Р Е Ц Е Н З И Я за творческата дейност на доцент доктор Велислав Заимов, участник в конкурс за академична длъжност Професор по дисциплината Четене на

Подобни документи
Рецензия от проф. Марин Вълчанов на дисертационния труд на доц. Спиро Петков за присъждане на образователна и научна степен ДОКТОР на тема Българска ш

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Тони Д. Шекерджиева-Новак (АМТИИ Проф. Асен Диамандиев - Пловдив) за дисертационен труд за присъждане на образователната и науч

1 СТАНОВИЩЕ от доц. Лилия Стефанова Илиева Академия за музикално,танцово и изобразително изкуство Пловдив относно дисертационен труд за придобиване на

С Т А Н О В И Щ Е за дисертационния труд на АНЕЛИЯ ИВАНОВА ГОСПОДИНОВА (редовен докторант в Катедра Пиано в Теоретико композиторски и дирегентски факу

Становище От проф. д-р Ясен Теодосиев преподавател по валдхорна в НМА Проф. П. Владигеров, София относно дисертационен труд за придобиване на образова

СТАНОВИЩЕ

С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Зорница Димитрова Петрова по пиано и клавирен съпровод в катедра Пиано и акордеон към факултет Музикална педагогика на А

1 СТАНОВИЩЕ За конкурса за академичната длъжност ПРОФЕСОР С единствен кандидат доц. д-р Евгения Симеонова НМА проф. Панчо Владигеров София От проф. д-

1 НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ ИНСТРУМЕНТАЛЕН ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА СТРУННИ ИНСТРУМЕНТИ Рецензия по конкурса за получаване на акаде

С П Р А В К А за приносния характер на творческата дейност на доц. д-р Илия Николов Чернаев във връзка с участието в конкурса за професор по пиано Тво

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Христо Игнатов във връзка с конкурса за присъждане на академичната длъжност Доцент, обявена от катедра Класическо пеене във Вок

СТАНОВИЩЕ

СТАНОВИЩЕ от професор д-р БОРИСЛАВА ТАНЕВА Клавирна катедра, ИФ, НМА Проф. Панчо Владигеров, София относно конкурс за академична длъжност професор по

НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ ИНСТРУМЕНТАЛЕН ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ДЪРВЕНИ ДУХОВИ ИНСТРУМЕНТИ Р Е Ц Е Н З И Я ОТ АКАД. ПРОФ. ВАСИЛ К

РЕЦЕНЗИЯ За докторската дисертация на Цветозар Вутев на тема Индивидуална цигулкова постановка: изграждане и развитие за присъждане на образователната

Девети международен конкурс за изкуства „Радост на брега”

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Христо Игнатов във връзка с конкурса за присъждане на академичната длъжност Професор по класическо пеене Творческият път на Мар

Рецензия

1 С Т А Н О В И Щ Е от проф. д-р Димитър Цанев, катедра Пиано ТКДФ, НМА Проф. Панчо Владигеров, София по конкурса за заемане на академичната длъжност

1 СТАНОВИЩЕ От проф. д-р Ростислав Йовчев, преподавател по пиано в Теоретико-композиторския и диригентски факултет в НМА проф. Панчо Владигеров За док

Р Е Ц Е Н З И Я За получаване на научното звание ДОЦЕНТ по Хореографска композиция и Хореографска режисура професионална направление 8.3 Музикално и т

generated pdf

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д-р ВЕЛИСЛАВА ГЕОРГИЕВА за дисертационния труд на БОЯН КИРИЛОВ КОЛАРОВ редовен докторант към катедра Камерна музика в НМА Проф. П. В

Р Е Ц Е Н З И Я ОТ ПРОФ. Д-Р МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ГАНЕВА ПО КОНКУРС ЗА ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНАТА ДЛЪЖНОСТ ДОЦЕНТ ПО БАС КИТАРА В КАТЕДРА ПОП И ДЖАЗ ИЗКУСТВО

