ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ ОТ 50 И 100 ПРОЦЕНТНОТО УПЛЪТНЯВАНЕ НА СЕИТБООБРЪЩЕНИЕТО ПШЕНИЦА ЦАРЕВИЦА ПРИ РАЗЛИЧНИ АЗОТНИ НОРМИ РАДА МУХОВА Опитна станция по поливно земеделие, Стара Загора 6000 ДИМИТЪР АРКАДИЕВ Тракийски университет, Стара Загора 6000 На фона на общия брой изследвания по уплътнено използуване на земята, сравнително малко са тези, които са свързани с икономическата оценка на резултатите от тези изследвания [1,2,3,4]. Според тези проучвания от уплътняващите култури се получава допълнителен чист доход, независимо от направените допълнителни разходи по отглеждането и прибирането им. Вторите култури формират до 38 %, а зимните предкултури до 45 % от чистия доход в звеното пшеница-царевица [5]. Целта на изследването е да се установи икономическата ефективност от 50 и 100-процентното уплътняване на звеното пшеница-царевица при различно азотно торене на основните и уплътняващите култури. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ Проучването е извършено през периода 1990-1993 г. в Опитна станция по поливно земеделие гр.стара Загара на почвен тип излужена смолница средно запасена с азот (49,45 mg/1000 g п.), средно запасена с усвоим фосфор (8,40 mg/100 g п.) и много добре запасена с усвоим калий (30,00 mg/100 g п.). Изведен е сравнителен полски опит с 50 % уплътняване (само с втора култура) на звеното пшеница-царевица, със 100 % уплътняване (с втора култура и предкултура) и вариант без уплътняване на същото звено. Като втора култура в полето на пшеницата е отглеждана силажна царевица, а като зимна предкултура в полето на царевицата - грахово-пшенична сметка. Редуването на културите е извършено по време и място. При 100 % уплътняване царевицата основна култура е за силаж. Всички култури основни и уплътняващи са изпитани при три азотни норми ниска (с 25 % по-ниска от средната), средна приета условно за
2 оптимална въз основа на наши и други проучвания и висока (с 25 % по-висока от средната). При отделните култури азотните норми са: пшеница 10, 14 и 18 kg a.b./da; царевица за зърно 12, 16 и 20 kg a.b./da; царевица за силаж като основна и втора култура 9, 12 и 15 kg a.b./da и грахово-пшенична смеска 6, 8 и 10 kg a.b./da. Основното торене е извършено с P 14 K 10 при пшеницата и с P 8 K 12 при царевицата за зърно и за силаж основна култура. Опитите са залагани по блоковия метод, в четири повторения, с големина на реколтираната парцела 28 m 2 при културите със слята повърхност и 19,6 m 2 при окопните култури. Проучването е извършено с: пшеница сорт Садово 1; царевица за зърно хибрид Лорена 3183; царевица за силаж (основна и втора култура) хибрид К Н 530. Предполивната влажност на почвата в слоя 0,0-100,0 cm при напояваните култури (царевица за зърно и за силаж основна и втора култура) е поддържана над 75 % от ППВ. На царевицата за зърно основна култура са извършени средногодишно по 4 поливки с напоителна норма 260 m 3 /da; на царевицата за силаж основна култура по 3 поливки с напоителна норма 200 m 3 /da и на силажната царевица втора култура по 4 поливки, включително поливката за поникване, с напоителна норма 220 m 3 /da. Получените данни за добивите са обработени статистически по метода на дисперсионния анализ. Икономическите резултати са установени след изготвяне на технологични карти за всяка култура поотделно на базата на получения добив и извършените мероприятия за тази култура на 1000 da площ. За основа са използувани: средните добиви от културите по варианти; норма за изработка при производствени условия; цени на материалите и фактическо заплащане на труда през 1998 г. Продукцията е остойностена по изкупни цени за 1998 г., а материалите по цени към началото на 1999 г. Получените стойностни показатели се използуват само за сравнение между отделните варианти. В реални производствени условия са възможни отклонения в различни посоки. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ Очаквано най-големи приходи от единица площ се получават при норма на торене N 3, тъй като общо взето при сравнимите култури средните добиви са 2
