В една неделна вечер Скучаещ вятър развъртя метла по сънните неделно-бели улици. Във този час градът е опустял - разпуска, преосмисля, дъвче, люби се. Намигват синеоко със екран, прозорци тук-таме в плътта на здрача. Момиче късополо и момче, с четириног любимец бързо крачат. А прелезът очаква своя влак. 1 / 10
Той винаги навреме преминава. Самотна бариера. Пътен знак. Една неделна вечер в град без гара. Буря Следобедната суетня, а миг превърна се в мълчание По нечий знак светът замря. Просветна мълния в стенание Природата наостри слух Дърветa - листите подбелиха А вятърът със шепи прах, 2 / 10
опитваше да ги уцели Небето потрепери в страх и тежки сълзи се отрониха Попиха в облаците прах Земята сякаш се отвори Разтърсващ стон. Парчета лед. Денят се сви в небето горе Нощта провлече своя креп Тържествено ехти Бетовен.. На сина ми 3 / 10
И нека да ти кажа отсега: с това сърце човешко и голямо ще бъдеш често странник неразбран. И рицар без доспехи и без броня. И често зарад него ще береш онези плодове на вкус горчиви Понякога през тръни ще вървиш. Не се плаши и само не унивай. Ще гледаш отстрани на шумен пир, 4 / 10
във който сам принесъл си блюдата. От твоята човечност ще отпиват. Поклони не очаквай във отплата. Понякога ще бъдеш уморен. Горчилката отровно изтощава. Не вдигай бяло знаме, като в плен. Изправяй се и просто продължавай. Раздавай с шепи свойта доброта. Утеха подари на безутешни. Земята е кълбо и затова - 5 / 10
със сигурност - доброто ще те срещне! Трилистник в хола Всяка сутрин е с мрежа в ръка две млека, топъл хляб и умора. Асансьорът я качва сама. А понякога с някой от входа. Заковава на пети етаж. Коридорче със пъстра пътека, малка кухня с балкон към деня, сиво-бял терикот и пердета. 6 / 10
Меки чехли с протрити пети я отвеждат по губер към хола. Стар трилистник и здравец в кашпи, и прозорец със изглед към двора. И е късно за скок в друг живот, и мечтите притегнати с възел... Две млека във хладилния джоб. И трилистник останал без възраст... Пир А лешоядите се готвеха за пир. 7 / 10
Бе лунно. Бе потайно. Бе възбуждащо. Очакваха я да приключи най-подир От дишаща по принцип, се въздържаха. Един изграчи: Ами, ако не Настана смут край гаснещата жертва. Луната в светли шепи скри лице Острете клюнове! озъби им се вожда. Но, тя е жива. Още е с душа!- изписка истерично лешоядка. Изтракаха зловещо във нощта: 8 / 10
Я, гледай я, каква е адвокатка! Провиси клюн младеещата плът. След грака бе покълнало мълчание А, жертвата се молеше за смърт. Бледнееше луната в отчаяние Към призори завихриха купон Разкъсваха със яките си човки Душата бе над тях. Видя оттам - как късаха и сетната й клетка... 9 / 10
На малка чикагска улица Ролетките се спускат с дрезгав вик. Табелките отворено угасват. Под навеса на спирката във брик и пейката скучае даже празна. Ухае на вечеря и на сън. При пиците е ярко осветено. Жена предъвква и се взира вън. Отнякъде се носи плач на бебе. Рекламите крещят във цветове: При нас купете свежи зеленчуци. Ветрец разнася мирис на море - до езерото пътят е в минути. Един бездомник, или уморен е свит одве в безцветната си блуза. Мотрисата изтръгва за момент, със острия си вик, нощта от унес... 10 / 10