Свети Николай Велимирович ЕЗЕРНИ МОЛИТВИ

Препис

1 Свети Николай Велимирович ЕЗЕРНИ МОЛИТВИ превод от сръбски Андрей Романов Изд. ОМОФОР, 2009

2 ПРЕДГОВОР Зазидана в народното тяло, векове наред нашата народна душа е пелтечила и мучала, търсейки език, на който да изкаже своите болки, своите тъги, своите копнежи и своите молитви. И го намери найсетне тоя език, намери го у владика Николай. Той претвори мъката на нашата мучаща душа в сълзи, каквито окото ни не е виждало, и сладкодумни молитви, каквито ухото ни не е чувало. Той е богоизпратеният огнен език, който играе над душата ни и я кара да се изповядва пламенно и страстно на Трислънчевия Владика на световете. Той е стилът, благодатно-разкошният стил на душата ни. Той говори; никога у нас не е говорил така човек. Той се моли; никога у нас не се е молил така човек. Той има дарбата да говори, защото има дарбата на всечувствителността, дарбата на жалостта, вселюбовта, молитвата. Преди него бяхме отчаяни: изгубила се бе христокопнежността на душата ни, изсушила се беше и замряла. С него потреперихме от радост: христокопнежността ни оживя, възкръсна и се подмлади. Пламъкът на Растковото боголюбие се засели у него и избуя като пожар; и той гори в тоя пожар, гори като жертва всесъжение за всички и всичко. Затова е станал нашата добра надежда, оптимизмът ни в мрачните дни на отчаяното съвремие. Присъстваме при велико и рядко чудо, дивна и света личба на времето: някога блажената Вечност на Светата Троица се бе заселила в Растко и от боголюбивия Растко направи богоносния Сава; днес същата тази Вечност се заселва у владика Николай и от боголюбивия Николай пред очите ни прави богоносни Николай

3 Тези любимци на Вечността знаят тайната на нашата православна душа, знаят как от бунтовната и христоборска славянска душа може да се роди душа христолика. От свети Сава та до ден днешен нашето Православие не е имало по-вдъхновен и мощен изповедник от владика Николай. Пред него с молитвена благоговейност ще се спират нашите потомци и ще черпят сила от него както ние от свети Сава. Потомците ни ще се дивят и ще жалят задето не са видели това, което ние виждаме с очите си, и не са чули това, което ние чуваме с ушите си. За тях, както и за мнозина от нас, той ще бъде огнище, на което измръзналите от скепсис и маловерие души ще се топлят и съживяват. Чета и препрочитам Езерни молитви, но целият им сладък трепет изплува в душата ми едва когато молитвено ги чета и препрочитам. Той, чудотворецът на молитвените ритми, има власт над моята душа и аз си казвам: да, заключен съм в сетивата си, мисля с тях, но щом неговата чудотворна молитва се проструи през моята окаяна душа, сетивата се разхлабват, оковите на душата падат, и душата ми, моята ранена птица, излита окрилена и се гмурва в сладките дълбини на Вечността. А разнеженото ми сърце тъй ми говори: той пробива мрежата на времето и пространството, която омотава и затиска твоята душа, и изкарва птичето на душата ти в модрите простори на безграничната Вечност. Наистина той е каналът, през който Вечността влиза в душата ми и през който душата ми влиза във Вечността. Той засилва усета за личното ми безсмъртие до степен на лична вечност, и аз се усещам чужденец в света и стопанин във Вечността. Той с молитва мисли, с молитва философства. Усеща се, че през него говорят светлоносните души на великите православни подвижници и особено чуд

4 ната душа на Симеон Нови Богослов. Той с молитва усеща Бога, с молитва усеща и цялата твар. Той е в молитвена връзка с всичко. Към това води Православието и само Православието. Душата цяла се събира в молитвата и върви през това безкрайно мъчно нещо, наричано свят, водена от молитвата, защото молитвата е едничкият зрящ пътеводник на ума, сърцето и волята. Той говори за Христа, защото живее с Него. Той разширява своята тайнствена личност до богочовешки размер: преживява лично и опитно Боговъплъщението и раждането на Христос в своята душа. Това ни подсеща за благодатно-опитната христология на Макарий Велики. Смисълът на човека е да роди Христа в себе си, да стане Бог, защото точно затова Бог стана храна на хората. Когато пък душата му, разнежена от молитвата, се обръща към творението, тя цялата се разтреперва от жалост и се разридава с потресно ридание. Защото е болна, мъчна и печална цялата твар. Наистина в неговите сълзи плаче мъката на всички създания. Наистина в неговия плач плачат всички хорски очи и всички човешки сърца. Той се мъчи с мъките на цялата твар и тъжи с тъгите на всички твари. Гледайте, Бог ни изпрати Йов, който страда със страданията на цялото човечество. И още нещо: той е нашият Исаия, който образно и вдъхновено осмисля страданието изобщо и отделно богочовешкото страдание. Светът е този болник, разболян от греха, защото грехът е болест и грижата за грешника е грижа за болник. С молитва ходи около тежкия болник нашият лекар и с молитва лекува и изцелява. Не презирай грешниците, но се моли за тях. Жали и съжалявай всяко създание, но не го осъждай. Разшири с молитва душата си и я задълбочи, и ще заплачеш горко - 4 -

5 над тайната на света. Омолитви сърцето, душата и ума си, и те ще станат непресъхващ извор на сълзи за всичко и всички. Преосветеният молитвеник е омолитвил цялата си душа, дух и ум: греховете на всички грешници той усеща като свои, болките на всички твари изживява като свои и се кае за всички грехове, плаче и въздиша. Молитвата разширява човека до Всечовек; прави го чувствителен за всички болки и грехове; дава му способност да плаче с очите на всички плачещи и да тъжи с тъгата на всички тъжни. През дивните молитви на нашия псалмопевец струи душата на Всечовека. Границите на времето и пространството падат; молитвите дишат с вселенски дух: говори не робът на времето и пространството, не човекът, а Всечовекът. С христокопнежната му душа ние сме се влюбили в Христа; и докато робите на времето и пространството се колят за прашните богатства на земята, нашият неустрашим борец за Вечността стои на мъртва стража пред душата ни, коленичи, прави поклони, пада по очи и се моли за всички и за всичко. Господи човеколюбиви, омолитви ме с молитвеността на преосветения отец Николай. > Отец Юстин Попович, 1922 г

6 I Кой ме гледа така втренчено през всички звезди на небето и всички неща на земята? Затворете си очите, звезди и земни неща; не гледайте голотата ми. Стига ми и това, че изгарям от срам в собствените си очи. И какво има да гледате? Дърво на живота, което се е смалило до трън на пътя, та боде и себе си, и другите. Какво друго, ако не огън небесен, паднал в блато, та нито свети, нито гасне. Орачи, не орането ви е важно, а Господ, Който гледа. Свирачи, не свиренето ви е важно, а Господ, Който слуша. Сънувачи, не сънищата ви са важни, а Господ, Който бди. Не локвите край езерото са важни, а самото езеро. Що е цялото човешко време, ако не една вълна, която наквасила веднъж горещия пясък на брега, па се разкаяла, че оставила езерото, защото пресъхнала? Звезди и земни неща! Не мен гледайте, а Господа. Само Той вижда. Него гледайте и ще се видите у дома си

7 Какво има да ми гледате: образа на собственото ви изгнаничество? Огледалото на вашата скоротечност? Господи, чудни убрусе мой, обточен със златни серафими, спусни се върху мен като було върху вдовица и попий сълзите ми, в които кипи мъката на всички Твои създания. Господи, хубост моя, покрий ме. Да не се срамувам вече от моята голота. Да си идат многото жадни погледи, които се кръстосват сега върху мен. > II Кой ме натири в тази плесен? Кой ме хвърли в този прахоляк, та съм съсед на змии и храна за ястреби? Кой ме бутна от високата планина, та съм спътник на кръвници и безбожници? Моят грях и Твоето правосъдие, Господи. От началото на света се е разпрострял грехът ми, и по-бърз е от Твоето правосъдие. Броя греховете на целия си живот и на живота на бащите ми чак до Адам и казвам: истина, милостиво е Божието правосъдие. Раните на бащите ми нося върху себе си, раните им сам подновявах, колкото можах, и сега те всички се явиха върху душата ми като шарена кожа на жираф, като дреха от бодливи тръни.

8 Стига, Господи, отвори изворите на небесната Ти благодат и ме очисти от проказата ми. Да мога да изговоря името Ти пред останалите прокажени, без да ми се изсмеят. Повдигни поне главата ми над гнилата миризма на тази плесен. Да вдъхна небесен тамян и да се съживя. Повдигни ме поне колкото една палма високо, за да мога и аз да се посмея на змиите, които съскат по петите ми. Господи, ако има и едно добро дело на земния ми път, заради него поне ме избави от компанията на злодеи и безбожници. Господи, надеждо моя в отчаянието. Господи, сило моя в немощта. Господи, видело мое в мрака. Тури само един пръст на челото ми и ще се изправя. Или ако съм твърде мръсен за Твоите пръсти, прати ми един лъч от Твоето царство и ме извади, извади ме, Милост моя, от тази плесен. > III Има ли ден от изминалите, човече, който да желаеш да ти се върне? Всички ти се галеха като свила и всички се размъкваха като паяжина. Като мед са те посрещали, - 8 -

9 като смрад си ги изпращал. Пълни са с измама и грях до капака. Виж, всички локви под месечината лъщят като огледала. И всички дни, осветлени от лекомислието ти, лъщят като огледала. Но когато крачеше от един ден на друг, лъжливите огледала се пръскаха като тънък лед и ти газеше през киша и кал. Може ли ден, комуто утрото и вечерта са предели, да бъде Ден? Господи светлоносни, за друг ден копнее моята душа, измъчена от измами: за деня без предели и нощни сенки. За Твоя ден, който наричах свой, когато бях едно с Теб. Има ли щастие, човече, зад теб, което би желал да ти се върне? От две залъгалки с еднаква сладост втората е противна. От вчерашното щастие, турено на днешната трапеза, ти извръщаш глава с досада. Дадени са ти само мигове щастие, за да те нажалят с намека за истинското щастие в скута на неизменно Щастливия, и векове нещастие, за да те пробудят от метежната самсара на измамата. Господи, Господи, едничко щастие мое, готвиш ли конак за отрудения Си богомолец? Господи, младост моя неостаряваща, в Теб ще се умият очите ми и ще светнат по-силно от слънцето. Сълзите на праведника грижливо събираш и с тях световете подмладяваш. > - 9 -

10 IV Учеха ме по-старите, докато бях момче, да се държа за небето и земята, за да не залитна. Дълго останах дете и дълго се подпирах с бастуна, който ми дадоха. Но когато вечността се проструи през мен и се усетих чужденец в света, небето и земята се пукнаха в ръцете ми като слаба тресчица. Господи, сило моя, колко немощни са небето и земята! Изглеждат като дворци от желязо, а се изпаряват като вода на длан пред лицето Ти. Само с перченето си крият своята немощ и плашат деца неуки. Махнете ми се от очите, слънца и звезди. Отбий се от пътя ми, земьо. Не ме лъжете, жени и приятели. С какво можете да ми помогнете вие, които безпомощно стареете и се гмурвате в гроба? Всичките ви дарове са ябълка с червей в сърцето. Всичките ви напитки са минали през нечия утроба. Дрехите ви са паяжина, на която се смее голотата ми. Усмивките ви - жалки, с тях ме викате на помощ, немощните немощния. Господи, сило моя, колко немощни са небето и земята! И всички злини, които хората вършат под небето, са знаци на немощ и пак на немощ. Само мощният има сила да върши добро. Само този, който с Теб се храни и пои, сило моя, се изпълва със сила. за добро

11 Само спящият на Твоите гърди усеща отмора. Само този, който оре пред Твоите нозе, се услажда с плода на своя труд. Мина детинството ми, хранено със страх и незнание, и с него изчезна надеждата ми в небето и земята. Сега само в Теб гледам и за Твоя поглед се държа, люлко моя и възкресение мое. > V Още съвсем малко и пътят ми ще приключи. Още съвсем малко ме придружи, Победителю на смъртта, по стръмния път към Теб. Защото колкото по-високо се изкачвам към Теб, толкова по-силно ме дърпат хората надолу в своята бездна. Бездната е пълна с надменността им и с надеждата им да Те надвият. Истина, колкото по-пълна е бездната им, толкова по-далеч си Ти от нея. Колко глупави са робите на дървото на познанието! Не с Теб измерват силата си, а с количеството си. Не с Твоето име освещават закона си, а с количеството си. Пътят на мнозинството е път на истината за тях. Дървото на познанието е станало дърво на злото, на глупостта и ледения мрак. Истина, познавачите на този свят знаят всичко, само не и това, че са слуги на дявола. Когато дойде последният ден, дяволът ще

12 се зарадва на голямата си жетва. Леле, що е щуро жито! Но поради глупостта си и дяволът пресмята количеството, а не пълнотата. Един Твой клас струва повече от цялата му жетва. Защото Ти пресмяташ пълнотата на Хляба на живота, Победителю на смъртта, а не количеството. Напразно казвам на безбожниците: насочете се към Дървото на Живота и ще узнаете повече от това, което искахте да узнаете. От дървото на познанието дяволът ви прави стълба за подземния свят. Смеят ми се безбожниците и казват: ти искаш покрай Дървото на Живота да ни обърнеш към твоя Бог, когото ние не виждаме. Истина, няма и да Го видите. Светлината, която заслепява и серафимски очи, ще изгори вашите зеници завинаги. От всичко, което расте в земната плесен, най-редки са тези, които вярват в Бога. Мили мои езеро и планина, мило ми е, че и аз съм с тези най-редки, най-нечути, най-презрени. Още съвсем малко, братя, и пътят ни ще приключи. Още съвсем малко ни придружи, Победителю на смъртта. >

13 VI На колене, племена и народи, пред Божието величие. Падате бързо на колене пред вашите главатари, а се бавите пред нозете на Всемогъщия! Оплаквате се: малко ли ни наказва Господ? Да ни беше сторил по-едри и снажни, па тогаз и да ни наказва! А я ни виж сега: повече ли сме от бурен на пътя в този страшен свят, та ни плашиш с гнева на неизмеримо Великия? Безумци! Когато вашите главатари ви викат да вършите зло, от което и светът трепери, тогава не казвате, че сте много слаби. Само за добри дела се оправдавате с незначителност и слабост. И да сте малки на вид, под голямо име сте записани в книгата на съдбата. Праотецът ви имаше снага на архангел и блестеше с архангелски лик. Затова и вам е отредена архангелска награда или архангелска казън. Ала щом в сърцето на вашия праотец влезе желанието да познае творенията извън Твореца, неговият архангелски лик потъмня като пръст и неговата великанска снага се разтроши на ситни трохи на всички вас, неговите потомци. Зер щом пожела да познае ситното, сам стана ситен, за да може да влезе в ситното и да го вкуси, да го опита. Всички ситни трохи, от ситни по-ситни, трябва да се съберат заедно и да се обърнат назад от пръстта към Твореца

14 За да се изправи отново вашият архангелски праотец и да светне лицето му с блясъка на огледало, поставено пред слънцето. Господи мой и Творче мой, изправи човека, както Си го сътворил. Сегашният не е Твое дело. Сегашният е творец сам на себе си. Името му е болест откъде болест в Твоите ръце? Името му е страх откъде страх у Безстрашния? Името му е злоба - откъде злоба у Незлобливия? Изпълни ме със Себе си, здраве мое; изпълни ме с вечната Си утринна светлина и ще се изпарят от мен болестта, страхът и злобата. Тъй и мочурището се изпарява пред слънцето и става на нива плодородна! > VII Ех, да можеха камъните да свирят, и песъчинките на езерния бряг да играят, и листата на всички гори песни да пеят, та да ми помогнат да славя Господа. За да се чуе и гласът на земята сред ангелските хорове. Защото човешките синове се трупат около трапезата на отсъстващия Домакин, но пеят само на себе си и на своите залъгалки, забравяйки, че ще трябва да ги върнат обратно на пръстта. Жалка е слепотата на човешките синове, щом не виждат силата и славата Божия. Птицата живее в гората и не вижда гората.

15 Рибата плува във водата и не вижда водата. Къртицата рови под земята и не вижда земята. Истина, жалка е еднаквостта на човека с птиците, рибите и къртиците. Хората са като добитъка: не обръщат внимание на това, което е в изобилие, а се блещят пред рядкостите, пред изключенията. В изобилие си, Господи, дихание мое, затова Те не виждат хората. Очевиден си, Господи, въздишко моя, затова хорското внимание е отвърнато от Теб и насочено към полярните мечки, към рядкостите в далечината. Усърдно служиш на Твоите слуги, вярност моя сладка, затова си изложен на презрение. Рано ставаш, за да запалиш слънцето над езерото, затова сънливците не Те траят. Ревностен си в паленето на нощни кандила на свода небесен, ревност моя ненадмината, а хорското лениво сърце милее много повече за нехайния служител, отколкото за ревностния. Любов моя, да е моя воля, всички обитатели на земята, водата и въздуха ще се затичат да Ти пеят химни. Да е моя воля, ще падне пердето от очите на земята и разпътницата пак ще стане девойка, каквато си я сътворил. Истина, велик си, Боже мой, дори и без света. Велик си и когато светът Те слави, и когато светът Те хули. Но когато светът Те хули, по-велик изглеждаш в очите на Твоите светци. >

16 VIII Световете се роят около Теб, Господи, като пчели около цъфнала череша. Един свят изблъсква другия, един другиму отнема храната, един другиго смята за паразит. Всички претендират за Теб повече от Теб самия. От кипежа на Твоята пълнота рояци се хранят, Сладост Неизчерпаема. Всички се ояждат и всички си тръгват гладни. От всички рояци хорският рояк си тръгва най-гладен. Не защото Ти, Стопанино, нямаш храна за хората, а защото те не познават своята храна, ами се борят за един филиз с гъсениците. Преди всички творения и преди времето и материята Ти, Господи, си оформил човека в сърцето Си. Първо си намислил човека, въпреки че си го разкрил последен в броеницата на творението. Тъй и градинарят мисли през цялото време за розовия цвят, докато копае и сади сухи шипове. Тъй и зидарят първо замисля кубето на храма, макар да го зида последно. Първо си родил човека в сърцето Си, преди още да започнеш творението. Помогни на смъртния ми език да именува този човек, този блясък на Твоята слава, тази песен на Твоето блаженство. Да го нарека ли Всечовек? Защото както той се е пазел в Твоето сърце, тъй и в неговия ум се е пазел целият свят заедно с човека и спътниците на човека

17 И никой не знае Отца, само Синът, нито пък знае някой Сина, само Отец. Като Нирвана си бил, Господи, преди Синът да се зачене у Теб; без брой и без име си бил. Как да Те възвелича изсред рояка гладни гъсеници, що едно духване на вятъра довява връз цъфналата череша, а друго отвява, и чийто живот минава между две духвания? Господи, блян мой денонощни, помогни ми да Те възвелича. Да не остане нищо велико в сърцето ми освен Теб. Нека Те величаят всички творения, Господи; не Теб за да направят велик, а себе си. Истина, превелик си Ти, Господи, за да могат всичките ни химни да Те направят по-велик. И когато всички рояци насекоми отлитнат от цъфналата череша, тя си остава същата по височина и по пролетна чудна хубост. > IX Господи, сладка тайна на душата ми, колко лек излиза този свят, когато го меря на един кантар с Теб! На едната страна на кантара езеро от разтопено злато; на другата облак дим. Всичките ми грижи и тялото ми с трептежите му от сладост и горчилка какво са,

18 ако не дим, зад който душата ми плува по златно езеро? Как да разкрия на хората тайната, която виждам през кръговете Твои архангели? Как да говоря на трохите за цялото? Как ноктите на пръстите ще разберат за течението на кръвта? Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушали от крясъци. Първо е раждането, па тогаз сътворението. Както мисълта първо се ражда чудно и тайнствено у човека и едва тогава става на дело, тъй чудно и тайнствено се е родил у Теб Всечовекът, Единородният; с него е сътворено всичко, което Бог може да сътвори. В Твоето непорочно девство с действието на Всесветия Дух се роди Син. Това е раждане на Бога свише. Каквото е горе, това е и долу, казваха старите. Това, което стана на небето, стана и на земята. Това, което стана във вечността, стана и във времето. Мил си ми, любов моя, защото си тайна. Нали всяка любов гори и не изгаря, докато трае тайната. Открита тайна изгоряла любов. Заклевам Ти се във вечна любов, както Ти ми се заклеваш във вечна тайна. Облякъл си се в седморни небеса, скрил си се предълбоко от всички очи. И да се слеят всички слънца в едно око, пак не биха прогорили Твоето було. Не нарочно си се укрил, Велики Господи, ами поради нашето несъвършенство. Разложеното и разтрошено

19 творение не Те вижда. Само за онзи не си скрит, който е станал едно с Теб. За онзи, за когото е строшена стената между Аз и Ти. Господи, мила тайна на душата ми, колко лек излиза този свят, когато го меря на един кантар с Теб. На едната страна на кантара езеро от разтопено злато; на другата облак дим. > X До тих език и замислен ум се доближаваш, годенико на душата ми, Душе Всесвети. От говорлив език бягаш като лебед от бурно езеро. Като лебед плуваш по тишината на сърцето ми и го правиш плодно. Съседи мои, престанете с вашата земна мъдрост. Мъдростта се ражда, а не се прави. Както се ражда Мъдростта у Бога, тъй се ражда и на земята. Родената мъдрост прави всичко, но не се прави. С ум ли ще се хвалите, самохвалковци! Що е вашият ум, ако не многознаене? Щом като много знаете, как не познахте миговете на чудесното раждане на мъдростта у вас? Чувам ви понякога да говорите за велики мисли, родени у вас ненадейно и без да сте се трудили. Кой ги е родил, многознайници? Как тъй се родиха без баща, щом признавате, че не вие сте им родители?

20 Истина ви казвам: баща им е Всесветият Дух, а майка оцелялото девическо кътче в душата ви, в което Всесветият Дух още смее да влиза. Тъй се ражда всяка мъдрост на небето и на земята: от Девойка и Светия Дух. Над девството на Първата Ипостас повея Светият Дух, та се роди Всечовекът, Божията Премъдрост. Каквото е девството на Отца на небето, такова е девството на Майката на земята. Каквото е действието на Светия Дух на небето, такова е действието Му на земята. Каквото е раждането на Мъдростта на небето, такова е раждането на мъдростта на земята. Душо моя, всякогашна изненадо моя! Виж: това, което се сбъднало веднъж на небето и на земята, трябва да се сбъдне и у теб. Трябва да станеш девойка, за да заченеш Божията Мъдрост. Девойка, за да те помилва Божият Дух. Всички чудеса на небето и на земята са станали от Девойка и Дух. Девойка ражда творческата мъдрост. Блудната жена прави ялово знание. Само Девойка може да види истината; блудната жена може само да познае тварите. Господи триипостасни, очисти огледалото на душата ми и наклони лицето Си над него. Да светне душата ми със славата на своя Господар. Да се отпечата в нея пречудната история на небето и земята. Да се изпълни с блясъка на езерото по пладне. >

21 XI Щом се вързах за Теб, любов моя, всички други върви се разплетоха. Гледам лястовицата как пищи над разореното си гнездо и казвам: аз не съм вързан за гнездото си. Гледам сина как тъгува за родителите си и казвам: аз не съм вързан за родителите си. Гледам рибата как се дави, щом я извадят от водата, и казвам: това съм аз! Ако ме извадят от Твоя скут, тозчас ще издъхна като риба, хвърлена на пясъка. Как можах толкова безвъзвратно да се потопя в Теб и да живея, ако никога преди това не съм бил при Теб? Истина, бил съм при Теб още от вечността, затова се усещам при Теб като у дома си. Има вечност във вечността, както има траене във времето. В едната вечност Ти, Господи, си бил в неизречената неразличимост на вечерното Си блаженство. Тогава Твоите Ипостаси са били наистина в Теб, защото не са могли да не бъдат в Теб. Но не са се съзерцавали Една в Друга, защото не са знаели за Своята различност. В другата Си вечност Ти си бил в утринното си блаженство и Трите Ипостаси са се съзнали и съзерцавали като такива. Нито Отец е преди Сина, нито Синът преди Отца, нито Всесветият Дух преди или след

22 Отца и Сина. Както човек, будейки се, отваря изведнъж и едновременно двете си очи, тъй изведнъж и едновременно се разкриват Трите Ипостаси у Теб. Няма Отец без Син, нито Син без Светия Дух. Когато лягам край моето езеро и заспивам, без да сънувам, нито силата на съзнанието ми умира, нито желанието, нито волята, но всичко се слива в едно блажено, нирванско, безразлично единство. Но когато слънцето плисне златото си по езерото, аз се будя не като нирванско единство, но като триединство от съзнание, сила и воля. Това е Твоята история в душата ми, Господи, тълкувателю на моя живот. Не е ли историята на душата ми тълкувател на историята на всичко сътворено? И на Теб, крепост моя, и на Теб прости е тълкувател моята душа. Крепост моя, спаси ме от чужденците, които напират върху мен. Живот мой, изгори всички плюнки на смъртта по душата ми и по тялото ми. > XII Помажи сърцето ми с елея на милостта Си, премилостиви Господи мой. Да не се вдигне никога в сърцето ми гняв срещу мощния и презрение към немощния

23 Виж, всички те са по-немощни и от утринната роса. Да не свие никога гнездо в сърцето ми омразата срещу онези, които ми готвят зло. Да се сетя за края им и да бъда спокоен. Милостта отваря път към сърцето на всички творения и донася радост. Немилостта навлича мъгла на челото и носи кобна самота. Помилуй милостивия, най-мека Деснице, и му открий тайната на Твоята мъдрост. Всечовекът е чедо на милостта на Отца и светлостта на Духа. Целият тварен свят е само притча за Него. И мощните слънца на небесата, и ситните капки вода в езерото са все притчи за Него. Всички създания на небето и земята, от премощните серафими около Владетеля до най-ситните прашинки, разправят една и съща притча за Него, своята прасъщност и праизвор. Що са всички неща на земята и на месечината, ако не слънце в притчи? Тъй и всяка видима и невидима твар е Всечовекът в притчи. Същината е проста, но притчите за същината нямат ни край, ни брой. Съседи мои, как да ви говоря за същината, щом и притчите не разбирате? О, да знаете колко сладко е да потънеш на дъното на всички притчи, дето притчите започват и свършват. Дето езикът занемява и всичко е казано отведнъж!

24 Колко досадни стават тогава всичките дълги и сложни притчи на творението. Истина, толкова досадно, колкото да разправяш за светкавиците на онзи, който ги гледа всеки ден. Вземи ме при Себе Си, Сине Единородни, за да бъда едно с Теб, както бях преди сътворението и падението. Нека дългата ми и изморителна притча за Теб приключи със светкавичното Ти виждане. Нека умре самоизмамата ми, че съм нещо редом с Теб, нещо извън Теб. Препълнени са ушите ми с притчи. Зениците ми не щат да гледат вече изложба на одеяния, но Теб, същино моя, претоварена с притчи и одеяния. > XIII Ти не искаш много от мен, любов моя. Виж, хората искат повече. Омотан съм с дебелия шаяк на небитието, който затиска очите на душата ми. Ти само искаш душата ми да отмотае от себе си сенчестия шаяк и да отвори очи за Теб, сило моя и истино моя. А хората искат душата ми да се омотава с все по-дебели и тежки шаяци. О, помогни ми, помогни ми! Помогни на душата ми да стигне до волност и лекота; до лекота и въздушни крила; до въздушни крила и огнена колесница

25 Дълги са притчите, предълги; кратка е поуката една дума. Притчите се преливат в притчи, както гладкото лице на моето езеро от боя в боя. Има ли край преливането на вода под слънцето? Има ли край преливането на притчи в притчи? Дълги са притчите, предълги; кратка е поуката една дума. Ти си тази дума, словесни Боже. Ти си поуката на всички притчи. Каквото звездите чертаят по небето, това шумоли и тревата по земята. Каквото водата струи в морето, това реве и огънят в дълбините. Каквото ангелът говори с очите си, това вика и ходжата от минарето. Каквото Вчера мина и замина, това Днеска иде и напира. Една е същината на всички неща; една е поуката на всички притчи. Нещата са гатанки за небето. Ти си отговорът на всички гатанки. Притчите са Твоето Надълго и Нашироко; Ти си Краткото на всички притчи. Зрънце си злато на бряг от камък. Кажа ли Твоето име, всичко съм казал, и повече от това: Любов моя, помилуй ме! Сило и Истино моя, помилуй ме! > XIV Каква полза от дреха, ако няма тяло, което да я облече? Каква полза от тяло, ако душата

26 не се облича с него? Каква полза от душа, ако Ти не бдиш в нея, Огън под пепелта? Дрехата ми ще е пепел и дим, ако тялото ми не му даде цена. Чудното ми езеро ще е сляпо блато, ако бистрата му вода се изцеди от него. Душата ми ще е пепел и дим, ако Ти се изцедиш от нея, Росо утринна. В пепелта на всички неща Ти изписваш Своето име и с пушека на всички неща забулваш пламъка на сиянието Си. Твоят пламък е роса за жадните, които се притискат към Твоя скут. Но той е огън изгарящ за онези, които бягат от него. Истина, Ти си рай за чистите и пъкъл за нечистите. Когато дойде Последният Ден когато Първият и Последен Ден се открие на хората като Един Ден тогава чистите ще се радват, нечистите ще се тровят. И ще писнат нечистите: ядохме пепелта на земята, а сега и огъня на небето ли ще ядем! Пророците Ти, Майко небесна, бяха търсачи на таен огън, гмуркачи в недра на вулкани. По безкрайната Си милост Ти даде всекиму да извади искрата, за която той се гмуркаше, докато всички искри не се сляха в пожара на Твоя Син. Господи, издигнал си пастири на всяко стадо, а пастирите накладоха огньове за своите

27 стада, за да не измръзнат стадата им на мразовитите друмища на историята. Докато Всечовекът, Единородният Син, не разпали велик пожар и не повика всички стада да се топлят. Виж колко дълбоко се крият всички скъпоценни метали, Око на земните дълбини! Колко ли дълбоко си скрит Ти под пепелта на земята, най-скъпоценни Камъко? Сиромахът оре нивата си и клати глава, когато му говоря: богаташо, дълбоко под безплодната ти нива има езеро от разтопено злато. Не клатете глава, осиротели царски синове, щом ви казвам: тялото е по-скъпоценно от дрехата, и душата от тялото, и Огненият Цар от душата. > XV Бели чайки хвърчат над моето синьо езеро като бели ангели над синьо небе. Нито чайките щяха да са бели, нито езерото синьо, ако великото слънце не беше отворило окото си над тях. Майко моя небесна, отвори Твоето око в душата ми, за да видя кое какво е. Да видя кой обитава в душата ми и какви плодове растат в нея. Без Твоето око аз се лутам безнадеждно из душата си като пътник в тъмна полунощ.

28 Пада и става пътникът, и това, което среща на пътя си, нарича случки. Ти си едничката случка на моя живот, светило на душата ми. Когато детето бяга в прегръдките на майка си, за него няма случки. Когато невестата тича на среща с годеника си, тя не вижда цветето в ливадата, нито чува шума на бурята, нито усеща мириса на кипариса или уханието на тревите, тя вижда само лицето на жениха, чува само музиката на устните му, вдъхва само мириса на душата му. Когато любовта бърза на среща с любовта, нищо не й се случва. Времето и пространството се отместват от пътя на любовта. Безцелните пътници и безлюбовните люде знаят случки и имат история. Любовта няма история, нито историята любов. Когато някой се търкаля надолу по баира или се клати нагоре по него, без да знае къде отива, случките му се натрапват като цел на пътя му. Истина, случките са цел на безцелния и история на безпътния. Затова безцелните и безпътните се бавят при случките и се препират с тях. А аз мълчаливо бързам при Теб и нагоре, и надолу, и пренебрегнатите случки сърдито се отдръпват от пътя ми. Ако бях камък и се търкалях надолу, нямаше да мисля за сипеите, в които се удрям, а за провала на дъното

29 Ако бях планински поток, нямаше да мисля за неравния си път, а за езерото, което ме чака. Страшна е наистина пропастта, към която случките теглят любителите на случки. Майко небесна, моя едничка любов, освободи ме от робството на случките и ме направи Твой раб. Най-ясни Ден, възсияй в душата ми, за да видя целта на моя помрачен път. Слънце над слънцата, единствена случка във вселената, що притегля моето сърце, озари вътрешността ми, за да видя кой смее да обитава там освен Теб. За да изкореня оттам всички плодове, що сладнят отвън, а отвътре миришат на плесен. > XVI Ставайте, синове на Божия Син! Ставайте: станало е и милостивото слънце и е почнало щедро да лее светлината си по тъмните долища на земята. Станало е, за да ви освободи от мрака и страха на съня. Върху слънцето не са изписани вашите вчерашни грехове; слънцето не помни, не злопомни нищо. На неговото лице ги няма бръчките от челата ви, ни жал, ни завист, ни тъга. Неговата радост е да дава, неговата младост е да служи. Блазе на онези, на които служи, защото няма да остареят.