Р Е Ц Е Н З И Я от Велислав Заимов професор доктор по четене на партитури в катедра Дирижиране и по композиция в катедра Композиция в Теоретико-композ

Р Е Ц Е Н З И Я от доц. д-р Зорница Димитрова Петрова преподавател по пиано и клавирен съпровод в катедра Пиано и акордеон към Факултет Музикална педа

Георги Арнаудов (1957) е роден в София

Р Е Ц Е Н З И Я от Велислав Заимов професор доктор по четене на партитури в катедра Дирижиране и по композиция в катедра Композиция в Теоретико - комп

1 РЕЦЕНЗИЯ От Проф. Георги Костов Георгиев По конкурса за заемане академичната длъжност доцент по хармония в катедра Теория на музиката при ТКДФ на НМ

РЕЦЕНЗИЯ

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д-р Милена Шушулова-Павлова, преподавател в Нов български университет, департамент Музика професионално направление 8.3 Музикално и

СТАНОВИЩЕ

СТАНОВИЩЕ за дисертационния труд на ВЕСЕЛИН ХРИСТОВ КАРААТАНАСОВ редовен докторант в катедра Музика към ФНПП на СУ Св. Климент Охридски на тема: МЕТОД

РЕЦЕНЗИЯ от доц. д-р Боряна Ламбрева преподавател по камерно пеене към Вокален Факултет на НМА Проф. Панчо Владигеров за хабилитационен труд на тема И

Р Е Ц Е Н З И Я за материалите, представени за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност професор по Музикалносценична режисура към катед

Становище

Препис:

Р Е Ц Е Н З И Я за творческата дейност на доцент доктор Велислав Заимов, участник в конкурс за академична длъжност Професор по дисциплината Четене на партитури към катедра Дирижиране на ТКДФ в Националната музикална академия Проф. Панчо Владигеров София от професор Недялчо Тодоров Името на композитора Велислав Заимов е добре познато на музикантите и познавачите на съвременното българско музикално творчество, както и сред академичната общност на НМА Проф. Панчо Владигеров, АМТИИ Пловдив и другите висши и средни училища по музика в страната. През последните десетилетия той придобива все по-голяма известност и в много европейски страни, в Австралия, САЩ и Канада благодарение участието му в международни фестивали за съвременна музика ( Линия на времето - Риека, 1998; Московска есен 2002; Яш WNMD, 1999; Violoncelle - Брюксел, 2005; Седмица на съвременната музика Букурещ, 2005; Меридиан Букурещ, 2009 и 2011; Музикални премиери Киев, 2012; L Europe en musique Брюксел, 2013.), а също и чрез разпространение на записи и компактдискове с негови произведения. Велислав Заимов е известен не само като автор на значително по обем творчество (симфонични, камерни, хорови, солови и вокалноинструментални творби), но и като педагог (по редица музикалнотеоретични дисциплини, с тридесет и шест годишна преподавателска практика), научен работник (защитил дисертационен труд на тема Фактурата като компонент на музикалната композиция през 2013 г.), изтъкнат общественик (главен секретар на СБК от 1999 до 2005 и негов председател от 2005 до 2011 г.). В представената от него справка за творческата му дейност през периода от м. октомври 2008 г. до сега (т.е. за времето след придобиване на академичната длъжност доцент в НМА), той представя (според изискванията за хабилитиране по чл. 1 от ЗРАСРБ) внушителен брой симфонични творби, инструментални концерти и камерни произведения 1

