Monolisa HBc IgM PLUS 1 микроплака - 96 72382 ДИАГНОСТИЧЕН НАБОР ЗА ОТКРИВАНЕ НА IgM АНТИТЕЛА, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ СЪРЦЕВИННИЯ (CORE) АНТИГЕН НА ХЕПАТИТ В ЧРЕЗ ИМУНОЕНЗИМНА ТЕХНИКА 883595-2014/01
СЪДЪРЖАНИЕ 1. ПРИЛОЖЕНИЕ 2. КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ 3. ПРИНЦИП НА ТЕСТА 4. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИАГНОСТИЧНИЯ НАБОР 5. НЕОБХОДИМ ИНВЕНТАР, НЕВКЛЮЧЕН В ДИАГНОСТИЧНИЯ НАБОР 6. ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ 7. УКАЗАНИЯ ЗА ХИГИЕНА И СИГУРНОСТ 8. ПРИГОТВЯНЕ НА РЕАГЕНТИТЕ 9. СРОК НА ГОДНОСТ СЪХРАНЕНИЕ 10. ПРОБИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ 11. НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ 12. СПЕКТРОФОТОМЕТРИЧНА ПРОВЕРКА НА НАКАПВАНЕТО НА ЕНЗИМНО ПРОЯВЯВАЩИЯ РАЗТВОР 13. ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РЕЗУЛТАТИТЕ 14. КАЧЕСТВА НА ТЕСТА 15. ОГРАНИЧЕНИЯ НА ТЕСТА 16. БИБЛИОГРАФИЯ 2 [BG]
1 - ПРИЛОЖЕНИЕ Monolisa HBc IgM PLUS е имуноензимен тест тип "сандвич" за качествено определяне на IgM антитела, насочени срещу сърцевинния (core) aнтиген на хепатит В вируса. 2 - КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ Анти- HBc антителата са първите антитела, които се появяват в хода на инфекция с хепатит В вируса. Те най -често се откриват в началната фаза на инфекцията, свързани с HBs антигена. По време на първичната вирусна инфекция се синтезират антитела от клас IgM, а след това и антитела от клас IgG. Антителата от клас IgM обикновено персистират от няколко седмици до няколко месеца и намаляват постепенно в периода на реконвалесценция. Антителата от клас IgG могат да персистират няколко години след излекуването. Откриването на специфични антитела от клас IgM, насочени срещу HBc антигена говори за наличието на прясна хепатит В инфекция. То е особено полезно в случаите, когато HBs антигенемията спада, а анти -HBs антителата все още не са се появили. 3 - ПРИНЦИП НА ТЕСТА Monolisa HBc IgM PLUS е двустъпков имуноензимен тест тип "сандвич", при който IgM антителата в серума се фиксират върху твърдата фаза, след което се прибавя конюгат (HBc антиген, получен чрез генно инженерен метод). Твърдата фаза е съставена от 12 стрипа по 8 ямки, натоварени с кози анти-човешки IgM антитела. HBc антигенът е свързан директно с пероксидазата. Изследването включва следните реакционни фази: 1. Инкубация на контролните серуми и пробите в присъствие на фиксираните върху твърдата фаза кози анти-igm човешки антитела. 2. Промиване и последваща инкубация на фиксираните комплекси със свързания с пероксидаза HBc антиген. 3. Отстраняване на свободния конюгат, след това проявяване на фиксираната върху твърдата фаза ензимна активност чрез прибавяне на субстрат. 4. Прекъсване на реакцията и последващо отчитане на оптическата плътност със спектрофотометър с дължина на вълната 450/620-750 nm и интерпретация на резултатите. 3 [BG]
4 - СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИАГНОСТИЧНИЯ НАБОР Всички реагенти са изключително за инвитро диагностика. Реагентите се доставят в достатъчни количества, за да се извършат 96 детерминации за 1-12 курса. Маркировка Вид на реагента Опаковка R1 Microplate Микроплака 12 стрипа по 8 ямки, натоварени с античовешки IgM антитела 1 микроплака R2 R3 R4 Concentrated whashing solution (20X) Negative control serum Positive control serum Концентриран миещ разтвор (20X) Tris буфер на NaCl, рн 7.4 Консервант: ProClin 300 (0.04%) Отрицателен контролен серум (човешки) Предоставя се разреден предварително. Готов за употреба. Човешки серум, отрицателен за HbsAg, анти-hiv1, анти-hiv2 и анти-hcv антитела. Консервант: Натриев азид < 0.1% Положителен