30 Ами ако слънцето ви беше гледало вас, съседи мои? Колко малко светлина би пращало тогава на земята, скъперници! Колко кървава би била светлината му, кръвници. Как би позеленяло, гледайки поедри слънца от себе си, завистници. Как би почервеняло, слушайки хули отдолу, гневливци. Как би се стопило от страст по хубостта на звездите, похотливци. Как би пребледняло от страх някой да не му препречи пътя, страхливци. Как би потъмняло от грижи, грижовници и кахърници. Как би се отровило и остаряло, хранейки се с вчерашното зло, злопаметници. Как би се охладило и умряло, и осмърдяло цялата вселена със своята смърт, проповедници на смъртта. Какво щастие, че слънцето никога не се води по вас, синове и дъщери на земята! Вижте, слънцето не знае много неща като вас, но знае винаги две неща: да е слуга и да е знак. Да е слуга на Онзи, който го е запалил; и да е знак на Онзи, който го е поставил на служба. Бъдете и вие слуги на Онзи, който ви огрява със слънце отвън и със Себе Си отвътре, и ще вкусите сладостта на вечната младост. Бъдете и вие знак на Онзи, който ви е сложил между земните зверове, и ще надминете блясъка на слънцето. Истина, всички твари около вас ще се къпят в лъчите на вашата благост, както луни се къпят в слънчевото сияние. Но какво са слънцето и всички звезди, ако не шепа пепел, през която блестиш Ти,

31 Сине Божи? Шепа пепел, що омекотява Твоя блясък и го пресява като през гъсто сито. Защото в пълния Ти блясък не би се виждало нищо освен Теб, както в пълната тъмнина не се вижда нищо освен мрак. Господи, Господи! Не ни изгаряй с Твоя блясък, непоносим за очите ни, и не ни оставяй в полумрак, в който се крее и умира! Ти едничък знаеш що ни е потребно, Господи, слава Тебе! > XVII Дотегнаха ми съветите на хорските старейшини и мъдреци о, как ми дотегнаха откак Твоята мъдрост разтресе моето сърце и мозък, Свети Боже. Не вярват в Твоята светлина онези, които са влачени от мрачните похоти на сърцето им към пропастта. Няма спиране за камък, който се търкаля надолу по баира. Колкото по-стръмен е баирът и по-дълбока пропастта, толкова по-бързо и неудържимо се търкаля камъкът. Една мрачна похот извиква друга с успеха си, другата трета, докато всичко, що е добро у човека, не повехне, а всичко, що е зло, не плисне буйно като порой. Докато не рухне съвсем сградата на Светия Дух и отвън, и отвътре

32 Докато презрелите светинята не презрат себе си и своите учители. Докато най-сластните им страсти не ги задушат със своята смрад. Докато всички блага, за които са клали съседи и рушили градове, не се присмеят на грозотата им. Тогава те крадливо вдигат очи към небето и през гнойта на своя живот, осквернен и въвонил се, викват: Свети Боже! Как ме боли от човешкото самохвалство, откак разбрах за Твоята мощна ръка, Свети Крепки! Зидат кули от камък и казват: по-добри зидари сме от твоя Бог! А аз ги питам: вие ли или вашите бащи иззидахте звездите? Намират извор на енергия в земята и се хвалят: знаем повече от твоя Бог! А аз ги питам: кой скри енергията в земята, за да я намерите? Хвърчат по въздуха и надменно говорят: сами си направихме крила, къде е твоят Бог? А аз ги питам: кой ви подсети за крила и летене, ако не птиците вие ли ги направихте? Но когато Ти им отвориш очите за немощта им; когато безсловесните твари им покажат страховитата си мощ; когато умът им се смае от звездните кули, които се държат без опори и темели в пространството; когато сърцето им

33 се изпълни със страх от слабостта и безумието им тогава те в срам и покруса протягат ръце към Теб и викват: Свети Крепки! Колко жалка ми е човешката преценка за този живот, откак вкусих сладостта на Твоето безсмъртие, Свети Безсмъртни! Късогледите виждат само този живот и казват: това е животът ни и с делата си ще го направим безсмъртен между хората. А аз им казвам: ако животът ви е като река, тогава трябва да има извор; ако е като дърво, трябва да има корен; ако е като лъч, трябва да идва от слънцето. И още им казвам: между смъртните ли сънувате безсмъртие? Палите огън на вода.spiralata.net Но като видят смъртта, изгубват кураж и мъка им стяга сърцето. Като помиришат плътта на своите мъртви невести; като спуснат в гроба слепите лица на своите приятели; като турят ръка на охладнелите гърди на синовете си; като разберат, че нито царете са могли да се откупят от смъртта с короните си, нито юнаците с яките си мишци, нито мъдреците с мъдростта си тогава усещат студения вятър на смъртта по лицата си, падат на колене, оборват глави над поломената си гордост и Ти се молят: Свети Безсмъртни, помилуй нас! > XVIII Покайте се за пътищата си, жители на земята. Вижте, окото на Стопанина на света бди

34 дълбоко във вас. Не вярвайте на измамните си очи; пуснете Окото да ви осветли пътя. Вашите очи са перде на Божието Око. Покаянието е признание за погрешен път. Покаянието отваря нов път. Покайникът проглежда за два пътя: за този, по който върви, и за този, по който трябва да върви. По-добри от тия, които се каят, са тия, които тръгват по другия път. Казвам ви: два куража са нужни на покайника един, за да заплаче за стария си път, и друг, за да се зарадва на новия. Каква полза да се каете и пак да тъпчете по стария път? Как наричате човека, който се дави и вика за помощ, а като му посочите спасителното въже, не се хваща за него? Тъй ви наричам и аз. Покайте се за копнежа по този свят и всичко, което е в този свят. Защото този свят е гробище на прадедите ви, което стои зинало и ви чака. Скоро и вие ще станете прадеди и ще искате да чуете думата покаяние, но няма да я чуете. Както вятърът духва и отвява мъглата от слънцето, тъй и смъртта ще ви отвее от Божието лице. Покаянието подмладява сърцето и удължава века. Сълзите на покайника умиват чернилката от очите и им дават детинско сияние. Окото на моето езеро е бистро като на кошута, винаги влажно и лъчисто като елмаз. Истина, влагата в очите пресушава гнева в сърцето

35 Душата на покайника е като нова месечина. Пълната месечина трябва да линее, новата месечина трябва да расте. Покайникът чисти нивата на своята душа от бурени и семето на доброто започва да расте. Истина, не онзи е покайник, който се измъчва за едно сторено зло, а онзи, който се измъчва за всички злини, които е способен да стори. Мъдрият стопанин сече не само тоя трън, който го е убол, но и всеки трън на нивата, който може да го убоде. Господи мой, побързай и покажи нов път на покайника, щом презре стария си път. Майко небесна, Невесто на Всесветия Дух, склони се към сърцето ни, когато се каем. Отвори извор на сълзи в нас, за да се умием от тежката тиня, която ни затлачва очите. Душе Всесвети, духни и разсей нечистия задух от душата на покайника, който го е душил и докарал до покаяние. Молим Ти се и Ти се покланяме, Животворни и Мощни Душе! > XIX Изсред хорската врява и смях се издига молитвата ми към Теб, Царю мой и Царство мое. Молитвата е тамян, който непрестанно кади душата ми, и я издига към Теб, и Те накланя към нея.

36 Наклони се, Царю мой, да ти прошепна най-милата тайна, най-тайната молитва, най-молитвеното желание. Ти си целта на всичките ми молитви, на цялото ми желание. Истина, нищо не искам от Теб, само Теб. Какво да искам от Теб, което няма да ме отдели от Теб? Да стана господар над няколко звезди? Няма ли да господарувам с Теб над всички звезди? Да бъда пръв между хората? Какъв срам за мен, когато ме туриш последен на трапезата Си! Да ме славят милиони хорски езици? Какъв ужас за мен, когато всички тия езици се напълнят с пръст! Да се окича с най-големите скъпоценности на света? Какво унижение за мен да ме надживеят и да пръскат лъчи, когато черен мрак напълни очите ми! Да не ме разлъчваш от приятелите ми? Ах, разлъчи ме, Господи, разлъчи ме колкото се може повече от приятелите ми, защото те са най-дебелата стена между мен и Теб. Защо да се молим, казват моите съседи, щом Бог не чува молитвите ни? А аз им казвам: вашата молитва не е молитва, а пазарене. Молите се Богу да ви даде не Бога, а дявола. Затова небесната Мъдрост не приема молитви от езика ви. Защо да се молим, роптаят моите съседи, щом Бог знае какво ни трябва? А аз им казвам: така е, Бог знае, че нищо не ви трябва,

37 само Той. Ето че Той стои пред портите на душата ви и чака да влезе. Молитвата отваря портите пред величествения Цар. Не си ли казвате и един другиму на прага: моля, влез? Не за Себе Си иска слава Бог, а за вас. Всички светове да са, пак няма да добавят нищо към славата Му, а камо ли вие. Молитвата слави вас, а не Бога. У Него е богатството и милостта. Всички благи думи, които Му изпращате, като се молите, ви се връщат двойно. Светлоносни Царю мой и Боже мой, само на Теб Ти се моля и покланям. Излей се върху мен като буен поток върху жаден пясък. Ти само се излей, животворна водо, и ще порасне трева по пясъка, и бели агънца ще пасат по тревата. Само се излей върху изсъхналата ми душа, Живот мой и Спасение мое. > XX Гледай на себе си като на мъртъв казвам си и няма да усетиш идването на смъртта. Затъпи бодила на смъртта о живота и щом дойде, няма да има с какво да те убоде. Гледай на себе си всяка сутрин като на новородено чудо, и няма да усетиш старост. Не изчаквай идването на смъртта. Виж, смъртта вече е дошла и не излиза от теб. Ноктите й са забити в месото ти. А това,

38 което е живяло преди раждането ти и ще надживее смъртта ти, то и сега е живо у теб. Една нощ ангел разви малко от връвта на времето, чийто край не можеше да се види, и ми показа на нея две точки една до друга. Разстоянието рече между тия две точки, това е то траенето на твоя век. Моят век значи вече е минал извиках, - и трябва да се готвя за път! Трябва да прекарам днешния ден като добра домакиня, чистейки дома и готвейки дарове за утрешния празник. Истина, днешният ден на човешките синове е изпълнен главно с грижи за утрешния. Но малцина са онези, които вярват в Твоето обещание и грижа на другия ден с лед смъртта. Нека смъртта ми, Господи, бъде последна въздишка не за тоя свят, но за блаженото и вечно Утре. Между изгасналите свещи на моите приятели догаря и моята свещ. Не ставай луд, карам се сам на себе си, и не жали, че свещта догаря. Толкова ли малко обичаш приятелите си, че се боиш да вървиш след тях? Не се мъчи от това, че свещта догаря, а че ще остави неясна и димна светлина след себе си. Душата ми е свикнала да излиза от тялото всеки ден и всяка нощ и да се простира до границите на вселената. Тъй порасла, тя усеща как слънца и луни плават по нея като лебеди по езеро. Тя свети през слънцата и храни живота на планетите. Тя крепи планини и морета; тя нарежда на бурите и ветровете. Тя изпълва всяко Вчера, Днес

39 и Утре. И след всичко това тя се връща в своето тясно и тленно обиталище на една от планетите. Връща се в тяло, което още минута-две ще нарича свое и което се люлее като сянка между гробните кръстове, между зверските леговища, между воплите на измамените надежди. Не ми е мъчно за смъртта ми, Живи Боже; тя не ме мъчи с нищо. Тя е плашило, което човек сам си е направил. По-силно от всичко па света смъртта ме пъди да вървя при Теб. Един орех имах пред къщата си и смъртта ми го взе. Беше ме яд на смъртта и я клех, говорейки: защо не взе мен, ненаситна твар, но него безгрешния? Но сега и себе си смятам за умрял заедно с моя орех. Безсмъртни Боже мой, погледни милостиво на една догаряща свещ. И очисти нейния пламък. Защото само чист пламък се издига към Твоето лице и влиза в окото Ти, с което гледаш целия свят. > XXI Майко небесна, приеми ме в Твоята слава. Зер световната слава дето замръкне, не осъмва. И короната, която хората дават, е трънен венец за разумните и палячовска капа за безумните. Докато златото е под земята, всеки го иска и търси. Но щом накити

40 главата на един човек, мракът на завистта и омразата почерня блясъка му. Направи ме скрито злато в най-скритата си съкровищница: да не знае никой за мен, освен Теб. Защото ако Ти ме знаеш, аз съм познат; ако хората ме знаят, името ми е съмнение. Скрий ме от злите очи на света, защото чернея от тях. Запази ме като тайна, която завистта не може да надуши. Бъди по-мъдра от мен и не ме показвай на никого. Виж, аз имах Теб като най-мила тайна и Те показах на света, и светът ми се подигра. Защото завистта се подиграва, щом не може да отнеме. Приятели мои, какво е хорската слава, ако не пиянство, което започва с песни, а свършва в калта? Приятели мои, всички езици, които ви пеят хвала, знаят и още една песен, обратна; ще я чуете по-късно. Бягайте от славата, защото тя е кула, издигната върху китов гръб; да не ви се присмеят от брега и приятелите, и неприятелите. А единодушната слава, която дохожда от хората, е най-безславна, защото е равнодушна. Ако ли пък славата ви е награда от народа, тогава сте като платен надничар и утрешният ден може да ви изпъди от нивата си

41 Истина, никой нов ден не признава уговорката ви със стария. Всеки отваря нова нива и прави нова спогодба. Ако славата ви е дело на вашите мищци, дните ви ще бъдат гняв, а нощите ви страх. Ако славата ви е дело на мъдър ум, той ще стане ялов от нея и няма да може да крета. Ако ли наречете славата си своя, Небето ще ви накаже за лъжа и кражба. Разходете се със славата си през гробищата и вижте дали мъртвите ще ви славят. Всъщност вие и сега вървите през гробища и от подвижни гробове приемате слава. Кой ще ви слави, щом подвижните гробове станат неподвижни? Ще се нажалите много на оня свят, щом чуете искреното мнение за себе си от онези, които са ви славили в тоя. Майко небесна, скрий ме дълбоко от хорските очи и от хорския език там, дето само Твоето око вижда и само Твоята реч се чува. Моля Ти се, Вечна Хубост моя! > XXII Сине Божи Единородни, приеми ме в Твоята мъдрост. Ти си глава на всички

42 човешки синове, Ти си техният небесен разум, осияване и радост. Ти си Този, който мисли едно и също добро у всички хора: една мисъл и една светлост. С Теб човек човека познава, с Теб човек човеку пророкува. С Твоя глас хората се чуват, с Твоя език се разумяват. Истина, Ти си Всечовек, защото всички хора са по същността си в Теб и Ти си във всички и във всичко. Ти градиш човешкия ум, а Твоята сянка 1 го разгражда. Ти си оформил всички форми и на всички си ударил печата на Своята мъдрост. Ти си създал всички земни съдове и си ги напълнил с песента и радостта на свещената Единична Тройност. Господи Величествени, който играеш в скута на Майка Си, оживотворен от Светия Дух, изправи ума ми с Твоя ум и го очисти с Твоя лъч от мрачни мисли, мрачни предчувствия, мрачни планове. Господи Величествени мой. Ти изпълваш цялата душа на Майка Си, нейните момински недра; нищо друго няма в душата на Майка Ти, освен Теб. Ти си Нейният блясък и Нейният глас, Нейното око и Нейната песен. Ти си гордостта на Господа Светия Дух, действието Негово и плода Негов - 1 Под сянка владиката Николай има предвид противоположността на Божия Син небитието, призрачността на света, лишен от Бога. Бел. прев

43 Неговият труд и Неговото милеене. Господи Величествени, Който играеш в скута на Майка Си, оживотворен от Светия Дух! Ти си храбростта на Светата Троица, Нейният героизъм и Нейната история. Един троичен лъч си дръзнал да пратиш в мрака и хаоса, и светът стана чудо, на което окото се не наглежда и ухото се не наслушва, Творче и на окото, и на ухото. И цялото това чудо е само Твой блед образ, Твой пръснат и натрошен лик в парчета полузрачно огледало. Сърцето ми копнее за цялостния Ти образ, Сине Божий. Защото е горчиво да съм късче от Твоя образ, което се люлее несигурно върху океан от тъмнина. Разшири клетката на моята душа, просторе на трислънчевото Божество. Осветли моя ум, светлино на ангелите и тварите. Ословеси моя живот, Премъдро Слово Божие. Направи душата ми девойка и бъди нейно око и нейна песен. > XXIII Стаята на душата ми не е проветрена, а Ти тропаш на вратата, Страшни Душе Свети. Само един миг, докато проветря стаята си от нечистите духове, и ще Ти отворя. Че сега и да Ти отворя, Ти няма да стъпиш в стая, пълна с тежък задух,

44 и ще си тръгнеш от моя праг завинаги. Само един миг, моля Ти се, най-мили гостенино мой! О, какъв срам, колко се разтегли този един миг! Още малко и целият ми век на земята ще се събере в този миг. А Ти търпеливо чакаш на прага и се ослушваш за стъпките ми. Дръзки са неканените гости у мен, дръзки и твърде намножени. Тръгна ли да отворя прозореца, те ми извиват ръцете назад. Ида ли към вратата, за да усетя Твоето животворно присъствие, те ми се увиват около нозете. Вързаха ме с навикване към техния гаден мирис, та зъзна от свежото и треперя от новото. Ах, само да не закъснея да Ти отворя вратата! Но ето че и с цената на смъртта на този робски живот аз ще Ти отворя широко всички прозорци и щом влезеш, ще оживиш тази леш с Твоя животворен дъх, Твоята младежка сила, Твоята любовна роса. Душе с мъжка сила, утринна ведрина, вечерна тишина; по-лек от съня, по-бърз от вятъра, по-свеж от росата, по-сладък от майчин глас, по-светъл от пламъка, по-свят от олтарите, по-силен от вселената, по-жив от живота - на Теб се моля и покланям, придружи ме на стръмния път към вечното блаженство на Троичното Божество. Душе огнени, който никога не се разлъчваш от Вечното Девство, пронижи моята душа, очисти я, освети я, намириши я с небесен тамян, засели се в нея и я направи Своя

45 невеста, за да зазвучи в нея песента на Божията мъдрост и да се отвори окото на вечността. Ти, който рано раниш и никога не дремеш, научи ме да бдя будно и да чакам търпеливо. > XXIV Ти, Който сипваш от Своя свят елей в звездите и от безумни пожари правиш кандила пред Небесната Слава, сипи от Себе Си и в моята душа и от пожара на страстите ми направи кандило пред небесата. Ти, Който ходиш безшумно по цветните поляни и пръскаш цветето с Твоята благодат, за да прозира през него не кръвта на земята, а Божията хубост, напръскай и моята душа с Твоята благодат, за да не се каже за нея: подула се е от земна кръв но: украсена с Божията хубост. Ти, Който разбъркваш всяко пепелище и сееш живот, посей живот и в пепелта на тялото ми, за да живея и славя делата Ти. Ти, Който укротяваш огън и вихрушка и от бесовете правиш слуги на Вишния, укроти гордостта ми и ме направи слуга на Вишния. Ти, Който милуваш горските зверове, помилвай и мен, озверен от невежество. Ти, Който оплождаш всяко живо семе; Който витаеш във всяка утроба; Който седиш в птичето яйце и майсториш ново чудо

46 на живота, оплоди, моля Те, и невидимото семенце на доброто у мен и бди над него, докато не порасне. Душе Страшни и Всемогъщи, Който с присъствието Си правиш от разбойнишките вертепи олтар на Небето и от страшната вселена храм на Бога, слез и у мен, моля Те, и направи от тая шепа пепел това, което Ти можеш и умееш. > XXV Души на мъртвите, придружете ме в славенето на Небесната Триада. Каква друга работа имате, освен да се гърчите от страх далеч от Бога или да се ширите от радост в Неговото присъствие? Оставихте телесната си пепел, вашата любима грижа, и сега трябва да се грижите само за голотата си. Е, сега поне не видяхте ли, че не тялото е давало мирис на душата, а душата на тялото? Колко тежко е на грешната душа, щом остане сама с пълния си мирис, неразтворен в тялото и нескрит с тяло! Истина, колата не отива сама в блатото, ако коларят не я натири. Не видяхте ли сега, че колата е окаляна по волята на коларя? Тя е приела своята награда и коларят ще приеме своята. Грешни души, не копнейте да се върнете в тяло, за да избягате от грозния мирис, който

47 ви души там, отвъд. Ще донесете своя мирис със себе си и ще го умножите в новото тяло. Грешни души, не копнейте да влезете в тяло, за да избягате от огъня, който ви пече, и от пушека, който ви задушава! Вие носите и огъня, и пушека със себе си; тялото ви няма да е ваш спасител, а ваша жертва. Но насочете вниманието си към вечното Девство Божие, което може да разпръсне грозния мирис от вас, и към Моминския Син, който ще ви осветли с пламъка на троичната мъдрост, и към Всесветия Дух, който ще ви добави сила и храброст, за да се извисите към ангелските кръгове. Пречистени души, дето миришете по-чудно от всички земни балсами, не се отделяйте от нас земните, дето още час-два се лутаме по страдалческите ви дири и по пепелта ви. Всички чисти на земята ще бъдат чисти и на небето; те ще са ви приятели, намирисани с райски балсам и облечени в девствена белота. Засилете любовта си към нас и молитвата си за нас. Защото между вас и нас няма друга преграда, освен слабата завеса на тялото ни. Защото ако вие сте избързали, а ние забавили, пътят е същият и градът на края на пътя също. Праведни души, и ние се молим Господу за вас, за да е по-лек и бърз вашият излаз към Него. Макар по-немощни от вас, ние пак се молим Богу за вас. Молим се от обич; тъй и по-малкото и слабо братче протяга ръце, за да помогне на по-стария и силен брат

48 Защото както младите и старите братя са едно в очите на любовта, която ги е родила, тъй и ние сме едно в очите на премъдрата и всемогъща любов на Вишния. Безбройни ята умрели души, не пищете и не се лутайте, и не гледайте назад към хладния остров на земния живот, на който ние, малобройните, ще се бавим още час-два, докато не ви придружим в полета ви към топли и светли предели. За всички вас, и праведни, и грешни, се молим на Небесната Милост: да не се лутате, да не се плашите и да не гледате назад, но с пълни крила да се насочите все напред и все нагоре - към светлина и радост, към мир и пълнота. > XXVI Станете, всички творения, и послужете на Господа, жив и грижовен за вас. Поклонете Му се и послужете Му, защото никой по-голям от Него не ви е навестявал в тая долина на страх и плач. Слугите идват и се правят на господари. Господарят дойде и стана слуга. Слугинските господари гледат да загосподаруват над колкото може повече хора и неща, а господарският Слуга гледа да послужи на колкото може повече хора и неща. Станете, кринове полски, и замиришете, защото името ви спомена Неговата света уста.

49 Станете, камъни, и поклонете Му се, защото по вас ходеха светите Му нозе. Стани, пустиньо, и се зарадвай, защото теб Той освети с най-дългите и най-тайнствените Си молитви. Станете, пшеницо и лозо, защото Той ви благослови над всички неща. Станете и Го благословете. Станете, риби, и прославете Господа, защото беше гладен и Го нахранихте. Станете, вода и въздух, и послужете Му, защото Той със Своята сила ви успокои и умиротвори. Стани, черницо, и се облечи в свила, защото на теб Той съгледа грешника и го спаси. Станете, овце и волове, и се ужасете, защото във вашето мизерно обиталище Той се роди. Станете, птици, и запейте, защото Той ви даде за пример на човеците. Стани, миро, и заблагоухай пред Неговия престол, защото Той бе помазан с теб и спаси грешницата. Станете, тръни, и се засрамете, защото Му причинихте болка. Станете, дърво и гвоздеи, и се покайте, защото неволно Му нанесохте мъки на кръста. Станете, жители градски, и заридайте, защото не Му вярвахте

50 Станете, старейшини народни, и се посипете с пепел, защото Го осъдихте. Станете, сиромаси, и се притиснете към Него, Защото Той е вашето богатство. Станете, царе, и оставете короните си пред Него, защото Той едничък ще ви научи на истинско първенство и старейшинство. Станете, грешници, и заплачете пред Него, защото само Неговата ръка не хвърли камък то вас. Станете, праведници, и бдете, защото вашият Вожд ви иде. Станете, всички звезди, и заиграйте, защото вашият Светлодател иде да ви нагледа. Стани, вселено, и загърми песен Господня, защото твоят Господ влезе у теб. > XXVII Твоите птици ме будят сутрин, а езерният шум ме унася привечер. Нито птиците ме будят, нито езерото ме унася, но Ти, Гласовити Господи. Ти даваш на птиците Своя глас и на езерото нощния му ромон. На всяко гърло Ти даде глас и във всяко същество положи говор. Обкръжен съм от гласовете Ти като ученик от много учители и ги слушам неуморно от зора до месечина

51 Гласовити Господи, говори по-ясно през Твоите гласове. Слънцето ми говори за блясъка на Твоето лице, а звездите за хармонията на битието Ти. Един е езикът на слънцето и друг на звездите, но всички езици зазвучават от едни струни. У Теб са струните. Ти прати първия глас, който загърмя в глухотата и безвидността на нищото и се разби на безбройни гласове и езици като буреносен облак на капки дъжд. Гласовити Господи, говори по-ясно през Твоите гласове! Един възглас се откъсна от гърдите на Богоневестата, когато видя Своя Син - един глас на ликуваща обич, който не можа да се задържи в мълчание. Този възглас отекна в сърцето на Сина, и този ек този отговор на Майчината любов мина при Светия Дух, който го разхвърля с мощни ръце по всемирния простор. Оттогава целият всемир е изпълнен с Твоите гласове, Песен и обич моя. Гласовити Господи, говори по-ясно през Твоите гласове! Затова си говорил с притчи, Сине Божи, и тълкувал с думи, и възкресявал с думи, защото знаеш тайната на любовта. А тайната на любовта е тайна на словото. През всички същества като през тръби тънки и пламенни се изляха думи, а през думите Любовта на Небето. Гласовити Господи, научи ме на Твоята Любов през всички Твои гласове. >

52 XXVIII Ням и ломотещ се усещам, Разкош мой, щом искам да изразя постоянството Ти и цялата Ти пълнота. Затова моля цялата вселена да коленичи до мен и да говори вместо мен, немия и ломотещия. Зидам Ти каменни олтари, каменни Темелю на моята надежда. А горделивите синове на света, които Ти се правят по-близки и от Твоите светци, ми се смеят: гледайте го тоя езичник как се кланя на камък вместо на Господа! Истина, не се кланям на камъка, но заедно с камъка на Живия Бог. И камъкът се е отдалечил от Господа и иска спасение. Грехът ме е направил по-нечист и от камъка пред лика на Небето. Нека и камъкът се спаси заедно с мен и като олицетворено постоянство да ми помогне да изразя постоянството на правдата Божия. Затова прегръщам камъка като мой другар в пропастта и другар в молитвата и спасението. Паля елей и восък на каменния олтар, Светлост Неугасима. А горделивците се надигат и викат: гледайте го тоя суеверник, който не знае, че Бог е дух! Знае слугата Ти, Господи, че Ти си дух, но знае и Твоята милост към всяка плът. Щом видя светъл елей и уханен восък, си казвам: с какво повече си ти от елея и восъка? Слънцето по пладне и елеят в полунощ по-ясно представят светлостта на

53 Господа на славата, отколкото ти. Нека ти бъдат в помощ, като се молиш. Нека ти бъдат другари в молитвата и спасението. Китя олтара Ти с дървени икони, и златни кръстове, и сребърни свещници, и свилени покривки, и свети книги, обвити с кожа. И правя дълбоки поклони пред накитения Ти олтар. А горделивците ми се смеят и казват: гледайте го тоя идолопоклонник как се кланя на мъртви твари, а не на Господа! А Ти знаеш, единствени Идоле мой, че само на Теб Ти се кланям. Но за да не овладее гордостта сърцето ми и да не отложи спасението ми, аз призовавам и дървото, и тревата, и смолата, и животните да викат заедно с мен към Теб, всяко на своя език. Виж, всички творения се нуждаят от спасение, затова всички трябва да се сдружат на молитва с човека, водач в греха и водач в спасението. Освещавам хляба и виното на олтара Ти и храня с тях моята душа. Нека ми се смеят горделивците до края на времето, аз пак няма да се засрамя от желанието да се храня и поя с Теб, Животворна Гозбо моя. Кланям се пред каменния олтар, за да се науча да гледам на всичко, което ям, като на Твое свето тяло, и на всичко, което пия, като на Твоя пречиста кръв. Моля се с всички творения и за всички творения, за да се науча на смирение пред Теб и да изкажа цялата тайна на любовта ми към Теб, Обич Всеобхватна. >

54 XXIX За всички хорски грехове се кая пред Теб, Многомилостиви. Виж, семето на всички грехове е посято в кръвта ми. С Твоята милост аз плевя злите посеви ден и нощ. Да не никне бурен, но чиста пшеница на нивата Господня. Кая се за всички грижовни, дето кретат под товара на грижите и не се сещат да положат всичките си грижи върху Теб. За слабия човек и най-малката грижа е непоносим товар, а за Теб планина от грижи е като купчина сняг, хвърлена в огнена пещ. Кая се за всички болни, защото болестта е плод на греха. Щом душата се очисти с покаяние, болестта изчезва заедно с греха и Ти се заселваш в душата, Вечно Здраве мое. Кая се за неверниците, дето с неверието си трупат грижи и болести и върху себе си, и върху своите приятели. За всички богохулници се кая, дето хулят Теб, знаейки, че хулят Стопанина, който ги храни и облича. Кая се за всички човекоубийци, дето убиват живот, за да опазят своя. Прости им, Многомилостиви, защото не знаят какво вършат. Защото не знаят, че няма два живота във вселената, а само един, нито двама човека, а само един. Ах, колко мъртви са онези, които са убили половината си сърце!

55 Кая се за клетвопрестъпниците, защото наистина и те са човекоубийци, самоубийци. За всички грабители на братята си и събирачи на непотребно богатство плача и въздишам, защото душата си опазиха, а нямат с какво да излязат пред Теб. За всички горделиви и надменни хора плача и въздишам, защото пред Теб са като просяци с празна торба. За всички пияни и лакоми плача и въздишам, защото станаха роби на своите роби. За всички неверни съпрузи се кая, защото изневериха на доверието на Духа Светаго, който ги избра, за да зида през тях нов живот. А те служението на живота обърнаха на негово съсипване. За всички празнословци се кая, Господи, защото направиха най-скъпоценния Ти дар, дара на словото, евтин пясък. За всички рушители на съседското огнище и съседския мир се кая и въздишам, защото проклятие навлякоха върху себе си и своя народ. За всички лъжливи езици, за всички мътни очи, за всички люти сърца, за всички ненаситни утроби, за всички мрачни умове, за всичката зла воля, за всички черни помисли, за всички гибелни намерения - кая се, плача и въздишам

56 За цялата история от Адама до мен грешния се кая, защото цялата история е в кръвта ми. Защото аз съм в Адам и Адам е в мен. За всички светове, едри и ситни, които не треперят пред страшното Ти присъствие, плача и викам: Владико Многомилостиви, помилуй и спаси ме! > XXX Изтрий, Господи, всичките ми спомени - освен един. Защото спомените ме правят стар и немощен. Спомените ми опропастяват днешния ден. Те затискат днешния ми ден с миналото и отслабват надеждата ми за бъдещето, защото с легиони ми викат в ушите: ще бъде само това, което е било. А аз не искам да бъде само това, което е било. Аз не искам и Ти не искаш, Господи, бъдещето да е подновено минало. Нека да стане нещо небивало, което никога не е виждано. Прекалено хубаво е слънцето, за да гледа само повторения. Утъпканият път измамва пътника. Дълго земята е кретала по земята. Досадни станаха земните друмища, защото се повтарят от поколение на поколение през цялото време. Изтрий, Господи, всичките ми спомени, освен един

57 Един-единствен спомен не изтрий, но заздрави. Не изтрий, но заздрави спомена за славата, която имах, когато бях целият с Теб и у Теб преди времето и неговите измами. Когато и аз бях хармонично троичен в светото единство, както си Ти от вечност във вечност. Когато и моята душа беше сдружена със светостта и живота. Когато и моята душа беше девическа утроба, и моят ум моминска мъдрост, и моят живот духовна сила и светост. Когато и аз бях целият светлина, и тъмнина нямаше у мен. Когато и аз бях блаженство и мир, и не познавах мъките на неравновесието. Когато и аз Те познавах тъй, както Ти ме познаваш, и не бях размесен с тъмнина. Когато нямах граници, нито съседи, нито делене на Аз и Ти. Този спомен не изтрий, Родителю мой, но заздрави. Макар той да ми открива пропастта, по която днес кретам в унижение и нищожество. Макар той да ме дели от приятелите и приятността. И да руши всички прегради между Вчера, Днес и Утре

58 Макар той да ме изкарва от себе си и да ме прави луд в очите на спътниците ми. Истина, немило ми е всяко приятелство, освен Твоето, и всеки спомен, освен спомена за Теб. Милостиви Родителю мой, изтрий всичките ми спомени освен един. > XXXI Пръснал си светлина в мрака, Господи, и произлязоха бои и форми. Надвесил си лицето Си над бездната, чието име е Нищо, и бездната се мъчи да изобрази със сенки хубостта на Твоето лице. Както Те сънува бездната, тъй Те изобразяват всички твари. Хубаво е и моето езеро, докато мирното слънчево лице стои надвесено над него. И всеки, който мине, хвали хубостта на моето езеро. Но щом слънцето отнеме своя лик, езерото ми става мрак и бездна. И никой от минувачите не хвали езерото ми без присъствието на слънцето и слънчевите светли пратеници. Лицето на бездната опива тия, които не виждат надвесеното слънце над бездната. Хубостта на нещата започва тогава, когато лицето на гледащия се надвеси над тях. Няма огледало, ако няма лице пред огледалото. Но напусто е и лице да има пред огледалото, ако няма светлина. В светлината на Твоето лице аз се оглеждам във всяка твар. Без Теб аз и тварите нямаше

59 да сме огледала един за друг, но мрак и бездна и тъмен трепет. Тварите изопачават Твоята хубост, както сънят изопачава реалността. Както ме мъчат сънищата, тъй ме мъчат и тварите. Защото какво са тварите, ако не сънища за Твоята неизразима Реалност? Казват ми моите съседи: сънувахме хубави сънища. Небето ми е свидетел, че вие сте по-хубави от сънищата си! И вселената сънува и не може да се насънува на хубостта си. Вселено моя сънлива: докато сънуваш, сънищата ти се плашат един от друг, макар да търсят тълкувател и утешител един в друг. Кой на кого е пророк: сънят на реалността или реалността на съня? Вселено моя хубава: сънувай Реалността и Реалността ще ти каже всичко. Признай Реалността, чийто сън си ти, и ще се пробудиш, и няма вече да гадаеш за хубостта, ами ще бъдеш самата Хубост. Една е Реалността, и Хубостта е една, и тя е причината за твоя сън. Не ми говорете, деца, за хубостта на звездите. Ако Господ се оттегли от звездите, езикът ви ще замлъкне. Станете в гъст здрач край моето езеро и се опитайте да му пеете. Истина, ще занемеете и ще се мъчите до слънчевата зора, докато слънцето не полее езерото със своята хубост и не направи безгласното ви гърло гласно. Твоето лице лее хубост връз всички твари. По Твоята хубост вселената плава като чайка по море

60 И над хладна пепел ако се надвесиш, пепелта се преобразява и добива лице. Вразуми сърцето ми, Господи мой, за да не се занасям със смъртна хубост, но с Теб, Безсмъртна Хубост моя. О, едничка Хубост моя! Дай ми Твоето Лице; само това, още и още - Твоето лице. > XXXII Вярата ми Те вижда, Господи. Тя е светлина и зоркост на моите очи. Вярата ми е усещане за Твоето всеприсъствие. Тя превива коленете ми до земята и издига ръцете ми към небето. Вярата ми е докосване на душата ми до Теб. Тя кара сърцето ми да играе и гърлото ми да пее. Когато лястовицата наближава, лястовичетата се раздвижват в гнездото. Защото отдалеч усещат майка си да иде. Вярата ми е моето раздвижване, защото Ти ми идеш, Майко моя. Когато приятел ми пише писмо в далечния град, мислейки за мен, и аз напускам другите си мисли и започвам да мисля за моя приятел

61 Вярата ми е моята мисъл за Теб, която кара Теб, Свръхчувствителния, да мислиш за мен. Разлъчат ли лъва от лъвицата, замъгляват се очите на лъва от мъка по лъвицата. Вярата ми е моята мъка по Теб, когато си далеч от мене, Хубост моя. Няма ли слънце, най-страшни бури връхлитат морето. Вярата ми е уталожване на бурята в моята душа, когато Твоята светлина я облива и умиротворява. Очите ми казаха: не Го виждаме. А аз ги смирих с думите: та вие сте създадени да виждате не Него, а Неговото. Ушите ми казаха: не Го чуваме. А аз ги вразумих с думите: та вие сте създадени да чувате не Него, а Неговото. Нищо от сътвореното не може да види и чуе Него, а само Неговото. Сътвореното вижда и чува сътвореното. Само роденото от Него може да Го види, само роденото от Него може да Го чуе. Не може картината да види художника, но синът на художника може да види художника. Не може камбаната да чуе майстора на камбани, но щерката на майстора чува своя баща. Окото не може да Го види, защото така е сътворено да не Го не вижда. Ухото не може да Го чуе, защото така е

62 сътворено да не Го не чува. Но взорът може да Го види и слухът може да Го чуе. Вярата ми Те вижда, Господи, както роденото вижда своя родител. Вярата ми Те чува, Господи, както рожбата чува своя родител. Бог у мен вижда и чува Бога у Теб. А Бог не се създава, а ражда. Вярата ми е моето гмурване в глъбините на моята душа и изплуването ми с Теб. Вярата ми е едничкото сигурно знание мое. Всичко друго е детинско събиране на шарен пясък от езерото. Вярата ми е едничкото сигурно занимание на моя живот. Истина, всичко друго е само комедия на сетивата. Като кажа: дай ми още вяра, аз мисля: дай ми още Себе си, Отче мой и Боже мой. > XXXIII Моята надежда Те чака, Господи. Да Те чакам е едничкото съдържание и смисъл на моите Утре и Вдругиден. Тревата очаква роса и не се мами. Планината очаква бури и не се мами. Къртицата под земята очаква своята храна и не се мами. Очакванията на всички същества Ти задоволяваш