3 най-високи при тази норма. На следващо място е норма N 2, а на последно N 1. И при трите различни норми на торене в сравнение с контролата приходите са по-големи при 50% уплътняване, а най-големи при 100% уплътняване. Това не се дължи обикновено на по-високи добиви, а на по-голямата степен на уплътняване с различни комбинации от култури. При норма на торене N 1 в сравнение с контролата приходите нарастват с 51,4% при уплътняване 50% и около 2,1 пъти при уплътняване 100%. Същевременно производствените разходи нарастват със 71,6% при уплътняване 50% и около 2,3 пъти при уплътняване 100%. По такъв начин производствените разходи на 100 лева приходи достигат при контролата 76,54 лв., при уплътняване 50% - 86,75 лв. и при 100% - 84,10 лв. Това се дължи преди всичко на големите допълнителни операции по обработката и прибирането на включените междинни култури (царевица за силаж и грахово-пшенична смеска), които увеличават абсолютно и относително разходите. Разходите за семена, торове, препарати (и вода) относително намаляват: контрола 51,09 лв. на 100 лв. приходи, 50% уплътняване 48,40 лв. и 100% уплътняване 42,64 лв. Печалбата на единица площ (един декар) в сравнение с контролата намалява с 14,5% при 50% уплътняване и нараства с 40,0% при 100% уплътняване. На 100 лв. приходи това е: контрола 23,46 лв., 50% уплътняване 13,25 лв., 100% уплътняване 15,90 лв. Сравненията между контролата и резултатите при двете степени на уплътняване могат да се проследят на фигура 1. При това положение при критерий абсолютния размер на печалбата би трябвало да се възприеме комбинацията от култури при 100% уплътняване. За 50% уплътняване може да се приложи, само ако царевицата за силаж се използува за собствени нужди и разходите по закупуване и доставка и други непредвидими разходи превишат разликата в печалбите. При норма на торене N 2 в сравнение с контролата приходите нарастват с 56,6% при уплътняване 50% и над 2 пъти при уплътняване 100%. Същевременно производствените разходи нарастват със 73,6% при уплътняване 50% и около 2,3 пъти при уплътняване 100%. По такъв начин производствените разходи на 100 лева приходи достигат при контролата 74,61 лв., при уплътняване 50% - 82,72 лв. и при 100% - 83,00 лв. Причините са подобни на посочените по-горе. Разходите за семена, торове, препарати (и вода) 3
4 относително намаляват: контрола 49,89 лв. на 100 лв. приходи, 50% уплътняване 45,61 лв. и 100% уплътняване 42,14 лв. Печалбата на единица площ (един декар) в сравнение с контролата нараства с 6,6% при 50% уплътняване и с 35,9% при 100% уплътняване. На 100 лв. приходи това е: контрола 25,39 лв., 50% уплътняване 17,28 лв., 100% уплътняване 17,00 лв. Сравненията между контролата и резултатите при двете степени на уплътняване могат да се проследят на фигура 2. При това положение при критерий абсолютния размер на печалбата би трябвало да се възприеме комбинацията от култури при 100% уплътняване. При норма на торене N 3 в сравнение с контролата приходите нарастват с 51,5% при уплътняване 50% и с 98,7% при уплътняване 100%. Същевременно производствените разходи нарастват със 72,6% при уплътняване 50% и над 2,2 пъти при уплътняване 100%. По такъв начин производствените разходи на 100 лева приходи достигат при контролата 73,11 лв., при уплътняване 50% - 83,29 лв. и при 100% - 82,57 лв. Разходите за семена, торове, препарати (и вода) относително намаляват: контрола 48,91 лв. на 100 лв. приходи, 50% уплътняване 46,14 лв. и 100% уплътняване 41,55 лв. Печалбата на единица площ (един декар) в сравнение с контролата намалява с 5,8% при 50% уплътняване и нараства с 28,8% при 100% уплътняване. На 100 лв. приходи това е: контрола 26,89 лв., 50% уплътняване 16,71 лв., 100% уплътняване 17,43 лв. Сравненията между контролата и резултатите при двете степени на уплътняване могат да се проследят на фигура 3. При това положение при критерий абсолютния размер на печалбата би трябвало да се възприеме комбинацията от култури при 100% уплътняване. По такъв начин сравнително най-добри резултати се получават при норма на торене N 3 и 100% уплътняване. Но от сравняваните норми на торене изборът може да падне и на N 2, защото в сравнение с норма N 3 и 100% уплътняване печалбата нараства само с 6,9 %, докато разходите за торове с 12,4 %. По такъв начин абсолютният прираст на печалбата е по-малък от абсолютния прираст на разходите за торове. 4
