Р Е Ц Е Н З И Я относно конкурс за ПРОФЕСОР по 4.3 Биологически науки (Физиология на растенията екологична физиология и биохимия на растенията), обявен за нуждите на СУ Св. Климент Охридски в ДВ, бр. 59/04.08.2015 г. с единствен кандидат доц. д-р Юлиана Костадинова Марковска от Катедра Физиология на растенията при БФ на СУ Св. Кл.Охридски Рецензент: проф. д-р Евгени Драганов Ананиев, Катедра Физиология на растенията, Биологически факултет на СУ Св. Климент Охридски. Единствен кандидат в конкурса е доц. д-р Юлиана Костадинова Марковска от Катедра Физиология на растенията при БФ на СУ Св. Кл.Охридски. От прегледа на документите е видно, че процедурите по разкриване и обявяване на конкурса са спазени, както и че документите са подготвени съгласно изискванията на Закона за развитие на академичния състав в РБългария и Правилника за неговото приложение. Биографични данни Доцент д-р Юлиана Марковска е родена на 21.08. 1953 г. в гр. Стара Загора. През 1972 г. завършва средно специално образование в Техникума по полимерни технологии, София. Завършила е и извънреден клас на Музикално училище Л. Пипков 1972г., гр. София, специалност Оперно пеене. Висше образование завършва през 1978 г. във ВХТИ, Прага, Чехословакия, с тема на дипломната работа Пречистване на отпадни води от металургичното производство от мед и цинк. Работи като специалист химик последователно в Ин-тута по оптични материали и технологии, БАН /1979-1980/, Ун-тета по архитектура, строителство и геодезия /1980-1982/ и БФ на СУ Св. Кл. Охридски /1982-1987/. От 1987 до настоящия момент доц. д-р Ю. Марковска работи в Катедра Физиология на растенията при БФ на СУ, последователно като н.с. ІІІ /1987-1990/, н.с. ІІ ст. /1990-1994/, гл асистент /1994-2001/ и доцент /2001 до настоящия момент/. Вижда, че Ю. Марковска е преминала за съответните максимални периоди от време
последователно през всички стъпала на своето кариерно развитие. През 1995 г. доц. Марковска защитава докторска дисертация на тема: Физиологични и биохимични проучвания на цитоплазмената толерантност към засушаване при пойкилохидриднитe балкански ендемити Haberlea rhodopensis Friv. и Ramonda serbica Panc. с ръководител проф. д-р Г. Кименов. Научни трудове и публикации За конкурса доц. Марковска представя общ списък на всички научни трудове от 101 заглавия. Тук се включват 87 научни статии /56 след хабилитиране като доцент / и 14 участия с резюмета от научни форуми, от тях 4 преди хабилитирането. Научните статии се разпределят както следва: 35 статии в списания с Импакт фактор (IF), в т.ч 3 статии, свързани със защитата на дисертация за придобиване на научната степен Доктор, 1 Автореферат, 2 научно популярни статии, 1 публикация като глава от книга (Handbook of plant and crop stress, Ed. Pessaraki M. CRC Press) в съавторство с д-р Ю. Зейналов, 21 статии в списания без (IF) и 27 статии в пълен обем от сборници на международни и национални симпозиуми и конференции. От статиите в списания без IF, 10 са публикувани в сп. J. Balkan Ecol., което е свидетелство за екологичната насоченост на нейните изследвания. От всички 35 статии с IF, 20 са публикувани в авторитетни международни списания (Photosynthetica, Phytochemistry, Plant Growth Regul., Biol. Plant., Russ. J. Plant Physiol., Bot. Acta, J. Plant Nutr.,). Общият IF на списанията възлиза на 21.711, но реалният е много по-висок, поради факта, че кандидатката е представила този от годината на публикуването и за повечето списания той е почти двапъти по-нисък. Общият преглед на научните трудове и публикации на доц. Марковска показва, че те покриват напълно критериите на ФС на БФ за академичната длъжност професор, както като обща научна продукция, така и за периода след придобиването на длъжността доцент. Забелязаните цитирания на публикациите на доц. Марковска са общо 256 бр., в т.ч. 69 цитата от български автори. Високият процент от цитати на български автори само подчертава приемствеността и значимостта на изследванията върху Haberlea rhodopensis в национален мащаб, на които Марковска се явява пионер. Най-голям брой цитати /около