63 Аз чакам Теб и Ти ми идеш насреща. Според бързината на моето отиване при Теб и Ти дохождаш при мен. Що е Утре, деца на пръстта, ако не вашата надежда? Изкоренете всичките си надежди и ще умре желанието ви да изгрее Утре. Не роптайте срещу Небето, че не ви изпълнява надеждите, а роптайте срещу себе си, че не умеете да се надявате. Небето изпълнява не надеждите, а Надеждата. Най-възвишената и най-силна надежда Небето винаги изпълнява. Не роптайте срещу Небето, че То не гледа вашите роднински и партизански плодове и че не влиза във вашите заговори едни срещу други. То е зорко и милостиво. Зорко за всяко добро у всяка партия и милостиво към немощта ви, ако е придружена от добра воля. Моята надежда не е предчувствие, а сигурност, че Ти ще дойдеш. Ти си обещал и печата на Твоето обещание аз нося в душата си. Ако още не идваш, не Ти си крив, ами аз. Ти си нежен и жалостив и не би искал да ме засрамиш с моята неподготвеност. Затова бавно ходиш и непрестанно ми оповестяваш идването си. Безнадеждността стои със скръстени ръце. А моята надежда чисти и пере непрестанно, и проветрява, и кади стаите, в които ще Те дочака. И се грижи ден и нощ да не забрави нещо, угодно на Теб. И призовава непрестанно ангели, светители и тайновидци

64 да я упътят как да направи пещерата си достойна за Небето. Моята надежда няма ни приятел, ни ортак. Всички други надежди съм изпъдил от себе си като доказани измамници. И на мястото им сега буйно расте само надеждата, която чака Теб. Когато дойдеш, ще ми донесеш дарове пребогати. С Теб, Победителю, ще ми дойде и победа над всички ядове и грижи. С Теб ще дойде светлина, и здраве, и сила, и мъдрост, и цялата пълнота на всички хорски очаквания от началото до края на времето. Истина, хората с много надежди извън Теб седят на планината и чакат слънцето да изгрее от Запад. А аз стоя обърнат на Изток и знам със сигурност, че слънцето скоро ще се роди. Защото виждам зората да руменее. Другите садят сухи тръни в земята и се надяват на зеленина и плод. А моята нива е засята с живо семе, което се разлиства и дава плод. Моята надежда в Теб не е гадание, а сигурност като тази, че слънцето трябва да се роди на Изток и че доброто семе, посято в добра земя, трябва да поникне. Твоя е нивата и Ти си сеячът и семето. Ела, Господи, моята надежда Те чака! >

65 XXXIV Любовта ме прави Бог, а Теб, Боже човек. Дето е един, там няма любов. Дето са двама заедно, там има само призрак на любовта. Дето са трима заедно, там е любовта. Името Ти е Любов, защото Ти си Единична Троичност. Да беше един, Ти нямаше да си нито любов, нито омраза. Да беше двоица, Ти щеше да си безразличност на любовта и омразата. Ала Ти си Троица и затова си любов и тъмнина и безразличност няма у Теб. Любовта не знае за време и пространство. Тя е извън времето и пространството. За нея един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден. Когато съм споен с Теб в любовта, няма ни небе, ни земя има само Бог. Нито Аз и Ти - има само Бог. Любовта има три ипостаси: девственост, познание и светост. Без девственост любовта не е милост, а земна себичност и страст. Без познание любовта не е мъдрост, а лудост. Без светост любовта не е мощ, а слабост. Съединят ли се страст, лудост и слабост, настава адът, който дяволът нарича своя любов

66 Ако душата ми е пречиста девойка, и съзнанието ми яснозрачна мъдрост, и духът ми животворна светост, тогава аз съм любов, която се събира с Твоята. В любовта аз Те виждам като себе си и Ти ме виждаш като Себе Си. В любовта не гледам себе си, но само Теб. В любовта Ти не гледаш Себе Си, но само мене. Любовта се жертва и не усеща жертвата си като даване, а като добиване. Деца на пръстта! Тази дума е най-дългата молитва. Има ли земна любов? питат ме съседите ми. Толкова, колкото и земен Бог! Както и всичко земно, земната любов е само сън и гатанка за любовта. Колкото идолите приличат на Бога, толкова земната любов прилича на Любовта. Колкото пушекът прилича на пламъка, толкова вашата любов прилича на божествената. Щом размените жълтица срещу грошове, вие не наричате грошовете жълтица, а грошове. Защо тогава любовта, разтрошена и смляна на пепел от пространството и времето, наричате любов, а не пепел? Господи, сподоби ме с Твоята любов, с която животвориш и даваш живот. Сподоби ме с Твоята любов, Господи, и ще съм свободен от всички закони. Настани Твоята любов у мен и любовта ще ме настани у Теб. >

67 XXXV Мъченици на правата вяра, молете се Богу за нас. Вашата вяра ви доближи д о сияйния престол на славата, окичен с огнени серафими и могъщи херувими. По-близо сте до безсмъртието от нас и молитвата ви е по-чиста и гласовита. Споменете в молитвите си и нас, за да се разчуят те още повече по небето. Понесете и нас на себе си и ще литнете по-бързо и леко към престола на славата. Който само себе си носи, той по-бавно ходи и повече се спъва. Колкото по-голям товар на своите братя теглите, толкова по-бързо летите. Казах на хората: всички сте мъченици, но не с едно мъченичество. Мъченик за права вяра не е същото като мъченик за крива вяра. И костите им дори се различават, не само душата. Защото душата пренася своята мощ или немощ и върху костите. Вие, дето страдате за правата вяра, страдате за това, което вижда духовният ви взор. Вие, дето страдате за кривата вяра, страдате за това, което виждат телесните ви очи. Вие първите страдате за битие и истина; вие вторите страдате за сън и призрак. Знанието си духовният взор е нарекъл със скромно име вяра. Вярата си плътските очи са нарекли с гордо име знание. И едното, и другото е виждане; първото вижда мирната и светла същност

68 на творението; второто вижда трепкането на тая същност по мрака. От всички работи най-неизбежно е вашето мъченичество, синове на небето и синове на земята. Вашето мъчение е вашето бягство. Или бягате от мрака към светлина, или от светлината към мрак. Ако бягате от мрака към светлина, ще насъскате света срещу себе си. Ако бягате от светлината към мрак, Небето ще се отдръпне от вашето лутане и вашата гибел. Кръстосват се пътищата на хорските синове и сблъсъкът е неизбежен. Зер едни отиват на Изток, а други на Запад. Господ е милостив и праща ангелите Си на всички. Пълна е душата ми с мъченици като плодна нива с жито и бурени. Едни са обърнати на Изток, други на Запад. Шепна на душата си в полунощ: докога ще се разпъваш между рая и пъкъла? Стегни се и иди там, дето са ходили мъчениците на правата вяра. Шепна на съседа си призори: не тръгвай по утъпкания път, защото много леш смърди около него. Но хайде нагоре по планината, която е стръмна, но не мирише на леш. Шепна сутрин и вечер на вас, мъченици на правата вяра: молете се Богу за нас. >

69 XXXVI Мъченици на добрата надежда, молете се Богу за нас. Вие, дето закопахте всички надежди, за да бъдете богати с една. Дето изчакахте края на много хорски надежди, и видяхте пепел. Дето видяхте много разплакани очи да се връщат от гроба на своите надежди. Дето чухте много изповеди за лошия мирис на всяка земна надежда от другия й край. И се отдадохте на разпъване заради една избрана надежда, дето не свършва с пепел, ни с гроб, ни с лош мирис. Вам се молим и покланяме: молете се Богу за нас. Видях дете дълго да тича след птица с шарени пера и зелен клюн, но щом я хвана, птицата го клъвна и то почна да плаче. Рекох: такива сте вие с вашите надежди, деца човешки, и такъв е вашият край. Видях пак дете да търчи след ято пролетни пеперуди, но щом една от тях вече му беше в ръцете, то я остави и се втурна след друга, която му се стори по-хубава. Рекох: такива са човешките синове и такова е тяхното търчане през целия им живот подир много желания

70 Истина, търчането ви е морно и безполезно. Щом дойде смъртният ви час, няма да можете да кажете за какво сте търчали. И ще идете на другия свят с празни ръце и разбито сърце. И синовете на небето търчат морно, но не и безполезно. И щом дойде смъртният им час, те ще могат да кажат за какво са търчали. И на другия свят ще бъдат с пълни ръце и отморно сърце. Орелът вижда агне в полето и се спуска към него, и пита врабчетата, които стоят на гърба на агнето: Не виждате ли агнето? - а те му отговарят: Не, не го виждаме. Тъй е и с мъчениците на добрата надежда. На велико разстояние виждат те храната си и се втурват към нея, докато съседите на тая храна газят по нея и не я виждат. Дълго е търчането след добрата надежда. Но юнакът се решава да търчи и хвърля всички измамни надежди под нозете си, и гази по тях като по сухи листа. Много, твърде много препятствия препречват надеждата му и смъртта е една от тях. Но той ги прескача всичките, прескача и смъртта и тича подир своята надежда. Мъченици на добрата надежда, дето се виете в кръг като ято бели гълъби около Небесната Светлина, молете се Богу за нас. >

71 XXXVII Мъченици на великата любов, молете се Богу за нас. Вие, дето познахте любов, по-силна от смъртта, молете се на Любовта за нас. Дето щастливо се изтеглите в този живот от мрежата на преходната любов, която и един дъжд изпира като петно от боя по стената. Дето проповядвахте, че любовта е по-тайнствена от тялото и по-вечна от небесните звезди. Дето с любовта си разумяхте и дървото, и камъка, и горските зверове, и водните риби. Защото любовта чупи печата на всички тайни и всички неща се показват голи на своя любовник. Дето с любовта си послушахте всички пророци, задоволихте всички религии и изпълнихте всички закони. Най-мощни завоеватели, кой е по-силен от вас? Най-мъдри мъдреци, кой е по-мъдър от вас? Най-редки скъпоценности, кой е по-малоброен от вас? Богове, дето видяхте себе си в Бога и Бога в себе си. Дето имате по-голям дял и от ангелите, защото ангелите са станали ангели без мъка и мъченичество

72 Вам се молим и покланяме: молете се Богу за нас. Да се очистим и ние от призрачната любов, дето завършва с омраза. Да коронясаме и ние нашата вяра и надежда е корона, пред която и слънцето бледнее. Да прогледнем и ние и да се зарадваме с радост, с която само ангели могат да се радват. Да стане и нашият живот трислънчево сияние, подобно на това, от което иде всяка светлина, неразмесена с мрак. Да открием и ние в себе си вечната девойка и предвечния момински син и духа в образа ма гълъб. Мъченици на великата любов, само страданието ви е по-малко от любовта ви. Всяка земна любов носи страдание, по-голямо от нея. А вие се влюбихте в това, което е по-дълго от времето и по-широко ОТ пространството. Слушайки за страданията ви, вашите смъртни братя ги смятат за невероятни и непоносими. Защото могат да си представят страданията ви, но не и любовта ви, не и смисъла на страданията ви. О, да можеха да си представят и вашата любов! Всичките ви страдания щяха да са тогава за тях играчка, както са били и за вас. Както хладният дъжд и бурният вятър през нощта са играчка за майката, която бърза у дома при детето си

73 Светът не може да стори нищо на онзи, който има цел, по-голяма от света. Пространството не може да задържи онзи, който бърза към дом, по-обширен от пространството. Времето не може да попречи, нито да прегази онзи, който има любов, по-свидна от временните създания. През всички пропасти и бури Любовта води своите любимци и ги отвежда при себе си. Мъченици на великата любов, молете се Богу за нас. > XXXVIII През вещите чудотвориш, Господи, щом хората изгубят дарбата на чудотворството. Вода и огън взимаш за Свои слуги, щом хората се откажат да Ти служат. Дърво и желязо обличаш с Твоята мощ, щом тя, презряна от хората, се върне обратно при Теб. Пръст и трева изливат милостта Ти върху избраните от Теб, щом хората станат нечисти за тръбите на милостта. Плат и хартия светят с Твоята сила, щом плътта на човеците затъмни духа им

74 Костите на светителя гърмят за името Ти и присъствието Ти, щом човешките езици занемеят от неверие. Щом генералите забравят да побеждават, Ти редниците правиш победители. Напълнил си с огън мъртви вещи, за да светят, щом мрак покрие звездните очи. Няма ли слънце, папрат и глог светват като слънце. Щом слепи станат водачи на слепите, Ти отстъпваш на коне и псета водачеството. Щом болни се препоръчат за лекари на болните, Ти правиш мъртвите кости лекари. Щом Твоят лик изчезне от човешката душа, Ти даваш сила и мощ на Твоя лик, изписан на дърво. Смеят се ония, които накрай люто ще плачат, и казват: как могат мъртви вещи да правят чудеса, които ние не можем да направим? Не са ли вещите живи, щом Ти си ги оживил? И не са ли хората мъртви, щом Ти си ги напуснал, Господи Страшни? Ангелите Ти знаят това, което хората не знаят: че всички могъщества са Твои, у Теб и от Теб, и че Ти ги изливаш в света през чисти тръби. Какво, ако камъкът е чист, а човекът нечист? Няма ли силата Господня да се излее през камъка, а не през човека?

75 Само праведник се смее със смеха на радостта. Смехът на неправедника е пакост. Смя се неправедник на светителски мощи и се съдра от пакостен смях. О, да знаеше, че мъртвите мощи на светителя крият повече живот от неговите кръв и месо! Истина, пакостта е далеч от Господа Всемилостивия, както е далеч от моминството, словесността и светостта. Виж, Словесният Господ е готов винаги да прави добро на човеците през човеци. Но щом хората се осквернят, обезсловесят и опропастят, Всемилостивият им бърза на помощ през мъртвите неща. Господи Всемилостиви и Многотърпеливи, не оставяй света без тръбите на Твоята мощ и милост. > XXXIX Знаеш ли, дете мое, защо облаците се затварят, щом нивите са жадни за дъжд, и се отварят, щом нивите не го искат? От хорската пакост се е разбъркала природата и е напуснала своя ред. Знаеш ли, дете мое, защо нивите забременяват с тежък плод напролет, а лете дават ялова жетва?

76 Защото и човешките дъщери намразиха плода на своята утроба и го убиват в невинността му. Знаеш ли, дете мое, защо изворите пресъхват и земните плодове нямат вече някогашната си сладост? Заради хорския грях, който вля немощ в цялата природа. Знаеш ли, дете мое, защо победоносният народ търпи поражения от своите несговори и раздори и яде хляб, горчив от сълзи и пакост? Защото победи кръвниците около себе си, а не ги победи сред себе си. Знаеш ли, дете мое, защо майката храни и не може да нахрани децата си? Защото като ги кърми, тя им пее не за обич, а за омраза към съседа. Знаеш ли, дете мое, защо хората станаха грозни и изгубиха хубостта на своите предци? Защото отхвърлиха Божия лик в душата, който отвътре прави лика хубав, и навлякоха образа на пръстта. Знаеш ли, дете мое, защо се умножиха болести и страшни морове? Защото хората почнаха да смятат, че здравето се отнема насила от природата, а не се дава

77 от Бога. А онова, което се отнема с мъка, с двойна мъка трябва да се брани. Знаеш ли, дете мое, защо хората се борят за земя и не се срамуват от равенството си с къртиците? Защото земя им е порасла в сърцето, а очите виждат само това, което расте в сърцето. И затова, дете мое, че грехът ги е направил прекалено слаби, за да се борят за небесата. Не плачи, дете мое, скоро ще дойде Господ и ще оправи всичко. > XL С молитва избистрям погледа на моята вяра, за да не Те изгуби в мъглата, най-ярка Звездо моя.spiralata.net За какво е молитвата ти на Бога? питат ме тъмните аргати на пръстта. Право казвате, синове на пръстта. За какво е на полярната звезда моряшки далекоглед, щом тя вижда моряка и без далекоглед? Но не ме питайте за какво му е на моряка далекоглед, щом сами знаете отговора. Молитвата ми трябва, за да не изгубя спасителната Звезда от погледа си, а не Звездата да не изгуби мен. Какво ще стане с моя вътрешен взор, ако престана да го тренирам с молитва?

78 Не се ли тренират земните войници дълго и упорито да виждат далечните предмети? Не се ли тренират тъкачите на коприна дълго и упорито да различават и най-фините влакна? Как тогава да не тренирам очите на моята вяра да виждат колкото може по-ясно едничкото ми благо? Хванат в мрежата на илюзиите, едва съм видял един отвор навън - мигар да го изгубя от погледа си? Отбележете си, спътници мои: не е евтино нещо виждането на Бога. Вие, дето жертвате богатството си, за да видите разкоша на тропиците и северното сияние на полюса, бъдете готови да платите по-скъпо виждането на Оня, пред Когото тропическият разкош е сиромашия, а северното сияние лоена свещ. И целия си живот да сте дали, за да Го видите, дали сте едва-едва един грош. Но Той е благороден и милостив и не иска от вас повече от това. Вие, треньори на тялото си, дето не забравяте нито една сутрин да тренирате ръце и нозе, глава и врат! Наистина ли сте мислещи същества, вие, самураи? Наистина ли сте мислещи същества, щом смятате, че вярата ви в Бога ще стане и ще остане зорка без трениране? Цялото звездно Небе, дето е гледало още делата на бащите ви, ми е свидетел: вярата ви ще ослепее, ако изобщо някога прогледа. И на мястото на изгубеното добро ще остане само едно лицемерно име

79 Дръжте си очите само три дни вързани и ще усетите, че ги боде светлината на слънцето. Прекъснете връзката си с Бога само за три часа и ще усетите, че ви е болно да гледате Неговата светлост. Питате ме колко трае моята молитва? Ще можете ли да ме разберете, ако ви кажа: по-дълга е от моите дни? Защото с молитвата си трябва да тренирам и вашата вяра, да й отварям очите, да й показвам как да гледа и Кого да гледа. Истина, с молитвата си изпълвам моите и вашите дни. Непрестанно кадя с молитви моята вяра, за да не я заслепят миризмите на пръстта. Непрестанно призовавам всички небесни хорове да ме подкрепят със своята вечна молитвеност, за да се сподобя и аз да видя Славата и Красотата, дето са широко открити пред техния взор. О, спътници мои, колко величествена е гледката на вярата! Кълна ви се, ако знаехте, молитвата ви не би имала ни почивка, ни край. > XLI С пост окрилявам надеждата си в Теб, Грядущи Господи мой. Постът ме кара да се готвя по-бързо за Твоето идване единственото очакване на моите дни и нощи

80 Постът изтънява тялото ми, та това, което остане, да може по-лесно да се осветли от духа. Чакайки Теб, не ща да се храня с кръв, нито да отнемам живот. За да усетят и тварите радостта на моето чакане. Но и въздържанието от храна няма да ме спаси. И с пясък от езерото да се храня, Ти пак няма да дойдеш, ако постът не влезе по-дълбоко в моята душа. Разбрах от молитвата, че телесният пост е повече символ на истинския, твърде полезен за начинаещия в надеждата, но и твърде тежък за тоя, който остане само при него. Затова внесох пост и в душата си, за да я очистя от многото дръзки женихи и да я подготвя като девойка за Теб. И вкарах пост в моя ум, за да изпъдя от него мечтите за светски неща и да разоря всички въздушни кули, построени от тия мечти. За да бъде умът ми изпразнен от света и готов да приеме Твоята Мъдрост. И внесох пост в моето сърце, за да изтребя с него всички страсти и мирски пристрастия. За да владее неизречен небесен мир в сърцето ми, когато бурният Ти Дух връхлети. И наложих пост върху езика си, за да се отучи от безполезни приказки и да говори мирно само ония думи, които отварят път за Твоето идване

81 И ударих пост върху моите грижи, за да ги издухам всички от себе си като вятър, който издухва мъглата. Да не стоят като мътна мъгла между мен и Теб и да не връщат погледа ми към света. И постът внесе в душата ми смирение пред нетварните и тварните светове и кротост към хората и нещата. И вля в мен храброст, за която не знаех, докато бях въоръжен с цялото мирско оръжие. Какво щеше да е надеждата ми без пост, ако не чужда приказка, дето е ходила от уста на уста, докато не е стигнала и до моята? Лъжлив пост придружава измамната надежда, както никакъв пост не придружава безнадеждността. Но както колелата вървят едно след друго, тъй и истинският пост върви след истинската надежда. Помогни ми радостно да постя и радостно да се надявам, най-радостни Празниче мой, Който ми идеш със слънчева усмивка. > XLII Моята любов бди и бдението не я уморява. Този, Когото обичам и Когото очаквам, ми иде, обкръжен от небесна свита. Как ще спя и как бдението ще ме уморява?

82 Бдя над думите на човеците и нещата, не биха ли ми донесли някоя тайна заръка от моята Любов. Ничия дума не ме занимава заради думата или думащия, а заради Теб. Както човек, изгубил гласа си, почва да се ослушва за всеки глас, за да познае своя. И навсякъде намира по някоя нота, подобна на своя глас, но никъде пълнотата на гласа си. Както човек, строшил огледалото си, почва да се вглежда в хорските лица и в лицата на зверовете и тварите. И навсякъде намира по някоя черта, подобна на своето лице, но никъде целостта на лицето си. Тъй и аз бдя над безбройните гласове от цялата вселена, не бих ли разпознал гласа на моята Любов. И бдя над безбройните лица на вселената, от белия езерен пясък до слънчевия кръг, за да разпозная лицето на моята Любов. И никое нещо не ме мами, но всяко ми разказва за Теб малкото, което знае и може. Когато поставям въпроси на хората, от Теб чакам отговорите. Когато нещата ми говорят, Тебе слушам. Когато гледам природата, Тебе търся. Когато хората ме видят замислен, те смятат, че мисля за тях, а аз мисля за Теб. Когато ме видят отруден, те си мислят, че се трудя за хората, а аз се трудя за Теб. Когато природата чуе името си от устните ми, тя мисли, че пея за нея, а аз пея за Теб. Когато храня гълъб, Теб храня. Когато милвам агне,

83 Теб милвам. Когато се усмихна на слънцето, усмивката ми минава през него, докато не се срещне с Твоята. Когато целувам полски крин, целувам подножието на Твоите нозе. Бдението на любовта ми иде успоредно с молитвата на вярата ми и с постенето на надеждата ми. Нито едно от тях не става и не ляга без другите две. Цялата работа на ума ми служи на моята вяра. Цялата работа на сърцето ми служи на моята надежда. Цялата работа на душата ми служи на моята любов. Когато храня гълъб, Тебе храня, Любов моя. > XLIII Никакво зло не могат да ми сторят хората, ако няма кухо място у мен. Видях две пещери; едната отекваше с ехо, а другата беше няма. И в първата се трупаха много любопитни деца и се надвикваха палаво с пещерата. А от другата посетителите бързо се връщаха, защото не им отговаряше с ехо. Ако душата ми е куха, всяко мирско зло ще отеква в нея. И хората ще ми се смеят и ще ми се трупат все по-силно със своя крясък

84 Но наистина не могат да ми навредят злоезичните хора, ако езикът ми е забравил да изговаря зли думи. Нито ще ме нажали някоя външна пакост, ако няма пакост в сърцето ми, та да й отвръща като кози тъпан. Нито мога на гнева да отговоря с гняв, ако гнездото на гнева ми е изпразнено, та няма какво и да се буди. Нито хорските страсти ще ме разбунят, ако страстите ми са станали на пепел. Нито ще ме нажали неверността на приятел, ако съм избрал Теб за свой приятел. Нито мирската неправда ще ме съсипе, ако неправдата е изпъдена от моите мисли. Нито ще ме измамят лъжливите духове на мирската сласт и власт, ако душата ми е като пречиста невеста, която приема само Светия Дух. Никого хората не могат да хвърлят в пъкъла, ако той сам не се хвърли. Нито да вдигнат някого на раменете си до Божия престол, ако сам не се вдигне. Ако душата ми няма отворени прозорци, никаква кал не може да се хвърли в нея. И да се вдигне цялата природа срещу мене, нищо не може да ми направи, освен да стане гроб на тялото ми. Всеки мирски посев се засипва с тор, за да никне и да расте. Ако душата ми,

85 ох, е напуснала моминството си и е приела семето на тоя свят, тогава ще трябва да приеме и онази тор, която светът хвърля на своята нива. Но аз Те призовавам ден и нощ: настани се в моята душа и затвори всички отвори за моите неприятели. Направи пещерата на душата ми празна и няма, та никой ОТ света да не пожелае да влезе в нея. Душо моя, единствена грижо моя, бъди на стража и различавай гласовете, които отекват и теб. И като познаеш гласа на своя Господар, напусни другото и отговори с цялата си сила. Душо моя, пещеро на вечността, не допускай кременните разбойници да влязат в теб и да накладат своя огън у теб. Бъди няма, когато те викат. Бъди неподвижна, когато се удрят в теб. И търпеливо чакай своя Стопанин. Наистина ще дойде. > XLIV Слизам дълбоко в сърцето си, за да видя кой обитава в него освен мен и Теб, Вечни Боже? И със страх намирам многобройни чужденци да се борят за подялбата на сърцето ми. Толкова ги намерих в моето сърце, колкото от Адамово време има човешки и нечовешки души. И тогава разбрах защо сърцето ми изнемогва и не може да приеме нито Теб, нито мен

86 в дома си, ами ни гони навън, стопаните си - на границата на тяхното владение. Преди да изляза от утробата на майка ми, светът с неговите желания се засели у мен. За всяка ласка на света скъпо и прескъпо плащах аз, късайки всеки път и давайки частица от сърцето си. Докато не му дадох цялото си сърце; и ласките му станаха горчиви. Оплакват ми се старците от годините си, казвайки: от многото години остаря сърцето ни. Истина, старци, не от много години е остаряло сърцето ви, а от много желания. Тъй съветвам сърцето си в самотата му: откъсни се от вчерашния ден, защото и той кече се е откъснал от теб. Всички ония неща, за които желанието те връзваше, днес вече ги няма: едни се промениха, други болест ги загрози, трети умряха. Нито пък ги има предметите на утрешните ти желания. Времето шиба с бич своето стадо и стадото му се поти и облива с кръв под ударите му. А образите на днешния ден ти подхвърлят нови желания, мое препълнено със сенки на мъртъвци сърце, и утре те ще станат също сенки на мъртъвци. Не буди отминалите чувства; толкова пъти ще те вържат към стълба на времето, колкото пъти ги разбудиш, сърце мое. И ще станеш роб на времето, и ще остарееш, и ще умреш преди смъртта

87 Разсечи час по-скоро възлите на страстите; те са вързани от нишките на преплелите се и често подновявани желания и чувства. По-лесно е да разсечеш отделните конци на желанията и нишките на чувствата, отколкото яките възли на страстите. Но и тях трябва да разсечеш, ако ще и да се разкървавиш, мое сърце, ако искаш ново детство и нова младост, по-чудна и вечна от отминалата ти младост. Изхвърли света от себе си, сърце мое, и го виж колко е немощен. И погледни след това себе си, и ще усетиш неочаквана сила. Светът ни се вижда могъщ само докато му робуваме. И ще станеш просторно като вечността, и вечността ще се засели у теб. Триедини Боже, Ти имаш сърце, необзето от тъмнина и свободно от света: очисти сърцето ми от омразните чужденци, дето го прошариха с тъмнина! Нека сърцето ми бъде светло. И тъмнината да кръжи безсилно около него, но да не може да го обземе. Нека сърцето ми бъде сърце на син и наследник, а не на слуга и крадец. Дай ми сърце Иисусово; много обикаляла тъмнината около Него и искала да влезе, но не можала. Царице с небесна хубост, огради сърцето ми с майчинска грижа. Душе Свети и Всемогъщи, оплоди сърцето ми с небесна любов. За да бъде всичко, което се

88 ражда и израства от него, не от плът и кръв, но от Теб, Душе Свети и Господи мой. > XLV Слизам дълбоко в ума си и намирам в него юдеи, що запречват влизането Ти, Светлоносни Царю мой, и пълнят целия свят с приказки за бягството си от фараонското царство, вместо то да избяга от тях. И разгледах всичко, що обитаваше в моя ум, и извиках отчаяно: та това не съм аз, нито моят Бог, нито царството на моя Бог! Всичко това са отзвуци и образи на земята, които моите прекалено чевръсти сетива са докарали отвън и натрупали в ума ми. Ала де съм аз? Де е моят Цар и моят Господ? Де е царството на моя Цар? Мигар в обетованата земя докарахте цялото царство египетско? И в града на моя Цар пренесохте цялото блато нилско? Калпава е храната на моя ум, ако се храни само С това, което сетивата му доставят. Външни отпечатъци и представи, сенки на сенките, уголемени до страшни размери като всички Сенки, които порастват страшно там, дето светлината е малко това ли е моят ум? Цялата мисловност на моя ум не е друго, освен зидане на немощни градежи от немощни сенки. И разгледах внимателно полето на моя ум, дето с пъргавината на много паяци се зидаха и рушаха

89 цели градове от сенки, по-слаби от паяжина, - и се нажалих, и се съветвах сам със себе си: На какво сенките могат да играят, ако не на светлина? Не е ли тая светлина моят ум? Няма ли сенките да се смаляват толкова, колкото светлината на моя ум се увеличава? Но дали и моят ум не е само слаба сянка на Божия? Тежко ми, ако след като се разлъчи от тялото, моят ум остане сам във вечността с тия страховити паяжини! И в самотата си говорих на моя ум: сега, когато не виждаш нищо, не чуваш нищо, не миришеш нищо, не вкусваш нищо, не пипаш нищо - какво те изпълва сега, ако не призрачните образи и спомени за това, което си чул, видял, помирисал, вкусил, попипал, и което си е отишло в миналото, променило се, загрозило, разпаднало, умряло? Защо веднъж завинаги не погребеш мъртвите си и не ги оставиш на другите мъртъвци, и не побегнеш оттам, ами стоиш като гробище, по което играят сенки и мъртъвци и което чака нови мъртъвци? Как тъй горният Йерусалим, градът на моя Цар, се е превърнал в царство на мъртвите и в световно сметище! Царю мой, чувам Твоя тайнствен шепот и разбирам; виждам Твоята светлина и проумявам. И щом разбера и проумея, радост ми изпълва очите със сълзи и виквам: спасението ми е у моя Господ!

90 Той е светлината на моя ум, на който аз бях сънлив страж, та влязоха чужденци и помрачиха царската светлост. Господ ще ми помогне щом призная, че нямам други помощници във всички светове да изхвърля мрака и мрачните чужденци от моя ум. Нека мракът кръжи около моя ум, но да не влиза в града на Царя на Светлината. > XLVI Слизам дълбоко в моята душа, за да видя кой се ражда в нея и какво излиза от нея? Колко страховита е дълбината на човешката душа, Невесто Небесна, щом човек се осмели да се гмурне в нея! През света и ада се гмурва човекът и изплува чак при белите като мляко ангелски хорове, що стоят около Теб като външна дреха Твоя. Потреперих, щом погледнах цялото многобройно потомство на моята душа, което се уплаши от мен и се разхвърча като ято разпъдени гарвани. А душата ми лежеше развратена като блудница на стъгдите вавилонски, забравила своя годеник. И в гнева на немощния, и по обичая на кривия почна да се оправдава моята душа,

91 и преди още да съм я обвинил, говореше: Не ти ли раждам синове? Не ти ли пращам духове? А аз се изчервих от срам и рекох: Истина, в това е и моята, и твоята гибел, че ми раждаш синове, когато на мен ми трябва Син, и ми пращаш духове, когато на мен ми трябва Дух. Родила си ми не синове, а слуги и разбойници. Пратила си ми не духове, а грозни обитатели на ада. Като девойка си ми дадена да те пазя, на твоя сродник, та от Светия Дух да заченеш и Син да ми родиш. А ти, никаквице, зачена не от Бога, а от света, и ми роди не Бога, а света. Защо не изчака Божия Дух в моминство, ами прие духовете на мрака, които се намножиха у теб и заробиха моето сърце? Сложена си, за да бъдеш храм Божий, а ти се обърна на крайпътна кръчма, дето разбойници се отбиват и лежат. Защо не роди Сина на Мъдростта, Който би ти дал светлост и глас, ами роди синове на злото, дето се докопаха и до моя ум и ми платиха с мрак и безсловесност? Виж, какъвто плод раждаш, с такъв плод се и храниш. И всичко, което излиза от теб, ти се връща умножено. О, да знаеше, душо моя, да знаеше само хубостта на невестната Девойка, чийто образ

92 ти трябваше да бъдеш у мен! Колко чуден и могъщ е Духът, Който я осенява! Колко прекрасен и величествен е Синът, Който се ражда от Нея! Уверявам те, с кръв щеше да проплачеш, грознице моя, дето удряш печата на своята грозота чак и върху тялото ми. И щеше да се отречеш от грозните духове, душо моя, и в свине щеше да ги натириш. И щеше да изпъдиш от къщата си своето потомство, дето храни със свинска храна и теб, и себе си. И щеше да прекадиш с най-уханна смирна своя дом, и да го осветлиш с олтарни свещи. И да го окичиш с цветя и звезди. И ангелите, дето стоят като белоснежно було на твоята Небесна Господарка, щяха да ти идват свободно на гости и да ти носят блага вест, от която утробата ти щеше да трепери. Да трепери като утринна роса на планински връх под нежните удари на слънчевите лъчи. И щеше да се зарадваш, душо моя, между повехналите земни души. И щеше да ми родиш син, който да прогони със светлостта си небитийните сенки от моя ум и с огъня си похотите на света от моето сърце. И да освободи живота ми от властта на злите духове, и да го обвие в мантията на Божия Дух. Виждам сълзи вместо гняв в очите ти и се радвам, душо покайна. Усещам твоето мълчание, в което ти се бунтуваш срещу самата себе си

93 Покай се и се обнови, душо моя; покай се, докато още имаш време. Облечи се в моминство и побързай, дорде грозната ти временност не е станала грозна вечност. > XLVII Ела ми близо и още по-близо, величествени Душе на Истината. Ела и влез в мен по-дълбоко, отколкото светлината и въздухът влизат. Виж, без светлина мога цяла нощ да прекарам, а без Теб не мога и в постелята си да легна. И без въздух мога десет крачки да стъпя, а без Теб и една не мога. Настани се в душата ми по-дълбоко, отколкото мисълта ми може да проследи. Цялата вселена не може да насърчи душата да издържи в моминство, ако Ти не я насърчиш. Светът непрестанно моли душата ми да се венчае за него. Всичките си блага предлага на душата ми, само да престане да Те чака. Всичките си гробове варосва с бяло, само за да примами моята душа. Цялата си пепел изнася на слънце и я пресипва като бисер само за да прилъже моята душа. Покажи, Душе Свети, целия Си блясък, за да познае душата ми чия невеста е тя. Ела ми близо и още по-близо, Сило на Светата Троица. Влез в моята свяст по-дълбоко, отколкото мислите и представите на света могат да влязат. Както една мъдра майка, щом стане трудна, готви

94 и кичи люлката на своя син, тъй и Ти, моя Хубост и Чистота, готви и украсявай моя ум за това, което от Теб ще се роди в него. Много зли мисли като змии се крият около люлката на Твоя син. И много опаки желания се надигат от сърцето ми и търсят люлката на царския син, за да го погубят със стрелите си. Отбрани люлката на ума ми и научи душата ми как се ражда и как младенец се гледа. Отбий в най-глухи места пътищата на всички зломисли посетители на моята рожба. И запали най-сияйна звезда над пътя на мъдреците от Изтока, дето с трайни дарове вяра, надежда и любов бързат на гости на моето чедо. Ела ми близо и още по-близо, величествени Сине Божи. Спусни се в сърцето ми по-дълбоко, отколкото кое да е усещане, желание или страст на тоя свят могат да се спуснат. Опази сърцето ми от безбройните търговци, от многото купувачи и продавачи, дето винаги с легиони се роят около младото и неопитно сърце. И научи сърцето ми да не става лудо за шарените измами на хората и нещата. На дъното на сърцето ми се настани като стопанин в своя дом, Сине възлюблени, и му бъди строг съдия и мъдър съветник. Щом душевната чистота и умната мъдрост завземат моето сърце, напразно злите духове ще обикалят наоколо

