С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Цветан Кулевски за публична защита на дисертационен труд на тема: КАЧЕСТВО И ЕФЕКТИВНОСТ НА ПУБЛИЧНАТА КОМУНИКАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ И РОЛЯТА ИМ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА МЕДИЙНА ПОЛИТИКА И РЕПУТАЦИЯ за присъждане на образователната и научна степен доктор по професионално направление 3.5 Обществени комуникации и информационни науки, научна специалност Организация и управление извън сферата на материалното производство (медии и комуникации), съгласно Заповед 858 / 05.04.2019 год. на Мира Василева Ганова Научен ръководител: доц. д-р Цветан Кулевски Проблемът за ефекта на публичната комуникация на медиите върху общественото съзнание е изключително актуален. Той лежи и в основата на настоящия дисертационен труд. Докторантката изхожда от позицията, че през последните години медиите са се предърнали в глашатаи на властта, които провеждат неефективна комуникационна политика сред широката общественост. Авторката си поставя за цел да изследва нагласите на самите електронни медии към подбирането, събирането, обработването и транслирането на информация. Публичната комуникация, по думи на докторантката, се е превърнала в самоцел за печелене на средства и трупането на сензации, без отчитане на етичната компонента. Това довежда до деформация на самия медиен продукт. За обект на изследването са взети електронните медии, които са средства за масова информация. А предметът на изследването е анализа
на качеството и ефективността на публичните комуникации на електронните медии. Изграждането на нов медиен модел, основан на свободата на словото и разпространяването на информация, прозрачността на собствеността и финансирането, както и възраждането на плурализма, е съществена предпоставка за утвърждаването на независими и неподвластни на външен контрол медии. В първата част от работата е представена и анализирана същността на електронните медии и тяхната обществена роля. Медиите са разгледани като комплексни организации, които се грижат за реализирането на редица функции в името на обществото. Медиите в съвременното общество са включени в обществената регулаторна система. В съвременното общество медиите са тези, които отговарят за отсяването на информационните факти, за които да се знае, мисли и говори. Докторантката анализира журналистиката като социална система, която се намира в разнообразни взаимовръзки с една селектирана среда. Медиите подпомагат процеса на социализация, като създават и предават идеали, оценки и норми на мислене и поведение. За да функционира правилно обществото, в него се формира обществено мнение. Авторката възприема идеята, че тъкмо медиите са основния лидер при формирането на определен тип на обществено мнение. Медиите притежават способността да въздействат директно върху съзнанието на хората. Те са своеобразни институции на публичност и предоставят на обществото информация, от която то има нужда. Електронните медии, като радиото и телевизията, още от зората на своето съществуване и функциониране са били замислени като средства за масова комуникация. С навлизането на новите технологии и интернет се разширява в значителна степен полето за масова комуникация. Предимствата на интернет медията се състоят в директния и улеснен достъп на потребителя до информация от всяка точка на света. Онлайн журналистиката използва текст, звук, видео, графика, анимация, подпомагани от хипервръзки и активни бази с данни.
Средствата за масова информация по своята същност, твърди докторантката, са цялостна културно-икономическа комуникативна система за създаване, разпространение и потребление на информация и културни ценности. Те са необходимо условие за гарантиране на свободно изразяване на мненията и ключова предпоставка за информиран граждански избор. Комуникативната реалност, която те създават е изменена, подправена и понякога фалшиво пресъздадена. Във втората основна част на работата се анализира състоянието, качеството и ефективността на публичната комуникация на електронните медии. Информационната размяна включва създаване, редактиране и изпращане на съобщения. В този случай общуването е синоним на информационно взаимодействие. Публичната комуникация е взаимен процес, свързан с ползотворния обмен на информация между дадена организация и нейните целеви групи. По-натам докторантката се спира на някои проблемни зони в качеството и ефективността на публичната комуникация на медийната среда в България. Днес нашето общество все по-осезаемо се нуждае от ефективна публична комуникация. В България постоянно се разразяват множество конфликти. Липсва реален икономически растеж. Ниска е производителността на обществения труд. Недостатъчни са капиталните вложения. Според докторантката за публичната комуникация е не по-малко опасна кризата на пхрофесионализъм у журналистите, отколкото е опасността от икономическа и социална криза. Проблемът за качеството и ефективността на медийната среда в България събужда научния интерес у нейните анализатори през последните години. Става дума за качество на управлението на медийните организации и посредством това, за поддържане на високо качество на публичната комуникация. При оценката на качеството и ефективността на публичната комуникация е задължително да се анализира и оцени допустимия плурализъм в самата медия. Свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. Публичното мнение трябва да се формира свободно.
През последните години средствата за масова информация се превърнаха в оръжие не само на политиците и на силните на деня. Това рефлектира и върху качеството и ефективността на публичната комуникация. Манипулацията на общественото мнение от медиите е световна практика и е донякъде неконтролируема. Навлизането на слухове и на фалшиви новини в медийното пространство също оказва неблагоприятно влияние върху формирането на общественото мнение. В заключителната част на работата докторантката предлага едно пълно и мащабно емпирично изследване на качеството и ефективността на електронните медии. Неговата цел е да е да се получи по емпиричен път надеждна информация относно общественото мнение и възприятията на аудиторията по отношение на характера на публичната комуникация на електронните медии. Разработената и приложена анкетна карта за обследване на общественото мнение от 31 въпроса е задълбочена и всеобхватна. Въпросите са смислено конструирани и това е дало сигурен залог за автентичност и ценност на отговорите на респондентите. Резултатите от изследването са изключително прецизно онагледени под формата на колонни графики и секторнти диаграми. В заключение може да се каже, че целта и изследователските задаци са постигнати в процеса на цялостното изложение. Потвърдена е и основната хипотеза на докторантката. Тя е успяла да представи в завирщен вид равнището на публичната комуникация на електронните медии у нас, както и нейното качество и ефективност. Влошеното качество и негативния ефект върху общественото съзнание са продиктувани от зависимостта на медиите от властимащите, както и от липсата на плурализъм и обективност на медийното съдържание. Според авторката, в настоящия момент съществуват редица предизвикателства, водещи до ограничаване на журналистическата свобода. Забелязва се и неприемливо поведение на някои журналисти. Становището ми за работата е положително и ще гласувам със ЗА! 03.06.2019 год. Автор: доц. д-р Цветан Кулевски