Димитрова Колапсът на сложните бизнес-модели Автор: Клей Шърки За читанките и техните противници Автор: Златко Енев Големият страх от читателите Автор: Милена Цветкова

16 Списък на авторите А Алексиевич, Светлана 960 Алипиева, Антоанета 418, 983 Алтан, Ахмет 623 Андерсън, Сам 112 Антонова, Неда 1226 Апостолова, Гергана 119 Ашер, Касиел Ноа 870 Аш, Тимъти Гартън 433 Б Бакалов, Иван 440 Барбър, Бенджамин 632 Бекер, Артур 891 Блек, Тим 783 Блуме, Георг 302 Борковски, Росица 73 Боудън, Марк 289 Боян Пенев 722 Брукнер, Паскал 368 Букова, Яна 88, 299 Буцев, Христо 1174 Бъроуз, Уилям 480 В Вагнер, Рихард 233 Виану, Йон 346 Волф, Криста 945 Върбанова, Павлина 827 Г Гелернтер, Дейвид 1067 Глюксман, Андре 1374 Господинов, Георги 1198 Груев, Михаил 30 Д Дамянов, Красимир 1223, 1274, 1331, 1382 Дауни, Том 611 Джонг, Ерика 77 Джуд, Тони 534, 777, 1019 Дилов син, Любен 1284 Димитрова, Кристин 596, 1412 Димитров, Емил Иванов 1102 Дичева, Светлана 1230, 1318, 1344 Дичев, Ивайло 846 Е Евтимова, Здравка 267, 581, 1269 Енев, Златко 51, 64, 237, 247, 307, 342, 350, 463, 572, 679, 868, 1122, 1429 Енчева, Светла 20 Ерофеев, Виктор 921 З Зонтаг, Сюзън 93, 755 Зусебах, Хенинг 256 И Иванова, Ели 182, 294, 1111 Игълтън, Тери

17 Й Йотинг, Мартин 171 К Кали, Кинга 522 Кальонски, Алексей 30 Келайн, Сандра 913 Кертин, Александър 1356, 1406 Кисьова, Мая 312 Клаузен, Юте 177 Кнабе, Хубертус 123 Колдуел, Кристофър 107 Кон-Бендит, Даниел 917 Кортенска, Мирослава 556 Кръстев, Иван 401 Кьосева, Светла 980 Л Ламбовски, Бойко 203 Левчев, Владимир 689, 928, 1212, 1378 Леонидов, Румен 1279 Лешкович, Павел 1339 Ли, Спайк 1116 М Мак, Геерт 1394 Маккръм, Робърт 697 Макшейн, Денис 428 Маринчева, Автор: Зоя 390 Маринчева, Зоя 59 Мийд, Уолтър Ръсел 1013 Михайлов, Николай 212 Михник, Адам 853 Морозов, Евгений 542 Мюлер, Херта 412 Н Надаш, Петер 809 О Оз, Амос 1294 П Падура, Леонардо 794 Паркс, Тим 568 Петрова, Малина 374, 666 Пикет, Кейт 711 Пинкър, Стивън 152 Р Радиш, Ирис 905 Ранчев, Палми 585, 1398 Рачев, Иван 440 Роа, Оливие 1062 Розин, Хана 1142 Рот, Филип 897 С Смит, Пати 655 Сокол, Ян 143 Стайкова, Лидия 380 Станкова, Мария 996, 1038, 1079, 1138, 1253, 1313, 1366 Стасюк, Анджей 280 Стоева, Цвета 1307 Стомин, Михаел 600, 647, 799, 970, 1090, 1258, 1387 Стоянов, Стилиян

18 Т Теодоров-Балан, Александър 1136 Терзиев, Антон 243, 473, 643, 1085 Трендафилов, Владимир 67, 592 Туман, Михаел 1131 У Увалиев, Петър 1216 Уокър, Маркус 1001 Ф фон Триер, Ларс 1006 Фьолдени, Ласло 862 Хейлбрън, Джейкъб 953 Херцог, Вернер 465 Ц Цветкова, Милена 1446 Ценов, Чавдар 206, 356, 747, 933 Ш Шантел, Щефан Хантел 318 Шефер, Паул 1334 Шимечка, Мартин 1241 Шпевак, Павел 138 Шърки, Клей 542, 1420 Х Хаус, Джеймс