95 И сърцето ми ще се изпълни с неизречен небесен мир, и ще слави Бога в хор с херувимите и серафимите. И ще върне богато заема на душата и ума, защото като равно на тях с равна мяра ще ги награди. И сърцето ми ще се напълни със сладка любов към моя Господ и с жалост и милост към измъчващите се души в света и в ада. Ела ми по-близо и още по-близо, величествени Господарю мой. > XLVIII Всички пророци от началото на света викат на душата ми да стане девойка и да се подготви за приемането на Божия Син в пречистата си утроба. Да стане стълба, по която Бог ще слезе в света и човек ще се качи при Бога. Да изсуши в себе си Червеното море на кръвнишките страсти, та човекът-роб да премине в земята на обещанието, земята на свободата. Китайският мъдрец подсеща душата ми да стои мирна и неподвижна и да чака Дао да заработи в нея. Слава да е на Лаодзъ, учител и пророк на своя народ! Индийският мъдрец учи душата ми да не се плаши от страданието, но чрез тежка и упорна аскеза, чрез очистване и молитва

96 да се издигне при Вишния, който ще й излезе насреща и ще й покаже Своето лице. Слава да е на Кришна, учител и пророк на своя народ! Царският син на Индия учи душата ми да се изпразни напълно от всички семена и посеви на света, да отпадне от змийските прелести на немощната и призрачна материя и ставайки празна, мирна, чиста и блажена като Нирвана, да чака. Слава да е на Буда, царски син и неподкупен учител на своя народ! Гръмовният персийски мъдрец сочи на душата ми, че във всички светове няма нищо освен светлина и мрак и че душата ми трябва да се откъсне от мрака като светъл ден от тъмна нощ. Защото синовете на светлината се зачеват от светлина, а синовете на мрака от мрак. Слава да е на Зороастър, велик пророк на своя народ! Израилевият пророк вика на душата ми: виж, девойка ще зачене и ще роди син, чието име ще бъде Богочовек. Слава да е на Исайя, прозорлив пророк на моята душа! Господи, избистри слуха на моята душа, за да не оглушее за съветите на Твоите пратеници. Не убивай пророците си, душо моя, защото в техните гробове лежат не те, а техните убийци. Умий се и се изпери; осветли се и в светлост се облечи. Стани мирна сред разбушуваното море на света и пази в себе си съветите на твоите пророци. Предай се цялата на Вишния и кажи на света: нямам нищо за теб

97 И най-праведните хорски синове, верни на теб, са само немощни сенки; като праведния Йосиф, те в твоята сянка ходят. Защото смъртността ражда смъртност, а не живот. Истина ти казвам: лъжат се земните мъже, когато говорят, че те дават живот. Те не дават, а опропастяват; хвърлят и давят живота в Червеното море, и отнапред го затискат с мрак, и правят дяволска измама от него. Няма живот, душо, докато от Светия Дух не дойде. Нито има реалност в тоя свят, ако от небето не се спусне. Не убивай пророците си, душо моя, защото убийството е самоизмама на сенките. Не убивай, защото никого не можеш да убиеш, освен себе си. Бъди девойка, душо моя, защото моминската душа е единствената полуреалност в света на сенките. Полуреалност докато Бог не се роди в нея. Тогава тя ще стане пълна реалност. Бъди мъдра, девойко моя, и приеми сърдечно скъпоценните дарове на мъдреците на Изтока, приготвени за твоя син. Не се оглеждай на Запад, дето слънцето залязва, и не се лакоми за дарове призрачни и лъжливи. > XLIХ Скрий, Боже, от зли очи душата ми, когато ражда Твоята мъдрост. Усамоти я далеч от хората, в пещера чобанска. Никой от смъртните да не я придружава, освен сянката на един

98 праведник. В пещера витлеемска, в пещера от камък, що никога не похули името Ти, там нека се склони бременната ми душа. Нека дружина й бъдат невинните агнета и телета, дето от рождение са предназначени за храна на по-нечисти от тях самите. Нека небесните огньове да горят над пещерата ми и със страх да гледат скромния кът на вселената, черната земя, и най-скъпоценното място в тоя кът, пещерата богородна. Нека се махнат земните царе и мъдруващите градски препирвачи да не се доближават. Скромни пастири на агнета и телета да стоят около моята пещера и да гледат Небето как се отваря, и да пеят заедно с небесните ангели, когато душата ми роди моя спасител. Нека си тръгнат всички останали, които зависят от мимолетни спасители и спасения. Води, Господи, с Твоята светлина източните мъдреци, пророци и светители към пещерата на моята душа. Да й донесат трите най-скъпоценни дара на източното човечество. Първият дар е пророческото знание за Теб; то превъзхожда всички останали знания. Нека носителят на тоя дар кади скъпоценния си товар с молитвите на всички пророци на Изтока и всичките олтари на източните пророци. Другият дар е пророческото очакване на раждането Ти от моминска чистота: нека носителят на тоя дар пази пост през целия

99 път, за да не му се размъти окото от земната нечистота и да не изгуби от поглед пътеводната звезда. Третият дар е пророческата любов към Теб. Нека носителят на тоя дар бди над своя дар през цялото си пътуване. За да не се препъне сърцето му о някоя земна прелест и да не закъснее за поклонението на новородения. Истина, първият от тях е пратен от моя ум и цялата свястност на моя ум. Вторият е от моето сърце и всички желания на моето сърце. Третия чака моята душа, изпълнена с благодат и мир. Но свещените пътници дълго ще пътуват, и ще се спират на своя път, и ще питат за пътя, и ще докарат опасност за моята душа и за първенеца на моята душа. Наивни като гълъби, те ще питат за пътя! Но Ти си безгранично милосърден и безгранично мъдър. От петдесет столетия Ти сбираш скъпоценни дарове на Изток и няма да позволиш носителите на тия дарове да паднат в ръцете на разбойници. От вечност готвиш раждането на Сина Си в моминската душа. И няма да допуснеш да Го убие Ирод, някой, когото земята е родила и коронясала в поегипчения град Йерусалим. Укрий, Боже, душата ми от многото зли очи. >

100 L На тромавите колела на тялото пътува моята душа по тоя свят на измамата, който се мъчи със своята тромавост и масивност да докаже реалността си. Господи Светлоносни, колко страхливо се е долепила душата ми до тленните колела! В заслепението си мисли, че ако падне от тия колела, още по-долу ще падне. Като че ли не са на същия хал и тоя, който е на дървото, и тоя, който е под дървото! В своя страх и незнание цялата ми душа се е предала на тялото, та тялото да я носи по-бавно и по-дълго по пътя към кобния край. Своето господарство, своята реалност - единствената реалност на тоя свят - е отстъпила душата ми на тялото от страх и незнание. Отстъпи огледалото си на слепите и слепите го разбиха на парчета. Спомни си за своето начало, душо, когато си била като слънчев лъч и тялото ти като месечина. Тогава си била остра и прозрачна като слънчев лъч, а колелата ти - бързи като месечина. Тогава си знаела, че реалността е в теб и че колелата ти са само твоя сянка и твое отражение. И не си познавала страх, защото си била зорка и си се виждала окрилена с мощ и безсмъртие. Тромавите колела, на които сега се возиш, сама си ги поискала, по своя воля, по свой страх

101 и невежество, и сама си ги направила. Нито теб, каквато си сега, нито тялото ти, каквото е сега, не е искал Бог. За да се спасиш от мрака, в който те е хвърлило твоето желание, ти си се спускала във все по-гъст и по-гъст мрак, докато съвсем си се помрачила и надебеляла, и дреха за себе си скроила. И си предала окончателно цялото си достойнство на дебелата си дреха само за да се спасиш от страха. Дала си своята реалност на оня, който не може да я носи, и тъй си я изгубила докрай и си станала небитийна и страхлива сянка, както и твоето тяло. Защото реалността е светиня, която щом се изнесе на пазар да се продава и купува, оставя купувача и продавача и си тръгва еднакво от двамата. Затова, душо, и великият индийски мъдрец ти е отричал реалност на теб не по-малко, отколкото на телесната ти дреха. Но ако Бог слезе у теб и се роди у теб, ти ще зарадваш нажаления индийски мъдрец, който седи върху лотос и мисли, защото ще си възвърнеш изгубената реалност. Истина, цялата реалност е у Бога и извън Бога няма реалност ни колкото синапено зърно. Ето, виждам у теб едно светло кътче като осветена със свещица пещера в голяма мрачна планина. Колкото повече гледам тая скрита светлинка у теб, толкова повече тя ми заприличва на моминска хубост, на твоята първоначална хубост, душо моя. От гледането ми малката светлинка расте и все по-ясно разпознавам чудното моминско лице в нея. Като един слънчев лъч, облечен в месечина

102 Там е спасението ти, душо наплашена. Там е твоят живот всичко останало е гроб. О, да можеше само да разпалиш тая малка светлинка като пожар и като пожар да я внесеш в ума и сърцето ми. Стани, душо моя, и обърни погледа си към малката пещера, дето малката девойка обитава. Виж, от тая пещера ще ти дойде избавлението. Там и сега все още ти се пазят цялата ти несъсипана мощ и незагрозена красота, и непродадено безсмъртие. Извън пещерата, извън душата ми, дето девойката ражда Бога, всичко е сянка и пепел, заедно и с тромавите колела на тялото. > LI Душе Свети, виж колко подла е моята душа! Колко страхливо крие Твоя плод, от страх юдейски, от страх пред безбройните деца на мрака, дето е намножила в себе си от своя брак със света. Народила е безбройни вълци и лисици и ги е заселила в царските си стаи, докато Твоят Син няма къде глава да преклони. И всички търсят да убият онова, което се е родило от Духа. Ах, Иродови съучастници! Колко ги е страх от силата и истинската светлина! И треперят за короните си най-вече тия, които са ги отнели от другите и кървави са ги турили на главите си

103 Бягай, душо моя, с твоя единороден плод в Египет, в страна, още по-мрачна от Израил. Виж безбройните роби, които си родила от семето на света, готвят хайка за твоя единствен син и искат да го убият. Но очите на злодейците са по-тъмни от короните им, та в слепотата си не могат да разпознаят Божия младенец. Затуй ще изколят много младенци с надеждата да заколят и твоя. Видях измръзнал овчар да се топли край малък огън. Очите си не сваляше той от огъня, сякаш искаше с пламъка им да му помогне да гори. И бранеше огъня с ръце от студените ветрове, и го духаше с устата си, за да се разгори по-силно, да порасте и да надвие ветровете, да го сгрее. Тъй и в моето сърце бесните ветрове на злите желания духат срещу Божията свещ, за да я угасят. И в моя ум бесните зли помисли храчат срещу единствената светлина, която им готви гибел. Всичко, което си намножила, душо, в ума и сърцето ми, гледа на теб не като на майка, а като на мащеха; и няма ни един от грозното ти потомство, който да сложи пръст на горещия ти език и да те разхлади. Сега за пръв път си станала майка, защото си родила син, който расте в послушание към теб и Светия Дух и сред нежна родителска любов. Не му качвай, робиньо, робските грижи на този свят на главата. Той трябва да расте в сила духовна и да има това, което е на

104 неговия Отец. Виж, той иде като огън, за да изгори твоите неприятели и да освети и стопли теб. Като пратеник ти иде той от царството, дето и ти си царувала в моминска чистота и хубост. Мигар не познаваш своя син, душо безумна? Като вестител ти иде той от царството на светлината, дето и ти си блестяла с блясъка на множество слънца, за да те повика отново в това царство. Мигар не разпознаваш гласа на твоя син, оглушала душо? Като юнак на свободата ти иде той от царството на свободата, дето и ти нявга си живяла, без да познаваш страха и глада на робите, иде, за да те освободи от дебелите вериги, в които те е стегнала дебелостта на тоя свят. Мигар още се бавиш да поздравиш с викове освободителя си, онемяла душо? Душе Всемогъщи, укрепи спасителния младенец в люлката на моята душа. И го опази от всички отровни стрели: отгоре от Израил и отдолу от Египет. > LII Ликувай, душо моя: порасна твоят младенец и се опаса с мощ, по-силна от земята. Рушителят на всичките ти кули от пушек порасна в света и светът не го забеляза и не го позна

105 Пустинята му беше приятел, а мисълта и молитвата връзка с небето, неговото отечество. Ето го, крачи свободно сред мрачното ти потомство. В очите му свети вечност и на лицето му се чете вечност, и в ръцете му борави вечност. По-силен от света, излиза на борба със света с всичките ти призрачни светове, душо заробена. Ликувай, душо моя, щом гледаш младенеца си пораснал незабелязано за света и опасан с мощ, по-силна от света. Мирен като всеки юнак, знаещ за своята непобедима мощ и за отнапред разбитата немощ на противника, крачи моят любим между зверовете и зверовете му правят път, изпълнени със страх. Истина, природата го позна преди хората и му се предаде като честен слуга на истинския си господар. А от хората го позна само един и викна, но викът му остана глас на викащия в пустиня, който хората набързо удушиха с насилие и кръв. Защото насилието е оръжие на немощния и кръвта път на слабостта от Каин до Ирод. Бащата на всички насилници от началото на света го посрещна и му предложи всички блага на този свят само за да бъде пощаден и да не му сгазят нивата. Гледаше го, както нощна сянка гледа изгрева на слънцето и умира

106 Като вестител на живата и вечна Троица стоеше моят любим пред господаря на света на измамата. И царят на тъмнината се опита да разруши хармонията и да разбърка въплътеното триединство. И по своя обичай, според изпробвания си върху човешкия род занаят, той първо поласка стомаха на моя юнак. За да улови стомаха и да му даде първенство над сърцето и ума, а тях да направи слуги и сенки на стомаха. Но долният човек остана в ненарушена хармония със средния и горния човек. Стомахът на моя юнак остана верен на единичната троичност, в която тримата са едно. Тогава господарят на мрака и злото удари с ласкателства сърцето на моя любим. Но сърцето му, по-светло от светлината, не прие мрака в себе си, а остана вярно на троичната хармония. Накрай господарят на мрака с всичките си тъмни сили се нахвърли върху ума на моя спасител, за да изкуши Бога с безумни и грозни чудеса. Но умът на моя единороден беше като слънчево зарево, което изгаря всяка нечистота и я изхвърля от себе си. Тъй и умът не излезе от сладката хармония на светото триединство. Тъй моят победител отнесе първа победа над царя на пушека и пепелта, който излезе да преговаря с моя войвода, предлагайки му всичко освен властта над света. >

107 LIII Небето да се наклони и земята да се повдигне, когато устата си отваря предвечният Ум, роден в пещерата на моята душа от Светия Дух и Пречиста Девойка. Думите Му капват връз гробовете и пепелта почва да зеленее и цъфти. Отхвърлените от света и тези, които са отхвърлили света, тичат насреща Му, а любимците на света с ужас побягват от него. Аз и Отец едно сме. Преди човека, Аз Съм. Тъй говори Мъдростта, родена в твоето моминство, душо моя. Слушай и разумявай вечността си, изгубена в пепелта на времето. Всяка душа, която твори волята на небесния Отец, може да се нарече майка на Божията Мъдрост. Тъй говори Божията Мъдрост, родена от Светия Дух в теб, душо моя: Аз съм живот и възкресение на мъртвите. Който прекъсне връзката с Мен, прекъсва връзката с живота и става като облак дим, в който няма ни светлина, ни влага. Вие, които мислите, че сте живи, а всъщност сте мъртъв облак дим, който се влачи от случаен вятър, елате при Мен и Аз ще ви напълня със светлина и вода, светлина истинска и вода жива, и ще бъдете живи наистина

108 Вие, които драговолно идвате при Мене и се изпълвате с Моя живот, губите себе си, както светът ви е създал, и ставате едно с Мен както и аз съм едно с небесния Отец. Наистина няма да се плашите от времето, защото времето е бич на света и принадлежи на света, а не на Мен. Нито ще ви смутят колебанията на времето и пространството, защото всички колебания са въображаемо плющене на бич по арената и принадлежат на света, а не на Мен. Давам ви Моя мир, който времето не може да смели, нито пространството да стесни, нито всички колебания на света да поколебаят. Изпълнените със света са изпразнени от живота и роби на света. Изпълнените с живот са изпразнени от света и синове на живота. Аз съм изпълнен с живот и смъртта няма дял в Мене ни колкото иглен връх. Затова светът не Ме познава, защото го няма в Мен. Светът познава само своето, както Животът познава своето. И наистина Аз съм най-непознатият гост в света. Дойдох, за да предложа, а не да взема. От Своята пълнота предлагам; от нищото няма какво и да се вземе. Моята пълнота е пълнотата на Бога, Който ме прати в света, за да дам Себе Си на света, да оживотворя гробовете и да се върна пак в царството на живота. Аз и животът едно сме. И преди Адама Аз Съм, и след Адама Аз Съм

109 Душо моя, възкръсвай! Докле Възкресителят ти е при теб, възкръсвай! Щом Той си отиде от теб, ти няма да можеш да правиш нищо, освен да раждаш мъртви и да погребваш мъртви. Стани цялото слух и послушност, мъртвешко потомство на моята душа, и възкръсвай от гроба. > LIV Сине на живота, изпълни земята на тялото и душата ми с Твоя живот, за да има с какво да изляза сред живите ангели. Без Твоя живот няма да мога да дишам въздуха, който ангелите дишат, нито да ям хляба, който ангелите ядат. И ще бъда пак изгонен от портите на Царството небесно, пред които и сега лежа вцепенен. Примами ме светът с хляба си напълни душата ми с камъни. Примами ме с риба и напълни сърцето ми със змии. Примами ме със светлина и покри ума ми с мрак. Не мразя бедняка, но ме отвращава светът, който като него се прави на богат. Нито мразя себичния, но ме отвращава светът, който като него се прави на щедър. Нито мразя безумния, но ме отвращава светът, който като него се прави на умник. Нито мразя болния, но ме отвращава светът, който като него се прави на здрав.

110 Измамника и предрешения мразя, Господи, защото затрупаха живота ми с пръст, говорейки ми през цялото време за небето. Имаше едно време един богат търговец, който умря. И дюкянът му бе разграбен от съседите му и стоя още дълго празен с името на покойния над портите и надписите на скъпи дрехи по рафтовете. И аз съм като този дюкян, рекох със срам. Още нося име, че съм жив, а животът ми е разграбен целият от моите съседи. Сине Божи, Сине на Живота, изпълни земята ми с живот. Първо изхвърли камъните от моята душа и я нахрани с истински хляб. И очисти сърцето ми от змии, и го напълни със Себе Си. И изгони мрака от моя ум, и го напълни със светлината на небето. Защото наистина няма да оживея, ако само душата ми оживее, а сърцето ми остане изпълнено със смъртни желания. Нито ще възкръсна, Господи, в Твоето царство, ако само сърцето ми се очисти, а умът ми остане и занапред изпълнен с мрак. Истина, докато и трите извора у мен не се избистрят, животът ми няма да бъде живот. Избистри ли се един, другите два ще го размътват. Избистрят ли се и двата, третият ще се радва да ги размъти. Всеки от тия три извора в мен е отровител или спасител на другите

111 Сине на Живота, изпълни земята ми с живот. Ти си моята мъдрост, защото в Теб не е само божественият ум, но и божественото девство и божествената светост. Защото ако не беше роден от божественото девство и божествената светост, Ти нямаше да си мъдрост, а ограничено светско знание и вещина. Сине Божи, Ти си едничкият хранителен хляб на моя живот. Моля Ти се, не отвръщай лицето Си от мене грешния. Ти си едничката жива вода, която може да напои жадната пустиня на моя живот. Моля Ти се, не отвръщай лицето Си от мене грешния. Ти си едничкият здрав въздух, който може да изцери вцепенението на моя живот. Моля Ти се, не отвръщай лицето Си от мене грешния. Но помилуй ме и спаси! > LV Кой си ти? питат децата на света Сина ти, моминска душо моя. Защото го виждат да ходи между тях като цар между роби. И слушат Неговите мощни думи, и не разбират. И гледат Неговите мощни дела, и се изпълват със страх. И усещат сила да излиза от Него, и се разтреперват. А твоят Син, най-хубавият между хорските синове, с очи, чисти като на вол, и кротост

112 на агне, и сила на лъв, и размах на орел, и лице на ангел, отговаря: Аз съм Истината. Дойдох от Истината, нося ви дар от Истината и се връщам при Истината. Ако имаше истина при вас, щяхте да ме познаете и нямаше да питате: кой си ти? Истина, вие не умеете да кажете дори кои сте вие; как ще разберете, ако ви кажа кой съм Аз? Вижте, вие сами по себе си сте нищо, като сън, отделен от сънуващия. Не сте дори и два мига във времето, нито две крачки в пространството. Както когато дим се носи над езерото и сянката му играе по водата, тъй и вашият живот е празно и небитийно играене на сенки. Още не сте забравили да изговаряте думата истина, и това е всичко, което ви е останало от Истината. Блещукането на нещата наричате истина. Все едно тъмничарят, който само е чувал за слънцето, да нарече нощната светулка слънце. Който познае истината, истината се заселва в него и той става едно с истината и не е половина, а цял човек. Истината оцелостява и прави цял, докато измамата троши на парчета и смила човека на пепел. Както дървесната пепел не може да познае зеленото дърво, тъй и вие не можете да ме познаете. Наистина Аз съм Истината, съща вчера, днес и утре. Духът на Истината, Който е с Мен, Той

113 говори през мен, Той живее у мен. Без него Аз бих бил нищо като вас. Но заради Него в Мен Аз съм Този, Който Съм. Слязох от небето като нежен дъжд, ла да напълня изсъхналото речно корито, което вие все още наричате река. Други са донасяли закони, а Аз донасям Истината. Други са чистили коритото от блатна утайка и са го готвили за вода, но не са могли да дадат вода. Аз давам вода и пълня коритото, и оправдавам името на реката. Не дойдох при вашата суша, за да ви уча как се копае вода от земята, но дойдох вода жива за да Ме пият жадните. Нито дойдох, за да ви уча как се прави хляб, но да бъда хляб за всички гладни. Нито слязох във вашия мрак, за да ви уча как се добива светлина, но за да ви светя. Вижте, дори слънцето по-малка светлина от мене не учи как се свети, но свети. Нито се спуснах в безумното треперене на сенките, за да ви уча какво е реалност, но за да бъда реалност сред празнината и нищото. Истина, не дойдох, за да ви бъда учител по мъдрост, но за да бъда самата мъдрост. Който не Ме приема, не яде, не пие, не диша, и с това не става едно с Мен, остава извън Мен, което значи, че остава извън живота и истината. >

114 LVI Душата ми тича след истината, Сине на Истината, и няма край нейното тичане, нито име за нейната умора. По-добре се успокой, душо моя, и с покоя си притегли истината. Как ще наречеш оня, който би казал в полунощ: не мога без светлина, ще изтичам до слънцето да донеса няколко лъча? За какво ти е да тичаш хиляди години, щом светлината е по-бърза от теб и може да те огрее за един миг? Отвори се, душо, за светлината и светлината ще дойде при теб. Зидовете между теб и истината, които ти изглеждат като чудовищни планини и които се опитваш да прекосиш с морно тичане, са твое творение и са по-слаби от пяната на езерните вълни. Достатъчно е само да отвориш очи, за да не ги видиш повече. Истина, съществуването им зависи от твоя поглед. Ако не искаш да ги виждаш, те няма и да съществуват. Гледах пиле върху черна табла как тича в кръг, очертан с бяла креда. Гледах го дълго как тича и не смее да прескочи бялата линия, която сигурно му изглеждаше като живо същество или някой висок зид. Такава е, рекох нажален, и моята душа, щом си мисли, че от свободата я делят някои страшни великани или някакви страшни

115 зидове. Всъщност между нейната тъмница и свободата й има само една въображаема линия, по-тънка от косъм. Всички зидове на твоята тъмница, душо моя, се състоят от твоя страх пред света, твоя копнеж по света и твоите мисли за света. Ти сама си ги иззида по упътване на сетивата си от материала, който те ти дадоха - по-слаб и от пяна. В началото ти нямаше сетива и истината не се делеше от теб. Но когато ослепя, прати сетивата си да тичат след истината. И хрътовете тичат и хващат най-близкия и лек лов, и донасят вълци на слепия си господар, и той ги яде като елени. Не тичай, душо моя, защото свойство на сетивата е да тичат. Слугите и робите тичат, а господарят мирува. Виж, в един ъгъл на дълбок мир и моминска чистота в теб се е отворило предвечното ти око. То не вижда зидовете на твоята тъмница и не тича по планината, която не съществува. То е Синът на Истината, един от Троицата, която държи цялото небесно царство и от която ти си се отделила, пожелавайки да бъдеш Четвърта. Истина ти казвам: четвърти не съществува никъде из битието. Името му е небитие. С твоето играене и заиграване по тъмнината ти, душо, си ме направила четвърти. Целият ти народ от света на четвъртите хвърля камъни по Сина на Истината. Бягай, душо бедна, от света на четвъртите. Отдели се

116 от всичко, захвърли всичко, намрази всичко и се поклони на Троичната Истина, която ти се дава чрез Сина на Истината. Господи на Истината и Живота, помогни па душата ми да падне пред Теб и да завика: Ти си моето битие, моят живот и моята истина, премили Сине на Светата Троица. Ти си моето всичко и аз ти се предавам гола и сиромашка. Нямам какво да отхвърля, да презра, да намразя, защото освен Теб нищо и не съществува. Смили се и ме приеми в своите ръце. > LVII Ти ли си този, който ще дойде? - питат синовете на земята Родения от Девойката ти, душо моя. А Роденият от Девойка блести с утринна светлост между синовете на земята, които са мрачни като помръкнали дни. Пламенни серафими сияят в очите Му; премъдри херувими седят на устните Му; господствени престоли заобикалят снагата Му. Виждайки Го сам, като вожд без земна войска, всеки умен човек разбира, че това сигурно е вожд на страшни и безбройни войски от невидими сили. И ето че заобиколеният с ангелски войски твой вожд, душо, отваря уста и отговаря:

117 Истина, аз съм този, Когото очаквате, и на друг не се надявайте. Ако търсите път, Аз съм Пътят. Аз съм вашето Утре от днес до края на времето. Всяко добро, което очаквате от всички утрешни дни, у Мен е. Вашето утре е изпълнено днес у Мен. И нито един ден до последния няма да ви донесе това, което Аз ви донасям. Вижте, Аз съм ден без начало и без край. Аз съм съкровищницата на всяко бъдеще и пътят към тая съкровищница. Цялото бъдеще не може да ви даде и едно зрънце добро, ако от Мен не вземе. Всички пророци са показвали пътя към Мен. В Мен се завършват и губят всички пророчески пътища. Отсега само Аз съм път и извън мен е само безпътица. Както много потоци се вливат в една река и се губят в нея, тъй и всички пророци се вляха в Мене и отсега Аз насочвам потока на живота. Който и занапред продължи да върви по пътищата на пророците, ще върви по свършили пътища и ще се изгуби. Пророците са идвали, за да покажат пътя; Аз съм дошъл, за да бъда път. Който иска да върви след Мен, не може да върви само с нозете си, а с цялата си душа, цялото си сърце и целия си ум. Дълъг е Моят път и ще падне от умора този, който само на нозете си се надява

118 Щом деца желаят да вървят заедно с великаните, трябва да се откажат от своя вървеж и да седнат на гърба на великаните. Който иска да върви заедно с Мен, трябва да се откаже от нозете си и от душата си, сърцето и ума си. Този, който се откаже от всичко това, Аз ще го взема върху моите нозе, в Моята душа, в Моето сърце, в Моя ум. И няма да ми бъде тежък, нито аз ще го уморя. Онзи пък, който не се откаже от всичко, нито ще може да Ме стигне на пътя ми, нито да Ме задържи. Аз съм пътят и този, който върви по Моя път, не върви сам, но с Мене. Пророците са показвали пътя насам и натам, защото сами не са били път. Аз не мога да показвам пътя: оттам, насам или натам, нито да пусна някой от Моите да върви без Мене. Който иска да върви по Моя път, Аз ще го нося на себе си. Още веднъж ви казвам: Аз съм желаното утре и пътят към утре. Без Мен нито можете да намерите пътя към своето желано утре, нито да го дочакате. Богоносни Сине, помилуй ни и ни поведи със Себе Си. > LVIII Питате ме за пътя, уморени бегачи? Закъде бързате, синове човешки? Ако знаехте къде отивате, щяхте да знаете и пътя

119 Безбройни са вашите цели, затова и пътищата ви са безбройни. Сблъсквате се и се проклинате един другиго, защото и пътищата ви се сблъскват. Нека да сте колкото тревата по земята, няма да се сблъсквате, ако имате една цел и един път. И устата ви ще се изсуши от клетви. Тези, които търсят живот и истина, имат една цел и един път. Целта им показва пътя, както светлината показва слънцето. Истина, този, който се крие от слънцето, ще изгуби целта и пътя и напразно ще се лута из мрака насам и натам. Не се впускайте по пътищата на вашите мисли, защото те ви водят само една към друга и извън себе си не знаят ни цел, ни път. Не вярвайте на душата си, ако ви сочи месото, в което се е облякла, като на цел и път. Някого дрехата му да го е водила? Пътят към блаженото царство не се намира, нито показва, нито нагазва. Той се ражда в душата тогава, когато в нея се раждат животът и истината. Роди ли се живот и истина в душата ви, радвайте се и се веселете, защото и пътят е роден. Както животът не може да се отдели от истината, тъй и пътят не може да се отдели от живота и истината. Докато и тримата не се явят, нищо не е явено

120 Не възлагайте надеждата си на утрешния ден, да хвърли уж повече светлина върху кривия ви път. Защото утрешният ден ще е само нова кривина на пътя ви и нова гатанка. Не възлагайте надеждата си на дните, защото дните ви са творение на вашата фантазия. Но възложете надеждата си на Деня, който щом съмне, не замръква. Господи, Господи мой; трислънчево Божество мое, кой ще стигне до Теб? Хорските пътища са като мрежа, по която бегачите цял ден търчат и пак се виждат на старото си място. Слисват ме премрежените хорски пътища и се питам: кой ще стигне до покоя на моя Господ? Който Ме е познал като своя цел, нему ще бъда Аз път към Моите двори. Господи, Господи мой, трислънчево Божество мое, кой ще посмее да влезе в Твоята светлина? Който е свикнал да гледа моята светлина в себе си, той ще посмее да влезе в моята светлина. И няма да бъде изгорен. Душо, душо моя, тринощен мрак мой, кога ще захвърлиш чернилото си и ще станеш трислънчев ден? Спасявай се, докле божественият лъч гори над теб. Защото щом той си тръгне от теб, ти ще се изгубиш, както, виж, губи се и месечината от езерните вълни. >

121 LIХ Колко пъти си плакала, душо моя, за някой, който да знае пътя, и да вижда истината, и да има живот. Отдавала си се жадно на мнозина многознайковци, които са те повеждали по разни пътища донейде и са те връщали назад. Слушала си речите на много бърборковци за истината, душо моя. Но щом си им поставяла най-важните питания, от които утробата ти гори, думите им са се задавяли в гърлото им. А ти, нажалена, си отивала при други бърборковци и си слушала отново същите приказки, които като всички други отиват само донейде като спукани гуми. А тия, дето се опитаха да ти покажат живот, само ти отвориха очите за смъртта. Но ето че възкресителят идва и всестраховитата смърт побягва в страх отпреде му. Ето ти, душо, приказка за живота, който не се смалява от смъртта, а става по-дълъг. Ето ти живи думи за истината, която дава отговор на всичките ти питания още преди да си ги поставила. Ето ти водач, чийто път няма край, и който щом те поведе, не се връща. Ето добър пастир, който цени живота на една овца повече от всички юдейски съботи. И ето

122 лекар, комуто животът на разкаяния грешник е по-скъп от Соломоновия храм. Не се грижи, душо моя, за нито една овца в своята кошара нито една няма да загине. Нито се плаши от вълците край кошарата - нито един няма да нападне. Защото пастирят ти има меч, остър от двете страни. Всичките ти овце са в теб и всички вълци са у теб рожби на твоя брак с небето и земята а моят любим влиза с меч, остър от двете страни. Не плачи, ако те заболи от меча му. Той е добър лекар, сече от теб само това, което не си ти. Не плачи за чужденците, които ти донесоха болест, срам и тежки рани. Не се плаши от неугасимия огън, който той внася в теб. Отдавна иска пожар натрупаният боклук у теб. Дълго ще трае този пожар, защото е гнил твоят боклук. Това, което ще те боли, няма да си ти, душо моя, а твоят фалшив брак и незаконните ти деца. Не роптай, ако той те отдели от баща и майка, братя и сестри. От това, което е небесно, той няма да те отдели. И нито една твоя небесна връзка той няма да разсече. Виж, той само те отделя и чисти от пръстта, и сече връзките ти с пръстта. Ако беше чиста девойка, душо моя, и гледаше с ясните очи на небесната невинност, ти и сама лесно щеше да се

123 откъснеш от тия връзки, защото щеше да видиш, че те всъщност не съществуват. Бързай, душо моя, и се съедини със Сина на Живия Бог, защото не мога да чакам. Съединиш ли се, нито мечът, нито огънят му ще ти бъдат страшни, а сладки като мед. > LХ Топят се снеговете по урвите, щом слънцето заиграе, и потоци се леят, за да умият земята. Кое слънце ще стопи снега от урвите на вашите души, синове човешки, и кой ще умие земята ви? Като от лют мраз е стегната душата ви от греха. Като лански сняг, на който пада нов сняг, тъй недокоснат лежи вашият лански и предлански грях, постеля за греха днешен и утрешен. Не бихте имали грях, грешници да не бяхте; грешна воля да нямахте, не бихте грях имали. Не би останал сняг в планината, ако земята беше топла; да беше топла земята и да си бе отишла хладната мъгла, що крие слънцето, не би останал сняг нито в планината, нито в полето. Хладната пръст и хладната мъгла между вас и вашето слънце трупат сняг върху сняг и лед върху лед. Кой ще прости греховете ви и мразовитостта ви кой ще разтопи?

