СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, год. 79, кн. 1 2, 2018, с. 85 97 REVIEW OF THE BULGARIAN GEOLOGICAL SOCIETY, vol. 79, part 1 2, 2018, p. 85 97 История на геоложката наука в България Чл.-кор. проф. д-р Боян Каменов (1907 1979) и неговото място в българската геология Платон Чумаченко, Илия Бручев Геологически институт Акад. Страшимир Димитров, БАН, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 24, 1113 София, България Corresponding Member Prof. Dr. Boyan Kamenov (1907 1979) and his place in the Bulgarian geology Platon Tchoumatchenco, Ilia Brouchev Geological Institute Acad. Strashimir Dimitrov, BAS, Acad. G. Bonchev str., bl. 24, 1113 Sofia, Bulgaria; Е-mails: platon.tchoumatchenco@gmail.bg; ilia_bruchev@yahoo.com Abstract. Boyan Kamenov (October 27, 1907, Sofia November 22, 1979, Sofia), palaeontologist and stratigrapher in the beginning of his career, later became a founder of the Bulgarian engineering geology. He was graduated Natural history at Sofia University (1931), PhD (1936), associate professor (1946), corresponding member of the Bulgarian Academy of Sciences (1951), professor (1952), he was the first rector of the University of Mining and Geology St. Ivan Rilski, Sofia, Bulgaria (1953 1959), founder of the Department of Engineering Geology and Hydrogeology, as well as the Department of Engineering Geology and Hydrogeology of Geological Institute of the Bulgarian Academy of Sciences. Author of more than 40 scientific papers and few geological and engineering geological maps of Bulgaria. Keywords: Boyan Kamenov, geologist, life, scientific production. Резюме. Боян Каменов (27.10.1907, София 22.11.1979, София) е палеонтолог и стратиграф в първия си период, а по-късно става основоположник на инженерната геология у нас. Завършил специалност Естествена история към Софийския университет (1931), доктор (1936), редовен доцент (1946), член-кореспондент на БАН (1951), професор (1952), първи ректор (1953 1959) на Минно-геоложкия институт (днес Минно-геоложки университет Св. Иван Рилски ), основател на катедрата по инженерна геология и хидрогеология, както и на секцията по инженерна геология и хидрогеология към Геологическия институт при БАН. Автор е на повече от 40 научни публикации и на няколко геоложки и инженерногеоложки карти на България. Ключови думи: Боян Каменов, геолог, живот и научно творчество. Живот и научно творчество През 2017 година се навършиха 110 години от рождението и 38 години от смъртта на чл.-кор. проф. д-р Боян Ганчев Каменов (фиг. 1). Той е роден в учителско семейство на 27 октомври 1907 г. в София. Има две сестри и един по-малък брат икономистът академик Евгени Каменов (29.12.1908 24.10.1985). Основното и средното си образование Боян Каменов е завършил във Враца, а висшето в Софийския университет по специалността Естествена история. Импозантните пейзажи на Врачанския Балкан отрано възбуждат въоб ражението и любознателността на младия изследовател и трайно насочват неговите интереси към геоложките науки. Защитил е с отличен успех през 1931 г. своята дипломна теза върху стратиграфията на Врачанския Предбалкан. По време на работата си по нея той установява сенонската възраст на пластовете с Coraster villаnovae, резултати, които публикува съвместно с Еким Бончев (Бончев, Каменов, 1932а), както и установява за пръв път в България, също с Е. Бончев (Бончев, Каменов, 1932b), наличието на албски седименти между реките Искър и Огоста. По-късно Бончев и Каменов (1934) публикуват своите изследвания и върху 85
Фиг. 1. Член-кореспондент проф. д-р Боян Каменов (1963) Fig. 1. Corresponding Member Prof. Dr. Boyan Kamenov (1963) сенонските седименти между тези реки и отделят в тях 4 хоризонта (отдолу нагоре): глауконитен с Pachydiscus gollevillensis, иноцерамусен, флинтов с Coraster villanovae и варовиков с Hemipneustes striatoradiatus. Тези поделения са запазени и днес с ранг на официални литостратиграфски единици Дърманска, Кунинска, Мездренска и Кайлъшка свита. Фактически с тази публикация Е. Бончев и Б. Каменов поставят основите на съвременната литостратиграфия на Северния (Северноевропейски) тип горнокредни сeдименти в България. Боян Каменов е поканен от проф. Стефан Бончев за докторант към Геологическия институт на университета (1931 1933). Възложената му тема за геологията на Етрополско той разработва задълбочено, с вещина, и след отличната ѝ защита през 1936 г. вече е всепризнат висококвалифициран геолог и палеонтолог. Резултатите от докторската теза публикува в Списанието на Българското геологическо дружество (Каменов, 1936). По време на работата по нея той се запознава с юрската фауна, събрана дори и извън пределите на Етрополско, и публикува за пръв път у нас няколко кимериджски амонити от района на с. Комщица, Годечко (Каменов, 1934). От колекцията, събрана при теренната работа, свързана с доктората, Б. Каменов установява и наличието на един нов средноюрски амонитен вид, който назовава на името на своя учител Bonarellia bončevi Kamenov, 1940 и публикува описанието в сборника, издаден от Българското геологическо дружество в чест на 70-та годишнина на проф. Стефан Бончев (Kamenov, 1940). Събраните от Б. Каменов