Рецензия от проф. Марин Вълчанов на дисертационния труд на доц. Спиро Петков за присъждане на образователна и научна степен ДОКТОР на тема Българска школа по обой създаване, развитие, педагози и изпълнители Познавам доцент Спиро Петков още от студентските му години. Завършвайки СМУ Добри Христов в гр. Варна и след приключването на задължителната военна служба, през 1973год. е приет в НМА П. Владигеров в класа по обой на проф. Христо Петков. След пенсионирането на професора Сп. Петков продължава обучението си при проф. Георги Желязов (тогава доцент). Още като студент доц. Петков е един от най-изявените студенти духачи. Участва в продукции, първи обоист е на филхармония Пионер под диригентството на проф. Влади Симеонов. Свири в отговорни концерти, както и участва в курс при изтъкнатия обоист проф. Леон Гусенс в Лондон и Абърдийн. Всичко до тук гарантира на Петков една отлична професионална реализация в бъдеще и успехът не закъснява. През последната учебна година още незавършил Музикалната Академия, Петков печели конкурса за първи обоист в Софийската Филхармония. В този период има шанса да свири под палката на световно известни диригенти: Кирил Кондрашин, Арнолд Кац, Маурицио Арена, Арвид Янсонс, Дмитрий Китаенко и др. Успоредно с дейността си като първи обоист, доц. Петков е и отличен камерен изпълнител. Той е един
от създателите на камерния ансамбъл Софийски духов квинтет. Един елитен състав. Слушал съм ги многократно и винаги съм оставал с отлични впечатления от музицирането им. Петков има сериозен актив и като концертиращ артист на свободна практика. Соло обоист на Интернационалния оперен фестивален оркестър на Исни-опер Фестивал в Германия, първи обоист на Сараевската филхармония, много изяви на концертният подиум у нас и чужбина. В периода 2000г-2010год. Сп. Петков е и първи обоист на Симфоничният Оркестър на Българското Национално Радио. През тези години съм свирил постоянно с Петков и винаги съм бил впечатлен от отговорността, с която е подхождал за всеки концерт и за всяка солистична изява. Концертирали сме заедно и камерна музика. С кларинетиста Росен Овчаров имах удоволствието да изпълним на концерт моята творба Трио-соната за обой, кларинет и фагот. Бях много доволен и благодарен на колегите за изпълнението. През 2008 год. Петков спечели конкурса за доцент по обой в НМА П. Владигеров. Имам постоянни наблюдения от работата му като педагог. Впечатлен съм от предаността и грижите, които полага за студентите си, включително и професионалната и морална помощ, която им оказва за тяхната реализация, нещо изключително важно за всеки млад музикант. Тъй като споменах за морала, според мен той трябва да присъства във всяка дейност на нашият живот. Дисертационният труд на доц. Спиро Петков за мен е много стойностно, необходимо и не на последно място и морално изследване на историята на българската обоева школа. Настоящият труд е първия по рода си. Петков е положил огромни усилия. Успял е да получи изключително ценна информация.
Дисертационният труд Българската школа по обой- създаване, развитие, педагози и изпълнители съдържа: Увод, 5 глави и заключение. В Увода Петков дава информация за зараждането на нашата музикално-инструментална култура след Освобождението. Ролята на първите военни духови оркестри. Личностите, които имат огромна роля, за оформящите се инструментално-педагогически школи. В Първа глава Спиро Петков анализира литературата, посветена на инструментално-педагогическите школи в България, а именно трудовете на Константин Зидаров за цигулковото изкуство, на проф. д-р Правда Горанова за клавирното изкуство, на проф. д-р Петя Бъговска за развитието на контрабаса, на проф. д-р Сава Димитров за кларинетната школа. Петков разглежда различният подход и акценти, в зависимост от спецификата на инструментите, които владеят авторите. Личностите, които имат съществен принос за формиране на облика на конкретното инструментално направление. В глава Втора Исторически данни доц. Петков очертава ситуацията в България след Освобождението и пътят, по който тръгва страната ни. Културният подем, чешките музиканти, които изиграват много съществена роля за културното и в частност музикалното развитие на нова България - създаване на военни духови оркестри, изграждане на инструментални педагогически школи, ярки личности - инструменталисти, композитори, диригенти. В трета подточка на глава втора Петков се спира на основните европейски школи по обой и тяхното влияние за формиране на българската школа по обой - най ярки имена, различия, прилики. Много правилно Петков отбелязва, че от
втората половина на 20 век, има тенденция за сближаване на школите. Тази тенденция е не само при школите по обой, а и при другите духови школи. Централно място в дисертационният труд на доц. Сп. Петков е безспорно личността и делото на създателя на българската обоева школа д-р Васил Спасов. Виенски възпитаник, свирил във Виенската опера и филхармония, композитор, издател, музиковед, общественик. Ярка личност, но за съжаление недостатъчно известен и оценен у нас. Преподава в Музикалната Академия обой и ударни инструменти в периода 1931год.- 1945г. Умира в 1947г. само на 45години. Има труден живот, но остава сериозна диря и съществен принос за духовата школа у нас. В следващите глави: 3, 4 и 5, Петков се спира подробно на тримата най ярки представители на обоевата школа: д-р Васил Спасов проф. Христо Петков и проф. Георги Желязов. Техният принос като преподаватели, като действащи музиканти и възпитаници им. Много точно и безпристрастно доц. Спиро Петков описва тяхната дейност, а основателят на обоевата школа д-р Васил Спасов доц. Петков проследява най задълбочено. Следва подробна и много подредена информация за проф. Христо Петков следващият преподавател по обой и първият професор, творческият му път, издателска дейност, ученици. Преподавал от 1945 г. до 1976 г. Един от най ярките и изявени ученици на проф. Хр. Петков е безспорно третият и най колоритен професор Георги Желязов. Музикант и педагог, с голям принос за въвеждането на найновите тенденции и методология при свиренето на обой. Активна концертна и записна дейност, преподавател с големи
заслуги. Обучил много отлични обоисти, които заемат водещи позиции в симфоничните и оперни оркестри у нас и чужбина. В заключение, доц. Петков прави едно обобщение на тримата ярки педагози - д-р Васил Спасов, проф. Христо Петков и проф. Георги Желязов - личности на чиято дейност се гради българската школа по обой. Доцент Спиро Петков се спира и на редица български обоисти, които имат принос за националната обоева школа. Ярки преподаватели, изтъкнати соло-обоисти на симфоничните и оперни оркестри. Доц. Петков прави много интересни анализи на произведенията, които е композирал д-р В. Спасов, както и на изданията на проф. Христо Петков (етюди) и на проф. Георги Желязов (школа и етюди за обой). Искам специално да изтъкна обективният поглед, който присъства в дисертационният труд. Като инструменталист-изпълнител на духов инструмент, съм имал трайни наблюдения за много от изброените личности, които Сп. Петков посочва. Не мога да не отбележа и коректният прочит на фактологичният материал и безпристрастната му оценка. Настоящият труд е първи по рода си и за мен има значима стойност - историческа, изследователска. Той има и възпитателно и морално значение. Доц. Петков е положил огромен труд, събраните материали са издирвани с години, с цената на много трудности и усилия. Прави чест на Петков, че е намерил сили да стигне до края на изследователската си мисия. Високо оценявам дисертационния труд Българската школа по обой създаване, развитие, педагози и изпълнители и с убеденост подкрепям кандидатурата на доцент Спиро Петков за присъждане на образователна и научна степен ДОКТОР Рецензент: проф. Марин Вълчанов