130 бр./ са получени от 5 публикации именно по работата й с Haberlea rhodopensis, вкл. по темата на дисертационния труд. Оценка на научните тудове. Научни и научно-приложни приноси Научните приноси в трудовете на доц. Марковска могат условно да се разделят на 3 групи, които съответстват на основните теми и научни изследвания в развитието й като изследовател. Първата група приноси са свързани с пионерните изследвания на толерантните към засушаване ендемитни балкански растения Haberlea rhodopensis Vriv. и Ramonda serbica Panc., в които се прави връзка между физиологичните и биохимични процеси и измененията в структурата на клетките и ултраструктурата на хлоропластите при различен режим на водообеспеченост /преход от биоза към анабиоза и обратното/. 1. За първи път е установен различен по интензивност CAM (Crasulacean Acid Metabolism) метаболизъм при H. rhodopensis, който се изразява в бърз промяна от С3 тип фиксация на СО2 фиксация към САМ тип при прехода от биоза в анабиоза. Тези промени са съпътствани от нарушаване интегритета на тонопласта и тилакоидната мембранна система на хлоропластите, както и от намаляване количеството на скорбялата,и съответно увеличаване количеството на захарозата и декстраните. 2. Установено е, че по време на анабиозата във въздушно-сухите клетки на растенията се запазва минимална структурна организация и функционална активност, което е предпоставка за бързото възстановяване на струтурата и функцията на цялата клетка по време на оводняването /биозата/. 3. При преминаване на R. serbica от анабиоза към биоза се извършва плавен преход от САМ тип фотосинтеза към САМ-cycling тип, при който СО2 фиксация се установява както през дневните, така и през нощните часове, а количеството на органичните киселини не се променя. 4. Доказана е правопропорционална зависимост между количеството на рециклирания СО2 отделен при дишането и количеството на запазената в тъканите вода. Счита се, че високият процент на рециклиран СО2 преди засушаването може да служи като потенциален резерв за вода по време на анабиозата
5. С метода на хлорофилната флуоресценция за първи път е показано на тази система, че загубата на вода води до силно намаляване на броя на активните центрове на ФС2 без да се засяга рекомбинацията на зарядите в останалите активни центрове. Това обезпечава бързото възстановяване на ФС в зависимост от количеството на достъпната вода. (публикации 1, 4, 5, 7 8 9 10, 11, 12, 13, 14, 18) Трябва де се отбележи, че този раздел от изследванията на Марковска е проведен на много високо методично ниво, резултатите са публикувани в авторитетни международни списания и представляват едни от първите изследвания на пойкилохидридни растения не само у нас, но и в чужбина. След Марковска и други колеги от страната дадоха своя принос в тази насока, но изследванията започнати от проф. Кименов и доц. Ю. Марковска са пионерни и имат много висока научна стойност и значение. Вторият условен раздел от работите на Марковска в хронологичен порядък касае изследванията на взаимодействието между висшите бобови растения /соя/ и симбионтни почвени бактерии от р. Bradyrhizobium. По-важните приноси могат да се отделят както следва: 1. Установено е, че третирането на семена от соя с ди- и три карбонови киселини /малат, сукцинат, α-кетоглутарат и цитрат/ пред заразяването с Bradyrhizobium japonicum повишава окислителния капацитет и NADP-малик ензима (NADP-ME) в новосформираните бактероиди и грудки при соята. 2. Установено е, че ензимите фосфоенолпируват карбоксилаза и NADP-ME имат циркаден ритъм на активността си след заразяването с B japonicum. Екзогенно подаденият сукцинат стимулира активността на тези ензими. (публикации 32, 33, 34) Този раздел от изследванията на Ю. Марковска е по-ограничен като обем и е извършен в сътрудничество с колеги ог ИФР от групата на доц. Г. Игнатов /М. Генева, В. Василева/. По-малкият обем на тези изследвания не намалява значението на техния основния принос, че предварителното третиране на семена на бобови с органични киселини може да стимулира процеса на грудкообразуването.