юрски палеонтоложки образци и днес се изучават от специалистите по юрската палеонтология и стратиграфия (Metodiev, 2017). В творческия път на Боян Каменов се открояват ясно два етапа: 1) на регионален геолог и палеонтолог и 2) на инженер-геолог. Първи етап. Трудните времена за страната в междувоенния период се отразяват на живота на талантливия учен и след получаване на докторската степен той преживява периоди на безработица и учителстване в арменското училище в София. Едва през 1939 г. е назначен на щатно място като геолог в преобразуваната тогава Дирекция за природни богатства. Следва период на интензивна проучвателна, изследователска и творческа дейност в различни райони и обекти, свързана главно с проблемите на полезните изкопаеми. Д-р Б. Каменов прави задълбочени проучвания на железните руди в България, като започва с тези в Манастирските възвишения и във връзка с това публикува, заедно с Ц. Димитров, данните от изследването на титаномагнетита (Димитров, Каменов, 1941). Успоредно с това той предава във фонда на Дирекцията три ведомствени доклада, които засягат подготовката за минни работи (Каменов, 1939ф), резултатите от проучванията (Каменов, 1940ф), както и изчисляване на видимите запаси към м. май 1945 г. (Каменов, 1945ф). В този период д-р Б. Каменов проучва и железорудните проявления в южните склонове на Софийска Стара планина (Каменов, 1941ф-а), като към рудопроявлението при с. Бухово се връща и по-късно (Каменов и др., 1951ф). Освен тези проучвания д-р Б. Каменов изследва и прави отчети за геологията на северозападната част на Кюстендилско (Каменов, 1941ф-b), както и с колектив за находище Кърджали (Каменов и др., 1941ф). През 1942 г. д-р Б. Каменов е мобилизиран и изпратен заедно с Я. Попов в командировка в Македония, откъдето прави отчет за мините в Северна Македония и Моравско (Каменов, Попов, 1942ф). През 1946 г. д-р Б. Каменов става редовен доцент в Софийския университет и през същата година излиза от печат монографичният сборник Основи на геологията на България (фиг. 2), чийто главен редактор е д-р Ел. Р. Коен, а съредактори са Ц. Димитров и д-р Б. Каменов. В тази монография са събрани най-новите данни на българските геолози. Доц. д-р Б. Каменов участва в сборника и като основен автор с две статии и геоложката карта на България. В първата статия той разглежда задълбочено състоянието на познанията за Палеозоя в България (Каменов, 1946а), а втората е посветена на проучванията на железорудните находища по южните склонове на Софийска Стара планина 86
Фиг. 2. Монографичен сборник Основи на геологията на България (1946) Fig. 2. A monograph Geology of Bulgaria (1946) (Каменов, 1946b). Геоложката карта на България в М 1:500 000 (Каменов 1946c; фиг. 3) представлява високо професионално научно обобщение на цялата информация, събрана дотогава за геоложкия строеж на България, и увенчава по великолепен начин първия период от научното творчество на доц. д-р Боян Каменов. Като палеонтолог д-р Б. Каменов е в услуга и на други колеги, определяйки събрани от тях вкаменелости. Такъв е случаят и с Р. Берегов, който му е предоставил тортонски фосили, събрани при проучването на Терциера в Северозападна България (Beregov, 1937), определени успешно от д-р Каменов. Той се е утвърдил като палеонтолог и стратиграф с широк спектър изучавал е палеозойски фосили и стратиграфия (Каменов, 1946а), юрски амонити, белемнити, бивалвии и стратиграфия, миоценски (тортонски) бивалвии и гастроподи. Втори етап. Той започва с една специализация по инженерна геология в Гидроэнергопроект в Москва (1947 1948), продължава до края на жи вота му и е посветен изцяло на инженерната геология. Явно д-р Боян Каменов е започнал работа в тази насока още преди самата специализация, понеже има седем ведомствени доклада, заведени с дата 1947 г., видимо подготвени преди нея. Първият от тях е хидрогеоложки и в него той прави кратки бележки за водоносността на северните склонове на Люлин планина (под манастира Св. Крал) във връзка с плана за ски писта (Каменов, 1947ф-а), а вторият е съвместно с Г. Николаев и С. Кереков (Каменов и др., 1947ф) за геоложките проучвания във връзка със строежа на язовир Тополница. Следват докладите за геоложката оценка на мястото, определено за изграждане на язовир при с. Лесичево, Пазарджишко (Каменов, 1947ф-b), два доклада (Каменов, 1947ф-c, d) за геоложките проучвания на язовир Росица (вероятно след гибелта на д-р Р. Берегов при спасяване на един миньор през 1946 г. д-р Б. Каменов е поел геоложкото проучване на обекта), служебен рапорт от комисията, която е посетила водния синдикат при гр. Червен бряг (Каменов, 1947ф-e) и предварителен доклад върху инженерногеоложките условия на площадките, избрани за постройки на обогатителни фаб рики и складиране на рудата на мини Върли бряг и Росен, Бургаско (Каменов, 1947ф-f). През 1948 г., след завръщането си в България от специализацията в Москва, доц. д-р Б. Каменов продължава своята проучвателна работа върху гео ложките условия на язовир Росица (Каменов, 1948ф-a), както и проучванията на площадките, избрани за строеж на обогатителни фабрики и складиране на рудата на мини Върли бряг и Росен, Бургаско (Каменов, 1948ф-b). Участва