124 Напразно сами на себе си прощавате греховете. С прощаването на собствените си грехове вие от снега правите лед и още по-гладка постеля за нов сняг. Едничка светлината на трислънчевото Божество може да прости греховете ви, както само слънцето може да разтопи снега в планината, да разтопи снега и леда и да повика цветето от черната земя. Прощават ти се греховете, стани! Човече, познаваш ли Онзи, който има власт да те поздрави с тия сладки думи? Кълна ти се, няма да го намериш, нито ще го срещнеш нейде на земята, ако ще и цялата земя накръст да разровиш. Ако ще и всички земи, що кръжат около слънцето, да разровиш, пак няма да го намериш. Защото Той не е от земя и не земята го храни. Той е небесният човек, спасителят на душата ти; далеч от онзи, който сам на себе си прощава греховете, и близо, много близо до онзи, който е намразил греховете си и вика към небето да ги изтрие. Неговият ум е по-ясен от слънцето и речта му по-топла от него. Той топи снега от душите на човеците и извиква цветето да расте. Всички наслагани слоеве сняг и лед може да разтопи и цялата земя да умие. Него призови от дълбините на душата си и ще дойде. Щом той викне: Прощават ти се греховете, - душата ти, сега вцепенена под товара на греха, ще стане лека и подвижна и ще изчезне парализата на тялото ти

125 Греховете на душата са рани на душата. Как тялото ще бъде здраво при разранена душа? Безумният говори: Виж моя съсед, закоравелия грешник, как цъфти от здраве! Наистина грехът на душата не вреди на тялото, казва безумният. Почакай, безумецо, почакай още малко, докато гнойта на душата не пробие през тялото. Тогава ще затвориш устата си и ще бягаш от греха, както бягаш от смрадна леш. Почакай, докато червеят не разяде ябълката отвътре, и ще се поразиш от нейната външна монехналост и бледина. Тогава и ти ще застанеш с прокажените край пътя и ще викнеш: Сине Божи, помилуй ме! И ще чуеш тогава, и ще разбереш спасителните думи: прощават ти се греховете, иди с мир! > LХI Чувам глас от дълбините да говори: безгрешният ще ходи между болни и няма да се разболее. Зер безгрешността е здраве и сила, пълнота на здравето и силата. Безгрешният не умира. И ако умре поради чужди грехове, ще оживее. Като всички болести и смъртта е болест, донесена от греха. И както ни една болест няма власт над безгрешния, тъй и смъртта няма власт

126 над него. Истина, синове на пръстта, смъртта не е нищо друго, освен болест. Нека дойде този, който е господар над греха, и ще бъде господар над болестите. И ще цери болните, и ще възкресява мъртвите. Виж, безгрешността означава много живот, а греховността малко живот. Хвърляйте горещи въглени в зелената трева и няма да я запалите. А трева, изсушена от сока на живота, въглените ще запалят. Още по-безвредни са болестите за безгрешния, отколкото огънят за зелената трева. Безгрешният има много живот и дава; грешният има малко живот и отнема. Който има много живот, нему още ще се даде, като вода на пълно море. Който има малко живот, от него още ще се вземе. И колкото повече отнема, все по-малко ще има. Истина, животът е дар и с подаряване се умножава. А отнемащият все повече ще се смалява, докато не изчезне. По планинската трева ходи слух: грехът и болестта не могат да нагризат и разядат живота, най-многото да го потиснат и да завземат мястото му. По зеленото езеро ромоли слух: изобилният живот е по-силен от изобилния грях; и изобилният живот ще прогони греха и ще завземе мястото на греха. През цялата земя ходи, ходи слух: живот и болест се като биващо и небиващо; царството на едното не знае за царството на другото

127 През цялата звездна вселена вее, вее слух: допирът до Бога чисти от грях; допирът до Бога цери от болест; допирът до Бога избавя от смъртта. Пророци и мъдреци викат това, което ангелите шушнат: който се допре до живота, ще живее; който се допре до греха, ще умре. Който знае живота, той се знае и от живота; който знае смъртта, се знае и от смъртта. Животът няма очи за смъртта, нито смъртта очи за живота. Виж как присъствието на Слезлия от небето цери тия, които изповядват живот, и умъртвява тия, които изповядват смърт! Виж как Моминският Син е преизпълнен с живот и как го дава на ония женски синове, които се върнаха при моминския свян и замолиха живот от Животодателя! Погледни колко леко е на Препълнения да сипва и на Безгрешния да прощава грехове, и на Здравия да лекува, и на Живоносния да възкресява мъртви! Душо моя, стани и ходи. Ето, прощават ти се греховете. Ето, изцеряваш се от немощта и смъртта е готова да побегне. Застани, душо моя, на малката нивица, която грехът и болестта още не са ти взели. И всички твои бивши ниви, заграбени от небитието, ще си бъдат пак твои. Господи мили и премили, вярвам и изповядвам, че Ти си живот

128 Само ми прости греховете, Славо моя, а всичко останало ще дойде от само себе си. > LХII Войници на живота, воювайте крепко и не преставайте да вярвате в победата. Победата се дава на този, чието око неуморно гледа към нея. Който помисли за поражение, победата му се губи от погледа и той вече не я намира. Малка Звездица в далечината, дето от търпелив поглед расте и се приближава! Животът е победа, деца мои. Войниците на Живота са войници на победата. Пазете будно, за да не прескочи ни един неприятел стената на вашия град. Прескочи ли един, градът е изгубен. Само една змия се е промъкнала в Рая и Раят е станал на Пъкъл. Гледайте, една капка отрова в тяло, пълно с кръв, и лекарите предричат смърт! Не е важно да се убие неприятелят отвън, а да не се пусне той в града. Войници на Живота, воювайте крепко и не преставайте да вярвате в победата. Каква полза, ако завоювате света, а светът завземе мястото на душата ви? Истина, светът ще остане, ала душата ви не. Плашлива птица е душата; и малко прах да хвърлите по нея, тя ще хвръкне и ще ви побегне.

129 По-скъпа е душата от света по-добре да завоювате душата, а не света. По-верен съюзник е душата от света по-добре с душата се съюзете. По-богата е душата от света по-добре запазете богатството си в нея. По-мощна е душата от света по-добре потърсете здраве от нея. По-хубава е душата от света по-добре нея вземете за невеста. По-плодна е нивата на душата от света - по-добре се потрудете на нея. Войници на Живота, воювайте крепко и не преставайте да вярвате в победата. Не гонете дявола с дявол. Защото винаги ще имате дявол в къщата. Но изгонете дявола с Бога. И дяволът ще побегне, а Бог ще остане. Не воювайте с огън срещу огън. Защото ще направите огъня по-силен и къщата ви ще изгори заедно с къщата на неприятеля. Но с вода воювайте срещу огъня и ще го угасите. Не вадете смърт срещу смъртта, защото ще разширите нивата на смъртта. Но извадете живот срещу смъртта и смъртта ще побегне като сянка пред слънцето. Войници на Живота, воювайте крепко и не преставайте да вярвате в победата. Вашата цел е и вашето оръжие. Ако воювате за Живота, от Живота и очаквайте венеца на славата. Недейте има две цели, нито двойно оръжие. Щом цел е животът, животът е и оръжие. Щом цел е смъртта, смъртта е и оръжие

130 Дето се смесват живот и смърт, смъртта е победител. Нито търсете награда от две страни. Защото другата страна е смъртта. Нито служете на двама господари. Защото на другия господар името му е смърт. Всичко жертвайте за Живота и всичко очаквайте от Живота. И Животът ще ви даде всичко. Който завоюва Живота, наистина е завоювал най-богатия град във всички светове. И ще намери в тоя град повече богатство, отколкото окото може да види, и сърцето да пожелае, и сънят да сънува. Войници на Живота, воювайте крепко и не преставайте да вярвате в победата. > LХIII Кой внесе грях в света, Господи, та целият свят се разболя и стана храна на смъртта? Умът е вратата, през която влиза грехът. През ума отровата капна в сърцето и душата. Отделен от моминството и светлината, не троичен, а единичен, умът се отделя от светата Триада и става четвърти, сиреч несъществуващ. И мисли това, което е земно, а не това, което е Божие

131 Отделеният от моминството на душата и светостта на сърцето ум е сянка на Божия Син, опакото на Мъдростта. Тая мрачна сянка хвърля своя мрак и върху душата и сърцето. Обвият ли се и тримата с мрак, образува се несвета триада, сянка на Светата Триада, като всяко небитие, което е трепереща сянка на битието. Кой е първият грях на ума, Господи, който внесе мъка и страдание в целия човешки род? Първият грях на ума е самоизмамата; вторият гордостта. Прикован от сетивата към несъществуващото, умът взема несъществуващото за съществуващо. Самоизмамата смята образа на месечината в езерото за истинска месечина и тича да я грабне от водата. Самоизмамата вижда въжето като змия и бяга от него. Самоизмамата на кучето вижда куче във водата и кара истинското куче да лае срещу собствената си сянка. Самоизмамата за подвижната пепел на тоя свят кара ума да придава реалност на тоя свят и му налага забрава на истински реалния свят. Наистина самоизмамата на ума е първият грях. Този първи грях встъпва в брак с гордостта и от този брак се раждат всички грехове и злини, от които идва мъката и страданието

132 Как гордостта се е появила веднага след самоизмамата, Господи мой? Откривателите на новото и непознатото винаги се изпълват с гордост. Самоизмамилият се ум открива за себе си нещо ново и непознато; о, да знаеше, че открива гроба си! Самоизмамата му открива нереалния свят като реален. О, как това ново разкритие се превръща в пагубно закритие! Откривайки му нереалния свят като реален, самоизмамата му закрива реалния свят и го представя за нереален. Господи мой, единствено съществуващ, спаси моя ум от тези два пъклени гряха. Истино моя, спаси ме от злочестата самоизмама на моя ум. Господарю и Дароподателю на всичко, което съм и което имам, избави ме от гордостта, тази погибел на безумците и глупците. > LХIV Колко дивен е истинският Син Божи! Този, Който не е от сянка, а от светлина. Този, Който представя биващата Триада, а не небиващата. Как е основал мъдростта си върху блажено моминство и мощна светлина като храмов купол на мраморни зидове!

133 Господства, Сили и Власти не свалят очи от Него. Начала, Архангели и Ангели са Негови слуги. И както мед и мляко текат в обетованата земя, тъй мъдростта тече от устните му. Дето е съкровището ви, там е и сърцето ви. Не ви питам какво имате, а какво сте. Ако сте деца на светлината и в нито един член на тялото ви няма тъмнина, тогава вашето съкровище е Отецът на светлината. Блазе ви, ако цялото ви съкровище е при Отца на светлината. Казвам ви, и животът ви ще бъде при Него. А вие, които имате голямо съкровище на земята, пазете се да не станете аргати на своето съкровище. Пазете се това, което сте били в началото, да не стане това, което сте имали вчера. Истина ви казвам, ще станете роби на мрака и светлината ще ви забрави. Вашето имане и сродниците ви са вашите врагове. Те ви връзват за тоя свят и ви затварят портите на небето. Не затрупвайте сърцето си със земно имане, защото ще издъхнете под земята. Но подарете сърцето си на Бога дар на Дарителя - и имането ви ще ви бъде безопасен роб вместо опасен господар. Не давайте цялото си сърце на сродниците си, защото ще ви го погълнат и ще останат гладни. Но отдайте сърцето си на Светия Дух и Той ще нахрани сродниците ви с по-богата храна

134 Тогава сродниците ще са ви сродни не само по тяло и кръв, но и с връзката на Светия Дух. А Духът няма други връзки, освен вечни. Душо моя окаяна, избирай. Или искаш да бъдеш, или да имаш. Ако искаш да бъдеш, твоето имане няма да е по-малко от Божието. Ако искаш да имаш, твоето битие няма да бъде по-голямо от това на езерната месечина. Сине Божи, помогни на душата ми да не се измами и да не избере погибел. > LХV Отде излизат нечистите духове, Пречиста Майко Божия? От нечистата жена; от нечистия й брак със сина й. Нечистият ум мърси душата, своята майка, и от нечистата душа излизат нечисти духове, чиято главна крепост е сърцето. От главната си крепост злите духове нападат с нечист страх своите родители и се множат в душата и ума. Колко е броят на нечистите духове, Пречиста Майко Божия? Повече са, много повече от чистите. Защото са слаби като сенки спрямо чистите духове. И се сбират на легиони срещу един чист дух, момински дух

135 Най-много се множат в гнилото, а най-силно нападат девойката, всичко това, което е моминско в тялото или душата, мъжкото или женското, ума или сърцето. Колкото са погрешните желания и отровните страсти, и чувствата на страх и омраза към всичко небесно, толкова са и нечистите духове в сърцето. Колкото е самоизмамата на ума за света, било в представите и понятията, било в мечтите и думите, толкова са и нечистите духове в ума. И всички нечисти духове на сърцето сеят своето семе по ума. И всички нечисти духове на ума сеят своето семе по сърцето. А всички заедно сеят нечистото си семе по нивата на волята. А в душата, най-голямата си крепост, са толкова, колкото сенки има по света. И се множат един от друг без ред и закон. Заклети неприятели на всеки ред и закон! И се надяват не на качеството си, а на броя. И са издребнели наистина като ситен пясък, и стават още по-дребни. Не от взаимна любов се множат, а от пъклена себичност. Нито пък се радват на съществуването си. Борбата за право и първенство изпълва цялото им време. Тежко на човека, който стане тяхно полесражение. Какъв е резултатът от работата на нечистите духове в човека, Пречиста Майко Божия? Боледуване на вътрешния човек и оттам на външния. Грехът е семе на болестта

136 Семето на греха расте буйно като бурен. Всички болести са следствие на греха. Истина, и слепотата, и глухотата, и немотата, и всичко останало. Колкото и да е чудно да се каже и смъртта е болест, следствие на същата причина, чревоядина от същия червей. Пречиста и Светлоносна Майко Божия, освободи ни от нечистите духове; умий ни от всеки грях; изцери ни от всяка болест, по милостта на Твоя Син и със силата на Твоя Свети Дух. От плесента викаме на колене към Теб: с блясъка Си изгори цялата плесен, която ни задушава, Майко Божия. > LХVI Молим ви се, Серафими, кажете ни: кой пръв усети присъствието на Моминския Син в света? Нечистите духове първи Го усетиха и се изпълниха със страх. Дето има страх, там има и перчене; дето има перчене, там има и дързост. Наистина най-кривите най-много се плашат от съдията и щом съдията дойде, те първи го разпознават. Праведникът не познава съдията, защото не мисли за него, нито го очаква. Грехът не го кара да наостря уши и да слухти отде ще се появи съдията.

137 Молим ви се, Херувими, как нечистите духове усетиха присъствието на Моминския Син в света? Както и мракът усеща светлината. Кой е по-чувствителен за светлината от мрака? Камъни, треви и животни още спят преди съмване и не долавят деня, докато мракът вече е усетил идването на унищожителя си и разтреперан се готви да бяга. Тъй и демоните усетиха идването на Моминския Син преди всички земнородни, по-чисти от тях. Молим ви се, Престоли, как Моминският Син победи нечистите духове? Нечистите духове представляват някаква мощ само на земята. Небето гледа на тях като на отнапред победени от собственото си зло. Щом стопанинът се появи на нивата си, крадците бягат към оградата и търсят отвор да излязат. Молим ви се, Господства и Сили, кои четири победи отнесе Моминският Син в света? Четирите победи са победи над четирите злини, които извират една от друга като мътна река от мътен извор. Първата победа е над нечистите духове, от които идва грехът. Втората победа е над греха, от който идва болестта

138 Третата победа е над болестите, които завършват със смърт. Четвъртата победа е над смъртта. Молим ви се, Власти и Начала, коя е най-голямата победа на Моминския Син? Нито една не е по-голяма или по-малка. Само първата е първа и последната - последна. Втората не е могла да стане без първата, нито третата без другите две, нито четвъртата без всички тях. И четирите са една четворна победа, която огрява изтока, запада, севера и юга на целия истински свят. Молим ви се, Власти и Начала, коя е най-голямата победа на Моминския Син? Човекът, който може да я разбере, усети и усвои. Който я разбере, се кланя на Моминския Син ден и нощ. Който я усети, плаче от радост, че я е усетил, и от срам, че толкова късно го е направил. Който я усвои, губи женския син у себе си и става момински син. Вам се молим и покланяме, сонмове светители и мъченици, дето сте разбрали, усетили и усвоили победата на Моминския Син. Заедно с всички небесни сили се молете на Моминския Син за нас, дето сме още на полесражението. >

139 LХVII Мащеха е земята, Майко Небесна, и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби. Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга. Както зверче, паднало в дълбока яма, почне да рови земята все по-надолу и по-дълбоко, за да се спаси, и отдалечавайки се от спасението, мисли, че е близо до него. Истина, такива са и хорските синове, дето се трудят много около земята и по своя труд оценяват близостта на спасението. За какво ви е това ровене в пръстта, все по-дълбоко и по-дълбоко? Хорски синове, спасението ви е останало зад гърба ви. Казвате: още малко по-дълбоко да копнем и ще излезем на светло. А аз ви казвам: още малко по-дълбоко в пръстта и ще сте съвсем далеч от светлото. Казвате: още само утре и вдругиден да свършим някои работи и царството на доброто ще бъде изградено. А аз ви казвам: всичките ви градежи от пръст

140 ще се срутят върху главите ви и вашите утре и вдругиден ще бъдат отново само болезнено надигане изпод руини. Бащите ви се утешаваха по същия начин и измряха под развалини и недовършени постройки. Стълби ви трябват и нищо друго освен стълби. Да излезете от трапа, в който сте се напъхали. Да избягате от хладните прегръдки на мащехата. Девойката е стълба. Тя пали небесна свещ в тъмнината ви и показва пътя. Тя е зорка и знае това, което сте забравили. Скарана със земята, тя е приятелка с небето. Оголена от тъмнина, тя е облечена в светлост. През нея Небето гледа вас. През нея вие можете да видите небето. Тя е внимателна към вас; правота има в нейния ум; небесна мъдрост в нейната утроба; свещен пламък в нейното сърце. От нея излиза лекар и лек. От нейните бедра се ражда водач и път. Тя не е мащеха, а майка, и не обещава на своя син повече от това, което може да даде. Нейното даване е нейното обещание. Докато даването на мащехата е цялото в обещания. Мащеха е земята, Майко Небесна, и като мащеха постъпва с нас. С черно було Те е скрила от очите ни,

141 за да не Те виждаме и да мислим, че Ти си мъртва. Затова поколение след поколение се държи за мащехата и целува твърдата й ръка. Блесни, Майко, с Твоето лице, и мащехата ще побегне, и робите ще станат синове. > LХVIII Индиецът проклина кармата. Мюсюлманинът проклина късмета 2. Християнинът проклина греха. Всички проклинат своето проклятие; истина, всички проклятия са несвобода. Всички проклинат своята несвобода - единствената благословена ругатня. Всички се бунтуват срещу прахта, която постепенно ги засипва, сигурна в своята победа. Истина, играчите не обичат този, чиято победа е сигурна в играта с по-слабия. Не несвободата проклина индиецът, ами робуването на по-лош от себе си. Не несвободата проклина мюсюлманинът, ами робуването на по-лош от себе си. Не несвободата проклина християнинът, ами 2 Владика Николай използва думата късмет в нейното първоначално значение на Изток предопределението на Аллах, фатална съдба. За съжаление то е изгубено в българския език. Бел. прев

142 робуването на по-лош от себе си. Нито един не се бунтува срещу господаря като господар, а като по-долен от себе си. Светът търси господар. Пробвайки разни господари, пада под нозете на слуги и хранейки се с пепел, показва само с бунтуване достойнството си. Съветвах се със самия себе си и се питах: можеш ли да отхвърлиш от гърба си кармата планина превисока, стара като света и тежка като света - можеш ли да я отхвърлиш от своя гръб? Мигар не може капка вода да намери път да излезе изпод планината на светло? Мигар не може огънят в сърцето на планината да си проправи път и да избие навън, дето го чака слънцето? Отново се съветвах със себе си и се питах: можеш ли да станеш късмет на късмета? Може ли камиларят да спаси себе си и камилата от самум, връщайки се навреме от пътя без оазис? Мигар не може синът да влезе в бащинията си с бащиното си пълномощие? Мигар не може законопослушникът да стане законодател? Отново се съветвах със себе си и се питах: можеш ли да излезеш от нивата на греха, в която едно семе дава стотина жетви? Мигар не може този, който е намерил по-добра нива, да остави по-лошата?

143 Мигар не може този, който е познал в спътника си злодеец, да се обърне и да побегне от него? Но страхът в мен отговаря: ами ако няма друга нива? Ами ако няма друг спътник? Отговаря моето по-храбро аз: Като говорим за Брама, не говорим ли за друга нива? Като говорим за Аллах, не говорим ли за друг спътник? Като говорим за Христос, не говорим ли за спасение? Господарю Небесни, приеми душата ми за своя слугиня. Виж, единствената ми свобода е да служа на по-добър от себе си. > LХIХ Безполезни слуги! Тъй говори Господарят на Живота и Победителят на смъртта: Можете ли да си увеличите ръста макар и с един лакът? Можете ли един косъм да направите бял или черен? Па щом не можете и най-малкото, какво се грижите за останалото? Стопанинът, който наема слуги, им дава и нива, и сечива, и храна. Как ли тогава вашият небесен Отец снабдява своите слуги! Безполезни слуги, Бог ви дава сила да служите; и не вие служите, а Бог служи чрез вас

144 Ако можехте и една добра служба да свършите без Бога, вие щяхте да сте богове и Бога нямаше да Го има. Ако можехте един-единствен живот да убиете и един-единствен мъртвец да възкресите без Божието присъствие, вие щяхте да сте богове, а Бога нямаше да Го има. Щом свършите цялата си служба, Бог е свършил своята служба и вие сте безполезни слуги. Рекох на нозете си: вие не вървите със своя сила; и на ръцете: вие не работите със своя сила; и на нервите: вие не усещате със своя сила; и на ума си рекох: ти не умуваш със своя сила. Нито пък цялото ми усърдие може да ме преведе жив през една-единствена нощ. Нито целият ми труд през живота ми може да ми донесе една вечеря. И на хляба рекох: не ме храниш ти, но Онзи, който те е направил ядлив. И на водата: не ти ме поиш, но Онзи, Който невидимо влиза чрез теб в мене. И на светлината: не ми светиш ти, но Онзи, от Когото и ти заемаш. Синове човешки, всички сте безполезни слуги. Стихии природни, всички сте безполезни слуги. Слънце, звезди и луни, всички сте безполезни слуги. Цялата ви служба е напразна, ако някой по-силен от вас не служи

145 Всичките ви обещания са измама, ако някой по-богат не ги изпълни. Всичките ви грижи са като тръни, които сеете по своя път. Те не докарват дъжд, а правят сушата още по-суха. Не допълват живота, а трупат немощта. Безполезни слуги, превърнете грижите си в молитви, както ледът се превръща в течаща вода, и ще пожънете неочаквана жетва. Молете се на господаря на жетвата и ще разберете тогава колко напразни и глупави са били грижите ви. Каква полза за свиралото да се грижи как ще свири? Всичките му грижи няма да произведат и един звук, докато свирачът не допре устните си до него. Смятайте се за нищо, не търсете ничие право и всичко ще ви се даде. И ако правите така, ще усетите, че преставате да бъдете безполезни слуги и ставате синове и пратеници на Отца. И Отец ще ви облече в златото и коприната на Своята слава. > LХХ Помогни ми отново да се родя, Троице единосъщна. Напразно се мъча да се избистря в блатното корито, в което тече моят живот. Не мога да

146 се отбраня от мътните притоци, които дерето влива в моята река. Издигни ме на висока планина и ме направи отново бистър извор. Обещавам Ти: през сух камък ще тека и няма вече да се размътя. Ще огледаш лицето Си в мен и ще го познаеш. Ангелите Ти ще се спускат в мен и няма да усетят спускането. Ни една върба няма да хвърля сянка върху водата ми и нито една змия няма да посмее да влезе в моите студени вирове. Помогни ми само да започна отначало. Обещавам Ти: нова риза ще тъка от нови конци. Доста съм се мъчил заедно със съседите ми да пришивам нови кръпки на стари ризи. Кръпките падат, старото се къса и грозната ни голота ни удря със срам по лицето. Мъдрите риши от Хималаите говорят за нови раждания, чийто брой, казват, е повече от морския пясък. Но за какво са ми всички тия раждания, ако служат само като врата от една тъмница в друга? За едно раждане Ти се моля, за раждане от Духа. Роден съм от вода и съм кръстен с вода, и се влача по земята като мътна вода. Виж, раждането от вода е само пророчество за раждането от Духа. И кръщението с вода е само пророчество за кръщението с огън. С вода се набират войници, а с Духа се правят победители

147 Не допускай, Господи мой, твоят войник да воюва цял живот и да завърши воюването си с поражение. Нека в мен се роди победител, който и за миг няма да се усъмни, че е роден за победа. Водата ражда войска на поражението, а Духът ражда войска на победата. Помогни ми отново да се родя, Троице единосъщна. Да се появи у мен човек, какъвто той е в Твоя ум преди времето. Опасан с Твоята сила, украсен с Твоята мъдрост, осветен с Твоята чистота! За да влизаш през очите ми Ти, а не светът. За да копнее сърцето ми само за Теб. И душата ми да е трудна само от Твоето семе. Не ме оставяй, Троице Света, да издъхна като стар човек; да се скъсам като вехта риза, напразно кърпена и неокърпена. Светът внесе старост в моята душа. Цялата я изпонапечата и остави печатите си в нея, та от тях да боледува, страхува и умре. Роди ли се отново душа в костите ми, и костите ми ще се подмладят. И ще бъде само един печат в душата ми печат дара Духа Светаго. Напразно светът ще се опитва да удари своя печат върху мен, да ме дамгоса като своя овца няма да намери място за своя печат. Защото новороденият ще бъде изпълнен с Твоя печат и Твоя живот, Троице Животворна. >

148 LХХI Изпълнен си с мир, Славо на горните светове, и гневът на всички земи не може да поколебае Твоя мир. Между смъртните има малко мир, затова гневът е силен. В недрата на гордостта свива гневът гнездото си, а в недрата на гнева се таи убийство. Всички грехове водят до убийство, но нито един не е толкова близо до убийството като гнева. Еднооките земни закони не наказват гнева, защото не виждат, че гневът убива. Но Твоят зорък закон, Славо на горните синове, нарича гнева убийство. Труди се на слънце и на месечина да проникна в тайната на Твоя закон. И откак труденето ми изтощи земните ми надежди, започнах да усещам как убива гневът на моите съседи. Робите са деца на гнева, а синовете - на мира. Затова и Твоята Премъдрост говори на хората отново и отново: бъдете синове! Защото синът гледа лицето на своя отец и гласи лицето си спрямо лицето на своя отец. И щом види мир на бащиното си лице, как може да загрози лика си с гняв и да не се отвърне от своя баща?

149 Двама стават немощни от гнева: този, който се гневи, и този, върху когото гневът се излива. А немощта е предходница на смъртта. Чудотворецът не върши чудеса между децата на гнева, защото децата на гнева внасят немощ у него. Съседи мои, защо се усещате мощни между тия, които ви обичат, и немощни между тия, които се гневят от присъствието ви? Не е ли затова, че първите с любовта си ви дават още живот, а вторите с гнева си отнемат от живота ви? Затова ми е домиляло да съм с Теб, Славо на горните светове. Защото само в Твое присъствие нито убивам, нито ме убиват. Както капка по капка разяжда и най-твърдата стена, тъй и гневът разяжда живота на двамата. Като хайдук с нож в засада, тъй чака гневът в гордото сърце. Истина, гордостта знае, че е крива; затова е поставила гнева на вратата си да й пази стража. Гордостта знае, че е грешна; затова си е намерила адвокат в друг грях. Изпълни сърцето ми със смирение, Славо на горните светове, смирение на ангел пред Твоя престол. Защото смирението няма ни конак, ни убежище за гнева. Дай ми синовско смирение и ще ме бъде срам да се гневя на роби и да убивам роби

150 Облечи ме с Твоя мир, който гневът на децата на гнева няма да може да поколебае. > LХХII Избави душата ми от самоизмамата, Боже мой, за да се избави и тялото ми от телесния грях. Избави душата ми от безумната гордост и пламтящия гняв и тялото ми няма нито д а лудее, нито да гори. Душата е направила тялото като свой портрет, орган на своя говор. Нямо е тялото и неподвижно за добро и зло, ако душата не заговори. Тялото не знае за прелюбодейство, ако душата не му каже. В сърцето се извършва прелюбодейството; тялото само повтаря по своя тромав начин извезаното с тънки конци в тайнствените стаи на сърцето. Съседи мои, гледайте жената тъй, както жената вижда себе си, и самоизмамата ще падне като перде от вашите очи. Гледайте на всяко същество от вътрешността му и ще го гледате не с желание, а с жалост. Ти, Боже, си осветил брака и Ти си осветил безбрачието. Онези, които имат мъдростта и силата да употребят целия даден им от Теб живот, за да Ти служат, Ти си благословил

151 А онези, които не са в състояние да удържат в себе си целия живот, който Ти си им дал, Ти си благословил да го споделят и прехвърлят на нови същества чрез жената. Истина, самоизмамата кара мъжа да мисли, че жената го привлича. Виж, неосъщественият живот в мъжа той гони мъжа при жената, защото не иска да остане неосъществен. Ти си животът, Боже мой, и животът е светлина. Ти си светлината, Боже мой, и не искаш да бъдеш скрит в тъмнината и да не светиш. Блажен е мъжът, който Те е познал в себе си и който Те моли да светиш в душата и тялото му. Не е важно дали ще светиш в едно тяло или в умножени тела Ти само искаш да светиш и огряваш земята и да я пълниш със Своя живот и сила. Блажена е жената, на която падне самоизмамата от очите, та познае мъжа така, както мъжът познава себе си, и отхвърли желанието и се изпълни с жалост. И удържи живота при себе си със страх и достойнство, сякаш небето държи при себе си. Блажен всеки, който е познал в добър час, че прелюбодейството е мърсене и убийство на живота. С Бога не се играе, синове на земята. По-безопасно е да се играе с огъня, отколкото с Бога. Нито пък животът, който идва от Бога, е опиум за мимолетно пиянство, след което

152 самоизмамата лъсва, а срамът и унижението падат като тежка стена на сърцето, опустошено от едно безумно желание. Избави ми душата от самоизмамата, Боже мой, за да се избави и тялото ми от телесния грях. > LХХIII Изправи езика ми, Блажена Мъдрост, да не отстъпва от истината до края на живота ми. Опомни ме с присъствието Си, та да се страхувам да кажа лъжа. Насърчи го да говори свободно истината. Клетвата е свидетел на лъжата в света. Царството на истината не познава клетвата. Както от дълбока яма излизат много зли изпарения, тъй и от самоизмамата произлизат всички грехове, всеки със своя боя и мирис. От самоизмамата е произлязла гордостта; от самоизмамата гневът; от самоизмамата - телесният грях; от самоизмамата измама. Измамата се е въоръжила с клетва. Лъжата се кълне в истината и с това признава истината за реалност, а себе си за сянка. Лъжата не се кълне в лъжата, защото нищото не се осланя върху нищо. В слабостта си лъжата търси да се облегне върху истината. Колкото по-разпространена е лъжата, толкова по-разпространена е и клетвата.

153 Клетвата унижава правдивия мъж и убива лъжливия. Гдето се умножи клетвата, умножава се и лъжата. Грешният ум винаги има готова клетва на езика. Лъжливите очи се бранят с език, но не могат да се отбранят. Който готви измама, готви и клетва. Синовете на прелюбодейството са най-бързи ковачи на лъжи и клетви. Защото прелюбодейството е само по себе си лъжа и лъжлива клетва. Дъщерите на прелюбодейството призовават Бога за свидетел; и Бог се оттегля от хорските съдилища и отсъствието Му вкарва всички в лъжа. Изправи сърцето ми, Блажена Мъдрост, и езикът ми ще се изправи. Изправи ума ми, Блажена Мъдрост, и езикът ми ще се изправи. С присъствието Си изправи душата ми и езикът ми ще забрави всички клетви. Каква полза, Боже мой, да се оправдая пред хората, а пред Теб да стана крив? Ще изправя езика си и ще го отуча от клетви, ако ще да остана крив пред хората. Правотата пред Теб изпълва сърцето ми с радост. Правотата пред хората изпълва сърцето с печал. Боже мой, аз съм Твоята жива клетва, че ще бъдеш с мене до края. Подобре да съм в мир с Тебе, отколкото

154 със света. Наистина по-лека е войната със света, отколкото с Теб. Боже мой, Боже мой, аз съм Твоята жива клетва, че ще бъдеш с мене до края. > LХХIV Погледна Отец от Небето и ме видя цял в рани от човешката неправда, и рече: Не отмъщавай. На кого да отмъщавам, Господи? На стадото, което отива на заколение? Отмъщава ли лекарят на болните си, които лежат на смъртно легло? На кого да отмъщавам? На снега, че се топи, и на тревата, че съхне? Отмъщава ли гробарят на онези, които се спускат в гроба? На кого да отмъщавам? На невежите, които мислят, че могат да причинят зло на още някой в света освен на себе си? Отмъщава ли учителят на безкнижните деца, които не знаят да четат? Вечността ми е свидетел, че всички, които са бързи на отмъщение, са бавни в разбирането на последиците й. Времето ми е свидетел, че всички, които са отмъщавали, са трупали отрова в себе си и със своята отрова са се изличили от книгата на живите

155 С какво се хвалите, отмъстители, пред неприятелите си, ако не с това, че можете да повторите тяхното зло? Не казвате ли с това: И ние не сме по-добри от вас? Бог ми е свидетел: вие и вашите противници сте еднакво безгрижни и еднакво безсилни за добро. Видях череша, чиято кора бе обрулена и изгорена от децата, да дава зрелия си плод на същите тези деца. И видях крава, която хората мъчеха с непосилен товар, да дава търпеливо млякото си на същите тия хора. И сълзи ми потекоха от очите: защо природата е по-милостива към хората, отколкото човек към човека? Природата ми е свидетел, мъстители - само онзи е по-силен от своите злодейци, който е безсилен да повтори делата им. Отмъщението няма край и потомците продължават делото на своите предци, и си тръгват, оставяйки го недовършено. По широк друм тича злото и от всеки нов мегдан добива сила и мощ, и умножава своята свита. Мъдрият се отмества от пътя и оставя злото да търчи. Лаещото псе по-бързо ще се умири от един комат хляб, отколкото от куп камъни

156 Този, който е учил хората: око за око, учил ги е как да станат всички слепи. На кого да отмъщавам, Отче мой небесни? На стадото, което отива на заколение? Ах, колко клети са всички злодейци и всички мъстители! Истина, като стадо, което отива на заколение и не знае къде отива, ами само себе си боде и си прави кланица преди кланицата. Не мъст искам, Отче мой, не мъст, а море от сълзи, за да мога да оплача злочестината на онези, които отиват на заколение и не знаят къде отиват. > LХХV Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не ги проклинам. Неприятелите повече са ме тикали в Твоите ръце, отколкото приятелите. Приятелите са ме връзвали за земята, неприятелите са ме късали от земята и са рушали всичките ми надежди на земята. Те са ме направили чужденец в земните царства и непотребен жител на земята. Както гонен звяр намира по-сигурно убежище от негонения, тъй и аз, гонен от неприятелите ми, намерих най-сигурно убежище под Твоята шатра, гдето нито приятели, нито неприятели не могат да погубят моята душа. Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не ги проклинам.