19 Януари 2010 Януари

20 Годишник Либерален преглед 2010 (януари юни) Българският Гуантанамо, медийната (и блогърска) тишина Автор: Светла Енчева След Руслан Трад и аз публикувам в блога си филма на Иван Кулеков за дома за нелегални бежанци и имигранти в Бусманци, сполучливо наречен от него български Гуантанамо. Може да го видите и в моя скромен Неуютен блог. Пускам тук откъси от Шоуто на Слави, излъчено на пети януари. Първо е самият филм: Второ, разговорите в студиото преди и след излъчването на филма (записала съм ги заедно, един след друг). Предпочетох този вариант, вместо да използвам видеотата, постнати в блога на Руслан Трад (по технически прични аз използвам и двата варианта; моля просто прескочете частите, които се повтарят Златко Енев), защото там я няма втората част от разговора в студиото (след филма), която дава повече информация от първата. Надявах се след излъчването на предаването по БТВ да се вдигне шум дори и не толкова голям, колкото покрай филма на BBC за дома в Могилино (въпреки че какво пречи на граждански активните български майки да защитават не само българските деца в беда, а и чуждите, които нищо не са направили, за да прекарват детството си в концлагер). Тишината, която последва след филма обаче е оглушително плашеща. Освен Руслан Трад, и кратка статия в Afera.bg и реакция във форум на анархисти, комай нищо не намерих в интернет. Нито в медии, нито в лични блогове. Не казвам нищо по адрес на няколкото блогъри (те си знаят кои са), които са съпричастни към темата, но просто са нямали време, възможност или вдъхновение да напишат нещо тези дни. Тоталната липса на реакция не е тяхна вина, а свидетелства за много дълбок проблем липса на чувствителност по отношение на нарушаването на основни човешки права на част от хората, които живеят в България. Включително и на най-основното човешко право правото на живот. Може би щях да отдам всичко това на случайност, ако не беше и друг случай. Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията приключихме проект за имиграцията в България. Някои от оцен- 20

21 Българският Гуантанамо, медийната (и блогърска) тишина ките ни на интеграционните практики в България бяха доста критични, не сме ги спестявали. Беше изработено и медийно съобщение, което да представи резултатите от проекта. Заглавието му беше: Какво (не) знаем за имигрантите. Неутрално заглавие, както виждате. Разбира се, медиите са свободни да използват това, което им е изпратено, както намерят за добре стига, разбира се, да не изопачават информацията. Какво обаче се получи. Медийното ни съобщение беше публикувано от една информационна агенция и оттам дословно препечатано на две-три други места. Текстът като цяло си е нашият (не съм сравнявала в детайли), но заглавието, о, заглавието! Когато го видях, известно време гледах много умно и се чудех как да реагирам. Заглавието гласеше, дословно, следното: ЦИД: Българската гледна точка към миграцията се доближава до европейската. Моля??? Да, вярно е, че има подобно изречение в текста. Но то е в съвсем друг контекст че понеже България вече е членка на ЕС, позицията ѝ по отношение на имиграцията неизбежно се променя. Но като се извади от контекста, се получава, че, видите ли, тук сме станали големите европейци, що се отнася до миграция. Добре поне, че после текстът опровергава заглавието. Но много хора ще видят само заглавието и много по-малко ще прочетат статията... А от нея става ясно, че говорим и за медийно затъмнение по отношение на имиграцията в България. Парадоксално, самият начин, по който се разпространява новината, потвърждава тази теза. Може би това е бил единственият начин информацията за проекта ни изобщо да види бял (медиен) свят. Да се учудвам ли тогава от гробното мълчание, което последва след филма на Иван Кулеков за дома в Бусманци? И все пак, колкото и да ви е все едно, не забравяйте предупреждението, което Валерия Иларева отправя във филма ако позволяваме такива неща да се случват с чужди граждани, един ден те могат да започнат да се случват и на нас... Източник 21