контролен серум (човешки) Предоставя се разреден предварително. Готов за употреба. Човешки серум положителен за HBs Ag, HBe Ag и анти-hbc IgM антитела, отрицателен за анти-hiv 1, анти-hiv 2 и анти-hcv антитела. Инактивиран с фотохимичен метод. Консервант: Натриев азид < 0.1% R5 Sample diluent Разредител за проби Tris буфер на NaCl рн=7.4 с добавен Tween 20 (0.1%) и говежди серумен албумин 1% Консервант: Натриев азид < 0.1% Оцветител Фенолрот R6 Conjugate Лиофилизиран конюгат Рекомбинантен HBc антиген, свързан с пероксидаза R7 Conjugate diluent Разредител на конюгата Tris буфер на NaCl рн = 7.4 с добавен Tween 20 (0.1%) Консервант: 0.05% Bronidox Оцветител: Фенолрот R8 Substrate buffer Субстратен буфер Лимонена киселина / Натриев ацетатен буфер Водороден прекис Диметилсулфоксид (DMSO) R9 Chromogen: TMB solution (11X) R10 Stopping solution Хромоген: ТМВ разтвор Тетраметилфаксид (ТМВ) Стопиращ разтвор 1 N H 2 SO 4 1 флакон 70 мл 1 флакон 2.5 мл 1 флакон 2.5 мл 1 флакон 100 мл 2 флакона q.s. ad 2 х 6мл 1 флакон 12 мл 1 флакон 60 мл 1 флакон 5 мл 1 флакон 28 мл 4 [BG]
5 - НЕОБХОДИМ ИНВЕНТАР НЕВКЛЮЧЕН В ДИАГНОСТИЧНИЯ НАБОР Дестилирана или напълно дейонизирана вида Натриев хипохлорид (домакинска белина) и натриев бикарбонат Попивателна хартия Ръкавици за еднократна употреба Полистиренови епруветки за еднократна употреба ( 12 х 75 мм ) Контейнер за заразоопасни отпадъци Мануални или полуавтоматични, вариабилни или фиксирани пипети с възможност за отмерване и накапване на 10 µl, 100 µl и 1 ml Градуирани цилиндри с обем 10 ml, 200 ml и 1000 ml Миксер тип Vortex Мануално, полуавтоматично или автоматично устройство за промиване на микроплаки* Водна баня, термосатирана на 37 ± 1 С или еквивалетен сух инкубатор за микроплаки* Отчитащо устройство за микроплаки, снабдено с филтри с дължина на вълната 450 nm и 620-700 nm* (*) Обърнете се към нашия Техническ отдел за подробност относно препоръчаната апаратура. 6 - ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ Достоверността на резултатите зависи от стриктното спазване на следните правила за Добра лабораторна практика: Името на теста, както и специфичен идентификационен номер на теста са отбелязани върху рамката на всяка плака, а също така и върху всеки стрип. Monolisa HBc IgM PLUS : специфичен идентификационен номер = 57 Проверявайте специфичния идентификационен номер преди всяко изследване. В случаите когато идентификационният номер липсва или е различен от посочения тук, стрипът не трябва да се използва. Не използвайте реагенти с изтекъл срок на годност. Не смесвайте реагенти от различни производствени серии в една и съща серия изследвания. Забележка: Допустимо е смесването на реагенти от различни производствени партиди в една и съща серия изследвания за миещия разтвор (R2, маркировка: 20X, оцветена в зелено), субстратния буфер на пероксидаза (R8, маркировка: ТМВ buf., оцветена в синьо), хромоген (R9, маркировка: ТМВ 11X, оцветена във виолетово) и стопиращ разтвор (R10, маркировка: 1N, оцветена в червено). Тези реагенти могат да бъдат използвани и с други продукти на Bio-Rad. Обърнете се към нашите технически служби за повече информация. Освен това, миещият разтвор (R2, маркировка: 20X, оцветена в зелено) може да бъде смесен в рамките на една серия изследвания с други два миещи разтвора, съдържащи се в различни диагностични набори, производство на Bio-Rad (R2, маркировка: 10X, оцветена в синьо или 10X, оцветена в оранжево) при условие, че е правилно приготвен. За по- подробна информация се обърнете към нашите технически служби. Преди употреба да се изчака 30 минути, за да могат реагентите да се стабилизират на стайна температура (18-30 С). 5 [BG]