157 Те са изповядвали вместо мен греховете ми пред света. Те са ме бичували, когато съм се колебаел дали да се бичувам сам. Те са ме мъчили, когато съм бягал от мъка. Те са ме клели, когато съм се ласкаел. Те са ме заплювали, когато съм се гордеел със себе си. Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не ги проклинам. Когато съм се правел на мъдър, те са ме наричали луд. Когато съм се правел на силен, те са ми се смеели като на слабак. Когато съм искал да водя хората, те са ме блъскали най-отзад. Когато съм искал да се обогатя, те са ме удряли с желязна ръка през пръстите. Когато съм мислил мирно да спя, те са ме будили от сън. Когато съм зидал дом за дълъг и спокоен живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън. Истина, неприятелите са ме откъснали от света и са протегнали ръцете ми към Твоя скут. Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не ги проклинам

158 Благослови ги и ги умножи; умножи ги и още повече ги огорчи против мене - за да е безповратно бягството ми към Теб; за да се скъсат като паяжина всичките ми надежди върху хората; за да зацарува смирението докрай в моята душа; за да стане сърцето ми гроб за двамата зли близнаци: гордостта и гнева; за да събера всичките си съкровища на небето; ах, за да се освободя веднъж завинаги от самоизмамата, що ме е и заплела в страшната мрежа на този измамен живот. Неприятелите са ме научили да знам - което малцина знаят че човек няма други неприятели в света освен себе си. Само този мрази неприятелите, който не знае, че неприятелите не са неприятели, а сурови приятели. Наистина тежко ми е да кажа кой ми е направил повече добро и кой повече зло в този свят: приятелите или неприятелите. Затова благослови, Господи, и приятелите, и неприятелите ми. Робът проклина неприятелите, защото не знае. А синът ги благославя, защото знае

159 Защото синът знае, че неприятелите не могат да се докоснат до живота му. Затова свободно крачи сред тях и се моли Богу за тях. Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги благославям и не ги проклинам. > LХХVI Сутрин като се пробудя, първите ми мисли летят към Теб; първите движения на душата се стрелват към Твоята усмивка; първият ми шепот е Твоето име, първата изненада - Ти край мене. Като младенец след страшен сън, който прегръща майка си и се радва, че сънят не го е разлъчил от майка му, тъй и аз, будейки се, Те прегръщам и се радвам, че сънното лутане не ме е отделило от Твоята ръка. Колко нелюбезен съм към Теб, Любов моя! Срам ме е, че съм толкова нелюбезен към Теб. Докато Ти не се отделяш от мене нито за миг, аз се отделям от Теб в съня си по цели часове. Затова проклинам съня и заспиването и се дивя на небесните сили, които не свалят от Теб очите си ден и нощ. Сънят ме уморява, а Ти ме отморяваш. Няма почивка за уморения, ако не гледа Теб, нито радост за нажаления без разговор с Теб, нито здраве за болния без допир до Твоята ръка, нито очистване за нечистия без умиване с Твоята светлина

160 Бързам към Твоя храм през пустите улици, бързам и не срещам никого на пустите улици. Всички спят и в сънищата си се мъчат от отдалечаването си от Теб, а Ти седиш на всяка постеля и чакаш завръщането на душата от далечината. Срам ме е, Любов моя, колко нелюбезни са човешките души към Теб и колко дълго се отделят от своя Живот. И горските зверове са се пробудили на разсъмване и Ти стоиш край тях и чобануваш. За храна мислят горските зверове, за храна мислят рано призори като мене. Ето, и аз мисля на разсъмване за храна и знам, че само с Теб мога да утоля глада си. През пусти улици бързам, Славо моя, да търся Твоята слава. И чувам мюезина да вика от минарето и камбаната да зове от църква. И се издигам мислено и разглеждам всички места на земята, за да видя колко хорски синове са свършили сънното си лутане и са се върнали при вечно Съществуващия, Който е далеч от лудостта на съня. Станали са светите постници по пещери и килии и отдавна вече разговарят с Теб. Станали са тия, чиято душа никога и не спи, но гори пред Теб като права свещ ден и нощ. Благослови, Господи, всички постници и молитвеници, дето кадят с живота си като с тамян заспалата земя. Хиляди и хиляди души се разделят с тялото си призори. И когато слънцето се роди, ще бъде като посмъртна свещ над хилядите мъртви

161 И гледам Теб, Любов моя, как бдиш край многото хиляди умиращи и чакаш да призоват Твоето име. И ето, някои от тях се каят за целия сън на живота си и викат към Теб за помощ. Благослови, Господи, всички покайници на смъртния одър и се отзови на техния вопъл. През пусти улици бързам, Славо моя, и влизам в храма, за да пея и величая славата Ти. И стоя сам в храма, препълнен с Теб и Твоите ангели. И падам на колене и Ти се моля със сълзи: Пробуди за Себе Си всички заспали души, Господи Небодръжни, всички заспали души на моите братя и моя народ! Натежаха и надебеляха душите на грешниците и се спуснаха близо до Ада. Вечно будна Любов, пробуди ги, преди смъртта да ги тласне още една крачка в съня, във вечния сън в страшния сън, край който Ти не бдиш. > LХХVII Деца се събират на езерото по пладне, за да се къпят на слънце и вода. Господи, как цялата природа се диви на невинността! Мъчни и измъчени аргати в присъствието на грешниците, езерото и слънцето се преобразяват в присъствието

162 на децата. Като величествен храм Господен става езерото, щом децата са на него, и като развълнуван първосвещеник е слънцето, щом лъчите му се срещнат с лъчите на детската душа. Пуснете децата да дойдат при мен, шепне цялата природа, и ще разберете, че и аз съм дете. Сред разбойници и аз съм разбойничка, сред деца и аз съм дете. На бездушните изглеждам бездушна, за светците съм олтар. Който търси звяра у мен, ще му го пратя; който търси Бога у мен, ще му Го покажа. Грешниците ме наричат кланица, праведниците жертвеник. Само на невинността се откривам като невинност и на Божиите деца като Божие дете. Пуснете децата да дойдат при мен, вика гласно Моминският Син, и децата отиват само при Него. С пъклен огън ще отговарят онези, които забраняват достъпа на децата до Божия Син. Защото нито сами отиват, нито дават на другите да идат. Защо деца, Господи, защо деца търсиш? - питат сътворените и неродените Родения и Несътворения. Като каменни статуи са сътворените и неродените и се търкалят от ветровете на света. А Роденият и Несътвореният се движи от вътрешния си живот и ветровете на света бягат от Него. Защото съм дете, затова търся децата. Измамниците виждат в Мене измамник, безбожниците безбожник, а властниците - грабител на властта им. Фарисеите питат: Кой

163 е този? и не могат да се досетят, а мъдреците на този свят Ме ловят със земната си мъдрост. Само децата Ме познават, защото и Аз съм дете. Като дете не съм свой и като дете не търся слава за Себе Си. Като дете не мисля нищо от Себе Си и не говоря нищо от Себе Си и не върша нищо от Себе Си. Но като дете мисля това, на което Моят Отец ме учи, и говоря това, което чувам, и правя това, което виждам. Децата престават да бъдат деца, а Аз никога не преставам да съм дете. Децата престават да бъдат деца заради злите си учители, които им забраняват достъпа до Мен и ги учат на старческата мъдрост на света. А Аз не преставам да съм дете, защото се храня с вечно младата мъдрост на небето. Честити са онези, които на стари години са се отървали от своите зли учители и тяхната мъдрост, която ги прави стари, болни и мъртви. Който се обърне към Мене, ако и да е остарял от света, ще го направя дете и като вечно дете ще царува в царството Ми, към което старците от света нямат достъп. Казвам ви, царството Ми е царство на децата. Истина, сътворените няма да видят светлината на царството Божие, а само родените. Това, което е Мое, което е като Мене, то ще бъде с Мене. Ще се натрошат каменните идоли, задето ветровете на света ги влачат, и прахта им ще бъде играчка на ветровете. А децата, движени

164 от вътрешния си живот, ще влязат във вечния живот. Господи Лъчезарни и Вечно Дете в скута на Светата Троица, помогни ми със своята невинност, най-голямата сила във всички светове, да се родя от Светия Дух. За да не би като каменен идол, сътворен от този свят, да бъда разтрошен и от вятъра развеян. Но като роден младенец да съм неразлъчен с Теб във вечността, Княже на невинността и всички невинни. > LХХVIII Привечер засиява звездният прах над главата ми и аз усещам пропастта, над която виси моят живот. И с трепет в душата протягам ръце към Теб и викам: Господи, затиска ме страшният свят от всички страни като пясъчна пустиня малък оазис. Няма да мога да удържа, ако Ти не ме подпреш с Твоята сила. Пясък ще затрупа зелената ми ливада, ще засипе извора в ливадата и пясъчни хълмове ще се издигнат над палмите. И под пясъка ще стане на прах едно сърце, което Те е обичало, и прахта ще полепва по копитата на камилите. И пясък ще запуши устата, която е познавала само една песен, песента за Теб. И от милион години битие ще бъде изтрит един ден живот, сякаш никога не е бил. И тежката кола на вселената

165 ще се затъркаля по-нататък, не жалейки, че един ден живот е станал на зрънце пясък. Но Ти си по-силен от света, Господи, Боже мой, и ще дадеш на твоя слуга херувимския огнен меч, с който ще отбия натиска на света върху моя живот. Няма да се спася дори ако съм равен по мощ на света, а камо ли ако съм по-слаб от него. Равният на света не побеждава света, нито светът се плаши от него; а по-слабия от себе си светът от малък учи да си готви гроба. Ще се спася само ако съм по-силен от света, та победя света. Самоизмамата ми представя света като страшна мощ. Но когато самоизмамата у мен умре и истината грейне, аз виждам и знам, че една пръска от Твоя жив огън е по-силна от цяла вселена прах. Нито пък цялата вселена има сила да нахрани една тревица, ако от Теб не поеме. Онзи, който е роден от Истината и пратен от Истината, лесно побеждава света. Светът побягва от Него като сянка от слънцето. Страхът от света е денонощна храна на тези, които се отделиха от Истината. Сътворените от света стават кукли на света, с които той си играе като дете с играчките си. Децата на Истината са родени от Истината и не се плашат от мъртвосътворените. Помогни ми, Боже мой, да победя света в мен и лесно ще победя света извън мен

166 Няма да се гордея с победата над света, защото победата е Твоя, а не моя. Ти ще растеш, а аз ще се смалявам и като дете ще държа за скута Ти. Ще пусна Словото Ти да се засели в моето тяло и ще натиря от себе си всички немощни слова, научени от света. Твоето Слово е невинност, мъдрост и сила. То ще унищожи сътвореното в мен и ще ми помогне да се родя. Тяло, в което се е заселило Словото Божие, не е вече сътворено от света, а от Духа Светаго заченато и започнато. Душата, заробена от света, ми изтъка робско тяло. Затова треперят в страх от света и душата ми, и тялото ми. Осветли моята душа, Светлоносни Боже мой, и тя ще се окуражи и ще се освободи от света. И ще бъде душа синовска, която ще може да си изтъче синовско тяло, храм на Божия Син. Засияе ли звездният прах над главата ми, аз Те призовавам на помощ, Пресвети Боже мой, и не се боя от всички светове, както синът не се бои от слугите в дома на своя отец. > LХХIХ Увълчиха се хората и казват: Какво ни дава Господ? Господ дава живот на всяко тяло; Господ дава лице на всяко нещо. Като дете милостив е

167 Господ и себичността Му е непозната, както е при децата. Господ дава всекиму това, което той търси от Него. Своята вечност Господ изпълва с даване, а вие казвате: Какво ни дава Господ? Не бихте могли и този въпрос да зададете, ако Господ не ви беше дал сила за това. Господ събира сълзите на печалните в своята ръка. Господ посещава осъдените. Господ седи на болнишката постеля. Господ бди над опасни пътища и над морските дълбини стражари, а вие казвате: какво ни прави Господ? Това, което търсите от Господа, Той ви дава. Но понеже започнахте да търсите повече от света, отколкото от Господа, вие се усещате измамени в надеждите си и говорите: Какво ни прави Господ? Като добър домакин Господ е сложил трапеза и чака гости. Внимава Господ за чукащи и бърза да отвори вратата на всеки гост. На трапезата Му са натрупани хубости несънувани; зад трапезата Му има много седалища. Който стигне до Неговата врата и почука, няма да бъде върнат, а вие казвате: Защо Господ не ни отвори, когато чукахме? Защото със съмнение чукахте на Божията врата, а с вяра на вратата на света. На портите на душата ви стои Господ с метла, готов при първо повикване да измете душата ви от всяка нечистота, с тамян и благовония

168 да я намирише и с момински накити да я украси стои Господ и чака да Го повикате. И на прага на сърцето ви стои Господ с голяма свещ, която гори без дим и пушек, стои Господ и чака повикване, за да внесе свещта в сърцето ви и да го осветли, да изгори всеки страх, страсти и грозни желания и да изгони всякакъв дим и лош мирис. И на прага на ума ви стои Господ със Своята мъдрост и Своя език, готов при първо повикване да влезе вътре и да измие всички луди мисли, кални отпечатъци, погрешни представи, да изтрие всички мимолетни образи стои Господ и чака да внесе Своя разум, Своя печат и Своето слово. А вие казвате: Де е Господ? На прага на вашия живот. Затова животът ви е изкривен. Ако Господ беше в средата, дето Той е бил в началото и дето Му е мястото, животът ви щеше да бъде прав и вие щяхте да виждате Господа и нямаше да питате: Де е Господ? Увълчихте се, затова питате: Де е Господ? Твърде добър е Господ, затова лошите не Го познават. Твърде прозрачен е Господ, затова прашните не Го виждат. Твърде свят е Господ, затова несветите не Го усещат. Ако няма достатъчно хора, за да се изповяда името Господне, Господ ще се покаже през тварите

169 Ако пък и небесните звезди забравят името Господне, няма до го забравят безбройните войски от небесни ангели. Колкото по-слабо се изповядва името Господне в едно царство, толкова по-силно гърми то в другото. Не може да се смали гърменето на Божието име, нито да се засили. Ако един поток пресъхне, друг ще дойде и така морето се държи на същата височина. > LХХХ Зеленее кипарис и лете, и зиме. Мирише босилек и лете, и зиме. Колят се агнета и лете, и зиме. Пазете се от вълците, когато ви нападат отпред и отзад, но още повече се пазете от два гряха: от страха от грешника и от презирането на грешника. Защото зеленината ви ще изчезне като зеленина на върба. И мирисът ви ще се изгуби. И смирението ви ще стане гордост. И грешниците ще ви назоват свои другари. Праведници, грехът е слабост и страхът от грешника е страх от слабостта. Грешникът се плаши от мъртвия праведник в себе си и два пъти повече от живия праведник до себе си. Не се страхувайте от онзи, който се страхува двойно повече от вас

170 Не е ли Господ храбростта на праведника? Не е ли Всемогъщият Господ генерал на праведнишката войска? Истина, малка е правдата на онези, които стоят до Най-могъщия и се плашат от най-слабите. Ако правдата ви е правда Божия, мощта ви е мощ божествена. В началото божествената мощ изглежда на грешниците като слабост, защото е прекалено блага и сърдечна, и търпелива. Но накрая, когато идва божествената победа, грешниците виждат с ужас, че къщата им е подронена от подземни води и се сгромолясва безвъзвратно. Като трева бавно и беззвучно расте Божията победа. Но щом порасне, не може вече нито да се погази, нито да се покоси. Грешниците са стадо без пастир; вие не сте. И да ви остави пастирят ви, не го прави, за да ви остави, а за да ви пресее през гъсто сито. Скоро ще се върне вашият пастир и ще умирате от срам заради вашето предателство. Праведници, грехът е болест и презирането на грешниците е презиране на болни. Който от своето здраве дава на болните, умножава здравето си. Презирането на болните подкопава здравето на здравия. Грях седи зад масата на онези, които се страхуват да седнат зад масата на грешника. Грях влиза в дома на онези, които се страхуват да влязат в дома на грешника. Който се връща назад, за да не срещне грешника, връща се у дома натоварен с грях

171 На всяка порта на душата си сложете по един страж, за не влезе гордостта във вашия храм. Защото ако влезе, ще угаси отведнъж свещите на всичките ви добродетели. И ще бъдете като мях, пълен с вино, когато го продупчат с игла. Кратък е този ден на живота, но истинският живот не знае за нощ. Който умре от греха на този ден, ще умре със смърт, която не знае ден. Праведниците се учат неуморно, клас подир клас. Свършат ли една школа по праведност, Господ ги праща в по-висша и по-тежка. Грешникът се мъчи от неукост, праведникът се мъчи от учение. Но наистина по-сладки са мъките на праведника от мъките на грешника, както пътуването към родината е по-сладко от стоенето в чужда земя. Милосърдна Богородице Небесна, опази всички, които са се запътили по пътя на праведността, за да не се уплашат от грешниците и да не ги презрат. За да не ги направи страхът им богоиздайници, а презирането на грешниците човекоубийци. За да не стане тяхната полуправедност само едно възвишение, отдето по-леко се пада в пропастта. >

172 LХХХI Бях пастир на овце и Ти ме издигна за пастир на хората. Водех овцете на зелена паша и бяха доволни. Давам Те за храна на хората и мнозина не искат да Те вкусят. Мъчно ми е, Господи мой, и ми се плаче, задето мнозина не Те вкусват, ами търсят храна за себе си на нивите на глада. Не там, братя мои, не там. Там са ниви на глада, дето отивате; ще засилите глада си. И в жестокия си глад ще се нахвърлите един на друг и ще се ядете взаимно и няма да можете да се нахраните. Овцете се хранят с това, което е от Бога, а вие затова сте хора, за да се храните с Бога. Ако хората почнат да се хранят с овча храна, какво ще стори тогава Бог и с хората, и с овцете? Какво друго е овцата, ако не трева храната, с която се храни. А вие сте призвани да бъдете богове, затова Бог ви се дава за храна. Господарю мой, падам на колене пред Теб и прося милост. Охладила се е вярата на свещениците Ти, затова много хора не Те вкусват. И богатата Твоя паша стои едва начената. Добрият пастир на овце не е добър пастир на хората. Защо не ме остави да бъда добър в малкото, ами ме тури да бъда лош в голямото?

173 И когато бях пастир на овце, Ти бях свещеник. С чобанска гега превъртах всяко камъче и всяка тревица; и лежах на земята по корем и слушах дишането на земята, и лежах по гръб и разглеждах страховитите небесни огньове. И допирах чело до росната шума в гората, и прегръщах високите ели, опърлени от светкавици. И четох Твоето име, изписано с огън по цялата земя, и усетих, че всяко нещо под мен гори и говори: аз съм олтар на Вишния. И изпълних всички ливади и всички дъбрави и всички пътища с прехласване пред Твоето величие. А когато пораснах, познах с неизразим трепет, че Ти си още поблизо, отколкото съм долавял в полетата на моето детинство. Познах, Господи, че и аз съм земя, в която ти гориш и говориш. Познах, Владико мой, че и аз съм чужденец в самия себе си, а Ти стопанин и господар. И това познание ме доведе до ужас, който ми вледени костите. Рекох си: та ти не своята къща си мърсил, ами чуждата. И не си покрил със срам себе си, ами другиго. И не си пакостил на себе си, ами на домакина, на когото си гост. И не си хвърлял кал по своята свещ, ами по някакво слънце в теб. Какво кръщение може да изпере моя срам пред Теб? Какво покаяние ще изглади моя грях срещу Теб? Помогни ми да изчезна, да ме няма, да се родя отново като младенец без минало. Помогни ми, Родителю мой. Езическите идоли искат известна степен на мъдрост от своите свещеници. Колко ли

174 мъдрост е потребна тогава на свещеника на живия Бог! Идолите искат известна степен на чистота. Колко ли слънчева чистота е потребна тогава на онзи, който служи на Бога над боговете! Идолите искат известна сила от своите служители. С колко ли сила трябва да бъде опасан служителят на Всемогъщия Вседържител? Всевишни Родителю мой, очисти моя живот и го направи жертва на Твоя жертвеник. Когато бях овчар на агънца, плачех, щом искаха да заколят едно агне. Направи ме невинен като агне и ме изгори на Твоя олтар. Кълна Ти се, няма да заплача, Господи мой и Боже мой. > LХХХII Отвориха неверниците война срещу Господа на небето и земята сухи листа срещу планински вятър! Докато вятърът шуми, чува се и шушненето на листата. Ала щом забучи, листата ще се разпръснат по ридища и друмища и лист по лист ще изгуби душа и ще се слепне с калта. Защото неверникът само в тълпата се усеща як и подава глас. В самотата го яде страх и немощ. А верният в тълпата споделя немощта на тълпата, а в самотата си споделя Твоята мощ с Теб; затова самотата е негова сила и негова песен.

175 Срещу кого отваряте война, безумци? Срещу Оня ли, който с мисълта си пали слънцата и гони стада слънца и звезди с тоягата си? Наистина смешно е върбите да обявят война на гръмотевиците и чичовите воденици на страшните орли. Сковали сте си оръжие, с което се натирвате едни други, па сте се дигнали със същото това оръжие да воювате срещу Него. Ала вижте, Той може да ходи по мечовете ви като по мека перушина. Нито пък ще се уплаши от крепостите ви повече, отколкото от гробищата ви. Измислили сте си дребни думи, с които се засрамвате и унижавате едни други, и си мислите, че с вашите дребни думи ще унизите Онзи, който едничък знае що е дума и откъде идва. Вижте, Той ви е направил гласни струни в гърлото и разширил белите дробове под тях, и пробил уста, и вързал езика с устните. Наистина малко смешно е свиралото в дюкяна да въстане срещу своя майстор и струните на арфата срещу ръката, която удря по тях. Обявили сте война не на Бога, а на себе си, и Бог гледа с жалост вашето самоубийство. Сухи листа обявяват война на железни колела! Колкото по-дълго воювате срещу Него, толкова по-безвъзвратно си тръгва Той от вас. Прибира си Господ силата, хубостта, здравето, мъдростта, блаженството. Тъй воюва Всевишният Господ със своите противници. Какво остава у вас, храбри борци, щом Господ прибере от вас това, което е Негово?

176 Не остават ли немощ, грозота, болест, лудост и несрета? Нищо няма да ви отнеме Господ от това, което е ваше. А ваше е безсилието. И щом Той си вземе своята сила, с която злоупотребявате, ще си останете само с вашето гробно безсилие, дето не става нито за употреба, нито за злоупотреба. Ще отнеме Господ своята хубост от вас и жаби ще бягат стремглаво от вашата грозота. Ще отнеме Господ своето здраве от вас и кръвта ви ще се превърне в гной; и миризмата ви ще се хареса на червеите и градовете ще заключват портите си пред нея. Ще повика Господ своята мъдрост при себе си и в лудостта си ще търчите по лесовете и ще се надвиквате с пещерите. Блаженството и мира си ще повика Господ при себе си и от вашата размирност ще се уплашат изворите и ще побягнат; и от несретата ви ще изсъхне лозата на хълма и земята в полето ще прибере своя плод. Тъй воюва Всевишният Господ с неговите противници. Като дете Той е неспособен да стори зло. И не отвръща на злото със зло, защото е пресиромашен в злото. Но само събира своите добри дарове и си тръгва от този, който скърца със зъби срещу него. И оставя Господ неверниците на самите тях. И те се разпадат като червиво дърво, от което е изтекъл сокът на живота и по чиято гнилоч червеи търсят храна като в напусната къща

177 Тъй бива и с народа, който обяви война на Животодателя. Рекох на своя народ Запомнете: такава е победата на Животодателя и такъв е поразът на безбожниците. > LХХХIII Луди разговори водят хората, щом се отдалечат от Твоето присъствие, Мъдрост моя. Безверниците говорят за дела, безделниците за вяра.spiralata.net И всеки се подиграва на това, което не притежава, а това, което притежава, разтръбява по пазара. Докато Ти, Господи, изпълваш дома ми с животворното си дихание, аз винаги забравям да питам: Кое тежи повече - вярата или делата? Но щом Те обидя и се усетя изоставен от Теб, аз с гняв се намесвам в препирните на хората и подкрепям тази или онази страна. Защото без Теб съм като ветропоказател, който се люшка според вятъра. Задуха ли вятърът на вярата в моята душа, аз стоя с ония, които изоставят делата и държат за вярата; задуха ли вятърът на деятелността, аз държа страна с ония, които изоставят вярата и искат дела. Но в Твоето всепримиряващо присъствие няма вятър, няма колебания и разполовяване

178 на нещата. Не усещам вяра, нито виждам дела, а само Теб, Живия, усещам и виждам. Истина, Ти не си моята вяра, а моето виждане. И не си моето деяние, но аз съм Твое деяние. И пак: Ти не си моята вяра, но аз съм Твоята вяра и Твоето доверие. И уча препиращите се около мен: Който има права вяра в живия Бог, предпочита да мълчи. И който върши истинско дело Божие, предпочита да мълчи. А който със свой ум гради своя вяра, предпочита да се препира за вярата. И който върши своето, а не Божието дело, предпочита да се хвали с дела. Тихо е в душата, която вярва, по-тихо от тишината на морското дъно. Защото Божията Мъдрост се ражда и обитава в дълбока тишина. Тихо е на езика на вършителя на Божието дело, по-тихо от тишината на рудата в сърцето на планината. Защото този, който върши не свое дело, чака да чуе заповеди и ги изпълнява, и пак чака, и няма време да говори. Казвам на вярващите в дела: Не е ли молитвата ми правене и пренаправяне на самия мен? Не е ли целият свят от сътворението до края и цялата му мизерия и нечистота у мен? Наистина няма да съществувам, ако не се помогне на сиромаха в моята душа ако не се лекуват болните и не се гонят нечистите от моята душа. Казвам на вярващите във вярата: Не будя ли вяра в съседа с добрите дела, които върша?

179 Не е ли моето дело в света песен на моята вяра, псалом на спасения между неспасените? Кой ще спре песента в гърлото на препълнената душа? Кой ще затисне препълнения извор да не изтича? Препират ли се самодивите на извора със самодивите на потока за това, чия вода е по-ценна? Ако нямаше извор, не би имало и поток. Господи мой, не си тръгвай от мен, за да не се спука душата ми като балон от празните препирни. Мълчанието в Твое присъствие храни душата ми; от разговорите в Твое отсъствие тя линее и умира. Послушах за последен път хорските препирни, махнах с ръка и се отдалечих. Виж, това не е спор на истинските вярващи с истинските вършители на Твоето дело. То е караница на слуги с малко вяра и много зла воля. Тъй се карат маловерници с яловците на света. Тъй се кара изсъхнал извор с пресъхналия поток. Докато са били пълни, и двете страни са пеели в една и съща радост и радостни са си отговаряли. Тъй зловерникът се кара със злодееца. Какво общо имам с тях? Какво ме свързва с тях, освен съжалението, че са се отдалечили от Твоето сияние? Изпълни дома на душата ми, Животворни Душе, за да ослепея и да не виждам гневните лица на препирвачите и да бъда глух за техните луди разговори. Изоставили са Те, Радост моя, затова водят луди разговори

180 Моля Ти се и Ти се покланям, вържи душата ми с хиляди слънчеви лъчи за Теб, за да не Те изостави и да не падне в хладна пропаст. > LХХХIV Тези, които просвещават младежта, не я просвещават, ами я заслепяват. Какво ще правиш с тях, Господи? Те отбиват Твоите деца от Теб и им забраняват да дойдат при Твоята Мъдрост, казвайки: Господ е една стара дума на вашите мъртви деди. Той е вехт талисман, която дедите ви носиха със себе си и умряха. Ние ще ви научим как се копае земя и гои тяло и кове злато, което блести по-силно от мъртвия Господ. Какво ще правиш с прелъстителите на Твоите деца, Господи? Нищо няма да им направя, защото сами са си направили всичко, за да падне проклятие върху тяхното семе и племе. Истина, по-люта съдба са приготвили на себе си и своя народ от книжниците и садукеите на Юдея. Защото имаха примера им и не се поучиха. На стари години ще слушат звънтене на мечове пред своя праг и ще умират от глад, келяви и голи, а няма да посмеят да надникнат вън, за да повикат своите ученици. С какво ще ги повикат, щом името Ми е изхвърлено от разбойнишките им сърца? За какво и да ги викат, щом сами са ги подготвили за това, по бездънната си глупост,

181 която следва всеки, когото Аз не следвам. - Какво ще стане с тях, Господи? По-зле ще им бъде и от вавилонците, дето се кланяха някога на кръв и злато и учеха и децата си да им се кланят. Първо ще дойде глад, какъвто и Вавилон не е виждал. После война, война за хляб, от която ще се върнат победени. После междоусобно клане и палене на градове и села. После болести, до които ръката на лекаря няма да смее да се докосне. И учителите ще бъдат шибани с бичове и гонени да бъдат гробари на своите ученици, от чиито тела ще смърдят пътищата. Тия, които повеждат народа, не го повеждат, ами го подвеждат. Какво ще правиш с тях, Господи мой? Насъскват народа за своя полза, а когато народът се разбуни, се оттеглят от власт и ядат на спокойствие плячката си. Обвиняват противниците си, а сами вървят по техните пътища. От врявата им мъдрецът не може да вземе думата. Ласкаят глупака и насилника само за да стигнат до първите места. Всеки ден пишат и разобличават злото на другите, за да прикрият своето зло. Не учат народа на истина, ами го хранят с лъжи през цялото време. Неспособни са да осигурят на народа правото му, та го плашат с по-страшните неправди на отминалите години

182 Грабят за себе си и за своите приятели, защото знаят, че няма да е задълго. Какво ще правиш с тях, праведни Господи? Те са си направили всичко сами и Аз няма какво да правя, освен да ги оставя на съдбата им. Истина, няма да ядат плячката си на спокойствие, ами ще я прахосат за своите съзаклятници. Ще осиромашеят и мишки ще им пробягват през скъсаните ризи. Ще сънуват бунтове на измамените и ограбените и ще скачат от ужас нощем. Дълъг живот ще имат, за да им бъде дълго наказанието. Ще доживеят да видят своя дом в развалини и ще бягат от своята земя, гладни и болни, и няма да смеят да изговорят името си пред никого. Ще гледат чужденци в своята страна и ще ги молят за парче хляб. По-зле ще бъде на държавата им, отколкото на римската. Защото имаха Рим за пример и не се поучиха. По-зле ще бъде на народа им, който ги е родил, отколкото на юдейския народ. Защото имаха примера на юдейския народ и не се поучиха. Ще слушат клетви по свой адрес и няма да смеят да си покажат главата през прозореца. Ще гледат народа си вързан и воден като стадо и ще се страхуват за себе си

183 И ще слушат насън и наяве проклятия на името си и ще треперят ще треперят, а няма да могат да умрат. Господи Велики и Страшни, всичките Ти пътища са милост и истина. Какво ще правиш със заслепените, подведените, измамените и ограбените? Ако се сети някой за Моето име, ще се сетя и Аз за него и ще го спася. Чакам да Ме викне някой и ще се отзова. Докато има викане на земята, ще има и ехо на небето. Аз съм този, който е най-близо до всички и всичко. Давам се на оня, който Ме желае; тръгвам си от оня, който не Ме познава. Без Мен светът е шепа пепел. И без Мен хората са по-слаби и от пепелта. > LХХХV Дето е царят, там е и царството. Цар без царство не е цар, нито празното царство е царство. Царството небесно вътре във вас е, рече Царският Син, и радост огря всички пътници по гробищата, които разбраха тая небесна заръка

184 Мюсюлманинът не вярва, че можеш да се докоснеш до нечистата земя. Езичникът Те вижда изцяло на земята. Царският Син знае за царски път и Те сочи в земя, но пречиста. В пречиста земя се облече и Той и слезе, за да донесе светлост и битие на земния пушек. Царю мой, по-близко си ми от дишането ми и по-дълбоко си в мен от мислите ми. Що е дишането ми, ако не нещо, което влиза в мен отвън и излиза навън? И преди дишането на дробовете ми Ти си бил у мен. Знаел си за мен още в чреслата на моя баща. И преди сътворението на света си мислил за мен. Що са мислите ми, ако не отпечатъци на външни неща, дето влизат в моя ум като конци в разбой и се тъкат, и се събират, и се съдират, и пак се губят? Всичко това са неща извън моя ум. И в ума ми влизат не нещата, а техните отпечатъци. Но Ти си едничкото реално нещо в моя ум, с което той се е родил. И преди всеки отпечатък Ти си бил у мен; в допир си с мен преди допира ми с всяко нещо. Откак чух царското благовестие, разгръщам душата си като покров на най-скъпоценни блага и търся Теб и Твоето царство в нея. Разгръщам я и не виждам ни край, ни дъно. Нито мога да досегна всичките й висини, нито да се спусна във всичките й рудници. Откривам светли лъчи да идват от някакво далечно слънце. Откривам златни стълбове на храм, но нийде не виждам края на храма

185 Усещам благоуханието на кадилен дим, но не мога да видя царския престол. Колкото повече се трудя и откривам, толкова повече неща виждам скрити. Несънувани тайни си укрил в мен, Господи на безбройни войски. Всеки войник блести с Твоя царски блясък. Както няма слънце без слънчево сияние, тъй няма и Цар без ангели, без светли лъчи. Безкрайност носиш със себе си, Царю мой, и безкрайност внасяш в душата ми. С вечност се загръщаш като с мантия, Царю мой, и с тази мантия обвиваш и моята душа. Духът твори своите Къде и Кога и не зависи от своите творения. Господи Пребогати, изумявам се, щом погледна душата си. Какво богатство си струпал в оскъдния земен съд! Истина, сам съм си крив, ако се усещам сиромах. Сам съм си крив, ако се усещам смъртен. Мое самоубийство е, ако се усещам роб на земята и земната самоизмама. Дето си Ти, там е и царството небесно; дето е царството небесно, там си и Ти. Безсмъртни Царю, чуй пелтеченето на езика ми; чуй песента ми, едничката жертва на езика ми:

186 Благословено царство на Отца и Сина и Светаго Духа, Трислънчевия Живот и Блаженство! Амин. > LХХХVI Хубаво е да бъдеш с праведника. Кой търси гроба на неправедника? Защо му е? А гроба на праведника търсят всички и го ограждат, и паметник му издигат. Защо им е? То е признание на света, че праведникът живее и след смъртта, а неправедникът се губи като бразда на морската вода! Ти си правдата на праведника, Живи Боже. Правдата му не е в хорските закони, дето хората бързо пишат и бавно изпълняват. Твоето присъствие е неговата правда и всеки Твой дъх негов нов закон. Праведникът не знае за стари закони, нито се вълнува от законите, писани на хартия. От ранни зори той усеща, че Ти пишеш по неговото сърце и ум, и чете. Стотина насилници и демагози скачат срещу праведника и се радват, щом му стегнат гърлото да не говори. Но насилниците и демагозите признават в себе си, че с тях колелата на света биха се трошили от сутрин до вечер. В самотата си, която е тежка като страшен съд за кривоумните и криводушните, насилниците и демагозите

187 признават, че доколкото светът съществува, съществува само заради праведниците - заради правоумните и праводушните. Кой е праведник освен богоносците? Никой, Господи. Този, който донася Теб в света, донася живот в обвивката на живота, вода в празните бунари и песен в занемелите гърла. Като облак сух дим без мълния и дъжд, разпръснат от небесните вихрушки, е този свят без богоносците. Целият свят е сух дим и само богоносецът може да му даде мълния и дъжд и да го направи жив облак. Облаците приличат на облаци и човеците на човеци, и световете на светове. Ала един облак е лъжлив сух дим, а друг е пълен с мълнии и дъжд. Един човек е истински, а друг не е, макар да си приличат. Един свят е, а друг не е, макар да изглежда, че и двата са. Преди да се родиш на земята, Господи, земята 5е небитийна сянка и всички същества на земята бяха небитийни сенки. Твоето раждане е влизане на електричество в сухия облак. Твоите думи са дъжд, който го прави жив. Твоите чудеса са направили от вампирите хора. Твоите кръв, сълзи и пот са напълнили празната сянка на света с реалност

188 Добре е да си винаги с праведника. Гробът му винаги ще се търси. Виж, гробът на праведника крие повече сила от живите неправедници. Защото неправедниците са сенки на сух дим. Честит е народът с праведници! > LХХХVII Богоносци, вие сте солта на земята и светлината на света. Ако и вие обезсолеете и се помрачите, светът ще бъде празна обвивка на живота, свлак, който змията оставя в тръните. Вие пазите небесния огън в пепелта. Ако и вие угаснете, светът ще бъде купчина пепел извън портите на живота. Убийците си говорят за вашия живот, защото нямат свой. Кривоклетниците се кълнат във вашия Бог, защото нямат свой. Лъжецът имитира вашата истина, защото няма своя. Неправедникът се кълне с вашата правда, защото няма своя. Отчаяният се теши с вашата надежда, защото няма своя

189 Земните мъдреци търсят по заобиколни пътища мъдростта и се връщат при вашата мъдрост, защото не намират друга. Слабите ви гонят, защото се боят от силата ви, а сами не могат да я понесат. Страхливците ви завиждат на храбростта, защото нямат нищо, което да ги охрабри. Богаташи сте. Погледнете, всички от вас просят, а на вас никой нищо не може да даде. Богаташи сте, защото имате Бога. Богати сте, защото сте богоносци. Душата ви е обиталище на живия Бог. Сърцето ви е Негов престол. Умът ви е планина Синайска, дето само Той пише скрижали и говори. Вървете свободно с Бога напред; няма да изгубите пътя и няма да останете без подслон. Стъпете с Него свободно на прага на деня и денят ще бъде ваш. Стъпете с Него свободно на прага на нощта и нощта ще си прибере страхотиите и ще ви покаже своите чудеса. Не продавайте своето съкровище, защото светът не може да го плати. Не разменяйте нищо с вселената, защото тя не може да ви даде нищо освен себе си. А тя цялата струва колкото хартия срещу злато. Ще изгори един ден и ще бъде шепа пепел. Ще умре ли? Тя е вече мъртва и не съществува без вашето духовно съкровище

190 Пространството от край до край не може да вмести вашето съкровище. Времето от край до край не може да изброи вашето съкровище. Светът ви гони, защото вие имате мир, а той няма. Светът ви завижда, защото вие имате богатство, а той е сиромах. Светът се бои от вас, защото вие сте мощни, а той е слаб. Светът ви мрази, защото вие сте блажени, а той е нещастен. Не намразвайте света и не сипвайте масло в огъня. Защото светът цял гори с огъня на омразата. Самотни сте, казвате? Мигар гробовете стават за компания? Един жив сред гробовете е по-несамотен от цяло гробище мъртви. Малко сте, казвате? Но сте въоръжени. Вашите противници са вързани роби. Светът е безжизнен без вас. Вие сте тръбите, през които се влива живот в света. Светът е безрадостен без вас. През вас влиза смях в тъмницата. Не угоявайте тялото си, защото гоенето е гноене. Не товарете костите си с мас, защото те ще отромавеят, а душата ви ще се свие

191 Дръжте ревностно божествения младенец у себе си и се пазете да не го подплашите. Защото е плашлив като птица и не привиква. От един грозен помисъл бяга от ума. От едно нечисто желание бяга от сърцето. Запомнете: ако Той напусне вас, своето последно земно пристанище, светът ще бъде празна обвивка на живота, свлак, който змията оставя в тръните. > LХХХVIII Вдигам ръце към Теб, Пастирю мой, но ръцете ми не стигат далеч. Напразно овцата се мъчи да излезе от дупката; ако овчарят не се пресегне към нея, няма да се спаси. Твоята благодат досяга по-далеч от слънчевите лъчи. Хвана ме за ръката и ме изведе от тъмницата. Само един лъч на Твоята благодат и ще се вдигна на криле орлови. Под камък затисната, тревицата се мъчи да порасне, прегърбена в търсене на светлина, повехнала без светлина. Велика радост е за мен, смъртния, да махна камъка и да видя тревицата как се изправя и зазеленява. Не е ли Твоята радост още по-голяма, Безсмъртни, щом махнеш камъка, с който светът е затиснал душата ми, прегърбена и повехнала?