(последните в три направления: за традиционни състави, за нестандартни състави и за големи ансамбли), а също и информация за цялото си композиционно творчество, създадено през упоменатия период, съдържащо още 13 опуса. Тук бих искал да отбележа, че някои от тях са многочастни цикли като: Дванадесет пиеси за пиано (43 ), изпълнени от Димитър Цанев през 2010 г. в АМТИИ - Пловдив и в СБК; Соната за виолончело и пиано 2 (17 30 ); Соната за виола и пиано (17 30 ), изпълнена за първи път от Йосиф Радионов и Зорница Радионова през 2011 г. в СБК; Фантазия за духов оркестър (15 ) и т.н. Същевременно сред тях има творби, също нестандартни по своята същност, като Диптих за женски народен хор, духов квинтет и ударни ; Трио за флейта, кларинет и виола, изпълнено за първи път от Мила Павлова, Росен Идеалов и Валентин Тошев на фестивала Седмица на съвременната музика в Букурещ през 2009 г., а също традиционни : Струнен квартет 9, изпълнен на фестивала L Europe en musique в Брюксел - 2013 г.; Струнен квартет 10; Соната за соло контрабас, изпълнена за първи път от Маргарита Калчева в НМА, 2011 г.; Соната за пиано 5, изпълнена за първи път от Димитър Цанев в АМТИИ и в НМА през 2012 г. и Соната за пиано 6, изпълнена за първи път от Ангелина Дечева в Детройт, 2012 г. и т.н. Изброявам тези произведения, тъй като бих искал да подчертая широката палитра, характерна за творческите търсения на композитора и неговия постоянен стремеж към жанрово разнообразие и нови оригинални решения. Впрочем, прослушвайки някои от предоставените ми записи на неговите симфонични и камерни произведения (изброени и посочени в справката за хабилитирането му като образци с високи художествени достойнства), установих не само новаторство, а и значимостта на художествения замисъл във всяко едно от тях, както и постиженията на Велислав Заимов в рамките на неговия избистрен и индивидуален стил. Без да се отклонявам от основните въпроси и от предмета на настоящата рецензия, длъжен съм да изложа някои мои констатации относно характерните белези на този стил, но от гледна точка на изпълнител. Като такъв имах възможност да опозная детайлно редица негови камерни произведения. Първото от тях беше Речитатив, ария и токата за соло цигулка, което изпълних за първи път в Пловдив през 2006 г. Написано с 2

отлично познаване на изразните и техническите възможности ма цигулката в различните й регистри (сякаш самият автор е цигулар), то впоследствие влезе в репертоара на някои мои студенти и други млади цигулари (включително и от други страни) и за чиято интерпретация те получиха награди на престижни форуми. По-нататък (през 2007 г. в Пловдив и в София) с колежката проф. Верка Стефанова изпълнихме Сонатата за цигулка и виола - една очарователна концертна творба (написана по случай двадесет и пет годишнината на цигулковото дуо Станков Радионов), в която са постигнати прекрасни пропорции във формата при редуването на полифонично раздвижени епизоди, съчетани с бавни четиригласни акордови последования в най-удачно подбрани разположения на гласовете, свързани със звучността на двата инструмента, и завършваща със стремителна Coda с акорди във всеки инструмент. В следващите си концертни програми включих последователно Сонатата за цигулка и пиано 2 (която изпълних през 2008 г. в Пловдив и в София с проф. Ганка Неделчева), Сонатата за цигулка и арфа (една деликатна лирична творба, чиято премиера осъществихме с Мария Грозданова в Пловдив през 2009 г.), Сонатата за виола и виолончело (майсторска виртуозна творба, която изпълнихме в Пловдив и в София през 2011 г с Георгита Бояджиева Николова) и Дуетиното за цигулка и пиано, чиято премиера осъществихме с Михаил Големинов през 2012 г. отново в Пловдив и в София. Някои от тези произведения, както и Триото за цигулка, виола и пиано, написани удобно в инструментално-техническо отношение, намериха широко приложение в педагогическата ми практика. Това даде възможност да бъде организиран авторски концерт на Велислав Заимов в АМТИИ Пловдив през 2009 г. с участието на моя клас по цигулка и камерна музика. Ако трябва да формулирам някои характерни черти в творчеството на Велислав Заимов, бих посочил на първо яркия тематизъм (въплътен в ярки лаконични ядра на мелодиката, лада, метроритмиката), неговото майсторство при полифонично развитие, изключителните му умения в изграждане на формата и нейните компоненти без нищо излишно в хармоничните и полифонични звукосъчетания, отличното познаване на тембровите характеристики и изразните възможности на струнните и всички използвани инструменти. В това се състои неговият висок 3