Внимателно приготвяйте реагентите, за да избегнете всякакво замърсяване Не извършвайте изследването в присъствие на реактивни изпарения (киселинни, алкални, алдехидни пари) или прах, които могат да увредят ензимната активност на конюгата. Използвайте стъклен инвентар, добре измит и изплакнат с дестилирана вода или инвентар за еднократна употреба (препоръчва се). Промиване: Внимателно следвайте описаните промивни процедури, за да получите максимално качество на теста. Ензимната реакция е много чувствителна по отношение на всякакви метали или метални йони. Следователно трябва да се избягва контакта на всякакви метални елементи с различните разтвори, които съдържат конюгат или субстратен разтвор. Проявяващият разтвор (субстратен буфер + хромоген) трябва да бъде оцветен в розово. Промяната на розовия цвят няколко минути след приготвянето на разтвора означава, че този реагент не може да бъде използван и трябва да бъде подменен. Проявяващият разтвор трябва да се приготви в чистa, пластмасовa вана за еднократна употреба или стъклен контейнер, който предварително е измит с 1N HCL, изплакнат обилно с дестилирана вода и подсушен. Реагентът трябва да се съхранява на тъмно. Използвайте нов наконечник за всяка проба. Никога не използвайте един и същи контейнер, за да накапвате конюгата и проявяващия разтвор. Проверете точността и прецизността на пипетите или правилната работа на машината, ако използвате такава. Не променяйте указания начин на приложение. Контролни серуми трябва да бъдат изследвани успоредно със серумите от пациентите във всяка серия изследвания. Не оставяйте микроплаката да изсъхне в периода между края на промивния цикъл и накапването на реагентите. Ако има твърди частици в проявяващия разтвор, оставете флакона в покой до утаяването им и след това накапете. (Тези частици не влияят на изследването). 7 - УКАЗАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И СИГУРНОСТ Всички реагенти от диагностичния набор са предназначени за ин витро приложение. Поставете ръкавици за еднократна употреба когато работите с реагентите. Не пипетирайте с уста. Положителната контрола (R4) е инактивирана посредством фотохимичен метод. Суровините от човешки произход, използвани при приготвянето на отрицателната контрола (R3) са изследвани и е установено, че не са реактивни за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg), антитела срещу вируса на хепатит С (HCV ab) и антитела срещу човешките вируси на имунната недостатъчност (HIV1 и HIV2 ab). Тъй като нито един от известните методи на изследване не дава пълна гаранция за отсъствието на HIV, хепатит В и С вируси или други инфекциозни агенти, считайте тези реагенти, а също така и пробите от пациенти, като потенциално инфекциозни и работете внимателно с тях. Всяко оборудване влязло в пряк контакт с изследваните проби и реагентите от човешки произход трябва да бъдат считани като заразени продукти и трябва да бъдат обработвани по съответния начин. 6 [BG]
Избягвайте разливането на проби или разтвори, съдържащи проби. Замърсените повърхности трябва да бъдат почистени с 10% разтвор на белина. Ако течността е киселина, замърсените повърхности трябва първо да бъдат неутрализирани с натриев бикарбонат, след това почистени с белина и подсушени с попивател на хартия. Материалите, използвани при почистването трябва да бъдат изхвърлени в контейнера за заразоопасни отпадъци. Пробите, реагентите от човешки произход, а също така и замърсените материали трябва да бъдат изхвърлени след обеззаразяване: - или чрез накисване в разтвор на белина с 5% крайна концентрация на натриев хипохлорит (1 обем белина в 10 обема замърсени течности или вода) за 30 минути - или чрез автоклавиране на 121 С