и в доклад за посочване и търсене на подходящи глини в Софийското поле (Захариев, Каменов, 1948ф), допълнен с доклад за исканите данни от държавно обединение Марсилски керемиди (Каменов, 1948ф-d). През същата година д-р Б. Каменов написва доклади за своите проучвания относно исканите данни от мелиорации за сондажите в Софийското поле (Каменов, 1948ф-c), за инженерногеоложките особености на терена, определен за полагане на основите на изравнителния басейн при ВЕЦ Видима, Троянско (Каменов, 1948ф-e), за геоложките проучвания за железни руди в околностите на селата Миладиновци, Манастир и Крумово (Каменов, 1948ф-f), а в края на годината, съвместно с инж. Й. Йовчев (бъдещия академик), обобщава резултатите от инженерногеоложките и хидрогеоложките проучвания в България (Йовчев, Каменов, 1948ф). След завръщането си от Москва доц. д-р Б. Каменов е назначен като временно завеждащ новооткритата катедра по инженерна геология и хидрогеология (1949 1952) в Софийския университет и продължава своята интензивна теренна работа, за която изготвя няколко ведомствени доклада: 87
Фиг. 3. Геоложка карта на България (1946) Fig. 3. Geological map of Bulgaria (1946) за исканите данни от държавен завод за целулоза (Каменов, 1949ф-a), за инженерногеоложкото заключение за строителната площадка на държавния авторемонтен завод Дарем 3-1 край гара Искър (Каменов, 1949ф-b), за избора на район за строителна площадка за завода за вестникарска хартия край гр. Лом (Каменов, 1949ф-c), както и заключителния за годината доклад за извършените инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания през 1948/1949 г. и срещнатите трудности и слабости при работата (Каменов, 1949ф-d). През 1950 г. доц. д-р Боян Каменов продължава своите активни контакти с Дирекцията за геоложки и минни проучвания и изготвя програма за хидрогеоложките проучвания в района на солния щок при Мирово, Провадийско (Каменов, 1950ф). Той започва изследвания и по Черноморското крайбрежие, като заедно с А. Демирев подготвя един предварителен доклад за инженерногеоложкото райониране 88 на Варненското черноморско крайбрежие, предаден в Хидроенергопроект (Каменов, Демирев, 1950ф). През 1951 г. д-р Б. Каменов продължава своите проучвания върху железорудните проявления в южните склонове на Софийска Стара планина и заедно с младите тогава колежки Виолета Константинова (1924 2014) и Янка Вапцарова (1925 2013) подготвят нов доклад за находището при с. Бухово, Софийско (Каменов и др., 1951ф), а с Гроздан Николаев предават отчет (Николаев, Каменов, 1951ф) за проверката, която са направили относно съобщението за железорудно находище до гр. Оряхово. През 1951 г. д-р Б. Каменов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. През следващата 1952 г. д-р Б. Каменов прави инженерногеоложки проучвания за строителна площадка за циментов силоз при гара Саранци, Елинпелинско (Каменов, 1952ф). През същата го-
дина, с Указ 246 на Президиума на Народното събрание, отделът Минно инженерство и инженерна геология е включен в състава на Машинния факултет на Държавната политехника в София. Състои се от два подотдела Инженерна геология и Минно инженерство (Mavroudchiev, 2005). Доц. д-р Б. Каменов е избран за професор и ръководител на подотдела/катедрата по инженерна геология, прехвърлен там от Софийския университет, а през 1953 г. подотделът вече е в структурата на Минно-геоложкия институт като катедра Инженерна геология и хидрогеология, ръководена от проф. Б. Каменов от 1953 до 1972 г. През 1953 г. чл.-кор. проф. д-р Боян Каменов е избран за първи ректор (за периода 1953 1959 г.) на Минногеоложкия институт (днес Минно-геоложки университет Св. Иван Рилски ), основан през същата година, след разделянето на Държавната политехника на четири висши технически института. Сред множеството задължения на проф. Б. Каменов е и организацията и изпълнението на педагогическите дейности в катедрата. След изработването на първите програми и учебни планове и при недостатъчен брой преподаватели, той поема върху себе си почти всички лекционни курсове по инженерна геология и хидрогеология. Постепенно катедрата се попълва с нови хора и с времето тя придобива авторитет и тежест в състава на Минно-геоложкия университет. Основни курсове, които профилират специалността и са четени много години от проф. Б. Каменов, са Инженерна геодинамика и Регионална инженерна геология. Семинарите, лабораторните упражнения, учебните практики и преддипломните стажове са дейности, в които проф. Б. Каменов взима много активно участие. Същевременно, през 1952 г. в Геологическия институт при БАН д-р Б. Каменов основава и секция по инженерна геология и хидрогеология (една от първите три в структурата на института), на която също става пръв ръководител. През 1958 г. Б. Каменов и И. Илиев извършват райониране на свлачищата в Мизийския регион (Каменов, Илиев, 1958ф), а заедно с колектив райониране на Бургаския икономически подрайон (Каменов и др., 1960ф). На V-я конгрес на КБГА, проведен в Букурещ през 1961 г. (Бончев и др., 1962), по предложение на проф. Б. Каменов, към Карпато-Балканската геоложка асоциация е създадена Комисия по хидрогеология и инженерна геология, на която е бил първи