22 Годишник Либерален преглед 2010 (януари юни) Светла Енчева е анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, София. Коментари (20) Светла Енчева - Благодаря Господин Енев, благодаря, че давате гласност на случая (и на филма). Силно се надявам, че филмът на Иван Кулеков (и по-общо начинът на третиране на имигрантите и бежанците в България) ще получи някакъв международен отзвук, защото в България, както гледам, дискурсът за човешките права още не е стигнал до Джон Лок, камо ли до 21-ви век Kornelia - Pozdravi za iniziativata То се случва и на български граждани, но още съм прекалено фрустрирана, за да си събера мислите и да го напиша... stay tuned ДК - Благодаря Иване и Светла! Потресаващ филм. Браво, Иване! Не си представях, че подобни неща могат да стават в родината! Още по-зле, не си предстаях, че този филм няма да предизвика скандал! Боже, до къде сме стигнали в незнанието, незаинтересоваността си и тъпия си нациоанлизъм! Милко Палангурски Приликита с лица и събития не е случайна Още една прилика с Гуантанамо.Там винаги си е било лагер, макар и преди 10 ноември да беше казарма на Строителни войски. Там бяхме събрани турци, цигани, болни, по номенклатурата на армията ограничено годни за военна служба, между които олигофрени, луди,неграмотни, врагове на народа и рецидивисти, които трябваше да си доизслужат казармата. Главната цел бе строителството на НДК, кремиковци, строителството 22

23 Българският Гуантанамо, медийната (и блогърска) тишина на Зона Б 5 и т.н души, все неудобни на властта със своя произход, здраве, минало. Две години играех ролята на пишещ и четящ писма на нещастните циганчета от пазарджишките, сливенските и пловдивските гета, които бяха роби на социализма. Гаврата с подобни хора, особено с болните беше ужасна. Олигофрен, с медицинска диагноза, да не се качва на високо, работеше на кремиковските комини или на покрива на НДК. Хомосексуални младежи бяха играчка на стари рецидивисти. Все пак трябва да кажа, че имаше нещо по-добро от това,което е в момента. Все пак ни хранеха, като за някои от обитателите на тази казарма, за пръв път в живота си ядяха три пъти на ден и видяха бял чаршаф. Срамът не е от вчера, но тогава поне беше облечен в някаква законност, а и за тоталитарната държава, това нямаше никакво значение. Поздрави за филма, който не бях гледал. Трябва да се окаже натиск Светла Енчева - към Милко Палангурски За първи път чувам за какво се е използвала тази сграда в Бусманци преди. Аз дори си мислех, че е новопостроена (преди това нелегалните имигранти и бежанци са били в един дом в ж.к. Дружба, където условията са били още по-лоши. Сега обитателите на дома в Бусманци също ги хранят (тоалетна хартия много не им дават, но това е друг въпрос). Основната разлика между това, което е било преди и сега, според мен, е, че преди, колкото и кошмарно е било, си е имало срок и войниците са знаели кога излизат. А днес, въпреки че наскоро промениха закона и вече не могат да ги държат повече от година и половина, най-вече неизвестността убива Красимир Дамянов - Прокълнатия двор Когато през 1990 попаднах със семейството си в Емигрантския център в Мадрид условията ни се сториха като в лошо уреден черноморски курорт. Имаше няколко такива центъра там и които съществуват и до днес, но те са за чужденци получили статут на бежанци или чакащи такъв. Центърът за чужденци,вече експулсирани от страната, които не са заминали доброволно, а никой не заминава, в квартал Мораталас макар и да не е доближава до условията, които видях във филма ти, Иване, бе също прицел на много репортажи в продължение на години. По същия начин не се бяха спазвали срокове на задържане, имало е случаи на насилие, тормоз, но в никакъв случай не може да се сравни със видяното във филма. Това е балкан- 23