минимум за 2 часа. ВНИМАНИЕ: НЕ ПОСТАВЯЙТЕ РАЗТВОРИ, КОИТО СЪДЪРЖАТ НАТРИЕВ ХИПОХЛОРИТ В АВТОКЛАВА Не забравяйте да неутрализирате и/или автоклавирате отпадните води от промиването или течности, които съдържат биологични проби преди да ги изхвърлите в канализацията. Свитъкът с данните за безопасност се предоставя при поискване Избягвайте контакта на субстратния буфер, хромогена и стопиращия разтвор с кожата и лигавиците (опасност от натравяне, зачервяване или изгаряне). Химикалите трябва да бъдат ползвани и изхвърляни в съответствие с правилата за добра лабораторна практика За съвети относно рисковете и предпазните мерки, свързани с някои от химическите съставки на теста, прегледайте пиктограмите на етикетите и прочетете информацията в края на настоящата инструкция за употреба. Информационният лист за безопасност се предлага на www.bio-rad.com. 8 - ПРИГОТВЯНЕ НА РЕАГЕНТИТЕ Преди употреба, изчакайте температурата на реагентите да се изравни с температу рата в помещението (18-30 С). 1) Реагенти, готови за употреба: Реагент 1 (R1): Микроплака Всяка рамка съдържа 12 стрипа и e опакована в запечатан плик от станиол, снабден приспособление за затваряне. Отрежете плика с ножица или скалпел на 0.5-1 см под чертата на приспособлението за затваряне. Отворете го и извадете рамката. Върнете обратно в плика стриповете, които няма да използвате. Затворете плика и го поставете отново на +2-8 С. Реагент 3 (R3) : Отрицателен конролен серум Реагент 4 (R4): Положителен контролен серум Реагент 5 (R5): Разредител за проби Реагент 7 (R7): Разредител за конюгат Реагент 10 (R10): Стопиращ разтвор 2) Реагенти, които трябва да се приготвят: Миещ разтвор (R2) Разредете разтвора 1:20 с дестилирана вода, за да получите готов за употреба разтвор. Пригответе 800 ml за една микроплака с 12 стрипа. 7 [BG]
Работен разтвор на конюгат (R6 + R7) Разтворете съдържанието на флакона с лиофилизиран конюгат (R6) с 6 ml разредител за конюгат (R7). Изчакайте 2 минути. Размесете. Когато употребявате от 1 до 6 стрипа, разтворете 1 флакон конюгат (R6). Когато употребявате повече от 6 стрипа, разтворете 2 флакона с конюгат и смесете съдържимото от двата флакона в един контейнер. Ензимно проявяващ разтвор (R8 + R9) Разредете1:11 хромогена (R9) със субстратен буфер (R8) (Напр. : 1 ml реагент R9+10 ml реа- гент R8). 9 - СРОК НА ГОДНОСТ - СЪХРАНЕНИЕ От получаването до употребата му, съхранявайте диагностичния набор на +2-8 С: на тази температура всички реагенти са стабилни до датата отбелязана върху етикета на външната опаковка. R1: Стриповете могат да бъдат използвани до 4 седмици след отваряне на опаковката, при условие, че се съхраняват в добре затворен оригинален плик на +2-8 С. R2: Разреденият миещ разтвор е годен 2 седмици, съхраняван на +2-30 С. Концентрираният миещ разтвор (R2) може да се съхранява на +2-30 С. R6 + R7: Реактивът е годен до 3 седмици след приготвянето, при условие, че се съхранява на +2-8 С. 10 - ПРОБИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ Пробите за изследване се вземат по обичайния начин. Изследванията се извършват с неразредени серумни или плазмени проби (взети с антикоагулант като EDTA, хепарин, цитрат). Отделете серума или плазмата от съсирека или еритроцитите възможно най-бързо. Значителната хемолиза може да повлияе върху качествата на теста. Пробите, в които има агрегати трябва да бъдат избистрени чрез центрофугиране преди изследването. Наличието на фибринови частици или агрегати може да доведе до фалшиво положителни резултати. Пробите се съхраняват на +2-8 С, ако изследването ще се извърши до 7 дни след вземане на пробата или могат да бъдат дълбоко замразени на -20 С. Плазмените проби трябва да бъдат размразявани