председател продължително време. След успешното завършване на тази организационна дейност проф. Боян Каменов съсредоточава усилията си върху научната проблематика, избора на приоритетни направления и тяхното разработване. От висотата на изминалите повече от 70 години оттогава се вижда каква голяма далновидност и прозорливост е проявил основателят на българската инженерна геология с насочването на научните изследвания в такива важни за страната проблеми като инженерногеоложкото картиране и райониране на територията на страната, изучаването на свлачищата, изветрянето, ерозията и абразията. Тези изследвания продължават да имат голяма актуалност и днес, разширени и обогатени от неговите ученици и последователи. Венец на този сравнително дълъг период на организационна дейност, през който под ръководството на д-р Б. Каменов са извършени много инженерногеоложки проучвания, свързани с перспективните планове за развитието на енергетиката, промишлеността, транспорта и селското стопанство, е обобщението, направено в периода 1958 1962 г. от авторски колектив от Гео логическия институт при БАН. В него участват Боян Каменов, Илия Илиев, Елка Аврамова, Михаил Гълъбов и Ценка Станчева, които изработват първата инженерногеоложка карта на България в мащаб 1:500 000 (Каменов и др., 1963а, b) (фиг. 4). Публикуването ѝ е предшествано от една студия върху принципите и резултатите от инженерногеоложкото райониране на България (Каменов, Илиев, 1963; фиг. 5). През 1965 г. колектив, ръководен от д-р Б. Каменов, обобщава конкретните изследвания върху свлачищните явления по северното българско Черноморие и през същата година на VII-я конгрес на КБГА в София проф. Б. Каменов, в съавторство с А. Демирев, изнася един от пленарните доклади за свлачищните явления по българското Черноморско крайбрежие между Варна и Каварна (Каменов, Демирев, 1965a), посрещнат с голям интерес от участниците в конгреса. Двамата са автори и на частта от гида за една от екскурзиите на този конгрес, засягаща свлачищата в местността Тузлата на изток от гр. Балчик (Каменов, Демирев, 1965b). След това колективът на проф. Б. Каменов продължи проучванията си по Южното Черноморие около Бургас, в резултат на които са публикувани статии, разглеждащи етапите на развитие на свлачището около с. Сарафово (Каменов и др., 1967, 1969). През 1968 г. Б. Каменов и И. Илиев публикуват в Германия една статия, в която разглеждат проблемите по съставянето на инженерногеоложката карта и на зонирането на българската територия (Kamenov, Iliev, 1968). През следващата година В. Вутков, А. Демирев и Б. Каменов съобщават за едно индикаторно-лостово устройство за измерване на движенията в свлачищен масив (Вутков и др., 1969). През същата година проф. Б. Каменов прави съобщение за Юбилейната научна сесия по геология, което публикува в Сп. БАН (Каменов, 1969), а със своя колектив разглежда в 2 статии проблема за свлачището в района на Таук лиман (Птичия залив) и общо за свлачищата в България (Каменов и др., 1969a, b). Част от научния колектив на проф. Каменов, в сътрудничество с арменския специалист Г. И. Тер-Степанян, разглежда механиз ма на 89
Фиг. 4. Инженерногеоложка карта на България (1963) Fig. 4. Engineering-geological map of Bulgaria (1963) сложното триетажно свлачище при Балчик (Ка менов и др., 1971), а през 1972 г. прави обобщения за свлачищата на Балчишкото Черноморско крайбрежие, както и накратко за цялото българско Черноморско крайбрежие (Каменов и др., 1972a, b, 1973а, b). В последен вариант Б. Каменов и И. Илиев (Каменов, Илиев, 1973а) съставят инженерногеоложката карта за Атласа на НР България (фиг. 6). На семинар на ЮНЕСКО по сеизмотектонските карти на Балканския район, проведен в Дубровник и Скопие през 1973 г., Каменов и Илиев (Kamenov et al., 1973; Kamenov, Iliev, 1974, 1976) демонстрират карта с някои инженерногеоложки елементи в България (фиг. 7). Каменов (1975) публикува кратка обзорна статия за възникването, развитието и постиженията на инженерната геология в България, а съвместно с колектив съставя отчетен доклад за типовете свлачища в България, основните закономерности в разпространението им и начините за тяхното укрепване (Каменов и др., 1975ф). През 1977 г., на Юбилейната сесия по случай честването на 30-го90 дишнината на Геологическия институт при БАН, д-р Боян Каменов и съавтори изнасят доклад на тема Отражение на географските изменения в долината на долния Дунав върху развитието на съв ременните екзогеодинамични процеси и явления по високия български бряг (Каменов и др., 1977). Също през 1977 г. колективът на д-р Б. Каменов публикува в Бюлетина на Международната асоциация по инженерна геология статия, в която изяснява условията за произхода, механизма и динамиката на блоковите свлачища в България (Kamenov et al., 1977). През 1978 г. е написана инструкция за извършване на комплексни инженерногеоложки изследвания и наблюдения на свлачищни явления от противосвлачищните станции в България (Каменов и др., 1978ф-а), както и наредба-инструкция за съставяне на кадастър на свлачищните явления в България (Каменов и др., 1978ф-b). През 1979 г., отново в Бюлетина на Международната асоциация по инженерна геология, са описани промените в геоложката обстановка, които се дължат на хидроенергетичните и хидромелиоративните конструкции (Kamenov et