5 Таблица 1 Приходи, разходи и печалба по норми на торене и степени на уплътнение Уплътнение Приход Разход Печалба млн.лв. % млн.лв. % млн.лв. % Норма на торене N1 Контрола 218 100,0 154 100,0 64 100,0 50 % 325 149,2 264 171,6 61 95,3 100 % 423 193,9 350 227,1 73 114,0 Норма на торене N2 Контрола 239 100,0 161 100,0 78 100,0 50 % 355 148,6 279 173,6 76 97,2 100 % 445 186,2 363 225,9 82 104,6 Норма на торене N3 Контрола 249 100,0 168 100,0 81 100,0 50% 366 147,1 290 172,6 76 94,1 100 % 464 186,4 377 224,4 87 107,6 Забележка. Абсолютните величини са закръглени до милиони, а относителните величини са изчислени на база незакръглени абсолютни величини. ИЗВОДИ: - Крайните резултати от единица площ зависят от вариацията на средните добиви и съчетаването на различни култури; - Най-добри резултати от икономическа гледна точка се получават при съчетаването на култури при 100 % уплътняване, независимо от нормата на торене; - Най-добри резултати също от икономическа гледна точка се получават при норма на торене N 3, но разликата между нея и норма N 2, е съвсем малка; последното предполага, че при реални производствени и пазарни условия колебанията в средните добиви и цените на торове и други материали тази разлика може да се стопи; 5
6 това дава основание да се препоръча норма N 2, при която разходите за торове са по-малки. ЛИТЕРАТУРА 1. Андонов, Д. 1987. НТК Уплътнено използуване на земята чрез въвеждане в сеитбообороти на нови фуражни култури, Пазарджик. 2. Живков, Ж. 1990. Евапотранспирация и разход на вода за напояване при уплътнено използуване на поливни площи. Дисертация. С. 3. Койнов, Г., Б.Янков 1985. Растениевъдни науки, кн.11. 4. Личев, Б. 1983. Растениевъдни науки, кн.3. 5. Мухова, Р. 1997. Ефект от уплътняването на полето на ечемика и пшеницата с втори култури и на силажната царевица с предкултури в условията на напояване. Дисертация. Стара Загора. ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ ОТ 50 И 100-ПРОЦЕНТНОТО УПЛЪТНЯВАНЕ НА ЗВЕНОТО ПШЕНИЦА ЦАРЕВИЦА ПРИ РАЗЛИЧНО АЗОТНО ТОРЕНЕ Р.Мухова Опитна станция по поливно земеделие, Стара Загора 6000 Д. Аркадиев Тракийски университет, Стара Загора 6000 (Резюме) Проучването е извършено през периода 1991-1995 г. в Опитна станция по поливно земеделие гр.стара Загора. Изследвана е икономическата ефективност от 50 и 100-процентното уплътняване на сеитбооборотното звено пшеница-царевица при три азотни норми за всички култури (основни и уплътняващи) ниска, средна и висока. Установено е, че най-добри икономически резултати се получават при 100 % уплътняване на звеното. При реални производствени условия икономически целесъобразна е средната норма ( N 2 ), при която разходите за торове са по-малки спрямо високата норма (N 3 ). 6
7 ЭКОНОМИЧЕСКАЯ ЭФФЕКТИВНОСТЬ 50 И 100- ПРОЦЕНТНОГО УПЛОТНЕНИЯ ЗВЕНА ПШЕНИЦА-КУКУРУЗА ПРИ РАЗЛЫЧНИХ НОРМАХ АЗОТНОГО УДОБРЕНИЯ Р. Мухова Опытная станция поливного земеделия, Стара Загора 6000 Д. Аркадиев Фракийский университет, Стара Загора 6000 (Резюме) Исследование выполнено за период 1991-1995 г. в Опытной станции поливного земеделия Стара Загоре. Исследована экономическая эффективность 50 и 100-процентного уплотнения севооборотного звена пшеница-кукуруза при трех нормах азотного удобрения для всех культур (основных и уплотняющих) низкая, средняя и высокая. Установлено, что наилучшие экономические результаты получаются при 100-процентного уплотнения звена. При реальных производственных и пазарных условиях экономичиской целесообразной является средняя норма (N 2 ), при которая расходы для удобрения меньше по сравнению с высой нормой (N 3 ). ECONOMICAL EFFICIENCY OF THE 50% AND 100% CONGESTION OF THE UNIT WHEAT-MAIZE WITH DIFFERENT NITRGEN FERTILIZATION R. Mouhova Experimental Station in Irrigation Agriculture, Stara Zagora 6000 D. Arkadiev Thracian University, Stara Zagora 6000 (Summary) The research is carried out during the period 1991-1995 at the Experimental Station in Irrigation Agriculture - Stara Zagora. The economical efficiency of the 50 % and 100 % congestion of the croprotating unit wheat-maize is researched with three nitrogen rates for all cultures (basic and congesting). It is established that the best economical results are received with 100 % congestion of the unit. With real manufacturing and marketing conditions 7
8 economically expedient is the average rate (N 2 ) due to which the expenses for fertilizers are less than the high rate (N 3 ). 250 % 250 % 200 150 100 50 Контрола Control Congestion 50% Congestion 100 % 200 150 100 50 Контрола Control Congestion 50 % Congestion 100 % 0 0 Приходи Incomes Разходи Expenditures Печалба Profit Приходи Incomes Разходи Expenditures Печалба Profit Фиг.1. Сравнение на резултатите при норма на торене N 1. Fig.1. A comparison of the results at rate N 1. Фиг.1. Сравнение на резултатите при норма на торене N 2. Fig.1. A comparison of the results at rate N 2. 250 % 200 150 100 50 Контрола Control Congestion 50 % Congestion 100 % 0 Приходи Incomes Разходи Expenditures Печалба Profit Фиг.1. Сравнение на резултатите при норма на торене N 3. Fig.1. A comparison of the results at rate N 3. 8