Третият най-обемен и представителен раздел от научните приноси на доц. Марковска касае най-общо изследванията на токсичния ефект на йоните на тежките метали и на способността на някои растения да осъществяват процеса на фиторемедиация. Използвани са широк спектър от растения вкл. медицински растения, както и специфичния за страната дървесен вид Paulovnia. Възникналият окислителин стрес е изследван с много широк набор от методи като в допълнение към основни физиологични /морфометрични измервания, съдържание на зелени пигменти/ и биохимични показатели /активност на РДФК, PEPC, NADP-ME, на антиоксидантните ензими APX, CAT, SOD, GPOX/, в допълнение са определяни чрез точни физикохимични методи и съдържанието на йоните на тежките метали в почвата и отделните части на растението преди и след стреса. Като изразявам съгласие с авторския прочит на тези приноси в представения им значителен обем /от т. 4 на стр. 3 до т. 18 на стр. 8 от авторската справка/, няма да се спирам подробно на тях и приемам всички тях. Считам за уместно да откроя особеното място на изследванията с хибридните линии на екологически важния дървесен вид Paulovnia, при които е установена висока толерантност към замърсяването на почви с йони на тежки метали и респ. възможността да бъдат успешно използвани за фиторемедиация. Цялостният анализ на научната дейност на доц. Марковска показва, че както по обем, така и по своето качество, тя напълно отговаря на изискванията и всички допълнителни критерии на ФС на БФ за придобиване на длъжността професор. Извършена е огромна по обем работа в течение на много години като във всички публикации ясно се откроява личното участие и водещата роля на доц. Ю. Марковска. Участие в научни проекти Доцент Марковска е участвала общо в 7 национални и международни научни проекти: 2 международни проекта като участник, съответно към НФНИ при МОН и към българошвейцарска научна програма; 2 национални проекта, съответно към НФНИ /като ръководител/ и Нац. Иновац. Фонд на България и накрая като ръководител в 3 научни проекти към ФНИ при СУ. Учебна заетост
От представената официална справка се вижда, че доц. Марковска има за последните 5 години средна годишна учебна заетост от 447.14 ч., респ. 344.1 учебни часа аудиторна заетост, което напълно удовлетворява формалните изисквания за заетост на длъжност професор в СУ Св. Кл. Охридски. Преподавателска дейност и подготовка на кадри Доц. Марковска има създадени и включени в преподавателският процес 5 учебни програми. От тях 3 са в бакалавърската степен на обучение - 2 задължителни и 1 избираема. Задължителните са съответно по специалностите Обща биология и Екология и опазване на околната среда /60 ч. Лекции и 60 ч. упражнения по Физиология на растенията/ и по Биомениджмент и устойчиво развитие /45 ч. Лекции и 30 ч. упражнения по Физиология на растенията /. Избираемата програма е по Екологична физиология и биохимия на растенията /30 ч. Лекции и 15 ч. упражнения/, съответно в специалността Биомениджмент и устойчиво развитие. В допълнение, доц. Марковска участва в магистърската степен на обучение в Катедрата по специалностите Физиология на растенията и Растителни биотехнологии с една задължителна програма от 45 ч лекции и 45 ч упражнения по Биотехнологични аспекти на моделирането на фотосинтезата, както и с избираема програма от 30 ч лекции и 30 ч упражнения по Вторичен метаболизъм. Видно е, че натовареността й като преподавател е с достатъчен обем и съдържание и удовлетворява напълно формалните изисквания за длъжността редовен професор по физиология на растенията. От друга страна считам за уместно да се отбележи положителния отзвук сред студентите за качеството на подготвените от Марковска лекции, специално в раздела екофизиология на фотосинтезата. Доц. Марковска е ръководител на 3-ма докторанти 2 редовни докторанта, един вече защитил през 2014 г. /Камелия Димитрова Миладинова/ и втори докторант /Катя Митева Иванова/ със срок на изтичане на докторантурата 10.01. 2016 г./, както и на един задочен докторант /Велмира Людмилова Димитрова/, с краен срок на обучение15.01. 2018 г.
Доц. Марковска е била ръководител на 19 дипломанта и на 16 курсови работи, както и академичен наставник на 1 студент по оперативна програма Развитие на човешките ресурси през 2013 г. Други дейности Доц. Марковска е била дългогодишен ръководител на магистърската програма Физиология на растенията в рамките на Катедра Физиология на растенията. Участвала е в учебната комисия на БФ за периода 2009-2013 г. Тя е член на Редколегията на сп. Journal of Balkan Ecology. Тя е автор на множество рецензии на статии в международни и национални списания, както и многократно е била член на научно жури за присъждане на научните длъжности доцент и професор. Заключение: Познавам доц. Марковска повече от 20 години от времето на нейната успешна защита на докторска дисертация. През целия този период Марковска израстна с много труд и последователност като един изграден изследовател в областта на физиологията и биохимията на растенията и като много добре подготвен преподавател. Всичко постигнато от нея и представено в документите по този конкурс е плод на нейната инициативност и почтен труд. Считам, че придобиването на исканата академична длъжност професор е напълно заслужено от Марковска и допълнително ще утвърди порасналия авторитет на звеното в което работи. Поради всичко това и направения погоре конкретен анализ на научната продукция и преподавателска дейност, убедено препоръчвам на уважаемото Научно жури и на ФС на Биологическия факултет при СУ Св. Кл.Охридски, избирането на доц. д-р Юлиана Костадинова Марковска на длъжността професор за нуждите на СУ Св. Климент Охридски. София, 10.11. 2015 г. Изготвил рецензията: /проф. д-р ЕД АНАНИЕВ/