24 Годишник Либерален преглед 2010 (януари юни) ски вариант, приятелю! Не бих го нарекъл Гуантанамо, (все пак на тия хора им е позволено дазапазят личността си и дори да се самозапалят в знак на протест)а Прокълнатия двор, ако си спомняш кратката новела на Андрич. Ако в Гуантанамо жестокостта се определя от поне някаква изначална мисъл за държавна сигурност, родена в тясното чело на един президент като Буш, плод на страха след един чудовищно престъпен акт, 11 септември, в България жестокостите е плод на тъпотата, бюрокрацията, безчувствеността, празнотата на държавната хазна, бездушие, моралния упадък и най-вече на отсъствието на добре функционираща съдебна, здравн, социална и пр, системи, замесени в случая,които са оставили да гният на едно място по престъпно лекомислен и безотговорен начин десетки люде. Убеден съм, че филмът ти ще бъде видян и ще намери отзвук на местата където трябва. Въпросът не е нерешим като с Гуантанамо. Макар и сложен, сигурен съм, че поне различните видове случаи ще бъдат диференцирани и отделени, ще им бъде обърнато внимание, Иване, и че филмът ти ще бъде видян в Брюксел. Убеден съм. Вече са го гледали. Вероятно през с тези години в предишните правителства някои тук е взимал пари за инсталации, за мерки за сигурност и за какво ли не в тази насока от Европа жалко, че не попита, но и без това човек си задава сам въпроса къде са тези пари. Иначе няма нищо радостно за тези хора и тук, в Испания, откъдето пиша. Центърът в Мораталас, който споменах, ще бъде прехвърлен в бившият затвор в Карабанчел / нещо като централния в София, доста поголям/, ще бъде един лошо уреден курорт, сигурен съм, но човек страда еднакво зад каквито и да са решетки, ако ще да са и от чисто злато! Преди няколко години едни цигани музиканти в Барселона ме помолиха да посетим техен задържан на улицата другар. Майко мила! Добре, че не ме вкараха и мен, заради дързостта да попитам какво става с бедняка виртуоз, когато се появих на портала в Полицейското управление на улица Гипускоа! Полицейщината си е полицейщина навсякъде. А съчетана с балканска простащина и мутренско бездушие е вече апокалиптична! Независимо от всичко мисля, че все още има изход. Филмът ти иде навреме, за да убеди управляващите, надявам се, какви проблеми ни чакат за в бъдеше. Поздрави от Артхостал Барселона. 24

25 Българският Гуантанамо, медийната (и блогърска) тишина Екатерина Михайлова - Немилосърдие Помня, ден от миналото си когато в някакво душевно страдание се обърнах към моя приятелка за съчувствие. Тя ми отговори жестоко, но и изключително почтенно: Извинявай каза тя Но когато аз изпитвам болка, не мога да чувствам болката на другия. Страданието на българина от трудната му, често безнадеждна човешка участ е толкова голяма, че той няма свободни валенции за изживяване на страданието на ближния, още повече ако той е чужденец.този филм не може да получи аплодисменти в странатал Разбирате ли, че когато го гледа, българският зрител си казва (и нека не го съдим жестоко за това): Ами, какво имат покрив, имат храна, липсва им само тоалетна хартия за чужденци, които са в нарушение на българския закон това никак не е малко. Оплакванията им ни дразнят, хиляди бедни наши пенсионери имат по-труден материален живот от тяхния. А са работили през целия си живот и са с изправни документи! Този филм се показва на гражданите на най-бедната страна в Европейския съюз... И авторите очакват аплодисменти? Няма да ги получат, би било противоестествено страданието на човека от чужбина да бъде по-силно от страданието за моите собствени дядо, баба, баша, майка и дори дете. А ако при мене не е така, то по улиците аз ежедневно се срещам с нищетата и отчаянието на съплеменниците ми.съжалявам, този филм е неуместен, освен ако не е субсидиран от някаква комисия към Брююксел поради помащабни, дори само осведомителни европейски цели. Не мислите ли, че българският интелектуалец трябва да съобразява реализациите на идеите си с материалното, социално и духовно състояние на българина днес? Ако не го прави ще получи отзвука, който получава днес този филм Самият аз живея с усещането, че жестокостта си остава жестокост, независимо от това дали е откровена или не (защото това, за което вие говорите, е откровеност, почтеността според мен е нещо по-различно). И това, че им липсва само тоалетна хартия (в ареста, месеци наред), ми напомня за онзи виц, в който стопанинът се оплаквал, че конят му умрял точно когато успял да го научи да яде камъни. Поздравявам ви за откровеността и за това, че се осмелявате да изразите открито едно мнение, което много хора сигурно споделят, но предпочитат да запазят за себе си, от страх да не 25

