Кирил Флоров е на 59 години от град Видин. Женен с две дъщери и една внучка на име Вивиан. В Америка е от далечната 1995 година, от тогава се установява в Чикаго. С кану-каяк се занимава от 1969 г. Започва да тренира в спортната школа на "Бдин" Видин, където заниманията се провеждат основно на река Дунав. Родителите му не са го пускали на тренировка, но той тайно е ходил. Печели първото си държавно отличие само на 13 години при юношите младша възраст до 16 години. Многократен шампион на САЩ в различни дисциплини. Най-голямото му постижение е завоюването на Световната титла за ветерани в маратона. - Как реши да се занимаваш с кану-каяк? - В училище дойдоха треньори и ме питаха дали искам да се запиша и аз реших да пробвам. Моите родители не ми даваха, но аз ходех тайно, беше ги страх да не се удавя. Едновременно с кану-каяк тренирах и лека атлетика, но в последствие продължих само с гребането. - Кога спечели първото си отличие?- Първото ми отличие беше златен медал на Държавното първенство на кану четворка на 2000 метра, бях само на 13 години, когато аз тренирах имаше само едно състезание и то беше републиканското първенство. Участвал съм и в гребното състезание "Регата" при Асенова крепост, както и на много републикански в Пловдив на гребния канал. - Колко общо отличия имаш в различните възрастови групи в България - Един златен медал на кану 2000 метра, един бронзов в младша възраст на двойка каяк на 2000 м. На страрша възраст имам сребърен на четворка 1000 м. и на двойка бронзов - 1 / 5
на 5000 м. При мъжете имам само един бронзов медал през 80-та година на 10 000 м. на едноместен каяк на Панчарево, тогава бях на 23 години. След това си нараних два от пръстите на лявата ръка и спрях. - Кога дойде в Америка? - Дойдох със семейството си през 1995 г. и веднага по телефонния указател намерих клуб тук в Чикаго. Казах им, че съм тренирал гребане и с децата погребахме малко. Беше спортен каяк в Линкълн парк до зоологическата градина. - Тогава ли започна да тренираш отново? - Не! Чак след пет години през 2000 г., под влияние на напрегнатия живот тук, реших да отида и се записах в клуба. Започнах да ходя през уикендите и просто си гребях, без треньори, за удоволствие. Същата година лятото имаше едно състезание, което се казваше "syrf and trg." 3 км тичане и 3 км гребане. Не се представих добре на тичането, но на гребането ги бих всичките. Дадоха ми златен медал и от тогава участвам в състезанията за ветерани. Запознах се с още няколко състезатели. Почнахме да тренираме и да ходим на националните състезания за ветерани. - Кой е най-големия ти успех? - През 2014 година в Оклахома сити станах световен шампион за ветерани на маратон. Дисциплината представлява пет обиколки по 3,8 километра. Правиш първата обиколка, слизаш, взимаш каяка, тичаш 100 метра, качваш се в лодката и така до края. На последната обиколка финишираш. Маратона е официална спортна дисциплина и има световно първенство. Когато аз тренирах в България нямаше така дисциплина. Ако имаше щях с удоволствие да я тренирам. Такава ми е мускулатурата за бързи дистанции. Имам издръжливост, но нямам добра експлозивна сила. - Успехът сам ли го постигна или с партньор? - Когато станах световен шампион във възрастовата група от 55 до 59 години, бях двойка с един мой набор Александрас Амботас от Литва, който живее в Ню Йорк. Той е много добър и ходи на спринтове на състезания за ветерани и печели много медали. - Колко пъти си ставал шампион на САЩ? - Ставал съм шампион на Америка повече от десет пъти в различните дисциплини: 500, 1000, 200 м. при мъжете в четворка. Имам общо 30 медала от национални първенства. Най-старото състезание в Америка по кану е тукашното в Чикаго - Дес Плейнс - "Ривър 2 / 5
кану маратон", на него съм печелил осем купи. От 2001 до 2007 г. не съм изпускал национално първенство на Америка в дисциплината спринт. След това съм участвал повече на маратони. - Как водиш подготовката си и кога ти беше последното състезание? - Отивам до реката и си греба. Преди това ходех в клуба. Там правехме отсечки. Зимата до мен има един клуб, в който има щанги, пътеки, гладиатори. Там ходя по няколко пъти в седмицата, за да поддържам форма. Когато е слънчево и по-топло зимата съм ходил да греба на Чикаго Ривър. Последното ми състезание беше в края на август на националното по маратон в Дебюк, Аьова. От там взех два златни медала в моята възрастова група. - Какво те кара да отидеш и да гребеш, какво ти дава спорта? - Дава ми огромно удоволствие и като страничен ефект - здраве, защото с камиона нямам никакво движение. Дава ми самочувствие, когато ставам шампион на Америка. Аз съм много доволен, че тук има повече състезания, не само едно както когато бях в България. - Кога ти е следващото състезание? - Сега септември месец ще има две. Едното е на Лейк Мичиган, със специални лодки, океански каяк "Сърфски" пригоден за вълни. А другото на река "Фокс Ривър?" в град Сент Чарлс, Илинойс. - Имаш ли подкрепа от семейството за това, с което се занимаваш? - Децата много ме подкрепят, жената по-малко (смее се). Виждат, че ми доставя много удоволствие. Едно от съжаленията ми е, че спрях да се състезавам. Когато бях млад никога не съм си помислял, че ще спра да го правя. Срещал съм човек на 96 години, който гребеше в двойка кану. Няма какво повече да кажа... Американското кану е малко като индианските канута. На тях има седалка и се гребе с късо гребло. Тук има две федерации по гребане, които искат сега да се обединяват. - Каква е разликата между бг кану и американско? - Единият гребе от ляво и единият от дясно, а американското единият гребе три пъти и другият казва смяна и после почва да гребе от дясно. Аз никога не съм се занимавал с американско кану. Аз съм каякар. 3 / 5
- Състезанията тук всички ли се провеждат в маратон? - Тук в Америка има две федерации. Едната се казва United States Canoe Kayak Association, а другата American Canoe Association - те имат главно канута и по-малко тренират. В двете правилата са различни. В едната се провеждат повече спортни състезания по кану. Аз се опитвам да ходя където мога. - Имаш ли собствени лодки и как ги поддържаш? - В Америка всеки си има собствена лодка и гребла и плаща за всичко, дори и за състезанията. Таксите за локалните състезания са около $20, $40 и т.н. За националните са около $100. - От къде намираш сили да се занимаваш? - Просто това ми доставя същото удоволствие както когато бях дете. Отиваш, състезаваш се, чувстваш се добре. - Децата ти гребали ли са някога? - Голямата ми дъщеря беше гребала в България, а малката никога не е тренирала, но тя има много добър баланс и още от първия път, когато се качи в лодката, тя започна да гребе без да се обърне. - Би ли давал уроци при наличие на желаещи? - Да, разбира се, ако има деца, по скоро родители на деца, които биха искали да се занимават със спортен кану-каяк, бих ги учил. Имейлът ми е: kkayaks69@gmail.com, а телефонния номер 708-745-0695. Нека желаещите да ми оставят гласова поща и аз ще им върна обаждането. За мен гребането е най-хубавия спорт. Но за да бъдеш гребец, трябва да можеш да тичаш, да плуваш, да имаш с всякаква физическа подготовка, да си всестранно развит. Гребането се извършва главно с краката, с коремната и гръдната мускулатура и най-накрая са ръцете. Радостина Павлова 4 / 5
кореспондент на в. "България" 5 / 5