бързо чрез затопляне за няколко минути на 40 С (за да се ограничи преципитацията на фибрина). Проби, които са замразявани и размразявани повече от три пъти не трябва да се използват. В случаите когато трябва да се транспортират, пробите се опаковат в съответствие с действащите наредби за транспорт на етиологични агенти. НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ ЗАМЪРСЕНИ, ХИПЕРЛИПЕМИЧНИ ИЛИ ХЕМОЛИЗИРАЛИ СЕРУМНИ ИЛИ ПЛАЗМЕНИ ПРОБИ. Забележка: Проби, които съдържат до 90g/l албумин,100mg/l билирубин, липемични проби, които съдържат до еквивалента на 36 g/l триолеин и хемолизирали проби, които съдържат до 10g/l хемоглобин не влияят на резултатите. 8 [BG]
11 - НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Пригответе миещия разтвор R2. 2. Разредете неизследваната проба 1:101 като използвате разредителя за проби (R5) (10 µl серум +1000 µl реагент R5). Отрицателната (R3) и положителната (R4) контроли са предоставени предварително разредени. Те не трябва да бъдат разреждани както пробите. 3. Извадете от опаковката рамката и необходимия брой стрипове (R1). Върнете обратно в опаковката неизползваните стрипове и я затворете. 4. Напълнете всички ямки с 0.370 ml миещ разтвор. След това, изпразнете изцяло ямките от течността. Повторете промиването още веднъж, след това подсушете микроплаката чрез обръщане върху попивателна хартия. При наличие на автоматично миещо устройство, спазвайте същия процедурен цикъл. 5. Накапете неразредените контролни серуми и пробите за изследване, разредени 1:101, в ямките в следната последователност : Ямки А1, В1, С1:100 µl отрицателна контрола (R3) Ямки D1, E1, F1: 100 µl положителна контрола (R4) Ямки G1, H1.и т.н: 100 µl проби за изследване Положителната и отрицателната контроли са предоставени предварително разредени. Те на трябва да се разреждат както пробите. 6. Покрийте със самозалепващ се лист. Инкубирайте 30 ± 5 минути на 37 ± 1 С. 7. Пригответе разтвора на конюгата (R6+R7). 8. Отстранете самозалепващия се лист. Изсмучете съдържимото от всяка ямка и го изхвърлете в контейнера за отпадъци, след това промийте три пъти по начина описан в т. 4 9. Накапете 100 µl разтвор на конюгат във всяка ямка.покрийте със самозалепващ се лист и инкубирайте 60 ± 5 минути на 37 ± 1 С. N.B. Възможно е да проверите за наличие на конюгат, тъй като той е оцветен в червено. Има отчетлива разлика в оцветяването на празна ямка и ямка, която съдържа разтвор на конюгат. 10. Отстранете самозалепващия се лист, изсмучете съдържимото от всяка ямка и го изхвърлете в контейнера за отпадъци. Промийте 6 пъти по начина описан в т.4. 11. Пригответе ензимно проявяващия разтвор (R8+R9) 12. Накапете бързо във всяка ямка по 80 µl от приготвения, непосредствено преди употребата, ензимно проявяващ разтвор (R8+R9). Оставете реакцията да се развие на тъмно за 30 ± 5 минути на стайна температура (18-30 С). По време на тази инкубация не трябва да се изпозва самозалепващ се лист. N.B.: Накапването на ензимно проявяващия разтвор, който е оцветен в розово може да се контролира визуално на този етап от манипулацията: има отчетлива граница в оцветяванетона празната ямка и ямката съдържаща розовия субстратен разтвор. (Виж раздел 12 относно автоматичната проверка : СПЕКТРОФОТОМЕТРИЧНА ПРОВЕРКА НА НАКАПВАНЕТО НА ПРОБИ И РЕАГЕНТИ) 13. Накапете 100µl стопиращ разтвор(r10) в същата последователност и скорост, с които сте капали субстратния разтвор. Хомогенизирайте реакционната смес. N.B.: Накапването на стопиращия разтвор, който не е оцветен може да бъде визуално контролиран на това ниво от манипулацията. След прибавянето на стопиращия разтвор, розовото оцветяване на субстрата изчезва (за отрицателните проби) или преминава от синьо в жълто (за положителните проби). 9 [BG]