професионализъм отличителен белег на цялото му симфонично и камерно творчество. Какви моменти ме впечатляват в най-новите му творби: 1. Нескончаемата инвенция 2. Постигането на силно въздействаща драматургия 3. Търсенето на нови открития в идейно-естетически план и в разширяване възможностите на концертния и симфоничния жанр (което бих илюстрирал със създадените от него Musica meditativa 2010 г, Musica austera 2012 г., In modo di concerto - 2010 г., и така наречената Концертна музика за два тромпета, два тромбона, ударни, струнни и пиано 2008 г, изпълнена от АСО с диригент Ангел Станков в НМА през 2009 г. Чрез съпоставяне на различни темброви звучности и намиране на нови звукови окраски, както и чрез обогатяване на фактурата и въвеждане на други оригинални технически похвати (но без каквато и да е претрупаност!), той постига нови находки и музикални внушения в рамките на една изключително съхранена стилна чистота. Показателен е интересът, който все повече проявяват към творчеството на В. Заимов както утвърдени български артисти, така и млади изпълнителски сили в страната и в чужбина. (Първите изпълнения на Септет за кларинет, баскларинет, мандолина, китара, цигулка, виола и виолончело и на Сонатата за флейта и туба са респективно в Швеция, зала Capitol в Стокхолм, 2010 г. от Нов европейски камерен ансамбъл с диригент Кристиан Карлсен и в Будапеща от българските изпълнители Росица Бояджиева флейта и Николай Темнисков туба.) Към справката са приложени списъци на произведения от В. Заимов, които са издадени на компактдискове и такива, които са записани в Българското национално радио през разглеждания период (2008-2013), а също и подробен списък на всички първи изпълнения и представяне на фестивали, прегледи и др. през същия период. Както вече посочих в началото, доц. д-р Велислав Заимов развива дългогодишна и плодотворна преподавателска дейност. Благодарение на 4

високата си обща и специална подготовка той води занятия по почти всички основни музикално-теоретични дисциплини: инструментонание, симфонична и духова оркестрация на НМА (1977-1981), хармония в НМУ Л. Пипков (1985-1990), четене на партитури (от 1989) и композиция (от 2010) в НМА. В АМТИИ - Пловдив преподава музикален анализ (1990-1994), а след смъртта на проф. Димитър Тъпков (2011) е поканен да поеме ръководството на неговия клас по композиция. Имам преки впечатления от работата му в АМТИИ. Доцент В. Заимов спечелва доверието на студентите, които го уважават и ценят. Благодарение на неговата безспорна компетентност и високоетичните му личностни качества, той съумява да ги подпомага и насърчава в работата им и в творческото им развитие. На заседанието на катедра Дирижиране в НМА Проф. П. Владигеров, на което са били обсъдени материалите, представени от доц. д-р Велислав Заимов за дейността му след октомври 2008 г., са направени положителни изказвания от присъствалите професори относно творческите му постижения и резултатите от педагогическата му дейност в Академията. В единодушно приетото решение на катедрата е записано, че материалите притежават необходимите качества, имат приносен характер и отговарят на изискванията на закона, въз основа на което се предлага на Факултетния съвет на ТКДФ да бъде избрано научно жури за избор на професор по дисциплината Четене и свирене на партитури. Като член на научното жури смятам, че са налице всички основания кандидатът доцент доктор Велислав Заимов да бъде избран за професор в НМА Проф. Панчо Владигеров, за което давам своя положителен вот. София, 09.01.2014. рецензент: професор Недялчо Тодоров 5