Фиг. 5. Инженерногеоложко райониране на България корица (1963) Fig. 5. Engineering-geological subdivision of Bulgaria cover (1963) al., 1979). Последната статия, в която участва д-р Б. Каменов, излиза посмъртно през 1980 г. и в нея се коментират проблеми от методологията на инженерната геология (Каменов и др., 1980). Основният принос на българската инженерна геология е, че независимо от сложните геоложки условия на територията на България, не са допуснати големи катастрофи и аварии през целия продължителен период след 1946 г. Заслуга за това има и проф. Боян Каменов, който участва активно в създаването на дирекции, отдели и други звена по инженерна геология и хидрогеология в проектантски институти, към министерства и ведомства (Енергопроект, Водпроект, Водоканалпроект и др.). Той допринася и за утвърждаването на международния авторитет на българската инженерна геология, която, по оценка на чуждестранни учени и специалисти, е на високо равнище. На него принадлежи инициативата за установяване на успешно международно сътрудничество с Арменската и Чешката академия на науките (фиг. 8), насочено предимно към изследване на склоновите процеси, широко разпространени и с голямо значение за трите страни. Проф. Каменов е инициатор, основател и първи главен редактор на академичните издания по инженерна геология и хидрогеология. Първият том от Трудове върху геологията на България, серия Инженерна геология и хидрогеология, редактор на който е Б. Каменов заедно с Н. Бояджиев (1962), е посветен изцяло на хидрогеоложкото райониране на България, придружено от карта в М 1:600 000. Чл.-кор. проф. Боян Каменов има големи заслуги и за развитието на Българската академия на науките. Той е дългогодишен секретар на Отделението за геолого-географски и химически науки (1959 1968). Като член на различни държавни и обществени институции Висшата атестационна комисия, Държавната комисия по запасите на полезните изкопаеми, Националния комитет по геология, Българското геологическо дружество, Съюза на научните работници, научни и експертни съвети и др., със своята мъдрост и компетентност допринася много за взимането на правилни решения. С прозрението, че на България са необходими научните и приложните дейности по инженерна геология и хидрогеология, проф. Б. Каменов предприема инициативи и действия за създаване и развитие на подходящи за времето институции за подготовка на специалисти по инженерна геология и хидрогеология както за научни изследвания, така и за проучвателни дейности за обезпечаване с необходимата информация за природните условия, в които предстои да се развиват разностранни стопански дейности. Проф. Б. Каменов е оказал съдействие и помощ при организирането на проучвателните дирекции и други звена към министерства, ведомства и проектни организации за добиване на информация за инженерногеоложките и хидрогеоложки условия, при които се планира и изпълнява строителството на различни видове обекти. Негова е идеята за изграждане на противосвлачищни станции и след реформи днес съществуват три държавни фирми Геозащита към МРРБ. Вече е утвърдена традиция към проектната документация на всеки обект да е включен доклад с оценка на инженерногеоложките условия, при които ще се изгражда. С всичко това мястото на основоположник на българската инженерна геология се отрежда заслужено на чл.-кор. проф. д-р Боян Каменов. Дейност в Българското геологическо дружество Чл.-кор. проф. д-р Боян Каменов е взимал активно участие в живота на Българското геологическо дружество, участвайки в неговото ръководство 91
92 Fig. 6. Engineering-geological map of Bulgaria for the Atlas (1973) Фиг. 6. Инженерногеоложка карта на България за Атласа (1973)
Фиг. 7. Карта с някои инженерногеоложки елементи (1973) Fig. 7. Map of certain engineering-geological elements (1973) като касиер (1939, 1946), библиотекар (1941 1942), редактор и главен редактор на редколегията (1943 1944 и 1948), секретар (1945, 1961 и 1962), подпредседател (1949 и 1950). За активната му дейност в дружеството д-р Каменов е избран през 1976 г. за негов почетен член. Заключителни думи Произлязъл от школата на възрожденските геолози, с чувство за отговорност и с много усилия, проф. Б. Каменов полага основите на инженерната геология в България и подпомага организирането и укрепването на инженерногеоложките звена в новосъздадените проучвателни и проектантски организации у нас. Така той стои в основата на ин- ституционализирането на инженерната геология в България. Освен всичко друго проф. Б. Каменов притежаваше и редица лични човешки качества, които поддържаха неговия висок авторитет в научните и обществените среди. Винаги защитаваше принципни позиции, дори когато това му носеше огорчения. На него бяха дълбоко присъщи чувството за отговорност, справедливост, признателност. Не разделяше хората по чинове и рангове, можеше да спори с министри и да беседва със сътрудници, техници и работници. И това бяха извори на житейска мъдрост. Животът и творчеството на чл.- кор. проф. д-р Боян Ганчев Каменов служат за пример и поука за неговите ученици, сътрудници и последователи. На заложените от него солидни основи на инже93