14. Внимателно почистете дъното на микроплаката. Изчакайте поне 4 минути след накапването на стопиращия разтвор и не повече от 30минути след стопиране на реакцията, отчетете оптическата плътност на 450/620-700 nm с помощта на отчитащо устройство за микроплаки. 15. Проверете всички резултати за корелация между отчитането и микроплаката и накапването на пробите и изработения план на накапване. 12 - СПЕКТРОФОТОМЕТРИЧНА ПРОВЕРКА НА НАКАПВАНЕТО НА ЕНЗИМНО ПРОЯВЯВАЩИЯ РАЗТВОР Проверка на накапването на ензимно проявяващия разтвор: Възможно е да се провери наличието на розовия ензимно проявяващ разтвор в ямките чрез автоматично отчитане на 490 nm: ямката, в която има ензимно проявяващ разтвор трябва да има оптическа плътност по-голяма от 0.100 (по-ниски ОD стойности означават лошо накапване на ензимно проявяващ разтвор). 13 - ИЗЧИСЛЯВАНЕ И НТЕРПРЕТАЦИЯ НА РЕЗУЛТАТИТЕ 1. Изчисляване на средната стойност на оптическата плътност на отрицателната контрола: средна стойност OD R3 Пример: Отрицателна контрола R3 OD 1 0.020 2 0.015 3 0.045 Сбор OD R3/3 = 0.080/3 = 0.026 = средна стойност ODR3 2. Изчисляване на средната стойност на оптическата плътност на положителната контрола: средна стойност OD R4 Пример: Положителна контрола R4 OD 1 0.950 2 0.880 3 0.897 Сбор OD R4/3 = 2.727/3 = 0.909 = средна стойност OD R4 Допустимо е да се пренебрегне една OD стойност на положителната контрола, ако отклонението й от средната стойност е повече от 25%. 3. Изчисляване на праговата стойност Праговата стойност е равна на: (OD R3 + OD R4)/7 Пример: OD R3 = 0.026 OD R4 = 0.909 Прагова стойност = 0.026 + (0.909/7) = 0.156 10 [BG]
4. Валидиране на изследванията Средната стойност на положителната контрола (OD R4) трябва да бъде по-голяма или равна на 0.4 единица оптическа плътност: OD R4 0.400. Средната стойност на отрицателната контрола (OD R3) трябва да бъде по-малка или равна на 0.100 единица оптическа плътност: OD R3 0.100. 5. Изчисляване съотношението на пробата За всяка проба, изчислете съотношението: Съотношение = OD проба Прагова стойност 6. Интерпретация на резултатите Проби със съотношение по-малко от 1 са отрицателни. Проби със съотношение по-голямо от 1 са положителни. 14 - КАЧЕСТВА НА ТЕСТА Качествата на Monolisa HBc IgM Plus са определени чрез изследване на случайни кръводарители, пациенти с остри и хронични хепатит В инфекции или със заболявания, несвързани с хепатит В инфекцията и с търговски проби и панели. Специфичност Специфичността, изчислена върху изследванията на 1312 случайни кръводарители е 99,9% (1311/1312). Проучвания на специфичността бяха извършени също и с изследване на проби от 202 пациенти и тя беше определена на 99.5% (201/202). Изследванията на 99 пациенти с различна патология или състояния, несвързани с хепатит В (бременни жени, положителен ревматоиден фактор, други вирусни инфекции), определиха специфичност от 100% (99/99) Аналитична чувствителност В процеса на окачествяване на теста, границата на чувствителността беше определена под 50U/ml при изследване с PEI стандарта (IgM HBc 84) Чувствителност Проучванията на чувствителността бяха извършени върху 199 положителни проби на проследявани пациенти с хронични или остри хепатит В вирусни инфекции и доказаха чувствителност от 98.5%. Повече от 129 проби от 27 проследявани пациенти с остра инфекция и 3 търговски сероконвертни панела също бяха изследвани и резултатите бяха сравнени с тези получени с други търговски имуноензимни диагностични набори. 11 [BG]