26 Годишник Либерален преглед 2010 (януари юни) бъдат смъмрени. И все пак бих искал да повторя: жестокостта си остава жестокост, дори и когато е предизвикана от разбираеми причини Златко И още нещо: да не съдим добре, но онова, което вие май искате, е и да приемем гледната му точка, на този въображаем българин/българка. Вярно, страданието на собствените хора ни кара да се озлобяваме и огорчаваме; в един момент да пази Господ то може и да ни направи нечувствителни към чуждото страдание. Но да наричаме повика за пробуждане неудачен? Да се мръщим на онзи, който се опитва да ни извади от летаргията, дори и ако тя е предизвикана от обясними неща? Има доста голяма стъпка от онова моля, ви, не мога повече, не ме занимавайте с още повече болка, до не се опитвайте да ми показвате собствената безчовечност; за нея има добри причини. Ах, да, забравих да попитам двамата полицаи, пребили чеченеца и уволнени поради това какво ви е мнението за тях? И за тях ли трябва да търсим извинение, примерно в това, че родителите им са зле? Екатерина Михайлова Не провъзгласявам позиция, просто обяснявам каква е според мен причината този филм да не срещне отзвук у българина днес. И казвам, че който търси УСПЕХ на произведението си днес и тук трябва да се съобрази със духовното и душевно състояние на консуматора днес и тук.а който има чувство, че изпълнява чрез произведението си висок нравствен дълг трябва да е подготвен за липса на желан и търсен отзвук.мнението ми за полицаите, които са пребили чеченеца е естествено лошо, изпитвам нещо като отвращение към подобни хора.ненавиждам и руската жестокост в Чечения.Но ако някой се опита тук да направи протестен митинг в защита на чеченците, няма да събере и десет души, поради причината, която вече изложих в предишния си коментар: страданието в ежедневието тук е много силно и не оставя свободни валенции за съчувствие на други страдащи. Очудвам се, че моите редове са предизвикали такова неверно заключение за скромната ми личност Прасчо - А блогърите... Ами те,блогърите,си седят в блоговете. А нам не ни пука за някакви си чужденци,които: а/ са нелегални(от Тато и компания) 26

27 Българският Гуантанамо, медийната (и блогърска) тишина б/ са луди,щом са у нас(от Преход и компания) в/ са още по-луди,че са дошли тук,където състраданието е чужда дума(ми да-ухилвам се злорадо-всичко Мара втасала...) Видяхте ли,колко е просто?! Ellie Печалното състояние на съплеменниците се дължи именно на невъзможността да изпитват състрадание, когато те самите страдат. По този начин всеки къта и подхранва собствените си страдания, не го интересуват чуждите (в които може би пък се крие ключът за неговото облекчение). Съответно и чуждият не се интересува от него и така нищо лошо не се променя към добро. Духовното и душевното състояние на консуматора си остава без промяна Пенка Ангелова - Съплеменниците на г-жа Михайлова И аз не бях гледала филма и съм потресена от безхаберието в България по отношение на човешките и гражданските права (макар че всъщност то ми е известно, но не в това негово измерение). Но да се надава рев за съплеменниците и да се подозират пак европейските фондове, че искат да ни нарушат спокойствието с този филм е меко казано неморално, т.е. израз на някакъв етноцентризъм, който не приема другите като хора (а да речем маймуни, както се казва във филма). Най трудният проблем на г-жа Михайлова и на съплеменниците ѝ е идентификацията на хората като талкива. Мисля, че много неща ще се променят, ако поне това се промени в мисленето на някои членове на това племе : че ние сме като другите и другоите са като нас. И имиграцията е всеобщо явление, характерно за граждани от всякакви държави, които си остават хора и граждани с прилежащите им права. Проблемът не е само български, но това вече е друга тема, за която се надявам, че по-нататък ще стане въпрос Бай Стоян - Хора що нещете да мислите! този филм е анти-български.когато българи измират от глад и мизерия сме се загрижили за някакви си имигранти сякаш циганите не ни стигат, а и забравихме какво направиха турските имигранти който дойдоха по тошово време-докараха наркотици, насадиха ислямизъм. тука дори се чува 27