нерната геология, младите поколения ще я изграждат и развиват в бъдеще. Оценявайки неговите заслуги към науката и практиката Столичният общински съвет назова една улица в Студентския град на негово име ул. Проф. Боян Каменов (фиг. 9). Благодарности: Авторите изказват своята гореща благодарност на инж. Валери Трен дафи лов от Националния геоложки фонд на Дирекция Природни ресурси и концесии, отдел Национална геоложка служба към Ми ни стерството на енергетиката, който много любезно ни изпрати списъка с ведомствените доклади на д-р Боян Каменов, съхранявани във фонда. Благодарност адресираме и към Prof. Dr. Eugen Gradinaru от Букурещкия университет, който сканира намиращата се там геоложка карта на Боян Каменов и ни изпрати слайдовете. Авторите благодарят и на доц. д-р Б. Вълчев за уместните редакционни бележки по текста. Библиография на чл.-кор. проф. д-р Боян Ганчев Каменов Публикации (Spassov et al., 1978; Spassov, 1988, 1989a, 1989b) Фиг. 8. Д-р Боян Каменов на терен в Чехия (1972) Fig. 8. Dr. Boyan Kamenov in the field in Czech Republic (1972) Бончев, Е., Б. Каменов. 1932a. Върху възрастта на пластовете с Coraster vilanovae в горната креда в СЗ България. Сп. Бьлг. геол. д-во, 4, 3, 214 220. Бончев, Е., Б. Каменов. 1932b. Предварително съобщение за първата находка на албиен в България. С., 4 с. (авторско издание). Фиг. 9. Местоположение на ул. Проф. Боян Каменов в гр. София Fig. 9. Locality of Prof. Boyan Kamenov street in Sofia city 94
Бончев, Е., Б. Каменов. 1934. Сенонът между реките Искър и Огоста. Сп. Бълг. геол. д-во, 6, 1, 69 104. Каменов, Б. 1934. Няколко амонити от Кимериджиена при с. Комщица (Годечко). Геология на Балканите, 1, 1, 34 40. Каменов, Б. 1936. Геология на Етрополско. Сп. Бьлг. геол. д-во, 8, 2, 30 137. Kamenov, B. 1940. Bonarellia bončevi nov. sp. aus dem Dogger von Etropole (Bulgarien). Rev. Bulg. Geol. Sci., 11, 1 3, 451 453. Димитров, Ц., Б. Каменов. 1941. Титаномагнетитът в Монастирските височини. Год. Дир. прир. богатства, отд. А, 1, 105 112. Каменов, Б. 1946а. Палеозоят в България. В: Основи на геологията на България. Год. Дир. геол. и минни проучвания, отд. А, 4, 94 104. Каменов, Б. 1946b. Железнорудните находища по южните склонове на Софийска Стара планина. В: Основи на геологията на България. Год. Дир. геол. и минни проучвания, отд. А, 4, 425 427. Каменов, Б. 1946с. Геоложка карта на България. М 1:500 000. С., Приложение към Год. Дир. геол. и минни проучвания, отд. А, 4. Каменов, Б., Н. Бояджиев (Ред.). 1962. Хидрогеоложко райониране на България. Труд. геол. Бълг., сер. инж. геол. и хидрогеол., 1, 212 с. Бончев, Е., Б. Каменов, И. Костов. 1962. Международни конференции на Карпато-Балканската геоложка асоциация. Сп. БАН, 7, 4, 133 137. Каменов, Б., И. Илиев. 1963. Инженерногеоложко райониране на България. Труд. геол. Бълг., сер. инж. геол. и хидрогеол., 2, 5 123. Каменов, Б., И. Илиев, Е. Аврамова, М. Гълъбов, Ц. Станчева. 1963а. Инженерногеоложка карта на Бъл гария в М 1:500 000. С., Геологически институт при БАН. Каменов, Б., И. Илиев, Е. Аврамова, М. Гълъбов, Ц. Станчева. 1963b. Инженерногеоложка карта на Бъл гария в М 1:500 000. Обяснителен текст. С., БАН, 48 с. Каменов, Б., А. Демирев. 1965а. Оползневые явления на побережье Черного моря между Варной и Каварной. В: Доклады VII Конгр. КБГА, V, 91 95. Каменов, Б., А. Демирев. 1965b. Оползневые явления на Черноморском побережье в местности Тузлата восточнее города Балчика. В: Путеводитель экскурсий А, VII Конгр. КБГА, 107 111. Каменов, Б., А. Демирев, В. Вутков, С. Цветков, Г. Симеонова. 1967. Этапы развития оползня около с. Сарафово, Бургаского района. В: Доклады VIII Конгр. КБГА, III. Београд, 15 20. Kamenov, B., I. Iliev. 1968. Engineering-geological mapping and zoning in Bulgaria. Abh. Zentral Geol. Inst., Berlin, 14, 13 18. Каменов, Б., А. Демирев, В. Вутков, С. Цветков, Г. Симеонова, Л. Илиева, Х. Тимов. 1969. Свлачищата по черноморското крайбрежие при с. Сарафово, Бургаско. Изв. Геол. инст., сер. инж. геол. и хидрогеол., 17 18, 23 43. Вутков, В., А. Демирев, Б. Каменов. 1969. Индикаторнолостово устройство за измерване на движения в свлачищен масив. Изв. Геол. инст., сер. инж. геол. и хидрогеол., 17 18, 51 56. Каменов, Б. 1969. Юбилейна научна сесия по геология (София, май 1969 г.). Сп. БАН, 3 4, 153 160. Каменов, Б., И. Илиев, Е. Аврамова, С. Цветков. 1969a. Проблемата за свлачищата в България. В: Сб. докл. НТС по водно дело, 7 14. Каменов, Б., И. Илиев, Е. Аврамова, С. Цветков, Г. Симеонова, В. Вутков. 1969b. Свлачищата в района на Таук лиман /Птичия залив/, Толбухинско. В: Сб. докл. НТС по водно дело, 15 20. Каменов, Б., Г. И. Тер-Степанян, И. Илиев, Г. Симеонова, Е. Аврамова-Тачева. 1971. Механизм сложного трехьярусного оползня в Балчике, Болгария. Проблемы геомеханики, 5, 6 29. Каменов, Б., А. Демирев, В. Вутков, С. Цветков, Е. Аврамова, И. Илиев, Г. Симеонова, Л. Илиева, Г. Милев. 1972a. Свлачищата по Балчишкото черноморско крайбрежие. Изв. Геол. инст., сер. инж. геол. и хидрогеол., 19 20, 5 32. Каменов, Б., А. Демирев, Г. Симеонова, Е. Аврамова, С. Цветков, И. Илиев. 