Възпроизводимост на изследванията Възпроизводимостта на Monolisa HBc IgM Plus беше определена чрез изследване на 4 проби: 1 отрицателна проба, 2 HBc IgM положителни проби (проби 2 и 3) и една високо положителна HBc IgM проба. Възпроизводимостта в серията изследвания беше определена чрез изследване на тези 4 проби 30 пъти в една и съща серия изследвания, възпроизводимостта между сериите беше определена чрез изследване на тези 4 проби на "дубъл" (в две ямки) в продължение на 20 дни в две независими серии изследвания всеки ден. Резултатите са дадени в следващите таблици: Табица 1: Възпроизводимост вътре в серията n = 30 проба 1 проба 2 проба 3 проба 4 Средна стойност на 0,21 2,32 4,11 5,42 съотношенията Стандартно отклонение (SD) 0,01 0,07 0,14 0,34 CV (%) съотношение 5,38 3,21 3,44 6,22 Таблица 2: Възпроизводимост между сериите n = 40 проба 1 проба 2 проба 3 проба 4 Средна стойност на 0,22 2,28 3,89 5,37 съотношенията Стандартно отклонение (SD) 0,05 0,26 0,51 0,59 CV (%) съотношение 22,13% 11,27 13,13 11,02% 15 - ОГРАНИЧЕНИЯ НА ТЕСТА Отрицателните резултати означават, че изследваната проба не съдържа количество анти -HBc IgM антитела, което може да бъде открито с Monolisa HBc IgM Plus. Такъв резултат не изключва възможността за наличие на хепатит В вирусна инфекция. Колориметричния метод за проверка на накапването на пробите, конюгата и проявяващия разтвор не позволява да се провери точността на накапаните обеми. Чрез този метод се доказва само наличието на проба, конюгат и ензимно проявяващ разтвор в ямката. Честотата на погрешните отговори с този метод е тясно свързана с точността на използваната система (кумулиран коефициент на вариация на накапване и отчитане, по-висок от 10%, значително понижава качеството на проверката). В случаите на лошо промиване след инкубацията с конюгата, автоматичната проверка на накапването на проявяващия разтвор (чрез отчитане на оптическата плътност в ямките с помощта на вълна с дължина 490 nm) може да доведе до погрешни резултати като отчетената OD по-висока от 0.100 при липса на ензимно проявяващ разтвор. Въпреки теоретичната възможност, този феномен не беше наблюдаван при изследване на 939 проби. 12 [BG]
16. БИБЛИОГРАФИЯ 1. GERLICH W.H.; LUER W and THOMSSEN R. (1980) - Diagnosis of acute and inapparent Hepatitis B virus infections by measurement of IgM antibody to Hepatitis B core antigen - J. Infect. Dis 142 (1): 95-101 2. LEMON S.M.; GATES NL.; SIMMS T.E. and BANCROFT W.H. (1981) IgM antibody to Hepatitis B core antigen as a diagnostic parameter of acute infection with Hepatitis B virus.-j. Infect. Dis. 143 (6): 803-809 3. WIDELL A.; HANSSON B.G.; LOFGREN B.; MOESTRUP T.; NORKRANS G.; JOHNSSON and NORDENFELT E. (1982) - IgM antibody to the Hepatits B core antigen in acute Hepatitis determined by SPRIA Diagnostic value.- Acta Path. Microbiol. Immunol. Scand. 90: 79-84 4. GERLICH W.H.; UY A.; LAMBRETCH F. and THOMSSEN R. (1986) Cut-off levels of Immunoglobulin M antibody against viral core antigen for differentiation of acute, chronic and past Hepatitis B virus infections - J. of Clin. Microbiol. 24; 288-293 5. NAKAJIMA E.; TSUJI T.; KACHI K.; KAGAWA K.; OKANOUE T. and TAKINO T. (1987) - Immunoglobulin M. antibody to Hepatitis B core antigen (IgM anti-hbc) as a marker of interferon therapy in patients with persistant Hepatitis B virus infection - Biken Journal 30; 17-23 6. KIYOSAWA K.; SODEYAMA T.; FRANCA S.T.M.; YODA H.; OHIKE Y.; IMAI H.; IMAY Y. and FURUTA S. (1988) - Serial assay for IgM anti-hbc in patients with anti-hbe positive chronic Hepatitis and its significance for long-term prognosis - J. of Med. Virol. 24; 241-250 7. LEMON S.M. (1988) What is the role of testing for IgM antibody to core antigen of Hepatitis B virus - Mayo Clin. Proc. 63; 201-204 13 [BG]
14 [BG]
15 [BG]
16 [BG]
17 [BG]
18 [BG]