192 Напразно събирам дърва накуп, за да стопля моята душа, ако Ти не ги запалиш с небесен огън. Напразно тичам; ако съм сгрешил пътя, напразно е моето търчане. Целият ми труд и пот и жертва са за Теб. Ако Ти не благоволиш да ги приемеш, ще бъда като катерач по планина, затрупан със сняг на върха на планината. Защото не гледаш количеството труд, ами желанието на сърцето. Закъде бързаш, сърце мое? Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб. Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата. Немирни мисли мои, лутате се по ума ми като пияници по пазара и падате и умирате като скакалци. Ще умре всичко, което ви е пратило у мен, и нито една от вас няма да се спаси от моя гроб, освен ако не се е свързала с Безгробния, Неумиращия. Истина, влезли сте в гроб, влизайки в мене, и като гробари ми подготвяте гроб. Но ах, щом затръби тръбата, многоцевната и многогласна тръба в моята душа, и възвести идването на Божия Син! Тогава всички смъртни желания и всички смъртни

193 мисли ще се изгубят яко дим и ще очистят полето на сърцето и ума. И Божият Син ще влезе в своето поле и ще заравни всички гробове, дето сте ми подготвяли, като къртичи дупки. И ще ме умие и ще ме окъпе Божият Син, и ще ме намирише с миро. Не за смърт, а за живот. Сам съм се зазидал, Господи, от Твоята благодат. И не смея да погледна навън, защото си като страшен вятър. Настроил съм си гнили къщурки и колибки в душата си и ме е страх да не ги разтуриш. А Ти ги разтуряш не за да ме оставиш бездомен, но за да ме настаниш в палат, по-широк и по-бляскав от звездната вселена. Отхвърлиха хората Твоя крайъгълен камък, защото е прекалено грамаден за техните къщурки и колибки. Отхвърлиха го безумните зидари, защото не знаеха какво да зидат на него. Не могат да се досетят слабопаметните, че Ти си зидарят и че цялата им грижа е да не Ти пречат на работата. Прекалено огромен е Твоят крайъгълник и дори великаните се плашат от него. Казват: Ако почнем да строим върху него, кога ли ще свършим? Клетници, как смъртта ги плаши още при всяко добро начало! Как ги изморява времето още след еднодневен труд!

194 Протегни ми Твоята благодат, по-протяжна от слънчевите лъчи, Богаташо мой, и аз ще се осмеля да застана край отхвърления камък. Ето, Ти си благодатта. Спусни се и ме повдигни. Отпъди смъртта и времето от мен и аз ще зидам с Теб това, което земните великани не смеят. > LХХХIХ Пророчество изрече Божият Син за йерусалимския храм погрешно ли го изрече? Остана ли камък върху камък и влизат ли днес богомолци в него? Погрешно ли го изрече? Вложи народът цялата си душа в зидовете на един храм и остана празен и без душа. Който повери душата си на камъка да я пази и сам не бди повече над нея, наистина ще бъде немощен като трепетликова сянка. Построили сме Богу храм, казват немощните, и сме платили дълга си. Отсега нататък сме длъжници само на себе си. Дали сме Богу Божието, сега ще отдадем на себе си своето. Клетници, защо му е на Бога храм, който не ви трябва и на вас? За какво му е вашият храм на Онзи, Който не се чувства тясно и в най-малката песъчинка, нито достатъчно просторно в цялата звездна вселена? Могат ли бездомните да построят дом на Учителя на всички зидари?

195 Научи Зидарят вашите предци и вас самите да зидате храмове, защото са потребни на вас, а не на Него. Зидайки храмове на Него, вие зидате чрез Него на себе си. Защото земята не може да направи нищо за Него без Него. Зидайки хубаво за Него, вие показвате на собствената си душа какво трябва да зида в самата себе си. Зидайки за Него по-хубаво, отколкото за тялото си, вие подсещате душата си да си зида и тя по-възвишено и светло обиталище от това, което е потребно на тялото и от самото тяло. Зидайки за Него, доказвате, че душата ви не е забравила всичко, нито се е примирила с колибата на тялото. Скъпоценни палати зидате за Него, за да подсетите душата, че и тя е предназначена за царски палат, а не за прашни черги. Не зидате дом за Него, а образ, книга и свяст за своята душа. Господ е преизпълнен с милост и слиза в каменните ви храмове, за да се срещне с вашите души. Но кажете, клетници, какво ще стане с храмовете ви, ако душата ви не види и не послуша примера? Ако куполите на храмовете ви бъдат винаги по-високи от душите ви? Ако просторът на храмовете ви бъде винаги

196 по-широк от теснотията на душите ви? Какво ще стане тогава с храмовете ви? Ако свещите в каменните храмове бъдат винаги по-светли от мислите на ума ви? Ако смирната и тамянът бъдат винаги по-уханни от уханието на сърцето ви? Какво ще стане тогава с храмовете ви? Ако олтарите ви бъдат винаги по-светли от светините на душите ви? Ако разкошът на литургиите ви бъде винаги по-голям от разкоша на душите ви? Ако ехото на молитвите ви отеква повече сред каменните зидове, отколкото в душите ви? Какво ще стане тогава с храмовете ви? Ще станат мъртви паметници на мъртви души. А щом станат това щом престанат да бъдат пример за душевно зидане и станат гордост наистина камък върху камък няма да остане от тях. А вие ще се лутате, клетници, като слаби сенки на истинските строители; и ще треперите в света, немощни като трепетликова сянка. > ХС Обезумяха мнозина на тоя свят и нападнаха Твоя Син, Господи по-траен от времето и поблагословен от временните поколения. Народните първенци се сдружиха с хайдуците против Христа Пресветия, свещениците с лъжесвидетелите и мъдреците с безумците.

197 О, колко величествен е Той в Своята самота и в чистотата на Своя път! Законници, прекарали века си в тълкуване на Божия закон, се вдигнаха всички заедно не за да съдят, но за да убиват. Старейшините народни, които носят на гърдите, поясите и челата си написан закона от Синай, забравиха хиляди години упражнение в правда и като гладни вълци се юрнаха подир Човека на мира и доброто, за да Го разкъсат. Търговците зарязаха своите дюкяни и грабнаха ножовете си, за да убиват. Старците, наставени от многобройните паметници на Божиите чудеса навън, но без да имат и един вътре в душите си, изпълзяха от своите огнища, за да помогнат на убийството. Младежите, които винаги се веселят, когато старите ги окуражат за злодеяние, излязоха с камъни и тояги, за да извършат убийство преди да седнат на пасхалната трапеза и да започнат да славят Бога. Юрнаха се и жените на кръв и поведоха и децата си, за да помогнат и те на едно народно дело. Кръвниците и насилниците, дето в друго време са се промъквали със страх през мрак и самота, станаха водачи на водачите и първенци на първенците

198 И за обитателите на затворите настъпи ден на свобода, защото станаха потребни на народа, да го научат на професията си: как се убива човек. Богомолците, дошли в града за празника, за да се поклонят на Небето и да потърсят Бога, обърнаха гръб на храма и се втурнаха заедно с хазяите си да искат кръвта на праведника. Свещениците забравиха храма и размахаха жертвени ножове, за да спасят народа си от Бога. Куци и сакати протегнаха своите патерици и слепите своите тояжки единственото си оръжие за да помогнат за убийството на Изцелителя. Тъй един народ от грешници се вдигна единодушно като трева, за да убие Бога. И му се обърна ножът, замахнат срещу Бога, та се удари сам в сърцето. Не ми давай да падна, Господи премили! Отвори душевните ми очи, за да видя и да се поуча от съдбата на грешниците. За да не тръгне ногата ми подир никого, който върви срещу Теб. За да не вдигна камък срещу Теб и да не се убия сам завинаги. > ХСI Кръвта на праведника е единственото писмо на земята, което не може да се изтрие

199 Убихте ли Христа, несретници, както се надявахте? Или кръвта Му гори и днес на главите ви? Възвести, море, с рева си до всички предели на земята: кръвта на праведника гори на главата и на стотното поколение. Блеснете, светкавици, от изтока до запада и напишете ясно и за слепците: никакво зло не могат да сторят хората на праведника, без то да падне двойно върху главите им. Защото камъкът, хвърлен по праведника, е хвърлен нависоко и набира тежест, падайки от високото. Камъни йерусалимски, дето стоите днес разхвърляни, завикайте и кажете на рода човешки, род слабопаметен, какво стана с убития праведник и какво с ония, които го убиха! Видях псе, което се опари веднъж на вряла каша и не дойде вече и на хладна. А хората всеки ден се пържат в кръвта на праведника и никога не се свестяват. О, безумни от безумните, не се ли срамувате да повтаряте урока, който и псетата отведнъж научиха? По-добре да се затрие един хайдушки народ, отколкото един праведник. Зер небето не пита колко кръв е пролята, а чия кръв е пролята. Ако ще и всички народи да се вдигнат срещу един праведник, пак няма да могат да му

200 напакостят. Могат само да го проводят в гроба. Но той ще ги съпровожда след гроба. Наистина праведникът наказва с милостта си до гроба и с правдата си след гроба. Не гответе наследство за децата си, вие, които проляхте кръвта на праведника. Цялото им наследство ще се изгуби, само пролятата кръв няма да се изгуби. И не праведникът ще ви кълне, а децата ви, кога ядат горчивия робски хляб. В дрипите на праведника се таи Бог. Тежко ви, ако дрипите ви съблазнят, та презрете и този, който е облечен с тях. На кръст си вдигнат, Христе Боже, не за да покажеш своята немощ спрямо света, а немощта на света спрямо Теб. Като сенки, дето играят и се удрят на месечина, тъй са и народите, които нападат Теб. Утехо на праведниците и храброст на мъчениците, помилуй и спаси нас! > ХСII Възкресител е моят Господ. Възкресява мъртви от сутрин до вечер и от вечер до зазоряване. Каквото утрото погребе, вечер Господ ще го оживи, и каквото вечерта погребе, сутрин Господ ще го оживи.

201 Има ли нещо по-достойно за живия Бог от това да възкресява мъртви за живот? Нека други вярват в Бог, Който се кара и съди с хората. Аз ще се държа за Бога, Който възкресява мъртвите. Нека други вярват в Бог, Който не се доближава и до живите, когато го викат. Аз ще се кланям на Бога, Който държи ухото Си наклонено и към гробовете и слуша дали някой не вика за възкресение и възкресител. Гробарите закопават и мълчат. Господ откопава и вика. Майка щерка закопава, Господ откопава; по-добра майка е Господ от майката. Баща син заравя, Господ изравя. По-добър баща е Господ от бащата. Брат брата погребва, Господ възкресява. По-добър брат е Господ от брата. Господ няма ни сълзи, ни усмивка за мъртвите. Неговото сърце е изцяло за живите. Светът плаче за своите в гробището, Господ с песен вика своите и ги буди. Възкреси, Господи, моя дух, за да възкръсне и тялото ми. Настани се в моя дух и тялото ми ще бъде Твой храм. Чудят се съседите ми загрижени: дали това наше тяло ще възкръсне?

202 Ако сте се отрекли от себе си и не живеете повече за себе си, тогава и тялото ви е като възкръснало. Ако тялото ви е храм на Всевишния Бог, тогава Възкресителят ви е у вас и възкресението ви се довършва. Тялото ни се мени, много тела досега сме наричали свое. Кое от тях ще възкръсне? Може би нито едно. Но със сигурност онова ако сте го имали, което изразява ясно Божията Реч. Възкресителю мой, смъртта не възкръсва, защото никога не е била и жива. Ти си възкресителят и Ти си възкръсналият, защото Ти си Живот. Само това семе възкръсва, в което си скрит Ти, и то само това от него, което си Ти. Само този дух ще оживиш, който и сега живее с Теб, а не със света. Само това тяло ще опазиш, което е започнало да се изпълва със Светия Дух още от едно време. Това, което е живият Господ в гробовете, то ще възкръсне за живот. Никой не може да възкреси мъртвите, освен Господ, и никой не може да възкръсне от мъртвите, освен Господ. Защото Той е в своите светии. Наистина Той е в своите живи и в гроба и подир гроба. >

203 ХСIII Идвал е Желаният и пак ще дойде, а вие говорите: кой ще ни докаже, че Той е Бог? Вас питам, тъмни братя, и ми кажете каквото ви питам. Ако бяхте заръчали на Бога да дойде на земята, какъв бихте искали да Го видите? Като човек бихме искали да Го видим, похубав от всички синове човешки, по-мощен от всички синове човешки в словото и на дело. Да бъде прекрасен като царски син; не горделив, а смирен като агне; да влиза под нашия покрив, с нас да яде и пие и да дели с нас всичко освен немощта и греха ни. В такъв случай вие сами доказахте, че Бог е бил между нас. Като човек бихме искали да Го видим, въпреки че Той може да се яви във всяко тяло. Като говори, да говори мощно, както никой човек не е говорил. Като ходи по тоя свят, да не ходи като наемник и роб, ами като господар. Вода и ветрове да Го слушат, хората да Го следват, злите духове да бягат от Него. Да помага на хората всеки ден: тъжните да утешава, болните да лекува, мъртвите да възкресява. Такъв бихме искали Бога между нас. Да дойде не като цар, с богатство, което пропада, и войска, която се разпилява, и блясък, който се губи не като цар, а като по-голям от царете. И да дойде не като обикновен пророк, а като Предреченият от

204 всички пророци от началото на времето, Който да посмее да каже, че е по-стар от времето и да предскаже това, което ще стане накрая и след края на времето. И да дойде не като свещеник, а като първосвещеник, в Когото тримата са едно: Бог, Божият свещеник и жертвата. Такъв бихме искали Бога между нас. В такъв случай вие сами доказахте, че Бог е между нас. Бързо да дойде и да си отиде, защото не бихме могли да Го издържим дълго. Но след като си отиде, словото Му да ечи през времето и простора, без край и спиране, и от стъпките Му земята да гори с небесен огън докле светът трае. В такъв случай вие сами доказахте, че Бог е бил между нас. Идвал е Желаният между хората точно такъв, какъвто хората са го искали, и още по-чуден, силен и прекрасен, и пак хората са говорили: Кой ще ни докаже, че това е Бог? Пак ще дойде Желаният, душо моя. Като огнен змей ще долети и ще отлети, ако не Го познаеш, и няма да Го видиш повече. Стани, душо моя, и недей да спиш, ами бди. И утвърди в себе си образа на Желания, какъвто Той е, за да Го познаеш, когато дойде. Нека образите на всички светове излязат от теб и Неговият образ те изпълни цялата, от изтока до запада, от севера до юга. За да Го познаеш, когато дойде

205 Защото като огнен змей ще дойде и ще си отиде, а ти ще дремеш и ще говориш: Кой ще ми докаже? Ако ти сама не си докажеш, никой няма да ти докаже. Ако не ти Го докаже вечният живот, ще ти Го докаже вечната ти смърт. > ХСIV В долината на плача си оживил мъртвите кости, Сине Божи. Нека се възрадва пророкът, защото си оправдал думите му. Всяка сила, хубост и мъдрост, за които е копняло някога човечеството, са у Теб, Всечовече. Всичката храна и питие на живота, с които живеят живите от край до край, са у Теб, Всечовече. През Теб един Трислънчев лъч е дръзнал да падне в смъртната тъмнина и в сянката на нищото. Милост е имало в този лъч, и като с всяка милост с него е било злоупотребено. Затова Лъчът си е тръгнал и смъртната тъмнина и сянка са се възвърнали. Сега си дошъл с нов Лъч и нова милост. И тези, които Те приеха, светнаха като новоизгрели слънца

206 А тези, които не Те приеха, останаха и занапред мъртви кости в полето. Отворил си хлебарница за гладните и пивница за жадните и зовеш всички гладни и жадни да ядат и пият и да живеят. Който желае живот, с живот трябва и да се храни. Който се е предал на смъртта, той се храни със смъртта и между живите го няма. Ти ни донесе Бога в долината на мъките; донесе ни Бога не за да ни Го покажеш като образ играта на образи ни е опропастила, - но Го донесе като хляб, за да ядем и да оживеем. С образи се хранехме и измряхме. Истина, всички неща, които смъртните ядат и пият, са образи, които не хранят и не поят и не дават живот, ако Бог не влезе в тях. Нека душата ми яде Бога и ще се венчае с вечния живот. Нека умът ми яде Бога и ще се венчае с вечната мъдрост. Нека сърцето ми яде Бога и ще се венчае с вечната радост. Нека тялото ми яде Бога и ще възкръсне от мъртвите. Нека всички хора ядат Бога и ще се върнат у дома, при Всечовека. Твоя гроб го няма между нас. Земята пази само земя. Гробовете се погребват в гробове и остават в тях

207 Царски сине на Светата Троица и царю на всички същества, които са задишали и прогледнали с Твоята дума, нахрани ме с Твоя хляб и ме напои с Твоето питие. За да не изгние тялото ми и душата ми да не се мята като безтелесна сянка по Ада, изпълнена с луди мисли, телесни желания, изпълнена със страх и страховити образи. За да не изгубя, Господи, две тела наведнъж: земното, което е по-близо до гибелта от есенната трева, и небесното, което духът е закъснял да изтъче и подготви за вечността. За да не изгубя, Господи, два духа наведнъж: земния, който се е обрекъл на смърт чрез брака си със земята, и небесния, който не съм приел в себе си, за да внесе своята вечност в мен. За да не изгубя, Господи, два живота наведнъж: земния, който изглежда като живот, и небесния, който е живот. Ела ми близо и още по-близо, Небесен Хляб, и недей се брани от устата ми. Ела ми близо и още по-близо, Небесно питие, и недей се изплъзва от устните ми. Троице Пресвета, спусни кандилото Си в моята нощ и разпъди чужденците, които ме крият от Теб. >

208 ХСV Само децата и светците се държат за Теб, Господи; останалите се бунтуват срещу Теб. Децата и светците са на границата между царството на битието и сянката на небитието. Настойниците наричат себе си родители и хвърлят Твоите деца от висока стена в пропастта. Настойниците си въобразяват, че са родители, и ръководят децата Ти като свое притежание. Истина, не ги ръководят, а ги съсипват и опропастяват. Чужди деца сте си присвоили, настойници, и ще отговаряте за кражба и разбойничество. Не е ваш нито този живот, който е във вас, нито този, комуто сте послужили като канал. Чуждо притежание е всичко освен собственото ви зло и ще отговаряте за кражба и разбойничество. Ще отговаряте за кражба, задето сте нарекли чуждото свое, и за разбойничество, задето сте го осакатили и разсипали. Няма родители на земята. Родителят е на Небето. На земята има само настойници. Тези, които наричат себе си родители на земята, са крадци и разбойници. На земята има само настойници; и това е голяма чест

209 Поверено ви е най-скъпоценното благо, което има Бог. И това е голяма чест. По-щастлив от вас ще е онзи, който изобщо не се е раждал и комуто нищо не е било поверявано, ако грижите ви са съблазън и убийство на душата. Защо се радвате на децата, щом не смятате да ги пазите като небесни ангели? Защо плачете, когато ви оставят рано и побегнат при ангелите? На чуждо сте се радвали и за чуждо плачете. Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно. Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира и щастието, и здравето, и добруването. И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад. Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята. Грижете се за чуждото имане повече от своето и наградата ви ще бъде неизмерима. Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са

210 Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им. Царят ви гледа през очите на децата и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове. Децата и светците се държат за Теб, Господи мой, останалите се бунтуват срещу Теб. Децата и светците са Твоето изпитание за света. Пази се, душо моя, пази се и не съгрешавай. > ХСVI Всяко нещо ме плашеше, докато бях дете, всяко нещо съжалявам, откак пораснах. Всяко нещо ми изглеждаше по-силно от мен, докато бях дете. Сега се усещам по-силен от всичко и съжалявам всичко. Защото се научих да стоя до Теб, Господи мой, обкръжен от безсмъртни войски като борова планина. И раста от Теб като бор от планина. Всяко нещо вземах за учител, докато бях дете, и вървях донейде с всяко. И се научих на немощ и смърт и да викам към Теб. Търсих най-якото нещо, за да се хвана за него и да се спася от промени и колебания. И нито очите ми видяха нещо, нито ушите ми чуха, нито нозете ми нагазиха. Всичките си деца изкарва времето, за да се бори с тях и на

211 смях да ги превива, кърши и скубе из корен, смеейки се на страха и ужаса на смъртника. Хванах се за едно хубаво цвете и рекох: С хубостта си то е по-силно от мен. Но щом дойде есента, цветето умря пред очите ми и аз не можах да му помогна; тръгнах си със сълзи от него и се хванах за едно високо дърво. Но като му дойде времето, дървото рухна из корен и легна на земята като победена войска; тръгнах си със сълзи от него и се хванах за камъка. Той е по-як от мен, рекох си, в него поне съм сигурен. Но като му дойде времето, камъкът се разтроши на прах пред очите ми и вятърът го развея; и си тръгнах със сълзи и се хванах за звездите. Звездите са по-силни от всичко, рекох си, за тях ще се държа и няма да пропадна. Но като прегърнах звездите и послушах тайното им шепнене, чух плач на смъртници; и си тръгнах със сълзи и се хванах за хората. Хората крачат право и свободно, рекох си, в тях е силата, за тях ще се държа, за да не падна. Но като им дойде времето, видях и най-силните между тях да се плъзват безпомощно по леда на времето в безгласна пропаст и да ме оставят сам. Огледах тогава цялата страшна вселена и рекох: Ти си по-силна от всичко, за теб ще се държа, не ми давай да падна в безгласна пропаст. И получих отговор: Привечер и

212 аз потъвам в безгласна пропаст, утре ще бъде друга вселена вместо мен. Напразно се обвързваш с мен, с немощния си спътник. Пак се обърнах към хората, най-мъдрите хорски синове, и ги попитах за съвет. Но те се забавиха, преди да ми дадат отговор, докато смъртта не махна с ръка и не внесе тишина сред препирвачите. Пак се обърнах към хората, най-веселите хорски синове, и ги попитах за мнението им. Какво мнение могат да имат тия, дето мислят с търбуха си! Те ме взеха на шега и на подбив, докато смъртта не вдигна пръчката си и не превърна езиците им в плесен. Пак се обърнах към хората, към тия, що са ме родили на тоя свят, и ги попитах. Набръчканите им лица посивяха, очите им се насълзиха и те промучаха: в незнание сме се родили ние, в незнание родихме теб и незнанието си разделихме с теб. Пак се обърнах към хората, към моите приятели, и им рекох: Приятели мои, какво мислите вие? А те мълчаха дълго, докато не повдигнаха свенливо очи и не проговориха: И ние отдавна искахме да те питаме: какво мислиш ти? И като почуках на последната врата, за да питам, вратата се отвори и видях да изнасят мъртвец. Като нямаше вече врати да чукам, не останаха и сълзи и студен страх заби нокти в костите ми

213 Още една сълза се намери и се търкулна на дъното на душата ми. И, виж ти, някаква непозната врата, в която удари последната сълза, се отвори и Ти се появи, Царю мой и Отче мой, обкръжен от безсмъртни войски като борова планина в неугасим пламък. И светлината заигра като многогласна арфа, и чух да говори: Аз съм този, Когото търсиш. Дръж се за Мене. Името ми е: Аз Съм. > ХСVII Твоето идване, Сило моя, донася сила на всяко нещо. Като в празен светилник сипваш елей във всяко от тях и те започват да горят. Честит е, който Те приеме в празнотата си; ще се напълни и ще гори. Няма ли елей, фитилът гори с пушек и лош мирис. Палени са били хората и преди да дойдеш, но не Ти си горял в тях, а фитилът им с пушек и лош мирис. Като си дошъл да посетиш земята, налял си всички светилници с елей и елеят е започнал да гори без пушек и мирис. Но неуките не виждат разликата и говорят: И преди е било горене, и сега е горене

214 Те не виждат разликата между горенето на празен светилник и горенето на пълен светилник. О, неуки хора, когато земята гори със свой огън, фитилът й гори, а не елеят; и горенето й е с пушек и лош мирис. Когато земните съдове се напълнят с небесен елей, тогава елеят гори и горенето му е пламък и светлина. Виж, Ти не си като обикновените посетители, дето идват, за да вземат. Дошъл си, не за да дойдеш и да си тръгнеш като обикновените посетители и не за да дойдеш и да вземеш, - дошъл си, за да оставиш. Наистина, за да напълниш и всичко пълно да оставиш! Всяко нещо се изпълва със сила и мощ, Господи, преизпълнен с добро, щом Ти дойдеш да го посетиш. Водата, която преди можеше само да мие тялото, доби сила да кръщава душата. В Твоето име, Господи! Елеят, който можеше само да блести върху здраво лице, доби сила да дава здраве на болните. В Твоето име, Господи! Хлябът, който можеше да трупа само гюбре върху гюбре в човека, доби сила да храни живота с Твоя живот. В Твоето име, Господи! Изворите се наляха със сняг и полските треви наедряха с живот. В Твоето име, Господи!

215 Думите станаха лек и знаците закрила. В Твоето име, Господи! Мъртвите започнаха да вземат немощите на живите върху себе си и живите да разговарят с мъртвите като с живи. В Твоето име, Господи! Гробовете, от които течеше само смрад, започнаха да изливат миро и зверовите пещери станаха иночески килии. В Твоето име, Господи! Преди да дойдеш, Господи, всичко бе по-димно от мъждукащ фитил и по-немощно от паяжина. Дали неуките ще отворят очи и ще видят разликата? За всички неуки падам на колене и се моля пред Теб, Господи Всемогъщи: отвори им очите, за да видят разликата. За да видят разликата и да отворят празните си светилници, и Ти да ги напълниш. За да не се задушават вечно от дима и лошия мирис, Небесни елее на моя светилник. За всички неуки падам на колене и се моля пред Теб, Душе Свети и Животворни. Духни като вихрушка и затреси душата на неуките, за да се пробудят и усетят часа на Твоето посещение. За да се покаят и заедно да паднем на колене и да извикаме: Земята става нова, щом Ти я посетиш, Величествени и Страшни Боже! >

216 ХСVIII Книга съм изписана отвън и отвътре и запечатана със седем печата. Сричат ме съседите ми и не могат името ми да кажат. Съседи мои, как ще прочетете името на Господа, който ме е умил от всяка нечистота, щом дори името ми не можете да кажете! Твоя книга съм, Господи Царю мой, Твое писмо и отвън, и отвътре. Само че светът ме зацапа с неграмотната си ръка, та станах неясен и нечетлив. Твоя книга съм, Господи Царю мой, и Твои са печатите, с които си ме запечатал като Своя светиня. Под всеки печат има по един дар на Светия Дух, дар от безсмъртния живот на Небесната Триада. Кой ще разпечата това, което Бог е запечатал, кой друг може освен едничък Бог? Казват ми съседите ми: ти си книга на света и си изписан цял с ръката на света и всичките ти дарби са дарове на света. Тъй ме четат неграмотните и аз усещам, че не ми знаят името. Истина, светът е писал много с несръчната си ръка по сърцето ми. Много и ненужни дарове е нахвърлял светът в сърцето ми

217 Но виж, щом изтрия всичко, което светът е писал по сърцето ми и изхвърля всичките му дарове от сърцето си, не изхвърлям сърцето си от себе си и не го оставям празно. И щом изтрия всичко, което светът е писал по ума ми, и изхвърля всичките му дарове от ума си, не изхвърлям моя ум, нито го оставям празен. Знам, че духът ми е писал по тялото и тялото по духа. Но щом изтрия всичко, което духът е писал по тялото и тялото по духа, пак не оставам книга неизписана. Щом изхвърля целия свят от себе си, виждам отново в себе си книга, запечатана със седем печата. Туй е Твоята книга, Господи. Туй е писаното от моя Господ. Кой може да разпечата Божията книга освен едничък Бог? Призналия Те за Отец признаваш и Ти за син и отваряш на сина Си книгата му и четеш тайните. Печат по печат чупиш и му четеш тайните. Напразно ме сричат хората, няма да могат да ме прочетат. Ще прочетат само това, което светът е драскал по мен и у мен. Но очите им не могат да четат под печатите. Няма много думи в тая книга, но всяка дума е гореща като пламък и дълга като безсмъртие и по-сладка от всички сладости на този свят. Седем думи седем духа и седем живота, трима горни и трима долни, споени неразлъчно в средата от един неумиращ пламък

218 Светата мъжественост на небето и моминската женственост на земята, опасани с непорочен пояс, окичен със седем звезди. Кой ще смее да сипе бисер пред тия, които се хранят с гнили круши? Кой ще посмее да прочете Твоите тайни на тия, които са грамотни само за дебелите слова на света? Невидимата ръка пише навсякъде по света, но светът се дърпа и се мъчи да пише с мъртвата си ръка мъртви думи. Господи Всемилостиви, погледни тия, които гледат Теб, и насочи ръката им да пишат Твоето име по себе си и отвън, и отвътре. Всемъдри Боже мой, насочи очите на Твоите избрани към печатите на Твоята книга, за да чакат с молитва и с разбиране да четат, когато Ти безшумно и в мълчание разчупиш печатите на тайната! > ХСIХ Малко са послушните, Господи, а вярващи има. Малко са тия, които гледат само своя Господ и вървят след Него. Търся послушни, Господи мой, и деля радостта си с тях. Разказвам им за Твоите пътища и Твоята мъдрост и те потвърждават моя разказ. И заедно множим и споделяме радостта си

219 Слушам разказа на послушните как си махнал спънките пред нозете им и добавям моя разказ, и стаята ни се изпълва с рая. Пресяваме всичко, което ни се е случило, през гъстото сито на Твоя закон, и наричаме плявата, която изпада, своя, а чистото жито, което остава Твое. Пресмятаме всичките си мъки, сълзи и страдания в Твоето име и виждаме, че сме на печалба. Каква полза, казваме, от вяра от една неделя до друга, ако тя не ни свързва всеки ден с погледа на нашия Господар? Има вярващи, Господи Боже наш, но послушните са малко. Кому да съм послушен, ако не на Най-мощния? Заровените ли ще ме повдигнат и смъртниците ли ще ме укрепят? Кому да съм послушен, ако не на Най-мъдрия? Неуките ли ще ме научат и невежите ли ще ми кажат истината? Кому да съм послушен, ако не на Най-светия? Грешниците ли ще ме опазят и хайдуците ли ще ми спасят душата? Как бихте нарекли залуталия се човек, който е опазил огъня си в тъмната нощ, но не преценява пътя си по светлината му? И моряка, който вижда светлината на пристанището, но обръща кораба си за другаде?

220 Същото са вярващите, но непослушни хора. Усетил си бодила на моята непослушност, Любов моя; прости! Откак ме е ранила Твоята любов, жесток срам ме мъчи заради моята небрежност. Накичил се бях с вярата в Теб като с цвете и продължавах да ходя по своите пътища, без да усещам, че Твоята любов ме съпровождала навсякъде. Сега очите ми са се отворили за Твоята любов. Ранил си ме люто и раната ме пече като огън. Сега виждам, че Твоята любов ме е съпровождала на всички стръмнини и кръстопътища на живота. Гледам в миналото и виждам само две неща: Твоята любов и моята непослушност. Ранил си ме люто и раната ме пече като огън. Кому да изповядам греха ми, ако не на Теб, Комуто и съгреших? Защо да се изповядвам на непослушните, които ще кажат: Не си сгрешил много и ние сме правили тъй. Със своя грях ще оправдаят моя и няма да ми донесат утеха. Ще направят от греха си мерило за справедливост между мен и Теб и ще отсъдят в полза на грешника. Ранил си ме люто с Твоята любов и раната ме пече като огън

221 И пак милостта Ти е безмерна, та ми отвори очите, преди да умра. Опрости, Господи, и заповядай на Твоя слуга! Както и сега кротко гледаш и заповядваш, като че никога не Ти съгреших! Заповядай, Господарю, и удряй с бич, и помогни на съвестта ми да ме удря. Ранил си ме люто и раната ме пече като огън. Нека. Нека ме пече като три огъня, докато не навикна да бъда послушен като ангел небесен. Докато послушанието на Твоята воля, Господи, не стане едничката сладост на моите дни и нощи до края на живота. > С Приеми жертвата на езика ми, Отче мой - лепета на разкаяно дете приеми, Отче мой! Изправи думите ми с Твоята истина и ги приеми в подножието на нозете Си. Прекади жертвата ми с благовонието на светителските молитви и не я отхвърляй, Трислънчеви Владико на световете. По-сладкодумна жертва Ти принасят ангелските кръгове, но речта им струи от Теб и се връща при Теб несмесена с мрак и незадавена в гърлото от греха

222 Убог съм и нямам какво да сложа на Твоя жертвеник; само тия думи. Каквото и да Ти принеса в жертва, ще съм Ти принесъл думи. Защото какво са нещата, ако не думи? Цялата вселена си изпълнил с езици: пламъци, когато Ти въздават високо хвала, и водни потоци, когато струят тихо хвалата Ти. И агне да Ти бях принесъл, щях да Ти принеса една дума. И птица да Ти бях принесъл, щях да Ти принеса една дума. Защо да принасям чужда реч на моя Господ, защо чужда, а не своя? Кой ме е направил господар на чужд живот и чужда песен, чужд пламък и чужда жертва, кой? Моята реч е мой живот и моя песен, мой пламък и моя жертва. От Твоето взех и на Теб принасям приеми и не отхвърляй, Майко преизпълнена с милост. Отсях шепа жито от нива бурен. Приеми поне едно зърно от моята шепа и ще ме направиш щастлив. От едно зърно Ти можеш да омесиш хляб, достатъчен за народите. Приеми моята лепта, Сине и Възкресителю, приеми и не отхвърляй лептата сиромашка. Приеми жертвата ми не за мен, а за някой, който е още по-сиромашен от мен; има ли такъв?