1972b. Свлачищата по българското черноморско крайбрежие. В: Резюмета VI Научна сесия по инж. геол. и хидрогеол. София, с. 6. Каменов, Б., И. Илиев. 1973a. Инженерно геоложка карта (на НРБ). М 1:1 500 000. В: Атлас на НР България, с. 34. Каменов, Б., И. Илиев. 1973b. Относно условията за възникване на блоков тип свлачища и прогноза за проявата им в България. Изв. Геол. инст., сер. инж. геол. и хидрогеол., 21 22, 5 11. Каменов, Б., Г. Симеонова, И. Илиев, Е. Аврамова-Тачева. 1973a. Относно систематизирането на инженерногеоложка информация за съставяне кадастър на свлачищата в България. Изв. Геол. инст., сер. инж. геол. и хидрогеол., 21 22, 13 24. Каменов, Б., Я. Пашек, И. Илиев, Г. Симеонова, С. Цветков, Е. Аврамова-Тачева. 1973b. О некоторых оползнях блокового типа в Болгарии и Чехословакии. Проблемы геомеханики, 6, 49 61. Kamenov, B., I. Iliev, S. Tzvetkov, E. Avramova, G. Simeonova. 1973. Influence of the geological structure on the occurrence of different types of landslides along the Bulgarian Black Sea Coast. In: Proc. Conf. on Nat. Slopes Stability and Conservation, vol. VIII, Parte I. Naples, Italy, Geol. applicata a idrogeologia, 209 220. Kamenov, B., I. Iliev. 1974. Map of the Engineering-Geological Elements in Bulgaria in scale 1:1 000 000. In: Proc. of the Seminar on the Seismotectonic Map of the Balkan Region. April 17 24, 1973, Dubrovnik. UNESCO, Skopje. Каменов, Б. 1975. Възникване, развитие и постижения на инженерната геология в България. Инж. геол. и хидрогеол., 3, 56 64. Kamenov, B., I. Iliev. 1976. Sur le problèmе de division géologique technique de la Péninsule Balkanique. In: IV-th Yugosl. Symp. Hydrogeol. and Eng. Geol., 111 115. Каменов, Б., К. Стоилов, Г. Симеонова, С. Цветков. 1977. Отражение на палеогеографските изменения в долината на долния Дунав върху развитието на съвременните екзогеодинамични процеси и явления по високия български бряг. В: Сб. резюмета 30 години Геологически институт, 6 8. Kamenov, B., I. Iliev, E. Avramova-Tacheva. 1977. Conditions for the origin, mechanism and dynamics of block landslides in Bulgaria. Bull. Intern. Ass. Eng. Geol., 16, 98 101. Kamenov, B., K. Stoilov, E. Ivanchev. 1979. Changes of geological environment due to hydroenergetic and hydromeliorative construction. Bull. Intern. Ass. Eng. Geol., 20, 275 276. Каменов, Б., А. Демирев, К. Стоилов. 1980. Върху методологията на инженерната геология. В: Сб. резюмета Нац. науч.-техн. конф. Методи за изследване и обработка на инженерногеоложка информация, 3 6. Фондови доклади Каменов, Б. 1939ф. Рапорт относно подготовката за минни работи на железните находища в землищата 95
на с.с. Кру мово, Миладиновци, Голям и Малък Манастири. Национален геофонд, I-0013. Каменов, Б. 1940ф. Рапорт за резултатите от проучването на скални образци от околностите на мина Благовест. Генезис на железните руди от Манастирските възвишения през 1939 1940 г. Национален геофонд, I-0054. Каменов, Б. 1941ф-a. Геология на южните склонове на Софийска Стара планина. Национален геофонд, IV-0024. Каменов, Б. 1941ф-b. Рапорт върху геологията на северозападната част на Кюстендилско. Национален геофонд, IV-0017. Каменов, Б., М. Константинов, Л. Антонов. 1941ф. Доклад за предварителни геоложки изучавания във връзка с картирането на месторождение Кърджали, мярка 1:50 000. Национален геофонд, IV-0011. Каменов, Б. Ганчев, Я. Попов. 1942ф. Доклади за мините в Северна Македония и Моравско. Национален геофонд, I-0021. Каменов, Б. 1945ф. Доклад за установените видими запаси през м. май 1945 г. в концесиите Благовест и Крумово, Ямболско. Национален геофонд, I-0066. Каменов, Б. 1947ф-a. Кратки бележки във връзка с водността на Люлин планина в околността на ски плаца под монастира Св. Крал. Национален геофонд, V-0012. Каменов, Б. 1947ф-b. Доклад за геоложката оценка на мястото, определено за изграждане на язовир при с. Лесичево, Пазарджишко. Национален геофонд, V-0014. Каменов, Б. 1947ф-c. Доклад за геоложките проучвания на язовир Росица. Национален геофонд, V-0015. Каменов, Б. 1947ф-d. Доклад за геоложките проучвания на язовир Росица. Национален геофонд, V-0018. Каменов, Б. 1947ф-e. Предварителен доклад върху инженерногеоложките условия на площадките, избрани за постройки на обогатителни фабрики и складиране на рудата, на мини Върли бряг и Росен, Бургаско. Национален геофонд, V-0024. Каменов, Б. 1947ф-f. Служебен рапорт от комисията, която посети водния синдикат при г. Червен бряг. Национален геофонд, V-0019. Каменов, Б., Г. Николаев, С. Кереков. 1947ф. Доклад относно геоложките проучвания във връзка със строежа на язовира Тополница. Национален геофонд, V-0013. Каменов, Б. 1948ф-a. Доклад върху геоложките проучвания на язовир Росица. Национален геофонд, V-0027. Каменов, Б. 1948ф-b. Към доклада върху инженерногеоложките проучвания на площадките, избрани за строеж на обогатителни фабрики и складиране на рудата на мини Върли бряг и Росен, Бургаско. Национален геофонд, V-0028. Каменов, Б. 1948ф-c. Доклад относно исканите данни от мелиорации за сондажите в Софийското поле. Национален геофонд, V-0029. Каменов, Б. 1948ф-d. Доклад относно: исканите данни от държавно обединение Марсилски керемиди. Национален геофонд, II-0103. Каменов, Б. 1948ф-e. Доклад относно инженерногеоложките особености на терена, определен за полагане на основите на изравнителния басейн при ВЕЦ Видима, Троянско. Национален геофонд, V-0031. Каменов, Б. 1948ф-f. Предварителен доклад за геоложките проучвания на околностите на селата Миладиновци, Манастир и Крумово. Национален геофонд, I-0099. Йовчев, Й., Б. Каменов. 