28 Годишник Либерален преглед 2010 (януари юни) и определение като тъп български национализъм а интернационализма от преди 21 години съсипа България.ако искате да я има тази държава 3 неща трябва да се премахнат: 1)българския хелзински комитет като защитник на криминални рецедивисти ; 2)фудбола в България като развъдник на хулигани и криминални елементи; 3)джендър институт развиващ дейност целяща да разбие устоите на българското семейство Златко Най-вече фудбола, Бай Стояне. Най-вече Бай Стоян - Точно така фудбола Благодарение на фудбола, беше унищожена българската интелигенция след 44г. и пак благодарение на него сумати народ напусна дома си без да има намерение да се завърне в него. Фудболът дойде в България за да пропагандира панславянството,но беше харесано от БРСДП като удобен начин за агитация сред не мислещите. Не случайно основатели първите два фудболни отбора са Благоев и Кирков. п.с. понеже не съм либерално настроен не приемам изписването с т за правилно, Б.Павлов Когато един спор(т) се комерсиализира, например фут(д)бола, там навлиза здравият дух на безмилостната конкуренция и се възцарява реалността. Спор(т)ът за или против външното финансиране на културни проекти у нас спoред мен ни отклонява от по-важната тема, а тя е за ефективността на подобни програми,(ако ги има), плащани с данъците ни. Факт е, че няма държавен проект успял да се издигне до (или да се спусне в ада на) собствената ни ромовладелска безчувственост. Допускам, че отхвърлянето на подобни филми е реакция на защита на личното пространство от нежелана публичност, но тяхната задача е точно такава да открият голотата на душите ни не за недолюбващия ни Запад, а за самите нас. Тук навлизаме в теритотията на фут(д)бола, един твърде хлъзгав терен за идеологически дискусии, но по дефиниция място на честна игра и открита конкуренция; място, където трябва да се състезава и отборът за чиято издръжка ние фенове или просто ценители сме отделили част от мечтите и парите си. И нещо много важно, за което искаше да поговори с нас на ясен, средноевропейски език артистът Давид Чорни: трябва да се научим да аплодираме безпристрастно всички добри попадения. 28

29 Българският Гуантанамо, медийната (и блогърска) тишина Бай Стоян - Какъв спорт каква идеология! Чупенето на рейсове и трамваи, пребиването на стари хора, изпиването на безумно количество алкохол, завършването на образование без да си прочел една книга това ли е спорта, великия футбол. За идеология която доведе най-образования народ в света,народ от личности, до това състояние може да се каже само лошо. Аз съм беден и предпочитам да си разделя къшия си с българин не с терорист Пенка Ангелова - Бележка за Бай Стоян Ако продължаваш да мислиш така, бай Стояне, скоро ще смяташ всекиго около себе си за терорист и тогава няма да се налага да си поделяш къшея хляб. Нека не забравяме демократичното правило, че всеки е невинен до доказване на противното. Но как да го знаем, като никога не сме го прилагали! Георги Петров - Филма не се отваря Филма не се отваря. Къде мога да го гледам? 29