223 Който няма и колкото мен, за него приеми жертвата ми; съществува ли такъв? Като хармоника ме стисна светът; едва си поех дъх и екнах. Нека Твоите ангели да дадат благозвучност на моя ек и да го занесат пред Теб, Любов моя. Припомням си цялото добро, което си ми направил през живота, неуморни Спътнико мой, и Ти принасям един Твой дар. Не Ти принасям целия себе си, защото не съм достоен да изгоря цял на Твоя пречист жертвеник. Това, което е предназначено за смърт и тление, не мога да принеса в жертва на Безсмъртния. Приеми жертвата на езика ми, Триединна Китко Цветна; хленченето на новородено дете приеми. Когато ангелските хорове запеят около Твоя престол, когато затрещят архангелските тръби, когато Твоите мъченици заридаят от радост, не презри жертвата на езика ми, Господи, Боже мой. Не отминавай, но чуй. Моля Ти се и Ти се покланям сега и през цялото време и през цялата вечност. Амин. > Охридското езеро

224 ЕЗЕРНИЯТ ПРОРОК Няма да чуете за този човек по телевизията. Водещите в студиото не говорят за него. Не бихте го видели в никое шоу и новините няма да ви съобщят нищо по този въпрос. Напразно бихте го търсили във вестниците. Никое списание не би поместило снимката му. Радиото мълчи за него в пролуките между музикалните парчета. Няма политик, който да го цитира в речите си. Никой президент не би започнал посланието си с него; и най-обезвереният парламент в най-тежкия си час не ще потърси опора в думите му. Името му не се мълви от бармана, когато ви подава питието. Хотелският служител няма да го отрони, отключвайки стаята ви, и на рецепцията няма да ви намекнат за него. Не ще го видите в рекламите и неоновите надписи, по плакатите и уличните билбордове. Футболистите не си го подвикват на терена и в крясъците на митингите не се долавят звуците му. Напразно ще очаквате да го чуете от дисководещите и певците не биха го изревали пред екзалтираните тълпи. И все пак той е тук, до вас. Свеж като глътка планинска изворна вода и по-насъщен и жив от хората, които ви заобикалят. Изправен до него, целият телевизионно-карнавален свят чезне и се превръща в призрак, пука се в един миг като раздут сапунен мехур. Праведникът, старецът, духовният учител. Всички зинали, кресливи усти на нашето безумно съвремие не могат да заглушат тихия му глас. И както зе

225 леният кълн си пробива път, разпуквайки бетона, така и неговото спокойно присъствие разсейва с лекота налудния образ на този свят. Праведникът. Всеки познава праведника. Той може да е прославен светец с икона в храма, а може и да е неведом никому монах, селски свещеник или сляп неграмотен старец. Може да е жив или мъртъв, в плътския смисъл на думата. Това няма значение. Праведникът винаги е жив. Вие знаете кой е той това е вашият праведник. Плътските разстояния нямат значение. Както и годините. Както и гробовете. Той е тук, до вас. Винаги чувате гласа му не с ушите на плътта, а с ушите на душата. Всеки си има праведник. За мнозина в нашия мрачен век и по нашите горестни балкански земи този Праведник е свети Николай Сръбски Дядо Николай, както и до днес го наричат с обич хората. Авторът на Езерни молитви книгата, чиито последни страници затворихте преди малко. > Съдбата на праведника Хубаво е да бъдеш с праведника. Езерни молитви Епископ Николай Велимирович е роден на 10 декември 1880 година, в деня, в който православната Църква чества паметта на св. Наум Охридски

226 Роден е в малкото планинско селце Лелич, недалеч от южния сръбски град Валево, в полите на планината Повлен. Родителите му са бедни, неграмотни селяни. Никола, както го наричат при кръщението, е първото им чедо; впоследствие се сдобива с още девет братя и сестри. Още от най-ранните му години го заобикаля гледката на най-дълбока изостаналост и мизерия. Здравето на Никола е твърде слабо, такова ще остане през целия му живот. Изглежда, че всичко в този живот е против това човешко същество, това Божие семе, паднало на камениста земя и осъдено да угасне на нея. Но не така е отсъдило Провидението. Един лъч пада още тогава в живота на слабото селяшко дете и разпръсва донякъде тъмнината в него. Защото енорийският храм, в който леличани ходят да се черкуват и в който е кръстен и малкият Никола, е църква

227 та на близкия манастир Челие (Килиите) едно от ярките духовни пламъчета, които са се запалили по това време в нова Сърбия. Манастирът не е далеч от селото, до него се стига бързо по каменистите пътеки и Никола и майка му са чести гости там. Какво ли ги е теглило към него? Особена е атмосферата на едно живо духовно, човешко средище, особени са хората, които го обитават. Светлината по лицата на монасите сигурно е привличала неотразимо Никола; от своя страна, те безпогрешно отбелязват това момче, което се различава по нещо неуловимо от другите селски деца. Никола е оставен в манастира, за да се изучи. Тъй започва пътят на бъдещия монах и учен към духовността. Наставниците му не се излъгват. Много скоро момчето показва изключителна даровитост и жажда за знания. Запазено е предание, според което след края на часовете, когато другите деца се отдавали на игри и лудории, малкият Никола се скривал в някой потаен кът на манастирската камбанария и прекарвал там времето си в прилежно четене и молитва. Качествата на Никола са забелязани. Препоръчват му да продължи обучението си във валевската гимназия. По това време Валево е малък провинциален град, но училището му има добри традиции. Проблемът е, че бедното селско момче няма никакви средства. За да се издържа, Никола е принуден да слугува в богатите къщи; въпреки това той става и остава най-добрият ученик в града. След завършване на гимназията кандидатства за Военната академия в Белград, но е освободен от лекарската комисия заради слабото си здраве. Очевидно Провидението насочва младежа към други пътища, защото веднага след това той е приет в Богословската академия блестящото средище на млади

228 те духовни сили на Сърбия, откъдето е излязъл не един голям интелектуалец и църковен деец. В Белград Никола прекарва тежки години. Той е принуден често да сменя квартирите си, живее в оскъдица, недохранен, лошо облечен. Гладуването, студът, животът в мизерия му докарват болести, от които после страда с години. Но в слабото тяло се крие дух, който почти не обръща внимание на заобикалящата го материална действителност. Никола крачи по земята като пришълец от друг свят, очите му не виждат жестокостта на хората, грубостта на тленните земни форми; те са обърнати навътре към това, което става в сърцето му, към светлината, която изгрява оттам. Все пак, външното му положение се подобрява донякъде и след завършване на академията той е изпратен като държавен стипендиант, за да продължи следването си в Европа и Русия. В началото учи в старокатолическия богословски факултет в Берн, после и в Германия, Англия и Швейцария. Този период е твърде плодотворен за неговото израстване. Оттогава е интересът му към духовността на Изтока, който впоследствие се засилва все повече и се отразява толкова силно върху книгите му. Духът му жадно събира знания и се носи като пчела над всички духовни градини, без да се плаши от реакцията на тесногръдите пазители на мисловната стерилност. Удивително е как един християнски богослов може да употребява съвсем свободно в писанията си термини като самсара, карма, нирвана да отдава непринудено почит на Буда и Лаодзъ, Кришна и Мохамед, без да се отклонява от духа на Евангелието и християнското учение. За чистия всичко е чисто (Тит 1:15) и свободният, светъл ум може да се ползва свободно от всичко, създадено някога от човечеството

229 Когато през есента на 1909 г. Никола се връща от Европа, той се разболява тежко от дизентерия. В болницата си казва: Ако службата ми е потребна на Бога, Той ще ме спаси. Тогава дава обет: ако оздравее, да се замонаши и така да служи на Бога и своя народ. И наистина, на 20 декември 1909 г. приема монашески чин в манастира Раковица. Младежът става мъж, Никола става йеромонах Николай, волният търсещ дух се обвързва със строго служение на вечната истина. Това е големият прелом в неговия живот. По това време името му вече е доста известно в Сърбия. Хората се стичат, за да чуят лекциите и беседите му в Коларчевия университет в Белград и на други места. Той говори за познати неща, но по един невиждан начин, на богат, жив, народен език; словото му се лее свободно и стига до дълбините на човешката душа. Излизат първите му творби Религията на Негош, Речи за Всечовека, Планински беседи, Моите спомени от Бока чудесен принос и към християнския дух, и към младата сръбска литература. Не само в цяла Сърбия и Белград, но и в други южнославянски краища се говори за младия йеромонах и учен богослов Николай. Поканен през 1912 г. в Сараево за юбилея на сараевския вестник Просвета, Николай говори въодушевено пред босненската младеж и я докарва до буен възторг; стига се дотам, че на връщане е спрян от австрийските власти на границата и лежи няколко дни в затвора. На следващата година австрийците не му позволяват да отиде в Загреб, за да говори там на годишнината на Негош, но въпреки това словото му стига до Загреб и бива прочетено. Както твърди известният югославски историк Дедиер (в книгата си Сараевският атентат ), членовете на Млада Босна са се клели върху Николаевите Планински беседи като върху Евангелие

230 Започва Първата световна война. Въвлечени в борбата на световните хищници, малките балкански народи могат да се жертват и да леят кръвта си, но не и да спечелят нещо и победителите, и победените са осъдени в крайна сметка на еднаква мизерия и сълзи. Без да се докосва и за миг до оръжие, Николай е със страдалците, ранените, сломените, умиращите. Той се отказва от преподавателското си място в белградския богословски факултет и се записва като доброволец-санитар. Мястото му е при страданието и кръвта. Впоследствие обикаля страната с беседи и речи, в които гледа да повдигне духа на изтерзания си народ, но и да не му позволи да изпадне в истерията на завоеванието и мъстта. През 1919 г., след края на войната, йеромонах Николай е избран за епископ първо на Жиче, а после и на Охрид. Тъкмо този охридско-жички период (преместен е в Охрид през 1920 г, връща се по желание на народа в Жиче през 1934 г.) е централен в живота на владика Николай. Тогава личността му израства найпосле до естествения си обем и чертите на светеца, на праведника се избистрят и стават очевидни за всички. Предишният Николай Велимирович беше известен на църковните и литературните среди, на образованите кръгове и интелектуалците; сега името и образът на кроткия Дядо Николай стават скъпи преди всичко на простия народ, откъдето е излязъл и самият той, влизат в сърцето на богомолеца и селяка. Хората, особено по-простите и първичните от тях, усещат инстинктивно топлината на светостта, която се излъчва от него. Особения си отпечатък върху душата на владиката полага и древният Охрид този свещен град, както го нарича той, това чудно средище на духа, откъдето Христос е заговорил на славянски на нашите предци и Евангелието ги е огряло със светлината си. Като истински служител на Словото, като приятел на християните и на всички хора,

231 Николай е достоен приемник на катедрата на св. Климент и св. Наум. Тайнственото присъствие на Охридското езеро вдъхновява Езерни молитви молитвения шедьовър на двадесетото столетие, който може да се съпостави естествено с цялата условност, породена от различността на историческите условия и епохи с Прогласа към Евангелието и Азбучната молитва от десетото. Плискането на езерните вълни се чува във всеки ред на тази беседа на човека с неговия Създател. Съвременниците свидетелстват, че по това време на своя живот владика Николай се отърсва окончателно от всякакво повърхностно лустро на интелектуализъм, ученост, светски дух. Светът става нищожен за него, хорските похвали са му безразлични, книжната мъдрост и ученост са празнословие в неговите очи. Нито пък цени някакви материални блага аскет и бедняк, той мисли само за Христос, живее само с Христос. И народът вижда в него своя жив светец и пророк. И до днес хората в страната му милеят за своя Дядо Владика много повече, отколкото за всички военни и политически лидери, които са имали. Почти из всички краища на страната можете да чуете негови живи думи, случки, разкази за него, запазени с обич в човешката памет. Защото простият, малкият човек усеща безпогрешно в сърцето си, че не политиците и интелектуалците са онези, които са загрижени истински за него, че по-скоро тъкмо Христос и Неговият жив образ праведникът са неговите същински приятели. Ала и тоталитарните убийци се насочват с някакъв злокобно-безпогрешен инстинкт точно към тези хора. След началото на Втората световна война Сърбия е прегазена от Хитлеровите войски. На Петровден 1941 г. Гестапо арестува владика Николай

232 Заедно със сръбския патриарх Гавриил владиката е държан първоначално под стража в манастира Войловица, Панчевско, а после изпратен в концлагера Дахау. Там е трябвало да бъде унищожен заедно с хиляди други хора, сред които и християни от цяла Европа, източни и западни, православни и неправославни. Знае се, че в лагера владиката е очаквал спокойно наближаващата гибел. Измъчват тялото му, но не могат да съсипят неговия дух. Съвестта му е чиста, той е готов да умре. И все пак Промисълът се намесва още веднъж, за да го спаси на 8 май 1945 година, в самия край на войната, концлагеристите са освободени от американските войски. Но не му е съдено да се върне в родината си. Властта в Югославия е поета от комунистическия Титов режим, който го смята за народен враг. Не му е спестено и това измъчен, стар, болен, оцелял от това, от което не може да се оцелее, от ада на Дахау, той трябва отново да бяга, да спасява живота си от поредните преследвачи. Книгите му са забранени, името му е обсипано с проклятия. Краят на този живот изгнанието е също толкова горчив, колкото и началото. Владика Николай умира на 18 март 1956 г. на американска земя в манастира Св. Тихон в Пенсилвания. Наистина, съдбата не го е оставила да си почине, да поспре някъде дори за миг. Всеки негов земен дом е безмилостно разрушаван, всяко пристанище се оказва временно и лъжливо. Големите идеологии на XX век се нахвърлят като бесни кучета отгоре му: Гестапо вижда в него патриота на своята страна, комунистите на Тито омразния християнин. Ничия омраза не му е спестена, никоя човешка злоба не го е отминала. Самият той описва това в своята изповед с думи, напомнящи библейски псалм:

233 Благослови неприятелите ми, Господи! И аз ги благославям и не ги проклинам. Те са изповядвали вместо мен греховете ми пред света. Те са ме бичували, когато съм се колебаел дали да се бичувам сам. Те са ме мъчили, когато съм бягал от мъка. Те са ме клели, когато съм се ласкаел. Те са ме заплювали, когато съм се гордеел със себе си... Когато съм се правел на мъдър, те са ме наричали луд. Когато съм искал да водя хората, те са ме изблъсквали най-отзад. Когато съм искал да се обогатя, те са ме удряли с желязна ръка през пръстите. Когато съм зидал дом за дълъг и спокоен живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън. Истина, неприятелите са ме откъснали от света и са протегнали ръцете ми към Твоя скут (LXXV). Страданията не помрачават този кристален дух, напротив в края на живота си той се моли за своите врагове и благославя Бога за изпитанията, които Той му е дал. И сянка от горчивина или ожесточение не минава през светлината на това сърце. Малцина са хората като владика Николай тези кротки и смирени по сърце, тези човеци-ангели, които отминаваме, без да разпознаем. Но ето, че те са между нас. >

234 Езерото и неговата тайна Като гладко езеро е душата ми и светла като планина пред пладне. Ницше, Тъй рече Заратустра Кристално се редят думите на тази удивителна книга. Блещукат спокойно и тихо като езерна повърхност. Прииждат непрестанно една след друга като езерни вълни. Сякаш самото езеро е създало тази книга и е изляло душата си в нея. Сякаш се е превърнало чрез някакво тайнствено преображение в редовете на Езерни молитви. И естествено езерото е главният й герой. Преди всичко то е топосът на книгата, мястото, където се извършва действието. Душата на езерото се е въплътила в езерния човек в безименния обитател на езерните брегове, онова неведомо аз, от чието име се води разказът. Не знаем почти нищо за него. Очевидно той не е някой, дошъл на излет при езерните вълни. Езерото е постоянният фон на всичко, което става с него вечер, сутрин, по пладне. Хората, напротив, почти не присъстват в неговия разказ. Топосът на книгата е космично-природен езерото, планината, слънцето а не ръкотворно-градски. Както се вижда, това е отшелник, който живее на брега. Книгата съдържа вътрешната му реч той говори със себе си, с езерото и

235 с Бога. Обикаля край езерото си и се вглежда в неговото око. Съзерцава го и се моли. Много дълбини и пластове има в тази невероятна книга и човек би могъл да пътува цял живот през нея. Но поне три плана се открояват още при първо вглеждане. Първият е физическото обкръжение езерото и планината. Вторият онтологичният: отшелникът и Бог, човешкото и божественото. Третият мистичният, съкровеният: душата Богородица и нейният син вътрешният човек, тайнственият Христос. Езерото присъства и в трите и като природно обкръжение, и като мистична реалност. То пронизва всички неща със светлината на своето лъчисто око, вглежда се постоянно в тях: окото на моето езеро е бистро като на кошута, винаги влажно и лъчисто като елмаз (XVIII). В тази светлина, която пронизва всичко, не могат да останат никакви сенки, заблуди, в нея нещата са голи и като на длан. Езерото е в тайнствена връзка с езерния човек с отшелника. Кой е той? Всъщност никой. По-точно не някой. Авторът ни дава ключа на загадката, когато говори за всечовека. Всечовекът това е човешката екзистенция като такава, универсалният, обобщеният човек. Отшелникът е Адам, той представлява всички хора (XXIX). Спрямо героя езерото е многозначно, амбивалентно. То е мистичният еквивалент на душата му, отделена от Бога и жадуваща за Бога, но също и на самия Бог. Като жива, тайнствена, неуловима стихия езерото представлява душата на героя. Но в своята безпределност, бездност, неразличеност то е и всеобщото, световната душа, в която няма аз и ти. Като

236 такова то е бездна : Надвесил си лицето Си над бездната, чието име е Нищо, и бездната се мъчи да изобрази хубостта на Твоето лице (...) Хубаво е и моето езеро, докато мирното слънчево лице стои надвесено над него. И всеки, който мине, хвали хубостта на моето езеро. Но щом слънцето отнеме своя лик, езерото ми става мрак и бездна. И никой от минувачите не хвали езерото ми без присъствието на слънцето и слънчевите светли пратеници. (...) Лицето на бездната опива онези, които не виждат слънцето, надвесено над бездната (XXXI, срв. началото на XV). Смисълът на сравнението е ясен: без надвесилото се лице-слънце на Бога душата-бездна е само един първичен мрак без форми, първично небитие, в което изчезват всички неща. За да бъде светлина и битие, душата-езеро трябва да се уталожи до пълна неподвижност, да стане гладка като огледало: Господи триипостасни, очисти огледалото на душата ми и наклони лицето Си над него. Да светне душата ми със славата на своя Господар. Да се изпълни с блясъка на езерото по пладне (X). Само тогава Божият Дух ще заплава по него: До тих език и замислен ум се доближаваш, годенико на душата ми, Душе Всесвети. От говорлив език бягаш като лебед от бурно езеро. Като лебед плуваш по тишината на сърцето ми и го правиш плодно (X). В този си аспект езерото сякаш преодолява себе си като дълбочина, отказва се от вътрешния си живот бурите и вълните, цялото това неспирно, вечно присъщо на водната стихия движение за да се превърне в чиста повърхност-отражение, огледало, елмаз, око. Тъй парадоксално се преодолява противоречието стихия твърд: стихията става твърд твърда и неподвижна; твърдта стихия: прозрачна и кристална

237 За да отрази Божия лик-слънце, окото-огледало на езерото трябва да е напълно прозрачно, празно, свободно от всякакво съдържание само чиста рецептивност и прозрачна празнота. Тогава, в своето мистично езерно пладне (срв. великото пладне на Ницше), то ще светне със славата на своя Господар (X) и ще бъде езеро от разтопено злато (IX). Езерото е богат и многозначен архетип. То е око и огледало, прозрачност, кристалност и светлина, но също и тъмна дълбочина, вътрешна неопределеност и безпределност, мрак и бездна. Тази амбивалентност на значенията поражда безспирна смислова динамика, игра. Безкрайни са смислотворните потенции на езерото, както са безкрайни неговите бликове-отблясъци под слънчевите лъчи: Има ли край преливането на вода под слънцето? Има ли край преливането на притчи в притчи? (XIII). В своя първичен, прамитичен и прамистичен смисъл езерото-бездна е изначалният хаос, хтоничната бездна преди сътворението: А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата (Бит. 1:2). Това са космичните води, от които предстои да изплува светът, и по-общо първичното небитие, безначално и без-времево, за което говорят древните религии и древните философи. В този аспект езерото е мистичното Нищо, в което се губят всички неща: в него аз и тварите сме мрак и бездна и тъмен трепет (XXXI). Но тук отново проличава езерната амбивалентност: Нищото е и безкрайна плодовитост и потенция за живот. Божият Дух се носи над водите, оплодотворявайки ги с творческата Си сила. В езерото откриваме не само прабездната, но и праизвора: от лоното на първичните води изплуват всички неща. В този аспект то е битието, словото, светлината, животът. Чистите езерни води са в началото на сътворението, те пораждат и животворят

238 Като всяка водна бездна 3 езерото присъства по особен начин в нашия сухоземен свят. То е и земен водоем, но и мистична дълбочина. Присъствайки в нашата реалност, то не е напълно част от нея. То е отвъд сушата-твърд и нейните предсказуеми закони. Пред него спират нашите земни пътища и целият ни евклидов свят. Езерото е нещо друго. В неговата стихия ние сме само гости. Дори и навлезли в него, ние сме само временно допуснати в нещо, което не е наше. Допуснати във волната стихия, ние сме принудени да изоставим евклидовите си навици на двуноги земни властелини. Не можеш да тъпчеш с ботуши езерната шир. Не можеш да разореш езерото, да прокараш пътища по него и да разделиш вълните му на мои и твои. Тук нямат работа прашните дела на прашната земя. Единствено Духът-лебед може да се плъзга по езерния кристал; само Христос може да крачи по него. Такава е и душата. Нима и тя не е трансцендентна, отвъдна на света на тленните земни форми? Нима можеш да влезеш в царството й, тъпчейки я? Тя е недостижима. Душата и езерото са роднини. Езерото представлява духа, вътрешната реалност, съкровението. 3 В този план е интересно да направим съпоставка между езерото и морето. От мистико-митична гледна точка морските води са солени ( мъртви ), а езерните сладки ( живи ), т.е. налице е опозицията смърт живот. От друга страна, езерото има ясни граници и очертания и е центрирано в сушата-твърд; морето е извън всичко това, което го прави много по-родствено на архетипа на хтоничната бездна, хаоса.)

239 По-скъпа е душата от света по-добре да завоювате душата, а не света. По-верен съюзник е душата от света по-добре с душата се съюзете. По-богата е душата от света по-добре запазете богатството си в нея. По-мощна е душата от света по-добре потърсете здраве от нея. По-хубава е душата от света по-добре нея вземете за невеста. По-плодна е нивата на душата от света - по-добре се потрудете на нея. (LXII). Подобно на езерната стихия, и душата усеща в себе си своята мощ и своя безкрай: Душата ми е свикнала да излиза от тялото всеки ден и всяка нощ и да се простира до границите на вселената. Тъй порасла, тя усеща как слънца и луни плават по нея като лебеди по езеро. Тя свети през слънцата и храни живота на планетите. Тя крепи планини и морета; тя нарежда на бурите и ветровете. Тя изпълва всяко Вчера, Днес и Утре (XX). Тъй езерото се разкрива като символ на божествена мощ. То е душата и онова в душата, което е божествено, което е Бог. Няма нищо чудно в това. Не от вчера езерната мистичност е свързвана с Бога. От непостижимия Дух, носещ се като вятър над неподвижните предвечни води, та чак до дошлия в плът на земята Христос, крачещ по Тивериадското езеро винаги чистото водно лоно е било осенявано от Присъствие, което не е от този свят. Всяко езеро е Тивериада. Тъй кротко и тайнствено ни носят словата-вълни на езерната книга и лъчистото око на вечното езеро се вглежда в нас, пронизвайки обвивките на плътта и стигайки до сърдечните дълбини. Вижте, окото на Стопанина на света бди дълбоко във вас. Не вярвайте на измамните си очи; пуснете Окото да ви осветли пътя. Вашите очи са перде на Божието Око (XVIII). И дано наистина да се окажем способни да светнем с бля

240 съка на езерото по пладне. За да не се окаже, че сме излишни върху окото му и да не се изгубим без следа тъй, както се губи призрачната луна от езерните вълни (LVIII). За да не се сбъдне и за нас пророчеството: Както вятърът духва и отвява мъглата от слънцето, тъй и смъртта ще ви отвее от Божието лице (XVIII) от гладкото лице на моето езеро (XIII). > Всечовекът и свръхчовекът И те се разделиха един от друг старецът и мъжът смеейки се, както се смеят две деца. Ницше, Тъй рече Заратустра Всечовекът и свръхчовекът. Човек неволно се пита: има ли връзка между тези понятия? Какво свързва отшелника и горделивия господар на земята? Нима кроткото учение на езерния молител може да бъде отговор на жестоките въпроси и обвинения на Заратустра? Бъдещият изследовател на тази тема би се замислил върху очевидното сходство на композицията на тези две книги. Техният поетично-профетичен стил; тържественото разгръщане на речта в ритъма на безбройно редящите се поетични фрагменти и афоризми; тайнственият герой, който излива душата си в безкраен монолог Заратустра в единия случай, безименният обитател на езерните брегове в другия

241 И двамата имат да кажат нещо върховно важно на човечеството. Случайно ли е, че героят на Езерни молитви е почти огледално противопоставен на Ницшевия пророк? Да вземем дори само външните обстоятелства на техния живот: и двамата живеят природен, космичен живот, но в различни топоси Заратустра е нависоко, в планината, езерният човек долу, при езерото. Само някъде по средата могат да се срещнат те. Заратустра се вглежда в слънцето, героят на Молитвите в езерното око. Единият гледа нагоре, другият надолу каква по-ярка алегория за гордостта и смирението? Когато навърши тридесет години, Заратустра напусна родината си и родното езеро и се оттегли в планината. 4 Тъй започва историята на свръхчовека. Още в първото изречение научаваме, че героят е изоставил езерото си своята родина... Има някаква странна мистика в това римуване на двете книги, в тяхната взаимна огледалност. Заратустра е alter ego на езерния човек, неговата сянка или изкушение онова, което той би могъл да стане, ако предаде езерото си. Заратустра е езерният човек, който е избягал от себе си, предал себе си. Покой и мир се излъчват от всеки ред на Езерни молитви. Но Заратустра е неспокоен: Аз съм пътник и планинар... не обичам равнините и не мога да се заседя дълго на едно място. Мрачно, горчиво чувство изпълва и най-гордите му планове: Ах, предстои ми най-трудният път нагоре! Ах, започвам найсамотното си пътешествие! ( Пътникът ). 4 Всички цитати са по изданието: Тъй рече Заратустра: Книга за всички и никого. Превела от немски Жана Николова-Гълъбова. София,

242 Космосът на единия е обърната версия на космоса на другия. За езерния човек водната глъб е яснозрачно око, бистро като на кошута, винаги влажно и лъчисто като елмаз. Но за Заратустра тя е мрачно чудовище : Ах, това чемерно, горестно море под мене! Ах, тази чревата нощна начумереност!.. Чуй, чуй! Как стене от лоши спомени! Или може би от лоши предчувствия! Характерна черта на Заратустра е езическото прехласване пред слънцето и небето ( О, ти, небе над мене! О, ти, чист лазур! О, бездна от светлина! ). Напротив, за езерния мъдрец величието им е детска илюзия, евтина измама: Когато вечността се проструи през мен и се усетих чужденец в света, небето и земята се пукнаха в ръцете ми като слаба тресчица. Господи, сило моя, колко немощни са небето и земята! Изглеждат като дворци от желязо, а се изпаряват като вода на длан пред лицето Ти. Само с перченето си крият своята немощ и плашат деца неуки (IV). Ако Заратустра търси себе си, лутайки се безцелно в пространството бродейки из планини и чуки мореплавателствайки, бленувайки налудно за полети из чистия лазур, то езерният човек изследва страната на душата: Слизам дълбоко в сърцето си..., слизам в ума си... (XLIV, XLV). Откак чух царското благовестие, разгръщам душата си... и търся Теб и Твоето царство в нея. Разгръщам я и не виждам ни край, ни дъно. Нито мога да досегна всичките й висини, нито да се спусна във всичките й рудници (LXXXV). Заратустра дели пещерата си този символ на душата с орел и змия, в нея се събират най-чудновати хора, тя се оглася от песни, крясъци и пиршествени звуци (IV част). Но друго иска езерният праведник от пещерата-душа: Призовавам Те ден и нощ: настани се в моята душа и затвори всички отвори... Направи пещерата на душата ми празна и

243 няма, та никой от света да не пожелае да влезе в нея (XLIII). Езерни молитви е християнският отговор на Ницше. Цялата тъмна, трескава мистика на свръхчовека се разбива в простото слово на езерния мъдрец като в скала. Всички налудни мечти, опияняващи планове и възторзи на Заратустра се губят без следа над неподвижната шир на вечното езеро. Волята за власт на тираните и завоевателите, копнежът за слава, мечтите за величие, суетата на гения и мрачното самообожествяване на диктатора, гордите претенции на стерилния разум, безкрайното ламтене за земни блага и ненаситното желание за господаруване над земята, въплътени в чудовищата на империите и мегакорпорациите всичко се пръсва като призрак, пука се като сапунен мехур, когато езерният човек пита: Какво да искам от Теб, което няма да ме отдели от Теб? Да стана господар над няколко звезди? Няма ли да господарувам с Теб над всички звезди? Какво да искам от Теб, което няма да ме отдели от Теб? Да стана господар над няколко звезди? Няма ли да господарувам с Теб над всички звезди? Да бъда пръв между хората? Какъв срам за мен, когато ме туриш последен на трапезата Си! Да ме славят милиони хорски езици? Какъв ужас за мен, когато всички тия езици се напълнят с пръст! Да се окича с най-големите скъпоценности на света? Какво унижение за мен да ме надживеят и да пръскат лъчи, когато черен мрак напълни очите ми! (XIX)

244 Късогледите виждат само този живот и казват: това е животът ни и с делата си ще го направим безсмъртен между хората. А аз им казвам: ако животът ви е като река, тогава трябва да има извор; ако е като дърво, трябва да има корен; ако е като лъч, трябва да идва от слънцето. И още им казвам: между смъртните ли сънувате безсмъртие? Палите огън на вода. (XVIII). Пътят към истинското величие, към свръхчовешкото, богочовешкото минава не през самообожествяването на крайното аз, а през освобождаването от него през жертвата и смирението. Истинският свръхчовек е все-човекът. Затова езерният обитател няма дори име. Той се е освободил от всичко крайно, случайно, ограничаващо в своя живот, от името си и съдбата си, които го отделят битийно от другите, противопоставят го като аз на всички ти. Говори човешката екзистенция като такава, универсалният човек първичният Адам, който още не се е разтрошил на ситни трохи на всички вас, неговите потомци. (VI). И наистина, онова, което Заратустра не разбира, е, че за да станеш свръхчовек, трябва да принесеш свръхчовешка жертва да се натовариш с мировата вина, с цялата съдба и страдание на човечеството. Само гигантът може да поеме този товар на всички минали и бъдещи човешки поколения: За всички хорски грехове се кая пред Теб, М ногомилостиви. Виж, семето на всички грехове е посято в кръвта ми... За всички грабители на братята си и събирачи на непотребно богатство плача и въздишам, защото душата си опазиха, а нямат с какво да излязат пред Теб. За всички горделиви и надменни плача и въздишам, защото пред Теб са като просяци

245 с празна торба. За всички пияни и лакоми плача и въздишам, защото станаха роби на своите роби... За всички лъжливи езици; за всички мътни очи; за всички люти сърца; за всички ненаситни утроби; за всички мрачни умове; за всичката зла воля; за всичките черни помисли; за всички гибелни намерения кая се, плача и въздишам. За цялата история от Адама до мен грешния се кая, защото цялата история е в кръвта ми. Защото аз съм в Адам и Адам е в мен 5 (XXIX). Но този, който поема цялата вина на света, е Христос и затова езерният човек се отъждествява мистически не само с Адам, но и с Христос. Такъв е смисълът на онова тайнствено раждане на Христос в душата, за което се говори в книгата. Законът на духовния свят е законът на жертвата. За да се издигнеш, трябва да слезеш долу; за да се изкачиш на кристалните планински висини и да заживееш там заедно с ветровете и орлите, както мечтае Заратустра, трябва да слезеш при езерото, да се наведеш смирено и жертвено над неговото лъчисто око. За да станеш бог, трябва да се откажеш от правата на крайното си аз, от обособеността на отделното съществуване; да се слееш с всеобщото, да изгориш в Бога. Един-единствен спомен не изтрий, но заздрави. Не изтрий, но заздрави спомена за славата, която имах, когато бях целият с Теб и у Теб преди времето и неговите измами. Когато и аз бях целият светлина, и тъмнина нямаше у мен. Когато и аз бях блаженство и мир, и не познавах мъките на неравновесието. Когато и аз Те познавах тъй, както Ти ме познаваш, и не бях размесен с тъмнина. Когато нямах граници, нито съседи, нито делене на Аз и 5 Срв. думите на Майстер Екхарт: Защо са написани всички писания и Бог е създал целия свят? Само за това, Бог да се роди в душата и душата в Бога (Meister Eckcharts Schriften und Predigten, Leipzig, 1903)

246 Ти (XXX). Само за онзи не си скрит, който е станал едно с Теб. За онзи, за когото е строшена стената между Аз и Ти (IX). В символно-притчовия свят на Езерни молитви езерото представлява също и това божествено праединство, от което се откъсват всички индивидуални неща и души откъсват се в своята самоизмама, че са нещо отделно, обособено на Аз и Ти, и губят в това мистично грехопадение своята божествена същност и своето битие: Що е цялото човешко време, ако не една вълна, която наквасила веднъж горещия пясък на брега, па се разкаяла, че оставила езерото, защото пресъхнала? (I). Тъй в Езерни молитви прозвучават пантеистични нотки. Да, те присъстват в мисловността на книгата. Внимателният читател ще забележи и следи от влиянието на индийската философия, симпатии към източния идеалистичен монизъм. Тези особености на текста трябва да се тълкуват правилно. Езерни молитви са завършекът на ранния период на Николай Велимирович и началото на зрялото му творчество: те са на границата на две епохи в живота на светеца. Блестящо творение на един зрял гений, книгата носи и следи от предходни етапи от историята на душата му. Впоследствие св. Николай се освобождава напълно от увлеченията на своята младост и книгата показва съвсем ясно вектора на това израстване. И, разбира се, не тези реликтови моменти от ранната духовна история на автора елементите на пантеизъм, волното на моменти тълкуване на Троицата са решаващи за цялостния замисъл на творбата, за истински високото, великото в нея. Не те определят нейното лице и силата на нейното въздействие

247 От друга страна, трябва да отчитаме и особения характер на езерната поетика. Езерни молитви е книга-притча, книга-символ. Подобно на Тъй рече Заратустра и Пророка на Джибран тя съдържа поетично-профетичен дискурс, изповед на душата, а не изложение на някаква система от идеи. Далеч не всичко в нея трябва да се възприема буквално; притчовият характер на текста включва и парадоксалност, коаничност, провокация към читателя, разбиване на всекидневната му логика. Трябва да умеем да разчитаме шифъра на притчата, понякога неочакван и стъписващ, а не да оставаме на повърхността й. Също и Троицата или Триадата, за която говори езерният човек, далеч не винаги трябва да се отнася буквално към Пресветата Троица: на много места това е образ-алегория на живота на душата, която е бременна с божественото начало, носи в себе си Бога. Това е притчово понятие и онази женствена първа ипостас, за която се говори или се намеква в книгата, не е нищо друго освен самата душа. Много слоеве и дълбини има в книгата-езеро и нейната гладка огледална повърхност може да се окаже измамна за твърде простодушния читател. Трябва да умеем да плуваме из нея. От една дълбочина стигаме до друга, всеки символ препраща към друг. Но ако се опитаме все пак да направим едно най-предварително обобщение, ще кажем, че в крайна сметка всичко, което се казва в Езерни молитви, се казва за душата, за нейното преображение и за Бога в нея. Също и езерото е в крайна сметка символ именно на душата и в нейната стихийна мощ, и в нейното първично праединство. Всички неща трябва да се завърнат в езерото, защото трябва да се завърнат в душата, в единството на творческия дух, който ги създава, осмисля и целеполага. Душата е родината на всички неща и именно тя трябва да ги върне на Бога, светвайки със славата на своя Господар

248 Да, смущаващо или не, но езерният пророк има наистина високо мнение за душата... максимално високо мнение. Дали защото ние, Адамовите потомци, сме издребнели като ситни трохи, или поради нещо друго, но и смирението ни е някак дребно. Съвсем друго е смирението на Всечовека, на Адам. Смирението на титана е титанично смирение: той вярва, че може да роди в себе си Христос. И че душата му е велика душа душа-езеро, душа-майка, душа-богородица. АНДРЕЙ РОМАНОВ Свети Николай Велимирович, Езерни молитви