1948ф. Доклад относно инженерногеологическите и хидрогеологическите проучвания. Национален геофонд, V-0030. Захариев, Е., Б. Каменов. 1948ф. Доклад относно: посочване и търсене на подходящи глини в Софийското поле. Национален геофонд, II-0089. Каменов, Б. 1949ф-a. Доклад относно исканите данни от държавен завод за целулоза. Национален геофонд, V-0040. Каменов, Б. 1949ф-b. Инженерногеоложко заключение за строителната площадка на държавния авторемонтен завод Дарем 3-1 край гара Искър. Национален геофонд, V-0043. Каменов, Б. 1949ф-c. Доклад относно избора на район за строителна площадка за завода за вестникарска хартия край г. Лом. Национален геофонд, V-0045. Каменов, Б. 1949ф-d. Доклад за извършените инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания през 1948/ 1949 г. и срещнатите трудности и слабости при работа. Национален геофонд, V-0081. Каменов, Б. 1950ф. Доклад относно: програмата за хидрогеоложки проучвания в района на солния щок при Мирово, Провадийско. Национален геофонд, II-0196. Каменов, Б., А. Демирев. 1950ф. Предварителен доклад за инженерногеоложкото райониране на Варненското черноморско крайбрежие. Архив Хидроенергопроект. Каменов, Б., В. Константинова, Я. Вапцарова. 1951ф. Доклад за железорудното месторождение при с. Бу хово, Софийско. Национален геофонд, I-0249. Николаев, Г., Б. Каменов. 1951ф. Доклад относно посещение за проверка на съобщение за железорудно находище до г. Оряхово. Национален геофонд, I-0233. Каменов, Б. 1952ф. Доклад върху инженерните проучвания на строителната площадка за циментов силоз при гара Саранци, Елинпелинско. Национален геофонд, V-0093. Каменов, Б., И. Илиев. 1958ф. Райониране на свлачищата в Мизийския район. Геологически институт на БАН. Каменов, Б., И. Илиев, Е. Аврамова, М. Гълъбов, Ц. Станчева. 1960ф. Инженерногеоложко райониране на Бургаския икономически подрайон. Геологически институт на БАН. Каменов, Б., И. Илиев, В. Вутков, Г. Симеонова, Е. Аврамова, Х. Тимов, А. Попангелов. 1975ф. Отчетен доклад по тема 7.8. Типове свлачища в България. Основни закономерности в разпространението им и начини за тяхното укрепване. Национален геофонд, XV-0222. Каменов, Б., В. Вутков, Г. Симеонова, Е. Аврамова, И. Илиев, Р. Папазов, П. Петров, С. Цветков, Х. Тимов. 1978ф-a. Инструкция за извършване на комплексни инженерногеоложки изследвания и наблюдения на свлачищни явления от противосвлачищните станции в НР България. Национален геофонд, XV-0341. Каменов, Б., С. Маматарков, Х. Тимов. 1978ф-b. Наредбаинструкция за съставяне на кадастър на свлачищните явления в НРБ. Национален геофонд, XV-0338. Статии, посветени на чл.-кор. проф. д-р Боян Каменов Бручев, И. 2007. Бележит учен и основоположник на инженерната ни геология. Сп. Наука и общество, ФНТС, XVII, 8, с. 17. Бручев, И. 2008. 100 години от рождението на чл.-кор. проф. д-р Боян Каменов (1907 1979). Сп. БАН, 1, 87 90. Чумаченко, П., Т. Николов. 2016. Компендиум на българските палеонтолози (1896 31.12.2015). Част I, А К. Сп. Бълг. геол. д-во, 77, 1, 109 126. ***1976. Член-кореспондент проф. Боян Каменов почетен член на Българското геологическо дружество. Сп. Бълг. геол. д-во, 37, 1, с. 6. 96
***1980. Член-кореспондент проф. д-р Боян Каменов (27. ХI.1907, София 22.XI.1979, София). Сп. Бълг. геол. д-во, 41, 3, 322 323. ***1982. Каменов, Боян Ганчев (27.ХI.1907, София 22.XI.1979, София). В: Енциклопедия България, III, И Л. С., Изд. БАН, с. 303. References Литература Beregov, R. 1937. Le Tertiaire dans le Nord-Ouest de la Bulgarie. Rev. Bulg. Geol. Soc., 9, 3, 185 255 (in Bulgarian with a French abstract). Mavroudchiev, B. 2005. Pages from the calendar of Bulgarian geology (1828 2005). In: 80 years Bulgarian Geological Society. Sofia, Bulgarian Geological Society, 135 p. (in Bulgarian). Metodiev, L. 2017. Ammonites of the family Sphaeroceratidae from the Bajocian in Bulgaria. In: Short Communications of the National Conference with international participation GEOSCIENCES 2017. Sofia, Bulgarian Geological Society, 93 94. Spassov, Ch., M. Stancheva-Dimitrova, E. Sabeva-Tsvetkova. 1978. Bibliography of Geological Publications in Bulgaria (1828 1964). Vol. I. Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 513 p. (in Bulgarian). Spassov, Ch. 1988. Bibliography of Geological Publications in Bulgaria (1965 1970). Vol. II. Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 388 p. (in Bulgarian). Spassov, Ch. 1989a. Bibliography of Geological Publications in Bulgaria (1971 1975). Vol. III. Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 511 p. (in Bulgarian). Spassov, Ch. 1989b. Bibliography of Geological Publications in Bulgaria (1976 1980). Vol. IV. Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 554 p. (in Bulgarian). Постъпила на 06.01.2018 г., приета за печат на 19.02.2018 г. Отговорен редактор Борис Вълчев 97